Решение № 114 от 19.6.2026 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 264/2025 г.

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „Уникредит Булбанк“АД гр.София, подадена от пълномощника адв.М.Ц., с която против Р. С. Т. от гр.•••• и Д. С. Т. от гр.••••, двамата малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Г. К. Ч. от гр.••••, са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД - за осъждане на всеки от ответниците да заплати на банката-ищец сумите: 19 260,99лв. - главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. по Договор за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., сключен с наследодателя на ответниците; сумата 487,29лв.- лихва върху редовна главница за периода 14.08.2024г.-22.05.2025г.; сумата 135.74лв. – лихва за забава върху просрочената главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г.; сумата 548,46лв.- неустойка за просрочена главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. и сумата 38,26лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. В исковата молба и молба от 22.10.2025г. банката-ищец излага, че наследодателят на ответниците С.Т., като кредитополучател, е ползвал банков кредит по сключен на 23.06.2023г. Договор за банков ипотечен кредит, като е получил кредитна сума в размер на 39 900лв. със срок за изплащане до 23.06.2043г. Твърдението на ищеца е, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите по договора вноски за главница и за лихви, изпаднал е в забава, считано от 14.08.2024г. с просрочие на дължимите по кредита 10 броя вноски за главница и лихва в периода 14.08.2024г. - 14.05.2025г., поради което на основание чл. 17.1 от Договора Банката счетоводно е приела кредита за изцяло и предсрочно изискуем, а с връчване на настоящата искова молба обявява на наследниците на кредитополучателя предсрочната изискуемост на кредита. Към датата на депозиране на исковата молба в съда твърдението на ищеца е, че размерът на вземането на банката е за сумата 38 521.99 лв. - главница, дължима за периода от 14.08.2024 г. до 07.08.2025г., за сумата 974.58 лв. - лихва върху редовна главница за периода от 14.08.2024г. до 22.05.2025г., за сумата 271.48 лв.- лихва за просрочена главница за периода от 14.08.2024г. до 07.08.2025г., за сумата 1096.93лв. - неустойка за просрочена главница за периода от 14.08.2025г. до 07.08.2025г. и за сумата 76.53 лв.- неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 14.08.2025г. до 07.08.2025г., половината от които суми банката претендира да й бъдат заплатени от всеки от ответниците съобразно наследствените им права. Двамата ответници Р. С. Т. и Д. С. Т., които са малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител Г.Ч., чрез пълномощника адв.А., са подали писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете, поискали са привличане по делото на застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ като трети лица-помагачи на страната на ответниците, като срещу двамата застраховетели ответниците са предявили в условията на евентуалност обратен иск за солидарното им осъждане да заплатят на банката - ищец сумата 39 019,82лв.- остатъчния баланс по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на обратния иск. Ответниците са оспорили исковете на банката първоначално с възражението, че не са легитимирани да отговарят по претенциите, тъй като не са приели наследството на наследодателя си, но в дадения им от съда срок по чл.51 от ЗН, вр. с чл.61, ал.1 ЗН са приели по опис наследството на своя баща. Ответниците са оспорили обявяването на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на исковата молба в съда, както и настъпването на обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Възразили са и срещу размера на вземанията на банката. Ответниците са спорили исковете за заплащане на неустойка за просрочена главница за периода от 14.08.2024г. до 07.08.2025г. и неустойка за просрочена редовна лихва за периода от 14.03.2025г.до 07.08.2025г., тъй като с исковата молба ищецът претендира заплащане едновременно на лихва за просрочена главница за периода от 14.08.2024г. до 07.08.2025г. и неустойка за просрочена главница за същия период и е недопустимо за неизпълнение на едно и също парично задължение за един и същ период да се претендира едновременно и неустойка, и лихва за забава, а отделно от това с твърдението, че в договора за банков ипотечен кредит липсва клауза, която да предвижда плащане на неустойка върху просрочена редовна лихва. За предявения в условията на евентуалност обратен иск, който се квалифицира по чл.134 от ЗЗД, вр. с чл.383 от КЗ, малолетните ответниците-ищци по обратния иск са изложили, че съгласно клаузите на Договора за банков ипотечен кредит, към договора е била добавена застраховката „Кредитна протекция“ /пакет„А“/ на застрахователите „Кардиф- Животозастраховане, клон България" и „Кардиф-Общо Застраховане-Клон България", с която кредитополучателят е застрахован при „смърт“, злополука или заболяване, със задължение при „смърт“ застрахователят да заплати остатъчния баланс по кредита към датата на събитието. Твърдението е, че след смъртта на С.Т. майката на децата му е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие „смърт“, но застрахователните дружества са отказали да изплатят обезщетение по предявената претенция с мотиви, според които съгласно представена медицинска документация С.Т. е починал от усложнения на хипертонично сърце и остра сърдечно-съдова недостатъчност, които сърдечни проблеми са давностни, датират поне от 2019г. и медицинска комисия при застрахователите е преценила, че са налице предшестващи сключването на застраховката заболявания, които са в пряка връзка с настъпилата смърт. Ищците считат, че клаузата по чл.11 от Общите условия на сключената застраховка, изключваща отговорността на застрахователите е неприложима в случая и е недопустимо да се презюмира причинна връзка между съществуващо заболяване на застрахования и настъпилата му смърт. Считат, че в случая не е налице и другата предпоставка за изключване отговорността на застрахователя, а именно застрахованият да е предоставил на застрахователя невярна и/или непълна информация или да не е обявил при попълване на „Кратък медицински въпросник“ или „Подробен медицински въпросник“ на съществуващите си заболявания, като сочат за приложима разпоредбата на чл. 362, ал.1 и ал.2 от КЗ и тъй като застрахователите не са изпълнили задълженията си по чл.362 от КЗ ищците поддържат, че няма законово основание да откажат плащане по предявената претенция, предвид и обстоятелството, че при застрахователите е била налична информация за здравословното състояние на С.