Решение № 103 от 29.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 174/2026 г.

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Н. Ц. Ц. от АК-Плевен, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. В. Ц., против присъда рег. № 13/20.04.2026год., постановена по НОХД № 577/2025год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия А. В. Ц. за виновен в това, че на 27/28.02.2025 година в град •••• умишлено умъртвил В. П. Г. с ЕГН: •••••••••• от с.гр., като деянието е извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, предл. последно, т. 6а, вр. чл. 115, вр. чл.54 от НК го осъдил на 16 /шестнадесет/ години „Лишаване от свобода“, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, приспаднал при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ наложено на подсъдимия А. В. Ц., времето, през което същият е бил задържан, считано от 01.03.2025 г. до настоящия момент.

С присъдата първонистанционният съд се произнесъл по въпроса какво да стане с веществените доказателства, като постановил:

1.Кръв иззета от трупа на В. П. Г. - на съхранение в БНТЛ- Плевен;

2.Кафяв хартиен плик, съдържащ угарка от цигара - обект № 1 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.

3.Кафяв хартиен плик, съдържащ угарка от цигара - обект № 2 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28,02.2025 г.

4.Кафяв хартиен плик, съдържащ угарка от цигара - обект № 3 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

5.Кафяв хартиен плик, съдържащ счупен мобилен телефон „Самсунг" - обект № 4 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

6.Кафяв хартиен плик, съдържащ марлен тампон, с който е иззета проба от червеникаво петно от пода - обект № 5 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

7.Кафяв хартиен плик, съдържащ срязани текстилни връзки -обект № 7 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

8.Кафяв хартиен плик, съдържащ угарка от цигара - обект № 8 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

10. Кафяв хартиен плик, съдържащ угарка от цигара - обект № 9 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

11.Кафяв хартиен плик, съдържащ парче дърво е дължина 33 см. - обект № 10 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

12.Кафяв хартиен плик /чувал/, съдържащ дървен крак от маса с дължина 100 см. - обект № 11по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

14.Кафяв хартиен плик, съдържащ дърво с дължина 24 см. - обект № 13 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

15.Кафяв хартиен, плик съдържащ угарка от цигара - обект № 1 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.;

16.Бял хартиен плик, съдържащ сравнителен материал за ДНК от обвиняем А. В. Ц., предаден с протокол за вземане на сравнителни образци на 01.03.2025 г.;

17.Бял хартиен плик, съдържащ сравнителен материал за ДНК от св. П. Васкова С., предаден с протокол за вземане на сравнителни образци на 13.03.2025 г.;

18.Бял хартиен плик, съдържат 2 бр. тупфери с обтривки на поднокътно съдържание, иззети при огледа на трупа на В. П. Г. на 01.03.2025 г. - обект № 1;

19.Бял хартиен плик, съдържащ част от черупка на яйце, иззета при огледа на трупа на В. П. Г. на 01.03.2025 г. - обект № 3;

20.Дактилоскопен картон е иззетите пръстови отпечатъци от двете ръце на В. П. Г., иззети при оглед на трупа му на 01.03.2025 г. - обект № 4 да бъдат унищожени.

21.Шарена тениска с надпис ,,BROOKLLYN" и черно долнище на анцуг с надпис „Найк" - обект единствен по протокола за освидетелстване на обв. А. В. Ц. от 28.02.2025 г и мобилен телефон марка „ZTE“, предаден е протокол за доброволно предаване от обвиняем А. В. Ц. на 01.03.25г.; да се върнат на подсъдимия А. В. Ц..

22.Брадва с поставен на дръжката етикет за иззето веществено доказателство, обект № 6 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.,черен пуловер и сиви джинси, иззети при огледа на трупа на В. П. Г. на 01.03.2025г. - обект № 2; да се върнат на частните обвинители.

23.Чифт кецове - обект № 12 по протокола за оглед на местопроизшествие от 28.02.2025 г.; да се върнат на частния обвинител П. В. С..

На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият А. В. Ц. е осъден да заплати разноски по сметка на ОД на МВР - Плевен в размер на 12 933, 58 лева (6 613 евро) и 697,10 евро по сметка на Окръжен съд - Плевен.

С въззивната жалба подадена от служебния защитник на подсъдимия А. В. Ц., са заявени оплаквания за неправилност на присъдата, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и заради явна несправедливост на наложеното наказание.

Излагат се съображения за несъответствие между установената фактическа обстановка и изводите на първоинстанционния съд, че инкриминираното деяние не може да се възприеме като осъществено при неизбежна отбрана или при превишаване пределите на неизбежна отбрана, по отношение на което не били изпълнени в пълен обем изискванията на чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина, както и за наличие на проявена от подсъдимия особена жестокост при причиняване смъртта на пострадалия, предвид активната защита от непосредствените и противоправни негови действия - отразило се и при индивидуализация на наложеното строго наказание на подсъдимия, което защитника му считам, че не е съразмерно на обществената опасност на извършеното от него деяние и установените в хода на воденото наказателно производство смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Защитникът на подсъдимия заявява, че счита, че на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, са останали неизяснени следните обстоятелства:

-поискани на 07.02.2025 г. и получени на 10.02.2025 г. от пострадалия 800,00 лева от подсъдимия за да се върне в къщата на св. П. Г. П., с оглед изясняване мотивите за проявеното агресивно поведението от пострадалия за времето 22.30-23.00 ч. на 27.02.2025 г.;

-възприятията в пълнота за времето 22.30-23.00 ч. на 27.02.2025 г. на свидетеля-очевидец П. В. С. за конкретните действия на пострадалия и на подсъдимия с точно местоположение и взаимно разположение през цялото време на физически сблъсък, с оглед уточняване моментите на започване и завършване на нападението и моментите, в който започва отбраната и е причинено фаталното увреждане на пострадалия;

-експертните предположения за произхода и механизма на причиняване на част от констатираните травматични увреждания по трупа на пострадалия.

На основание чл.320, ал.1, изр. четвърто вр. чл.13 от НПК, защитникът на подсъдимия счита за нужно от въззивния съд да се съберат и проверят следните доказателства, относими и необходими за разкриване на обективната истина и правилно решаване на делото:

-допускане разпит на подсъдимия А. В. Ц. относно: - предоставена на 10.02.2025 г. от подсъдимия на пострадалия В. П. Г.ор¬гиев парична сума като условие за съгласието му да се върне в къщата; - доизяс¬няване на факти и обстоятелства за негови и на пострадалия конкретни действия за времето 22.30-23.00 ч. на 27.02.2025 г.

-допускане повторен разпит, включително по реда на чл.139, ал.8 и ал.9 от НПК, на разпитан в първоинстанционното производство свидетел П. Вес¬кова С., чиито показания са от съществено значение за правилното решаване на делото, с оглед изясняване непълноти и неясноти относно: - предоставена парична сума на 10.02.2025 г. от подсъдимия А. В. Ц. на пострадалия В. П. Г., като условие да се върне при тях; - в темпорално и фактическо отношение всички обстоятелства за конкретните действия на подсъдимия и на пострадалия за времето 22.30-23.00 ч. на 27.02.2025 г. с точно местоположение и взаимно разположение при физическия сблъсък между тях.

-допускане повторен разпит на разпитано в първоинстанционното производство вещо лице по СМЕ доц. д-р Сергей Деянов Костадинов за изясняване на факти и обстоятелства за конкретните действия на подсъдимия и пострадалия при физическия сблъсък между тях около 23.00 ч. на 27.02.2025 г., чрез съпоставяне разпита на подсъдимия и повторния разпит на свидетеля П. В. С. с част от констатираните травматични увреждания по трупа на В. П. Г. и в тази връзка експертните предположения за произхода и механизма на причиняването им.

-изискване справка от оператори на системи за платежни услуги „Изипей" АД, ЕИК 131344648, с адрес на управление в град София, р-н „Средец", ул. „Иван Вазов" № 16 и „Western Union" - Централен офис за работа с клиенти, с адрес в град София, ул. „Юрий Венелин" № 22, относно извършени от 01.02.2025 г. до 01.03.2025 г. международни парични преводи от наредител в Кралство •••• с получател А. В. Ц., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Б••••.

-изискване от Затвора - Плевен на актуализирана характеристична справка за поведение и прояви на подсъдимия А. В. Ц., от задържане¬то му под стража на 01.03.2025 г. до момента на въззивното следствие.

По изложените съображения в жалбата са направени следните искания:

1.На основание чл.337, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.З от НПК въззивният съд да измени присъда № 13/20.04.2026 г., постановена по НОХД № 577/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, като деянието на подсъдимия А. В. Ц. бъде преквалифицирано от такова по чл.116, ал.1, т.6, предл. последно, т.ба вр. чл.115 от НПК в такова по чл. 119 вр. чл. 115 от НК, или алтернативно

2.На основание чл.337, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.З от НПК въззивният съд да измени присъда № 13/20.04.2026 г., постановена по НОХД № 577/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, като оправдае подсъдимия А. В. Ц. по обвинението за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. последно вр. чл.115 от НК, или алтернативно

3.На основание чл.337, ал.1, т.1 вр. чл.334, т.З от НПК въззивния съд да измени присъда № 13/20.04.2026 г., постановена по НОХД № 577/2025 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, като намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. последно, т.6а вр. чл.115 от НК.

С определението за насрочване на делото въззивният съд е уважил част от направените с жалбата доказателствени искания, като е допуснал разпит във въззивната инстанция на подсъдимия А. В. Ц. и е изискана от Началника на Затвора-Плевен актуална характеристична справка за подсъдимия А. В. Ц..

В съдебно заседание във въззивната инстанция адвокат Н. Ц. и подсъдимият А. Ц. изрично са се отказали от направените в жалбата искания за допускане до повторен разпит на свидетеля П. В. С. и вещото лице д-р Сергей Деянов Костадинов, както и за изискване на справка от оператори на системи за платежни услуги.

Преди насроченото и проведено открито заседание във въззивната инстанция, адвокат Н. Ц. Ц. от АК-Плевен, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия А. В. Ц., е подал по реда на чл.320 ал.4 от НПК допълнително писмено изложение към въззивна жалба, като са изложени следните допълнителни съображения за допълване доводите в жалбата:

Излага се, че съгласно мотивите към присъдата, първоинстанционния съд е приел за установена по несъмнен начин фактическа обстановка, относно която защитата счита, че не отразява вярно и в пълнота всички установени на съдебното следствие факти и обстоятелства. В мотивите - стр.16, съда приема и цени обясненията на А. Ц. и показанията на св. П. С. по отношение авторство, време, място и начин на извършване на деянието, за което според съда страните в съдебното производство не са спорили. Посочва се, че именно по отношение разминаването между събрани доказателства и прието за установено от първоинстанционния съд относно начина на извършване на деянието, са претенциите на защитата в настоящото въззивно производство, както следва:

1.С относимост към искането в жалбата въззивният съд да измени на основание чл.337, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.З от НПК, присъда № 13/20.04.2026 г. по НОХД № 577/2025 г. на Окръжен съд - Плевен, като деянието на А. Ц. бъде преквалифицирано от такова по чл.116, ал.1, т.6, предл. последно, т.6а вр. чл.115 от НК в такова по чл.119 вр. чл.115 от НК.

