Решение № 4748 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2849/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по жалба от „Силотех-Бул“ ООД – гр. София, [ЕИК], срещу Заповед № 18-10980/21.10.2024 г., издадена от Началника на Служба за геодезия, картография и кадастър – Варна, в частта й, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна относно недвижим имот с [идентификатор].

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Жалбоподателят твърди, че производството е започнало на 30.08.2023 г., но дружеството не било уведомено нито тогава, нито при издаването на посоченото като основание за започване на административната процедура Удостоверение № 25-265425/20.09.2023 г., поради което не могло да защити интересите си. Счита, че производството е инициирано от некомпетентно лице. Оспорва правното основание за издаване на заповедта, посочено в нея, а именно чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, като твърди, че не съответства на материалноправната норма, регулираща отстраняване на явна фактическа грешка. Според жалбоподателя с изменението на КККР се засягат 1943 кв.м от площта на имота от 11 245 кв.м, посоченото в заповедта основание на правото на собственост на общината - решение на ПК, не го обвързва и не може да му бъде противопоставено, поради което твърди, че става въпрос за спор за материално право, който не е бил решен по съдебен ред. Моли обжалваната заповед да бъде отменена, претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че производството е било образувано за отстраняване на явна фактическа грешка, изразяваща се в некоректно отразяване в кадастралната карта на с. Езерово на общински път. Счита, че са изпълнени изискванията на чл. 81а, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., а засегнатата площ от поземления имот на жалбоподателя, която попада в границите на проектен имот с [идентификатор] – местен път, подлежи на обезщетение. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна Община Белослав не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед № 18-10980/21.10.2024 г., с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., протокол № 21-550/06.02.2024 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-14-9/16.01.2023 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заявление вх. № 01-554753/04.10.2023 г. от Община Белослав и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-265425/20.09.2023 г., издадено от СГКК – Варна, е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Езерово, като са нанесени нови обекти – ПИ с идентификатори •••– за местен път, ••••– за местен път, собственост на община Белослав по Решение на ПК по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне № 02/10.02.2001 г., издадено от ОСЗГ – Варна, променени са границите на следните съществуващи обекти в КККР:

[ПИ] – за селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на Община Белослав,

[ПИ] – за друг вид производствен, складов обект, собственост на „Фидуция 2012“ ЕООД,

[ПИ] – нива, собственост на И. П. П.,

[ПИ] – нива, собственост на „Кракен“ ЕООД,

[ПИ] и 27125.25.2 – ниви, собственост на Д. М. Д.,

[ПИ] – нива, собственост на „Силотех – Бул“ ООД,

[ПИ], •••, •••– за селскостопански, горски, ведомствен път, собственост на Община Белослав,

[ПИ] – лозе, собственост на неидентифициран собственик,

и е заличен поземлен имот с [идентификатор] – за местен път, собственост на Община Белослав.

Заповедта се обжалва само в частта, засягаща [ПИ] – нива, собственост на „Силотех – Бул“ ООД, според която преди промяната имотът е с площ 11 245 кв.м и начин на трайно ползване нива, а след промяната става 9 302 кв.м с начин на трайно ползване нива.

Кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Езерово, община Белослав, област Варна са одобрени със Заповед № РД-18-15/25.02.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, обн. ДВ бр. 22/2015 г.

Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен [имот номер] по плана за земеразделяне на м. „•••“, землището на с. Езерово, [ЕКАТТЕ], с площ от 11 245 кв.м с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, с [нотариален акт], на Нотариус рег. № •••с район на действие Районен съд – Варна.

Производството, в което е издадена обжалваната заповед, е образувано по Заявление вх. № 01-490470/30.08.2023 г., подадено до Началника на СГКК – Варна от Н. Д. Ч., с което е представен проект за изменение на ПИ и е поискано издаване на удостоверение за приемането му. Според представения проект за изменение на кадастрална карта, то се изразява в отстраняване на явна фактическа грешка, а именно, отразяване на границите на част от общински път VAR3057/ІІІ-2008 – Езерово – Казашко – Депо ПО, попадащ в землището на с. Езерово. Към проекта са представени обяснителна записка, скица-извадка за всеки от засегнатите имоти, включително на жалбоподателя, таблица с резултати от измервания с GPS, ръчна и комбинирана скица, карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти, скица-предложение.

