Решение № 8 от 15.1.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 90/2025 г.

Производството е образувано по искова молба /поправена/ от Изпълнителна агенция „В.”, представлявана от изпълнителния директор Т.А., с адрес: гр. С., с която срещу „И., представлявано от К.С. - управител, със седалище и адрес на управление: гр. Г. - е предявен осъдителен иск. Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за наем № Н- 16/25.08.2020 г. - за отдаване под наем за временно и възмездно ползване на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект, бивш гарнизонен стол, а понастоящем - кафе-клуб в гр. Г., с площ от 208,35 кв.м., представляващ имот частна държавна собственост със срок на договора - 10 години от подписването му. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.5 от договора за наем, предоставянето на обекта се осъществява чрез подписването на предавателноприемателен протокол, като това е станало с подписване на предавателноприемателен протокол с изх. № 2618/04.09.2020г. , като предаването на отдадения под наем обект е извършено на 26.08.2020г. Твърди се, че в чл. 3, ал. 1 е уговорена наемна цена в размер 1987,00 лева без ДДС, както и че същата е дължима до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи., както и постигане на уговорка за актуализиране на дължимия наем. Сочи, че с подписване на четири допълнителни споразумения наемната цена е актуализирана, както следва: допълнително споразумение с изх. № 12285 от 30.09.2021 г. , с което е договорена наемна цена в размер на 2046.61 лв. без ДДС; допълнително споразумение с изх. № 12382 от 06.10.2022 г., с което е договорена наемна цена в размер на 2286.06 лв. без ДДС; допълнително споразумение с изх. № 11795 от 06.10.2023 г. , с договорена наемна цена в размер на 2592.39 лв. без ДДС, както и допълнително споразумение с изх. № 11624 от 27.09.2024г., с което е договорена наемна цена в размер на 2685.77 ли. без ДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2, от договора за наем, върху договорената неемна цена се твърди начисляване на дължим от 20 % ДДС, а в чл.7 от договора уговаряне дължимост на неустойка при закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи. Сочи се, че в чл.28 са уговорени дължими неустойки, както следва: Съгласно чл. 28, ал. 1 от договора, за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена или дължими консумативи след определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а съгласно чл. 28, ал. 2, - в случай, че забавата надхвърля срока по ал.1 се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец. Твърди се, че наемната цена не е била плащана от ответника системно, като с поправената ИМ се сочи, че неустойката по чл.28, ал.1 от договора се претендира в общ размер от 69 040.75 лв., като конкретните размери са посочени в обстоятелствената част на поправената ИМ, за закъснение в плащането на 36 броя наемни вноски, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба с периодите за допуснатата забава по всяка една от вноските, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане, както следва: 1.1 неустойка в размер на 46,15 лв., представляваща 10 % върху сумата от 461,52 лв. по фактура №2307510473, за 1 ден забава от 17.09.2020г. до 18.09.2020г.; 1.2. неустойка в размер на 1192.20 лв., представляваща 10 % върху сумата от 2384.40 лв. по фактура №2307510606, за 5 дни забава от 15.11.2020г. до 20.11.2020г.; 1.3. неустойка в размер на 6437,88 лв.. представляваща 10% върху сумата от 2384.40 лв. по фактура № 2307510653, за 27 дни забава от 15.12.2020г. до 11.01.2021г.; 1.4. неустойка в размер на 1776.85 лв., представляваща 10 % върху сумата от 1615.32 лв. но фактура № 2307510881, за 11 дни забава от 15.03.2021г. до 26.03.2021г.; 1.5. неустойка в размер на 484.60 лв., представляваща 10% върху сумата от 1615.32 лв. по фактура №2307511031, за 3 дни забава от 15.05.2021 г. до 18.05.2021 г.; 1.6. неустойка в размер на 1311,42 лв., представляваща 10% върху сумата от 1192,20 лв. по фактура №2307511548, за 11 дни забава от 15.10.2021 г. до 26.10.2021 г.; 1.7. неустойка в размер на 61,43 лв., представляваща 10% върху сумата от 43,88 лв. по фактура №2307511617, за 14 дни забава от 15.11.2021 г. до 29.11.2021 г.; 1.8. неустойка в размер на 2329,18 лв., представляваща 10% върху сумата от 1663,70 лв. по фактура №2307511623, за 14 дни забава от 15.11.2021 г. до 29.11.2021 г.; 1.9. неустойка в размер на 1907,52 лв., представляваща 10% върху сумата от 2384,40 лв. по фактура №2307511670, за 8 дни забава от 15.12.2021г. до 23.12.2021г.; 1.10. неустойка в размер на 1227,97 лв. върху сумата от 2455.93 лв. по фактура № ••••••••••, за 5 дни забава от 15.05.2022г. до 20.05.2022 г.; 1.11. неустойка в размер на 1473,56 лв., представляваща 10% върху сумата от 2455.93 лв. по фактура №2307512184, за 6 дни забава от 15.06.2022 г. до 21.06.2022 г.; 1.12. неустойка в размер на 3438,30 лв., представляваща 10% върху сумата от 2455,93 лв. по фактура №2307512278, за 14 дни забава от 15.07.2022 г. до 29.07.2022 г.; 1.13. неустойка в размер на 982,37 лв., представляваща 10% върху сумата от 2455.93 лв. по фактура №2307512353, за 4 дни забава от 15.08.2022 г. до 19.08.2022 г.; 1.14. неустойка в размер на 1473,56 лв. , представляваща 10% върху сумата от 2455.93 лв. по фактура №2307512424, за 6 дни забава от 15.09.2022г. до 21.09.2022г.; 1.15. неустойка в размер на 763.78 лв. , представляваща 10 % върху сумата от 2455.93 лв. по фактура № 2307512464, за 3 дни забава от 15.10.2022г. до 18.10.2022г.; 1.16. неустойка в размер на 3192,71 лв., представляваща 10% върху сумата от 2455,93 лв. по фактура №2307512561, за 13 дни забава от 15.11.2022 г. до 28.11.2022г.; 1.17. неустойка в размер на 4735,93 лв., представляваща 10% върху сумата от 3382,81 лв. по фактура №2307512613, за 14 дни забава от 15.12.2022 г. до 29.12.2022 г.; 1.18. неустойка в размер на 548,65 лв., представляваща 10% върху сумата от 2743.27 лв. по фактура №2307512688, за 2 дни забава от 15.01.2023 г. до 17.01.2023г.; 1.19. неустойка в размер на 1645,96 лв., представляваща 10% върху сумата от 2743.27 лв. по фактура№2307512754, за 6 дни забава от 15.02.2023г. до 11.02.2023г.; 1.20. неустойка в размер на 1645,96 лв., представляващи 10 % върху сумата от 2743,27 