Излага се, че на стр.17/18 от мотивите към присъдата, първоинстанционния съд е изложил съображения защо не споделя доводите на защитата за наличие на неизбежна отбрана. Съдът по въпроса приема за безспорно установено, че инцидента, в резултат от който е настъпила смъртта на В. Г., е иницииран изцяло от него. Първоначално употребил вербална агресия към дъщеря си (липсва физическата агресия чрез ударения на св. П. С. шамар по лицето, което деяние съдържа обективните и субективни признаци на нанасяне на лека телесна повреда в условията на домашно насилие по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК). Прието е също така за установено, че В. Г. е употребил вербална агресия към подсъдимия, след което е предприел спрямо него физическо нападение с предмет, който може да причини фатални увреждания - брадва (според защитата това деяние на В. Г. също е съставомерно - ако не са налице всичките изискуеми обективни и субективни признаци на недовършен опит за убийство или за нанасяне на телесна повреда в условията на домашно насилие, то деянието му съдържа обективните и субективни признаци на закана за убийство в условията на домашно насилие по чл.144, ал.З, т.1 и т.З вр. ал.1 от НК).

Излага се, че според мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е приел като установен факта, че в хода на „конфликта“ (а не в хода на осъщественото от В. Г. непосредствено и противоправно нападение спрямо подсъдимия), А. Ц. успешно е отблъснал всички атаки на В. Г., отнел е от него сечивото на три пъти, като след последното установяване на фактическа власт го захвърлил зад гардероба, където то било практически недостъпно за В. Г. - според съда видно от сн.25 и 26 от фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествието. Също така съдът приел за безспорно установено, че към отрязъка от време, в който върху починалия са нанесени ударите с дърво, които според вещото лице по СМЕ са довели до фатално увреждане на мозъка, положението на В. Г. е било по лице на земята. Съгласно кредитираните от съда обяснения на А. Ц. и показания на св. П. С., В. Г. след като е бил съборен и паднал на земята, хванал подсъдимия за краката и се опитвал да го събори. В същото време подсъдимият е бил в стабилно изправено положение, отблъснал поредната атака срещу него. Изпадането на лице в неизбежна отбрана предполага извършено спрямо него нападение, чиято насоченост и интензитет поставят в опасност здравето и живота на атакувания - съдът е приел за установено, че в конкретния случай предвид положението и физическото състояние на подсъдимия и пострадалия, такова нападение не е било налице. Според съдът, подсъдимия е бил прав със запазена моторика, без травми от сбиването и без повлияност от изпития алкохол, а пострадалия - по очи на земята, изтощен от няколко загубени единоборства и изпития алкохол, със силно увредена двигателна активност, в който смисъл А. Ц. е имал значително надмощие над В. Г..

По отношение посочените факти и обстоятелства, приети от първоинстанционния съд като безспорно установени, защитата категорично възразява със следните доводи:

-от протокола за оглед на местопроизшествие с приложени сн.18, 19 и 22 и приетата по делото скица на стаята с размери и разположение на мебели и вещи в нея, е видно, че в центъра на стаята има свободно пространство 2,00 X 2,50 м., където се е развило нападението на В. Г. спрямо А. Ц..

-А. Ц. след като за трети път установява фактическа власт върху брадвата, успява да я мушне на 10 см. навътре зад гардероба откъм вратата на стаята, преди В. Г. да го атакува за пореден път. Това разстояние, както и разстоянието от 10 см. между гардероба и стената, са посочени в протокола за оглед на местопроизшествие и са видни от сн.24, 25 и 26 във фотоалбума към него. В протоколът за оглед на местопроизшествие е фиксирано също така, че разстоянието от касата на вратата до гардероба е 40 см.

-съгласно обясненията на А. Ц. и показанията на св. П. С., В. Г. веднага след мушването на брадвата зад гардероба от подсъдимия, го е атакувал отново пред самата входна врата на стаята. В последвалото

единоборство, след като пада на колене на пода и с гръб към вратата, пострадалия е обхванал с ръцете си над глезените краката на А. Ц., опитвайки се чрез издърпването им да го събори на пода в свободното пространство в центъра на стаята.

Излага се, че в тази връзка от първоинстанционния съд не било съобразено обстоятелството, че от намиращия се на колене до вратата на стаята В. Г., разстоянието до мушнатата зад гардероба брадва е 50 см. (40 см. от вратата до гардероба + 10 см. навътре зад гардероба), тоест при събаряне подсъдимия на пода, В. Г. е можел бързо и безпрепятствено да се пресегне и достигне сечивото, без да е необходимо да измества напред гардероба. Предвид действията на пострадалия да събори изправения над него А. Ц. и възможността да достигне брадвата, според защитата в този момент нападението на В. Г. не е било прекратено. Именно в този момент А. Ц. е взел от близкия кашон с дърва за огрев, дървото за огрев с дължина 33 см. и диаметър 5 см. - обект № 10, с което нанесъл два бързи удара по главата на опитващия се да го събори В. Г., и след кратък интервал от време му нанесъл трети силен удар в теменната част на главата, след който удар В. Г. изпаднал в безсъзнание и прекратил физическата агресия спрямо подсъдимия.

Излага се, че според мотивите първоинстанционният съд е приел, че фаталните удари с дърво са нанесени от подсъдимия, не защото той се е страхувал за здравето и живота си и е търсил начин да се защити, а защото е изчерпана възможността му за контрол и самозадръжки, което е дало начало на яростна реакция. Така направената от съда констатация защитникът на подсъдимия счита за несъобразена със следните установени факти и обстоятелства:

-по делото не са събрани доказателства, от които може да се направи извод, че към момента на тези действия на А. Ц., е било налице прекратяване или отблъскване на нападението на В. Г. по такъв начин, че то да не е могло да бъде бързо възобновено от него. По отношение наличието към този момент на явно несъответствие между защитата на А. Ц. и нападението на В. Г., въпрос на конкретна преценка е дали подсъдимия е можел да неутрализира нападението по друг начин - чрез изместване със сила на тялото на пострадалия по-навътре в стаята и по-далече от сечивото, или чрез избутване на брадвата още по-навътре зад гардероба.

-предвид отнемането на три пъти на сечивото, с което В. Г. го напада, А. Ц. е имал възможност да използва брадвата срещу самия нападател, което не е извършил - напротив, отдалечавал е максимално според ситуацията сечивото настрана от пострадалия, както и е опитал да успокои агресивния В. Г. с думи и с изразена готовност да напусне къщата веднага.

Излага се, че по въпроса в мотивите на присъдата е прието за установено също така, че белег за надмощието на подсъдимия над пострадалия са и нараняванията, получени от двамата съгласно заключенията на вещото лице по назначените СМЕ. В тази връзка защитата счита, че съда не е съобразил следните установени факти и обстоятелства:

-към момента на нападението В. Г. е бил здрав и в добра физическа форма 35-годишен мъж, предвид ежедневно полагания от него тежък физически труд като общ работник по строежи в гр. София;

-по сила и телосложение е бил съотносим с А. Ц. - съгласно СМЕ В. Г. е бил висок 1,72 м., с тегло около 70 кг.;

-независимо от нанесените телесни повреди на В. Г. при отнемането на три пъти на сечивото, с което нападал А. Ц., поради въздействието на изпития алкохол пострадалия е бил с притъпена чувствителност за болка съгласно СМЕ, позволило му да продължава нападението въпреки болката. В случаят поради степента на алкохолното му опиване, ефектите на алкохола са били по-изразени със засилване на тенденцията към импулсивност и освобождаване на агресията от задържащите я корективи на разума, при явното несъобразяване с опитите на А. Ц. да успокои ситуацията с думи и изразена готовност да напусне веднага къщата.

Излага се, че институтът на неизбежната отбрана е подробно разискван в съдебната практика във всички негови възможни аспекти, въз основа на основополагащото и със задължителна сила за съдилищата ППВС № 12/1973 г. В конкретният случай защитата счита за доказани съществените елементи на деянието на А. Ц., извършено в състояние на неизбежна отбрана - че то отблъсква непосредственото и противоправно нападение на В. Г., което не е било преустановено или прекратено; че противоправното нападение на В. Г. е било налице, когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане личността на отбраняващия се подсъдим. По отношение въпросът за наличие на явно несъответствие между нападението и защитата след третото отнемане на брадвата от нападателя, защитникът моли въззивния съд на база извършен собствен анализ на събраната в хода на досъдебното производство, първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателствена съвкупност, в изпълнение на правомощията си по чл. 316 от НПК:

-ако счете за установено от фактическа и правна страна, че с нанасяне на третия удар с дърво за огрев в тилната част на главата на В. Г. не е налице явно несъответствие между нападението и защитата, на основание чл. 304, предл. 4 от НПК да признае подсъдимия А. Ц. за невинен с доводи, че деянието е извършил в условия на неизбежна отбрана и същото не е общественоопасно, поради което и не е престъпно;

-ако счете за установено от фактическа и правна страна, че с нанасянето на третия удар с дърво за огрев в тилната част на главата на В. Г. е налице явно несъответствие между нападението и защитата, като така подсъдимия е превишил пределите на неизбежната отбрана, въззивния съд да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.119 вр. чл.115 от НК и при определяне наказание на подсъдимия да вземе предвид липсата на оттегчаващи вината му обстоятелства и наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства.

2.С относимост към алтернативно поставеното искане в жалбата, въззивният съд да измени на основание чл.337, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.З от НПК присъда № 13/20.04.2026 г. по НОХД № 577/2025 г. на Окръжен съд - Плевен, като оправдае подсъдимия А. Ц. по обвинението за престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, предл. последно вр. чл.115 от НК.

Излага се, че в мотивите стр.2/3 е описан механизма на настъпване на смъртта на В. Г., по отношение на което, в допълнение на изложеното по-горе в т.1, не са отчетени следните установени факти и обстоятелства:

-при отправените нови заплахи за живота и здравето на А. Ц. с опит пострадалия да вземе брадвата от пода в средата на стаята, подсъдимия за да му попречи със сила го е избутал към скрина под прозореца и В. Г. през скрина се е ударил с горната част на гърба в рамката на прозореца и с глава е счупил най-дясното стъкло - относно понесения удар в горната част на гърба при удряне в рамката на прозореца и относно счупеното стъкло липсва всякакво посочване в мотивите към присъдата;

-след удара в рамката на прозореца, В. Г. е избутал А. Ц. върху кашона с дрехи и отзад с две ръце го е обхванал през гушата в опит да го души, при което подсъдимия с две ръце за крачолите на панталона го е съборил назад и пострадалия е паднал върху лактите си по гръб на килима на пода с тяло на подсъдимия отгоре, при продължила между тях борба в това положение;

-съгласно ДНК-експертиза, следи от В. Г. и от А. Ц. има само върху обект № 10 - дърво за огрев с дължина 33 см. и диаметър 5 см. Никъде в обясненията на А. Ц. и в показанията на св. П. С. не се съдържат данни за това, подсъдимия с това дърво да е нанасял удари по гърба и горните крайници на В. Г. - същото биро обсъждано единствено като работна хипотеза при разследването в досъдебното производство, но останало недоказано и на самото съдебно следствие.

Излага се, че поради несъобразяване с предходното, първоинстанционния съд приел като несъмнено установени предположенията на BЛ по СМЕ за нанесени удари с дървени парчета за огрев по гърба и горните крайници на В. Г., който при нанасянето им бил по гръб на пода за уврежданията по горните крайници и бил по корем на пода за уврежданията по тила - стр.4 долу до стр.6 горе в мотивите към присъдата. В тази връзка съдът не следвало да кредитира предположенията на вещото лице за механизма на получаване на нараняванията по гърба и горните крайници на В. Г. при взаимно разположение между подсъдим-пострадал на пода - видно от сн.18, 19, 20, 27 и 28 от протокола за оглед на местопроизшествие, пода на стаята е застлан с килим, който е набран към прозореца вследствие на борба; видно от сн.10 - ляв и сн.12 - десен лакът от СМЕ на труп, на няколко места горния епидермисен слой на кожата на десния лакът и прилежащата част от предмишница е протрит и свален в различни посоки през ръкавите на черната фанела. Според защитата тези факти при съвкупно оценяване с обясненията на А. Ц. и показанията на св. П. С. водят до извод за вероятно причиняване на тези увреждания по начина, посочен в обясненията на подсъдимия.

