Решение № 1969 от 15.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 293/2026 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 87 от 02.03.2026 г., постановено по анд № 20254430200513/2025 г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление № 72 от 19.12.2024 г. на Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – София /ИАМН/, с което на „МБАЛ Света Параскева“ ООД-гр. Плевен с [ЕИК], представлявано от Управителя проф. д-р Ю. Н., на основание чл. 116к, ал.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), са наложени четири броя имуществени санкции, всяка от по 1500,00 лева (общо в размер на 6 000,00 лв.) за извършени на 02.01.2024 година четири на брой нарушения на чл. 19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р. Н., вр. и. д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез главен юрисконсулт М. Й.. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита извода на въззивния съд, че сключването на граждански договори с медицински специалисти не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения, за неправилен. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 2, т. 2 от ЗЛЗ, лечебните заведения следва да осигурят дейността си чрез медицински специалисти, работещи в тях при условията на основно трудово правоотношение. Законодателната цел на тази разпоредба е да гарантира наличието на устойчива и постоянна кадрова обезпеченост на лечебното заведение, което е от съществено значение за качеството и безопасността на медицинската помощ. Сочи, че от събраните по административнонаказателната преписка доказателства безспорно се установява, че в конкретния случай медицинска дейност е извършвана от лица, които не са били назначени в лечебното заведение при условията на основно трудово правоотношение, поради което е налице нарушение на императивната разпоредба на закона. Позовава се на практика на ВАС, според която изискванията за кадрова обезпеченост на лечебните заведения представляват задължителни нормативни условия за осъществяване на медицинска дейност и неспазването им съставлява административно нарушение. Твърди и необоснованост на съдебното решение, доколкото медицинска дейност е извършвана и от лица, които не са на основен трудов договор, както и съществено нарушение на процесуалните правила, без да се посочват конкретни нарушения на същите. Моли да се отмени решението на РС и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на ИАМН за двете съдебни инстанции. От ответника – „МБАЛ Света Параскева“ ООД-гр. Плевен, е постъпил писмен отговор на касационната жалба, чрез адв.Ц.. Моли да се остави същата без уважение като позоваваща се на изопачено представяне на нормативни актове и съдебна практика. Сочи, че в ЛЗ следва да са осигурени с медицински специалисти на основен трудов договор, но това не означава, че медицински специалисти не могат да осъществяват дейност и не на основен трудов договор. В случая ЛЗ е осигурено със специалисти на основен трудов договор, въз основа на която осигуреност е издадено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност, което прилага. Счита, че невръчването на НП, също е основание за отмяната му. В съдебно заседание касаторът Изпълнителен директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“, не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. В съдебно заседание ответникът МБАЛ „Света Параскева“ ООД се представлява от адв. И. Ц. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. Поддържа подадения писмен отговор. Моли да се потвърди като законосъобразно и правилно решението на въззивния съд. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че следва да се остави в сила решението на Районен съд – Плевен като правилно и законосъобразно, не са налице наведените в касационната жалба доводи относно неговата неправилност и незаконосъобразност. Районен съд – Плевен е изследвал всички относими към предмета на производството факти и обстоятелства и е достигнал до правилния и законосъобразен извод, с който е отменено като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно е приложил материалния закон. Твърди се и необоснованост, доколкото медицинска дейност е извършвана от лица, които не са на основен трудов договор. Сочи се и съществено нарушение на процесуалните правила, без да се посочват конкретни нарушения. Настоящият съдебен състав намира тези оплаквания за неоснователни. С оспореното решение РС е приел за установено, че наказателното постановление е издадено въз основа на Акт №А-120 от 21.06.2024 г. за установяване на административно нарушение, съставен срещу „МБАЛ Света Параскева“ ООД-гр. Плевен с [ЕИК], в присъствие на Управителя проф. д-р Ю. Н. (починал на 23.04.2025 г.) за четири установени нарушения, посочени в отделни точки от 1 до 4, всяко от тях нарушаващо разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2, от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано: „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор“. В Акт №А-120 от 21.06.2024 г. за установяване на административно нарушение са посочени следните обстоятелства, при които са извършени нарушенията: На основание Заповед № РД 13-440/26.04.