Решение № 1684 от 29.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44299/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Д. А. П. с ЕГН: •••••••••• и адрес: •••••••••••••••••••••,съдебен адрес: •••••••••••••••• срещу В. Я. Д. с ЕГН: •••••••••• с адрес: •••••••••••••••••• и Я. В. Д. с ЕГН: •••••••••• с адрес: ••••••••••••••••••. Отправено е искане до съда да: -обяви за недействителен спрямо ищцата Д. А. П. сключения между ответниците В. Я. Д. и Я. В. Д., ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• -обяви за окончателен сключения между Д. А. П. и В. Я. Д. предварителен договор от ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Твърди се, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора. Собствеността следвало да бъде прехвърлена не по-късно от •••••••••••••••••••••••••••••••• При справка в Имотния регистър към Агенция по вписванията ищцата установила, че на •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• Представени са като писмени доказателства в преписи •••••••••••••••••••••••••••••• В срока по чл. 131 ГПК ответницата Я. В. Д./ чрез адв. И. К./ оспорва исковете като неоснователни. Сочи се, че тя е единствена дъщеря на В. Д., както и собственик на самостоятелен обект с ••••••••••••••••• Поддържа се, че ответницата живее на адреса още от 6 годишна възраст, като жилището било предвидено за нея още от нейните баба и дядо, регистрирана е в книгата за етажната собственост, поддържа контакти със съседи, титуляр е на партидите за ток и вода и заплаща разноските на апартамента. Тя лично и нейната майка (включително чрез средства от взаимоспомагателни каси към нейната •••••••••••••••••••) са се грижили и поддържали имота, извършвали са със собствени средства значителни ремонтни дейности, пребоядисване, подмЯ. на дограма. Сочи се, че са извършвани ремонти •••••••••••••• г. Твърди се, че родителите на ответницата В. Д. и ВМ Д. се разделят в началото на 2025 г. като договорката между двамата родители е процесният имот да стане собственост на дъщеря им. В. Д. е придобил този имот от своите родители ••••••••••••••••••••••• Сочи се, че. бащата В. Д. никога не е имал намерение да продава процесния недвижим имот и никога не е споменавал пред близки, съседи или пред семейството си, че е сключил предварителен договор за такава продажба. Оспорва се предварителния договор. Сочи се, че той е с неясна дата-цифром и словом съдържанието се разминава, като цифром месецът е обозначен като „0“. Твърди се, че предварителният договор, представен с исковата молба, не е подписван от В. Д., както и че В. Д. не е имал никога намерение да продава или прехвърля собствеността върху имота на трето лице, различно от своята дъщеря Я. Д., поради което не е налице валидно изразена воля от негова страна за продажба на процесния имот. Поддържа се, че положеният върху предварителния договор подпис за продавач не е на В. Д.. Изписаният текст с имената на В. Д. също не е с неговия почерк и не е изписан саморъчно от ответника. Сочи се, че е извършена частна експертиза, която сочи,ч е подписите и ръкописния текст в договора са изписани от лице различно от В. Я. Д., който е имитирал оригинали. Сочи се, че предварителният договор е нищожен и поради факта, че посочената в него продажна цена е в нереален размер и не отговаря на пазарната цена на недвижимия имот. В предварителния договор невярно било посочено, че „цената е съобразена с лошото състояние на имота“. Поддържа се, че имотът не е в лошо състояние, а е поддържан и ремонтиран. Излагат се доводи, че нищожността на предварителния договор води до неоснователност и на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като ищцата не е кредитор на В. Д.. Сочи се, че в предварителния договор не е посочено кога се заплаща окончателния размер, което навежда, че ищцата изобщо не е имала намерение да извърши плащане. Въвеждат се фактически твърдения, че В. Д. страда от „•••••••••••••••••“, което заболяване се развива с годините и води до периоди, в които В. Д. не се чувства добре, объркан е и свърхсилно се тревожи за своята дъщеря Я.. Последно бащата на Я. работил като охранител, включително през нощта. На 06.09.2025 г. на адреса на майката на Я. Д. в ••••••••••• се получила бележка, оставена на касата на вратата и с посочен съставител ищцата в настоящото производство, с която бележка Д. П. уведомява за заведено дело (не е посочено от кого и срещу кого, нито за какво се отнася заявеното дело) и настоява да се осъществи телефонен контакт. Този факт се определя като обезпокоителен, като очевидно ищцата има информация и за местоживеенето