Решение № 56 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Левски по дело № 112/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Ан Транс – А. П.а“ЕООД, с.••• против Наказателно постановление №882832-F871721/02.04.2026г. на Началник отдел „Оперативни дейности” В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, с което на жалбоподателя на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Жалбоподателят се позовава на чл.19, ал.1 от Конституцията на Република България, съгласно която икономиката на страната е пазарна, основана на принципа на свободната стопанска инициатива, от което следва извод, че търговците имат конституционното право свободно да определят цените на предлаганите от тях стоки и услуги и че държавна намеса в този процес е недопустима. Навежда довод за противоконституционност на санкционната разпоредба на ЗВЕРБ, в условията на евентуалност, че нормата следва да бъде съобразена с чл.19 КРБ, като за евентуални нарушения следва да се считат такива действително необосновани завишения на цените, които изобщо не са свързани или не изхождат от промяната в общественоикономическите условия, пазарните условия, цените във всички и в конкретния пазарен сектор. Позовава се на настъпила още преди въвеждане на еврото в Република България промяна на обществено-икономическите условия в страната, довела до съществено увеличение на цените във всички пазарни сектори. Конкретно наличието на обосновани причини за увеличаване цените на предлаганите от дружеството услуги – увеличение на текущите разходи за трудови и осигурителни плащания, за ел. енергия, метрологичен контрол и поддръжка на уредите, използвани в търговската дейност, за документиране и отчитане на търговската дейност; задлъжнялост на дружеството към кредитни институции – значителна на фона на установения среден месечен търговски оборот, съпоставен с разходите за трудови и осигурителни плащания; увеличение на цените в целия сектор, предоставящ услуги от вида на процесната. Навежда довод, че законовите формулировки в чл.15, ал.4 ЗВЕРБ и §1.6 от ЗВЕРБ не въвеждат ясни и точни критерии за преценка на въпросите в кои случаи повишението на цената се дължи или не на обективни икономически фактори и къде е разграничителната граница между обоснованото и необоснованото повишение на цената. Счита, че законодателният пропуск няма как да бъде заместен от въведения от данъчната администрация алгоритъм/механизъм на изчисляване на превишението, тъй като той не е законодателно уреден. Навежда довод, че липсата на ясна и точна законодателна уредба води до обективна невъзможност на търговците да организират дейността си по начин, съответстващ на изискванията на ЗВЕРБ, да узнаят кои са елементите от фактическия състав на нарушението на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ от обективна страна, да организират пълноценно защитата си, което от една страна нарушава правото на защита на търговците – евентуални адресати на отговорността, а от друга страна води до несъставомерност на деянието от субективна страна – липса на умисъл поради незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на нарушението. Счита, че поради горното е налице неясно фактическо описание на нарушението, невъзможност за съда да извърши съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Навежда доводи за материална незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на извършено виновно нарушение, както и за съществени процесуални нарушения. При условията на евентуалност навежда довод, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Позовава се на липса на извършвани други нарушения на ЗВЕРБ от наказаното лице, наличието на основателни причини за увеличение на цените, обстоятелството, че наказаното лице не предлага монополна услуга и потребителите евентуално са могли да я получат от друг доставчик на по-ниска цена, че нарушението не засяга „широк кръг потребители“, наказаното лице не е получило приход от увеличението на цената на предлаганата от него услуга в съществен размер. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.Б.