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, се извърши извънредна проверка в периода от 30.04.2024 г. до 15.05.2024 г. на лечебното заведение: „МБАЛ Света Параскева“ ООД-гр. Плевен с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица]. Проверката е по Разпореждане за възлагане на проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ с изх. № Д-1870/23.04.2024 г. и рег. № 12-00-16/26.04.2024 г. относно придобити данни за извършвани нарушения от „МБАЛ Света Параскева“ ООД, гр. Плевен. „МБАЛ Света Параскева“ ООД е вписана в Агенцията по вписванията с ЕИК с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица] осъществява дейността си на основание Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-395/06.04.2015 г., издадено от Министъра на здравеопазването. Съгласно издаденото Разрешение № МБ-395/06.04.2015 г. в „МБАЛ Света Параскева“ ООД се осъществява лечебната дейност и в: - Отделение по хирургия - с първо ниво на компетентност в изпълнение на „Общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия“ - отменен; - Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина - с второ ниво на компетентност в изпълнение на медицинския стандарт по „Физикална и рехабилитационна медицина“. Във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 2, от Закона за лечебните заведения са изискани трудовите договори и квалификационни документи на лекарите, осъществяващи медицинска дейност в „МБАЛ Света Параскева“ ООД, гр. Плевен. Установено е следното: По т.1. За д-р С. И. И. е налице сключен Граждански договор № 16 от 02.01.2024 г. с „МБАЛ Света Параскева“ ООД, с „Общи условия на договора“ „... да извърши необходимите медицински прегледи, консултации и анестезиологични дейности, във връзка с изпълнението на НРД 2023-2025 г.“, със „Срок на договора“, за срока на действие на НРД 2023-2025 г.“ Притежава Свидетелство за призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ № 019034/09.03.2015 г., издадено от МУ гр. Плевен. Изискани и бяха предоставени ИЗ на пациенти преминали в Отделение по Хирургия на „МБАЛ Света Параскева“ ООД, от които е видно: - ИЗ № 134/8 на пациентката М. П. В., постъпила в Отделение по Хирургия на 03.04.2024 г. и изписана на 05.04.2024 г. с окончателна диагноза: „Panartium digiti II mani sin.“. На 03.04.2024 г., видно от Оперативен протокол № 8 на пациентката е извършена оперативна интервенция от екип в състав: Оператор: д-р П.; Асистент: д-р Г.; Анестезиолог: д-р И.; Инструментатор: м.[населено място]. Оперативната интервенция е извършена под „местна анестезия“. В издадената Епикриза, като анестезиолог е вписано името на д-р [населено място] - ИЗ № 96/7 на пациент Е. Л. В. постъпила в Отделение по Хирургия на 06.03.2024 г. и изписана на 08.03.2024 г. с окончателна диагноза: „Fissura ani chronica“. На 06.03.2024 г., видно от Оперативен протокол № 7 на пациента е извършена оперативна интервенция от екип в състав: Оператор: д-р П.; Асистент: д-р Г.; Анестезиолог: д-р И.; Инструментатор: м.[населено място]. Оперативната интервенция е извършена под „местна анестезия“. В издадената Епикриза, като анестезиолог е вписано името на д-р [населено място]. Съгласно изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 2, от Закона за лечебните заведения „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор“. Видно от горното д-р С. И. е извършвал медицинска дейност (местна анестезия) в „МБАЛ Света Параскева“ ООД на основание сключен Граждански договор № 16 от 02.01.2024 година. Лечебното заведение за болнична медицинска помощ, като не е осигурило медицински специалист (лекар анестезиолог) на основен трудов договор е нарушило разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано: ,Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор". Нарушението е извършено на 02.01.2024 г., датата на която в лечебното заведение за болнична помощ е сключен граждански договор с медицински специалист (лекар анестезиолог). Мястото на извършване на нарушението е „МБАЛ Света Параскева“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. Нарушението е установено на 15.05.2024 г., последен ден от извършването на проверката. По т.2. За д-р Г. Р. П. е налице сключен граждански договор № 34 от 02.01.2024 г., с условия на договора да извършва медицински прегледи, консултации хирургични дейности като специалист по Хирургия и Гръдна хирургия, във връзка с изпълнението на НРД 2023-2025 г. Притежава Свидетелство за призната специалност по Хирургия № 012058/29.08.2000 г., Свидетелство за призната специалност по Гръдна хирургия № 013576/25.06.2012 г., и Свидетелство за професионална квалификация, серия ПК, № 2897/24.08.2012 г. за „Бронхология“. При проверката на ИЗ на пациенти преминали в Отделение по Хирургия на „МБАЛ Света Параскева“ ООД, се установи: - ИЗ № 134/8 на пациентката М. П. В., постъпила в Отделение по Хирургия на 03.04.2024 г. и изписана на 05.04.2024 г. с окончателна диагноза: „Panartium digiti II mani sin.