Решение № 8971 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1082/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на В. М. В., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. К. Х., против Решение УРИ 317005-37 от 26.03.2026 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Пловдив (погрешно посочено в жалбата като УРИ 3317005-37), с което е отказано изтриване на лични данни на жалбоподателя, въведени в АИС „ИРПС – Пловдив“ във връзка със: „лице, привлечено като обвиняем“ по ЗМ № 221/07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК; „задържане от полицейски орган“ със Заповед № 202 от 07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК; „условно наказание“ с присъда № 260057/02.03.2021 г. по съдебно дело № 7025/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречие с целта на закона и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – Директор на ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. П., в нарочна молба-становище поддържа неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е подал до ОД на МВР – Пловдив заявление УРИ 317005-121/24.10.2025 г. чрез адв. Г. Н., в което е посочил, че с присъда от 02.03.2021 г. на Районен съд – Пловдив, I н.с., постановена по НОХД № 7025/2020 г., е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като същият е бил осъден на лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК. Към момента на депозиране на заявлението се твърди, че изпитателният срок, определен с цитираната присъда, е изтекъл, поради което същият е реабилитиран по право, респ. основанието за обработването им е отпаднало, като в този смисъл е цитирано Решение на СЕС (погрешно посочено като такова на Съда на Европа (широк състав)) от 30.01.2024 г., постановено по дело С-118/22. Иска се от Директора на ОД на МВР – Пловдив да бъдат заличени личните данни на В., които МВР обработва, съществуващи в регистрите на полицията, както и се иска да бъде заличена криминалната му регистрация (л. 36). Към заявлението е посочено, че са приложени: свидетелство за съдимост, удостоверение от Окръжна прокуратура – Пловдив, удостоверение от Районна прокуратура – Пловдив и пълномощно, като същите се констатира, че са приложени по преписката и приети като доказателства по делото (л. 37-41). По искането за снемане на полицейска регистрация е издадена Заповед № 3286з-503/05.02.2025 г. от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (л. 42-44), която не е предмет на разглеждане в настоящото производство. По заявлението на жалбоподателя в останалата му част, а именно за заличаване на лични данни, въведени в информационните фондове на МВР, е образувана административна преписка, в хода на която са изискани данни и съответно получени отговори от Районна прокуратура – Пловдив (л. 45), Районен съд – Пловдив (л. 46-73) и РУ- Р. при ОД на МВР – Пловдив (л. 74-82), изготвена е и електронна справка за съдимост на жалбоподателя (л. 83). Въз основа на така събраните доказателства Началник сектор КАПО е изготвил становище до ВПД Директор на ОД на МВР – Пловдив с предложение да се издаде решение за отказ (л. 32-35). Заявлението съдържа реквизитите по чл. 9, ал. 4 от Вътрешните правила за организацията на МВР за организация на работа по постъпили заявления във връзка с обработването на лични данни на лица, утвърдени със заповед № 8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Последвало е издаването на процесното решение, с което е отказано изтриване на личните данни на В. във връзка със: „лице, привлечено като обвиняем“ по ЗМ № 221/07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК; „задържане от полицейски орган“ със Заповед № 202 от 07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК; „условно наказание“ с присъда № 260057/02.03.2021 г. по съдебно дело № 7025/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК (л. 28-31). За да стори това, органът е приел, че в дневника на заявителските материали на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив фигурират лични данни на лицето по ЗМ № 221/2020 г., а със заповед рег. № 329з-202/07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив той е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал 1, т. 1 от ЗМВР. Бързо производство № 221/2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив, пр. пр. № 7301/2020 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив е констатирано, че са образувани на 07.08.2020 г. срещу В. М. В., [ЕГН] за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като с постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 12.08.2020 г. наказателното производство е преобразувано и продължило да се води по общия ред. На 03.09.2020 г. В. М. В. е установено, че е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, образувано е НОХД № 7025/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с. и с присъда № 2600127/20.04.2021 г., постановена по същото дело, потвърдена с Решение № 260127/20.04.2021 г. по ВНОХД № 746/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, В. М. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година с три години изпитателен срок и глоба в размер на 2000 лева, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 20.04.2021 г. Констатирано е на следващо място, че съгласно електронна справка за съдимост с рег. № 251028005000467859/28.10.2025 г. В. е осъждан по НОХД № 7025/2020 г. по описа на РС Пловдив, а на 27.11.2024 г. е реабилитиран по право. Посочено е, че личните данни на лица, обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, какъвто е процесният случай, се заличават при настъпване на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, обн. ДВ, бр. 88 от 24.10.2014 г., изм. и доп. с Инструкция № 8121з-252 от 06.03.2015 г. и Инструкция № 8121з-1127 от 11.09.2018 г., обн. ДВ, бр. 78 от 21.09.2018 г. Органът е приел, че записаните лични данни на заявителя, обработвани в информационни фондове на МВР във връзка с „лице, привлечено като обвиняем“ по ЗМ № 221/07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК; „задържане от полицейски орган“ със Заповед № 202/07.08.2020 г. по описа на РУ – Р. при ОД на МВР – Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК и „условно наказание“ с присъда № 260057/02.03.2021 г. по съдебно дело № 7025/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, не следва да бъдат заличени, тъй като в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. не е предвидена хипотеза на заличаване на лични данни в случай на влязла в сила осъдителна присъда и постановена реабилитация. Мотивирано е, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон, като данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Взета е предвид реабилитацията на лицето, предвид установеното при проверката, че същото е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, но е посочено, че в конкретния случай реабилитацията е настъпила поради това, че в изпитателния срок не е извършено друго престъпление и настъпването й не се свързва с преценка на други обстоятелства относно личността на дееца. Извършено е позоваване на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, където изрично се предвижда, че Директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства. Посочено е на следващо място, че Съображение 27 от Директивата предвижда, че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления, а в Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/22, СЕС в съображение 54, 55 и 61 намира, че подобно съхранение може да е необходимо и да допринесе за постигането на тези цели, дори след като това осъждане е заличено от регистъра за съдимост и съответно са отменени последиците, които националното законодателство свързва със самото осъждане. Отчетено е и че в съображение 66 СЕС стига и по-далеч, приемайки, че съхранението на биометрични и генетични данни на вече осъдени с влязла в сила присъда лица, вкл. до смъртта на тези лица, може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл. 10 от Директива (ЕС) 2016/680 и по-специално за проверката дали те евентуално са замесени в други престъпления и следователно за разследването и осъждането на извършителите на тези престъпления, както и че следва да се отчита важността на този вид данни за наказателните разследвания, дори и много години след извършване на деянията, в частност когато тези престъпления показват трайно установено незачитане на правовия ред от негова страна. При така установеното и на основание чл. 37б, ал. 1 и чл. 56, ал. 6 във връзка с чл. 54, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД във връзка с чл. 28 и чл. 29, ал. 1 от ЗМВР е издадено оспореното в настоящото производство решение. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства от страните. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Между страните не е спорно (заповед № 8121з-1111/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работислужебно известна на съда във връзка с други дела с идентичен предмет), и доколкото данните на жалбоподателя са обработени и въведени в информационните фондове на МВР от служители на ОДМВР – Пловдив, че решението е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като са изложени фактически и правни основания съобразно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително, оспореното решение е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 12, ал. 4 от Регламент № 2016/679, но според правната теория и съдебна практика срокът за произнасяне от административните органи е инструктивен, поради което с неговото изтичане не отпада нито правото, нито задължението на органите да разгледат и решат допустимо заявление, с което са били надлежно сезирани. При проверката на решението за съответствието му с материалния закон е необходимо да бъде съобразено следното: Съгласно чл. 2, ал. 