Решение № 3698 от 8.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2001/2026 г.

Производството по делото е делбено, в първа фаза по допускане на делбата. Ищцата Ц. Й. Ц., ЕГН ••••••••••, от •••, със съдебен адрес : •••, чрез адвокат Е. И. П. от АК Варна е сезирала РС Варна с искова молба предявена против ответника Н. П. П., ЕГН ••••••••••, от ••• . Исковата молба е с правно основание чл.341 ГПК и сл. , вр. чл. 34 ЗС, като в същата е обективирано и искане за постановяване на определение по привременна мярка . Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства : Ц. Ц. твърди, че с ответника Н. П. са съсобственици при равни квоти (по една втора ид. ч. от правото на собственост, за всеки от тях) върху недвижим имот с жилищно предназначение, представляващ АПАРТАМЕНТ ••• с площ 66, 84 кв. м , на едно ниво, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, килер, коридор и балкон, находящ се в •••, заснет по одобрените със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна като самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••, при съседи на самостоятелния обект по схемата на самостоятелните обекти в сградата : на същия етаж - самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ••• и ••• ; под обекта - самостоятелен обект в сградата с идентификатор ••• и над обекта - самостоятелен обект в сградата с идентификатор ••• ; ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 3,18 кв. м , без посочен номер и граници по документа за собственост и по схемата на самостоятелните обекти в сградата, както и ведно с 1, 4929 % ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор •••, в която се намира самостоятелен обект •••, и ведно с 1, 4929 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор •••, в който е построена сградата с идентификатор •••. Съсобствеността върху така индивидуализирания недвижим имот сочи ищцата, че придобили с ответника на 0••• г. на възмездно правно основание: покупко-продажба, изповядана нотариално с нот. акт № •••, том •••, рег. № •••, дело № ••• г. на нотариус К. К., с район на действие - Районен съд Варна, вписан в Служба по вписвания - Варна под акт •••, т. •••, дело № •••, вх. рег. № ••• г. Ищцата твърди, че с ответника не могат да постигат съгласие за извънсъдебно прекратяване на съсобствеността върху имота, поради което и ищцата желае тя да се прекрати по съдебен ред чрез съдебна делба по реда на Глава Двадесет и девета ГПК. С оглед изложеното по-горе, в исковата си молба ищцата отправя искането до РС Варна: да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде допусната, а след това и извършена съдебна делба на съсобствения между страните недвижим имот с жилищно предназначение, представляващ АПАРТАМЕНТ ••• с площ 66, 84 кв. м., на едно ниво, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, килер, коридор и балкон, находящ се в •••, заснет по одобрените със заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна като самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••, при съседи на самостоятелния обект по схемата на самостоятелните обекти в сградата: на същия етаж - самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ••• и ••• ; под обекта - самостоятелен обект в сградата с идентификатор ••• и над обекта самостоятелен обект в сградата с идентификатор •••; ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 3,18 кв. м., без посочен номер и граници по документа за собственост и по схемата на самостоятелните обекти в сградата, както и ведно с 1,4929 % ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор •••, в която се намира самостоятелен обект •••, и ведно с 1, 4929 % ид. ч. от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор •••, в който е построена сградата с идентификатор •••, придобит от страните по делото с нот. акт № •••, т. •••, рег. № •••, дело № ••• г. на нотариус К. К. с район на действие РС - Варна, вписан в Служба по вписванията - Варна под акт •••, т. •••, дело № •••, вх. рег. № ••• г., при равни квоти - от по една втора идеална част. Отправено е и искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал.2 ГПК, вр . чл. 31 , ал.2 ЗС . Искането е обосновано със следните наведени от ищцата твърдения : Цв.