“. На 03.04.2024 г., видно от Оперативен протокол № 8 на пациентката е извършена оперативна интервенция от екип в състав: Оператор: д-р П.; Асистент: д-р Г.; Анестезиолог: д-р И.; Инструментатор: м.[населено място]. В издадената Епикриза, за лекуващ лекар и началник отделение е вписано името на д-р Г. П. и е положен подпис. В „Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури“, за „Лекар дал разяснението“ е вписано името на д-р П. и е положен подпис. - ИЗ № 96/7 на пациент Е. Л. В., постъпила в Отделение по Хирургия на 06.03.2024 г. и изписана на 08.03.2024 г. с окончателна диагноза: „Fissura ani chronica“. На 06.03.2024 г., видно от Оперативен протокол № 7 на пациента е извършена оперативна интервенция от екип в състав: Оператор: д-р П.; Асистент: д-р Г.; Анестезиолог: д-р И.; Инструментатор: м.[населено място]. В издадената Епикриза, за лекуващ лекар и началник отделение е вписано името на д-р Г. П. и е положен подпис. В „Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури“, за „Лекар дал разяснението е вписано името на д-р П. и е положен подпис. Съгласно изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения, Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор. Видно от горното д-р Г. П. е извършвал медицинска дейност (оперативни интервенции) в „МБАЛ Света Параскева“ ООД на основание сключен Граждански договор № 34 от 02.01.2024 година. Лечебното заведение за болнична медицинска помощ, като не е осигурило медицински специалист (лекар хирург) на основен трудов договор, е нарушило разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2, от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано: „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти по основен трудов договор“. Нарушението е извършено на 02.01.2024 г., датата на която в лечебното заведение за болнична помощ е сключен граждански договор с медицински специалист (лекар хирург). Мястото на извършване на нарушението е „МБАЛ Света Параскева“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица]. Нарушението е установено на 15.05.2024 г., последен ден от извършването на проверката. По т.3. За д-р Ц. Х. Г. е налице сключен граждански договор № 36 от 02.01.2024 г., „МБАЛ Света Параскева“ ООД, с условия на договора да извършва специализирани и високоспециализирани медицински прегледи, хирургични дейности и консултации, във връзка с изпълнението на НРД 2023-2025 г. Притежава Диплома за призната специалност по Урология № 21318/02.01.1980 г. При проверката на ИЗ на пациенти, преминали в Отделение по Хирургия на „МБАЛ Света Параскева“ ООД, се установи: - ИЗ № 134/8 на пациентката М. П. В., постъпила в Отделение по Хирургия на 03.04.2024 г. и изписана на 05.04.2024 г. с окончателна диагноза: „Panartium digiti II mani sin.“. Ha 03.04.2024 г., видно от Оперативен протокол № 8 на пациентката е извършена оперативна интервенция от екип в състав: Оператор: д-р П.; Асистент: д-р Г.; Анестезиолог: д-р И.; Инструментатор: м.[населено място]. - ИЗ № 96/7 на пациент Е. Л. В. постъпила в Отделение по Хирургия на 06.03.2024 г. и изписана на 08.03.2024 г. с окончателна диагноза: „Fissura ani chronica“. На 06.03.2024 г., видно от Оперативен протокол № 7 на пациента е извършена оперативна интервенция от екип в състав: Оператор: д-р П.; Асистент: д-р Г.; Анестезиолог: д-р И.; Инструментатор: м.[населено място]. Съгласно изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор“. Видно от горното д-р Ц. Г. е извършвал медицинска дейност (асистент при извършени оперативни интервенции) в „МБАЛ Света Параскева“ ООД на основание сключен Граждански договор № 36 от 02.01.2024 г. Лечебното заведение за болнична медицинска помощ, като не е осигурило медицински специалист (дейността на „асистент“ при оперативната интервенция е част от дейността на ЛЗ) на основен трудов договор е нарушило разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2, от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано: „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор“. Нарушението е извършено на 02.01.2024 г., датата на която в лечебното заведение за болнична помощ е сключен граждански договор с медицински специалист (лекар уролог), който участва като асистент при извършване на хирургични интервенции. Мястото на извършване на нарушението е „МБАЛ Света Параскева“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица]. Нарушението е установено на 15.05.2024 г., последен ден от извършването на проверката. По т.4. За д-р Д. Р. С. е налице сключен граждански договор № 28 от 02.01.2024 г., с условия на договора да извършва медицински прегледи и консултации като специалист ФРМ, Спортна медицина и травматология, във връзка с изпълнението на НРД 2023-2025 г. Притежава Свидетелство за призната специалност по Физикална и рехабилитационна медицина № 022697/16.02.2019 г. При прегледа на ИЗ на пациенти, преминали през Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на „МБАЛ Света Параскева“ ООД, се установи: - ИЗ № 98/5 на пациент С. Н. В., постъпила в Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на 11.03.2024 г. и изписана на 18.03.2024 г. с окончателна диагноза: „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, Гонартрозис бил.