Решение № 168 от 15.4.2026 г. на Софийски окръжен съд по дело № 1095/2025 г.

С Решение № 310 от 30.09.2025 г. постановено по гр.д. № 280/2025г. на PC - Ботевград, е осъден В. С. К. да заплаща на своята майка В. Б. Р. месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 26.02.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от В. Б. Р. срещу Ц. С. С. искове по чл. 139 вр. чл. 140, ал, 1, т. 1 от СК за присъждане на месечна издръжка в размер от 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, и по чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минал период в размер от 400 лв. месечно, считано от 26.02.2024 г. до 26.02.2025 г. (датата на подаване на исковата молба). Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищцата е присъдена издръжка, и са присъдени разноски. Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на В. Б. Р. срещу горното решение, което жалбоподателката счита за необосновано, неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в противоречие па материалноправпите и процесуални норми на ГПК и СК. Счита, че районният съд не е обсъдил и коментирал всички представени доказателства и твърдения на страните, съдържащи релевантните факти и обстоятелства, които са от значение за определяне нуждата от издръжка на ищцата, и възможностите на ответницата Ц. С. С., като задължено лице, от което тази издръжка се търси. Изтъква, че, независимо от възможностите на С., тя дължи издръжка на своя родител. Като косвен аргумент в подкрепа на възможностите й за това, се сочи факта, че плаща на процесуалния си представител 1000 лева. Същевременно, не било доказано твърдението й, че издържа непълнолетни деца. Навежда довод за предубеденост на съдебния състав, както и за неправилно разпределяне на доказателствената тежест. Подчертава, че Ц. С. не била доказала, че ищцата не е достойна да търси издръжка от нея. Вместо това имало заповед за защита, с която са постановени мерки за закрила на В. Б. Р. спрямо Ц. С. С.. Оспорва извода на съда, че ищцата не разполага с имущество, от което би могла да осигури разликата между доходите й от пенсия и размера на необходимата й месечна издръжка. Счита това обстоятелство за отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищцата. Изтъква, че ответницата Ц. С. е завела дела, преписки в Прокуратурата и МВР. Оспорва, същата да е социално слаба и безработна, за което не били представени доказателства, като същевременно сочи, че тя разполага с два леки автомобила, апартамент и земя, на които не е плащала данъците. Намира, че съдът не бил взел предвид показанията на двамата свидетели по делото. Оспорва извода на съда, че ответникът В. С. К. следва да поеме цялата издръжка на майка си само защото е признал иска. Счита, че и двамата ответници нямат възможност да дават и заплащат издръжка в искания размер, поради което и двамата следва да заплащат такава в размер, съобразно възможностите на всеки един от тях. Моли съда да отмени обжалваното решение и да осъди Ц. С. С. да заплаща на В. Б. Р. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на обстоятелства обуславящи изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба, както и да й заплати месечна издръжка в размер на 400 лева за една година назад преди завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото. Претендира разноски на основание чл. 38,ал. 1, т. 2 от ЗА. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззИ.емия В. С. К., който счита подадената жалба за основателна. Намира за неправилно и незаконосъобразно, само той да заплаща издръжка на майка си В. Б. Р.. Счита, че отхвърлянето на иска спрямо сестра му Ц. С. С. е немотивирано, неправилно и незаконосъобразно. Намира за недоказано, че Р. не е достойна да търси издръжка от С.. Изтъква, че последната непрекъснато тормози майка си и иска да я изгони от дома, в който е живяла през целия си живот. Възпроизвежда част от аргументите, съдържащи се във въззивната жалба, вкл. мнението за предубеденост на съдебния състав. Оспорва извода на районния съд, че Ц. С. не разполага със средства за издръжка, като се позовава представените от самата нея данни за имущественото й състояние. Черпи аргументи от свидетелските показания. Счита, че не само той е задължен да се грижи за издръжката на майка си, а и че сестра му също дължи такава. Моли въззивния съд да уважи изцяло предявения иск от В. Б. Р. срещу Ц. С. С.. Постъпил е и отговор на въззивната жалба от Ц. С. С., която счита същата за неоснователна и недоказана, а първоинстанционното съдебно решение – за правилно, обосновано и постановено след задълбочен анализ на събраните множество гласни и писмени доказателства. Споделя извода на първоинстнационния съд, че, съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от СК, когато няколко лица от един и същ ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Поддържа, че в настоящия случай двамата ответници са лица от един и същ ред - брат и сестра, деца на ищцата. При това, ответникът В. К. още с отговора на исковата молба е признал иска за издръжка в размер на 400 лв. Счита, че ако ищцата действително има нужда от издръжка, тя би приела предложената такава от ответника, който е признал иска, и не би търсила такава от лице без каквито и да било възможности. Солидаризира се с приетото от пъровинстанционния съд, че сборът на доходите на ищцата от пенсия и платимата от ответника К. издръжка е в общ размер на 1054,92 лв., която сума надвишава установения размер на необходимата на ищцата Р. средномесечна издръжка от 893,08 лв. Подчертава, че самата ответница С. е с по- ниски доходи от ищцата. Намира за неосонвателни твърденията на жалбоподателката, че не разполага с имущество и че всички дела между двете страни винаги се разглеждат от един и същ състав, който постановява решения винаги в интерес на ответницата Ц. С. С.. Оспорва и твърденията на жалбоподателката относно низходящите на въззИ.