Ц. сочи, че с ответника П. живели семейни начала (без сключен граждански брак) в индивидуализирания по-горе недвижим жилищен имот от момента на закупуването му до датата 12.03.2025 г., когато Ц. се изнесла оттам, поради раздялата й с ответника, което довело и до невъзможността занапред да продължат лично да ползват имота и двамата. Считано от датата 12.03.2025 г., единствено ответникът ползвал лично съсобственото жилище, в което продължавал да живее, докато Ц. се установила за постоянно на адреса, посочен в исковата молба. Поради това ищцата моли съда да постанови по делото ПРИВРЕМЕННА МЯРКА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 3С, като бъде осъден ответника да й заплаща, считано от момента на връчването на исковата молба за делба с обективираното в нея искане по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 3С до окончателното приключване на съдебното производство за делба с влязъл в законна сила съдебен акт, обезщетение в размер на 230 (двеста и тридесет) евро месечно за ползването на нейната една втора идеална част от жилището, с падеж на задължението всяко първо число на месеца, за който се дължи обезщетението, като то се равнява на половината от средния пазарен месечен наем за имоти със същото предназначение и приблизителна площ, разположени в същия район на града. Определеното от съда обезщетение в условията на чл. 344, ал. 2 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС ищцата желае да й се превежда от ответника по банков път по нейна банкова сметка в „•••“ АД с вписани в исковата молба реквизити. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцата е обективирала в исковата си молба доказателствени искания . В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. П. П., ЕГН ••••••••••, чрез адв. К. А. от ВАК, със съдебен адрес: ••• изразява следното становище по депозираната от ищцата искова молба : Исковата молба ответникът намира за допустима. В действителност посоченият в иска имот не отрича ответника, че е придобит от двамата по посочения начин и при сочените квоти. За изплащане на продажната цена на имота, двамата , твърди ответника, че теглили два кредита - ипотечен и потребителски, които все още не били изплатени. Същите се обслужвали от сметка с титуляр ищцата, като ответникът ежемесечно захранвал сметката със сума, която нахвърляла половината от неговата част. Тази съсобственост се явявала явно неудобна и поради известни обстоятелства страните не успявали доброволно да се споразумеят и разрешат извънсъдебно спора си. Ответникът, обаче, подчертава че от негова страна винаги имало готовност за споразумение с ищцата по повод прекратяването на съсобствеността. В разговорите по между страните се предлагали различни варианти, но това което ищцата желаела било да получи половината от пазарната стойност към момента на апартамента, без да се интересувала от факта, че ответникът ще трябва да продължи да връща целия кредит. Към настоящия момент заявява ответника, че е готов да се споразумее със съсобственицата си, както и че открит за предложения и евентуална медиация. Изрично заявява своята готовност за информационна среща, като за него нямало пречка за осъществяването й. Ако все пак страните не успеят да се спогодят в хода на производството, то ответникът също моли съда да постанови решение на основание на което да бъде допусната и извършена делба на посоченият в исковата молба недвижим имот, при посочените квоти за страните. На основание чл. 349, ал.2 от ГПК ответникът желае да му бъде възложен процесния имот, като същият бъде поставен в негов дял. Тази разпоредба, ответникът моли да се приложи по аналогия, защото формално касае бивши съпрузи, но съдебната практика допускала приложение и при фактическо съжителство, особено когато са налице малолетни деца. В тази връзка ответникът подчертава, че с другия съделител са придобили процесния имот по време на фактическо съжителство, без сключен граждански брак, поради което имотът е съсобствен при равни дялове. От съвместното съжителство сочи ответника, че страните имат две малолетни деца - Г. Н. П., ЕГН •••••••••• и Н. Н. П., ЕГН ••••••••••. С влязло в сила на 25.02.206 год. съдебно решение № 147 от 13.01.2026 год., постановено по гр.