лв. по фактура №2307512888, за 6 дни забава от 15.04.2023г. до 21.04.2023г.; 1.21. неустойка в размер на 548,65 лв., представляваща 10 % върху сумата от 2743.27 лв. по фактура №2307512967, за 2 дни забава от 15.05.2023г. до 17.05.2023г.; 1.22. неустойка в размер на 822,98 лв., представляваща 10% върху сумата от 2743.27 лв. по фактура №2307513135, за 3 дни забава от 15.07.2023г. до 18.07.2023г.; 1.23. неустойка в размер на 1645,96 лв., представляваща 10% върху сумата от 2743.27 лв. по фактура №2307513203, за 6 дни забава от 15.08.2023 г. до 21.08.2023г.; 1.24. неустойка в размер на 822,98 лв., представляваща 10% върху сумата от 2743.27 лв. по фактура №2307513278, за 3 дни забава от 15.09.2023г. до 18.09.2023г.; 1.25. неустойка в размер на 2194,62 лв., представляваща 10% върху сумата от 2743,27 лв. по фактура №••••••••••, за 8 дни забава от 15.10.2023г. до 23.10.2023г.; 1.26. неустойка в размер на 1780,70 лв., представляваща 10% върху сумата от 3561,40 лв. по фактура №2307513394, за 5 дни забава от 15.11.2023г. до 20.11.2023г.; 1.27. неустойка в размер на 1866,52 лв., представляваща 10 % върху сумата от 3110.87 лв. по фактура №••••••••••, за 6 дни забава от 15.12.2023г. до 21.12.2023г.; 1.28. неустойка в размер на 1244,35 лв., представляваща 10 % върху сумата от 3110.87 лв. по фактура №2307513542, за 4 дни забава от 15.01.2024г. до 19.01.2024г.; 1.29. неустойка в размер на 3421,96 лв., представляваща 10% върху сумата от 3110.87 лв. по фактура №••••••••••, за 11 дни забава от 15.03.2024г. до 26.03.2024г.; 1.30. неустойка в размер на 3110,87 лв., представляваща 10% върху сумата от 3110.87 лв. по фактура №2307513755, за 10 дни забава от 15.04.2024г. до 25.04.2024г.; 1.31. неустойка в размер на 4044,13 лв., представляваща 10% върху сумата от 3110,87 лв. по фактура №2307513833 за 13 дни забава от 15.05.2024г. до 28.05.2024г.; 1.32. неустойка в размер на 1244,35 лв., представляваща 10 % върху сумата от 3110,87 лв. по фактура №2307513908, за 4 дни забава от 15.06.2024г. до 19.06.2024г.; 1.33. неустойка в размер на 2177,61 лв., представляваща 10 % върху сумата от 3110,87 лв., по фактура №2307513998, за 7 дни забава от 15.07.2024 г. до 22.07.2024г.; 1.34. неустойка в размер на 2177,61 лв., представляваща 10% върху сумата от 3110,87 лв. по фактура №2307514076 за 7 дни забава от 15.08.2024г. до 22.08.2024г.; 1.35. неустойка в размер на 3421,96 лв., представляваща 10% върху сумата от 3110.87 лв. по фактура №2307514151 за 11 дни забава от 15.09.2024г. до 26.09.2024г.; 1.36. неустойка в размер на 1866,52 лв., представляваща 10% върху сумата от 3110.87 лв. по фактура №•••••••••• за 11 дни забава от 15.10.2024г. до 21.10.2024г. Твърди се дължима неустойка и на основание чл.28, ал.2 от договора за наем, в размер на 7 153,20 лв., представляваща трикратният размер на дължимия месечен наем от 2384,40 лв. по фактура № ••••••••••, за закъснение в плащането от 57 дни - от 15.11.2020г. до 11.01.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателно изплащане. Правят се доказателствени искания. Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в срока по чл. 367 ГПК е подала отговор. Предявените искове се оспорват по същество като неоснователни. Не се оспорва фактът на сключен между страните договор за наем № Н - 16 от 25.08.2020г. за отдаване под наем на недвижим имот, находящ се на административен адрес в гр.Г., както и съдържанието на договора. Не се оспорва и наличието на уговорена клауза в чл.28, ал.1 и ал.2 за дължими неустойки. Прави се възражение за погасяване на част от вземането, описано в пунктове от 1.1. до 1.9 и по пункт 2.1 , описани в поправената искова молба, по давност, като ответната стана се позовава на тригодишна такава, считано от падежа на фактурите до подаване на иска. Възразява се по нищожността на неустойката за забава по чл.28 от Договора, като се твърди, че същата е уговорена извън присъщите й функции и нарушава принципа на справедливостта. Поддържа се нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с добрите нрави. При тези възражения се иска отхвърляне на иска като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. В срока по чл. 372 ГПК ищецът е подал становище и допълнителна искова молба. Със становището се оспорва възражението на ответника за погасяване на част от вземането по давност на две основания. Първото, че е неясно посочено за кои месеци, периоди и по кои фактури се твърди,че е погасено вземането и второто - твърди се, че са тези вземания ищецът бил отправял покани за доброволно изпълнение и поради това на основание чл.116, ал.1,б „в“ от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително изпълнение. Оспорва се и възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза и се сочат аргументи за това в насока, че за ищеца не е настъпило обогатяване, поради липса на внасяне на суми, а отделно от това възражението е направено едва в хода на процеса а не при сключването на договора. Сочат се доводи за валидност на клаузата за неустойка и че претендираният размер не е прекалено голям в сравнение с причинените на ищеца вреди. Прави се възражение за недопустимост на това възражение за намаляване на неустойка по търговска сделка, каквато е процесната. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното дружество. С ДИМ се поддържат фактическите твърдения, обстоятелства и искане за защита, посочени в първоначалния иск, като по същество на възраженията в отговора ищецът е изразил аргументи в становището. В срока по чл.373 ГПК ответното дружество е представило допълнителен отговор, в който уточнява възражението си за погасяване по давност на част от спорното вземане, като изрично посочва неустойките, които счита за погасени по точки 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9 и 2.1 от исковата молба (точки 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9 и 2 от допълнителната искова молба), а именно: 1.1. неустойка в размер на 46,15 лв. върху сумата от 461.52 лв. наемна цена по фактура № 2307510473, за периода от 26.08.2020г. до 31.08.2020г., за 1 ден забава от 17.09.2020г. до 18.09.2020г.; 1.2. неустойка в размер на 1192,20 лв. върху сумата от 2384,40 лв. месечна наемна цена по фактура № 2307510606, за месец 09.2020г., за допуснато закъснение от 5 дни забава от 