Решение № 423 от 11.9.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 581/2026 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274 – 279 от ГПК. Образувано е по жалба от 12.08.2026 г. на заявителя С. Г. В., в качеството на председател на новоучредено сдружение „Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистически терор“, срещу решение № 133/4.08.2026 г. по т.д. № 200/2026 г. на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е потвърден отказ № 20260616131454/23.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20260616131454. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ. Твърди се, че в очевидно противоречие със съдържанието на заявлението и на устава е прието, че се иска регистрация на сдружение в частна полза, при изрично посочена обществена полза. Неправилен бил и изводът, че в устава липсвал определен предмет на допълнителна стопанска дейност и не съдържал правила за възникване и прекратяване на членството. Неправилно било прието и, че в учредителния протокол било взето решение за учредяване на „гражданско дружество“. Сочи се и, че и първоначалните мотиви на ДЛР са несподелими и извън обхвата на проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Твърди се, че отказът за вписване нарушавал правото на сдружаване по чл. 11 КЗПЧОС и преследвал скрита недопустима цел по чл. 18 КЗПЧОС, като дискриминирал учредителите, които били третирани по-неблагоприятно в сравнение с други ЮЛНЦ, намиращи се в сходно правно и фактическо положение, без това да е обосновано с обективни и разумни причини. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и отказа на длъжностното лице по регистрацията. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от 25.06.2026 г. на С. Г. В., в качеството на председател на новоучредено сдружение „Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистически терор“, срещу отказ № 20260616131454/23.06.2026 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20260616131454, с което е поискано първоначално вписване на сдружението като такова за извършване на общественополезна дейност в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Към заявлението са приложени следните документи: 1) протокол от учредително събрание от 30.05.2026 г., подписан от името на девет физически лица – учредители, както следва: С. Г. В., И. К. М., В. А. В. А. И. В., А. Г. А., М. И. А., В. И. Т., В. А. Г. и Б. В. Т.; 2) списък на учредителите с подписа на всеки от тях, 3) устав на сдружението, приет на същото събрание; 4) образец от подписа на лицето, представляващо сдружението. За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че целите на сдружението и средствата за постигането им противоречат на принципите на Конституцията, тъй като не касаят защитата на правата и законните интереси на репресираните лица от комунистическия режим, а са насочени към официализиране и популяризиране на общност, която заявителите твърдят, че съществува в рамките на суверенната държава. Прието е, че такава общност не съществува, а чрез сдружението се целяло култивиране сред част от българското общество на различно етническо самосъзнание, каквото не било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което в чл. 44, ал. 2 КРБ е установена изрична забрана. В обжалваното решение от 4.08.2026 г. съдът е приел, че обжалвания отказ следва да бъде потвърден, но по различни мотиви. Приел е, че сдружението било заявено в частна полза, а набелязаните цели и средства за постигането го определяли като такова в обществена полза, което сочело на несъответствие на избраната организационна форма и противоречало на изискването на чл. 2, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Освен това уставът не отговорял на изискванията по чл. 20, т. 5 ЗЮЛНЦ /липсвал посочен предмет на допълнителна стопанска дейност/ и по чл. 20, т. 10 ЗЮЛНЦ /липсвали ясни правила относно възникването и прекратяването на членствените правоотношения/. При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното: Жалбата е подадена срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат, макар изложените мотиви да са несподелими. Предмет на разглеждане е искане за първоначална регистрация на новоучредено сдружение по реда на ЗЮЛНЦ. Предварително следва да се отбележи /доколкото в самата жалба се акцентира и на този аспект на проблема/, че гарантираната от чл. 44 КРБ, чл. 11 КЗПЧОС, чл. 12 ХОПЕС и др. свобода на сдружаване на гражданите не намира единствен израз в създаването на формализирана организация със статут на юридическо лице. Свободата на сдружаване е многопластова и има много по-широк обхват като основно право на личността. Тя изразява „колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за постигане на определени цели, а самото упражняване на правото на сдружаване е израз и изява на свободна воля и свободен избор“ /така мотивите към т. ІІ от РКС № 10/6.10.1994 г. по к.д. № 4/1994 г./. Именно възможността за подобно „обединяване на усилията на повече хора за постигане на определени цели“ е сърцевината на свободата на сдружаване, като само едно от проявленията на тази свобода /при това – не най-съществената/ е правото да се учреди организация, която да се регистрира като юридическо лице. В общия случай гражданите могат свободно да упражняват правото на сдружаване и чрез тяхното неформално обединяване, както и чрез колективни усилия да постигат общи цели, стига да не нарушават ограниченията по чл. 44, ал. 2 КРБ, респ. чл. 11, ал. 2 КЗПЧОС, без за това да се нуждаят от каквото и да е разрешение или регистрация от публичните власти. Действително, за определен вид дейности законът изисква колективната дейност да е формализирана чрез регистрация на юридическо лице /напр. търговската дейност или дейност като политическа партия/, но в останалите случаи няма подобно ограничение – съответната колективна дейност може свободно да развива и нерегистрирана общност /група/ от физически лица, което също е израз на тяхното право на сдружаване. Вярно е, че дори и да няма задължение същата общност от лица може да се регистрира като организация, с което да придобие качеството юридическо лице, стига да са изпълнени минималните формални изисквания за това по съответните закони, но липсата на регистрация в този случай не ограничава по никакъв начин правото на сдружаване на съответната група лица, тъй като те могат и неформално да развиват съответната дейност. В този ред на разсъждения, нестопанската дейност от вида на настоящото искане за регистрация може да се развива и от неформална организация на група от лица, като няма законово изискване за задължително регистриране на организация с подобна дейност като юридическо лице. От тази гледна точка липсата на регистрация на настоящата общност от физически лица по реда на ЗЮЛНЦ не може да се счита за нарушаване на правото им на сдружаване, тъй като нищо не ограничава същите лица колективно да извършват същата нестопанска дейност и да преследват същите цели, вкл. и под същото наименование, и без регистрация. Конкретно по настоящото искане за регистрация: За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. При това спазването на изискванията за вписване следва да се докаже чрез представени към самото заявление или в срока по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ документи. Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Безспорно е в съдебната практика, че при разглеждането на жалба по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът не е ограничен в проверка само на правилността на приетите от ДЛР основания за отказ, а следва служебно да провери спазването на всички изисквания за вписване или обявяване в съответния регистър. Това е така, тъй като съдът действа не като контролноотменителна инстанция, а като такава по същество – ако отмени отказа, съдът постановяване исканото вписване, заличаване или обявяване /чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/, а това не може да стане, ако не са налице всички условия на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, които съдът служебно проверява /неотносимо към този извод е цитираното от първоинстанционния съд ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС – ОСГТК, тъй като настоящата жалба не е частна, а въззивна/. В конкретния случай е поискано първоначално вписване на новоучредено сдружение за извършване на общественополезна дейност. Според чл. 19, ал. 1 ЗЮЛНЦ сдружението се учредява от три или повече лица, които се обединяват за осъществяване на дейност с нестопанска цел, а ако сдружението е определено за извършване на общественополезна дейност, то се учредява от най-малко 7 дееспособни физически лица или 3 юридически лица – ал. 2. В обхвата на проверката за законосъобразност, която извършва съда, се включва: 1) дали е прието от минималния изискуем брой дееспособни лица решение за учредяване на сдружението, 2) дали е приет устав със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 20 ЗЮЛНЦ и ненарушаващо други нормативни изисквания, и 3) дали е избран управителен орган. В настоящия случай част от тези изисквания не са спазени. Представеният протокол от 30.05.2026 г. обективира волята на девет физически лица /посочени по-горе/ да създадат сдружение за общественополезна дейност с наименование „Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистически терор“, да приемат устав на сдружението и да изберат трима членове на управителния му орган. Протоколът и уставът носят подписи от името на всички учредители. Що се отнася до съдържанието на устава и проверката за съответствието му със закона, следва да се отбележи следното: Противно на приетото от БОС в устава, а и в решението за учредяване, изрично е посочено, че сдружението се учредява за осъществяване на общественополезна дейност /чл. 3, ал. 3/. Поради това напълно неотносими към настоящия устав са всички изложени от съда съображения относно несъответствие на целите с избраната организационна форма. За да може едно ЮЛНЦ да се впише като такова за извършване на общественополезна дейност е необходимо целите му да са от вида на посочените в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Не е необходимо обаче всички цели на ЮЛНЦ да бъдат от тези по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, а е достатъчно част от тях да бъдат такива. В конкретния случай това изискване е спазено, тъй като формулираните в чл. 4 от представения устав цели на сдружението съответстват на част от тези по чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, а именно: 1) по чл. 4, ал. 1, т. 2 от устава съответства на част от целите по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ /развитието и утвърждаването на духовните ценности, образованието, науката и културата/; 2) по чл. 4, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от устава съответства на целите по чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ /защита на човешките права/. Ето защо и в тази насока не е налице несъответствие на устава със закона. Несподелими са и съображенията на първоинстанционния съд, че представеният устав не отговарял на изискванията на чл. 20, т. 5 и т. 10 ЗЮЛНЦ – не бил посочен предмета на допълнителна стопанска дейност и не съдържал ясни правила за възникването и прекратяването на членството. Такива правила се съдържат в чл. 7, ал. 3, т. 4, чл. 10, чл. 11, ал. 4 от устава. Изискването за описание в устава на предмета на допълнителната стопанска дейност е приложимо, само ако такава ще се развива, което не е задължително. В случая в чл. 4, ал. 4 от устава е посочено, че ще се развива допълнителна стопанска дейност и е описан нейния конкретен предмет – издаването на книги, сборници, вестници, календари. Ето защо в тези части не е налице несъответствие на устава със изискванията по ЗЮЛНЦ. Налице са обаче други и те са по-съществени. В устава е налице неяснота относно начина на представителството на сдружението, с което е нарушен чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ – уставът да съдържа ясни правила относно начина на представляване на сдружението. В чл. 8, ал. 1 е предвидено, че управителният съвет /УС/ представлява сдружението чрез председателя, а в чл. 9, ал. 1 – че председателят го представлява пред държавните органи, органите на местно самоуправление, юридическите и физическите лица в страната и чужбина. По правило законната представителна власт на сдружението принадлежи на УС /чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ/, който може /чрез решение, а не в устава/ да овласти един или няколко от своите членове с представителни правомощия. В настоящия устав обаче не е предвидена подобна възможност за делегиране на представителни правомощия, а двусмислено и в отклонение от закона са предвидени едновременни представителни функции и за УС и за председателя. Предвиждането, че УС представлява сдружението чрез председателя, е безсмислица – не може някой да представлява друг чрез трети. Ето защо липсва ясно уреждане на начина на представляване на сдружението, което е част от задължителното му съдържание съгласно чл. 20, т. 9 ЗЮЛНЦ. Горепосоченият съдържателен недостатък на устава не подлежи на отстраняване по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. чрез даване на указания до заявителя, доколкото такива са дължими само при непредставяне на изискуеми документи, но не и при представяне на такива, но с несъответно на закона съдържание. При това положение налице са основания за отказ за регистрация. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, макар и по различни съображения. Така мотивиран, Софийският апелативен съд,