Т. преди сключване на договора и тази информация не е била причина да откажат сключването на договора за застраховка към Договора за банков ипотечен кредит. Ищците по обратния иск считат, че застрахователите не са положили и грижата на добър търговец при сключване на застрахователния договор и при преценката на тежестта на поетия със сключването на договора риск. Оспорили са и клаузата на чл.11 от Общите условия, изключваща отговорността на застрахователя и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т.6 от ЗЗП, тъй като е формулирана общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл.362 КЗ. По тези съображения намират, че със смъртта на С.Т. за застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ е възникнало задължение да заплатят на „Уникредит Булбанк“АД остатъчния баланс по Договора за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 23.06.2023г. към датата на смъртта 02.02.2024г. в размер на 39 019,82 лева, поради което молят за присъждане на сумата в полза на банката в случай на уважаване на първоначално предявените от банката искове. Застрахователите – ответници по обратния иск са оспорили същия като неоснователен с основното възражение, че кредитополучателят– наследодателят на ищците по обратния иск, който е сключил застраховката "Кредитна протекция" и застраховка "66 плюс" е починал, като причина за смъртта му са заболяванията "Хипертонично сърце" и "Остра сърдечносъдова недостатъчност", които са били налични и лекувани години преди датата на влизане в сила на застраховката и на основание клаузата по т.11.1 от Общите условия към застраховката са изключен риск, поради което и на наследниците на застрахования е отказано изплащане на обезщетение. Твърдението на застрахователите е, че преди да бъде включен в застрахователното покритие по груповата застраховка, наследодателят е попълнил кратък медицински въпросник за приемане за застраховане като е отговорил отрицателно за наличието на тези заболявания, декларирайки, че дадените от него отговори на поставените въпроси са верни, точни и пълни, както и че е запознат с това, че ако при попълването на въпросника е предоставил неверни и/или непълни данни и/или е премълчал заболявания или травматични увреждания, за които е поискана информация, това може да доведе до едностранно прекратяване на застрахователното покритие или до отказ за плащане на застрахователно обезщетение от страна на Кардиф. Наред с посочения изключен риск, според застрахователите в случая е налице и друго законово основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховката - разпоредбата на чл.363, ал.4 от КЗ, тъй като в случая наследодателят С.Т. съзнателно е декларирал неверни данни относно своето здравословно състояние, а именно че не страда от хипертония и сърдечна недостатъчност, че не е бил диспансеризиран и не е бил хоспитализиран и именно тези негови заболявания, които са установени при справка в НЗОК се намират в причинноследствена връзка с неговата смърт. Според застрахователите клаузата на т.11 от Общите условия към застраховката не е нищожна като неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП, тъй като застрахователят има право да предвиди изключения от покритите рискове и тези изключения са изрично предвидени в Кодекса за застраховането, т.е. клаузата е едно нормативно признато право на застрахователя и не е неравноправна клауза, за включването на която в договора има предвидена възможност в закона. По тези съображения застрахователите считат, че не е налице нито договорно, нито законово основание за ангажиране на отговорността им за заплащане на сумите по кредита като обезщетение по застраховката. В о.с.з. банката-ищец не изпраща законен или процесуален представител, а пълномощникът на банката с писмена молба заявява, че поддържа предявените искове и настоява за уважаването им, с присъждане на разноските по делото. Като съищец по обратния иск банката не изразява становище. Процесуалният представител на ответниците - адв.А. пледира за отхвърляне на предявените от банката искове, а в случай на уважаването им моли за уважаване на обратния иск. Представя и подробна писмена защита, в която отново доразвива тезите за неоснователност на първоначално предявените искове с основния довод за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, както и за основателност на обратния иск срещу застрахователите в случай на уважаване исковете на банката. Застрахователите-трети лица помагачи, чрез упълномощен процесуален представител, с писмена молба настояват за отхвърляне на предявения срещу тях обратен иск. Пълномощникът адв.М. също депозира подробна писмена защита. ЯОС, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Установено е и липсва спор, че в изпълнение на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 23.06.2023г. ищецът „Уникредит Булбанк“АД в качеството на кредитор е предоставил на С.Р.Т. от гр.••••– кредитополучател сума в размер на 39 900лв. за покупка и ремонт на недвижим имот – жилище-апартамент №9 в гр.••••, ж.к.“Васил Левски“ бл.7,вх.А, ет.5, с посочен идентификатор по КККР на гр.••••, с площ от 34кв.