Б. – ПлАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че освен на КРБ чл.15, ал.4 ЗВЕРБ противоречи и на чл.119 ДФЕС, съгласно който икономиката на страните от Европейския съюз е основана на принципа на отворената пазарна икономика и свободна конкуренция, принципи за свободно предлагане и движение на стоки, услуги, капитали и хора. Счита, че въвеждането на законодателни ограничения от държавите членки на ЕС, с които се ограничава правото на свободната стопанска инициатива и в частност правото на търговците сами да определят търговската си политика и цените си, противоречи на правото на ЕС. Излага аргументи, че законовите формулировки на чл.15, ал.4 и § 1.6 от ПЗР на ЗВЕРБ със своето съдържание не въвеждат ясни, точни и единни критерии за преценка в кои случаи повишението на цената е допустимо, в кои случаи се дължи и не се дължи на обективни икономически фактори, кои са тези други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността, които защитникът счита, че е следвало да бъдат уредени в подзаконов нормативен акт, какъвто не е приет от Министерски съвет. Законът не въвежда ясен и единен критерий докъде се разпростира субективната преценка и право на търговеца да увеличи цената и съответно къде е обективната разграничителната граница между обосновано и необосновано повишение на цената. По силата на закона, включително чл.15, ал.2 търговците не са лишени от правото да увеличават цените си, ограничението важи за необоснованото повишение на цената. Поради това няма как да бъде направена обоснована преценка дали установеното представлява нарушение по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Посочва, че данъчната администрация при проверки за спазване на посочената разпоредба от закона използва някаква методика и алгоритъм, които не са законоустановени, поради което няма как да бъдат използвани като годно доказателствено средство. Отделно от това избирателно се взимат предвид определени фактори, а други се игнорират и не се отчитат от данъчната администрация. Посочва за установено по делото, че при подобен род проверки в конкретен пазарен сектор, данъчната администрация не прави предварително проучване на действащи и съществуващи цени в конкретния пазарен сектор, включително в останалите държави членки на ЕС, което е основание за търговеца да увеличи цената си за привеждането й в съответствие с действащи и съществуващи цени в пазарния сектор. Твърди, че не се отчитат инфлационните процеси, финансовото състояние на търговеца като цяло и евентуално намаляване на прихода и на търговския оборот, които в съчетано с увеличени разходи, кредитна задлъжнялост, поставят търговеца пред фалит и единствен начин за предотварятването му е увеличение на цената на предлаганите услуги. Представя писмени бележки с допълнителни подробни аргументи в подкрепа на изложените доводи. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените от него разноски. Ответникът по жалбата се представлява от ю.к. М.Ж., която излага съображения, че нарушението е доказано по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Навежда довод за неоснователност на твърденията на защитата, че органите по приходите имат задължение да направят съпоставка с цените на други търговци, предлагащи същите услуги, като посочва, че проверяващите органи следва да направят анализ само на представените доказателства от конкретния търговец, на база на които да преценят дали повишението на цените е обосновано или не. Навежда довод, че наличието на задължения на търговеца по кредит не представлява обстоятелство, което да обосновава повишение на цените на предлаганите услуги. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита с подробни доводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 14.01.2026 година свидетелите М. П. Т. и Г. С. Д. - инспектори по приходите при ЦУ НАП, извършили проверка в пункт за Годишни технически прегледи в град Л. ул.„•••“№59, стопанисван и експлоатиран от дружеството жалбоподател „•••“ ЕООД, с оглед осъществяване на контрол за спазване забраната за необосновано повишаване на цените по чл.15, ал.4. ЗВЕРБ. В хода на проверката било установено, че в обекта се предлагат услуги - годишни технически прегледи. Ценоразпис на предлаганите услуги бил поставен на видно място в обекта, като цените на предлаганите услуги за обекта били обявени в лева и евро. Предлаганите услуги били с цени както следва: ГТП за лек автомобил 100.00 лева, ГТП лекотоварен автомобил до 3.5 тона - 120.00 лева, ГТП ремарке до 750 кг -80.00 лева, ГТП ремаркета до 3.5 тона - 100.00 лева; регулиране на фарове - 20.00 лева, заверка пожарогасител - 10.00 лева. В хода на проверката присъствала представляващата дружеството, на която била връчена покана - искане за предоставяне на информация по чл.55а, ал.1 и във чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. От фискалното устройство в обекта била изведена КЛЕН/контролна лента на електронен носител/ за 11.08.2025 и 11.10.2025 година. От КЛЕН било установено, че ФКБ съдържат задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1 от Наредба Н-18, като услугите са отчитани по видове. ФКБ/фискални касови бележки/ в обекта съдържат информация за цена в евро обща стойност в евро и лева и официален валутен курс. На посочена от дружеството, стопанисващо обекта ел. поща било изпратено искане за предоставяне на информация и таблица за попълване и деклариране на данни относно цените на предлаганите в обекта услуги към 11.08.2025г., 11.10.2025 г. и 14.01.2026 година. В законоустановения срок била получена на ел. поща •••@••• изисканата информация в приложена таблица в ексел. При извършен анализ на данните за цените на предлаганите услуги било установено, че декларираните от дружеството цени на услугите за 11.08.2025г. и 11.10.2025г. отговарят на тези, отчитани чрез ФУ. Установено било увеличен на цените на част от предлаганите услуги, както следва: ГТП лек автомобил от 70,00 лв. на 100 лв., ГТП товарен автомобил от 80,00лв. на 120 лв., ГТП ремарке до 750 кг. от 60,00 лв. на 80,00 лв., ГТП ремарке до 3500 кг. от 80,00 лв. на 100,00 лв. Дружеството представило писмена обосновка относно повишението на цените на предлаганите услуги в обекта, като за всеки посочен разход били представени документи обосноваващи разхода. В приложената обосновка на повишението на цените на предлаганите услуги от дружеството били посочени следните аргументи с приложени документи към тях: увеличение в разходите на фирмата, поради което цените на предлаганите услуги са увеличени с 42,86%. Увеличението на цените се дължи на следното: Считано от 1 януари 2026г. минималната работна заплата в страната е увеличена, което своя страна довело до 12.63% увеличение на разходите за заплати. Приложена била разчетно-платежна ведомост - месец август разчетно-платежна ведомост - месец октомври; Допълнителни споразумения за увеличаване на работната заплата от януари 2026г. на работници С. П. и Б.О.. Увеличаване на разходите за метрология и заверка на уредите за извършване на ГТП. Таксите за задължителна метрологична заверка, калибриране и поддръжка на уредите, използвани при извършване на годишните технически прегледи отбелязали сериозен ръст. Разходите на дружеството в това направление се увеличили 41.07%. Представени са Фактура 0000500203/20.08.2025г. - 560лв от ЕТ Гарант сервиз - Г.А.; Оферта № НД 26/1221 от 15.01.2026г. - 680,00 евро (1329.96 лв) - Гар Агент ООД. Промяна в документация за извършване на ГТП и увеличение на цената на комплект документи за удостоверяване техническата изправност на ППС с 22,73%. Във връзка с измененията в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 за проверка техническата изправност на пътните превозни средства, свързано с внедряването и поддръжката на електронната система, която заменя физическите стикери, дружеството получило известие от доставчика „Демакс“ АД на 15.12.2025г, че начинът на работа и пакетът документи се заменя, както и че се предвижда увеличение в цената на консумативите, необходими за извършването на годишен технически преглед, като се въвеждат нови пакети документи - хартиен пакет с цена 2,00лв без ДДС и електронен пакет цена 8,80 лв. без ДДС и обща равностойност от 10,80лв. без ДДС (при досегашна 8,80лв./бр. без ДДС). Цената на общия комплект, включващ електронен знак и хартиен пакет документи, се увеличила с 22.73%. Повишение на разходите за електро-енергия през 2026г. спрямо есенни месеци на 2025г. (Фактури №471548150/13.01.2026 - 292,36 лв. Електрохолд Продажби ЕАД; №464381126/12.09.2025г. - 167,04 лв. Електрохолд Продажби ЕАД; №469742757/12.12.2025г. - 268,74 лв. Електрохолд Продажби ЕАД. При формирането на новите цени съгласно обосновката на търговеца бил отчетен и общият инфлационен натиск в страната. Взета била предвид както официално обявената инфлация за разглеждания период, така и реалната инфлация. Като доказателство са приложени копие на фактури за ел. енергия, метрология и стикери, РПВ. От проверяващите е направен анализ на данните на ФУДВ за периода 01.05.2025г. - 31.12.2025г., като за този период чрез фискалното устройство са отчетени приходи от продажби в размер на 30300.00 лева и общ брой клиенти 403 клиента. Среден брой клиенти 50 броя на месец, среден месечен оборот 3787.50 лв. Дружеството предоставило документи за увеличение на разходите си както следва: увеличение на разходите за работна заплата за две лица /с 272.00/ и осигурителни вноски за сметка на работодател, съответно за две лица 51.48 лева, общ разход персонал в размер на 323.48 лева; увеличение на разходите, заплащани на „Демакс“ АД, като изчислени разходи за среден брой клиенти на месец 50*2.40 лева с ДДС 120.00 лева; увеличение на разходите за ел. енергия ф-ри за месец септември на стойност 167.04 лева и ф-ра месец януари 2026 г. на стойност 292.36 лева - 125.32 лева увеличение на разход за ел. енергия; представени са документи за увеличение на разходите за метрология, заверка на уредите в обекта, като е представена фактура за извършена метрология от ЕТ Гарант сервиз - Г.А. за месец 08.2025 година на стойност 560.00 лева и оферта за заверка на уредите през 2026 година на обща стойност 680,00 евро (1329.96 лв.) - Гар Агент ООД; увеличение на разходите за метрология със 769.96 лева /12 месеца или 64.16 лева на месец. Изчислено е от проверяващите, че общият размер на разходите с увеличение на месец, за които са предоставени документи е 632.96 лева. Абсолютната стойност на увеличението на разходите, съпоставено със среден оборот на месец, е увеличение в размер на 16.71 %. Среден процент на увеличение на цените на услугите - 37.79 %, при процент на увеличение на разходите в размер на 16.71 %. Процента на увеличение на цените на услугите е с 21.08 % по-голям от процентното увеличение на разходите на месец. Прието е, че дружеството „•••“ ЕООД е увеличило цената на предлаганите услуги в обект пункт за ГТП в град Л. ул. „•••“ №59, като увеличението на цената не е обосновано от достатъчно обективни икономически фактори, с което дружеството „•••“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). Свидетелят М. П. Т. - ст. инспектор по приходите на НАП при ЦУ НАП съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН №F871721/14.02.2026г. за нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение от „•••“ ЕООД, в което от дружеството са посочени обективни причини за увеличение на цените на ГТП. Административно-наказващият орган Началник отдел „Оперативни дейности” В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ приел възражението за неоснователно, като издал обжалваното Наказателно постановление №882832-F871721/02.04.2026г., с което на дружеството жалбоподател на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България била наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро за нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. П. Т. , Р. Б. М., Р. Н. А., Г. С. Д., писмени доказателства - Наказателно постановление №882832-F871721/02.04.2026г., АУАН №F871721/14.02.2026г., Възражение срещу АУАН №F871721/14.02.2026г., Протокол за извършена проверка в обект от 14.01.2026г., ведно с приложения, представена писмена информация от „•••“ ЕООД, Протокол за извършена проверка №2176016/12.02.2026г., ведно с приложение, Резолюция за извършване на проверка в обект, Заповед №З-ОПР-30-1/13.01.2026г. Даде се вяра на показанията на разпитаните свидетели, като непротиворечиви и логични, изхождащи от лица без възможна заинтересованост от изхода на делото, а даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време изпълнение на служебните им задължения. Писмените доказателства се възприеха изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са съставени в предписаната от закона форма, в сроковете, уредени в ЗАНН, от компетентни лица. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено извършването на нарушение на чл.15, ал.4 от Закона за въвежда на еврото в Република България. Съгласно цитираната разпоредба в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Съгласно чл.15, ал.2 ЗВЕРБ периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026г. В §1, т.6 от Допълнителните разпоредби на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието „Oбективни икономически фактори“, съгласно която това са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. В хода на административно-наказателното производство не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Налице е надлежно описание на всички факти и обстоятелства, елемент от фактическия състав на