Решение № 114 от 27.3.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 666/2025 г.

Производството е по реда на чл. 313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. К. С. - защитник на подс. И. М. П. срещу Присъда № 24/06.03.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 1899 / 2023 год. по описа на Районен съд - Благоевград. Според изразеното във въззивната жалба на защитника становище, присъдата по отношение осъждането за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК е необоснована и незаконосъобразна. Поддържа, че тези обвинения не са доказани по несъмнен начин и деянията са несъставомерни. Иска се отмяната на атакувания съдебен акт и подс. П. да бъде оправдан по възведените му обвинения за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК. Подсъдимият И. П. и неговият служебен защитник - адв. К. /след отказ от редовно упълномощения защитник и предоставена правна помощ/- редовно призовани, се явяват в съдебното заседание пред въззивния съд. Участващият във въззивното производство прокурор от ОП - Благоевград изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна: С обжалваната присъда подсъдимият И. М. П. е признат за виновен в това, че на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Благоевград, по ул. „Евтим Драганов“, с посока на движение от бензиностанция „Лукойл“ към гробищния парк е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с peг. № *, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено му - с Наказателно постановление № 20-1116 001082/16.09.2020г. на Началник група ОД на МВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ влязло в законна сила на 12.01.2021г . - престъпление по чл.343в, ал. 2 НК. Наред с това, подс. И. М. П. е признат за виновен по обвинението в това, че на 16.09.2021 г. около 15:30 часа в Благоевград, ул. „Евтим Драганов“ противозаконно е пречил на органите на властта – на полицейските служители при 01 РУ- Благоевград И. Д. Д. и Р. Я. И., да изпълнят задълженията си да спрат пътното превозно средство, да проверят документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство, като не се е подчинил на подадения му звуков и светлинен сигнал за спиране от страна на полицейските служители и е избягал с управлявания от него лек автомобил марка и модел „Ауди А3 “ с peг. № * - престъпление по чл.270, ал.1 НК. Фактическите положения по делото са правилно установени. По делото е проведено съдебно следствие като със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствените материали се установяват следните фактически обстоятелства: Подсъдимият И. М. П. е роден на ••••••••••••, с ЕГН ••••••••••. Със ЗПАМ № 10065/16.11.2009 г., предвид отнемането на всички контролни точки съгласно чл.157, ал.4 ЗДвП, на основание чл. 171, т.4 ЗДвП на П. е наложена принудителна административна мярка „Изземване на свидетелството за управление на МПС“. ЗПАМ е връчена подсъдимия на 14.01.2010 г., не е обжалвана и е влязла в сила на 29.01.2010 г. С Наказателно постановление № 20-1116-001082/16.09.2020г., издадено от началник група ОД на МВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за това, че на 21.08.2020 г. в гр. Благоевград, по ул. „И. Михайлов“ в посока от бул. „Св. Димитър Солунски“ към ПП Е79 управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. 4 ЗДвП – нарушение на чл.150 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено лично на подсъдимия на 04.01.2021 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 12.01.2021 г. На 16.09.2021 г. свидетелите И. Д. и Р. И. – полицейски служители при 01 РУ- Благоевград изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по охрана на обществения ред, като около 15.30 ч. се намирали на кръстовището образувано между ул. „Зеленка“ и ул. „Евтим Драганов“. По това време в посока от бензиностанция „Лукойл“ към гробищния парк на кв. Грамада, покрай тях преминал л.а. „Ауди А3“ с рег.№*. Д. и И.ов видели, че автомобилът се управлява от подсъдимия П., за когото знаели, че е неправоспособен водач и когото познавали във връзка с работата си. Полицейските служители чрез стоп - палка подали сигнал за спиране на управлявания от П. автомобил, след което го последвали с полицейския автомобил, обозначен с полицейски знаци и му подавали звуков и светлинен сигнал за спиране. П. не спрял на подадения му сигнал за спиране чрез стоп- палка и след като видял, че полицейският автомобил го следва, отново не се подчинил на подадените му звукови и светлинни сигнали за спиране, а ускорил скоростта на управлявания от него автомобил, като последователно преминал по улици в града, след което продължил в посока бензиностанция „Лукойл“ и по пътния възел се включил на ПП1- Е79 като тръгнал в посока отбивката за селата Б.п. и Р.. Полицейските служители последвали подсъдимия със служебния автомобил, но управляваният от П. автомобил се движел с по-висока от тяхната скорост, поради което изгубили автомобила от полезрението си. Свидетелите Д. и И. се насочили към с. Б.п., където живеел подсъдимият и направили обход на селото, но не успели да установят П. и автомобила, който управлявал. За оказване на съдействие в открИ.ето на П. е изпратен и автопатрул в състав – полицейските служители Б. и Н., които също не успели да установят подсъдимия. На същата дата свидетелят И. съставил докладна записка, в която отразил детайли за посоката и маршрута на движение на управлявания от П. автомобил, подадения му сигнал за спиране, докладването на случая на дежурен ОДЧ при ОДМВР – Благоевград, изпращането на АП -721 за оказване на съдействие и безрезултатното търсене на П. и автомобила му на територията на с. Б. п.. Въз основа на изготвената от И.