м., преустроен за жилище от съществуващо таванско помещение. Срокът на договора е до 23.06.2043г., на която дата е падежът на последната погасителна вноска по погасителния план, в който са посочени наред с падежа на съответната вноска: размерът на вноската, включваща главница, лихва, такси, застрахователни премии и размера на остатъчния дълг. За предоставения му кредит, длъжникът-кредитополучател се е задължил да заплаща договорна лихва - ГЛП в размер на 2,99%, образуван от референтен лихвен процент в размер на 0,03% и фиксирана надбавка към него в размер на 2,96%. Уговореният ГПР е в размер на 4,1439% и обща сума, дължима по кредита – в размер на 58 390,17лв. В чл.5.9 от договора сключилите го страни са уговорили дължима неустойка за забава в размер на 11,42% върху всяка просрочена сума по кредита – анюитетна вноска или вноска за главница и/или възнаградителна лихва. В чл.17.1 от договора страните са приели, че при предсрочна изискуемост, предвидена в раздел IX от Общите условия, правото на ползване на неусвоените суми по кредита се погасява, като цялата непогасена част от кредита, заедно с възнаградителните и/или обезщетителни лихви по преценка на банката може да бъдат обявени за автоматично предсрочно и незабавно изискуеми. Съгласно р.IX, чл.23 от приетите от кредитополучателя ОУ, при които банката-ищец предоставя кредити на потребители, основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е забавата на плащане с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по договора за кредит и/или погасителния план. По делото е изслушано заключението на вещото лице-икономист Св.Д., извършила съдебно – икономическата експертиза, съгласно което в периода от сключване на договора за кредит – 30.06.2023г., до 14.08.2024г. внесената от кредитополучателя сума по кредита е в размер на общо 3 131,46лв., с която са погасени вноски от №1 до №13, както и част от договорната лихва по вноска №14, с които плащания са погасени главница в размер на 1 648,01лв., договорна лихва в размер на 1 235,53лв., наказателна лихва в размер на 0,13лв., такси в размер на 150лв. и застрахователни премии в размер на 97,79лв. Вещото лице е установило, че след 14.08.2024г. вноски по кредита не са били извършвани и кредитополучателят е в забава. Експертът е изчислил размера на вземанията на банкатаищец към датата на счетоводното отчитане на предсрочната изискуемост на кредита и към 07.08.2025г., към който момент дължимата главница е в размер на 38 251,99лв., лихвата върху редовната главница-възнаградителната лихва е в размер на 974,58лв., лихва за забава върху просрочена главница - в размер на 271, 48лв., неустойка за просрочена главница в размер на 1 096,93лв. и неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 76,53лв. Към датата на връчване на исковата молба на ответниците изчислените от вещото лице размери на дължимите по договора за кредит суми са както следва: дължимата главница е в размер на 38 251,99лв., лихвата върху редовната главница/възнаградителна лихва в размер на 974,58лв., лихва за забава върху просрочена главница в размер на 271, 48лв., неустойка за просрочена главница в размер на 1 096,93лв. и неустойка за просрочена редовна лихва в размер на 76,53лв. и лихва за забава върху просрочена главница за периода 09.08.2025г.- 10.10.2025г. – в размер на 918,85лв. Установено е по делото с издадения от Община Стара Загора препис –извлечение от акт за смърт №0212/02.02.2024г., че кредитополучателят С.Р.Т. е починал на 02.02.2024г. В съобщението за смърт и медицинското свидетелство към него, посочената причина за смъртта на С.Т. е „остра сърдечно-съдова недостатъчност“. Видно е от удостоверение за наследници, издадено от Община Тунджа на 05.02.2024г., че след смъртта на кредитополучателя С.Т. същият е оставил за свои наследници по закон двете малолетни деца Р. С. Т. – син и Д. С. Т. – дъщеря. От представеното по делото удостоверение №9244/20.11.2025г. на ЯРС е установено, че наследниците на С.Т.– малолетните деца Р. Т. и Д. Т. са приели наследството му по опис, което обстоятелство е вписано в специалната книга на съда на 20.11.2025г. Установено е, че по образуваното пред ЯРС гражданско дело е възложено на Община Тунджа (по местооткриване на наследството на С.Т.) извършването на описа на активите в наследството на С.Т., но към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело и провеждане на устните състезания описът не е извършен и не е налице оценка на активите. Безспорно е и се установява от договора за кредит от 23.06.2023г., че кредитополучателят С.Т. като допълнително условие към договора за кредит е приел да добави като неразделна част застраховката „Кредитна протекция“ (пакет „А“) на застрахователите "Кардиф-Животозастраховане, клон България" и "Кардиф - Общо застраховане, клон България“, като кредитополучателят ще заплаща месечни премии по застраховката, а останалите условия са подробно описани в Преддоговорна информация по чл.325, чл.326 и чл.327 от КЗ. На 23.06.2023г. кредитополучателят С.Т. е сключил със застрахователите "Кардиф-Животозастраховане, клон България" и "Кардиф - Общо застраховане, клон България“, със застрахователното посредничество на „Уникредит Булбанк“АД, договор за застраховка на получения кредит, обективиран в Сертификат за застраховка "Кредитна протекция" и „66 плюс“, със застрахователното покритие, включващо следните рискове: смърт вследствие на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване, временна неработоспособност вследствие заболяване или злополука, временна неработоспособност в резултат на злополука с болничен престой над 7 дни. От застрахователния договор и Общите условия по застрахователната програма „Кредитна протекция“ и „66 плюс“ за кредитополучателите по ипотечни кредити, отпуснати от „Уникредит Булбанк“АД е установено, че застрахователите -ответници по обратния иск са поели задължение при настъпване на застрахователно събитие, съставляващо покрит риск, да изплатят на кредитора „Уникредит Булбанк“АД задълженията по договора за кредит. Няма спор, че след смъртта на С.Т. банката-кредитор не е поискала плащанията по договора за кредит да се извършат от застрахователите. В т.11.1 от ОУ на застрахователната програма на застрахователите -„Кредитна протекция“ и „66 плюс“, озаглавена „Изключения от застрахователното покритие“ е предвидено, че отговорността на застрахователя по отношение на рисковете "смърт", "ТНРЗ", "ВН" и "ВНЗБП" се изключва, в случай, че застрахователното събитие е в резултат на пряка връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране и последващо диагностициране или лечение в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които застрахованият е предоставил невярна и/или непълна информация, или не е обявил при попълване на "Кратък медицински въпросник" или „Подробен медицински въпросник“. Преди подписване на застрахователния договор, на 15.06.2023г. кредитополучателят С.