Съставен е Протокол № 21-3243/27.09.2023 г. за отстраняване на явна фактическа грешка, от комисия по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР, назначена със Заповед № РД-14-112/15.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК (съобразно уточненията от ответника в писмо с.д. 19444/19.12.2024 г., л. 34 от делото). Комисията е разгледала представените проект за отстраняване на явна фактическа грешка и изискуемите за констатирането й материали, и е приела, че е налице явна фактическа грешка в имот с [идентификатор] и на имоти за обезщетяване. Приела е със забележки приложенията и е уведомила заявителя да представи коригирана таблица и списък с имотите с явна фактическа грешка.

На 04.10.2023 г. е подадено заявление от Община Белослав вх. № 01-554753 за нанасяне на настъпилите промени, ведно с удостоверението за приемане на проекта.

На собствениците на засегнатите имоти е изпратено писмо изх. № 24-32854/25.10.2023 г., с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК са уведомени, че по заявление вх. № 01-490470/30.08.2023 г. е образувано производство за изменение на КККР за имоти, сред които имот с [идентификатор], изразяващо се в корекция на границите на недвижимите имоти съгласно проект за изменение. Адресатите са поканени на основание чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК в 7-дневен срок от получаване на уведомлението да се запознаят с документите и да направят писмени искания и възражения. От документите в преписката не се установява това писмо да е изпратено на жалбоподателя и да е получено от него. Изпратено е за публикуване на сайта на АГКК на 30.10.2023 г. и е снето на 07.11.2023 г., установено с протокол от служители на СГКК – Варна.

До жалбоподателя и още един от собствениците на засегнати имоти е изпратено Уведомление изх. № 24-38871/14.12.2023 г. със същия текст. В административната преписка липсват доказателства за изпращането и получаването на това уведомление от жалбоподателя, но в подадено от него възражение вх. № 02-1520/28.12.2023 г. е посочено, че то е получено на 15.12.2023 г. по електронна поща.

Във възражението си жалбоподателят посочва, че не е бил уведомен за започване на процедурата, че процедурата е образувана по заявление от некомпетентно лице, че проектът не е съгласуван с Областна дирекция „Земеделие“ съгласно чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР. Освен това твърди, че проектът за изменение на КККР засяга 1943 кв.м от имота, който е с площ 11 245 кв.м, и не е налице явна фактическа грешка, а с изменението се цели отчуждаване на посочената площ.

Постъпилото възражение е разгледано на 06.02.2024 г. от комисията в СГКК – Варна, която приема, че Н. Д. Ч. е правоспособно лице по ЗКИР и действа на основание Договор № 109/10.07.2023 г. с Община Белослав, която е потвърдила действията му по заявление вх. № 01-490470/30.08.2023 г., счита, че не са допуснати процесуални нарушения и няма основание за прекратяване на производството. По същество комисията приема, че е налице явна фактическа грешка по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР – асфалтов път, публична общинска собственост, чиито граници са заснети на място и съвпадат с границите на проектен [имот номер], обективирани в регистър на имотите в контактната зона на с. Езерово, неразделна част от Протокол № 21-3243/27.09.2023 г. за отстраняване на явна фактическа грешка, приет от същата комисия. Комисията не уважава постъпилото заявление и препоръчва на административния орган да издаде заповед по чл. 53б от ЗКИР.

На 27.03.2024 г. Началникът на СГКК – Варна изпраща на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна писмо изх. № 24-9927/27.03.2024 г. за съгласуване на проекта на основание чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР и чл. 81б, ал. 6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.

В отговор от ОД „Земеделие“ е получено писмо изх. № РД-12-03-44-1/15.04.2024 г., в което се посочва, че за поземлен [имот номер] по КК на землище с. Езерово, община Белослав е налице основание за обезщетяване по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като процедурата за обезщетяване ще се проведе след издаване на заповед по чл. 53б, ал. 5, т.1 и 2 от ЗКИР. Дадени са и други указания, без връзка с настоящия спор. Като краен резултат ОД „Земеделие“ не възразява срещу коректното отразяване на трасето, включено в [ПИ] по КККР на с. Езерово, общ. Белослав.

На 21.10.2024 г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед. Заповедта е изпратена на дружеството жалбоподател с препоръчана пощенска пратка и е получена от негов служител на 25.10.2024 г.