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. В случая МВР е компетентен орган за предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления, поради което и процесната обработка на лични данни не се регулира от Регламент (ЕС) 2016/679. Относимото право на ЕС за случаи от категория на процесния, е Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Член 4 от Директива (ЕС) 2016/680 съдържа принципите на обработка на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, а чл. 5 от същата директива възлага на държавите - членки да определят подходящи срокове за изтриването на личните данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им. Следователно, националното право следва да определи срока на съхранение на личните данни, т.е. няма възможност за пълно игнориране на разпоредбите на Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни. Именно защото обработката на лични данни от органите на МВР за целите на предотвратяване, разследване, разкриване на престъпления и изпълнение на наложените наказания, е извън материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679, а директивата изисква транспониране в националното право, след приемането на Регламент (ЕС) 2016/679, е създадена глава 8 от ЗЗЛД, озаглавена „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“. Правата на субекта на данни в тези случаи са уредени в разпоредбите на чл. 53 – чл. 58 от ЗЗЛД. В конкретния случай администраторът на лични данни е бил сезиран с искане по чл. 56, ал. 2 от ЗЗЛД за изтриване на конкретни лични данни. В чл. 3 от Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014 г. не е предвиден срок за заличаване на личните данни при реабилитация на осъдено лице, което предвид разпоредбите на директивата, налага преценка дали обработването им след реабилитацията не надхвърля необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Доколкото реабилитацията по съдебен ред е настъпила на 27.11.2024 г., а оспореното решение – постановено на 26.03.2026 г. (една година и четири месеца след реабилитацията) и при съобразяване с тежестта на извършеното престъпление, обществената му опасност и установеното държане на високорискови наркотични вещества – марихуана и амфетамин, към момента не са отпаднали целите на обработване на личните данни на В. с цел превенция на аналогични престъпления, поради което решението на ответния административен орган, е в съответствие с приложимото материално право. Касае се за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК – държане на високорискови наркотични вещества, и признаването на жалбоподателя за виновен, за което се налага наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Следователно, касае се за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Посочените обстоятелства определят и високата степен на обществена опасност на деянието, предмет на конкретното престъпление, във връзка с което са събрани и обработвани лични данни за жалбоподателя, съответно определят личността му като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Този извод не се променя от изтеклия период от осъждането, а съхраняването и обработването на лични данни не може да се определи като прекомерно или неоправдано засягане на личния интерес на осъденото лице, противопоставимо на целта за защита на обществения интерес. За пълнота следва да се посочи още и че в конкретния случай се касае за съхраняване на данни за осъждането на лице, т. е. за данни, които са проверени от съда, и както приема СЕС по т. 54 от решението по дело С-118/22 „На първо място, в тази насока следва да се подчертае, че съхранението в полицейския регистър на данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда, може да се окаже необходимо за целите, упоменати в предходната точка от настоящото решение, дори след като това осъждане е заличено от регистъра за съдимост и съответно са отменени последиците, които националното законодателство свързва със самото осъждане. Възможно е всъщност тези лица да са замесени в престъпления, различни от тези, за които са били осъдени, или обратно, да бъдат оневинени чрез сравняване на данните, съхранявани от тези органи, с данните, събрани при разследването на другите престъпления.“. Цитираните в жалбата като представени множество документи, които се твърди, че не са обсъдени от административния орган, се констатира, че не са посочени като приложения към заявление УРИ 317005-121/24.10.2025 г., по което ответникът се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение, поради което и не са част от административната преписка, образувана по това заявление. В този смисъл и органът е бил в обективна невъзможност да ги обсъди. Дори и същите да са били приложени по последващо представеното искане, което е оставено без разглеждане, то жалбоподателят е разполагал с възможността да ги представи и по процесната преписка, което очевидно не е било сторено, поради което и наведените в тази връзка възражения, съдът намира за неоснователни. Съдът намира, че оспореното решение съответства и на целта на закона и която цел е осигуряване защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2, а именно - за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба, се явява неоснователна. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 102,26 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, превалутирани на основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона. Ето защо, съдът