Т. е попълнил „Кратък медицински въпросник за приемане на застраховане“, в който с положени отметки е декларирал, че не е трайно неработоспособен; че не е бил лекуван, консултиран, хоспитализиран във връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване/продължително състояние, което подлежи на контрол, но не се лекува (напр. рак, диабет, хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт, мозъчно-съдова болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция, автоимунни заболявания, остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленни дискове, ХОББ, дихателна недостатъчност и др. заболявания на дихателните пътища, очни заболявания, неврологични заболявания, нервно-психиатрични разстройства, хепатит, тумори, заболявания на кръвта и кръвотворните органи и др.), че не е бил във временна неработоспособност за период повече от 30 последователни дни през последните 24 месеца. От заключението на вещото лице Ф.Т., извършило назначената графологична експеретиза по делото е установено, че подписът, положен за кандидата за застраховане в „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“ към Договора за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., е положен от С.Р.Т.. Подписът, положен за застрахован на стр.2 в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ и застраховка „66 плюс“ към Договора за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., също е положен от С.Р.Т.. Ръкописно изписаните имена „С.Р.Т.“ в „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“ и в края на Общите условия към Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ и застраховка „66 плюс“ към Договора за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., също са изписани от С.Р.Т.. Според експертното заключение, ръкописно изписаната дата „15.06.2023г.“ в „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“ не е изписана от С.Р.Т.. От последния не е изписана ръкописно и датата „23.06.2023г.“ в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ и застраховка „66 плюс“ към Договора за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г. Вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса дали ръкописните отметки за отговорите на въпросите в „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“ към Договора за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г. са изпълнени от С.Р.Т., тъй като сравнително идентификационно графическо изследване на ръкописните отметки не е могло да се извърши, поради липса на подходящ сравнителен материал от лицето С.Т.. От представената от НЗОК справка от медицинското досие на С.Т. за извършваните медицински прегледи от общопрактикуващия лекар на С.Т. и от лекари-специалисти, по делото е установено, че за първи път на 09.03.2015г. кредитополучателят е бил диагностициран с „Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“. Тази диагноза е била потвърждавана при периодичните прегледи до 13.10.2020г., когато са налице отбелязвания за „Други видове стенокардия“ и „Наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплант“, а на 23.11.2020г. за „Дисекация на аортата“, които диагнози от своя страна са останали непроменени до смъртта на кредитополучателя. По делото е приетата ИЗ на кредитополучателя С.Т., съставена и водена в МБАЛ“Сърце и мозък“ гр.София за извършеното му хирургично лечение в периода 13.09.2020г.-21.09.2020г. на „Остра дисекация на аортата Тип А“. Вещото лице-кардиолог д-р П., извършило назначената съдебномедицинска експертиза е дало заключение, с което е потвърдило, че към датата на сключване на застрахователния договор - 23.06.2023г., наследодателят на ответниците С.Т. е бил с диагнозите, регистрирани в НЗОК и кодирани по Международната класификация на болестите: „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“ с давност от 2014г., „Други видове стенокардия“ с давност от 2020г., имплантиран стент на коронарна артерия на сърцето през 2020г. и „Остра дисекация на възходящата аорта“ през 2020г. За разкъсването на възходящата аорта, известно като „дисекация на аортата“, при което се е наложила спешна животоспасяваща кардиохирургична интервенция с имплантация на съдова протеза на 13.09.2020 г., извършена в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.Бургас, вещото лице е изяснило, че след дехоспитализацията и след определен възстановителен период, вкл. неработоспособност, С.Т. се е върнал на работа, изпълнявал е обичайните си задължения и е възстановил нормалния си начин и качество на живот в степен, сравнима с тази преди операцията, като се е явявал на контролни прегледи в болницата и е бил проследяван в амбулаторни условия от кардиолог в структурата на същата болница в гр.Бургас. Според вещото лице, при прегледите е било констатирано добро общо състояние на С.Т., добре зарастваща оперативна рана и нормално артериално кръвно налягане, с отправена препоръка за доживотна медикаментозна терапия. Тъй като смъртта на С.Т. е настъпила на 02.02.2024г., т.