Решение № 285 от 6.8.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 512/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІ, вр. глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по въззивна жалба на адвокат Ю. Д., в качеството му на защитник на обвиняемия М. П. М., срещу решение № 130 от 18.02.2025 г. по НАХД № 20251100204959 по описа на СГС, НО, 36 състав. С решението обвиняемят М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 108, ал. 2 НК за това на 22.02.2025 г., около 13:15 часа в гр. София, на площад „Княз Александър I“, №1, пред сградата на Българска народна банка, опетнил знамето на Европейския съюз - запалил го посредством устройство възпроизвеждащо пламък и същото било унищожено - престъпление по чл.108, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и 29 евроцента). С въззивната жалба се поддържат всички предвидени в закона основания за отмяна на съдебния акт. Релевирано е, че неправилно е бил определен обектът на престъплението. Защитата развива обширен теоретичен анализ на понятието „обект на престъплението“ и твърди, че съдът неправилно е приел, че деянието засяга обществените отношения, свързани с държавната власт или националните чувства на гражданите. Според жалбата престъплението по чл. 108, ал. 2 НК не защитава: собствеността върху знамето като вещ; обществения ред и спокойствието (това е предмет на чл. 325 НК – хулиганство); чувствата на гражданите; равенството на гражданите или защитата от омраза. Подържа се, че знамето на ЕС не е национален символ. Подчертава се, че европейското знаме е символ на ЕС и Съвета на Европа, а не национален символ на Република България. Посочва се историческото развитие на знамето и се цитира административно споразумение между Европейската комисия и Съвета на Европа относно използването на емблемата на ЕС. Според защитата наказателноправната защита по чл. 108 НК е замислена за държавни символи и обществените отношения, свързани с държавната сигурност и конституционния ред. Излага се подробна аргументация за това, че деянието представлява форма на политическо изразяване. Защитата се позовава на чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС и на практиката на Съда на ЕС, според която свободата на изразяване е основна ценност на Съюза. Според защитата наказателното преследване на обвиняемия влиза в противоречие с тези ценности, тъй като санкционира политически протест. Направен е анализ на съдебната практика на българските съдилища по дела за оскверняване на българското знаме и подчертава, че в тези случаи съдилищата са свързвали престъплението с държавния суверенитет и националните символи. Защитата твърди, че тази логика не може автоматично да се пренесе към знамето на ЕС. Подържа се, че деянието не е обществено опасно, тъй като не е породило безредици, насилие или непосредствена опасност за обществото. Следователно не са налице признаците на обществена опасност, характерни за престъпленията против обществения ред. Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон; допуснал е съществени процесуални нарушения; постановил е необосновано решение, което не се подкрепя от доказателствата по делото. Основният аргумент на защитата е, че изгарянето на знамето на Европейския съюз е политически протест и форма на изразяване на мнение, а не престъпление по чл. 108, ал. 2 НК. Според жалбата съдът е разширил неправомерно приложното поле на тази разпоредба, като е приел, че тя защитава чувства, ценности или символи, които не попадат в нейния непосредствен наказателноправен обект. Поради това се иска отмяна на осъдителното решение и оправдаване на обвиняемия. Във въззивната жалба не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събиране на доказателства в тази инстанция. В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че правилното решаване на делото е постижимо с наличната доказателствена съвкупност, поради което и не е допуснал събирането на доказателства. В проведеното публично съдебно заседание на 11.06.2026 г. страните заявят еднопосочни позиции, че не се налага събирането на нови доказателства. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по чл. 267 ДФЕС или за спиране на производството с оглед евентуално противоречие между чл. 108, ал. 2 НК и правото на ЕС или Конституцията на Република България. Мнозинството от въззивният съдебен състав е отклонил тези искания, тъй като е преценил, че липсва спор относно валидността или тълкуването на норма от правото на ЕС съгласно чл. 267 ДФЕС. От своя страна чл. 11 от Хартата не поражда тълкувателно съмнение. Липсва и основание за отправяне на искане до Конституционния съд, тъй като не е налице очевидно противоречие с Конституцията, която гарантира както свобода на изразяване, така и допуска ограничения - чл. 39, ал. 2 КРБ. В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемия М. адв. Д. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея, като излага становището, че първоинстанционното решение е неправилно както поради неправилно приложение на закона, така и поради противоречие с конституционните и европейските стандарти за свобода на изразяване. На първо място, защитата критикува използването на понятието „обществена опасност“, което според нея е наследство от съветската наказателноправна система и предоставя прекомерна дискреция на съдилищата. Според адвоката мотивите на първата инстанция представляват пример за неправилно приложение на това понятие, тъй като съдът сам е конструирал аргументи за засягане на държавната сигурност и за опасност от възникване на пожар, които не се съдържат в обвинението и не намират опора в доказателствата. Защитата поддържа, че липсва субективната страна на престъплението, тъй като подсъдимият, макар и вменяем, не е действал с цел, насочена срещу държавата или националната сигурност. Подчертава се и психичното му заболяване, което според защитата следва да бъде отчетено при преценката на умисъла. Основният акцент в пледоарията е поставен върху свободата на изразяване. Според защитата изгарянето на знаме представлява форма на политически протест и символично изразяване на мнение, защитено от Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Посочва се, че наказателното преследване в случая санкционира именно начина, по който е изразено политическото мнение. Поставя се под съмнение и самата правна основа за специалната наказателноправна защита на знамето на Европейския съюз, като изразява съмнение дали то изобщо има статут на официален символ на Съюза по действащото първично право на ЕС след неприемането на Европейската конституция. В тази връзка поддържа, че въззивният съд е следвало да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, а неизпълнението на това задължение би представлявало нарушение на правото на Съюза. Защитата оспорва и извода, че е съществувала реална опасност от пожар, като изтъква, че знамето е било запалено на празен и обезопасен площад, без риск за хора или имущество и без нарушаване на обществения ред. Според тезата на защитника деянието е било част от политически протест, а не посегателство срещу държавната сигурност. Допълнително се подчертава, че в редица държави наказателно преследване за посегателства срещу чужди национални символи се допуска само при изрично съгласие на съответната държава или организация. Според защитата в случая Европейският съюз не е заявил воля за подобно наказателно преследване. В заключение адвокатът определя производството като политически мотивирано и предупреждава срещу използването на наказателното право за санкциониране на политически възгледи и различно мнение. Той изтъква тежкото социално и здравословно състояние на подсъдимия и поставя под съмнение възпитателния ефект на наложеното административно наказание. Поради всички изложени съображения защитата моли въззивния съд да отмени изцяло решението на Софийския градски съд и да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение. Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на решението. Застъпва становище, че първоинстанционният съд е обсъдил детайлно доказателствата и е достигнал до обосновани фактически изводи за осъществено от обвиняемия виновно поведение, налагащо реализиране на неговата отговорност по реда на чл. 78а НК. Представителят на държавното обвинение намира за справедлива и наложената санкция. След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното: Въззивната жалба е неоснователна. Първостепенният съд е провел производство по реда на диференцираната процедура, уредена в глава ХХVІІІ НПК, след като е бил сезиран с постановление на прокурор от СГП, съдържащо предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал в нужния обем и в максимална пълнота доказателствата, необходими за изясняване на фактическата обстановка. Съдът е разпитал свидетелите св. В. П., св. А. Д. и св. Р. Д., чрез проведена видеоконферетна връзка е изслушал обясненията на обвиняемия, приел е заключенията на изготвените по делото експертизи и писмени доказателства и в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 378, ал. 2 НПК е преценил събраните в рамките на наказателното производство доказателствени материали, обективирани в гласните и писмените доказателства и доказателствени средства. Въз основа на доказателствата и след като е анализирал констатираните в тях известни противоречия (конкретно - между обясненията на обвиняемия и останалите доказателства), посочвайки защо и кои кредитира досежно спорните моменти, първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която се споделя напълно от настоящата инстанция без да са налице основания за внасяне на допълнения или корекция в нея. Не могат да бъдат отправени упреци към доказателствената дейност на първата инстанция, тъй като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание и не е допуснато тяхното превратно или изопачено тълкуване. Всъщност, защитата не навежда довод за обратното; напротив - застъпва виждане, че съдът е приложил акуратен аналитичен подход, пропускайки обаче да отговори на най-същественото възражение в правен аспект. Извършвайки проверка и собствен доказателствен анализ, въззивният съд на свой ред намира за несъмнено установена следната фактология: Обвиняемият М. П. М. е роден на •••••••• г. в село •••, община •••. Той е български гражданин, вдовец, пенсионер по болест и към датата на деянието е неосъждан. На 22 февруари 2025 г. в София бил организиран протест под надслов „Да запазим българския лев“. Събитието представлявало публична проява по смисъла на Закона за събиранията, митингите и манифестациите и било надлежно заявено пред Столична община. Организатор на протеста била политическа партия „Възраждане“. За сборен пункт бил определен площадът пред сградата на Българската народна банка на площад „Княз