3.С относимост към алтернативно поставеното искане в жалбата, въззивният съд да измени на основание чл.337, ал.1, т.1 вр. чл.334, т.З от НПК присъда № 13/20.04.2026 г. по НОХД № 577/2025 г. на Окръжен съд - Плевен, като намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. последно, т.6а вр. чл.115 от НК.

Излага се, че съгласно мотивите към присъдата, в допълнение на изложеното по-горе в т.1 и т.2, при индивидуализация на наказанието първоинстанционния съд не е отчел като смекчаващи обстоятелства следните факти и обстоятелства:

-А. Ц. в с. Карлуково от 01:56 ч. до 02:09 ч. на 28.02.2025 г. провежда изходящи телефонни позвънявания към известните му четирима приятели на живия към този момент В. Г., с искане да отидат до къщата и видят какво е състоянието му, защото го е ударил и е в безсъзнание, както и проведения с подсъдимия входящ разговор в 04:46 ч. на 28.02.2025 г. от потърсения и неотговорил на телефонно повикване св. И. В., при което А. Ц. отново иска от него да отиде до къщата на В. Г., защото бил в безсъзнание. В мотивите към присъдата, на стр.З, предпоследен абзац е приетия от съда момент на настъпване на смъртта, различен от посочения в СМЕ на труп: „Съобразно състояние на трупа и условия в мястото на намирането му при огледа на местопроизшествието, към 11:00 ч. на 28.02.2025 г. смъртта е с давност около 6 часа, при което: - най-вероятно е настъпила към 5 часа на 28.02.2025 г.; - времето от причиняване на черепно-мозъчната травма (по св. показания около 23 ч. на 27.02.2025 г.) до настъпване на смъртта е около 6 часа. Според защитата, независимо от становището на вещото лице по СМЕ за неизбежен летален изход дори при своевременно специализирано лечение - изложеното е важно с оглед действията и убедеността на А. Ц., че на изпадналия в безсъзнание В. Г. може да се помогне от страна на потърсените по телефон негови приятели.

-в с. Карлуково от 08:51 ч. до 09:04 ч. на 28.02.2025 г. А. Ц. осъществява изходящи и входящи телефонни разговори с ЕЕН 112 по повод доброволното му предаване на органите на реда, и в тази връзка изходящо разговаря по телефона със св. Г. А., от когото е поискал да го закара от с. Карлуково до полицията в гр. Луковит, за да се предаде доброволно.

-цялостното добросъвестно процесуално поведение на А. Ц. на досъдебното и на съдебното производство, в насока приносът му за разкриване на обективната истина - с направените още в началото пълни самопризнания, както и съдействието за ускоряване и решаване на делото в разумен срок чрез разглеждането му по реда за съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 НПК - по делото не е провеждан разпит на вещи лица по Съдебно комютърно-техническа експертиза на ползваните от подсъдимия и пострадалия мобилни телефони. Съдебно химическа експертиза за определяне на алкохол в кръв, иззета от трупа на пострадалия. Съдебно аудио-техническа (фоноскопна) експертиза на проведени телефонни разговори с ЕЕН 112 по данни от РЦ - Монтана на Дирекция ЕЕН 112, Съдебно морфологична и трасологическа експертиза на един брой частица, оприличена на кора от яйце, иззета от трупа на пострадалия.

-добрите му характеристични данни в справката на затворническата администрация на Затвора - Плевен, съобразени с младата му възраст, досегашен житейски опит и критично отношение към извършеното.

Твърди се, че повдигнатото обвинение е останало недоказано в частта, че убийството е извършено с особена жестокост, като се излагат съображения, че не е установено по несъмнен начин, че при извършването му подсъдимия е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Излага се, че особената жестокост би следвало да се възприеме като качество на субекта, като при оценката дали деецът е проявил жестокост се вземат предвид обстоятелства като предхождащо и последващо поведение на дееца, отношението на извършителя към пострадалия, а така също и характеристичните данни за личността му. Посочва се, че от субективна страна при този вид убийство е необходимо особената жестокост да се обхваща от умисъла на дееца, той да има съзнанието, че действа по този начин.

В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Адвокат М. И., в качеството й на служебен повереник на частния обвинител П. В. С., оспорва въззивната жалба, подкрепя изразеното мотивирано становище на представителя Апелативна прокуратура-Велико Търново и моли въззивния съд да потвърди присъдата.

Подсъдимият А. В. Ц. и защитника му адвокат Н. Ц. поддържан подадената от защитника въззивна жалба и допълнигелно писмено изложение към нея.

На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат Н. Ц. излага съображения, че дадените обяснения от подсъдимия във въззивната инстанция са идентични с дадените от него при първия му разпит на 01.03.2025год. следобед, а малко преди това, предния ден следобед и на 01.03 сутринта показания със същото съдържание е дала и П. С. пред разследващия полицай и пред съдия от ОС-Плевен. Адвокат Ц. заявява, че казва това, защото независимо, че първоинстанционният съд е приел тези доводи и доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля П. С., в края на краищата в мотивите на присъдата се вижда разминаване с това, което било казано още на 01.03.2025год. и предположенията на вещото лице относно част от травматичните увреждания по трупа на пострадалия.

Излага се, че в хода на делото пред първоинстанционния съд защитата е поискала вещото лице да се запознае с допълнително подробно дадените обяснения и показания, за да може да се изчистят неговите предположения относно тези механизми. Защитата не оспорва нанесения удар в тилната област, тъй като подсъдимият е признал още при първия разпит нанесените три удара в тила. Излага се, че в края на краищата в мотивите виждаме написани и заключения, като установено от проверявания съд, че подсъдимият нанасял удари с цепеница за отопление по тялото на пострадалия, по лактите и по гърба - 33 см дърво с 5 см диаметър, за което ДНК-експертизата е категорична, че само по него има следи, т.е. били са точно тези три удара в тилната област на починалия. Посочва се, че няма други доказателства, които да сочат, че пострадалият е бил по лице, когато са му нанесени ударите по тила и гърба, а това били предположения на вещото лице. Неговите думи били само: „Потвърждавам даденото заключение“ и нищо повече.

Защитникът на подсъдимия заявява, че тук било мястото на първоинстанционния съд да прецени доказателствената тежест и сила на събраните доказателства и заключението на вещото лице. В тази връзка било възражението в допълнението към жалбата, че именно по тези разминавания първоинстанционният съд трябвало да вземе отношение подробно в мотивите, тъй като законът го изисква. Посочва се, че при наличие на противоречие в доказателствата трябвало да се вземе точно становище, защото именно от там идвал и проблемът с това има ли неизбежна отбрана, кога е започнала и кога е приключила - нападението, защитата. Прието било, че нападението е приключило, прекратено, отблъснато в момента, в който брадвата е зад гардероба и пострадалият не може да я достигне, което според защитата не е така. Адвокат Ц. посочва, че той и подсъдимият са направили всичко възможно с поведението си по време на цялото наказателно производство до тук, да обяснят и изяснят всички подробности, тъй като за приложението на неизбежната отбрана всеки един от тези моменти е важен. Защитникът посочва, че подсъдимият си признава вината, не казва, че е невинен, но искали това всичко, което касае неговите действия и на пострадалия, включително скицата, която защитникът направил по протокола за оглед на местопроизшествие с местоположение, с отстояния, идеята била съдът да се убеди в думите, които подсъдимият е казал още на досъдебното производство и с това, което било събрано на съдебното следствие да стане ясно какво точно се е случило.

Адвокат Н. Ц. добавя, че предвид задължението на съда по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, при противоречието на събраните доказателствени материали съдът е задължен в мотивите си да изложи съображения защо един от тях приема, а други не. Твърди, че в случая има и непълнота на мотивите във връзка с това, тъй като била заявила възражението, че има неизбежна отбрана и искали конкретно по нея да бъде говорено, да им бъде казано с конкретните доводи защо съдът не приема неизбежна отбрана в този момент, въобще имаме ли я, на което нямало конкретен отговор. Излага се, че първооинстанционният съд използва думите конфликт, нападение и отблъскване, като нападението и отблъскването са термини от неизбежната отбрана, а конфликт е друго. Излага се, че в тази връзка Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС, което касае неизбежната отбрана, раздел 3, т. 1 и 2 задължават решаващият съд да обсъди точно тези моменти. Твърди се, че подсъдимият е абсолютно чистосърдечен в думите си, всеки път едно и също повтаря, откакто е задържан. Защитникът заявява, че са очаквали справедливост, коректно отношение, излагане на мотиви, от които да им стане ясно - „А., ти си виновен. Признавам те за такъв, защото не си в неизбежна отбрана, която е приключила в този момент“, имало ли е въобще такава. В случая адвокат Ц. счита, че мотивите на съда точно по този въпрос - начало, край на нападението, имало ли е възможност да бъде продължено непосредствено и бързо, тези доводи ги няма в мотивите, няма отговор на тези въпроси. Нямало отговор на въпросите защо съдът уважава предположенията на вещото лице за произхода на част от травмите, които влияят на особената жестокост на квалифициращия състав, защо не уважава това, което е събрано с гласните доказателства, при положение че вещото лице използвало изразите „вероятно“, „по-вероятно“, „предполагам“. Защитникът на подсъдимия заявява, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля не намират опровержение в други факти събрани по делото

В тази връзка адвокат Ц. моли въззивният съд да направи цялостна проверка на първоинстанционната присъда и ако счете, че това, което е казал като разминавания, разнопосочност и противоречие в мотивите на съда водят до един липсващ отговор на това бил ли е подсъдимия в условия на неизбежна отбрана или не, от кога до кога, превишил ли я е или не, извършил ли е престъплението извън момента на неизбежна отбрана, ако съдът счете, че това се явява непълнота на мотивите и е съществено нарушаване на процесуалните права на подсъдимия да разбере за какво точно е осъден на това тежко и сериозно наказание, да използва правомощията си и върне делото за ново разглеждане от друг състав на ОС- Плевен.

В заключение защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа жалбата, поддържа допълнителното изложение и така направеното допълнително искане и моли за акт на въззивния съд в тази връзка.

Подсъдимият А. Ц. поддържа казаното от защитника му.

В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият А. Ц. заявява, че ако е бил в самоотбрана съдът да го съди за това, ако не- да си остане със същото или да му бъде намалено наказанието.

Частните обвинители П. В. С., П. Г. П., П. В. П., Р. И. Р.,и М. И. И. и Гарина П. Г. не са участвали в заседанието във въззивната инстанция и не са изразили становища по жалбата на защитника на подсъдимия.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В първата инстанция по искане на подсъдимия С. А. и на защитника му, производството е протекло по реда на диференцираната процедура на Глава двадесет и седма от НПК. При законосъобразно допуснато от съда и проведено съобразно правилата на чл.372 от НПК предварително изслушване на страните, подсъдимият и защитникът му, а така също и частните обвинители и техните повереници, на основание чл.371 т.1 от НПК, са дали съгласие да не бъде провеждан разпит на вещите лица Андриана Бацова, Ксения Тончева, Наталия Николова и Цветослав Попов, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. С обосновано и законосъобразно определение по чл.372 ал.3 от НПК, първоинстанционният съд одобрил изразеното от страните съгласие по чл.371 т.1 от НПК.

Първоинстанционният съд провел законосъобразно съкратено съдебно следствие, при стриктно спазване на правилата на чл.373 ал.1 от НПК, без да извършва разпит на вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие по чл.371 т.1 от НПК, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения са прочетени по реда на чл.283 от НПК.