ов докладна записка и получените допълнителни сведения от полицейските служители Д. и И., С. М. – служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград приел, че с действията си П. е извършил нарушение на чл.104, ал.7 ЗДвП и чл.150, ал.1 ЗДвП, поради което на 05.10.2021 г. съставил срещу него АУАН № 641637. Материалите от преписката, по която е съставен АУАН 641637/05.10.2021г. са изпратени до РП-Благоевград, като въз основа на тях е образувано ДП 485/2021 г. по описа на 01 РУ Благоевград. Съгласно приложената по делото справка съдимост, П. е осъждан многократно, включително и за престъпления по чл.343в, ал.2 НК като с влязла в сила на 05.06.2015 г. Присъда № 4298/15.10.2014 г. постановена по НОХД 438/2013 г. на ОС Благоевград за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал., вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години, което е изтърпял на 08.09.2019 г. Така изложените факти се установяват от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И. Д., Р. И., С. М., С. Ч., Р. Б., К. Н., В. П. и прочетените по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1 т.4 НПК показания на М. П. и приложените към писмени доказателства. Свидетелят Д. е категоричен в показанията си, дадени пред първата инстанция /л. 92-93/, че при случай, предхождащ процесния, когато видели водач, който е спрял автомобила си и е дал назад, виждайки светлоотразителна жилетка, за да избегне проверка, те се доближили и разпознали подсъдимия. След справка установили, че автомобилът се води на бащата на подсъдимия и изготвили докладна. За процесния втори случай Д. сочи, че забелязал същия автомобил „Ауди“, управляван от същото лице – подсъдимия, който не се подчинил на подаден звуков и светлинен сигнал и след известно преследване бил изгубен визуално от погледа на полицейските служители. Още първия път след направена проверка се установило, че подсъдимият бил неправоспособен. При втория опит да бъде спрян подсъдимия било светло и бил видян ясно от свидетеля. Д. потвърждава показанията си, прочетени по съответния ред като заявява, че улиците и посоките на движение са така, както са описани в разпита му от досъдебното производство и обяснява противоречията с изминалия период от време /на ДП е разпитван на 10.12.21 г., а в съдебното производство – на 27.06.2024 г./. Свидетелят Р. И. е бил съвместно на работа със свидетеля Д. на инкриминираната дата и потвърждава изцяло показанията на последния. Категоричен е, че подсъдимият е управлявал автомобил, бил е сам, последвали го със звукова и светлинна сигнализация след като не спрял, за да му бъде извършена проверка и впоследствие успял да избяга, тъй като автомобилът му бил много по-бърз и мощен от полицейския. Прочетени са показанията му от досъдебното производство и е уточнил посоката на движение като е обяснил и причината за противоречието – объркване. Първоинстанционният съд аргументирано е отговорил защо кредитира показанията на свидетелите Д. и И.ов, които са очевидци и показанията им имат главна доказателствена стойност в процеса. Те са имали повод да искат извършването на проверка на подсъдимия, който предходно е осуетил такава и за когото има данни, че им е служебно известен, предвид съдебното му минало. Правилно съдът е анализират останалите гласни и писмени доказателства, отговорил е кои от тях кредитира и защо и кои нямат съществена доказателствена стойност поради това, че не спомагат за изясняване на обективната истина по делото. В мотивите на първоинстанционния съд аргументирано е отговорено на едно от възраженията на защитата, а именно, че информация за движение на процесното МПС е получена единствено от камерите на АПИ /л.67 ДП/, които са монтирани на пътища, част от републиканската пътна мрежа. Горното не изключва движение на този автомобил по общинската пътна мрежа, както и по републиканската такава в участъци, в които няма поставени контролни устройства. Предвид установените по делото фактически дадености въззивният съд намира, че по несъмнен начин се установява наличието от обективна страна на всички елементи на състава на престъпленията на възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация: По делото е установено по изискуемия се с НПК несъмнен начин, че с Наказателно постановление № 20-1116-001082/16.09.2020г., издадено от началник група ОД на МВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“ на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за това, че на 21.08.2020 г. в гр. Благоевград, по ул. „И. Михайлов“ в посока от бул. „Св. Димитър Солунски“ към ПП Е79 управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал. 4 ЗДвП – нарушение на чл.150 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на П. на 04.01.2021 г., като същото не е обжалвано и е влязло сила на 12.01.2021 г. На следващо място на 16.09.2021 г., преди да е изминала една година от налагането на административното наказание по посоченото наказателно постановление, на описаното в обвинителния акт място, подсъдимият отново е управлявал МПС без да притежава необходимата за това правоспособност, като по този начин е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2 НК. Конкретната дейност по престъпната проявя на подсъдимия И. П. обективира отношението му към деянието. От субективна страна, съдът намира, че деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционния съд е признал подсъдимия И. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2, вр с ал.1 от НК. Наред с това, се доказва по несъмнен и безспорен начин, че подс. И. П. е извършил съставомерно деяние по чл.270, ал.1 от НК: поведението на подсъдимия е било насочено именно към преченето на орган на властта – полицейските служители Д. и И.ов да изпълнят задълженията си по служба, като изпълнителното му деяние се е изразило в отказа му да се почини на подадените му сигнали за спиране и спре управлявания от него автомобил, като вместо това увеличил скоростта си и независимо от предприетото преследване с полицейски автомобил с включена светлинна и звукова сигнализация не спрял, а последователно преминал по ул. „Обел“, ул.“Антон Страшимиров“, ул.“Мир“ и ул.“Евтим Драганов“, след продължил в посока бензиностанция „Лукойл“ и по пътния възел се включил на ПП1- Е79, тръгнал в посока отбивката за селата Б.п. и Р. и с оглед техническите възможности на управлявания от него автомобил успял да избяга от полицейските служители. В конкретния случай полицейските служители са имали качеството на органи на властта по смисъла на закона, като са действали в рамките на своите правомощия по контрол на пътното движение. Същите са подали към подсъдимия ясен и своевременен сигнал за спиране, включително чрез използване на светлинна и звукова сигнализация на служебния автомобил. Въпреки това подсъдимият съзнателно е отказал да се подчини на разпорежданията на полицейските органи, като не е спрял управлявания от него автомобил. Напротив – същият е увеличил скоростта си и е предприел действия по избягване, като е продължил движението си по различни улици, независимо от започналото полицейско преследване. Това поведение обективно е възпрепятствало полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба, а именно да извършат проверка и да осъществят контрол върху движението по пътищата. Изпълнителното деяние „пречене“ е реализирано именно чрез активното поведение на подсъдимия – отказ да спре при подаден сигнал и предприемане на бягство, което е довело до осуетяване на полицейската проверка. Не се изисква настъпването на допълнителен вредоносен резултат, тъй като престъплението е формално и се счита за довършено с извършването на самото действие по пречене. Съвкупността от посочените действия на подсъдимия несъмнено препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи - да извършат проверка на превозното средство и неговия водач, доколкото и двамата полицейски служители били наясно, че подсъдимият не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. От субективна страна деянието е извършено от подс. И. П. при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че посочените поведението му не отговаря на дължимото такова като водач на пътя, осъзнавал е общественоопасните последици на деянието си и е целял настъпването им. Възражението на защитата, че не е доказано по несъмнен начин подсъдимият да е управлявал процесното моторно превозно средство, е неоснователно. На първо място, съдът е обсъдил подробно твърдените противоречия в показанията на полицейските служители и правилно е приел, че същите не са съществени и не засягат основния доказателствен факт – идентифицирането на подсъдимия като водач на автомобила. Установената съдебна практика приема, че несъответствия относно второстепенни обстоятелства не водят до недостоверност на показанията, когато те са последователни и взаимно допълващи се относно съществените факти. В случая двамата полицейски служители са възприели пряко управлението на автомобила от подсъдимия в хода на изпълнение на служебните си задължения. Техните показания са вътрешно непротиворечиви относно ключовите обстоятелства – място, време, поведение на водача и предприетото преследване, както и относно разпознаването на подсъдимия. Докладната записка, изготвена непосредствено след дежурството, не представлява самостоятелно доказателствено средство, а служи за проверка на последователността и първоначалността на възприятията, като именно потвърждава съществените елементи от показанията им. Неоснователни са и доводите, свързани с липсата на незабавни действия по административно санкциониране. Обстоятелството по какъв ред и в каква последователност органите на МВР са организирали последващите си действия е ирелевантно към предмета на доказване, а именно – кой е управлявал автомобила на инкриминираната дата. Евентуални пропуски или особености в административната процедура не водят до недоказаност на факта на управление. По отношение на твърдението за предубеденост на полицейските служители, съдът намира същото за голословно. Самото обстоятелство, че подсъдимият е познат на органите на реда, не обуславя автоматично заинтересованост или недостоверност на показанията им. Не са ангажирани доказателства за наличие на личен мотив за злепоставяне на подсъдимия, поради което показанията им следва да бъдат ценени по общите правила за доказване. Изложената от защитата хипотеза, че автомобилът е могъл да бъде управляван от трето лице, предоставен му чрез посредничеството на приятелката на подсъдимия, представлява чисто предположение, което не се подкрепя от доказателствата по делото. Наказателният процес не може да се основава на хипотетични