д. № 2911/25 год. по описа на ВРС, 26-ти състав, упражняването на родителските права върху децата било предоставено на ответника, като децата живеели постоянно при него в процесния имот. Имотът представлявал основното жилище на децата, като преместването им, счита ответника, че би се отразило неблагоприятно върху тяхното отглеждане, възпитание и социална среда. Ответникът сочи, че реално обитава и ползва имота, като полага грижи за неговото поддържане и за осигуряване на нормални условия за живот на децата, не разполага с друго жилище, годно да задоволи жилищните нужди на тримата. Ответникът заявява още, че разполага с възможност да заплати на другия съделител дължимото парично уравнение на дела, като за целта кандидатства за отпускане на кредит. Счита, че в конкретния случай следва да намери приложение принципът за защита интереса на малолетните деца, който е водещ в съдебната практика. Макар страните да ни били в били в граждански брак, отношенията им били аналогични на тези между съпрузи, а наличието на малолетни деца и предоставени родителски права обуславяло приложението по аналогия на чл. 349, ал. 1 ГПК. Възлагането на имота в дял на ответника се твърди в отговора на искова молба, че ще осигури стабилна и непрекъсната жизнена среда за децата и ще бъде в техен най-добър интерес. По отношение на исканата привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, ответникът оспорва същата. На първо място ответникът сочи, че никога не бил възпрепятствал ищцата да ползва имота. Тя сама решила да го освободи, като се изнесла без да дава обяснения и уведомления. На следващо място : жилището се ползвало освен от ответника и от двете общи на страните малолетни деца - Г. Н. П., ЕГН •••••••••• и Н. Н. П., ЕГН ••••••••••. Не на последно място : апартаментът се нуждаел от ремонт и от действия, свързани с поддръжката му. Твърди се от ответника, че той заплаща и всички такси към етажната собственост, свързани с поддръжка, с ремонт на общи части и др. Претендираният размер на търсено обезщетение ответникът намира за прекомерно висок за такъв имот, в неговото състояние и местоположение. С проекта за доклад обективиран в Определение № 4863/20.04.2026 г., обявен за окончателен в проведеното първо открито съдебно заседание на 26.06.2026 г. съдът е дал правна квалификация на предявения иск, приел е за съвместно разглеждане искането на ищцата имащо характер на привременна мярка. В откритото съдебно заседание от 26.06.2026 г. страните не са възразили против приемането на доклада по делото, докладът е приет с изменение в частта касаеща доказване на отрицателни факти (л. 78 гръб ). В проведеното по делото последно открито съдебно заседание в първа фаза на делбата съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение на искането на ищцата по чл. 344, ал.2 ГПК чрез намаляване на размера на търсеното обезщетение от 230 евро месечно на 130,50 евро , а за разликата от първоначално заявения размер до изменения, на основание чл.232 ГПК производството по привременната мярка е прекратено . Определението по чл. 232 ГПК не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила . В проведеното по делото открито съдебно заседание от 18.09.2026 г. съдът е дал ход на спора по същество, поради обстоятелството , че страните не са постигнали извънсъдебно и доброволно разрешаване на спорните помежду им въпроси . В о.с.з. на 18.09.2026 г. адв.Е.П. в качество на процесуален представител на ищцата моли съда да постанови Решение, с което да бъде допусната делба на имота описан в обстоятелствената част на исковата молба и петитум на иска при равни квоти между страните от по една втора идеална част. Адв.П. поддържа становището, че искането по чл.344 , ал.2 ГПК основателно и доказано , като препраща към свое становище от 05.05.2026 г. и акцентира върху правно релевантните факти и обстоятелства , поради което и желае уважаване на искането имащо характер на привременна мярка в изменения размер. В същото съдебно заседание адв.Кр. А. моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да бъде допуснат до делба процесния недвижим имот при равни квоти между страните. Адв.А. застъпва становището, че ищцата имала възможност да ползва жилището, но решението да не го ползва било единствено и само нейно. В този смисъл ответната страна желае да бъде постановено решение . Варненският районен съд , след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235. чл.236 и чл. 344 ГПК приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното: РС Варна е сезиран с предявена искова молба от ищцата Ц. Ц., представлявана от адв.