В мотивите на присъдата първоинстанционният съд подложил на детайлен и задълбочен анализ събраните и приобщени по делото

доказателствени материали, които изследвал обективно, всестранно и пълно и въз основа на тях приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. В. Ц., който е български гражданин от ромски произход, от дълги години живеел в Кралство ••••, в малко населено място, в близост до гр. Сеговия, Централна ••••. Той и семейството му са родом от с. Борован, обл. Враца.

През лятото на 2024 година подс. Ц. се запознал с родената през 2009 година П. В. С. от гр. Койнаре, обл. Плевен, която от началото на 2024 година се намирала в Кралство •••• заедно с майка си. Двете пребивавали в дома на приятел на майката, находящ се в същото населено място, където живеел подс. Ц.. Двамата постепенно се сближили и след около два месеца станали интимни приятели. Това обстоятелство не се харесало на съжителят на майката на П. С., който считал, че връзката е неподходяща. Започнали скандали между св.П. С., майка й и нейният съжител, като в крайна сметка на 02.10.2024 год. подсъдимият, П. С. и майка й дошли в Република България и се срещнали с В. П. Г.-биологичен баща на св. П. С.. Последният се съгласил дъщеря му и нейният приятел да живеят в дома му в гр. Койнаре, обл. Плевен, за да му помагат с грижите за малкото му дете Г. П. и възрастният му болен баща- св. П. П.. Съвместното съжителство не протичало безпроблемно, защото В. Г. харчел голяма част от заработените си пари за хазартни игри и алкохол, напивал се и ставал агресивен спрямо дъщеря си и нейният приятел. В края на м. октомври 2024 год. подсъдимият А. Ц. и приятелката му П. С. решили да напуснат дома на В. Г. и отишли да живеят в с. Борован. Впоследствие говорили помежду си, разбрали се да имат добри

взаимоотношения и на 24.12.2024 год. подсъдимият А. Ц. и П. С. отново заживели в дома на В. Г. в гр. Койнаре. Нещата обаче не се променили. Както преди, след употреба на алкохол В. Г. ставал агресивен и се карал с всички около себе си, вкл. и с дъщеря си и нейният приятел. Освен това първият многократно заявявал на дъщеря си, че не харасва избора й, питал я: „Какво правиш с този мангал?“, като П. С. уведомявала за това подсъдимия. Така постепенно между В. Г. от една страна и П. С. и подсъдимият- от друга, се трупало напрежение.

На 27.02.25 год. около 22:30 ч. вечерта В. Г. се прибрал в дома си и седнал да вечеря с дъщеря си и подсъдимия. Бил употребил алкохол преди това и продължил да пие по време на вечерята. Както и в други такива случаи станал агресивен. Възникнал конфликт между него и дъщеря му П. С. по повод грижите за нейният полубрат Г. П. и празнуването на рождения ден на последната. Подсъдимият се опитал да успокои обстановката, но В. Г. му казал, че не е никой в тази къща и заслужава да го бие и изхвърли на улицата. Подсъдимият го попитал: „Ще ме биеш ли?", В. Г. отговорил: „Сега ще видиш!“ и подсъдимият му казал „Тук съм бий ме!“. В. Г. скочил от фотьойла, на който стоял и хванал подсъдимия за врата. Напсувал го на майка и го заплашил с думите: „Чакай да пипна брадвата!“. Изпълнил заканата си, взел сечивото и го вдигнал с двете си ръце. Подсъдимият направил две бързи крачки и ударил Г. с юмрук в лицето. Затиснал го с лакътя на лявата ръка към затворената врата на помещението, а с дясната хванал брадвата и се опитал да я издърпа. В последвалото боричкане подсъдимият отнел брадвата, хвърлил я на земята и затиснал Г. с ръце към вратата. Последният го помолил да спре защото малолетното му дете Г. П. се изплашило. Подсъдимият изпълнил молбата. В. Г. го заплашил, че ще събере хора да го пребият. Подсъдимият му отговорил, че ще си тръгне. Брадвата била между двамата и Г. отново опитал да я вземе. Последвала нова размяна на удари и боричкане, при което подсъдимият успял да събори на земята Г., взел брадвата и я хвърлил зад гардероба. В. Г. се изправил, отново нападнал подсъдимия и последвала нова схватка с размяна на удари и борба. В нейния край подсъдимият ударил В. Г. с юмруци в ребрата и последният отново паднал на земята. Хванал подсъдимия за краката и се опитал да го събори. Подсъдимият взел намираща се в обсега му дървена цепеница (дърво с кръгла форма с дължина 33 см. и диаметър 5 см.) и нанесъл с нея няколко удара в тилната част на главата и гърба на В. Г., който изпаднал в безсъзнание.

Подсъдимият А. Ц. и св.П. С. се изплашили и решили да избягат от местопроизшествието. С връзки от кецовете на последната подсъдимият завързал зад гърба ръцете на лежащия на земята В. Г., за да не може последният да стане и да извика свои роднини и приятели, които да се саморазправят с Ц.. Поради същата причина преди да напуснат помещението счупили телефона на Г.. Подсъдимият се свързал по телефона със свой приятел- св.Г. А. и го помолил да остане в дома му за една нощ, защото се скарал с бащата на приятелката си. Братът на св. Гошо Асеновсв.П. А. се съгласил да го приеме. Подсъдимият А. Ц. и св.П. С. се придвижили с такси до гр. Луковит, срещнали се със св. Г. А. и компанията му и отишли в с.Карлуково. Там подсъдимият и св.П. С. прекарали нощта в дома на св. П. А.. Подсъдимият А. Ц. бил притеснен за състоянието на пострадалия В. Г. и опитвал да се свърже по телефона и се свързал с приятели и колеги на последния, за да ги помоли да отидат до дома му и да видят как е.

Междувременно, вследствие на употребената физическа агресия и на нанесените удари, малко след като изпаднал в безсъзнание, около полунощ на 27/28.02.2025год. В. Г. починал.

Сутринта около 06.00ч. св. Й. Й., заедно с други лица - колеги на В. Г., отишли до дома му с лек автомобил, с намерени да го вземат и заедно да тръгнат към гр. София за работа. След като В. Г. не отговарял на телефоните обаждания и не реагирал на клаксона на автомобила, св.Й. Й. влязъл вътре в къщата, като му направило впечатление, че входната врата е леко отворена. Отворил леко открехнатата врата на една от стаите и видял лежащия на пода В. Г., побутнал го и видял, че същия не дава признаци на живот. Тръгнал да излиза от къщата и в този момент видял от съседната стая да излиза малкото дете на В. Г.-Г. П., взел го на ръце, излязъл и след като споделил с колегите какво е видял, се обадил по телефона на 112. Обадили се по телефона на подс. Ц. и му казали, че трябва да се върне незабавно, тъй като е убил В. Г.. Малко по-късно около 08.30ч. по телефона на подс. Ц. се обадил и баща му, който му казал, че В. Г. е мъртъв и го призовал да се предаде в полицията. Подсъдимият се вслушал в съвета, позвънил на органите на МВР които пристигнали в дома на свид. П. А. и го задържали.

В хода на досъдебната производство е назначена СЪДЕБНО- МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ТРУП (л.4-10 от том II от ДП).

Според това експертно заключение при огледа и аутопсията на трупа на В. П. Г. се установява съчетана механична травма, включваща:

■ глава:

-увреждания по лицето - отоци, охлузвания, кръвонасядания;

-увреждания в тилната част на главата - черепно-мозъчна травма: охлузвания, масивно кръвонасядане на меките черепни обвивки, подлежащо счупване на черепа (покрив и основа), разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между мозъчните обвивки, контузия на големия и малкия мозък, последващи усложнения - мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните сливици в големия тилен отвор;

■ шия - кръвонасядания, счупване на подезичната кост (дясното рогче); гръден кош - гръдна травма: охлузвания и масивни подкожни кръвонасядания по гърба в ляво, счупване на три леви ребра (9-11) с пукване на пристенната плевра и контузия на левия бял дроб;

■ корем, таз - охлузвания по дясната странична повърхност;

■ крайници - отоци, охлузвания и кръвонасядания по лактите; бразди от връзване на ръцете в областта на гривнените стави; оток и кръвонасядане по гърба на дланите.

Локализацията и морфологичните особености на уврежданията съответстват да са получени по съобщеният начин:

■ при борба и самоотбрана към полунощ на 27/28.02.25 г., с промяна на взаимното разположение между пострадал и нападател;

■ от тъпи травми:

-удари с ръце и дървени парчета за огрев по главата, гърба, горните крайници;

-от стискане на шията с ръка (длан, пръсти);

-от боричкане по пода (възможно за охлузванията по десния хълбок, таза

и др.)

Причинените на Г. увреждания са довели до:

■ черепно-мозъчната травма - разстройство на здравето с реална опасност за живота от получаване на увреждането и най-вероятен смъртен изход,включително при своевременно специализирано лечение;

■ гръдната травма - трайно затрудняване на движението на снагата;

■ останалите увреждания - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Смъртта на Г. е резултат на черепно-мозъчната травма, настъпила е по механизма на прогресиращ мозъчен оток, вклиняване на мозъчния ствол в големия тилен отвор и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов.

Съобразно състоянието на трупа и условията в мястото на намирането му при огледа на местопроизшествието, към 11:00 часа на 28.02.25 г. смъртта е с давност около 6 часа, при което,

■ най-вероятно е настъпила към 05 часа на 28.02.2025 г.;

като времето от причиняване на черепно-мозъчната травма (по свидетелски показания около 23 часа на 27.02.2025г.) до настъпване на смъртта е около 6 часа.

Черепно-мозъчната травма е самостоятелно, достатъчно условие за настъпване смъртта.

Между черепно-мозъчната травма и смъртта на Г. е налице пряка причинно-следствена връзка.

Същевременно вещото лице не е установило заболявания, които да са допринесли за смъртта на Г..

Особеностите на уврежданията по главата, гърба, горните крайници не изключват възможността същите да са причинени от удари с въпросните дървета за огрев, както и с други твърди тъпи предмети.

Липсват увреждания, характерни за удари с предмети с изразени тъпи ръбове и ъгли (т.е. повърхности, където се събират две и повече страни/стени).

На въпрос № 6 от експертизата, а именно: „Има ли следи по трупа сочещи за възможна борба и/или самоотбрана?“, вещото лице отговаря по следния начин:

Увреждания, сочещи за възможни борба и самоотбрана са:

■ уврежданията по лактите - възможно е да са получени при предпазване от удари с ръце при пострадал по гръб на пода;

■ уврежданията по гърба на дланите - възможно е да са получени при предпазване от удари и при нанасяне на удари с ръце.

Взаимното разположение между пострадал и нападател при причиняване на уврежданията се е променяло, като може да се посочи следното:

■ уврежданията по лицето предполагат взаимно разположение един срещу друг, по-вероятно изправени при ударите с ръце (юмруци) и по гръб на пода при ударите с дърво, предвид възможността травмите по лактите да са защитни;

■ уврежданията по шията - възможно е да са получени при различни взаимни разположения между пострадал и нападател, както при изправено положение, така и при пострадал по гръб на пода и нападател над него;

■ уврежданията по тила и гърба - макар да не може да се изключи някои от ударите, причинили уврежданията, да са получени при изправено и/или наведено положение, най-вероятно са получени при пострадал по корем или на една страна (предно-дясна) върху пода и нападател над него.