емата. Признава, че същите са пълнолетни, но счита, че това не освобождава С. от задължението да се грижи за тях. Намира, че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателката, че въззИ.емата не била доказала, че е безработна и социално слаба, като по този въпрос се позовава на справки от НОИ, НАП и регистрация в “Бюро по труда”. Обобщава, че С. няма възможност да предоставя издръжка, на което основание искът следва да бъде отхвърлен. Като аргумент в тази насока посочва и образувано срещу нея изпълнително дело за задължение в размер на 81550,74 лева към община Правец и ТД на НАП. Моли съда да остави без уважение възизвната жалба и да потвърди първоинстанционното съдебно решение. В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява. Представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че е налице неправилно тълкуване на СК от районния съд. Счита, че при прилагане на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, този съд е следвало да приложи пряко и точно тълкуване на процесните материално-правни разпоредби на чл. 139 и чл. 140 от СК, без да прави разграничение между лице, което има възможност или няма възможност да издържа възходящия си родственик или родител. Намира, че законът не прави разлика и не налага други ограничения по отношение на възможностите, съответното дете да издържа родителя си, като такова нормативно изключение от правилото няма. Навежда довод, че щом въззИ.емата Ц. С. има пари да заплаща адвокатско възнаграждение, има също пари и да издържа майка си. Оспорва твърдението, че тя издържа децата си, тъй като те са пълнолетни. Намира, че, при условията на равнопоставеност, и двете деца на жалбоподателката са длъжни да плащат издръжка, независимо от възможностите си. Моли съда да уважи въззивната жалба и да измени първоинстанционното решение, като осъди Ц. С. С. да заплаща на В. Б. Р. издръжка в посочения в исковата молба размер. Претендира разноски на основание чл. 38 от ЗА. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззИ.емата Ц. С. не се явява. Представлява се от адв. И., която моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по съображенията в отговора на въззивната жалба. Изтъква, че доверителката й е трудово заета на половин работен ден, като доходите й са крайно недостатъчни да покрие санитарния минимум за себе си, и няма възможност да предоставя издръжка и на родител. Още повече, че другият ответник признава иска и осигурява търсената издръжка. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт. Във въззивното производство са представени и приети като доказателства писмо вх. № 2559 от 09.03.2026 г. от НАП с приложена справка за трудови договори на Ц. С. С., както и писмо вх. № 2589 от 10.03.2026 г. от НОИ с приложени две удостоверения за изплатени парични обезщетения и помощи по ДОО на Ц. С. С.. От тези писмени доказателства се установява, че С. не получава парични обезщетения и помощи по ДОО, а същата е сключила безсрочен трудов договор с „Бул Биосет“ на 06.01.2026г. с уговорено месечно трудово възнаграждение 606,50 лв., респ. 310,10 евро (л. 63 от делото) Представени са също така заверени преписи от заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН и заповед за защита по чл. 16 от ЗЗДН на В. Р. срещу Ц. С. (л. 11 и л. 52 от делото). Съдът е извършил служебна справка за притежавани от ищцата недвижими имоти. От същата се установява, че ищцата се е отказала от правото на ползване върху избено помещение № 2 към ап. № 35 в гр. Правец, бл. 110, вх. В, ет. 1, както и че е предявила иск срещу Ц. С., В. С. и В. С. с предмет – този апартамент. Съдът е извършил служебна справка и за притежавани от ответницата недвижими имоти. От същата се установява, че ответницата притежава два жилищни имота (апартамент № 35 в гр. Правец, бл. 110, вх. В, ет. 1, и апартамент № 21 в гр. Правец, бл. 204, вх. Б, ет. 2, ведно с избено помещение № 6) и седем поземлени имота с идентификатори 54170.167.3, 54170.152.52, 54170.21.42, 54170.21.6, 54170.187.4, 54170.172.56, 54170.200.37. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. І. По валидност В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия. ІІ. По допсутимост Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените ис с правна квалификация чл. 139, вр. чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, и иск с правна квалификация чл. 149 от СК. ІІІ. По същество Настоящият съдебен състав споделя съображенията на Ботевградския районен съд относно принципните предпоставки за заплащане на издръжка от деца на родител, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. Следва да бъде споделен и изводът на БРС, че, с оглед извършеното от ответника К. признание, искът срещу него подлежи на уважаване в пълния предявен размер, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Решението е правилно и следва да бъде потвърдено и в частта по иска по чл. 149 от СК срещу Ц. С., макар и по отчасти различни съображения. Съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 571 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 221/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 1305 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4138/2013 г., III г. о., ГК), по този иск в тежест на ищцовата страна е да докаже нуждата си от издръжка за процесния период. Това разпределение на доказателствената тежест се обосновава с факта, че ищецът основава правото си на издръжка със съответната степен на родство с ответника и със своите нужди. Освен това, за разлика от бъдещите потребности, миналите такИ. могат да бъдат индивидуализирани по вид и размер, а в случай на съдебен спор – трябва и да се докажат. Следователно, за да се уважи иск за издръжка за минало време, следва да се докажат две неща: реален дефицит (т.е. че през този период родителят е имал нужда, която не е можел да покрие сам) и реални възможности (т.е. че през този период детето е разполагало със свободни средства за издръжка на родителя си). Поради това в случая ищцата е следвало да посочи и докаже свои конкретни потребности през исковия период от 26.02.2024г. до 26.02.2025г., за задоволяването на които се е нуждаела от претендираната парична издръжка от дъщеря си С. в размер на 400 лв. месечно. Също така, основателността на този иск се предпоставя и от доказване на конкретен размер на потребностите, както и за чия сметка са били покрити направените разходи. В случая, обаче, ищцата не е посочила и доказала свои конкретни нужди през този период, нито тяхното неудовлетворяване поради непредоставяне на издръжка. Поради това съдът намира, че обичайните й нужди, които може да се презюмират с оглед възрастта и здравословното й състояние, са били задоволени без участието на ответницата С., но и че това неучастие не е засегнало жизнените интереси на ищцата. Поради това искът за издръжка за този период правилно е бил отхвърлен, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. По отношение на иска срещу ответницата Ц. С. за заплащане на издръжка за бъдещ период, съдът намира въззивната жалба за частично основателна поради следните съображения. По аргумент от съдебната практика по чл. 140, ал. 3 от СК (Решение № 211 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 937/2023 г., IV г. о., ГК, Определение № 4706 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2025 г., IV г. о., ГК и др.), приложена съответно към настоящия случай, „съдът прави извод за основателност или неоснователност на претенцията при съобразяване на следните факти: имало ли е лицето, комуто е давана издръжка, право на такава; от един и същ ред ли са задължените за издръжка лица; само от едно от задължените лица ли е давана издръжката; какви са възможностите за издръжка на задължените лица. За тази цел съдът следва да съпостави доходите и имуществото на лицето, за което се твърди, че е имало право на издръжка, с неговите нужди, като съобрази всички релевантни обстоятелства, включително възраст, трудоспособност, здравословно състояние, нужди от храна, отопление, лекарства и др.“. В случая съдът намира, че ищцата има право на издръжка, тъй като от доказателствата по делото се установява, че същата е неработоспособна, а доказаният й месечен доход от пенсия за инвалидност е недостатъчен за покрИ.не на потребностите й. Същевременно, извършената служебна справка за притежавани от ищцата недвижими имоти сочи, че ищцата няма такИ., респ. се е отказала от вещни права (право на ползване) върху тях. Налице е и изискуемата от закона родствена връзка между ищцата и ответницата по чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК. Същевременно, не може да бъде споделен доводът на ответницата, че е налице недостойнство на ищцата по смисъла на чл. 151, ал. 1 от СК, и последната е изгубила правото си на издръжка. Наистина, с отговора на исковата молба ответницата е представила издадена в нейна полза заповед за защита по ЗЗДН срещу ищцата (л. 30 от първоинстанционното дело), но също такава заповед за защита въз основа на влязло в сила съдебно решение е била издадена и на ищцата срещу ответницата (л. 11 от въззивното дело), като освен това има издадена и такава по чл. 18 от ЗЗДН (л. 52 от въззивното дело). Въз основа на тези доказателства съдът намира, че отношенията между майка и дъщеря са влошени до степен, ескалираща към домашно насилие, но, доколкото негативизмът им е взаимен, не може да се приеме, че е налице тежко провинение на някоя от тях спрямо другата, обуславящо изгубване на правото на издръжка. Налице е и втората предпоставка за предоставяне на издръжка, визирана от съдебната практика, тъй като страните не спорят, а и от служебно извършена справка се установява, че задължените за издръжка лица са от един и същ ред – деца на ищцата. При тези данни, за да се определи законосъобразно размера на тяхното задължение към ищцата за издръжка, е необходимо да се изследват и преценят възможностите им да предоставят такава издръжка. При това следва да се има предвид, че задължението на детето да издържа своя неработоспособен родител по чл. 140, ал. 1, т. 1 от Семейния кодекс не е безусловно. Необходимо да се установи обективна възможност за даване на издръжка, т.