е. 3 години след кардиохирургичната оперативна намеса, в който период лицето е поддържало работоспособност и нормален начин на живот, вещото лице е дало заключение, според което не може да се приеме, че настъпването на смъртта е в пряка връзка с вече третираното заболяване „Дисекация на аортата“. Според вещото лице, няма убедителни данни за причинно-следствена връзка между вече излекуваното заболяване „Дисекация на аортата“ и смъртта, тъй като между кардиохирургичната операция, включително съответния възстановителен период, и настъпването на смъртта са изминали около 3 години, през които пациентът е водил живот с активност и качество, съпоставими с периода преди диагнозата „Дисекация на аортата“ и оперативното й лечение. За стенокардията експертът е обяснил, че може да доведе до остър миокарден инфаркт с летален изход, но по делото няма убедителни доказателства за настъпил такъв при смъртта на лицето. Относно хипертоничната болест е изяснил, че също може да доведе до остър мозъчносъдов инцидент или до нова дисекация на аортата на друго място, като и двете състояния са с потенциален летален изход, но и за такива няма убедителни доказателства като причина за смъртта на лицето. Според вещото лице, безспорният начин за установяване дали причината за смъртта е сърдечно-съдово заболяване, е аутопсия, каквато не е била извършена. За заболяването „остра сърдечносъдова недостатъчност“, посочено в съобщението за смъртта на С.Т., вещото лице д-р П. е дал категоричен отговор, че според Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ-10)-стандартизирана система на Световната здравна организация за кодиране на диагнози, симптоми и причини за смърт - такава диагноза на заболяване не съществува. Вещото лице е посочило, че фигурират заболяванията: „Застойна сърдечна недостатъчност“, „Левокамерна недостатъчност“ и „Сърдечна недостатъчност, неуточнена“, но диагноза „остра сърдечносъдова недостатъчност“ не е включена в МКБ-10. Експертът принципно е описал симптомите на различните форми на сърдечната недостатъчност и е посочил, че при всички форми на сърдечна недостатъчност (остра или хронична) крайният изход може да бъде летален, но в случая липсват доказателства, че смъртта на С.Т. е настъпила по причини от сърдечно-съдов произход, тъй като не е била извършена аутопсия. Според д-р П. могат да се изкажат само хипотези за причината за смъртта, на база на описаната от съпругата му клинична картина преди смъртта, но тези хипотези не могат да бъдат потвърдени без данни. Така описаните от жената на починалия „болки отзад в лявата страна и високо кръвно налягане“, без да е уточнена анатомичната област, в която са били локализирани болките, според вещото лице сочат на симптоматика, наблюдавана при различни състояния, както от сърдечно-съдов произход, така и от не сърдечно-съдов произход, но причината за смъртта не може да бъде посочена категорично без аутопсия. Тъй като такава не е била направена, на база на наличните данни, според вещото лице не може да се посочи категорично причина за смъртта, съответно и дали има причинно-следствена връзка между заболяванията на С.Т. и настъпилия смъртен изход. Може да се спекулира и да се правят хипотези, но по стандартите на „медицина, базирана на доказателствата“, не може да се даде дефинитивен отговор на поставения въпрос. Не се спори и е установено, че майката и законен представител на двамата ответници Г.Ч., на 12.02.2024г. е подала уведомление до застрахователя „Кардиф Общо застраховане , клон България“ за настъпилото застрахователно събитие– смърт на застрахования С.Т., с приложени към уведомлението копие на акт за смърт, копие от съобщение за смърт, копие на удостоверение за наследници и копие на лични карти на наследниците. Предвид постъпилото уведомление за настъпило застрахователно събитие застрахователите "Кардиф Животозастраховане, клон България" КЧТ и "Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ са образували щета №103642, във връзка с настъпило застрахователно събитие – смърт със застрахованото лице С.Т.. С писмо с изх. №15501/09.04.2024г. застрахователните дружества са отказали да заплатят застрахователно обезщетение на ползващо се лице по предявената претенция, като са изложили съображения, според които застрахованият е починал от усложнения на хипертонично сърце и остра сърдечносъдова недостатъчност. В писмото са изложени мотиви, според които сърдечните проблеми на починалия са били давностни, датирали са поне от 2019г., същият е страдал от артериална хипертония и хипертонично сърце, има данни за дисекация на аортата, както и за исхемична болест на сърцето и стенокардия. Обобщено е, че се касае за предшестващи сключването на застраховката заболявания, които са в пряка връзка с настъпилата смърт и същите обстоятелства са изключение от застрахователното покритие. При така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна. Както съдът прие и посочи, предявените от ищеца „Уникредит Булбанк“АД осъдителни искове се квалифицират по чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД и са за заплащане от ответниците на суми: за изцяло предсрочно изискуема главница по Договор за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., за договорни лихви по договора за кредит за посочен период, за неустойка върху просрочена главница по договора за кредит за посочен период, за лихва за забава върху просрочена главница за същия период и за неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит за посочен период. По тези осъдителни искове, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес и уредбата на договора за банков кредит по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи, че е възникнало валидно правоотношение въз основа на сключен договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и е отпуснал на наследодателя на ответниците парична сума и съответно, че за ответниците е възникнало задължението за връщане на паричната сума и уговорените по договора лихви и неустойки, поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Настоящият съдебен състав на ЯОС намира, че ищцовата банка е изпълнила възложената й в процеса доказателствена тежест и основанието на исковете е установено. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на валидно сключен договор за банков кредит между банка „Уникредит Булбанк“АД, от една страна, и наследодателя на ответниците С.