Решение № 271 от 28.1.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 860/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Производството е образувано по жалба с вх.№ 6402/07.11.2025 г. подадена от А. М. М., [ЕГН], чрез адв. В. И., съдебен адрес гр. Плевен, [улица], срещу Решение № 2153-14-48/21.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № 1213-14-723-7/03.09.2025 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.68, ал.1-2 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради недостатъчен осигурителен стаж от 32 г., 11 месеца и 24 дни за придобиване право на пенсия. Административният орган е отказал да признае за придобит осигурителен стаж отразеният в трудовата книжка на жалбоподателя стаж в периода 26.12.1983 г. – 01.01.1997 г., 01.02.1998 г. - 01.05.1998 г. и 01.05.1999 г. - 01.07.1999 г., тъй като е положен подпис само от изпълнителен директор на дружеството „Машиностроителен завод“ гр.Левски, но без подпис на счетоводител, в предоставения срок не е представено удостоверение образец УП – 3 за посочените периоди, а дружеството е закрит осигурител, чиито документи и ведомости не са предадени за съхранение в Обединения осигурителен архив към ТП на НОИ, поради което е невъзможно извършването на служебна проверка за уточняване на стажа. С жалбата се иска отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на органа за поизнасяне по заявлението за отпускане на пенсия, както и присъждане на деловодните разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.С.. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен като неправилно и незаконосъобразно. Моли да присъдят разноските по делото съгласно списък, който представят. Ответникът Директор на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован, не се представлява. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок. Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка. Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени и гласни доказателства. Административен съд - Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното: На 13.05.2025 г. жалбоподателят А. М. М. е подал заявление до ТП на НОИ Плевен (лист 10 и сл.) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени писмени документи – трудова книжка, удостоверение УП – 2 и военна книжка. На 29.05.2025 г. с писмо № 2113-14-723-1 от началник сектор ОП при ТП на НОИ Плевен, е изискано от М. да представи удостоверение образец УП- 3 за периода 26.12.1983 г.- 01.01.2000 г. от Машиностроителен завод гр. Левски, поради некоректна заверка в трудовата книжка (не е посочено в какво точно се състои некоректността лист 25). Писмото е получено на 07.07.2025 г. В предоставения едномесечен срок М. не е представил удостоверение УП-3, нито е декларирал писмено, че не притежава такова. На 10.07.2025 г. по искане на началник сектор ОП при ТП на НОИ Плевен е издадено удостоверение УП-2 от ЧПТК „Осъм“ с. Българене за стажа и възнаграждението на М. в периода 24.03.2001 г. – 31.03.2001 г. С разпореждане № 2113-14-723-7/03.09.2025 г. издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на М., поради това, че не е зачетен трудов стаж в периода 26.12.1983 г. – 01.01.2000 г., тъй като не е представено удостоверение УП-3 в предоставения срок. В същия период са зачетени три подпериода по данни от Регистър на осигурените лица. Не е посочено поради каква причина не е зачетен стаж, отразен в трудовата книжка, нито защо се изисква удостоверение УП – 3. Изводът на административния орган е, че лицето не отговаря на изискването за осигурителен стаж, въпреки че отговаря на изискването за възраст. Разпореждането е обжалвано по административен ред. С Решение № 2153-14-48/21.10.2025 г. директор на ТП на НОИ Плевен отхвърля жалбата против разпореждането и го потвърждава. В мотивите на решението е посочено, че за периода от 26.12.1983 г. до 01.06.2000 г. не се признава част от стажа, тъй като трудовата книжка не е оформена надлежно с подпис на работодател и на главен счетоводител, поради което административният орган приема, че липсва обвързваща доказателствена сила на представената трудова книжка. Признати са само три подпериода, за които са налице данни в Регистър на осигурените лица. Решението е обжалвано пред съда. Съдът е събрал писмени доказателства, изслушал е показания на допуснати свидетели за изясняване на делото от фактическа страна. След като анализира събраните доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа и правна страна: Спорно по делото е дали жалбоподателят е придобил осигурителен стаж в периода 26.12.1983г. – 01.06.2000 г., като мотивите на органа да не признае този период въз основа на представените от лицето писмени доказателства към заявлението е липсата на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка. Относно отказа да се признае осигурителен стаж за периода поради липса на подпис от главен счетоводител в трудовата книжка, съдът счита следното: Обстоятелството, че осигурителят вероятно не е внасял осигуровки в различни периоди, поради което липсват данни в Регистъра на осигурените лица, а след прекратяване на предприятието не е предал в архив разплащателни ведомости, не може да бъде в тежест на работника, в хипотезата, в която той претендира своето право на пенсия и се позовава на запис, изходящ от осигурителя в трудовата книжка. От разпита на свидетелите в съдебно заседание, чиито показания съвпадат с данните в представените пред съда трудова книжка и заповед за назначаване, се установява, че действително М. е работил в процесния период в Машиностроителен завод – Левски, цех Българене. Във връзка посочването в оспореното решение, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 6 (отм.), ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (загл.