Уврежданията са:

■ без раневи канали, при което посоката за всеки от ударите може да се коментира при конкретно взаимно разположение между пострадал и нападател;

■ получени в сравнително кратък интервал от време, не е възможно конкретизиране на хронологичната им последователност, като следва да се посочи, че:

-черепно-мозъчната травма (удар/ите в тила) са довели до безпомощно състояние със загуба на съзнание;

-връзването на ръцете предполага пострадалият да е бил приведен в безпомощно състояние.

По отношение на въпроса с каква сила са причинени въпросните увреждания, като се има предвид местоположението на всяко едно от тях, се отговаря по следния начин: Предвид особеностите им:

■ уврежданията по тила (тежка черепно-мозъчна травма) и гърба (масивно кръвонасядане в подкожието, счупване на три ребра) са причинени от удари със значителна сила;

■ уврежданията по лицето са без счупване на подлежащи кости, което предполага относително по-малка сила на ударите, което може да е резултат и от подвижност на целта, предпазване с ръце и пр.

При аутопсията са взети проби кръв и урина за лабораторни изследвания, както следва:

Проба урина за експресен тест за употреба на психоактивни вещества. Пробата е тествана с качествен тест - панел за кокаин, метамфетамин, бензодиазепини, амфетамин, тетрахидроканабинол, морфин, екстази (MDMA), метадон, фенциклидин, опиеви производни (опиати), трициклични антидепресанти, барбитурати. Резултатът е отрицатален - неупотребил.

Проби кръв и урина за определяне съдържанието на етилов алкохол. Проба кръв за ДНК изследване.

Пробите по точки 2 и 3 са предадени на разследващия полицай. В пробата кръв, химическа експертиза е установила концентрация на етилов алкохол 0.65%о (протокол №А-52/2025).

По отношение на въпроса причинена ли е болка, в резултат на травмите по жертвата? Колко голяма и продължителна е била нейната интензивност?

Отговорът на въпроса изисква да се вземе предвид степента на алкохолно опиване на Г. към времето на инцидента.

Концентрацията на алкохол в кръвта на Г. към времето на получаване на уврежданията се получава по формулата: Ст = С + В х Т, където:

Ст - концентрацията на етилов алкохол в кръвта към даден момент преди вземането на кръвната проба;

С - лабораторно установената концентрация на етилов алкохол в кръвта;

В -фактор на окисление/елиминация на алкохола от организма, за експертни цели средно 0.15 %о;

Т - времето, изтекло от произшествието до вземането на кръв за изредване

Ст = 0.65 + 0.15x6 = 1.55%о.

Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на Г. е към долната граница на средна степен на алкохолно опиване (1.51 - 2,5%о), която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, забавени реакции, афекти, потискане на чувствителността за болка и т.н.

Причинените на Г. травматични увреждания са свързани с болки, чийто интензитет е бил притъпен, поради състоянието на алкохолно опиване. След получаване на черепно-мозъчната травма (ударите в тила) същият е изпаднал в безсъзнателно състояние (травматична кома) с невъзможност за възприемане болкови дразнители.

По искане на защитата на подсъдимия в първата инстанция съдът назначил ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА

ТРУП със задача вещото лице, след като се запознае със събраните в хода на съдебното следствие доказателства да даде заключение относно причината за смъртта на убития и механизма на причиняването й. Според заключението по допълнителната СМЕ, данните събрани в хода на съдебното следствие, както и допълнителните данни от досъдебното производство, относими към съдебномедицишнската експертиза на труп на В. П. Г., не налагат промяна и/или допълване на представеното заключение, включително и конкретно поставените към допълнителната експертиза въпроси- за причината и механизма на настъпване на смъртта, както и механизма на причиняване на установените травматични увреждания

По делото е назначена и ДНК ЕКСПЕРТИЗА НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА (л.17-14 от том II от ДП), със задача да се определят ДНК профилите на биологичен материал от предоставени за изследване ВД и същите да се сравнят с профилите на В. П. Г., А. В. Ц. и П. В. С.. Според това експертнозаключение:

1.По обекти №№ PG-82-6/2025 (марлен тампон - червенокафяво петно на пода до печката), PG-82-7/2025 (червенокафява материя от петно по тениска с надпис „BROOKLLYN“), PG-82-8/2025 (срязана текстилна връзка от ръцете на лицето) и PG-82-9-2/2025 (тампон, поставен в опаковка с надпис „дясна ръка В. П. Г.“) се доказа наличие на човешка кръв.

2.По черно долнище на анцуг, с връзки за пристягане в областта на кръста и бяла емблема на „NIKE“ върху крачола не се установи наличие на кръв по метода на предварителната бензидинова проба.

3.ДНК профилът на кръвта по обекти №№ PG-82-6/2025 (марлен тампон -червенокафяво петно на пода до печката) и PG-82-7/2025 (червенокафява материя от петно по тениска с надпис „BROOKLLYN“) е еднакъв и напълно съвпада с /ДНК профила на В. П. Г., обект № PG-82-1/2025. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен В. П. Г., е: 1 на 12 900 000 000 000 000 000 000 000 (1,29х10 25)

4.ДНК профилът на биологичния материал по обект № PG-82-5/2025 (1бр. угарка от цигара, „Karelia Blue“) напълно съвпада с ДНК профила на П. В. С., обект № PG-82-3/2025. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен П. В. С., е: 1 на 1 830 000 000 000 000 000 000 000 000 (1,83x10 27).

5.По обект № PG-82-4/2025 (1бр. угарка от цигара, „Karelia Blue“) се установява смес на биологичен материал от две лица от мъжки и женски пол в различно количествено съотношение. По-голямото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на А. В. Ц., обект № PG-82-2/2025. По-малкото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на П. В. С., обект № PG-82-3/2025. В част от локусите апелите на лицата се припокриват. Във визуализираната смес за обект № PG-82-4/2025 не се наблюдават други, допълнителни алели, които да липсват в ДНК профилите на двете лица.

6.По обекти №№ PG-82-9-1/2025 (тампон, поставен в опаковка с надпис „лява ръка В. П. Г., В. Боев, 01.03.25г, ...подпис...“) и PG-82-9- 2/2025 (тампон, поставен в опаковка с надпис „дясна ръка В. П. Г.“) се установява смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно количествено съотношение. По-голямото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-силен интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на В. П. Г., обект № PG-82-1/2025. Помалкото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на А. В. Ц., обект № PG-82-2/2025. В част от локусите апелите на лицата се припокриват. Във визуализираната смес за обекти №№ PG-82-9-1/2025 и PG- 82-9-2/2025 не се наблюдават други, допълнителни алели, които да липсват в ДНК профилите на двете лица.

7.По обект № PG-82-10/2025 (парче дърво за подпалка с дължина 33 см.) се установява смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно количествено съотношение. По-голямото количество биологичен материал се визуализира в алели с no-силен интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на А. В. Ц., обект № PG-82-2/2025. По-малкото количество биологичен материал се визуализира в алели с по-слаб интензитет, които формират ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на В. П. Г., обект № PG-82- 1/2025. В част от локусите апелите на лицата се припокриват. Във визуализираната смес за обект № PG-82-10/2025 не се наблюдават други, допълнителни алели, които да липсват в ДНК профилите на двете лица.

8.По обект № PG-82-8/2025 (срязана текстилна връзка от ръцете на лицето) се установява смес на биологичен материал от лица от мъжки и женски пол. Визуализираните алели от сместа могат да се сравняват с апелите от ДНК профилите на конкретно посочени лица. При сравнително съпоставяне на апелите от сместа за обект № PG-82-8/2025 (срязана текстилна връзка от ръцете на лицето) с алелите от ДНК профилите на В. П. Г., обект № PG-82-1/2025, А. В. Ц., обект № PG-82- 2/2025 и П. В. С., обект № PG-82- 3/2025, се установява, че всички алели от ДНК профилите на трите лица се откриват в сместа за обект № PG-82-8/2025, т.е. по изследваната част от срязаната текстилна връзка има биологичен материал от В. П. Г., А. В. Ц. и П. В. С.. В част от локусите алелите на лицата се припокриват. Във визуализираната смес за обект № PG-82-8/2025 не се наблюдават други, допълнителни алели, които да липсват в ДНК профилите на трите лица.

9.За обект № PG-82-11/2025 (1бр. дърво с дължина 24см.) не се определи ДНК профил.

По делото е назначена СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА подсъдимия А. В. Ц. (л.34-35 от том II от ДП, според заключението на която: от свидетелските показания е видно, че при сбиване и сборичкване с мъж, вечерта на 27.02.2025г. А. В. Ц. е бил хванат за шията, блъснат и повален на седалище, паднал с другия мъж на пода, но липсват данни да е получил други травматични увреждания, освен установените при освидетелстването му.

При огледа/освидетелстването на А. Ц. на 28.02.2025г. са установени:

■ оток по гръбната повърхност на дланно-пръстните стави на дясната длан („подутина в областта над кокалчетата на пръстите“);

■ дребно охлузване по задно-страничната част на втора дланнопръстова става (посочено със стрелка на черно-бяла Сн.3 във фотоалбума към протокола за освидетелстване).

Уврежданията са резултат на тъпи травми и най-вероятно са получени от нанасяните от Ц. удари с юмрук по другия мъж, както се съобщава в свидетелските показания.

По делото е назначена ХИМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА за алкохол в кръвта на пострадалия В. П. Г. (л.39-40 от том II от ДП) със задача има ли наличие на алкохол в предоставените за изследване проби от трупна кръв и урина на В. П. Г. - ЕГН: •••••••••• от гр. Койнаре и ако да, какво е нейното процентно съдържание? Според експертното заключение по тази експертиза в предоставената за изследване кръв, взета от трупа на В. П. Г. се констатира наличие на етилов алкохол. Крайна концентрация: 0,65%о.

По делото е назначена ПСИХОЛОГО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на подсъдимия А. В. Ц. (л.45-76 от том II от ДП).

Според експертното заключението по тази експертиза:

1.След комплексно-психиатрично и психологично изследване на освидетелствания А. В. Ц., при същия не се установиха данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Касае се за F60.31 ЕМОЦИОНАЛНО НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ,

БОРДЪРЛАЙН ТИП.

2.Освидетелстваният съобщава за период от около седем години (от 16 годишна възраст до преди година) на употреба на марихуана и за несистемност на алкохолна употреба. От анамнеза и обективното му изследване няма данни за изградени зависимости.

3.Към времето на криминализираното деяние при осв

идетелмствания липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието-могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.

4.Понастоящем освидетелстваният е апсихотичен, с нормална умствена надареност. Липсват медицински пречки да продължи участието си в наказателното производство.

5.Дълбоко егоцентричните личности, каквато е и емоционално нестабилната, бордърлайн тип (манифестна при осв.) в морала си се ръководят от усещане за неограничени правомощия. При нездравия егоцентризъм няма континуум от разумни, подробни, реалистични, постепенни желания и планове между това къде се намира в момента - и къде желае да бъде (или вярва, че е) в бъдеще индивидът. Имат нереалистични оценки за себе си и шансовете си да избегнат последствията от антисоциалното си поведение. Характерни за този тип личности са сериозните психологични проблеми, недостатъчна и маргинална адаптация, лошо себеразбиране и липса на самокритичност. При личността е налице „афективна дисрегулация“. Има резки промени в настроението. Типични са силни пристъпи на гняв. Агресивните диспозиции на личността (от методиката на Бъс- Дюрки) са умерено завишени по отношение склонността към комулиране чувства на неудовлетвореност, ревност и омраза спрямо възприети като ощетили го лица, ;както и опозиционно поведение с противопоставяне на норми и правила в диапазона от пасивна съпротива до активното им отхвърляне. По-вероятно е агресията при освидетелствания да бъде индиректно изразена с изключение на случаите на изчерпване на волевия самоконтрол и задръжки, когато би била пряко ориентирана към източника на фрустрация за личността.