“. Видно от първа страница на ИЗ и на издадената Епикриза за лекуващ лекар е определен д-р С.. - ИЗ № 151/6 на пациент Г. И. Г., постъпила в Отделение по Физикална и рехабилитационна медицина на 15.04.2024 г. и изписана на 22.04.2024 г. с окончателна диагноза: „Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури, Гонартрозис бил.“. Видно от първа страница на ИЗ и на издадената Епикриза за лекуващ лекар е определен д-р С.. Съгласно изискванията на чл. 19, ал. 2, т. 2, от Закона за лечебните заведения „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор“. Видно от горното д-р Д. Р. С. е извършвал медицинска дейност в „МБАЛ Света Параскева“ ООД на основание сключен Граждански договор № 28 от 02.01.2024 г. Лечебното заведение за болнична медицинска помощ, като не е осигурило медицински специалист (лекар по физикална рехабилитационна медицина) на основен трудов договор е нарушило разпоредбите на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения, в който е регламентирано: Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ е медицински специалисти на основен трудов договор. Нарушението е извършено на 02.01.2024 г., датата на която в лечебното заведение за болнична помощ е сключен граждански договор с медицински специалист (лекар по физикална рехабилитационна медицина). Мястото на извършване на нарушението е „МБАЛ Света Параскева“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица]. Нарушението е установено на 15.05.2024 г., последен ден от извършването на проверката. Актът е съставен от Т. П. И., държавен инспектор, дирекция КМДПП, към момента на съставяне на АУАН, в качеството й на упълномощено лице по чл. 37, ал. 1, буква „б“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), установило административно нарушение при извършване на проверка, съгласно заповед № РД- 01-65/17.06.2024 г. на изпълнителния директор на ИАМН. АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, видно от приложената Разписка за връчване на АУАН. Същият съдържа предвидените реквизити по чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания. При връчване на АУАН не са направени възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение по констатациите в АУАН № А-120/21.06.2024 г. В законоустановения срок по чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило искане за сключване на споразумение по АУАН № А-120/21.06.2024 година. Въз основа на акта било издадено обжалваното Наказателно постановление № 72 от 19.12.2024 г. на Изпълнителния директора на ИА „Медицински надзор“ –София, с което на „МБАЛ Света Параскева“ ООД-гр. Плевен с [ЕИК], представлявано от Управителя проф. д-р Ю. Н. на основание чл. 116к, ал.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) са наложени четири броя имуществени санкции, всяка от по 1500,00 лева (общо в размер на 6 000,00 лв.) за извършени на 02.01.2024 година четири на броя нарушения по чл. 19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ. РС е счел, че горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Т. П. И. и свидетелят О. Н. В., чиито показания съдът е кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства, които подробно е изброил в решението си. РС е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ изисква „осигуреност на лечебното заведение с медицински специалисти на основен трудов договор“. Приел, че законът не въвежда конкретен минимален процент персонал на основен договор, т. е. не изключва възможността част от дейността да се осъществява от външни специалисти и не изисква пълна кадрова обезпеченост 24/7 единствено чрез лица на основен трудов договор, извън изискванията на съответния медицински стандарт. На това основание направил извод, че „осигуреност“ означава реална и устойчива кадрова обезпеченост, а не абсолютно изключване на други форми на правоотношения. Приел, че извън обсега на извършената проверка от страна на служителите на ИАМН са обстоятелствата: разполагало ли е лечебното заведение с лекари и специалисти по здравни грижи на основен трудов договор, съответно колко на брой, запознали ли са се проверяващите с утвърденото щатно разписание, респ. установените графици за дежурства и каква е била реално осъществяваната медицинска дейност, налице ли е била системна кадрова необезпеченост или се касае за констатирани