15.11.2020г. до 20.11.2020г.; 1.3. неустойка в размер на 6437,88 лв. върху сумата от 2384,40 лв. наемна цена по фактура № 2307510653, за месец 11.2020г., за допуснато закъснение от 27 дни забава от 15.12.2020г. до 11.01.2021г.; 1.4. неустойка в размер на 1776,85 лв. върху сумата от 1615,32 лв. по фактура № 2307510881, издадена за дължимост на месечна наемна цена за периода от 01.12.2020г. до 21.12.2020г. и писмо изх. № 2278 от 12.02.2021г., за допуснато закъснение от 11 дни забава от 15.03.2021г. до 26.03.2021г.; 1.5. неустойка в размер на 484,60 лв. върху сумата от 1615,32 лв. по фактура № 2307511031, издадена за дължимост на месечна наемна цена за периода от 01.03.2021г. до 21.03.2021г. и писмо изх. № 4196 от 01.04.2021г., за допуснато закъснение от 3 дни забава от 15.05.2021г. до 18.05.2021г.; 1.6. неустойка в размер на 1311,42 лв. върху сумата от 1192,20 лв. по фактура № 2307511548, издадена за дължимост на 50% от наемна цена за месец 09.2021г. и писмо изх. № 11302 от 13.09.2021г., за допуснато закъснение от 11 дни забава от 15.10.2021г. до 26.10.2021г.; 1.7. неустойка в размер на 61,43 лв. върху сумата от 43,88 лв. по фактура № 2307511617, издадена за дължимост на 50% доплащане към наема за периода от 25.08.2021г. до 30.09.2021г., допълнително споразумение 012285 от 30.09.2021г. и писма изх. № 10412 от 19.08.2021г. и изх. № 11302 от 13.09.2021г., за допуснато закъснение от 14 дни забава от 15.11.2021г. до 29.11.2021г.; 1.8. неустойка в размер на 2329,18 лв. върху сумата от 1663,70 лв. по фактура № 2307511623, издадена за дължимост на 50% доплащане към наема за периода от 01.10.2021г. до 20.10.2021г., допълнително споразумение към договор за наем № 12285 от 30.09.2021г. и писмо изх. № 13987 от 29.10.2021г., както и 100% наем за периода от 21.10.2021г.-30.10.2021г., допълнително споразумение към договор за наем № 12285 от 30.09.2021г. и писмо изх. № 13987 от 29.10.2021г., за допуснато закъснение от 14 дни забава от 15.11.2021г. до 29.11.2021г.; 1.9. неустойка в размер на 1907,52 лв. върху сумата от 2384,40 лв. по фактура № 2307511670, за наем за месец 11.2021г., за допуснато закъснение от 8 дни забава от 15.12.2021г. до 23.12.2021г. и 2. неустойка в размер на 7153,20 лв., представляваща трикратния размер на дължимия месечен наем за месец 10.2020г. от 2384,40 лв. по фактура № ••••••••••, за допуснато закъснение от 57 дни забава от 15.11.2020г. до 11.01.2021г. По отношение на тези неустойки ответната страна поддържа, че е изтекъл тригодишния давностен срок, считано от падежа по фактурите до подаване на исковете - 08.01.2025г. Обстоятелството, че ответникът е бил уведомяван с нарочни писма за извършена корекция на дължимия месечен наем, не прекъсва давността и в случая не намира приложение чл. 116, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Поддържа се отново възражението за нищожност на клаузата за неустойка , като договорена извън присъщите за неустойката функция, както и като договорена в противоречие с морала и добрите нрави. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на възраженията на ответната страна - предявен е осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД вр. с чл. 309 ТЗ. Възражението на ответника е за погасяване на част от вземането по давност - пр.основание чл.111, б „б“ ЗЗД и за нищожност на неустойката по чл.92, ал.2 ЗЗД вр. с чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Ищецът, редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа иска. Ответното дружество, чрез процесуален представител, оспорва иска и поддържа възраженията, направени в отговорите по исковата молба и допълнителната такава. По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице. Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Не е спорен и обявен на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за такъв е фактът, че между страните е сключен договор за наем № Н- 16/25.08.2020 г., по силата на който ищецът Изпълнителна агенция „В.”, в качеството на наемодател е предоставил на ответника „И., в качеството на наемодател - за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 17395.501.2238.1.12 - бивш гарнизонен стол, а понастоящем кафе-клуб в гр. Г.Д., с площ от 208,35 кв.м., представляващ имот частна държавна собственост, управляван от наемодателя – чл.1 – предмет и със срок на договора - 10 години от подписването му – чл.2. Договорена е дължима от наемателя до 15 –то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи месечна цена срещу предоставеното право на ползване в размер на 1987 лв., платима по посочена банкова сметка на ищеца с начисляване на 20 % ДДС – чл.3, ал.1 и 2. Така уговорения размер месечна цена се актуализира с двустранно подписване на допълнително споразумение всяка година към датата на подписване на договора като се взима предвид индекса на поребителските цени в страната, обявен от НОИ, умножен с последната договорена месечна цена – чл.4. В чл.28 е уговорена дължима неустойка, като в ал.1 такава се дължи за всеки ден закъснение в плащане на наемната цена или дължими консумативи в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем, когато забавата продължи до 30 календарни дни, а в ал. 2 в случай, че забавата надхвърли срока по ал.1, се начислява неустойка в трикратен размер на месечната наемна цена за всеки просрочен месец . С приемно – предавателен протокол от 26.08.2020г. наемодателят е предал на наемателя владението върху недвижимия имот, предмет на договора за наем. С четири последващи анекса е променяна дължимата наемна месечна цена, както следва: с анекс с изх.№ 12285/30.09.2021г., считано от 25.08.2021г. месечната цена се актуализира с 3 % и става в размер на 2046,61 лв. без ДДС; с Анекс изх.№ 12382/06.10.2022г., считано от 25.08.2022г. месечната цена е актуализирана със завишаване в размер на 11,7 % и става в размер на 2286, 06 лв. без ДДС; с Анекс изх.№ 11795/06.10.2023г. цената е актуализирана с 13,4 % завишаване и става в размер на 2592,39 лв. без ДДС, считано от 25.08.2023г. и считано от 25.08.2024г. с Анекс изх.№ 11624/27.09.2024г. цената е завишена с 3,6 % и става в размер на 2685,72 лв. без ДДС. С докладна записка изх.№ 15069/06.12.2024г. до директора на Изпълнителна агенция „В.