Александър I“ № 1, като началният час на проявата е бил 12:00 часа. В същия ден обвиняемият М. М. потеглил към София с намерение да участва в протеста. Първоначално използвал случаен транспорт, а впоследствие в град Добрич се качил на автобус, организиран от партия „Възраждане“ за превоз на участници до столицата. След пристигането си в София той се присъединил към множеството на площада пред БНБ, където постепенно започнали да се събират все повече граждани, желаещи да вземат участие в демонстрацията. Пред централното стълбище на Българската народна банка била изградена своеобразна инсталация, състояща се от три манекена. Два от тях били облечени като мъже – с костюми, бели ризи и вратовръзки, а третият, разположен по средата, бил облечен в дамски дрехи. На манекените били поставени перуки, а върху лицата им били закрепени снимки на известни политически личности. Към гърдите на всеки манекен била прикрепена ролка тоалетна хартия. Отпред върху композицията било поставено знаме на Европейския съюз. В непосредствена близост до манекените се намирало моторно превозно средство, върху което били монтирани озвучителни уредби и тонколони. По време на протеста присъстващите били приканени да освободят пространство около манекените. В резултат на това около инсталацията се образувал кръг от протестиращи. Малко след това към манекените се приближило лице, чиято самоличност не е установена в хода на разследването. Това лице било облечено в тъмни дрехи, носело черно яке с качулка, шапка с козирка, медицинска маска на лицето, черни панталони и тъмни спортни обувки. В ръката си държало бутилка с неустановена по съдържание течност. То започнало многократно да размахва бутилката към манекените, като по този начин ги напръскало и поляло заедно със закаченото върху тях знаме на Европейския съюз. Около 13:15 часа от множеството излязъл обвиняемият М. М.. Той бил облечен в синьо яке и носел шапка в цветовете на българското национално знаме, към която било прикрепено малко зелено знаменце. М. се насочил към манекените и направил опит да ги подпали с устройство, възпроизвеждащо пламък. Първоначално опитът му бил неуспешен. Тогава друго лице от тълпата му подало второ устройство за възпроизвеждане на пламък. С негова помощ М. успял да запали един от манекените. След това насочил пламъка и към знамето на Европейския съюз, което било закрепено върху манекените. Вследствие на това както манекените, така и знамето били обхванати от огън и избухнали в пламъци. Веднага след възникването на пожара към горящата инсталация се насочили две лица, облечени в пожарникарски униформи и носещи пожарогасители. М. застанал пред тях и поставил ръка пред пожарогасителите, като по този начин се опитал да възпрепятства действията им по потушаване на огъня. В резултат на горенето знамето на Европейския съюз изгоряло напълно, а манекените били частично унищожени – приблизително наполовина. След този инцидент протестът постепенно прераснал в шествие, което не било предварително регламентирано. Участниците се насочили към сградата на Европейския парламент и Европейската комисия в София, разположена на улица „Г. С. Раковски“ № 124. М. М. също се включил в придвижването на шествието. През цялото време той бил наблюдаван от служители на Министерството на вътрешните работи. Впоследствие бил установен пред сградата на европейските институции при извършена полицейска проверка. В хода на досъдебното производство била назначена видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза. След анализ на наличните видеозаписи експертите стигнали до заключение, че обозначеното във видеоматериалите лице с шапка в цветовете на българския национален флаг е едно и също лице с обвиняемия М. П. М.. По делото била изготвена и комплексна хералдическа и вексилоложка експертиза. Според заключението изгореният флаг притежава характерните признаци на знамето на Европейския съюз както по отношение на хералдическите му белези, така и по отношение на геометричното му оформление. Експертите приели, че независимо дали знамето е било изработено в пълно съответствие с всички нормативни изисквания, то е било възприемано от присъстващите именно като знаме на Европейския съюз. Извършена била и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на обвиняемия. Експертите установили, че М. М. страда от психично заболяване – параноидна шизофрения. Въпреки това към момента на прегледа заболяването се е намирало в ремисия и не са били налице активни психотични симптоми. Според заключението няма данни към момента на извършване на деянието той да е бил в психотичен пристъп или в друго изключително състояние на съзнанието, което да е ограничавало способността му да разбира характера и значението на постъпките си или да ръководи поведението си. Поради това експертите са приели, че към инкриминирания момент той е бил в състояние да носи наказателна отговорност за действията си. Така изложената фактическа обстановка се извежда убедително след анализ на събраните и проверени доказателства: обясненията на обвиняемия М. М. (чрез видеоконференция, допусната от първоинстанционния съд по искане на защитата и след съобразяване, че същата е изцяло в интерес на обвиняемото лице, с цел охраняването на неговите процесуални права и в съответствие с практиката на съда на ЕС – Решение на Съда на ЕС от 04.07.2024г. по дело С-760/22г.), показанията на свидетелите