е. детето трябва да разполага със средства, които надхвърлят неговите собствени жизнени нужди, и лишаването от тях не би застрашило собствената му нормална издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, а съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 3, изр. първо от СК, когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Следователно, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи, т.е. следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., като нуждите на правоимащите лица се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други релевантни обстоятелства (напр. здравословно състояние, притежавано имущество), а възможностите на дължащите издръжка лица се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Следователно, ако родителят има няколко деца (както в настоящия случай), общата необходима сума за неговата издръжка се разпределя между тях според техните индивидуални доходи, без да е задължително, всички деца да плащат поравно. В случая, както се посочи по- горе, ответникът К. е признал иска, поради което, без да е било необходимо изследване на неговото имуществено състояние и материални възможности, този иск е бил уважен изцяло за сумата 400 лв. Имущественото състояние и материалните възможности на Ц. С. са били предмет да изследване в настоящото производство, като при това е установено, че същата не получава парични обезщетения или помощи по ДОО, но полага труд по безсрочен трудов договор с уговорено месечно възнаграждение от 606,50 лв., респ. 310,10 евро (л. 63 от делото). Също така е извършена служебна справка за притежавани от С. имоти, от която се установява, че тя притежава два жилищни и седем земеделски имота, които, безспорно, са потенциален източник на доходи, без да е необходимо отчуждаването им (арг. от Определение № 50698 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 6051 от 31.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3414/2025 г., IV г. о., ГК), а, с оглед техния вид и брой, следва да се приеме, че наличието им обуславя обективно наличие на възможности за покрИ.не на собствените нужди и предоставяне на издръжка. Този извод се подкрепя и от справката от Търговския регистър, от която се установява, че лицето Н.Й.С. (за което не се спори, че е починалият съпруг на Ц. С.) е собственик на "Заложна къща - Рафаело" ЕООД с ЕИК 175414888. При тези данни съдът намира, че Ц. С. притежава средства над собствената си необходима издръжка, които й позволяват да отделя средства и за издръжка на майка си В. Р., доколкото при преценката за тази възможност се вземат предвид не само паричните доходи на лицето, но и общото му имуществено състояние. Не обосновава различен извод довода на ответницата за наличие на нейни низходящи, тъй като самата тя е заявила, че те са пълнолетни, т.е. е отпаднало безусловното й задължение за издръжка към тях, а и няма данни, те да са претендирали такава. От друга страна, както се посочи по- горе, ищцата не притежава недвижими имоти, респ. се е отказала от вещни права (право на ползване) върху тях. Това означава, че, при преценка на нейните нужди, следва да се съобрази и необходимостта от заплащане на наем за жилище, в което да живее. Съгласно заключението на в.л. Балтова, в такава хипотеза необходимата средно месечна издръжка на ищцата е в размер от 1283,08лв., който настоящият съдебен състав намира за релевантен вместо приетия от БРС такъв от 893,08 лв. Поради тези съображения и при отчитане размера на пенсията на Р. и размера на издръжката, която синът й В. К. следва да й заплаща, искът срещу С. е частично основателен и следва да бъде уважен до размер от 1283,08-400- 654,92=228,16лв. (респ. 116,66 евро). Тъй като този извод не съвпада напълно с направения от районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което искът се уважава до така посочения размер. В останалите обжалвани части решението е правилно и следва да бъде потвърдено. ІV. По разноските С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, въззИ.емата Ц. С. следва да заплати на жалбоподателката В. Р. част от направените от последната разноски пред въззивната инстанция, пропорционална на уважената част от жалбата. ТакИ. са претендирани за държавна такса от 25 лв., такса за съдебни удостоверения от 10,01лв. (5,12 евро) и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от НВАР, които се доказват от вносните бележки на л. 14 и л. 61 от делото, както и от представения договор за правна защита и съдействие на л. 73 от делото. С оглед съотношението между уважената и отхвърлената част от жалбата срещу решението по исковете по чл. 139 и чл. 149 от СК, в полза на Р. следва да се присъди сумата ((36*228,16)/(36*400+12*400))*(25+10,01+1300+828)= 0,4278*2163,01=925,34 лв., т.е. 473,12 евро. С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, жалбоподателката В. Р. следва да заплати на въззИ.емата Ц. С. част от направените от последната разноски пред въззивната инстанция, пропорционално на отхвърлената част от жалбата. ТакИ. се установяват за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно договора на л. 45 от делото. Поради това в полза на въззИ.емата следва да се присъди сумата от (1-0,4278)*500=286,10лв., т.е. 146,28 евро. Така мотивиран, съдът