на майката на ответницата. В. Д. е разказал на майката на ответницата, че е бил нападнат от група лица от ромски произход, около април 2025 г. – началото на май 2025 г., които са взели личната му карта, мобилния му телефон и документи на апартамента, които са подготвяни от семейството именно заради желанието на В. Д. да прехвърли собствеността на апартамента в полза на Я. Д.. Въпросните лица са принудили В. Д. да напусне и работа. През лятото Я. Д. разбира от баща си, че вероятно с насилствено отнетата му лична карта на негово име саизтеглени множество потребителски и/или стокови кредити като на едни и същи дати са теглени по няколко бързи кредита от различни финансови институции. Това е видно от справка в кредитния регистър през юни 2025 г., с която се снабдява В. Д. и която сочи, че на негово име са изтеглени следните кредити за сума близка до 30 000 лева: 1. Ти Би Ай Банк ЕАД – 2479 лева - изтеглени на дата 05.05.2025 г. 2. Изи Асет Мениджмънт Ад – 500 лева - изтеглени на дата 02.05.2025 г. 3. Стик-Кредит - 600 лева - изтеглени на дата 02.05.2025 г. 4. Файненшъл България ЕООД - 500 лева изтеглени на дата 02.05.2025 г. 5. Обидинена Българска Банка АД - 8000 лева изтеглени на дата 30.04.2025 г. 6. Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД - 3338,91 лева - изтеглени на дата 29.04.2025 г. 7. Профи Кредит България ЕООД - 1000 лева - изтеглени на дата 28.04.2025 г. 8. •••••••••• - 6947,63 лева изтеглени на дата 27.04.2025 г. 9. •••••••••• - 2999,99 лева – изтеглени на дата 25.04.2025 г. 10.•••••••••• - 3621,61 лева - изтеглени на дата 25.04.2025 г. За случая В. Д. е подал сигнал до •••••••••••••••, която не е обърнала никакво внимание. В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Я. Д. /чрез адв. М. Л./ оспорва исковете като неоснователни. Сочи се, че В. Д. понастоящем се намира в психиатрично отделение към ••••••••••••, където е постъпил за изследвания. Ответникът поддържа подадения от Я. Д. отговор, като също твърди, че не е подписал предварителен договор с дата 05.05.2025 г. и с никаква друга дата и никога не е имал намерение да продава процесния недвижим имот. Сочи се, че е дарил имота на 19.05.2025 г. на дъщеря си Я. Д. по своя воля, с пълноценно съзнание, а и в изпълнение на морален дълг към неговите родители. Сочи се, че ответникът не познава Д. А. П., никога не я е виждал, не е разговарял с тази жена и не е сключвал никакъв договор с нея. Твърди се, че Д. има заболяване „•••••••••••••••••“, с което е диагностициран през 2014 г. и следва да получава медикаменти регулярно. Не е поставен под запрещение. Сезирал е прокуратурата, че лица от ромски произход са му отнели лични документи и документи за имота, възползвайки се от неговото психическо заболяване, което се обостря силно при стрес и липса на сън. Казва, че лице с имена ББ го е срещнал докато почива на пейка близо до Кооперативния пазар в кв. „•••••••••“, казал му, че го познава отдавна, защото В. Д. пазарувал храна и хляб от магазин в близост. Това се случва по спомен на доверителя ми края на април 2025 г. ББ отправил молба към В. Д. да изтегли вместо него кредит, за да си купи ••••••••• техника /къртач/, тъй като В. Д. имал сключен трудов договор и можел да изтегли кредит. ••••••••• предложил да купи алкохол и да отидат в апартамента на В. Д.. Тогава се случва ••••••••• да вземе връзка ключове, които били закачени на закачалка до входната врата. Без покана идва и друг мъж, за който В. Д. твърди да е от ромски произход. Ответникът твърди, че е бил бит, вързан и насила да му е изсипано в гърлото голямо количество алкохол, за да бъде доведен до неадекватно състояние, в което е бил принуден следващите дни да изтегли множество бързи кредити (стокови и парични) от различни банки и магазини. Твърди да е държан в гето в „••••••••“, но не се ориентира за адрес. Споменава имената на ББ, БСК, който бил тарторът на групата и някаква жена, която се представяла за леля на Б (Е), които с таксита са го водили по банки и магазини за стоки – телевизори, телефони и лаптопи, които вземали те, а него през цялото време заплашвали, че ако избяга или се оплаче ще пострада дъщеря му и нейната майка. Твърди да е бил „заведен“ на сила и със заплахи от тези лица да разкрие сметка в „••••••••••“, каквато до този момент никога не е имал в тази банка. Според него в тази сметка били преведени пари от бързите, кредити, които преди това тези хора го водили да изтегли и вземали. За сметката в „••••••••••“ В. Д. твърди, че групата, която го държала го накарала да изтегли първо 2000 лева, които отново взели. После искали останалата сума по тази сметка според него около още 13 000 лева, която също била от кредитите на името на В. Д., но служителка от „••••••••••“, пред която го завели споменала, че трябва да види някакъв договор. Ответникът не е разбирал за какъв договор става въпрос и тогава служителката му казала: „нали продавате имот, защо искате да теглите парите?