Е. П. против ответника Н. П. , с правно основание на иска чл.341 и сл. ГПК, вр. чл.34 ЗС и искане да бъде допусната и извършена съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот - апартамент с идентификатор ••• по КККР на гр.Варна и при равни квоти от по една втора идеална част . С исковата молба ищцата е предявила и искане имащо характер на привременна мярка по чл. 344 , ал.2 ГПК само спрямо ответника за заплащане на обезщетение за ползването на дела на ищцата от ответника до приключване на делбата. В производството по първа фаза на делбата, съдът в решението си по допускане на делбата по чл. 344 ГПК дължи произнасяне по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Видно е от изложеното по-горе и от доклада по делото , че съдът с доклада по делото е обявил на страните на осн. чл. 146, ал.1 т.4 ГПК , че е безспорно помежду им, че : са съобственици на процесния имот чиято делба се иска ; че имота е закупен чрез правна сделка от съделителите по време на съвместното йм съжителство на съпружески начала, както и че ответникът обитава и ползва имота. Обявено е било изрично на страните, че спор относно квотите в съсобствеността между съделителите - няма. С оглед изложеното по-горе, обективно по делото, искът за делба на недвижимия имот , представляващ апартамент с ид. № ••• по КККР на гр. Варна не е оспорен . Независимо от факта, че искът за делба на недвижимия имот не е оспорен от ответника , съдът дължи произнасяне относно въпросите свързани с възникването на правото на собственост върху имота, правното основание, на което е възникнала съсобствеността , кръга от лица притежаващи вещно право на собственост върху недвижимия имот и обема от права за всеки един съделител. Установено и доказано е по делото , че на дата 0••• година , в гр.Варна , пред нотариус Кр.К. – нот. с рег. № ••• по описа на НК и район на действие РС Варна е била извършена правна сделка - покупко продажба, обективирана в нотариален акт № ••• т. ••• , рег.№ ••• дело № ••• от ••• г. , акт вписан в АВ СВ вх.рег. № ••• от ••• г. , акт ••• , т .••• дело № ••• . Видно е от приобщеното на лист 5 -6 от делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариалния акт от 0••• г., че на 0••• г. продавачът Г. Д. П. е продала в равни идеални части на купувачите Ц. Й. Ц. и Н. П. П. следния недвижим имот, находящ се в ••• а именно : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор •••, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК представляващ АПАРТАМЕНТ ••• с площ 66, 84 кв. м , състоящ се от : три стаи, кухненска ниша, баня, тоалет, килер, коридор , предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент , брой нива на обекта едно , при граници по документ за собственост : тревна площ , ап. ••• , стълбищна площадка , ап. ••• , при граници по схема съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж •••; ••• под обекта : ••• , над обекта •••, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 3,18 кв. м., както и 1,4929 % ид. ч. от общите части на сграда ••• и от отстъпеното право на строеж върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •••, за сумата от 111 463 лв. , от която сумата в размер на 11 146 е посочено в нотариалния акт, че е платена от купувачите на продавача по банков път преди подписване на нотариалния акт като капаро ; за сумата от 99280 лв. е посочено, че ще бъде платена от купувачите на продавача по банков път с банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 303/3019/Р00000000038774 от 3.12.2019 г. след нотариално изповядване на сделката, след вписване на нотариалния акт в СВ Варна, вписване на законна ипотека в полза на „•••“ АД и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от СВ Варна за липса на задължения и тежести , от което да е видно, че ипотеката в полза на Банката кредитор е единствена по реда на вписванията, и че върху продавания имот няма противопоставими други права на трети лица, а остатъкът от 1037 лв. е посочено още, че ще бъде платен по банков път от купувачите на продавача преди вписването на нотариалния акт в АВ СВ . Видно е от СХЕМА № 15-242426-17.02.2026 г. , приложена на л. 8 по делото в заверено копие, че и към момента процесния делбен имот има идентификатор № ••• и граници по КККР на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД – 18 – 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК , идентични с вписаните в нотариалния акт от ••• г., както и че въз основа на цитирания и по-горе нотариален акт в КРНИ са вписани като собственици Ц. Ц. и Н. П. . Установява се от приобщеното на л. 26 -ти по делото съобщение по чл.131 ГПК до ответника , че ответникът лично е получил преписа от искова молба, приложения и уточнителна молба на дата 08.04.2026 г. Установено е по делото още твърдението на ищцата , че с ответника са живели на семейни начала , както и че в предходно производство водено между страните пред РС Варна съдът е отхвърлил претенция на Цв.