изм.), следва да бъде посочено, че меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ, като акт от най-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка, и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител, като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Трябва да се отбележи, че с изменения, обнародвани в ДВ бр. 65 от 2024 г., в сила от 1.06.2025 г., разпоредбите относно трудовата книжка в наредбата са изцяло отмени, като е изменено и името на наредбата. Т.е. към датата на постановяване на решението от директор на ТП на НОИ Плевен разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (загл. изм.) вече не съществува. Съгласно чл. 349, ал. 1 от КТ в трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. серия и номер на паспорта и единен граждански номер 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 394, ал. 2 от КТ само за работодателя съществува задължение точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях. В текста на чл. 350, ал. 1 от КТ само за работодателя има задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Така посочените разпоредби на КТ са императивни и съдържат задължения на работодателя по отношение съдържанието и попълването на трудовата книжка съобразно нормите на КТ. Те обаче не съдържат изискване за обективиране на волеизявление на главен счетоводител, респ. с полагане на подпис от негова страна. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект (нито назад във времето е бил предвиден към процесния период), носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт). Работодателят няма и задължение да има в структурата си длъжност главен счетоводител. Счетоводните услуги могат да бъдат извършвани и от друг търговец по договор срещу заплащане. Аргумент в подкрепа на поддържаната по-горе теза е и обстоятелството, че на основание § 1, т. 1 от ДР на КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Страните в трудовото правоотношение са работодателят и работникът (в този смисъл е Решение № 4213 от 21.03.2019 г. по адм. д. № 6099/2018 г., VІ отд. на ВАС). Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази норма налага извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости. Но в конкретната хипотеза органът не е установил несъответствия в изплащателни ведомости и трудова книжка, а липса на подпис на главен счетоводител в трудовата книжка. Налице е надлежно попълнена трудова книжка, безспорно подписана от работодател, както и достатъчно данни в трудовата книжка на лицето, от които да се установят продължителността на осигурителния стаж и осигурителният доход. Материалната доказателствена сила на трудовата книжка относно записа за посочен трудов стаж за спорния период от време за осигурителя Машиностроителен завод - Левски не е оборена. Въпреки неподписването и от главния счетоводител, при наличие на другите изискуеми реквизити по чл. 349 от КТ и отмяната на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовия стаж (загл. изм.), е необходимо да се зачете нейната материална доказателствена сила, че лицето е полагало труд в Машиностроителен завод - Левски цех Българене за периода 26.12.1983 г. – 01.06.2000 г. и М. е придобил осигурителен стаж за този период. От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства следва извод, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред посочен по - горе, и се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г., Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г., Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г., Решение № 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7194/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г. и др. Съдът счита, че по делото безспорно е доказано придобиването на осигурителен стаж от М. в периода 26.12.1983 г. – 01.06.2000 г. по трудов договор при осигурителя Машиностроителен завод - Левски цех Българене. Зачетеният стаж е 32 години, 11 месеца и 24 дни. Т.е. на жалбоподателя не достигат 7 г. и 2 м. Административният орган е приел, че поради липса на подпис и от главен счетоводител в трудовата книжка на жалбоподателя, не следва да се признава като стаж времето от 26.12.1983 г. до 01.01.1997 г., от 01.02.1998 г. до 01.05.1998 г. и от 01.05.1999г. до 01.07.1999 г., като за тези периоди няма и данни в Регистъра на осигурените лица. Само периодът от 1983 г. до 1997 г. са 14 години стаж, което е напълно достатъчно за достигане на изискуемия стаж от 39 г. и 8 месеца. Непризнатите периоди са над 14 г. и 5 месеца. При изискуеми за 2025 г. възраст за мъжете от 64 години и 8 месеца и осигурителен стаж от 39 години и 8 месеца за придобиване на право на лична пенсия за ОСВ, с доказания по делото осигурителен стаж, при навършената възраст към датата на заявлението, М. отговаря на изискванията на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ. При съобразяване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и с целта на закона. На това основание, оспореното Решение издадено от Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане издадено от Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Плевен, е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено заявление от жалбоподателя, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски както следва: за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева (с равностойност 306,78 евро). Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, десети административен състав,