Т. – кредитополучател, от друга страна. С подписване на договора от 23.06.2023г. страните по него са се съгласили да поемат посочените в договора задължения. По делото не е повдигнат спор, че сумата по кредита в размер на 39 900лева е изцяло усвоена от кредитополучателя, при което е породено задължението му за връщане на кредита, ведно с договорни лихви и неустойки. Със заключението на вещото лице, извършило назначената икономическа експертиза, което съдът възприема като обективно и вярно, по делото е установено, че процесният кредит е бил обслужван редовно до 14.08.2024г., след която дата и до предявяване на исковете (11.08.2025г.) кредитополучателят, респ. наследниците са изпаднали в забава, като периодът на забавата е по-дълъг от 31 дни. Съгласно приетите от кредитополучателя ОУ на банката- чл.23 от ОУ, основание за обявяване предсрочната изискуемост на кредита е забавата на плащане с повече от 31 дни от датата на падежа по договора за кредит и/или погасителния план, или в случая е налице основанието за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. По делото е спорен въпросът обявена ли е от банката надлежно предсрочната изискуемост и считано от кога. Съгласно т.18 от ТР № 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на установителен иск по чл. 422 ГПК вземанията по банков кредит стават изискуеми, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на банката-кредитор следва да е обективирано писмено и да съдържа позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал.2 ЗКИ или на предвидените в договора условия, предпоставящи упражняването на това право. Предсрочната изискуемост настъпва от датата на получаване от длъжника на изявлението на кредитора и произвежда действие, ако към този момент са се осъществили обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Това разрешение намира приложение и в хипотезата на предявен от банката-кредитор осъдителен иск по общия исков ред. В последователно установената съдебна практика на ВКС се приема, че при обективирано в исковата молба по осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, с връчването на препис от исковата молба на ответника по иска, същото волеизявление достига до него, като от този момент настъпва предсрочната изискуемост (Решение № 139/05.11.2014 г по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 86/27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г. на ВКС, I т. о., Решение № 60110/04.03.2022 г. по т. д. № 772/2020 г. на ВКС, I т. о. и др.) и такъв е разглежданият случай: По делото такова волеизявление на ищеца „Уникредит Булбанк“АД е обективирано в исковата молба, преписи от която искова молба са връчени на ответниците на 20.08.2025г., поради което обявената по този начин предсрочна изискуемост съдът намира, че е произвела правно действие. Упражненото от банката право за обявяване кредита за предсрочно изискуем води до изменение на договора, изразяващо се в изискуемост на произтичащите от договора вземания в пълния дължим размер. При предсрочна изискуемост по договор за кредит размерът на вземането на кредитора обхваща: падежиралите непогасени вноски за главница преди настъпване на предсрочната изискуемост, заедно със съответното обезщетение за забава от падежите /законна лихва или неустойка/, изтеклите възнаградителни лихви преди настъпване на предсрочната изискуемост и непогасения остатък от предоставената по договора главница, както и евентуално обезщетение за забава върху главницата от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В този смисъл е приетото по т.2 от ТР по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата. По делото със заключението на вещото лице-икономист, което съдът кредитира е установено, че към датата на счетоводното отчитане от ищцовата банка на предсрочната изискуемост на кредита, дължимата главница (падежирала и непадежирала) е в размер на 38 251,99лв., възнаградителната лихва за исковия период 14.08.2024г.-22.05.2025г., т.е преди обявяване на предсрочната изискуемост е в размер на 974,58лв., лихвата за забава върху просрочената главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. е в размер на 271,48лв., неустойката за забава върху просрочената главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. е в размер на 1 096,93лв. и неустойката върху просрочената редовна лихва за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. е в размер на 76,53лв. Съобразно наследствените права (чл.5 от ЗН) на всяко от децата на починалия кредитополучател С.Т., основателни са исковете срещу всеки от ответниците: до размера на сумата 19 125,99лв.- дължима главница по договора за кредит; за сумата 487,29лв.- възнаградителна лихва за исковия период 14.08.2024г.- 22.05.2025г.; за сумата 548,46лв. – неустойка за забава върху просрочената главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. и за сумата 38,26лв.- неустойката върху просрочената редовна лихва за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г. Неоснователно е възражението за недължимост на неустойка за забава на просрочената редовна лихва, тъй като такава е уговорена в чл.5.9 от договора за кредит, сключен от наследодателя на ответниците. На въпроса материалноправно легитимирани ли са двамата малолетни ответници по предявените от банката осъдителни искове и налице ли е основание за осъждането им да заплатят посочените суми, отговор се съдържа в ТР № 1/23.01.2024г. по тълк. д. № 1/2021г. на ОСГК, ВКС и в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. В мотивите на първия тълкувателен акт е разяснено, че щом към наследяване е призовано ненавършило пълнолетие лице, то по силата на закона отговаря за наследственото задължение, вкл. лихвите и разноските по установяването му в исков процес, или по реализирането му в изпълнителен процес, само с включени в наследството активи и никога с личното си имущество. Тази категория лица могат да приемат наследство само в изрично предвидената в чл. 61, ал. 2 ЗН форма - по опис. До момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. Срещу нежеланието на законния представител на малолетно лице, или на непълнолетно лице, действащо със съгласието на своя родител/попечител, да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл.59 ЗН фигура на "управител на наследство", който се назначава от съда на незаетото от детето наследство. До приемане на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те не са материалноправно легитимирани да предявяват искове за наследствени вземания, не могат и да отговарят по искове за наследствени задължения и не могат да се разпореждат с наследствени права. При прието наследство по опис, описът очертава обема от имуществени права, с които могат да се погасяват наследствените задължения. В случая малолетните ответници - наследници на починалия кредитополучател С.