В хода на съдебното производство за установяване на обстоятелствата, свързани със спора, е назначена съдебно – техническа експертиза със задача вещото лице геодезист, след запознаване с материалите по делото, извършване на проверка на съществуващата карта на възстановената собственост или друга карта, съставена по реда на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, както и действащите КККР, да отговори на следните въпроси:

1. При изготвянето на ОУП за територията, съответно за трасето на пътя като съоръжение на техническата инфраструктура, съобразен ли е с плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделските земи или картата на възстановената собственост (КВС) – в зависимост от приложимата такава за землището и масива? Има ли отклонения от тях и ако да – в какво се изразяват спрямо имота на жалбоподателя?

2. Реализирано ли е било отчуждаване на площи от имота – собственост на жалбоподателя и предмет на дело и кога? Ако такова е реализирано, с какъв административен акт и какви са отчуждените площи?

3. Одобрени ли са изменения в парцеларния план след отчуждаването?

4. Налице ли е явна фактическа грешка (ЯФГ) в КВС относно имота на жалбоподателя от техническа гледна точка и ако отговорът е положителен – в какво се състои тази ЯФГ?

5. При отстраняване на ЯФГ нанесен ли е пътят със сервитутите и принадлежностите му съгласно Закона за пътищата и зададената техническа спецификация?

6. Да извърши проверка от техническа гледна точка и даде отговор на въпроса: спазени ли са изискванията на чл. 5 от Закона за пътищата и чл. 39 и чл. 81в от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри? Ако не са – в какво се изразяват несъответствията?

7. Има ли самостоятелен обект в посочения в заявлението общински път VAR3057, който да обосновава от техническа гледна точка приложението на чл. 81в от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.

На вещото лице е възложено към заключението да изготви комбинирана скица върху основа от аерофотозаснемане на границите на имотите по геодезическите измервания от изпълнителя, границите на имотите по КККР преди отстраняване на ЯФГ и по плана за земеразделяне и съответната кадастрална карта, изготвена за землището.

Според заключението на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, към момента на изготвяне на експертизата Община Белослав няма одобрен ОУП, според проекта за ОУП имотът на жалбоподателя попада в зона ПП1 – предимно производствена и новоурбанизирани територии. За пътя не е намерен проект в Община Белослав. Няма извършено отчуждаване на площи от имота на жалбоподателя, няма изготвен и процедиран парцеларен план за пътя. Според вещото лице има навлизане на пътното платно и на прилежащите му площи в имота на жалбоподателя, което е явна фактическа грешка в КККР/КВС. Тъй като няма одобрен парцеларен план и последващо отчуждаване, вещото лице счита, че не са спазени изискванията на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г., а чл. 81в, ал. 1 от същата наредба е неприложим в случая. Посочва, че общински път VAR3057 не представлява самостоятелен обект по смисъла на чл. 81в от наредбата.

На въпроси в съдебното заседание вещото лице допълва, че изграденият на място път не съответства на КВС и на КККР. Поради липсата на проекти и документи за изграждане на пътя не може да се установи дали е съществувал при изработването на КВС. На място пътят попада изцяло в имота на жалбоподателя.

От заинтересованата страна Община Белослав са изискани доказателства, от които да се установи моментът на изграждане на общински път VAR 3057/ІІІ-2008 – парцеларен план, документи във връзка с проектирането и строителството. Въпреки дадените указания и двукратна възможност, такива доказателства не са представени. С писмо изх. № 1100-119/2/27.11.2025 г. общината уведомява съда, че такива документи за пътя не са открити в архива на общината, а пътят е собственост на общината по силата на решение на Поземлена комисия № 02/10.02.2001 г. Със същото писмо общината заявява, че предвид подадената жалба, към настоящия момент Община Белослав оттегля искането си за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирано в Заявление вх. № 01-554753/04.10.2023 г.

С писмо с.д. 20287/03.12.2025 г. Началникът на СГКК – Варна уведомява съда, че заявление от Община Белослав за оттегляне на Заявление вх. № 01-554753/04.10.2023 г., не е постъпило до датата на писмото, поради което обжалваната Заповед № 18-10980/21.10.2024 г. не е оттеглена. Данни за оттегляне на заповедта до провеждане на устните състезания по делото – 11.02.2026 г. не са постъпили.