Ц. против Н.П. по чл.32, ал.2 ЗС, излагайки мотиви , че Ц. би могла да предяви в исков процес претенция по чл.31,ал.2 ЗС. Горните факти са доказани всъщност на база ангажираните от ответника писмени доказателства, представени с отговора на искова молба . Установено и е доказано несъмнено , че с Решение Рег. № 147 / 13.01.2026г. постановено от ВРС, 26 състав по гр.дело № 20253110102911 по описа за 2025 година РС Варна на основание чл.127 СК е предоставил на упражняването на родителските права по отношение на децата Г. Н. П., ЕГН •••••••••• и Н. Н. П., с ЕГН ••••••••••, на бащата Н. П. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••; постановил е , че местоживеенето на децата Г. Н. П., ЕГН •••••••••• и Н. Н. П., с ЕГН ••••••••••, ще е при бащата Н. П. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••; определен е бил режим на лични контакти на майката Ц. Й. Ц., ЕГН •••••••••• с децата Г. Н. П., ЕГН •••••••••• и Н. Н. П., с ЕГН •••••••••• , така както е вписано в Решението, и майката на децата е била осъдена да заплаща за децата си месечна издръжка от по 400 лв. Със същото Решение съдът е отхвърлил насрещните искове от Цв.Ц. за предоставяне упражняването на родителските права над децата на майката ; определяне на местоживеенето на децата при майката ; определяне на РЛО на бащата с децата и осъждане на бащата да заплаща издръжка за всяко дете от 350 лв. , както и предявения насрещен иск от Цв.Ц. с правно осн. чл.32, ал.2 ЗС за разпределение ползването на имота с ид. № •••.Видно от л. 42-ри от делото така постановеното Решение по гр.дело № 20253110102911 по описа за 2025 година не е обжалвано от страните е влязло в законна сила на 25.02.2026 г. Установено от л.1 и 2 , че исковата молба по настоящото дело е депозирана на 16.03.2026 г. Спор по делото между страните няма , че по време на съвместното съжителство на ищцата и ответника са родени двете им деца , както и че децата и бащата живеят в жилището, чиято делба ищцата иска. Приложените на листи 30 и 31 заверени за вярност с оригинала копия на удостоверения за раждане на децата Н. Н. П. /род. на ••• г./ и Г. Н. П. /род. на ••• г./ доказват твърденията на страните, че двете деца са родени по време на съвместното съжителство на страните Представения препис от влязло в сила Решение доказва факта, че страните са живели на съпружески начала , имат родени две деца , а с Решението по гр.дело № 2911/2025 г. по описа на РС Варна съдът е разрешил спора между страните относно упражняването на родителските права над децата по реда на чл.127, ал.2 СК, като възложил упражняването на родителските права над децата на бащата, определил е децата да живеят при бащата на адрес •••, осъдил е майката на децата да им заплаща издръжка. В отговора на искова молба ответникът е твъдял , че той и двете деца живеят в имота, чиято делба се иска .В свое становище от 5.5.2026 г./л. 69 -72/ ищцата не е оспорила факта, че ответникът заедно с двете йм деца живеят в процесния имот, допълнила е твърденията си изложени в исковата молба като е посочила, че въпреки редовното връчване на исковата молба и връчване на нотариална покана ответникът не е предприел никакви действия , в частност не е предложил на ищцата да ползва процесния апартамент според квотата й , не е предложил и заплащане на обезщетение за ползването . Установено е по делото още на база приобщения по делото в заверено копие на л. 43 - 55 договор за ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице , че на 3.12.2019 г.страните по делото са сключили заедно договора за кредит с Банка ••• АД при договорено обезпечение – ипотека в полза на Банката върху процесния делбен имот. Видно от листи 75 и 76 ищцата, чрез ЧСИ Ст.Я. е отправила покана до ответника за връщане на собствения на ищцата л.а. „Фолксваген шаран „ с рег.