6.Провалената перспектива и самосъжалението при освидетелствания в реакция на последиците от криминализиране на деянието му (обект на настоящето разследване) водят при личността до значим дистрес, но при формално съжаление за случилото се и недостатъчен

инсайт(прозрение)за фаталната развръзка.

7.При съхранения спомен за случилото се и липса на патологична почва, която да предпостави отключването на патологичен афект, не го коментираме при осв. В криминализираната ситуация. Относно повлияност от физиологичен афект не кореспондират с хитотезата коментирани в обсъждането обстоятелства и състоянието му след стихване на такъв емоционален взрив.

8.Не могат да бъдат аргументирани в хипотези и повлияност от уплаха или смущение.

По делото е назначена ПСИХОЛОГО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на П. В. С. (л.81-108 от том II от ДП).

Според експертното заключение по тази експертиза:

1.При комплексното изследване на освидетелстваната П. В. С., ЕГН: •••••••••• при същата не се установиха данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата със специфика за възрастта □ и/или с нозоспецифични симптоми.

2.И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при освидетелстваната липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. В медицински аспект е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването. Свидетелските й показания обаче биха могли да бъдат повлияни и трансформирани под влияние на интрапсихичните □ преживявания във връзка със семейните отношения и емоционалната □ ангажираност с обвиняемия по настоящето разследване.

3.И към времето на криминализираното деяние и понастоящем при освидетелстваната липсват данни за умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието - развити са годностите за разбиране и противодействие при упражнено психическо и/или физическо насилие.

4.Към момента на освидетелстването в емоционалното състояние на освидетелстваната не се установяват актуални страхови преживявания, които да влияят върху поведението. Изразява притеснение и безпокойство във връзка със съдбата и перспективата на личните си отношения с приятеля, който е задържан с предстоящи съдебни решения. В по-голяма степен съжалява заради стечението на обстоятелствата и последиците от случилото се за връзката □ с него, отколкото за смъртта на баща си, към когото не изпитва емоционална привързаност във връзката родител-дете.

5.При любовта към разследвания за тежкото престъпление и готовността за себеотрицание, за да му помогне е вероятно през защити да потиска възпроизвеждането на онези паметови съдържания, които биха разрушили илюзията за позитивния му образ, който си е изградила за него в ума, премълчавайки факти, които биха го злепоставили и трансформирайки реалността, представяйки и двамата за жертви в ситуацията- като неблагоприятно третирани от пострадалия при разследваното престъпление.

По делото е назначена ПСИХОЛОГО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на Г. В. П. (л.115-137 от том II от ДП).

Според експертното заключение по тази експертиза:

1.След комплексно-психиатрично и психологично изследване на освидетелствания Г. В. П., ЕГН: ••••••••••, при същия умствено недоразвитие и съпътстващите интелектуалните му затруднения нарушения в емоционално-волевата сфера очертават F70.1 лека умствена изостаналост. Значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение.

2.Когнитивно-интелектуалния дефицит при освидетелстваното дете в контекста на психичното му недоразвитие го затрудняват при осмисляне и възпроизвеждане това, което е възприело в криминализираната ситуация. Недиференцираната възприятийно-представна сфера, възпрепятстващо го да разбере същността и смисъла на инкриминираното деяние намалява надеждността на предоставяната информация при свидетелстване, отразява се върху качеството на възприетото, върху неговото съхранение и респ. върху възпроизвеждането на паметови съдържания. Това води до лесното изличаване на спомена и предпоставя трансформирането на паметови съдържания при социалната комуникация с възрастни, тъй като на възрастта му и при психичното му недоразвитие е лесно податлив на внушения, променящи възприятията му за случилото се, които изначално са недиференцирани. Предвид ниската му възраст, умствената недоразвитост и съдържанието на действията-обект на разследването, в медицински аспект не е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването.

3.На възрастта на освидетелстваното дете не са развити годностите за разбиране и противодействие при упражнено психическо или физическо насилие.

4.При освидетелстваното дете поради невъзможност да осъзнае това, което се е случило в криминализираната ситуация не се наблюдават травматични и в частност страхови преживявания в пряка причинна връзка, но промяната, която се е наложила засилва несигурността и тревожността му, което е присъщо за деца със забавено развитие.

5.Освидетелстваното дете поради забавеното му развитие не се очаква фантазмено да трансформира реалността, тъй като му липсва въображение, но е вероятно да се поддава на внушения от страна на възрастни, с които е в отношения на зависимост.

По делото е назначена КОМПЮТЪРНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА на мобилни телефони (л.141-л.178 от том II от ДП)- за изследване на -2 6р. мобилни телефони - 1/ мобилен телефон ZTE „Blade А54“ с поставена в него СИМ карта, предаден доброволно от обв. А. В. Ц. от с. Борован и 2/мобилен телефон „Самсунг“ със счупен дисплей, иззет при огледа на местопроизшествието на 28.02.2025г. в гр. Койнаре и впоследствие установен от разпитите на свидетели и обвиняем, че е ползван от В. П. Г.

Видно от експертното заключение на всеки от поставените въпроси вещото лице е отговорило по следния начин:

1.Телефоните имат ли приложения за интернет комуникация? Ако да, от кой вид и да се приложи на хартиен носител хронологиите на въпросната комуникаиия?

ОБЕКТ № 1 За изследване е предоставен мобилен телефон марка „ZTE Blade А54", заключен с графичен код чрез свързване на точки 321569874. Същият е технически изправен и годен за изследване, ползван на испански език. За изследването на телефона е избран английски език.

ОБЕКТ № 2 За изследване е предоставен мобилен телефон марка „Samsung Galay“ модел A21S, с ИМЕЙ 351856225459981, поставена СИМ карта на А1 с номер на пластика 8935901344600635511. Същият е със счупен дисплей - технически неизправен, не подлежи на анализ.

В ОБЕКТ №1 е запазена хронологията на кореспонденция на мобилно приложение Whats Арр с потребителско име „aleksvaleriev306" (с телефонен номер на испански оператор +34624114559).

Кореспонденция с тел. номер •••••••••• е изтрита чрез т.нар. „изчезващи съобщения.

1.03.25г., 14:58 ч. - Съобщенията и обажданията са с криптиране от край до край. Никой извън този чат, дори и WhatsApp, не може да ги прочете или прослуша. Докоснете, за да научите повече.

28.02.25г., 19:02 ч. - •••••••••• използва таймер по подразбиране за изчезващите съобщения в новите чатове. Новите съобщения ще изчезват от този чат 24 часа след изпращането им, освен ако не бъдат запазени. Докоснете, за да зададете свой таймер по подразбиране.

Няма данни за друга кореспонденция и разговори от дата 27/28. 02.2025г.

Цялата кореспонденция е записана на оптичен носител компакт диск марка DVD-R марка „Fiesta", като приложение към експертизата.

2. Да се разпечата хронологията на входящи, изходящи и пропуснати обаждания.

Всички снимкови и видеофайлове, както и описанието за тях е записано на оптичен носител компакт диск марка DVD-R марка „Fiesta", като приложение към експертизата.

3. Ако са налични видео и фото файлове да се отговори и на въпроса,налице ли са следи от манипулация по тях?

Няма данни от манипулация на файловете.

4. Могат ли да бъдат установени телефонните номера на СИМ картите поставени в апаратите? Ако да, същите да се посочат и да се опише начина на установяването им.

Телефонните номера на изследваните обекти не могат да бъдат установени:

Обект № 1 СИМ картата на А1 заключена. СИМ картата на DIGI е испански оператор.

Обект № 2 телефонния апарат е със счупен дисплей.

5.В случай, че мобилния телефон „Самсунг" със счупен дисплей е унищожен и не работи, да се направи оценка на стойността му към момента на деянието 27/28.02.25г.

Стойността на мобилния телефон „Самсунг Галакси" модел А21 S е 120-150 лева към датата на деянието.

На досъдебното производство е назначена ТЕХНИЧЕСКА

ЕКСПЕРТИЗА, със задача, след като експертът прегледа и изслуша предоставения за изследване 1 бр. компакт диск „my media“ CD-R , веществено доказателство по ДП, предоставен от Калин Вазонов - Началник на „Регионален център 112“, да изготви и предостави писмено експертно заключение.

Според протокол № 54/2025г. от извършената фоноскопна експертиза, заключението е, че компактдискът съдържа 6 (шест) броя аудиофайла и 5 (пет) броя файла, съдържащи общо 13 (тринадесет) броя графични изображения (ел.картони).

Текстът от звукозаписа - обект на експертизата, е снет и представен в писмен вид в „Текст" на звукозаписа" в изследователската част на настоящия протокол.

По досъдебното производство е назначена ТРАСОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на черупка от яйце. Съгласно експертното заключение, предоставения за изследване обект показва морфологично сходство с черупка от кокоше яйце и се определя като отчупена част от черупка от яйце.

Изследваната частица съвпада по своя види структура с тези частици, които са разпръснати по земята, разположени на входа на стаята след вратата (стаята, където е установен трупа на В. П. Г. на 28.02.2025год. в гр. Койнаре, ул."Ангел Кънчев" № 13), т.е.изследваната частица представлява отчупено парченце от черупката на яйце от кокошка.

Гореизложената фактическа обстановка в общи линии правилно е била приета за установена от първоинстанционния съд, като по отношение на нея следва да се направят само следните допълнения и корекции, във връзка с доводи на защитата на подсъдимия, които според въззивния съд са основателни:

От обясненията на подсъдимия А. Ц. и показанията на св.П. С. се установява, че на инкриминираната дата, по време на възникналия конфликт между пострадалия В. Г. и св.П. С., преди намесата на подсъдимия, В. Г. е ударил шамар на дъщеря си- св.П. С.. Това обстоятелство действително е пропуснато да бъде отбелязано като установено в мотивите на първоинстанционната присъда, макар че същото няма значение за съставомерността на извършеното деяние от подсъдимия.

Освен това, в мотивите на присъдата първоинстанционният съд непрецизно е приел за установено, че В. Г. е починал около полунощ на 27/28.02.2025год., тъй като според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп, съобразно състоянието на трупа и условията в мястото на намирането му при огледа на местопроизшествието, към 11:00 часа на 28.02.2025год. смъртта е с давност около 6 часа, при което, най-вероятно е настъпила към 05 часа на 28.02.2025 год., като времето от причиняване на черепно-мозъчната травма (по свидетелски показания около 23 часа на 27.02.2025г.) до настъпване на смъртта е около 6 часа. При това положение следва да се приеме за установено, че смъртта на В. Г. е настъпила не около полунощ на 27/28.02.2025год., както е приел в мотивите на присъдата първоинстанционния съд, а след полунощ, или по-конкретно около на 05 часа на 28.02.2025 год. Тази корекция във връзка с установените фактически положения също не е от съществено значение за правните изводи за съставомерността на деянието на подсъдимия.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия А. Ц., показанията на свидетелите, заключенията на вещите лица по назначените експертизи, писмените доказателства и веществените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия А. Ц., дадени във въззивната инстанция, по своето съдържание са почти идентични с тези, които е дал в първата инстанция и не налагат други промени в частта на установените по делото фактически положения, освен горепосочените, касателно ударения от пострадалия В. Г. шамар на св.П. С. и приблизителния част на смъртта на пострадалия.

Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че единствените лица, присъствали на местопроизшествието, които излагат преки впечатления от инцидента са подсъдимият А. Ц. и св. П. С.. Въззивната инстанция се солидаризира напълно с констатацията на първата инстанция, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.П. С. кореспондират напълно относно правнорелевантните факти-място, време и начин на извършване на престъплението, както по между им, така и с други доказателствени източници. Показанията на останалите свидетели не касаят пряко деянието, а съдържат данни относно отношенията между подсъдимия и убития по време на съжителството им или относно действията на първия след престъплението.