Т. са приели наследството му по опис, при което може да бъде ангажирана отговорността им по предявените искове. Ответниците не са установили обема/цената на активите в наследството на наследодателя им, но тъй като доказателствената тежест за този факт им е възложена и не е изпълнена, съдът приема, че следва да уважи исковете в посочените погоре установени от вещото лице размери, тъй като са основателни и доказани. Изцяло неоснователни са исковете на банката за заплащане от всеки от ответниците на сумата 135,74лв. - лихва за забава върху просрочената главница за периода 14.08.2024г.-07.08.2025г., тъй като за същия период дължима е уговорената с договора за кредит (чл.5.9) неустойка за забава и по правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо за неизпълнение на едно и също парично задължение за един и същ период да се кумулира неустойка за забава с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава (в този смисъл е Решение №68/09.07.2012г. по т.д.№450/2011г. на ВКС, ТК; Решение №120/08.08.2016г. на ВКС по т.д.№1399/2015г. на ВКС, Второ Т.О. и др.). С оглед уважаването на първоначално предявените искове, на разглеждане подлежи обратния иск, предявен в условията на евентуалност от малолетните ответници против третите лица-помагачи: Обратният иск е с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.383, ал.1 от Кодекса на застраховането. Легитимацията на ищците по иска с правно основание чл. 134 от ЗЗД, вр. чл. 383, ал.1 КЗ произтича от качеството им на наследници на кредитополучателя по договора кредит с кредитора „Уникредит Булбанк“АД. Няма спор, че по отношение на договора за кредит, с цел обезпечаване на риска от неизпълнение на задълженията по кредита, е сключена застраховката „Кредитна протекция“ пакет „А“ на кредитополучателите със застрахован кредитополучателят С.Т., застрахователи „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и “Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ и с бенефициер кредитора „Уникредит Булбанк“АД. Както бе посочено по-горе, в рамките на срока за застрахователна закрила кредитополучателят С.Т. е починал, което събитие представлява покрит риск по застраховката, сключена от длъжник в полза на кредитор. В практиката на ВКС преобладаващо е разбирането, че кредитополучателят, който е застраховал здравето и живота си срещу определени рискове, респективно наследниците му, имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователя в защита на имуществените права на банката/кредитната компания, като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.134 ЗЗД /косвен иск/. В този см. са Решение № 138 от 05.01.2016г. по т. д. № 1727/14 г. на ВКС, II ТО, Определение № 693 от 08.08.2016г. по т. д. № 2977/2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, Определение № 604 от 05.11.2019 г. по т. д. № 385/2019 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и др. В случая застраховката е сключена по реда на чл.383 КЗ от длъжник в полза на кредитор и съгласно чл.383, ал.3, изр.1 КЗ съищецът-банката се явява длъжник по отношение на ищците по обратния иск и има задължението да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователите на застрахователната сума по застрахователния договор. Като не предприема тези действия, съищецът заплашва правната сфера на ищците по обратния иск. Следователно, в случая малолетните ищци по обратния иск имат материално-правна легитимация да предявят косвения иск за сумата от общо 39 019,82 лева – остатъчния непогасен баланс по договора за кредит от 23.06.2023г., сключен между наследодателя им и „Уникредит Булбанк“АД. /в този см. е Решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/20 г на ВКС, I ТО /. За съда е извън съмнение, кредитирайки заключението на вещото лице Ф.Т., че застрахователният договор е сключен лично от наследодателя на ищците по обратния иск- С.Т., тъй като същият лично е подписал Сертификата за застраховка „Кредитна протекция“ и застраховка „66 плюс“ към Договора за банков ипотечен кредит от 23.06.2023г., както и „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“, като и ръкописно в тези документи е изписал имената си „С.Р.Т.“. Що се отнася до установения по делото факт, че С.Т. не е изписал датите в „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“ и в Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ и застраховка „66 плюс“, то същият факт не е основание да се приеме, че кредитополучателят не е изявил воля за застраховане, тъй като няма пречка изписването на датите да се извърши и от трето лице, предвид и данните по делото, че застраховката е била сключена с посредничеството на банков служител. Съдът намира за основателно възражението на ищците по обратния иск за неравноправност и нищожност на клаузата по чл.11 от ОУ на застрахователите, съдържаща изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания, предхождащи сключването на застрахователния договор. Както касационната инстанция е приела в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №60063 от 30.06.2021г. по т. д. № 351/20г. на ВКС, I ТО, законодателят с чл.362, ал.1 КЗ е въвел възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията „съществени за риска“ тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал.2, предл. 1 КЗ. Прилагането на чл.362 КЗ е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования. В решението ВКС е посочил, че хипотетично възниква въпроса, дали вместо прилагането на чл.362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства, имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл.362, ал.1 КЗ. Според ВКС преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/ установена по реда на чл.362 КЗ, а не на отрицателна информация към застрахования в смисъл "застрахователят не би изплатили обезщетение ако… ". Дори и в този случай, обаче, следва да е налице конкретика и съответната клауза да е формулирана ясно и разбираемо. Предвид тези разяснения на ВКС, в разглеждания казус клаузата на чл.11.1 от ОУ, озаглавена "Изключения от застрахователното покритие", според която отговорността на застрахователя по отношение на рисковете "смърт", "ТНРЗ", "ВН" и "ВНЗБП" се изключва в случай, че застрахователното събитие е в пряка връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние, за което застрахованият е получил консултиране, диагностициране или лечение в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които застрахованият е дал невярна или непълна информация, или не е обявил при попълване на медицинския въпросник, според съда е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което е нищожна на основание чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП. Съгласно чл.143, ал.2, т.6 ЗЗП, неравноправна е и всяка клауза в договор с потребител, която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. Въпросната обсъждана клауза на практика позволява на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за плащане на застрахователна премия е безусловно. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна, тъй като не е и индивидуално уговорена, и не може да бъде основание за отхвърляне на иска по чл. 134 ЗЗД. ЯОС напълно споделя разрешението, дадено в Решение №60063 от 30.06.2021г. по т. д. № 351/20г. на ВКС, I ТО, относно неравноправността на клаузата в общите условия, позволяваща на застрахователите-ответниците по обратния иск почти във всички случаи да се позоват на изключен застрахователен риск при предшестващи заболявания на застрахованото лице. На следващо място, дори да не бъде приета за нищожна клаузата на чл.11.1 от Общите условия, то по делото не се установи и наличието на основанието за отказ, на което са се позовали ответниците-застрахователи. По делото със съобщението за смърт на С.Т. е установено, че посочената причина за смъртта на лицето е „остра сърдечносъдова недостатъчност“, но доказателствената сила на този документ (чл.179 ГПК) е оспорена и оборена по делото, тъй като със заключението на вещото лице-кардиолог, което съдът цени изцяло с доверие, се установи, че съгласно МКБ не съществува заболяване с такава диагноза „остра сърдечносъдова недостатъчност“. Отделно от това, от справката на НЗОК по медицинското досие на С.Т. по делото се установи, че наследодателят на ищците по обратния иск никога не е бил диагностициран и с която и да е от формите на сърдечна недостатъчност, нито с исхемична болест на сърцето, при което не може същите да се приемат за причина за смъртта на лицето. На следващо място, с експертното заключение на кардиолога д-р П. се установи, че след кардиохирургичната операция през 2020г. на С.Т. на „Дисекация на аортата“ е изминал период от 3 години и същият към датата на сключване на договора за кредит и на застрахователния договор е бил клинично оздравял, следователно не може да се приеме и че застрахованият е дал невярна или непълна информация, както и че това заболяване е в причинна връзка с настъпилата смърт. За стенокардията при С.Т. и хипертоничната болест вещото лице-кардиолог е изяснил, че могат да доведат до летален изход, но при липсата на извършена аутопсия, по делото липсват убедителни доказателства за това каква е точната причина за смъртта на С.Т., при което необоснован е извода на застрахователите, че предшестващите заболявания на наследодателя на ищците по обратния иск са в пряка връзка с настъпилата смърт и покриват изключението от застрахователното покритие. Според вещото лице причина за смъртта на С.Т. може да е както от сърдечносъдов произход, така и от не сърдечно-съдов произход, но без аутопсия не може да бъде посочена категорично, нито може да се направи заключение дали има пряка връзка между смъртта и заболяванията на С.Т.. Може да се градят хипотези, но по стандартите на „медицина, базирана на доказателствата“, не може да се даде дефинитивен отговор на този въпрос, поради което съдът не може да приеме, че в случая е налице изключение от застрахователното покритие. Както бе посочено по-горе, съищецът по обратния иск „Уникредит Булбанк“АД, който е бенефициер по процесната застрахователна полица, не е насочил искането си за плащане към застрахователите. По искането на наследниците към застрахователите за изплащане на застрахователната сума, обезпечаваща изпълнението на договора за кредит е постановен отказ. Застрахованият, респ. неговите наследници, имат качеството на кредитори на застрахователя / Решение № 60063 от 30.06.2021г. по т. д. № 351/20г. на ВКС, I Т0/. Бездействието на длъжника (застраховател) да изплати застрахователно обезщетение на кредитора на своя кредитор („Уникредит Булбанк“АД) заплашва имуществената сфера на застрахования, респ. наследниците му. Поради това, предявеният обратен иск се явява основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло. По разноските: При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът „Уникредит Булбанк“АД има право на разноските съразмерно с уважената част от предявените искове и на тази страна следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1 130,58евро /2 211,24лв./ ( от общ размер на разноските в размер на сумата 2 240,88лв., включваща ДТ и разноски за вещо лице, без адвокатско възнаграждение, тъй като за представителната власт на адв.Ц. по делото е налице само пълномощно, не е представен договор за правна помощ с уговорено възнаграждение и начин на плащане, не са представени и доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение). На основание чл.78, ал.1 ГПК и ищците по обратния иск имат право на разноските за уважения обратен иск и такива им се присъждат в размер на сумата 820евро (1605лева), представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК застрахователите - ответниците по обратния иск следва да заплатят в полза на ЯОС ДТ в размер на 798,01евро (1 560,79лева) за уважения обратен иск, както и разноски за вещи лица по този иск в размер на 395евро. Водим от изложеното, ЯОС