св. В. П., св. А. Д. и св. Р. Д. (приобщени след личен разпит пред първоинстанционния съд), както и писмените доказателства по делото, в това число справка за съдимост на обвиняемия М.. СГС с основание не се е доверил на обясненията на обвиняемия М. в частта им, възпроизвеждаща твърдение, че няма спомен за инкрминирания инцидент, допускайки, че се касае за монтаж, а намерението му е било да възпламени манекените, а не знамето на Европейския съюз. Съдът е обсъдил аргументирано съдържанието на дадените обяснения и правилно е оценил тяхната изолираност от останалия оказателствен материал в частта относно твърдения монтаж, предвид факта на пълното противоречие на тези твърдения с на практика всички останали доказателства, доказателствени средства и заключения на изготвените експертизи, поради което и ги е изоставил като недостоверни и обслужващи единствено упражняването на правото на защита на обвиняемия. Първоинстанцинният съд е извършил достатъчен доказателствен анализ на показанията на разпитаните непосредствено пред него свидетели. Достоверността на заявеното от тях е проверена при оценка както на вътрешната им достоверност, така и на тяхната връзка с останалите доказателства, включително за това дали от тях могат да се направят всички фактически изводи, възприети от първата инстанция. Безспорно двамата свидетели П. и Д. са преки очевидци на инцидента и техните показания представляват първичен източник на доказателствена информация относно действията, извършени пред сградата на БНБ. Обстоятелството, че са полицейски служители, не е основание нито за автоматично дискредитиране, нито за автоматично кредитиране на техните показания. Те подлежат на оценка по общите правила на чл. 107 НПК. Първоинстанционният съд е приел показанията им за напълно достоверни основно поради тяхната еднопосочност и кореспонденция с останалите доказателства. Този подход е правилен и тук следва да бъде допълнено единствено решаващото значение на факта, че свидетелите са изпълнявали служебни задължения по наблюдение на мероприятието и поради това вниманието им е било насочено към случващото се около манекените. Именно това създава основание за това да бъде оценено, че възприятията им относно основните действия на участниците са точни. Вярно е, че представите им са формирани в условията на масово мероприятие, при наличие на значителен брой участници, динамична обстановка, шум и движение на множество лица и това налага да се подхожда предпазливо към всяко твърдение, което не е намерило обективно потвърждение в други доказателствени източници. В конкретния случай обаче показанията на тези свидетели са особено убедителни относно следните факти: провеждането на протеста; наличието на композиция от манекени пред БНБ; поставянето върху тях на знаме на Европейския съюз; появата на лице, което предварително е поливало композицията с течност; излизането на обвиняемия от тълпата; опитите му да възпламени композицията; последвалото запалване на манекените и знамето и придвижването на обвиняемия заедно с шествието към сградата на Европейската комисия и Европейския парламент. По тези факти между свидетелите не се установяват съществени противоречия. Първоинстанционният съд правилно е отчел, че свидетелите не само описват действията на извършителя, но и дават детайлно описание на външния вид на дееца – облечен в синьото яке, шапка в цветовете на българския флаг, малко зелено знаме, закрепено към шапката. Тези индивидуализиращи белези са сравнително редки и увеличават надеждността на разпознаването. Съществено е да се подчертае, че обвинителната теза не се основава единствено върху субективното възприятия от страна на двамата свидетели. По делото е била назначена видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, която достига до заключение, че лицето, обозначено като „лице № 2“ във видеозаписа, е именно М. М.. Свидетелските възприятия касателно самоличността на дееца и действията му по запалването на знамето на ЕС получават независимо обективно потвърждение от изготвения и предаден на органите на досъдебното производство видеозапис, експертното идентификационно заключение и последващото установяване от полицейските органи на самоличността на дееца по представена от него лична карта. Изложеното налага извода, че така изградената доказателствена конструкция е устойчива и практически изключва разумно съмнение относно това кой е извършил действията по възпламеняването. Аргументиран отговор е даден и коректно е била отхвърлена развитата теза за случайно запалване на знамето. Вярно е било прието, че обвиняемият „целенасочено“ е запалил знамето на Европейския съюз. Това е така, тъй като свидетелите-очевидци ясно описват отделно насочване на пламък към знамето след възпламеняване на един от манекените. Това възприятие намира потвърждение и от експертното заключение, подложило на анализ изготвения видеозапис. Извод за целенасочени действия на обвиняемия М. следва да бъде базиран и на установеното от показанията на свидетелите П. и Д., които сочат, че обвиняемият е застанал пред лицата, които направили опит да изгасят огъня с пожарогасители и е опитал да попречи на действията им. Този факт рефлектира върху изводите за намерението на обвиняемия да удължи горенето, с цел да осигури настъпването на резултата. Първата инстанция правилно е оценила показанията на свид. Р. Д. като ограничено