При установените фактически положения, първоинстанционният съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият А. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.6а, вр. с чл.115 от НК, тъй като на 27/28.02.2025год. в гр. Койнаре, обл. Плевен умишлено умъртвил В. П. Г. с ЕГН: •••••••••• от с.гр., като деянието е извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие.

От обективна страна е доказано, че на инкриминираната дата подсъдимият А. Ц. е нанесъл с дървена цепеница (дърво с кръгла форма с дължина 33 см. и диаметър 5 см.) удар с голяма сила в тила на В. Г., вследствие на който на пострадалия е причинена тежка черепно-мозъчна травма, в резултат на което няколко часа по-късно пострадалият починал. Видно от съдебномедицинската експертиза на труп, смъртта на В. Г. е резултат на черепно- мозъчната травма, настъпила е по механизма на прогресиращ мозъчен оток, вклиняване на мозъчния ствол в големия тилен отвор и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов.

Първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият А. Ц. е извършил престъплението умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, т.е. прието е, че подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК.

Въззивният съд намира, че при установените по делото факти, относно действията на подсъдимия, с които е причинил смъртта на пострадалия, средството, което е използвал и поведението му след деянието, следва да се приеме за установено, че подсъдимият е причинил смъртта на В. Г. не с пряк, а с евентуален умисъл. Подсъдимият А. Ц. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че в резултат на същото може да причини смъртта на пострадалия В. Г. но не е искал, а само е допускал този резултат, като се е отнесъл към него с безразличие. Подсъдимият е искал да причини на пострадалия телесна повреда, но предвид средството, което е използвал, насочеността и силата на удара, с който е причинил тежката черепно-мозъчна травма на пострадалия, възрастта психическото състояние и интелектуалното му развитие, подсъдимият със сигурност е предвиждал, че с действията си може да причини на пострадалия тежко нараняване, което да причини смъртта му.

В обясненията, които е дал на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, подсъдимият А. Ц. заявява, че не е имал намерение да убива В. Г..

Съгласно възприетото в правната теория и константна съдебна практика, изводи за субективната страна на деянието следва да се черпят от обективно установени обстоятелства.

Такова е мястото към което е насочен удара. В процесния случай, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелката П. С., заключението на вещото лице по СМЕ на труп и протоколите за оглед на местопроизшествие и на труп се установяват наранявания по тилната част на главата. Там се намира един от главните жизнено важни органи в човешкото тяло-мозъкът, който в случая е засегнат и именно причинената жежка черепно- мозъчната травма е причина за смъртта на пострадалия.

Второто важно обстоятелство е оръдието на нападението-парче дърво за огрев, което предвид размера, формата и твърдостта му може да причини тежки увреждания, следствие на които да настъпи смърт.

Третото важно обстоятелство, въз основа на което може да се правят изводи са субективната страна е интензитетът на ударите. Според заключението на вещото лице по СМЕ и заявеното от вещото лице Сергей Костадинов при разпита му в първата инстанция, уврежданията по тила (тежка черепно-мозъчна травма) е причинено от поне един удар със значителна сила.

При установените по делото обстоятелства, въззивният съд приема за установено, че в конкретният случай подсъдимият А. Ц. е предвиждал възможността от деянието му да настъпи смъртта на пострадалия и е допускал този резултат, като се е отнесъл към него с безразличие. Подсъдимият обаче не е желаел този резултат и в съзнанието му той не е бил неизбежен, поради което убийството не е извършено с пряк, а с евентуален умисъл. За това може да се съди и от обстоятелството, че подсъдимият не е продължил да нанася удари с дървото по главата на пострадалия, докато не го умъртви или не е направил това по друг начин, а го е оставил да лежи в безпомощно състояние в безсъзнание, като е завързал ръцете му, а в последствие, няколко часа покъсно, осъзнавайки какви негативни последици за него може да има от деянието и притеснявайки се за състоянието на В. Г., се опитал да се свърже по телефона с приятели и колеги на пострадалия, за да ги помоли да отидат до дома му и да видят как е.

Лишени от основание са доводите на защитника на подсъдимия, изложени във въззивната жалба, допълнението към нея и в съдебно заседание в тази инстанция, че подсъдимият А. Ц. е извършил инкриминираното деяние при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК или при превишаване на пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК.

Аналогични доводи защитникът на подсъдимия е изложил и в първата инстанция, като първоинстанционният съд правилно е намерил, че същите са неоснователни, като е изложил съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя. Във връзка с това обстоятелство не е налице липса на мотиви, както неоснователно твърди защитника на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана- за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2 от НК, превишаване пределите на неизбежна отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.

В конкретният случай инцидентът, в резултат от който е настъпила смъртта на В. Г. е иницииран изцяло от него. Първоначално е употребил вербална и физическа агресия спрямо дъщеря си, а впоследствие и към подсъдимия А. Ц.. Пострадалият е предприел физическо нападение спрямо подсъдимия, при това със средство, което може да причини фатални увреждания-брадва. Факт е обаче, че в хода на защитата, която е осъществил срещу противоправното нападение по отношение на него от страна на пострадалия, подсъдимият успешно е отблъснал всички атаки на В. Г., отнел е от него брадвата два пъти, като след последното е захвърлил брадвата зад гардероба, където тя е била практически недостъпна за В. Г.. Това е видно от снимки № 25 и 26 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието. Доказателство за надмощието на подсъдимия над пострадалия са и нараняванията получени от двамата, съгласно заключенията на вещото лице по назначените СМЕ. При подсъдимия са установени оток по гръбната повърхност на дланно-пръстните стави на дясната длан („подутина в областта над кокалчетата на пръстите) и дребно охлузване по задностраничната част на втора дланно-пръстова става (посочено със стрелка на черно-бяла Сн.3 във фотоалбума към протокола за освидетелстване). Уврежданията са резултат на тъпи травми и най-вероятно са получени от нанасяните от А. Ц. удари с юмрук по другия мъж (пострадалия), както се съобщава в свидетелските показания. За разлика от него върху пострадалия са установени множество увреждания по главата, тялото и крайниците, включително и със защитен характер. Към отрязъкът от време, в който върху пострадалия са нанесени ударите с дърво, които според вещото лице по СМЕ са довели до фатално увреждане на мозъка, положението на пострадалия е било според вещото лице най-верятно по корем или на една страна (преднодясна) върху пода и подсъдимия върху него, като това до голяма степен съответства на обясненията на подсъдимия и показанията на св.П. С.. Според тях В. Г., след като бил съборен и паднал на земята, хванал А. Ц. за краката и се опитвал да го събори. В същото време подсъдимият е бил в стабилно изправено положение, отблъснал поредната атака срещу него. Както твърди самият подсъдим в обясненията си дадени в хода на съдебното следствие: „Той буквално се стовари на земята...“. Безспорно В. Г. е бил с намален двигателен ресурс не само от степента на алкохолно опиване, за която според заключението на вещото лице е характерно нарушение на координацията, но и в резултат от нанесените множество удари.

Въпреки че първоначално пострадалият е нападнал подсъдимия и действията на последния по отблъскване на нападението са били при условията на неизбежна отбрана, към момента в който подсъдимият е нанесъл фаталния удар с дървото в областта на тила на пострадалия, нападението над подсъдимия вече е било прекратено, поради което института на неизбежната отбрана вече е бил неприложим. Неизбежна отбрана може да има само при непосредствено (започнало и неприключило) противоправно нападение, а в конкретният случай, предвид взаимното разположение и физическото състояние на подсъдимия и пострадалия към момента на нанасянето на фаталния удар, такова непосредствено противоправно нападение не е било налице. Подсъдимият е бил прав със запазена моторика без травми от сбиването и без повлияност от изпития алкохол. Пострадалият е бил на земята, по корем или на една страна върху пода, изтощен от няколко загубени единоборства и изпития алкохол, със силно увредена двигателна активност. Подсъдимият е имал значително надмощие над В. Г., бил е неутрализирал нападението от страна на Г. и мотивът за нанасянето на ударите с дървото в тила и гърба на В. Г. не е бил да се защити, а да отмъсти на пострадалия. Извод за този мотив може да бъде изведен от показанията на св.П. С.. В показанията си в първата инстанция тя заявявао, че приятелите на баща й са му пълнели главата, че подсъдимият не е са нея, баща й споделял това с нея, а тя го казвала на подсъдимия. Относно случилото се при инкриминирания инцидент св. Патризия С. заявява : „И двамата тогава си бяха насъбрали и в момента в който се скарах с баща ми, това им беше възможността да се бият.“ Този мотив може да бъде изведен и от данните за личността на А. Ц.. Според вещите лица по назначената психолого-психиатрична експертиза дълбоко егоцентричните личности, каквато е и емоционално нестабилната, бордърлайн тип (манифестна при подсъдимия) в морала си се ръководят от усещане за неограничени правомощия. При нездравия егоцентризъм няма континуум от разумни, подробни, реалистични, постепенни желания и планове между това къде се намира в момента - и къде желае да бъде (или вярва, че е) в бъдеще индивидът. Имат нереалистични оценки за себе си и шансовете си да избегнат последствията от антисоциалното си поведение. Характерни за този тип личности са сериозните психологични проблеми, недостатъчна и маргинална адаптация, лошо себеразбиране и липса на самокритичност. При личността е налице „афективна дисрегулация“. Има резки промени в настроението. Типични са силни пристъпи на гняв. Повероятно е агресията при освидетелствания да бъде индиректно изразена с изключение на случаите на изчерпване на волевия самоконтрол и задръжки, когато би била пряко ориентирана към източника на фрустрация за личността. В този ред на мисли фаталните удари с дърво са нанесени от подсъдимия, не защото той се е страхувал за здравето и живота си и е търсил начин да се защити, а защото е изчерпана възможността му за контрол и самозадръжки, което е дало начало на яростна реакция.

По изложените съображения въззивният съд приема, че след като подсъдимият е нанесъл удари с юмруци в областта на ребрата на пострадалия (като преди това е хвърлил брадвата зад гардероба) и В. Г. е паднал на земята пред него, нападението от страна на пострадалия над подсъдимия е било прекратено, а не временно прекъснато. Фактът, че пострадалият, докато е бил паднал на земята е хванал с ръце подсъдимия за краката и се е опитвал да го събори, като го е дърпал, не може да се приеме за състояние на налично противоправно нападение, тъй като предвид състоянието на пострадалия, положението, в което се е намирал и положението, в което се е намирал подсъдимия, не е съществувала реална опасност пострадалият с действията си да причини увреждания на личността на подсъдимия и конкретно на телесния му интегритет или живота му. Що се отнася до осъщественото нападение от страна на пострадалия спрямо дъщеря му П. Стефатова, това нападение е било прекратено още преди да започне нападението над подсъдимия. Доводите на защитата на подсъдимия, че нападението над подсъдимия не е било прекратено, тъй като от мястото, на което се е намирал пострадалият, последният е могъл да се пресегне и да вземе брадвата, която е била зад гардероба, са неоснователни. Нито подсъдимият в обясненията си, нито св.П. С. в показанията си твърдят, че пострадалият се е опитвал да вземе брадвата, след като подсъдимият я е хвърлил зад гардероба. Заявеното от подсъдимия в обясненията му пред въззивния съд, че пострадалият можел да се пресегне и пак да вземе брадвата и подсъдимият много се страхувал, понеже и преди това пострадалият един път взел брадвата, а втори път се опитал да я вземе, е израз само на защитната му теза. В обясненията му в първата инстанция подсъдимият не е заявявал и не е излагал твърдения, че е нанесъл фаталния удар с дървото в областта на тила на пострадалия, понеже много се страхувал В. Г. да не се пресегне и да не вземе пак брадвата. Освен това, ако подсъдимият действително се е страхувал, понеже е предполагал, че пострадалият може да се пресегне и да вземе брадвата, от мястото на което се е намирал подсъдимият също е могъл да се пресегне и да я вземе, за да предотврати възможността пострадалият да го направи. Вместо това, подсъдимият се е пресегнал и е взел въпросното дърво и с него е нанесъл няколко удари на пострадалия, единия от които е бил насочен в тилната част на главата му и е бил нанесен с достатъчна сила, за да причини смъртта на пострадалия.