№ ••• , ведно с обезщетение за ползите от които е била лишена, считано от 12.03.2025 г. във връзка с лекия автомобил и е поканила ответника да й заплаща обезщетение за ползването на съсобствения между страните имот - ап. ••• в ••• , равняващо се на половината от средно месечния пазарен на имоти със същото предназначение и площ, ситуирани в същия район . Нотариалната покана е връчена лично на ответника от ЧСИ Я. на 24.03.2026 г./л. 75 гръб /. За цялостното изясняване на фактическата страна по спора, с оглед искането по чл.344,ал.2 ГПК по делото е изготвена съдебно – оценителна експертиза .Видно от заключението на в.л.А.В. по допуснатата СОЕ / л. 93 – 100/ вещото лице е дало заключение , че за периода от 08.04.2026 г. до 31.08.2026 г. средномесечния наем на целия апартамент е от общо 1917 евро / Таблица 2 , клона 6, ред 6 / , а с приспадане на ползването на имота от двете деца на страните , за същия период наема е от 1246 евро /Таблица 3 , колона 6, ред 6 , л. 95 от делото/. На трето място вещото лице е дало и заключение , че пазарната стойност на имота чиято делба се иска е 128 300 евро . Установено е по делото още , от разпита на в.л.В. в о.с.з. , че средномесечния наем за целия имот е от 402 евро, а при отчитане на правата на децата на страните за ползване на имота е 261евро. В тази точно връзка ищцовата страна се е позовала на т.2 от СОЕ , като при разделяне на сумата 261 евро на 2 е получила изменения размер на претенцията по чл.344 , ал.2 ГПК от 130,50 евро. И на последно място , видно е още от проекто-доклада по делото, че съдът не е допуснал въпроси по чл.176 ГПК към ответника, т.к. с отговора на искова молба ответникът не е оспорил , че ползва имота . При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Предявения по делото иск по чл.341 и сл.ГПК вр. чл. 34 ЗС е допустим, не е оспорен от ответника .Установено и доказано по делото е несъмнено на база писмените доказателства, ангажирани от ищцата, че по силата на възмездна правна сделка , покупко - продажба, на 0••• г. страните по делото са придобили вещното право на собственост върху имота, чиято делба се иска .Спор няма , че имотът е закупен по време на съвместното съжителство на страните при равни идеални части, поради което и съдът приема, че доказано наличие на съсобственост върху процесния апартамент с ид. № ••• , възникнала между страните на база възмездна правна сделка покупко-продажба. Установено е безспорно , че страните по делото са съсобственици върху процесния апартамент като дяловете им са равни , всеки притежава по една втора идеална част от имота .Ето защо съдът допуска до делба имота с ид. № ••• ведно с прилежащото избено помещение и идеални части между страните по делото в качеството йм на съсобственици и при равни квоти по една втора идеална част . На второ място съдът дължи произнасяне по искането по чл.344 , ал.2 ГПК вр. чл. 31 , ал.2 ЗС . Искането е процесуално допустимо , предявено е още с исковата молба, като е ясно заявено от ищцовата страна, че желае да й се присъди обезщетение за едноличното ползване на нейната една втора идеална част от ответника занапред, до приключване на делбата . За доказване на размера на претенцията си по чл.344, ал.2 ГПК ищцата е поискала провеждане на съдебна експертиза, като чрез заключението на вещото лице В. по неоспорената от страните експертиза е установен средномесечния пазарен наем на целия имот, както и наема на имота след приспадане на частта която двете деца ползват. Във връзка със заключението на в.л. А.В. по т.2 от съдебната експертиза ищцата е намалила размера на искането си - привременна мярка на 130,50 евро, който размер е съобразен не само с правото на собственост на ответника върху една втора ид.ч. от имота, но и с правата на двете деца на страните, за които липсва спор , че ответникът и децата живеят в процесното жилище заедно. По отношение претенцята с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът по същество от правна страна излага следните мотиви : По този ред съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство. За да постанови процесуално допустим съдебен акт, съдът следва да разгледа това искане и да се произнесе по него съобразно посочената императивна процесуална норма - по искането за привременна мярка - най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал.3 от ГПК, като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки). В случая между страните не се спори, че ищцата не ползва имота към момента, а и че съвместно ползване на процесния апартамент е невъзможно. С оглед на това съдът намира, че до приключване на делбата имотът следва да се продължи да се ползва от ответника , който отглежда двете деца на страните в имота , като ответникът бъде осъден да заплаща на ищцата обезщетение, равняващо се на месечния наем за притежаваната от нея част от имота или сумата от 130,50 евро месечно.