релевантни, доколкото свидетелят не е възприел лично запалването, а единствено е видял пушек, а впоследствие и кадрите с горящите манекени и знаме. Независимо от това макар тези гласни доказателствени средства да нямат характер на преки доказателства относно авторството на деянието, те потвърждават провеждането на протеста, наличието на пожара и възпламеняването на манекените и знамето. Коректно на следващо място са били кредитирани изготвените по делото експертизи, като: заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза ясно установява самоличността на лицето от видеозаписа като обвиняемия М. М.; хералдическата и вексилоложка експертиза дава отговор на въпроса за това, че изгореният предмет притежава характерните белези на знамето на Европейския съюз и е бил възприеман като такова и оборва тезата за липса на идентичност между изгорения предмет и знамето на ЕС; психиатричната и психологическа експертиза на М. установява, че макар обвиняемият да страда от параноидна шизофрения, към релевантния момент е бил в ремисия и е разбирал свойството и значението на действията си, респ. липсват основания за изключване на наказателната му отговорност поради невменяемост. Ето защо след цялостна проверка на доказателствата въззивният извод е за това, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказани основните факти относно авторството на деянието, механизма на запалването и идентичността на изгорения предмет като знаме на Европейския съюз. Всъщност в жабата си защитата не изразява несъгласие с извършения от първостепенния съд доказателствен анализ и не претендира недоказаност на относимите към съставомерността на деянието факти, а се оспорват неговите правни изводи, поради което по-нататъшно обсъждане на доказателствената дейност на СГС не се налага. При правилно установените факти, въз основа на всеобхватен и пълноценен доказателствен анализ, контролираната инстанция е достигнала до закономерни и обосновани правни изводи в пълно съответствие с материалния закон. Съставомерността на престъплението по чл. 108, ал. 2 НК (ред. ДВ, бр. 95 от 2016г.), предпоставя от обективна страна извършване на действия обективно годни да доведат до опетняване на герба, знамето или химна на Република България, или знамето или химна на Европейския съюз. Разпоредбата се намира в Глава първа от Особената част на НК – „Престъпления против Републиката“, което има съществено значение при тълкуването на защитавания обществен интерес. Престъплението по чл. 108, ал. 2 НК е престъпление против Републиката, формално е, умишлено, може да бъде осъществено само с действие. За съставомерността на деянието не е необходимо да настъпи конкретен вредоносен резултат и се счита довършено в момента, в който е осъществен актът на опетняване. Във връзка с критиката на защитата за използването на понятието „обществена опасност“, което според нея е наследство от съветската наказателноправна система и предоставя прекомерна дискреция на съдилищата най-напред следва да бъде обърнато внимание на това, че според действащото българско наказателно право обществената опасност е универсална и основополагаща концепция, приложима към всички престъпления. Тя е материалният белег на престъплението по чл. 9, ал. 1 НК и съществува при всяко престъпно деяние, независимо дали престъплението е резултатно, формално или на абстрактна опасност. Различава се не приложимостта на понятието, а степента на обществената опасност, която има значение както за преценката дали е налице престъпление (включително при чл. 9, ал. 2 НК), така и за индивидуализацията на наказателната отговорност. В този смисъл обществената опасност не е факултативен критерий, а фундаментален принцип, върху който е изградена цялата система на българското наказателно право. Тя следва да бъде оценявана въз основа на конкретните фактически обстоятелства. Това означава, че при оценката на този белег на престъплението при деяния идентични с инкриминираното следва да се оценяват и факти като например такива, свързани с това дали се касае за символична форма на политически протест, съществувала ли е реална опасност от насилие, причиняване на вреди на лица или имущество или нарушаване на обществения ред. И съобразно това дали такъв риск е отсъствал, то обществената опасност на подобно деяние може да бъде определена (или не) като ограничена. Ето защо независимо от вида на защитените обществени отношения, фактически обстоятелства, които на пръв поглед са неотносими към тях подлежат на оценка при обсъждане на въпроса за обществената опасност на деянието. С оглед на това и като е разгледал тези обстоятелства, първоинстанционният съд не е допуснал необосновано разширяване на понятието. Предвид систематичното място на разпоредбата родов обект на защита са обществените отношения, свързани с държавността, конституционния ред, авторитета на държавните и наднационалните символи, уважението към политическата организация на държавата и Европейския съюз. Вярно е твърдението на защитата, че с този състав на престъплението от НК не се предоставя наказателноправна защита на правото на собственост, обществения ред като такъв или личните чувства на отделни граждани. Напротив, защитават се обществените отношения, осигуряващи общественото уважение към държавните символи на Република България и към официалните символи на Европейския съюз. И това е така, тъй като тези символи олицетворяват