Решение № 901 от 15.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4163/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С определение от 31.05.2023г. по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, съдът е наложил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на И. Д. В., ЕГН •••••••••• едно общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД № 9212/2021г. по описа на СРС, НО, 19 състав и НОХД № 8026/2021г. по описа на СРС, НО, 16 състав, а именно наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. СРС не е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК. Първостепенният съд е постановил на основание чл. 25, ал. 4 от НК, изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ на основание чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. СРС е зачел и приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, времето през което осъденият е бил фактически задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение задържане под стража по производствата, включени в съвкупността, считано от09.06.2020г. до 11.06.2020г., и от 12.04.2021г. до 29.07.2021г. Първостепенният съд е постановил наказанието наложено по НОХД № 6862/2023г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение 105 състав -„лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, да се изтърпи отделно, при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от НК, като е зачел и приспаднал при изпълнението времето, през което осъденият е започнал да търпи наказанието, считано от 18.05.2023г. Срещу постановеното определение е депозирана въззивна жалба от адв. А. А. – служебен защитник. Излагат се доводи, че съдът е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността; определението е постановено от незаконен състав, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, явяващо се абсолютно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Прави се искане за отмяна на определянето и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Не се правят искания по доказателствата В закрито съдебно заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага и ангажирането на други доказателства. В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд, защитата моли жалбата да бъде уважена. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е зачел обстоятелството, че най- тежкото определено наказание е в размер на 1 година „ЛОС“. В същото време, с диспозитива си СРС е определил И. Д. В. да търпи наказание „ЛОС“ в размер на 2 г. Прокурорът също счита, че определението е неправилно. Отбелязва, че СРС правилно е групирал присъдите, но не правилно е наложил едно общо най-тежко наказание между тях в размер на 2 /две/ години, тъй като по НОХД № 9212/2021г. по описа на СРС, НО, 19 състав и по НОХД № 8026/2021г. по описа на СРС, НО, 16 състав, най-тежкото наказание е в размер на 1/ една/ година. Предлага съдът да определи за тази група това наказание като най - тежко, а отделно да се изтърпи наказанието по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав. Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното: Производството пред СРС е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано служебно от съда, след като с влязъл в сила съдебен акт от 22.05.2023г. е одобрил споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав. Съдът е разгледал производството в състав от един съдия. Въззивният съд счита, че доводите на защитата за незаконен състав не могат да бъдат споделени. Чл. 306 НПК не съдържа указания по отношение на състава на съда. Систематичното място на разпоредбата, след нормите, които регламентират присъдата, идва да покаже, че компетентен да се произнесе по въпросите по чл. 306 НПК е съдът, който е постановил основния акт — присъдата, съответно при споразумението съдът, който го е одобрил. Следователно като е разгледал производството по чл.306 от НПК в състав от един съдия, СРС не е допуснал нарушение от категорията на визираните от защитата. Първостепенният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на осъдения В. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления, за които е бил осъден по две отделни дела, тъй като деянията са извършени преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях и това се отнася до следните НОХД: С Присъда № 5 от 29.07.2021г. по НОХД № 9212/2021г. по описа на СРС, НО, 19 състав, влязла в законна сила на 14.08.2021г. на В. за извършено на 15.12.2020г. престъпление по чл. 198, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. С Протоколно определение от 17.01.2022г. по НОХД № 8026/2021г. по описа на СРС, НО, 16 състав, влязло в законна сила на 17.01.2022г. на В. е извършено на 05.06.2020г престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 20, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от две години. Очевидно най-тежкото измежду посочените две, с оглед неговия размер, е наказанието от 1 / ЕДНА/ ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а не две години както неправилно е посочил СРС в диспозитива на атакуваното определение, поради това жалбата се явява основателна в тази част и определението на СРС в тази част следва да се измени. В. е осъждан и по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав с протоколно определение № 569 от 22.05.2023г. по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав, влязло в законна сила на 22.05.2023г. на В. за извършено на 17.05.2023г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим, като при изпълнението се зачете времето през което В. е бил фактически задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ Това наказание следва да се изтърпи отделно, тъй като за него не са налице предпоставките на чл. 25, 23 от НК. В тази част атакуваното определение е правилно и законосъобразно. СРС е приел, след задълбочен анализ на престъпната деятелност на В., че не следва да прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. Въззивната инстанция не се дистанцира от изложеното становище по коментирания въпрос и счита, че спрямо осъдения В. не са налице предпоставки за завишаване на общото му наказание и в тази част определението следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, В. следва да изтърпява при първоначален общ режим общото най-тежко наказание и постановеното да се изтърпява отделно и това е така, тъй като сборът от двете не надвишава 2 години по смисъла на чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС, следователно е приложима разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Районният съд също е определил общ режим, но с други мотиви и с неправилно посочено основание. Това произтича от допуснатата грешка при определяне размера на най - тежкото наказание, а именно вместо 1 година, 2 години. Въззивният съд също достигна до извод, че при привеждане в изпълнение на определеното общо наказание по съвкупността следва да се приспадне и зачете времето през което осъденият е бил фактически задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а при изпълнението на наложеното наказание по НОХД № 6862/2023г. по описа на СРС, НО, 105 състав времето през което осъденият е започнал да търпи същото. От изложеното по –горе се налага извод, че определението на първата инстанция следва да се измени в едната част и да се потвърди в другата.