“, изготвена от директора на финансовата дирекция на ищеца е констатирано, че действащи договори за наем по 18 от тях не са начислени неустойки за забавяне плащането на дължимата месечна цена, като е предложено изпращане на покани за доброволно изпълнение до наемателите за изплащане на дължимите суми за забава, като в т. 7 е предложено изпращане на Покана за доброволно изпълнение до ответното дружество „И.“ ЕООД по до договор Н-16/25.08.2020г. и протокол за неустойка за закъснение в плащане на наемна цена № 14985/05.12.2024г. Този протокол, изготвен едностранно от ищеца, е представен по делото и от него се установява, че по процесния договор за наем за периода от 26.08.2020г. до 31.10.2024г. е установена забава в плащанията на наемната цена от ответника, като в протокола са описани фактурите, издадени за тези месеци, роя дните забава, както и начисления размер неустойка, съобразно броя на забавата в дни, като е посочен общ дължим размер неустойка от 76 193,95 лв. До ответното дружество от ищеца е изпратена покана с изх.№ 15498/16.12.2024г. за доброволно изпълнение, с приложен към нея Протокол с изх. №14985/05.12.2024г. за начисляване на неустойки, съдържащ счетоводна информация от м.08.2020г. до м. 10.2023г. включително, с която ответникът е поканен в едноседмичен срок от получаването да заплати сумата от 76 193,95 лв., представляваща неустойка за забава на основание чл.28 от договор Н- 16/25.08.2020г. Поканата е връчена на ответното дружество чрез куриер- EMS BULPOST. Съгласно приложена по делото разпечатка за товарителница CL010915122BG, съдържаща ПДИ с изх. №15498/16.12.2024 г., пратката е приета и товарителницата е регистрирана в системата на 17.12.2024 г. в 13,33 ч., като в последствие е доставена на клиента на 18.12.2024г. в 14,48 ч. в гр. Гоце Делчев. С писмо вх. №450/16.01.2025 г., ответникът е признал факта на допуснато понякога „Незначително закъснение“ при изпащане на дължимия наем, но е възразил по действителността на клаузата за неустойка. Обосновал е твърдение, че начислената неустойка за забава по чл.28 от договора за наем е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което не обвързва страните. В отговор на това възражение от ищеца е изпратено ново писмо с изх. №1377/31.01.2025г., с която са оспорени аргументите по възражението и е определен 7- дневен срок от получаването на писмото за внасянето на дължимата сума от 76193,95 лв. - неустойки за забава по договор за наем №Н- 16/25.08.2020г. Писмо с изх. №1377/31.01.2025г. е изпратено по куриер- EMS BULPOST. Съгласно приложена по делото обратна разписка, пратката е приета на 03.02.2025 г. и е била доставена лично на управителя на дружеството г-н К.С. на 11.02.2025г. в 14ч. в гр. Гоце Делчев. С решение № 65/03.04.2024г., постановено по гр.д.№ 1221/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, искът на ИА „В.“ срещу ответника „И.“ ЕООД за заплащане на сумата в общ размер от 12 065,06 лева, представляваща неплатени наеми по договор за наем № Н-16/25.08.2020г. за м.04.2021г., м.12.2021г., м.01.2022г., м.02.2022г. и м.03.2022г. включително ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 15.12.2023г. до окончателното изплащане е отхвърлен като неоснователен, поради извършено в хода на производството плащане, а ответникът е осъден да заплати само разноските по производството. Решението е влязло в законна сила и по този факт не се спори между страните. От приетата и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява следното: Вещото лице се е запознало с приложените документи, включително и представените от ищеца фактури и преводни нареждания, като сочи, че за целия процесен период са издадени фактури на обща стойност 119 506,41 лв., като същите са платени. В табличен вид в таблица № 1 е описало всяка една фактура под номер и дата на издаване, стойност, падеж, платена стойност, дата на плащане и в последната графа от таблицата е отразен дните закъснение, отчитано от уговорения падеж, ако има такова, за които забавяния се дължи неустойка. При изчисляването й вещото лице е взело предвид разпоредбата на чл.72 от ЗЗД и чл.22, ал.7 от ДОПК. Според чл. 72 от ЗЗД - когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден, а съгласно чл.22, ал.7 от ДОПК - когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден. В таблица № 2 от вещото лице е изчислена неустойката във връзка чл.27, ал. 1 от договор за наем № Н-13/25.08.2020г. и при приложението на разпоредбите на чл.72 ЗЗД и чл. 22, ал.7 от ДОПК за всеки период закъснение и съобразно разпоредбата на чл.28 от договора за наем. За периода от 17.09.2020г. до 11.01.2021г. по договор за наем Н- 16/25.08.2020г. има закъснение в плащането па наема е 88 дни и размера на неустойката е 13 837,23 лв. За периода от 15.03.2021г. до 23.12.2021 г. по договор за наем Н- 16/25.08.2020 г. има закъснение в плащане то на наема е 59 дни и размера на неустойката е 7 547,94 лв. За периода от 16.05.2022 г. до 17.01.2023 г. по договор за наем Н- 16/25.08.2020г. има закъснение в плащането на наема е 63 дни и размера на неустойката е 16 798,73 лв. За периода от 15.02.2023 г. до 19.01.2024 г. по договор за наем Н- 16/25.08.2020 г. има закъснение в плащането па наема с 43 дни и размера на неустойката е 12 572,73 лв. За периода от 15.03.2024 г. до 21.10.2024 г. по договор за наем Н- 16/25.08.2020 г. има закъснение в плащане то па наема с 66 дни и размера на неустойката е 20 531,74 лв. За целия процесен период закъснението в плащането на наема е с 319 дни и размера на неустойката е общо от 71288,36 лева. В таблица 3 вещото лице е описало неустойките, така както са претендирани от ищеца, но сочи, че разминаванията между тези данни и изчисляванията на експертизата в таблица 2 се дължи на начина, по който са изчислявани дните закъснение от ищеца от една страна и вещото лице от друга: за периода 17.09.2020г. до 11.01.2021г. закъснението е 88 дни, тъй като 15.11.2020г. е събота и падежът е на 16.11.2020г.; за периода от 15.03.2021г. до 23.12.2021г. закъснението с 59 дни, тъй като 15.05.2021 г. е събота и падежа е на 17.05.2021г.; за периода от 16.05.2022г. до 17.01.2023г. закъснението е 63 дни, тъй като 15.05.2022г. е неделя и падежът е на 16.05.2022г., 15.10.2022г. е събота и падежа е на 17.10.2022г. и 15.01.2023г, е неделя и падежът е на 16.01.2023г.; за периода от 15.02.2023г. до 19.01.2024г. закъснението е 43 дни, тъй като от 14.04.2023г. до 17.04.2023г. е Великден и падежът е на 18.04.2023г., 15.07.2023г. е събота и падежът е на 17.07.2023г. и 15.10.2023г. е неделя и падежът е на 16.10.2023г.; за периода от 15.03.2024г. до 21.10.2024г. закъснението е 66 дни, тъй като 15.06.2024г. е събота и падежът е на 17.06.2024г. и 15.09.2024г. е неделя и падежът е на 16.09.2024г. За целия процесен период законната лихва върху спорното вземане е в размер на 246,26 лева. В заключение вещото лице е обобщило, че за целия процесен период е налице забава в плащанията на наема от 319 дни и неустойката е дължима в общ размер от 71 288,36 лв., като по периоди, дни в забава и поотделно дължима неустойка за всеки отделен период на забава, е както следва: За периода от 17.09.2020г. до 18.09.2020 г. забавата е 1 ден и неустойката е в размер на 46,15 лв.; за периода от 16.11.2020г. до 20.11.2020г. забавата е 4 дни и неустойката е в размер на 200,00 лв.; за периода от 16.11.2020г. до 11.01.2021г. забавата е 56 дни и неустойката е в размер на 7 153,20 лв; за периода от 15.12.2020г. до 11.01.2021г. забавата е 27 дни и неустойката е в размер на 6 437,88 лв.; за периода от 15.03.2021г. до 26.03.2021г. забавата е 11 дни и неустойката е в размер на 1 776,85 лв.; за периода от 17.05.2021г. до 18.05.2021г. забавата е 1 ден и неустойката е в размер на 161,53 лв.; за периода от 15.10.2021г. до 26.10.2021г. забавата е 11 дни и неустойката е в размер па 1 311,42 лв.; за периода от 15.11.2021г. до 29.11.2021г. забавата е 14 дни и неустойката е в размер на 2 390,61 лв.; за периода от 15.12.2021г. до 23.12.2021г. забавата е 8 дни и неустойката е в размер на 1 907,52 лв.; за периода от 16.05.2022г. до 20.05.2022г. забавата е 4 дни и неустойката е в размер на 982,37 лв.; за периода от 15.06.2022г. до 21.06.2022г. забавата е 6 дни и неустойката е в размер на 1 473,56 лв.; за периода от 15.07.2022г. до 29.07.2022г. забавата е 14 дни и неустойката е в размер на 3 438,30 лв.; за периода от 15.08.2022г. до 19.08.2022г. забавата е 4 дни и неустойката е в размер на 982,37 лв.; за периода от 15.09.2022г. до 21.09.2022г. забавата е 6 дни и неустойката е в размер на 1 473,56 лв.; за периода от 17.10.2022г. до 18.10.2022г. забавата е 1 ден и неустойката е в размер на 245,59 лв.; за периода от 15.11.2022г. до 28.11.2022г. забавата е 13 дни и неустойката е в размер на 3 192,71 лв.; за периода от 15.12.2022г. до 29.12.2022 г. забавата е 14 дни и неустойката е в размер на 4 735,93 лв.; за периода от 16.01.2023г. до 17.01.2023г. забавата е 1 ден и неустойката е в размер на 274,33 лв.; за периода от 15.02.2023г. до 21.02.2023г. забавата е 6 дни и неустойката е в размер на 1 645,96 лв.; за периода от 18.04.2023г. до 21.04.2023г. забавата е 3 дни и неустойката е в размер на 822,98 лв.; за периода от 15.05.2023г. до 17.05.2023г. забавата е 2дни и неустойката е в размер на 548,65 лв.; за периода от 17.07.2023г. до 18.07.2023г. забавата е 1 ден и неустойката е в размер на 274,33 лв.; за периода от 15.08.2023г. до 21.08.2023г. забавата е 6 дни и неустойката е в размер на 1 645,96 лв.; за периода от 15.09.2023г. до 18.09.2023г. забавата е 3 дни и неустойката е в размер на 822,98 лв.; за периода от 16.10.2023г. до 23.10.2023г. забавата е 7 дни и неустойката е в размер на 1 920,29 лв.; за периода от 15.11.2023г. до 20.11.2023г. забавата е 5 дни и неустойката е в размер на 1 780,70 лв.; за периода от 15.12.2023г. до 21.12.2023г. забавата е 6 дни и неустойката е в размер на 1 866,52 лв.; за периода от 15.01.2024г. до 19.01.2024г. забавата е 4 дни и неустойката е в размер на 1 244,35 лв.; за периода от 15.03.2024г. до 26.03.2024г. забавата е 11 дни и неустойката е в размер на 3 421,96 лв.; за периода от 15.04.2024 г. до 25.04.2024г. забавата е 10 дни и неустойката е в размер на 3 110,87 лв.; за периода от 15.05.2024г. до 28.05.2024г. забавата е 13 дни и неустойката е в размер на 4 044,13 лв.; за периода от 17.06.2024г. до 19.06.2024г. забавата е 2 дни и неустойката е в размер на 622,17 лв.; за периода от 15.07.2024г. до 22.07.2024г. забавата е 7 дни и неустойката е в размер на 2 177,61 лв.; за периода от 15.08.2024г. до 22.08.2024г. забавата е 7 дни и неустойката е в размер на 2 177,61 лв.; за периода от 16.09.2024г. до 26.09.2024г. забавата е 10 дни и неустойката е в размер на 3 110,87 лв.; за периода от 15.10.2024г. до 21.10.2024г. забавата е 6 дни и неустойката е в размер на 1 866,52 лв. Така установеното, сочи на следните правни изводи: Обстоятелствата, на които се основава иска, ведно с поддържаното въз основа на тях искане за защита /петитум/, сочат на предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД – за заплащане на неустойка, поради неточно изпълнение по сключен между страните договор за наем. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи наличието на действително главно задължение, което ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Ответникът от своя страна носи тежестта да проведе насрещно доказване, като установи, че е изправна страна по договора и че е изпълнила точно и добросъвестно поетото насрещно по договора задължение, което е било обезпечено с поемането на неустоечната уговорка. Не е спорен фактът, че между страните е бил сключен договор за наем № Н- 16/25.08.2020г., по който имат съответно качеството на наемодател и наемател, както и че част от постигнатите договорки е клауза за дължима неустойка по чл.28 от договора, според която - при закъснение заплащането на наемната цена или консумативи наемателят дължи неустойка в размер на 10 % за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на дължимия наем – чл.28, ал.1. Когато продължителността на забавата от заплащането на наемната цена или консумативи е продължило повече от 30 дни то размерът на дължимата неустойка не се определя по правилото на ал.1, а по реда в ал.2, в който случай дължимата неустойка се дължи месечно в трикратния размер на дължимата месечна цена. Както в отговорите към исковата молба и допълнителната такава от ответното дружество се признава твърдения от ищеца факт, че за процесния период част от дължимата месечна цена е изплатена, но с допусната от него като наемодател забава в изплащането й след 15 –то число за месеца, следващ този, за който се дължи. Това обстоятелство се потвърждава, както от приетото решение на РС Гоце Делчев, така и се установява от експертизата. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и в него подробно в таблици № 1 и №2 са описани хронологично за процесния период допуснатите забави в изплащането на наемната цена, тяхната продължителност, както и са изчислени дължимите неустойки, съобразно начина на изчисляването им, съгласно чл.28 от договора. Следователно, следва да се приеме за установен фактът, че между страните е сключено валидно двустранно правоотношение, по който ответната стана е поела задължението да изплаща месечна наемна цена в определен срок, но за процесния период същият е бил в забава по отношение изплащането на дължимата цена за посочените в заключението месеци и брой дни просрочие. Ето защо в полза на наемателя е възникнало правото да претендира заплащане на договорената неустойка. Неустойката като акцесорно спрямо главното задължение съглашение, обезпечава изпълнението му. В този смисъл, с оглед договорната свобода /чл.9 ЗЗД/ страните могат да договарят обезщетение, което неизправната стана дължи на изправната за всякакъв вид неизпълнение на задължение, произтичащо от сключения договор. В този смисъл неустойка може да се договаря за всякаква форма на неизпълнение – при пълно или отчасти неизпълнение, при неточно според уговореното, включително и при забавено такова, каквато е процесната клауза на чл. 28 от договора – уговорена неустойка за забавено изпълнение. От ответната страна са направени две възражения – за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави и второто възражение е за погасяване на част от претендираните неустойки по давност, като ответната страна се позовава, че за този вид вземане е относима хипотезата на чл.111, ал.1, б „б“ от ЗЗД. За да е приложим института на погасителната давност по отношение на едно вземане, следва преди това да се направи преценка за неговата дължимост, което е пряко следствие от извода за валидност на правното основание, което го поражда. Ето защо в случая първо като преюдициално спрямо давността, следва да се разгледа възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза: Ответното дружество е обосновало нищожността на клаузата с тезата, че е сключена в противоречие с добрите нрави, а последното се изразявало в уговарянето й извън присъщите за такова обезщетение обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Горният извод ответникът прави при съпоставяне претендираната за общо 319 дни забава неустойка с размера на дължимата за този период лихва за забава, като твърди, че поисканата неустойка по чл.28 от договора надвишава с 290 пъти лихвата за забава. Възражението на ответника за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие с добрите нрави е с пр.основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, но към момента на сключване на договора, а не впоследствие. Според ТР е дадено определение за добрите нрави, както и за критерии, които са от значение при преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави – естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС). Добрите нрави по см. на чл.26, ал.1 ЗЗД не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи /неписани морални норми с правно значение/ или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС), нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т. о. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й – като глобална сума или процент от главницата, на базата за начисляването й – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението, респ.възможни са и други критерии. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, като напр.обстоятелствата във връзка със сключване на договора и преддоговорните отношения между страните, обичайните практики за сключване на такъв вид договор, установени други предходни търговски или граждански правоотношения между страните и др. Именно при преценка на някои от примерно изброените по-горе критерии и задължителните указания на ВКС, че тази преценка следва да се прави към момента на сключване на договора, следва извода, че към този релевантен момент не е налице основание да се счете, че договорената неустойка е противоречаща на добрите нрави. Към този именно момент не е било ясно между страните крайния евентуален момент на изпълнение, респ.неизпълнение, за да се направи извод за свръхзадълженост. Отделно от това, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което в случая не е налице, тъй като липсват както доказателства, така и индиции в тази насока. Размерът на уговорената мораторна неустойка е стопански поносим и няма екзорбитантен размер, тъй като по същество е уговорена дължима неустойка в размер на 1/10 на от дължимата наемна цена на ден при забава, а при точно по време изпълнение дължимата месечна наемна цена на ден би била равна на 1/30, т.е. по начина, по който е уговорена неустойката за забава е равна до три пъти дневната наемна цена, но този размер на първо място е ограничен до трикратния такъв, а от друга ефективно стимулира изпълнението на насрещното задължение на наемателя да плати цената, както и представлява санкция за недобросъвестно поведение, изразяващо се в неточно по време изпълнение, според уговореното. Ако неустойката би била равна на наемната цена не би изпълнила наказателната си функция и не би стимулирана точно по време изпълнение. При това положение дължимостта на такава неустойка е изцяло в поведението на наемателя. Натрупването на задължение за заплащане на неустойка е в резултат на продължително неизпълнение от страна на самия наемател, т.е. изцяло е зависела от волята на задължената страна, а не от начина по който е уговорена самата неустойка. Ответната страна е могла да влияе върху нарастването на размера на неустойката като изпълни точно по време поетото насрещно парично задължение, което е изцяло в свободната воля на тази страна /така Решение № 11529 от 13.07.2020г. на САС по т.д.№ 1652/2020г. на САС/. По делото няма данни за наличие на обективно основание, което да оправдае факта на забавеното изпълнение.Ето защо, към момента на сключване на договорите не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципа на справедливостта чрез уговаряне на процесната клауза за неустойка. Натрупването й е единствено поради неточно изпълнение от страна на ответника, което е изцяло в неговата воля и поради това тази страна не може да се позовава, че се накърняват добрите нрави при съпоставяне на калкулирания размер спрямо евентуално дължима лихва за забава за същия период. Принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, още повече, че в случая ответната страна съпоставя посочените по-горе величини към момент, последващ сключването на клаузата, към който меродавен момент следва да се прави преценка за нейната валидност, а не впоследствие – към момента на дължимото изпълнение, към който преценката за нищожност на клаузата е неотносим. Подобно е разрешението и в съдебната практика - в решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., на ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Ето защо ако се възприеме тезата на ответника за нищожност на процесната неустоечна клауза, това би довело до отричане изобщо приложението на материалния институт на неустойката. В Определение № 15/13.01.2022г., постановено по т.д.№ 2434/2020г. на ВКС, ТК, е възприета тезата, че уговарянето на дължима неустойка по начина, по който е уговорена в процесната клауза на чл.28 от договора за наем – 10 % от месечната цена за всеки ден закъснение, но с краен срок до тримесечната наемна цена, не е екзорбитантна, доколкото гарантира реализирането на останалите две функции на неустойката – обезпечителната и санкционната, поради което осъществяването им не гарантира от размера н неустойката в зависимост и спрямо наемната цена. При търговските сделки, сключени между търговци, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност, съгласно чл. 309 о т ТЗ. Законодателят е изключил възможността за частично освобождаване от отговорност на длъжника, съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 о т ЗЗД - при съпоставяне на неустойката с размера на претърпените вреди. Изключването на прекомерността, като основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за придаване и на поинтензивна наказателна функция на неустойката по търговските сделки между търговци, тъй като забавеното изпълнение на парично задължение може да има значителен неблагоприятен ефект върху търговската дейност на кредитора и да рефлектира върху оборота като цяло. В решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г., І т. о. на ВКС, е прието, че несъразмерността между главницата и неустойката не може да се преценява към момента на неизпълнението, съответно неудържимото нарастване на неустойката в резултат на продължителния период на забавата, дори когато при извършване на съпоставка с главницата сочи на явна прекомерност, не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. С оглед на това е неоснователно съпоставянето на натрупания размер неустойка, поради забава с дължимия за този периода лихва за забава, тъй като тези стойности са калкулирана към датата на констатираното неизпълнение, а не към датата на сключване на договора и в частност на уговаряне на клаузата за неустойка. Именно последният момент е меродавен за преценка нищожност на клаузата на посоченото от ответника основание. По изложените мотиви уговорената мораторна неустойка не е нищожна на соченото от ответника основание. Не нарушава принципа на справедливост и не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Размерът на неустойката не подлежи и на намаляване предвид разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, тъй като поне една от страните в правоотношението е търговец. Затова и в правната сфера на ответника е възникнало задължение за заплащане на мораторна неустойка, изчислена в размерите, според уговореното в чл.28 от договора за наем, съобразно дните на забавено плащане на цената. Ето защо, следва да се разгледа следващото направено в преклузивните срокове по оспорване възражение от ответника - за погасяване на част от действителните вземания за неустойка по давност – пр.основание чл.111, б „б“ ЗЗД вр. с чл.120 ЗЗД. Между страните е спорно дали вида вземане се погасява с кратката три годишна давност. Съгласно чл. 111, б „б“ ЗЗД в тригодишен срок се погасяват вземания за обезщетения и за неустойки от неизпълнен договор. Ищецът поддържа, че за погасяване на вземането за неустойки е относима общата петгодишна давност – чл.110 ЗЗД, като сочи, че съгласно чл. чл. 111, б „б“ ЗЗД тригодишният срок е относим за погасяване на неустойки поради неизпълнен договор изобщо, а не поради забавено изпълнение. Също така изтъква, че на основание чл.116, ал.1, б „а“ от ЗЗД е налице прекъсване на давността с признаване на вземането от ответника пред наемодателя на 16.01.2025г. с подаване на възражение вх.№ 450/16.01.2025г. Горните тези на ищеца са неоснователни. В цитираната разпоредба на чл.111, б „б“ от ЗЗД изрично е посочено, че неустоечните задължение се погасяват с кратката давност. Законодателят е посочил, че се касае до всички неустойки за неизпълнение, като тук се включват всички клаузи за заплащане на обезщетение за всяка проявна форма на неизпълнение – пълно или частично неизпълнение, неточно по време или по уговорено качество и др. Следователно, след като самият закон не ограничава вида неустойка, а е използван терминът „за неизпълнение“, разпоредбата на чл. 111, б „б“ от ЗЗД следва да се тълкува - неустойка за неизпълнение изобщо. В тази насока е и съд.практика. Горното разрешение е и в съответствие с факта, че самото главно задължение е за повтарящо се плащане на парични суми, дължими през определени интервали, което възниква от един и същ правопораждащ факт и има фиксирана месечна сума – наемна цена, следователно е периодично вземане по см. на чл.111, б „в“, предл.1-во от ЗЗД и се погасява с по-кратката давност. Ето защо, няма как неустойката, като акцесорно спрямо главното задължение, да се погасява с по-дълга давност /така вж.съд.практика/ спрямо главницата. Неоснователно е твърдението на ищеца, че давността е била прекъсната с признаване на вземането от ответника. С писмо с вх.№450/16.01.2025г. ответникът е признал друг факт, че е бил в забава при изпълнение на главното задължение за заплащане на наемната цена, а не фактът, че дължи неустойка. Вземането за неустойка е изрично оспорено в соченото писмо с твърдение, че клаузата, която го поражда е нищожна, поради което е неприложима хипотезата на прекъсване на давността по см. на чл.116, б „а“ от ЗЗД. Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В чл.114, ал.4 ЗЗД изрично е посочено началото на отчитане на срока за погасяване на неустойки за забава- от последния ден, за който се начислява такава. Исковата молба е подадена по пощата – на 09.04.2025г., поради което при отчитане на срока по чл.111, б „б“ ЗЗД вр. с чл.114, ал.4 ЗЗД следва, че всички начислени неустойки, чиито падеж е настъпил до 08.04.2023г. са погасени по давност.. Според справка №2 от експертизата на вещото лице това са всички неустойки за 2020г., за 2021г. или в общ размер от 21385,17 лв. /13837,23 лв. +7547,94 лв./. За определяне на размерът на вземането съдът съобразява данните в таблица 2 от Вещото лице, което при определяне на сроковете за забава е съобразило коректно падежите съобразно това дали падежът е настъпил в почивен или празничен ден. За горният размер искът следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност и искът се уважи за остатъкът от 49903,20 лв. или 25 515,10 евро, а над този размер до поискани в ИМ искът следва да се отхвърли като неоснователен, като недоказан по размер. Главното вземане е дължимо ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до изплащането. С присъждането на лихва забава върху акцесорното вземане за неустойка от подаване на исковата молба не възниква състояние на анатоцизъм, тъй като спорното вземане е дължимо като такова на общо основание и при неизпълнение на падежа се дължи лихва за забава в размер на законната лихва /чл.86 ЗЗД/. С решението съдът установява дължимостта на тези вземания, поради което върху, тях се дължи лихва за забава, считано от подаване на исковата молба, чиито размер се изчислява едва в изпълнителния процес в зависимост от изплащане на главното вземане /в тази насока и относно погасяване на този вид неустойка с кратката давност – Решение № 269/23.04.2024г., постановено по в.гр.д. №160/2024г. на САС/. По разноските: И двете страни са направили и поискали разноски. Дължат се само тези, които до приключване на устните състезания са доказани по основание и размер. С оглед изхода от спора и на двете страни се дължат разноски – на ищеца, съобразно уважената /чл.78, ал.1 ГПК/, а на ответника, съобразно отхвърлената част /чл.78, ал.3 ГПК/. Ищецът е поискал разноски по списък по чл.80 ГПК в общ размер от 3847,76 лв., от които 3047,76 лв. за внесена д.т., 400 лв. за вещо лице и 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, съдът определя възнаграждението на страна, представлявана от юрисконсулт, съобразно предмета на спора, реално свършената работа и размерите по чл.37 ЗПП и НЗПП. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размерите по чл.25 от НЗПП, но в редакцията й, която е била в сила към датата на упълномощаването. В случая на л.44 пълномощното е с дата 15.10.2024г., който е меродавния момент, към който следва да се определи размерът по НЗПП или това е сума в размер на 360 лв. Делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, което да обоснове приложението на ал.2 на чл.25 и определяне на по-високо от това възнаграждение от 360 лв. Следователно при общо направени от ищеца разноски от 3807,76 лв. Съобразно уважената част на тази страна се дължат разноски от 2493,89 лв. Ответното дружество е направило разноски от 100 лв. депозит за вещо лице и 7 000 лв. за заплатено по банков път /за което са представени доказателства/ адв.възнаграждение или общо разноски от 7100 лв. От ищеца е направено възражение за прекомерност и искане намаляване на размера до минималните такива според Наредба 1 /2004г. за минималните размери на адв.възнаграждение/ сега с изм.заглавие Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа/. Ищецът е обосновал искането за намаляване на разноските за адв.възнаграждение на ответника като прекомерно, но го е обусловил с условието - в случай, че е претендиран размер адвокатско възнаграждение, който надвишава минимално предвидения такъв в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, т.е. възражението за прекомерност е само в случай на надвишаване на този минимален размер.С оглед на диспозитивното начало, като основен принцип в гражданския процес - чл. 6, ал.2 ГПК - предметът и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страната. Този принцип е относим по отношение на всички искания от страните и по отношение на всяко едно гражданско производство, а съгласно чл.8, ал.2 ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. Ето защо съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските, дължими на ответника, на основанието, на което е поддържано от ищеца при спазване на горните принципи на диспозитивното и състезателното начало. Действително, с оглед отсъствието на фактическа и правна сложност на спора, реално свършената от процесуалния представител на ответника работа, участие в две съдени заседания, при несъбрани значителни на брой доказателства и неупражнени множество процесуални и материални институти следва да адвоката на ответното дружество се определи възнаграждение съобразно минимума по чл.7, ал.2 т.4 от цитираната наредба, а именно в случая в размер на 6745,52 лв., в каквато насока е искането и на ищеца. Съобразно този размер разноски и направени общо разноски от 6845,52 лв., съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски от 1921,32 лв. Страните не са направили изявление за компенсиране на разноските, поради което служебно не се дължи произнасяне по този въпрос. На основание чл. 47, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България на датата на въвеждане на еврото в Република България, т.е. считано от 01.01.2026г., административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, превалутират автоматично от левове в евро стойностите в поддържаните от тях регистри чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13, освен ако в този закон не е предвидено друго. Ето защо на посоченото основание в диспозитива на решението следва да се изпише на първо място в официалната валута към датата на постановяване на решението, ведно с изписване и на левовата й равностойност. Водим от горното, съдът