определени политически и конституционни ценности. Именно за това за съставомерността на деянието е ирелевантно дали предметът на престъплението е официално произведено знаме. Достатъчно е той да притежава обективните характерни белези на знамето и да бъде възприеман като такова от присъстващите. Поради това копие, реплика или изображение на знамето също могат да бъдат предмет на престъплението. Тук е нужно да се подчертае, че възражението на защитата, че Европейският съюз не притежава собствено знаме, е неоснователно, тъй като се основава на неправилно отъждествяване между държавен флаг и официален символ на международна организация. Предмет на посегателството е символът, чрез който Европейският съюз е институционално представен, а не държавен атрибут на суверенна държава. Поради това обстоятелството, че ЕС не е държава, не изключва възможността неговият официален флаг да бъде предмет на деяние, насочено срещу този символ. Вярно е на следващо място, че знамето с кръг от 12 златни звезди върху син фон първоначално е прието от Съвета на Европа през 1955 г. като негов официален флаг. По-късно то е възприето и от Европейския съюз като символ на европейската идентичност. Не може да се приеме обаче, че обвиняемият е запалил не знамето на ЕС, а това на Съвета на Европа и поради това не е осъществил съставомерно деяние. Знамената на ЕС и на Съвета на Европа са визуално идентични, деянието е било извършено по време на провеждан протест против въвеждането на еврото, което от своя страна е официална валута в повечето от държавите-членки на ЕС. По тези причини следва да се приеме, че с поведението си обвиняемият е насочил действията си именно срещу символ на съюза, а не на друга европейска организация. По-нататък, от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в опетняване. В теорията и практиката „опетняване“ се разбира като действие, което по какъвто и да е начин демонстрира явно неуважение, поругаване, оскверняване или унизително отношение към съответния символ. И може да се осъществи чрез множество различни действия като изгаряне, късане, стъпкване, хвърляне в отпадъци, драскане или надписване, публично унищожаване. Във връзка с настоящия казус съдът дължи да отбележи, че изгарянето на знаме в сравнителноправен план традиционно се приема за класически пример на опетняване, защото унищожава материалния носител, публично демонстрира отрицателно отношение към символа и има ясно изразено символично съдържание. Публичността не е необходим елемент от състава на престъплението, въпреки това естеството му предполага, че опетняването следва да бъде възприемаемо като израз на неуважение. За съставомерността на деянието е ирелевантен мотивът на дееца и дали извършва деянието по политически или идеологически причини, по лични такива или от желание за протестно поведение. Ето защо политическият протест сам по себе си не изключва съставомерността на деянието. На практика след изменението на НК законодателят изрично е приравнил защитата на знамето и химна на ЕС към тази на българските държавни символи и затова аргументът, свързан с наднационалността на ЕС и фактът, че знамето е наднационален символ и поради това не може да бъде защитаван с механизмите на наказателното право, е несподеляем. Законодателят му е предоставил изрична наказателноправна защита. Горните принципни положения, отнесени към конкретния случай, обосновават извод, че обвиняемият М. е изпълнил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 108, ал. 2 НК (ред. ДВ, бр. 95 от 2016 г.). От обективна страна, на инкриминираната дата - на 22.02.2025г., около 13:15ч. в гр. София, пл. „Княз Александър I“ №1, пред сградата на Българска народна банка е опетнил знамето на Европейския съюз и същото било унищожено. Опетняването на знамето на ЕС е реализирано чрез запалването, което е довело до пълното му изгаряне. Деянието е изпълнено и от субективна страна. Обвиняемият е знаел всички фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението и релацията деяние - резултат е била оформена в неговите представи. Този извод се обосновава от факта, че деянието е било обективирано чрез активно поведение от страна на обв. М., изразяващо се в двукратен опит знамето да бъде запалено, като след първоначалния неуспешен опит, деецът се е снабдил с друга запалка и е предприел действия по повторно запалване на знамето (и манекените), който е бил успешен и в резултат на тези действия, както и възпрепятстването от негова страна на пожарникарите, знамето на ЕС е изгоряло в цялост. Не може да се приеме, че обвиняемият не е целял да опетни знамето, а изразявал единствено своя протестна позиция срещу приемането на еврото (каквато е била темата на протеста). Коректно е било отбелязано и от първоинстанционния съд, че правото на протест и свободното изразяване на мнение са основни конституционно гарантирани права, които представляват съществен елемент на демократичното общество. Въпреки това упражняването на тези права не е неограничено и следва да се осъществява при спазване на закона, обществения ред и установените правила за провеждане на публични мероприятия. Участниците в един протест могат свободно да изразяват своите политически възгледи, несъгласие или критики чрез речи, плакати, лозунги, макети и други мирни форми на изразяване, но не и чрез реализация на деяния, осъществяващи състави на престъпление. Още повече, че