Предвид горното, подсъдимият не е извършил деянието при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, нито при превишаване пределите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК, поради което не са налице основания за оправдаване на подсъдимия или за преквалифициране на деянието му в престъпление по чл.119 от НК.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието на подсъдимия А. Ц. се отличава с особена жестокост и е налице

квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.6 предл. последно от НК. Възраженията на защитника на подсъдимия срещу тази част на присъдата са неоснователни. Според ППВС № 2/16.12.57 г. съставът на особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. В конкретният случай на пострадалия са нанесени множество удари, причинени са увреждания и счупвания, които според вещото лице по СМЕ изискват прилагане на значителна сила. Освен това по мнение на настоящия състав завързването на ръцете на пострадалия след деянието, който е бил изпаднал в безсъзнание и безпомощно състояние, също характеризира подсъдимия като безсърдечен и жесток човек. Дори в това състояние на пострадалия, подсъдимият не е проявил никаква емпатия и не само, че не е потърсил медицинска помощ, а е завързал ръцете на пострадалия зад гърба му и го е оставил да агонизира на пода.

Лишени от основание са доводите на защитника на подсъдимия, че първооинстанциионният съд необосновано е приел, че с процесната дървена цепеница (дърво с дължина 33 см.)- веществено доказателство по делото, подсъдимият е нанесъл удари по гърба и горните крайници на В. Г.. На първо място, видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният съд не е приемал за установено, че процесното дърво подсъдимият е нанасял удари по горните крайници на В. Г., а само в областта на тила и гърба на В. Г.. Това обстоятелство се установява от заключението по съдебномедицинската експертиза на труп и от уточненията и поясненията направени от вещото лице д-р Сергей Костадинов при разпита му в първата инстанция в с.з на 02.04.2026год. Подсъдимият А. Ц. и св.П. С. действително твърдят, че подсъдимият е нанесъл с процесното дърво само три удара в областта на главата на пострадалия, последния от които силен, но твърденията им, че ударите с дървото са били само в областта на главата на пострадалия противоречи на обективните находки, намерени върху трупа на В. Г..

Видно от експертното заключение, както и от заявеното от вещото лице д-р Сергей Костадинов при разпита му в първата инстанция, в тилната област на главата е констатирано едно увреждане- тилно вляво, външно по кожата, като охлузване и кръвонасядане, подлежащо раздробяване на черепа в задна черепна ямка, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка. Вещото лице посочва, че по принцип не може да се изключи повече от един удар, но насложен на същото място, но така или иначе тези данни са за един много силен удар там, като не може да се изключи наслагване на удари на едно и също място. Въпреки принципната възможност да има наслагване на удари на едно и също място, предвид динамиката на ситуацията въззивният съд намира, че на практика е малко вероятно подсъдимият е нанесъл два удара с дървото на едно и също място в областта на тилната част на главата на пострадалия, а да нанесе и трети удар на абсолютно същото място е практически невъзможно.

При разпита му в съдебно заседание вещото лице д-р Костадинов не изключва възможността ударът, с който е нанесена гръдната травмаохлузвания и масивни подкожни кръвонасядания по гърба вляво, счупване на три леви ребра (9-11) с пукване на пристенната плевра и контузия на левия бял дроб, да са причинени с нанесен силен удар с дървото, при съответното взаиморазположение, защото и ударът в тила е в ляво, така че единият от ударите да е попаднал в гърба. Въпреки че вещото лице заявява, че не може да се ангажира с категорично твърдение с какво точно е нанесен този удар, като заявява, че е възможно да е бил нанесен и с крак, а също така посочва, че такъв локален удар на място предполага не широка повърхност, в която да се блъсне пострадалия, а локален удар на място с някаква по-ограничена повърхност, въззивният съд намира, че въпросният удар не е бил нанесен с крак- за такъв механизъм няма никакви други доказателства по делото, нито при удряне на пострадалия в рамката на прозореца- обстоятелство, посочено в обясненията на подсъдимия. Освен това, според експертното заключение на СМЕ на труп, установената гръдна травма е довела до трайно затрудняване на движенията на снагата, а нито в обясненията на подсъдимия, нито в показанията на св.П. С. се съдържат данни след удара на пострадалия в рамката на прозореца или в някой друг момент, преди последното падане на земята на пострадалия на мястото, на което след това е бил ударен от подсъдимия с дървото в областта в тилната област на главата, пострадалият да е бил със затруднения на движенията на снагата и видимо да е изпитвал болки при движението си, каквито е следвало да изпитва, макар и с притъпен интензитет, заради средната степен на алкохолно опиване, в която се намирал. По изложените съображения въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че обсъжданата гръдна травма на пострадалия е причинена от подсъдимия с дървото, с което е причинена и тежката черепно-мозъчна травма, в резултат на която е настъпила и смъртта му.

Предвид горното, не са налице основания за оправдаване на подсъдимия относно квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно от НК и за преквалифициране на деянието му в престъпление по чл.116, ал.1, т.6а, вр. с чл.115 от НК (което не включва квалифициращото обстоятелство по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно от НК).

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице и квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.6а от НК, тъй като убийството е извършено в условията на домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.31 от НК, престъплението е извършено в „условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице с което живеят или е живяло в едно домакинство. В конкретният случай престъплението е извършено чрез упражняване на физическо насилие, осъществено спрямо лице, с което подсъдимият е живеел по време на деянието в едно домакинство, поради което е налице хипотезата на чл.93,т.31 от НК, респ. квалификацията по чл.116, ал.1, т.6а от НК.

Умисълът на подсъдимият е обхващал и квалифициращите обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.6а от НК.

Предвид установеното посредством съдебната психологопсихиатрична експертиза на подсъдимия А. Ц. обстоятелство, че същият при извършване на деянието не се е намирал в състояние на физиологичен афект (което съответства на силно раздразнение по смисъла на НК), не са налице основания деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано по чл.118 от НК.

По изложените съображения с първоинстанционната присъда подсъдимият А. Ц. правилно е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.6а, вр. с чл.115 от НК. Не са налице основания за оправдаване на подсъдимия или за преквалифициране на деянието му.

За престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.6а, вр. с чл.115 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. Ц. за извършеното престъпление първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало дееца, младата му възраст, намерението му да предотврати спор между убития и дъщеря му, както и че инцидентът е започнал изцяло по вина на убития, който за пореден път в пияно състояние е предизвикал скандал, прераснал в опит за физическа саморазправа с подсъдимия.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство първоинстанционният съд е отчел единствено фактът, че престъплението е извършено при наличието условията на два квалифициращи признака по чл.116 ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд неправилно е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство намерението на подсъдимия да предотврати спор между убития и дъщеря му, тъй като това не е нито причината, нито мотива за убийството на В. Г.. Останалите горепосочени смекчаващи отговорността обстоятелства действително са налице и правилно са били отчетени като такива от първата инстанция.

В допълнение към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се отчетат оказаното от подсъдимия А. Ц. съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното критично отношение и съжаление за извършеното деяние, както и добрите му характеристични данни, изводими от двете характеристични справки от Затвора- Плевен, видно от които за времето на престой в групата за обвиняеми и подсъдими лица, подсъдимият Ц. не е проявявал претенции към администрацията на затвора, спазва установения ред, не е проявявал враждебни или агресивни нагласи, разбира се с другите лишени от свобода, с които е настанен в едно спално помещение и проявява толерантност във взаимоотношенията, не е допускал дисциплинарни наказания и към момента проявява уважение към служителите на НОС и администрацията, но трудно приема авторитети и правила.

Първоинстанциионния съд правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство фактът, че престъплението е извършено при наличието условията на два квалифициращи признака по чл.116 ал.1 от НК, но като отегчаващо отговорността обстоятелство допълнително следва да се отчете и това, че убийството на В. Г. е извършено пред малолетното му дете Г. В. П., ЕГН 1903064002.

Неоснователен е доводът на защитата на подсъдимия А. Ц., изложен в допълнението към въззивната жалба, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете това, че след деянието подсъдимият А. Ц. в с. Карлуково от 01:56 ч. до 02:09 ч. на 28.02.2025 г. провежда изходящи телефонни позвънявания към известните му четирима приятели на живия към този момент В. Г., с искане да отидат до къщата и видят какво е състоянието му, защото го е ударил и е в безсъзнание, както и проведения с подсъдимия входящ разговор в 04:46 ч. на 28.02.2025 г. от потърсения и неотговорил на телефонно повикване св. И. В., при което А. Ц. отново иска от него да отиде до къщата на В. Г., защото бил в безсъзнание. С това описано поведение на подсъдимия Ц. след деянието, същият с нищо не е допринесъл реално за оказване на помощ на пострадалия В. Г., въпреки че е знаел в какво тежко състояние го е оставил.

Неоснователен е и доводът на защитата на подсъдимия А. Ц., изложен в допълнението към въззивната жалба, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете това, че в с. Карлуково от 08:51 ч. до 09:04 ч. на 28.02.2025 г. подсъдимият А. Ц. осъществява изходящи и входящи телефонни разговори с ЕЕН 112 по повод доброволното му предаване на органите на реда, и в тази връзка изходящо разговаря по телефона със св. Г. А., от когото е поискал да го закара от с. Карлуково до полицията в гр. Луковит, за да се предаде доброволно. Това описано поведение на подсъдимия Ц. не следва да се отчита като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, отделно от отчетеното от настоящата инстанция съдействие, което подсъдимият е оказал за разкриване на обективната истина.

Като съобрази наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, относителната им тежест, високата степен на обществена опасност на деянието, средната степен на обществена опасност на подсъдимия и целите визирани в чл.36 от НК, въззивният съд намира, че е налице значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и за постигане целите на наказанието, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, за извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.последно и т.6а, вр. с чл.115 от НК, на подсъдимия А. Ц. следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК, което по вид да бъде лишаване от свобода, в размер малко над минималния предвиден за престъплението. По тези съображения наложеното с присъдата наказание шестнадесет години лишаване от свобода е правилно индивидуализирано по вид и размер и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Наложеното наказание не е несъразмерно тежко, както претендира защитата на подсъдимия и не са налице основания за намаляване на наказанието.

В конкретният случай не са налице предпоставки за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, сред тях няма изключителни смекчаващи обстоятелства, а освен това, по мнение на настоящия състав, най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление не е несъразмерно тежко, предвид наличието и на отегчаващи обстоятелства и тежките общественоопасни последици.

Предвид размера на наложеното наказание шестнадесет години лишаване от свобода, който е над три години, не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и с присъдата първоинстанционният съд правилно е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

С присъдата първоинстанционният съд правилно е приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият А. Ц. е бил задържан, считано от 01.03.2025 год.

Първоинстанционната присъда е правилна и в частите за веществените доказателства и разноските.

При извършената въззивна проверка на първоинстанционната присъда по жалбата на защитника на подсъдимия и служебно, настоящият състав не намери основания за изменение или за отмяна на присъдата, поради което същата следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК, Великотърновският апелативен съд