При така установените факти, след като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, което е заинтересовано по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, вр. чл. 53б, ал. 7 от ЗКИР, в качеството му на собственик на имот, засегнат от предвидените с обжалваната заповед изменения в КККР.

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според мотивите на заповедта, същата е издадена за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника на СГКК – Варна, оправомощен с чл. 53б, ал. 5, т. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, доколкото изменението засяга по-малко от 50 поземлени имота.

Производството е образувано по Заявление вх. № 01-490470/30.08.2023 г. е подадено от Н. Д. Ч., управител на „Картограф“ ООД – гр. Варна, [ЕИК], който има качеството на правоспособно лице по кадастъра. От представен в преписката Договор № 109/10.07.2023 г. се установява, че това дружество е договорило с Община Белослав да извърши проект за изменение на кадастралната карта на с. Езерово, във връзка с отразяване границите на част от общински път VAR3057/III-2008 Езерово – Казашко – Депо ПО, попадащ в землището на с. Езерово. Впоследствие Заявление вх. № 01-554753/04.10.2023 г. за нанасяне на настъпилите промени, ведно с удостоверението за приемане на проекта, е подадено пряко от Община Белослав, поради което следва да се счита, че с това са приети по-ранните действия в производството, евентуално извършени без представителна власт. Предвид това неоснователно е твърдението в жалбата, че производството е инициирано от некомпетентно лице.

Изготвен е проект за изменение от правоспособно лице по възлагане от заинтересовано лице, в обхват по чл. 53б, ал. 3 от ЗКИР. Установява се съгласуване с директора на Областна дирекция „Земеделие“ по реда на чл. 53б, ал. 4 от ЗКИР.

Комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР, разгледала проекта за отстраняване на явна фактическа грешка, е надлежно назначена със Заповед № РД-14-112/15.07.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК. При разглеждането са спазени изискванията по чл. 81б, ал. 1 от Наредбата, като е разгледана картата на контактната зона, списъкът на засегнатите имоти и проектът, и решението на комисията за наличие на явна фактическа грешка в имот с [идентификатор] е обективирано в протокол.

Според чл. 81, ал. 4 от Наредбата, заинтересованите лица, засегнати от изменението, се уведомяват за започване на административното производство за отстраняване на явната фактическа грешка след приемане на проекта за изменение на КК. Както се установява от преписката, проектът е приет, за което е издадено удостоверение № 25-265425/20.09.2025 г., след което са уведомени заинтересованите лица. Действително те са уведомени на два етапа, но така или иначе преди издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е получил възможност да изрази становището си, да изложи възраженията си и да представи съответните доказателства. Упражнил е правото си на участие в административното производство като е подал възражение, разгледано и обсъдено от административния орган преди издаване на заповедта.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на обжалваната заповед, които да са засегнали правото на участие на жалбоподателя в административното производство по издаване на обжалваната заповед и чиято липса да е можела да доведе до издаване на акт с различно съдържание.

Във връзка с изискването за форма на заповедта съдът намира, че като причина за издаване на обжалваната заповед е посочено отстраняването на явна фактическа грешка в контактната зона на кадастралната карта на с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна. Правните основания за приемане на обжалваната заповед, посочени в нея, са чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР, вр. чл. 81в, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Първата от тези разпоредби се отнася до компетентността на издалия обжалваната заповед началник на СГКК – Варна. Втората от тези разпоредби — чл. 81в, ал. 1 от Наредбата — предвижда, че нанасяне в кадастралната карта на липсваща или неточно отразена сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, се извършва при спазване на чл. 74 и чл. 75, и че изменението в КК се одобрява със заповед по чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР.

В заповедта липсва изрично позоваване на нормата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, която е предвиденото в закона правно основание за отстраняване на явна фактическа грешка. Липсва и посочена точната хипотеза на явна фактическа грешка, установена в административното производство, с оглед провеждане на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. Те не могат да се извлекат и от проекта и обяснителната записка към него, както и от Протокол № 21-3243/27.09.2023 г., с който е прието наличие на явна фактическа грешка. Предвид това съдът намира, че заповедта не отговаря на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК да съдържа точните фактически и правни основания за издаването си. Излагането на такива основания в административния акт е от съществено значение, тъй като по този начин адресатът на акта и съдът могат да установят действителната воля на административния орган, както и конкретните факти, въз основа на които е одобрено изменението на КККР. Липсата на конкретни посочени фактически и правни основания за издаване на заповедта представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, като обхватът на съдебния контрол в случая се ограничава до посочените в заповедта фактически и правни основания.

По материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема следното:

Приложими са Законът за кадастъра и имотния регистър в редакцията му към ДВ бр. 102 от 2023 г. и Наредба № 02-20-5/15.12.2016 г. в редакцията към ДВ бр. 72 от 2021 г.

В случая не се установява предвиденото изменение да се отнася до липсваща или неточно отразена сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, както следва от заключението на приетата по делото СТЕ.

Със заповедта е предвидено изменение на границите на асфалтов път – публична общинска собственост, за които след геодезически измервания на място е установено, че не съответстват на границите на пътя по КВС/КККР. Границите на път VAR 3057/ІІІ-2008, за които в обжалваната заповед е прието, че са нанесени в КККР при явна фактическа грешка, са определени в проекта от правоспособното лице по кадастъра не съгласно материализирани на място граници, а според видимата част от пътното платно, към която е добавена сервитутна ивица, а където платното не е видимо – чрез добавяне на 0,7 м, където е разположена основата на пътното платно, и добавяне на сервитутна ивица. Визуално от проекта се констатира, че ширината на пътя по КВС/КККР е по-малка от тази по обжалваната заповед.

По делото е безспорно, че всички имоти, засегнати от обжалваната заповед, са разположени извън урбанизирана територия, без действащ и към момента ОУП и без данни за по-ранни кадастрални планове. Според чл. 44 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), действала към датата на одобряване на КККР на землището на с. Езерово, за поземлен имот – път в извънселищна територия се нанасят в КК границите, определящи широчината на обхвата на пътя, определени с парцеларен план, а когато няма планове широчината на обхвата на пътя се заснема на място съобразно нормативните изисквания на ЗП и правилника за неговото прилагане. След като тази разпоредба е действала към момента на създаването на КККР, няма причини да се счита, че пътят, съществувал на място при създаването на КК, не е бил заснет и нанесен в съответствие с това правило.

Предвид тези обстоятелства не може да се приеме, че е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР.

Според текста на определението за явна фактическа грешка в редакцията му към датата на издаване на обжалваната заповед, „явна фактическа грешка“ е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

В настоящото производство първата хипотеза на явна фактическа грешка е неприложима, тъй като няма обединяване на данни по чл. 41, ал. 1 от ЗКИР.

Не може да се приеме и че е налице втората хипотеза на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР. В проекта не е изследвано дали път с [идентификатор] има характеристиките на траен топографски обект. Проектът не отразява съществуващите на терена граници на този обект, а предвижда нанасяне на пътя в обхват, включващ неотразени в надлежно процедиран парцеларен план или проект сервитути и допълнителни елементи, добавени към пътното платно с оглед съобразяване с нормативната уредба относно пътищата. В проекта няма и обективирана преценка на последното условие по определението за явна фактическа грешка, а именно, дали разликите в координатите на определящите пътя като евентуален траен топографски обект топографски точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 от ЗКИР (в случая Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.). Не са изпълнени и изискванията по чл. 81а, ал. 4 от Наредбата, а именно, в проекта и при работата на комисията по чл. 47, ал. 1 от ЗКИР да е извършена проверка дали разликите ΔSi между идентични точки от границите на имотите от кадастралната карта и картата на възстановената собственост са в допустимите норми по чл. 18, ал. 5, а разликите ΔSi между идентични точки от границите на имотите от кадастралната карта и определените въз основа на геодезически измервания и анализ на наличните данни и документи отговарят на изискванията за точност по чл. 18, ал. 5 от същата наредба.

Ето защо изводът на административния орган, че са изпълнени предпоставките по чл. 81в, ал. 1 от Наредбата и е налице основание за изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКРИ, а именно явна фактическа грешка, е неправилен и не съответства на установените в производството факти.

По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна, доколкото е издадена при неспазване на изискванията за съдържание и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Преписката следва да бъде върната на административния орган за по-нататъшно процедиране в зависимост от постъпването при него на изявление за оттегляне на заявлението за изменение, а ако такова не е постъпило и не постъпи, за разглеждане при съобразяване на тълкуването на закона, направено в мотивите на настоящото решение.

При този изход на производството в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представен списък, в общ размер 1516,28 евро (2965,58 лева).

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът