Решение № 8088 от 2.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1620/2026 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба на Д. В. А. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат Р., против отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на физическо лице с № 239з-210 от 20.05.2026г. на Началника на РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 58, ал.1, т.8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на Д. В. А. с [ЕГН]. Жалбоподателят оспорва отказа, като твърди незаконосъобразност на същия, поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. Претендира отмяната на оспорения отказ. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото. Ответникът по жалбата – Началник РУ-Асеновград при ОД на МВР-Пловдив, не се явява, не изразява становище по жалбата. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, прецени доказателствата по делото, съобрази становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е стартирало по повод депозирано заявление с вх. № 239000-7460/22.04.2026г. от Д. В. А. с [ЕГН]./л.12 по делото/. Поискал е да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, необходими за ловни цели. Към заявлението са приложени допълнително необходимите документи по чл. 79 и чл. 81 от ЗОБВВПИ. В това число медицинско свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от психични разстройства; справка за съдимост, в която е посочено, че лицето Д. А. не е осъждано. Представено е и удостоверение от Прокуратурата на Република България за липса на данни за обвинения по неприключени наказателни производства, копие на билет за лов, копие на членска карта, декларация за съхранение на оръжието и квитанции за платени такси определена в тарифа 4 за таксите, които се събират в Министерството на вътрешните работи. Искането е мотивирано с изявлението, че му е необходимо оръжието за ловни цели. В хода на административното производство е изготвена Докладна записка от 20.05.2026г. от младши експерт У. до началника на РУ-Асеновград. В същата е посочено, че са извършени необходимите проверки от ОР и ПИ, съгласно Заповед рег.№ 317з-449/2018г. на Директор ОД на МВР Пловдив. Докладвано е, че Д. В. А., с [ЕГН], е притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с № 20140075409, издадено от РУ Асеновград. На 21.10.2025 г. в РУ Асеновград е постъпило писмо с peг. № 239000-18574/21.10.2025 г. от Районен съд гр. Асеновград, ведно с приложен заверен препис от издадена заповед за незабавна защита № 44/ 21.10.2025 г. по гражданско дело № 20255310102098 по описа на Районен съд гр. Асеновград, с която на Д. В. А. са наложени мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие. Сочи се, че са настъпили обстоятелства по чл. 58, ал.1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. С издаването на заповедта за незабавна защита № 44/ 21.10.2025 г. на Районен съд гр. Асеновград срещу Д. В. А. са възникнали предпоставките по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, поради което е налице правото и задължението на административния орган да отнеме разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. На 22.10.2025г. е издадено Решение с peг. № 239з- 512/22.10.2025г. от Началника на РУ Асеновград за отнемане на разрешението и оръжието на основание чл. 155 ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. С Докладна записка е предложено на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ да се откаже издаване на съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Последвало е издаването на оспорената заповед, с която на основание чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях на Д. В. А. с [ЕГН]. С оглед установената фактическа обстановка Съдът формира следните правни изводи: Спорното правоотношение се регулира от нормите на специалния материален Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия като приложим процесуален закон е АПК. Съдът установи, че жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по 83, ал. 5, предл. второ от ЗОБВВПИ, във вр. с чл. 76, ал. 1, предл. второ от с. з. Заявлението за получаване на разрешение се подава до началника на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя, а отказът се издават от същия орган. Отказът за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене на оръжие е издаден в предвидената форма и при спазване на установените в закона процесуални правила. Административният орган е изложил обстоятелствата, послужили като фактически основания за постановения от него акт и обосновка на направените въз основа на тях изводи, че по отношение на заявителя не е доказана необходимост за притежаване на оръжие от този вид, нито изискването на чл. 77, ал. 2 от ЗОБВВПИ. В хода на административното производство органът е изпълнил задълженията си по чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, вкл. е уведомил писмено подалото заявление лице да представи доказателства за изпълнение на посоченото изискване. Д. А. е бил запознат със съображенията за издаването на оспорения отказ и неговите правни последици, като не е било ограничено правото му на участие в производството, нито правото му на защита. Относно съответствието на оспорения отказ с материалноправните разпоредби на закона, съдът намира следното: Разпоредбите на чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ уреждат пречките, при наличието на които не се издават разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси. С нормата на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ е установено разпределението на доказателствената тежест за установяване на относимите към това право факти в хода на административното производство. Съгласно последно посочената норма, административният орган извършва служебно проверка на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7 от закона, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. Тежестта за попълването на административната преписка с доказателства за останалите посочени в чл. 58, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОБВВПИ обстоятелства, вкл. тези по чл. 58, ал. 1, т. 8, е на искащото да получи разрешението лице, като съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, за компетентния орган съществува единствено задължението при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани в определения от същата норма срок. В случая Съдът намира за доказано изпълнението на установените в закона изисквания. Така доказано е, че е отнето с Решение с peг. № 239з- 512/22.10.2025г. от Началника на РУ Асеновград разрешението и оръжието на Д. А. на основание чл. 155 ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Следва изрично да се изясни, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За приложимостта на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантен видът на мярката по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, както и дали тя е наложена със заповед за незабавна защита по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЗДН или със заповед за защита по смисъла на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да не е налагана мярка за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. В настоящия случай тази задължителна материалноправна предпоставка не е била налице към момента на подаденото заявление, както и към момента на постановяване на отказа – 20.05.2026 г., поради което оспореният отказ е законосъобразен. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 21.10.2025г. от РС- Асеновград заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед има правно действие до влизане в сила на Решение № 145 от 26.02.2026г. на РС-Асеновград, постановено по гр.д. № 98/2025г., с което е оставена без уважение молбата за защита с вх. № 15627/21.10.2025г., подадена от Д. В. А., [ЕГН], действащ чрез своя законен представител и родител С. И. Х., [ЕГН], във връзка с твърдения за осъществено домашно насилие от ответника спрямо детето на 17.10.2025г. в [населено място]. В случая жалбоподателят Д. А. не представя доказателства, че Решение № 145 от 26.02.2026г. на РС-Асеновград, постановено по гр.д. № 98/2025г. е влязло в сила към датата на издаване на оспорения отказ с № 239з-210 от 20.05.2026г. на Началника на РУ Асеновград, но дори да е влязъл в сила съдебният акт, то това обстоятелство не променя факта, че е издадена заповед за незабавна закрила. Горните съображения мотивират Съда да приеме, че административният орган е приложил закона според точния му смисъл. Следва да се посочи, че със ЗОБВВПИ е регламентирано осъществяването на дейности с високата степен на риск от обществена опасност, при което същото не може да бъде самоцелно или от лица, неотговарящи на определените за това изисквания. В противен случай разрешителният режим, установен със специалния ЗОБВВПИ, би се превърнал в регистрационен, което противоречи на смисъла и целта на закона. В рамките на проведеното административно производство жалбоподателят не е доказал, че отговаря на специално въведените изисквания за придобиване съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Респективно административният орган правилно е приел, че заявителят не е обосновал и от данните по преписката не се установява съответствие с тези изисквания. В хода на съдебното производство също не се ангажираха годни доказателства за изпълнение на изискванията на специалния закон, свързани с такова придобиване. Съобразно императивния характер на нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗОБВВПИ, Началник на РУ-Асеновград, действайки в условията на обвързана компетентност, законосъобразно е отказал издаването на заявеното разрешение. Съдът намира за съответен на материалния закон и неговата цел постановения отказ за издаване на разрешение за придобиване съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Поради това жалбата на Д. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, вр. с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, Пловдивският административен съд, III състав