Решение № 230 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 338/2026 г.

на Районен съд - Червен бряг, на основание данните по делото и закона, съдът констатира следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Производството по делото е образувано по молба по ЗЗДН на М. С. С., с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес: с. Горник, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. •••, чрез адв. П. В. К., със съдебен адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••• - партер против Е. А. Е., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ••• - лице, с което молителката е живяла на съпружески начала. В молба молителката описва, че ответника Е. съжителствали заедно в с. Сухаче до м. юни 2025 г. От съвместното им съжителство имат родено едно малолетно дете: Д. Е. А.а на 2 години. Разделили се с него, тъй като на рождения й ден - 21.06., Е. се нахвърлил да я бие. След раздялата им Е. Е. продължил системно да тормози молителя С.. Молителят твърди още, че на 11 май 2026 г. около 20,00 часа ответника осъществил с нея видеовръзка, чрез messenger facebook, като очевидно бил пиян и дрогиран. Започнал да крещи, заплашвайки С. с думите: „Сега паля една кола и идвам в село Горник да ви пребивам!“, като разкъсал ризата си. След като продължил да я заплашва С. прекратила видеовръзката, но ответника продължил да й звъни многократно. След случката С. заминала за град Червен бряг, като взела със себе си дъщеря си Д. А.а, майка й - Д. Д. и брат й - Ж. С.. Отишла в РУ - Червен бряг, където подала сигнал. По-късно от свои съграждани разбрала, че с още две лица Е. Е. бил около полунощ в село Горник, като след като не я открил се е върнал в село Сухаче, където е крещял рано сутринта на 12 май 2026 г., че ще я намери нея и близките й и ще ги избие. Твърди, че спрямо нея е причинено домашно насилие, изразяващо се в психически тормоз, извършен от Е. А. Е. чрез отправяне на вербални заплахи за живота и здравето към нея и хората около нея. Изпитва панически страх от ответника, като молителя сочи още, че се страхува за собствения си живот и здраве, за близките си и за нормалното развитие на общата им дъщеря. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита. При тези фактически твърдения, съдът намира, че страната формално е посочила, че домашното насилие следвало от поведението на Е. А. Е., който е лице, с което молителката е живяла на съпружески начала и който на 11 май 2026 г. около 20,00 часа е причинил домашно насилие, изразяващо се в психическо такова, чрез отправяне на заплахи и психически тормоз на молителката М. С. и хората около нея. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, с една или повече мерки за защита. С молбата са представени доказателства, направени са доказателствени искания. Съдът е уважил молбата и е издал Заповед за незабавна защита № 7/12.05.2026г., на основание чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и включваща част от мерките визирани в чл.5, ал.1 от същия закон. М. С. С. - редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с адв. П. К. от АК-Плевен – процесуален представител на молителя, който от името на доверителя му поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира съдебни разноски. Е. А. Е. - редовно призован не се явява. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното: Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН - от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на този закон, а именно лице, което се е намирало в семейна връзка с ответника (живяла на съпружески начала), поради което молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В съдебно заседание е разпитана молителката М. С. С.. Съдът кредитира показанията й като логични, непротиворечиви, обективни и неоспорени от ответника в производството. От разпита на св. Ж. С. се установява следното: „Е. постоянно заплашва сестра ми че ще я пребие и нас ще пребие. На 11 или 12 май й звънна по месинджър дрогиран и пиян и каза, че пали кола и идва да ни избие всичките. Не спира да я тормози, тя от страх не ни е казвала, това е от доста време това нещо. Всеки път когато се напие я тормози, тя се отпусна и ни каза най накрая какво е ставало. Отидохме в полицията и тя пусна сигнала. Е. през нощта в 01 часа дойде в с. Горник. Аз бях там когато й се обади по месинджър, заплаши я, след това звъня пак но не му вдигнахме. Аз бях свидетел как я обижда и я заплашва“. Сходни са показанията и на другия разпитан свидетел по делото М. М., като сочи пред съда, че „На 11.05.2026г. около 23ч. ми се обадиха родителите на М., че Е. се обажда на дъщеря им че ще дойде в село Горник и ще се саморазправи с тях. В момента отсъствах от селото. Добър познат съм с баща му, помолих го да озапти сина си. Той ми върна обаждане, че не е могъл да се справи да го успокои и да не звъни на бившата си приятелка. Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелите Ж. С. и М. М.. От показанията на молителя, се установява, че при общото им дете, не се установява промяна в емоционалното състояние или тревожност, след осъществения акт на домашно насилие. Майката М. С. обгрижва общото им дете и всички негови потребности са задоволени. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът достига до извода, че на 11 май 2026 г. около 20,00 часа, ответникът е осъществил спрямо молителя акт на домашно насилие, изразяващо се в психически тормоз, извършен от Е. А. Е. чрез отправяне на вербални заплахи за живота и здравето към нея и хората около нея, с отправяне за заплашителни думи „Сега паля една кола и идвам в село Горник да ви пребивам!“, както и вербални заплахи, отправени чрез трети лица на 12 май 2026 г., че ще я намери нея и близките й и ще ги избие. Това поведение на ответника е морално укоримо и противоправно, като е възбудило основателна тревога и страх у пострадалата. Данни за това се съдържат, както в писмените доказателства, така и косвено в гласните доказателства. По делото не са представени доказателства от страна на ответника, които да оспорват въведените в приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства за извършено домашно насилие. Актът на домашно насилие може да бъде както физически, така и психически като първият не е необходимо да бъде с видими белези по пострадалото лице. Относно психическото насилие липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и условията и начина на извършване. С действията си на 11 май 2026 г., чрез осъществена видеовръзка по messenger facebook и на 12 май 2026 г. в село Сухаче, с отправяне на вербални заплахи чрез трети лица, ответникът е осъществил безспорно актове на домашно насилие спрямо молителката, като е създал у нея страх за сигурността й и негативни емоции. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/25.11.2020 г. по т.д. 2/2019 г., ОСГК на ВКС, при определяне на защитна мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /по арг. чл. 5, ал.1, т.2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице по арг. чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което обитава, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на М. С. С. - централната част на село Горник. За посочената мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от актове на домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. По отношение на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от същия закон, с оглед постигане на целта й, настоящият състав намира за подходящ срок 12 месеца при приспадане времето на действие на мерките на издадената заповед за незабавна защита № 7/12.05.2026г. съобразно правилото на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Съобразно изразеното желание на молителката за прилагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4, същото следва да бъде уважено за подходящия срок от 12 месеца. Предвид факта, че страните имат общо дете, на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, която е временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Както към момента на извършване на акта на домашно насилие, така и към настоящия момент, детето се отглеждала от пострадалата - неговата майка, поради което съдът намира за нужно да приложи и посочената мярка. При този изход на правния спор на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 12,78евро (25,00лв). Молителката претендира съдебни разноски за процесуална защита, поради това настоящият съдебен състав следва да се произнася по същите и да ги уважи в размер на 255,65 евро, съобразно сложността на производството и проведените заседания. Воден от гореизложеното и на основание чл. 15, ал.7 вр. чл.5 ЗЗДН, съдът