възможности, а на установени факти. Липсват каквито и да било данни за присъствието на друго лице, което да е управлявало автомобила, нито такива, които да поставят под съмнение прякото възприятие на полицейските служители. Показанията на бащата на подсъдимия също не опровергават извода за авторството, доколкото същият не е очевидец на процесното деяние и излага обстоятелства от общ характер относно начина на ползване на автомобила. Те не изключват възможността именно подсъдимият да е управлявал същия към инкриминирания момент. Не следва да се придава доказателствена стойност и на обстоятелството, че подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, тъй като това е негово законово право и не може да се тълкува във вреда на защитата му. В същото време липсата на обяснения означава, че не е предложена алтернативна фактическа версия, подкрепена с доказателства. С оглед на всичко изложено съдът приема, че по несъмнен и категоричен начин е установено, че именно подсъдимият е управлявал процесното моторно превозно средство на инкриминираната дата, поради което възражението на защитата следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Възраженията на защитата, изложени в пледоариите на адв. К. по отношение на второто обвинение също са неоснователни. На първо място, неправилно се подменя съдържанието на изпълнителното деяние по чл. 270, ал. 1 НК, като се свежда единствено до хипотези, при които органът на властта е напълно лишен от възможност да изпълни функциите си. Законът обаче инкриминира всяко противозаконно пречене, а не само окончателното осуетяване на служебната дейност. В конкретния случай полицейските служители, в качеството си на органи на властта, са упражнявали конкретно свое служебно задължение по контрол на пътното движение – да спрат моторно превозно средство и да извършат проверка на водача. Това задължение произтича от правомощията им по Закона за МВР и Закона за движението по пътищата и не представлява само „право“, а е част от служебните им функции по опазване на обществения ред и безопасността на движението. Неоснователен е доводът, че щом органите впоследствие могат да издирят и установят лицето, не е налице пречене. Престъплението по чл. 270, ал. 1 НК е формално и се счита за довършено с всяко действие, което затруднява или възпрепятства конкретното изпълнение на служебното задължение в момента на неговото осъществяване. В случая именно това задължение – да бъде извършена незабавна проверка чрез спиране на автомобила – е било осуетено. Фактът, че полицейските органи имат и други задължения, включително да издирват и установяват извършители на престъпления, не изключва съставомерността на деянието. Напротив, възпрепятстването на първоначалната проверка чрез отказ за спиране и предприемане на бягство обективно затруднява и последващото изпълнение на тези задължения, като налага използване на допълнителни ресурси и време. Не може да бъде споделено и сравнението, направено от защитата, с хипотези, при които се търси съдействие от полицията. В случая именно полицейските органи са непосредствените носители на властническите правомощия и спрямо тях е осъществено преченето, като законът не изисква да се касае за съдействие към друг орган. Съдебната практика последователно приема, че неподчинението на подаден сигнал за спиране от полицейски орган, съчетано с действия по избягване, представлява форма на противозаконно пречене по смисъла на чл. 270 НК, тъй като осуетява извършването на проверка – част от служебните задължения на органите. Следователно, в конкретния случай подсъдимият чрез съзнателния си отказ да спре и чрез предприетото бягство е попречил на полицейските служители да изпълнят конкретно свое служебно задължение – да спрат автомобила и да извършат проверка, поради което възражението на защитата следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При изложените съображения законосъобразно и обосновано с присъдата си първоинстанционният съд е признал подс. И. П. за виновен в извършване на престъпление по престъпление по чл.270, ал.1 от НК. За извършеното престъпление от чл.343в, ал.2, вр с ал.1 от НК съставът на районния съд е наложил на подс. И. П. на основание чл.343в, ал.2 НК вр. чл. 54 НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1/ една/ година и „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева. За престъплението по чл.270, ал.1 от НК е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 /осем/ месеца При индивидуализацията на наказанията са отчетени степента на обществена опасност на деянията и дееца, като са съобразени цялостно данните за съдебното му минало, семейно и материално положение. Не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 от НК, а наказаанията са наложени в минимални размери. Правилно на основание чл.23, ал.1 от НК на подс. И. П. е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от / една/ година и „Глоба“ в размер на 500 /петстотин / лева. Правилно е определен и режимът на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, отчитайки съдебното му минало. Съдът счита, че така наложените в конкретния случай наказания ще способстват за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивационноволева система за спазване на установения правов ред и предотвратяване извършването на други престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК. По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжен съд