отклонения, евент. временни и отстраними. С оглед изложените фактически и правни съображения, РС е счел, че не може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил съставите на твърдените 4 бр. административни нарушения по чл. 19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ, за които е санкциониран, поради което обжалваното наказателно постановление е отменено като неправилно и незаконосъобразно. РС не е констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Административно-наказателното производство, в хода на което е постановено обжалваното наказателно постановление, е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а именно - със съставяне на АУАН, от длъжностно лице, определено от изпълнителния директор на ИАМН със Заповед, в кръга на правомощията му в съответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е издаден в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 42 от ЗАНН реквизити, в това число пълно и точно описание на нарушението. Издаденото наказателно постановление от изпълнителния директор на ИАМН, е в съответствие с чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, ясно и недвусмислено описва извършените административни нарушения, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са подробно описани в обстоятелствената част, като същите са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като административно нарушение и да организира адекватно защитата си. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Не са основателни възраженията в касационната жалба, че РС неправилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл.19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ сочи, че „Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си: 2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;“ Каква е конкретната изисквана осигуреност е посочено в съответните медицински стандарти, като в случая в АУАН и в НП не е посочено кои медицински стандарти са действащи по отношение на посочените две отделения в ЛЗ, нито е посочен съответния изискуем брой медицински специалисти в тези отделения, липсва и твърдение, че в ЛЗ въобще не са налице назначени медицински специалисти по основен трудов договор в съответните отделения. В АУАН и в НП, както и в касационната жалба е налице тълкуване на чл.19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ, което явно е несъответно на закона. Според касатора, ЛЗ въобще не могат да назначават медицински специалисти, включително лекари освен на основен трудов договор, което не съответства на разума на закона. В ЗЛЗ липсва подобно ограничение, а и евентуално да беше налично, същото би било противоконституционно поради непропорционално ограничаване на правото на труд. Посочената разпоредба на ЗЛЗ би могла да бъде нарушена от ЛЗ само ако в съответното лечебно заведение или в посочените негови отделения въобще не са назначени лекари на основен трудов договор. За такова нарушение обаче ЛЗ не е привлечено към отговорност, подобно твърдение не е налице в АУАН и в НП, липсват и доказателства в тази насока, поради което в случая нарушение на чл.19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ не е доказано. По отношение на твърдението за необоснованост, доколкото медицинска дейност е извършване и от лица, които не са на основен трудов договор, съдът съобразява, че необосноваността не е касационно основание по НПК. За пълнота следва да се отбележи, че не е спорно, че съответните лекари не са на основен трудов договор. Разпоредбата на чл.19, ал.2, т.2 от ЗЛЗ обаче не ограничава правото на лекарите да бъдат назначавани на такъв договор. Лечебното заведение не може да има лекари само на договори, които не са основни, но в АУАН и в НП такива обстоятелства не се сочат. Твърденията за съществено нарушение на процесуалните правила са без конкретика. Не се установява ограничаване на процесуалните права на страните, което да не е отстранено. Процесуален представител на директора на ИАМН е участвал в съдебно заседание, не е имал доказателствени искания, които да не са уважени от РС. Налице са мотиви, както и протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция. Решението е постановено от законен състав, като с оглед на факта, че същият е едноличен, не може да бъде нарушена тайната на съвещанието. За пълнота следва да се посочи, че невръчването на НП има отношение към срока за обжалване, но няма връзка с неговата законосъобразност. Разрешението за осъществяване на лечебна дейност не се издава с оглед наличие на лекари и други медицински специалисти по основно трудово правоотношение, а при изпълнение на изискванията по чл.46-чл.50 от ЗЛЗ. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и съобразен с материалния закон съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Доколкото ответникът по касация не е искал присъждане на разноски, такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът