Решение № 52 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Монтана по дело № 120/2026 г.

наказателно дело № 20261630200120 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 25-0996-001761/14.01.2026 г. издадено от Началник РУ Монтана на Д. А. Н. ЕГН ••••••••••, адрес гр. Б, кв. Р, ул. К 1, на основание член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Н. обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява. Въззиваемата страна редовно призована не се явява. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна: На 17.12.2025 г. около 13:00 служителите на РУ Монтана – У Бойчиновци – К. Д. К. и А. Ц А. били в село Владимирово, обл. Монтана. Докато били в селото няколко пъти чули звуков сигнал наподобяващ полицейския. Тъй като знаели, че в селото няма други техни колеги, започнали да обикалят ромската махала откъдето идвал звукът. При обиколката установили товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел „Спринтер“ 208 Д с рег. № М ХХХХ ВМ, който обикалял ромската махала, спирал пред къщите и използвал звуков сигнал идентичен със звука на полицейските патрулни автомобили. Установили водача на буса – жалбоподателят Д. А. Н. ЕГН ••••••••••, адрес гр. Б, кв. Р, ул. К 1, който извършвал разносна търговия – плодове, зеленчуци и напитки. Бусът бил собственост на АП Н. от град Б, бил натоварен с тях, а звуковият сигнал бил използван за привличане вниманието на гражданите и осъществяване на продажби. Служителите на РУ Монтана извършили проверка на автомобила управляван от Н., където на таблото установили пулт за пускане на сирени, включен в запалката на автомобила. Налично било и дистанционно управление за същия. На жалбоподателят било разяснено, че няма право да използва подобно устройство, при което същият заявил, че го е използвал без да иска. Свидетелят К. съставил на Н. АУАН № 759251 за нарушение на чл. 175,ал.1,т.2 от НК. Н. отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа на един свидетел. След съставяна на акта АНО издал обжалваното № 25-0996- 001761/14.01.2026 г. с което на Д. А. Н. ЕГН ••••••••••, адрес гр. Б, кв. Р, ул. К 1, на основание член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на разпитаните в хода на производството служители на РУ Монтана – К. и А., предвид обстоятелството, че същите са непротиворечиви и свидетелстват относно факти и обстоятелства който са възприели лично. Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице. Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП, вменяваща забрана за поставяне или използване на устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение от участник в движението нямащ това право. В случая безспорно е установено, че 17.12.2025 година около 13.19 часа в село Владимирово, общ Бойчиновци жалбоподателя е използвал устройство за звуков сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има това право. Установено е също така, че звуковият сигнал е използван с конкретна цел – за да привлича вниманието на жителите на селото, с оглед осъществяваната разносна търговия от жалбоподателя. Жалбоподателят не бе намерен на посочения от него адрес и не се яви в съдебно заседание. Същевременно твърдяното от него в жалбата подадена срещу издаденото НП, че не е използвал устройството, се доказа по безспорен начин, че не отговаря на обективната действителност. За извършеното нарушение не е приложим „маловажен случай“ с оглед естеството на извършеното деяние и предвид обстоятелството че същото не се отличава от типичните случаи на нарушения от този вид. Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма на член 175,ал.1, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и с глоба от 200 лева. В конкретния случай законодателят е предвидил конкретно определена по размер санкция без възможност за индивидуализация. Определяйки санкцията в нейния абсолютен размер АНО правилно и законосъобразно е приложил горепосочената разпоредба на ЗДвП. По делото не са претендирани разноски и такива не се дължат. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - Монтана