нарушението на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, с оглед на което на дружеството са били ясни фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение и не е накърнено правото му на защита. В АУАН и НП е посочен периода на извършената проверка на цените, респективно период на нарушението, описани са установените цени и % на увеличение, посочен е приетият от контролния орган и АНО % на увеличение, за който има доказателства за обективни икономически фактори, респективно разликата с по-голямото действително процентно увеличение, за която същото е необосновано, описани са факторите, които са приети от АНО като обективни икономически такива за увеличение на цените. Поради изложеното е налице надлежно описание на релевантните факти относно извършеното нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Правилно е приложен материалният закон. Неоснователни са доводите за противоречие на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ с принципа за свободна пазарна икономика в страната, както и с принципите и правото на ЕС, прокламирани в ДФЕС. Настоящият съдебен състав споделя изложените от административно-наказващият орган аргументи, че целта на закона не е да определя граници на търговеца относно свободния пазарен избор на процент търговска надценка, а да се проследи евентуалното наличие на необосновано увеличение на продажната цена на продукти/услуги при равни икономически условия. ЗВЕРБ е приет в изпълнение на стратегическата цел за присъединяване към еврозоната. С него се създава правна рамка, която регулира обществените отношения във връзка присъединяването на България към еврозоната чрез осигуряване на правна сигурност, създаване на условия за гладко и ефективно функциониране на икономиката, регламентират се основните обстоятелства, правила и принципи, по реда на които ще се извърши замяната на лева с еврото. Значимостта и мащабът на въвеждане на еврото като валута влияе върху цялото българско общество, бизнеса и администрацията. В чл.6 от закона са прогласени принципите за защита на потребителите, на информираност, на ефективност и икономичност, принцип на прозрачност и принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. Член 7 ЗВЕРБ урежда принципа за защита на потребителите, залегнал в закона, съгласно който превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите. Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори. Именно в изпълнение на принципа за защита на потребителите е задължението, въведено в чл.15, ал.4 ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Така въведеното в закона изискване и то за определен период от време - до отпадане на двойното обозначаване на цените, не нарушава, а е в съответствие с актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите, на които е предоставена специална закрила като икономически по-слаба страна в правоотношенията им с търговците. Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено наличието на повишение в цената на предлаганите от дружество услуги в периода от 11.08.2025г. до 14.01.2026г. - попадащ в периода на двойно обозначение по чл.15, ал.2 ЗВЕРБ. Посоченото обстоятелство не е спорно между страните, като се установява и от представената от самия търговец информация към органа по приходите - цена н а ГТП лек автомобил е увеличена от 70,00 лв. на 100 лв., цената на ГТП товарен автомобил е увеличена от 80,00лв. на 120 лв., цената на ГТП ремарке до 750 кг. е увеличена от 60,00 лв. на 80,00 лв., цената на ГТП ремарке до 3500 кг. е увеличена от 80,00 лв. на 100,00 лв. Чрез основни математически операции е изчислен среден % на увеличение на цените на предлаганите услуги, сравнени са старите цени и новите увеличени цени и е изчислен среден % на увеличение на цените 37,79%. Посоченото е описано в АУАН и изяснено от разпита на свидетелите. Спорно по делото е налице ли са обективни икономически фактори, които да обосновават така установеното увеличение на цените. Съдът намира за обоснован и в съответствие със закона изводът на проверяващите органи, че посочените от търговеца причини, за които са представени и доказателства - увеличение на разходите за работна заплата и осигурителни вноски, увеличение на разходите за консумативи, необходими за извършване на предлаганата услуга ГТП; увеличение на разходите за ел. енергия; увеличение на разходите за метрология, заверка на уредите в обекта, представляват обективни икономически фактори по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗВЕРБ за увеличение на цената на предлаганите услуги. Същите представляват такива, върху които търговецът не може да влияе, свързани са с повишаване на цената за консумативи от доставчиците, на ел. енергия, както и законодателни промени, свързани с промяна изискванията за предлаганата услуга, довела до разходи за изпълнение на новите изисквания и увеличаване на МРЗ. Така посочените и приети от проверяващия орган фактори обаче обосновават увеличаване на цената на предлаганите от търговеца услуги с 16.71 %, докато установеното действително увеличение е 37,79%. Действително законът не разписва конкретен алгоритъм, методика, начин на изчисляване на увеличението и каква част от него е обосновано/необосновано, но от описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП, както и от разпита на свидетелите се изяснява, че % е изчислен чрез основни математически операции, като са взети предвид увеличените разходи на търговеца, съпоставени със средния оборот на търговеца на месеца, така изчисленото увеличение е съпоставено с действителното такова. В процесния случай от представените от търговеца доказателства е установен общ размер на разходите с увеличение на месец 632.96 лева. Абсолютната стойност на увеличението на разходите, съпоставено със среден оборот на месец, е увеличение в размер на 16.71 %. Среден процент на увеличение на цените на услугите - 37.79 %, при процент на увеличение на разходите в размер на 16.71 %. Следователно за разликата от 21.08 % увеличение, не е налице обоснована икономическа причина, която да седи извън субективното усмотрение на търговеца. Следва да бъде посочено, че действително не е налице изрично законово ограничение, фиксиран процент на надценка, който търговецът има право да слага на предлаганите от него стоки/услуги. Законът изисква обаче в периода на двойно обозначаване тази надценка да е икономически обоснована. Забранява се необоснованото увеличаване на цената, независимо от процента увеличение, т.е. санкцията е за необоснованост, а не за определен % увеличение, който би бил счетен за висок. Свободата на търговеца не изключва контрол през въведения в закона период и търговецът носи тежест да докаже обосноваността. По делото не са събрани доказателства за други обективни икономически причини, които да обосновават по-голям % на увеличение на цената през проверявания период. С възражението към АУАН освен изброените по-горе фактори, за които са представени доказателства в хода на проверката, респективно са отчетени от проверяващите, търговецът е посочил и други причини за увеличение на цената - средните пазарни нива в региона, ГТП е новооткрит обект, увеличени данъци за смет и сгради, изтеглени от дружеството заеми. За така посочените обстоятелства обаче не се установяват приложени към възражението доказателства, поради което същите не са взети предвид и обсъждани от АНО. Чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ възлага в тежест на търговеца да докаже наличието на обективни икономически фактори за увеличение на цените на предлаганите от него стоки/услуги. Доказателства за други обективни икономически фактори по смисъла на §1, т.6 ДР ЗВЕРБ не са ангажирани от жалбоподателя и в производството пред съда. Установява се от описаното в АУАН и НП, както и от свидетелските показания, че при извършената проверка относно обоснованост на увеличените цени е взет предвид официално обявения процент на инфлация в страната, като същият при изчислението на обосновното увеличение е отчетен като толеранс. Установява се още, че намаляването в оборота, за което са представени доказателства пред съда, също е отчетено от проверяващите органи при извършване на изчисленията. Видно от обстоятелствената част на АУАН и НП, което се потвърждава и от гласните доказателства, при извършеното изчисление на % увеличение е взет предвид средният оборот на месец, с който е съпоставено увеличението на разходите. Респективно намалението или увеличението на оборота е отчетено и повлияло при извършване на изчисленията. Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че по време на проверката не е правена съпоставка с цените в конкретния пазарен сектор - цените на други търговци, предлагащи същите услуги в страната и в държави - членки на ЕС. Наведен е довод, че посоченото е обективен икономически фактор за повишението на цените, с оглед привеждането им съответствие с цените на същите услуги в пазарния сектор. На първо място следва да бъде посочено, че доказателства за цените в пазарния сектор не са представени от търговеца на проверяващите, както и пред съда. На следващо място, съдът намира, че посоченото не представлява обективен икономически фактор за увеличение на цените по смисъла на §1, т.6 ДР ЗВЕРБ. Дефиницията на закона изисква такива външни за търговеца промени, които да водят до увеличаване на неговите разходи, които да имат пряко и съществено отражение върху себестойността на стоката/услугата. Привеждането в съответствие с вече съществуващи цени в пазарния сектор не представлява промяна, не е допълнителен разход и не се отразява пряко върху себестойността на услугата. Законът санкционира необоснованото увеличението на цената в периода на двойно обозначаване, като услугите са предлагани с една надценка, а впоследствие с по-голяма такава при равни икономически условия, които не са довели до промяна в себестойността на услугата. Не представлява сама по себе си обективен икономически фактор за повишаване на цената по смисъла на закона кредитната задлъжнялост - поетите кредитни задължения от дружеството търговец. Те биха били такъв фактор ако отговарят на критериите на §1, т.6 ДР ЗВЕРБ - т.е. да е налице промяна, която да води до по-големи разходи независимо от волята на търговеца, напр. увеличаване на лихвата по кредита, водещо до по-големи разходи за погасителни вноски, отразяващи се върху себестойността на услугата и др. Такива доказателства не са представени по делото. Представен е договор за банков инвестиционен кредит, който е от дата 27.03.2024г. - сключен преди периода на проверката, т.е. задължението по него е поето преди периода на двойно обозначаване на цените съгласно ЗВЕРБ, преди периода на проверката, респективно това задължение е съществувало за търговеца преди увеличението на цените на предлаганите от него услуги. Представен е и договор за банков кредит - овърдрафт, който е сключен на 27.01.2026г. - т.е. задължението е поето след проверявания период 11.08.2025г. - 14.01.2026г. Поради изложеното по-горе съдът намира за законосъобразен извода на АНО, че установеното увеличение на цените на предлаганите от жалбоподателя услуги от 37,79% не е обосновано от обективни икономически фактори. Налице е нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като не се отличава с незначителна или по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид, не са налице многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Липсата на настъпили вредни последици, на засягане на широк кръг потребители или приход за търговеца не следва да бъдат отчитани като такива, с оглед на обстоятелството, че нарушението е формално такова, на просто извършване, което не изисква настъпването на вредоносен резултат. Съгласно чл.56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Едно и също обстоятелство не следва да се отчита веднъж като основание за съществуването на административнонаказателна отговорност и втори път - като основание за нейната индивидуализация. Поради това, че нарушението е безрезултатно, липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се цени едновременно и като основание за квалифициране на случая като маловажен. Останалите посочени от жалбоподателя обстоятелства - липса на други нарушения на ЗВЕРБ, наличието на икономически причини за част от увеличението, действително представляват смекчаващи отговорността такива, но не и многобройни или изключителни. Посочените обстоятелства следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието, но не обосновават прилагането на чл.28 ЗАНН. Правилно за установеното нарушение на чл.15, ал.4 ЗВЕРБ е приложена санкционната разпоредба на чл.59, ал.5, т.6 ЗВЕРБ, съгласно която за посоченото нарушение, извършено от юридическо лице търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лв. Наложената за процесното нарушение имуществена санкция в размер на 2600 евро / 5085,16 лв./, която е към минималния предвиден в закона размер, съответства на установените смекчаващи отговорността обстоятелства по делото и липсата на отегчаващи такива. Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.5 ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ЦУ НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Мотивиран от горното, съдът