в конкретния случай протестът е бил надлежно заявен пред Столична община, като в дадените задължителни указания изрично е била въведена забрана за носене и използване на предмети, които могат да създадат опасност за живота и здравето на гражданите или да причинят материални щети. И тук е мястото да се отбележи, че принципно вярно е, че нарушаването на указанията на местните власти не следва да влияе на изводите за съставомерност на поведението на обвиняемия, но безспорно е фактор, рефлектиращ върху преценката за обществената опасност на обективираното поведение. В този контекст съдът приема, че използваните запалителни средства и запалителни течности попадат именно в тази категория. Поради това действията на обвиняемия не могат да бъдат разглеждани като обикновено упражняване на правото на протест или допустима свобода на изразяване, които да се ползват с приоритет пред задължението да не се извършват престъпления и то при използване на общоопасни средства. Ето защо, настоящият съдебен състав в мнозинството си счита, че в случая не е налице мирно изразяване на политическо несъгласие, а извършване на деяние, което законодателят изрично е инкриминирал като престъпление по чл. 108, ал. 2 НК. Според съда наказателната отговорност е ангажирана не заради политическите възгледи на обвиняемия, а заради конкретното му поведение, изразяващо се в опетняване на знамето на Европейския съюз. Знамето на ЕС има символичното значение, то е официален символ на съюза, олицетворяващ европейското единство, демократичните ценности, мира и общата европейска идентичност. Поради това знамето не следва да бъде възприемано единствено като материален предмет, а като носител на значими обществени и политически ценности, които законът защитава при това наравно с националните. Република България е поела задължения като държава членка на Европейския съюз, поради което защитата на европейските символи е израз на тези ангажименти. Относно възраженията на защитата, основани на свободата на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, следва да се подчертае, че това право не е абсолютно. Свободата на изразяване може да бъде ограничавана чрез закон, когато това е необходимо за защита на обществения ред, обществената сигурност и за предотвратяване на престъпления. Именно такава е разглежданата хипотеза, тъй като използването на огън и запалителни средства по време на масово мероприятие не само е довело като резултат до опетняване на защитен символ, но е създало реален риск за обществения ред и безопасността на присъстващите, което безспорно е фактор, който следва да бъде преценяван на плоскостта на обществената опасност на обективно съставомерното поведение. На тази основа следва да бъде отхвърлена тезата, че обвиняемият е упражнил единствено правото си на мнение или протест. Обвиняемият е разполагал с множество законни начини да изрази несъгласието си с политиките или ценностите, които олицетворява Европейският съюз, без да прибягва до действия, представляващи опетняване на знамето. Или, с инкриминирането на действия по опетняване на знамето на ЕС безспорно е налице намеса в свободата на изразяване. Вярно е, че изгарянето на знаме представлява форма на символично политическо изразяване, което попада в обхвата на т.нар. „символична реч“ (symbolic speech) и наказването на лице за изгаряне на знаме представлява намеса в упражняването на правото по чл. 10, § 1 ЕКПЧ. Това обаче не означава автоматично нарушение на Конвенцията. Това е така, тъй като намесата е „предвидена от закона“ и с това е изпълнено изискването на чл. 10, § 2 ЕКПЧ. Наказателният закон съдържа достатъчно ясна забрана, защото всеки разумен гражданин може да предвиди, че публичното изгаряне на знамето на ЕС може да бъде квалифицирано като „опетняване“. Следователно е изпълнен критерият за законност. Ограничението преследва и легитимна цел. Българският законодател е приел, че държавните и европейските символи са носители на особено значими обществени ценности, защото криминализирането на опетняването на знамето на ЕС не защитава „знамето“ като физически предмет, а символното съдържание, което то носи. Знамето на ЕС е символ на общността, изградена върху ценностите по чл. 2 от Договора за Европейския съюз, в това число: зачитане на човешкото достойнство; свобода; демокрация; равенство; правова държава; зачитане на правата на човека. Ето защо и посегателството върху символа се санкционира именно защото представлява публично действие, насочено срещу институционалния и ценностен ред, който символът представя. ЕС не е само икономическа организация. След развитието му чрез договорите той представлява политико-правен съюз, основан на общи принципи и знамето функционира като визуален носител на принадлежност към този проект. Поради това опетняването на символа може да бъде разбирано като посегателство срещу публичното изразяване на принадлежност към общите ценности и институционалната идентичност на Съюза. Следва да се подчертае, че не се защитава идеология или конкретна политика на ЕС и в това се изразява важният баланс спрямо свободата на изразяване по чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 10 ЕКПЧ. Криминализирането не цели да наказва критика към ЕС, неговите институции или политики. Критичното мнение, политическият протест и несъгласието са защитени. Наказуемо е не мнението, а формата на изразяване, когато представлява предвидено от закона посегателство върху защитен символ, който има функция да представлява общност, институционална приемственост и публично доверие в определен правен ред. Наказуемостта на деянието не препятства критичното отношение към Европейския съюз, а санкционира форма на изразяване, която поради своята насоченост и начин на извършване генерално засяга защитен обществен символ. Следва да се подчертае, че ЕКПЧ не забранява наказателноправна защита на държавни или официални символи. Никъде в Конвенцията не съществува правило, което да забранява на държавите да защитават наказателноправно свои официални символи. Напротив, ЕСПЧ последователно признава, че държавите разполагат с известна свобода на преценка (margin of appreciation) относно това кои обществени ценности заслужават специална защита. Особено когато става дума за национални символи, конституционна идентичност, обществен мир. Следователно самото съществуване на престъплението „оскверняване на знаме“ не противоречи автоматично на Конвенцията. ЕСПЧ многократно е подчертавал, че когато липсва единен европейски консенсус по даден въпрос, държавите разполагат с по-широка свобода на преценка. Тук следва да бъде обърнато внимание на защитата, че правото на протест не включва право на извършване на престъпление. ЕСПЧ е ясен в разбирането си, че свободата на изразяване не освобождава лицето от задължението да спазва общоприложимите наказателноправни норми. Упражняването на свободата на изразяване е съпроводено със „задължения и отговорности“. Следователно от факта, че едно действие е политически мотивирано, не следва автоматично неговата ненаказуемост. Следва да бъде подчертано отново, че българският закон защитава не идеи, а символ. Разпоредбата на чл. 108, ал. 2 НК не криминализира критики към ЕС, евроскептицизъм или призиви за напускане на ЕС. Всички тези позиции могат свободно да бъдат изразявани. Санкционирано е единствено конкретно действие спрямо защитен символ. Следователно ограничението не е насочено срещу определена политическа идея. То е съдържателно неутрално. В заключение, Република България има право да предостави наказателноправна защита на символите на ЕС. След присъединяването към ЕС България е признала значението на европейските институции и техните символи. Законодателят е преценил, че българското знаме, българският химн, българският герб, знамето на ЕС, химнът на ЕС следва да получат сходна защита. Това е въпрос на национална наказателна политика, който по принцип попада в дискрецията на държавата. Спазен е и принципът за пропорционалност на намесата. Законът предвижда относително нисък максимум на санкцията, допуска алтернативно наказание „глоба“, което прави приложима разпоредбата на чл. 78а НК. В конкретния случай обвиняемият фактически е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административна санкция. Това показва, че държавната намеса е значително по-лека от ефективно наказателно преследване с лишаване от свобода. Следователно спазено е изискването за пропорционалност между преследваната цел и ограничаването на свободата на изразяване. По отношение на субективната страна съдът приема, че обвиняемият е действал с пряк умисъл. Този извод е основан на факта, че той е направил два последователни опита да подпали знамето и манекените, като след неуспешния първи опит е използвал друго средство за възпламеняване. Допълнителен аргумент за наличието на умисъл съдът намира в поведението му след възникването на пожара, когато е попречил на лицата с пожарогасители да угасят горящото знаме. Според съда тези действия показват, че обвиняемият е съзнавал характера на извършваното, предвиждал е настъпването на последиците и е желаел тяхното настъпване. Наличието на материалноправните предпоставки на чл. 78а НК е съобразено правилно от първата инстанция и подходът за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е изцяло законосъобразен. СГС е определил размера на административното наказание в минимален размер. При индивидуализацията й е отчел тежкото материално и социално положение на обвиняемия, здравословното му състояние, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, след което е заключил, че минималната глоба от 1 000 лева (511,29 евро) ще окаже достатъчно превантивно и предупредително-възпиращо въздействие върху дееца. Отмереното наказание е в минималния, предвиден в закона размер, който САС определя като справедлив. Не се установява нито едно отегчаващо обстоятелство. При тези данни определянето на санкция в по-висок размер не е оправдано. Ето защо и като отчита, че самият факт на санкционирането на обвиняемия е достатъчен в неговия случай да окаже целеното от закона легитимно въздействие, САС счита за справедлив определения от СГС размер на глобата в предвидения от закона минимум. Липсва и оплакване от държавното обвинение, поради което и дори да беше констатирал противното въззивният съд не би могъл да коригира решението в тази му част. При осъществената, освен по доводите, пълна проверка на обжалваното решение, въззивният съд не установи допускането на съществени процесуални нарушения в съдебната и досъдебната фаза. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, включително в частта относно произнасянето за веществените доказателства и разноските по делото. С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийският апелативен съд