Съдът намира за недоказани възраженията на ответника, че ищцата не желае да ползва имота , че решението да не ползва имота е единствено и само нейно .Ищцата сама е твърдяла , че се е изнесла от имота на 12.03.2025 г., доказала е , че е отправила нотариална покана до ответника за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, че поканата е връчена на ответника на 24.03.2026 г. , на която покана обаче ответникът не твърди да е предложил на ищцата да ползва имота или да й заплаща обезщетение. Ето защо , съдът намира ,че искането по чл.344 , ал.2 ГПК е допустимо , доказано е основанието на това искане и размер . В този смисъл е и съдебната практика като например Определение № 5397/25.11.2025 г. на ВКС по гр.д.№ 795/2025 г. по описа на Второ г.о., ГК с докладчик съдията Камелия Маринова . Съдът обаче, следва да постанови съдебен акт по реда на чл.344 , ал.2 ГПК вр. чл. 31 , ал.2 ЗС , който да бъде допустим. Искането на ищцата по чл.344, ал. 2 от ГПК, безспорно представлява привременна мярка, приложима само в производството по съдебна делба, която по фактически състав се припокрива с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС ( така : Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3/2008 г., II г. о., ГК ). Поради тази причина настоящият съдебен състав счита, че всички постановки в съдебната практика (вкл. и задължителните такива), свързани с материалните предпоставки за основателността на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, са приложими и за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.(така : Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК, постановено по чл.290 ГПК).С Определение № 475 от 17.07.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 2258/2013 г. на четвърто г.о. на ВКС и с определения по ч. гр. д. № 2258/2013 г. и по ч. гр. д. № 1773/2014 г. по описа на ВКС, е разгледан въпроса относно началния момент, от който съдът постановява привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като ВКС е посочил, че при определянето на привременни мерки относно ползването на делбените имоти по чл. 344, ал. 2 ГПК, началният момент е влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, а крайният до окончателното извършване на делбата, т. е. до ликвидиране на съсобствеността. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, цели да внесе справедливост до завършване на делбеното производство. В случая, ищцата претендира мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, съединена с претенция по чл.31, ал.2 ЗС, като материално правната претенция по чл.31 , ал.2 ЗС може да бъде разгледана само във втора фаза на делбата ,т.к. подлежи на приемане в първото по делото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата . По искането за привременни мерки съдът следва да се произнесе най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК), а по материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението си по чл. 346 от ГПК (аргумент и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението (така и Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г. на IV ГО на ВКС).Ето защо и съдът уважава като основателно и доказаното искането на ищцата, имащо характер на привременна мярка по чл.344 , ал.2 ГПК в размер от 130,50 евро месечно считано от влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, до окончателното извършване на делбата, т. е. до ликвидиране на съсобствеността. Претенциите по чл.31,ал.2 ЗС заявени още с исковата молба за присъждане на обезщетение които касаят минал период от време от датата на връчване на исковата молба и или нотариалната покана ще бъдат разгледани една във втора фаза на делбата . С оглед спецификите на делбеното производство и на основание чл. 355 ГПК на този етап разноски между страните не се дължат. Водим от горното и на осн. чл. 344 ГПК, Варненският районен съд