“ В. Д. казал, че не продава никакъв имот и под претекст, че трябва да отиде до тоалетната успял да избягал от двамата мъже (Б и Б). Наложило се да се крие в продължение на дни, защото по негови думи бил преследван от този Б и „ромската имотна мафия“. Обадил се е на майката на Я. – ВМ и по неин съвет подал сигнал до прокуратурата за случилото се и сигнализирал „••••••••••“, за да няма никакво разпореждане с откритата на негово име сметка. С постановление на СГП е образувано досъдебно производство по сигнал за измама. Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••••••••••••••••••••••••••••••• От представена по делото схема ••••••••••••••••••••••••••••••• От представения по делото нотариален акт за •••••••••••••••••••••••••••••••••••••• От представената по делото медицинска справка,••••••••••••••••••••••••••••••••• Представен по делото е препис от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ••••••••••••••••••••• която купувачът следвало да заплати по следния начин: сумата от 1000 - преди подписване на настоящия договор за разноски, свързани с апартамента, като страните се договорили тази сума да бъде приспадната от капарото и продажната цена (чл. 1.2, б. „а“), сумата от 15 000 лева - при подписването на предварителния договор, представляваща задатък (капаро) (чл. 1.2, б. „б“), както и сумата от 150 250 лева, която следвало да бъде изплатена от купувача на продавача в деня на нотариалното изповядване на сделката и предаване на владението (чл. 1.2, б. „в“). Съгласно чл. 2.1 от предварителния договор страните се задължили да сключат окончателен такъв не по-късно от 30.05.2025 г. като се уговорили да се явят на посочената последна дата в 12 часа в кантората на нотариус ••••••••••••••••• от предварителния договор е уговорено, че продавачът се задължава да представи всички оригинални документи, установяващи правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариалното оформяне на сделката, като съгласно чл. 3.5 при неизпълнение на задълженията на продавача, същият възстановява на купувача сумата по чл. 1.2, б. „а“ в двоен размер, както и всички виновно причинени вреди и загуби, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на предварителния договор, а при неизпълнение на договора от страна на купувача е уговорено, че капарото остава за продавача, като купувачът се задължава да му възстанови всички виновно причинени вреди и загуби, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на този договор (чл. 4.2.). Видно от представения по делото констативен протокол о••••••••••••••••••••••••••••••••••••. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с искове с правна квалификация на чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В тежест на ищцата по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е да установи наличие на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, породено от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по което същата е изправна страна. Представен по делото е препис на предварителен договор. Своевременно с отговора на исковата молба ответниците оспорват представения препис по реда на чл.193 ГПК и искат съдът да задължи ищцата да представи преписа в оригинал на основание чл. 183 ГПК. Няма противоречие и в независимото спрямо чл.193 ал.1 ГПК приложение на чл.183 ГПК : страната е длъжна да вземе становище по истинността на документа, представен в копие, независимо от правото й да претендира представянето на оригинала, било с оглед потвърждаване или оттегляне на доказателственото си искане или с оглед възможността за изключване на документа при непредставянето му в оригинал./ Определение № 354 от 13.05.2014 г. по търг. д. № 4052/2013 г. на ВКС/. За пълнота следва да бъде посочено, че с Определение№ 50616/10.12.2025 г., в което е обективиран проекто-доклада по делото, съдът е указал на ищцата с оглед оспорването по чл. 193 ГПК с седмодневен срок да заяви дали ще се ползва от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••. Със същото определение ищцата е задължена на основание чл. 183 ГПК до първото о.с.з. да представи в оригинал предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••••. Определението е връчено на ищцата на ••••••••••••. С изтичане на седмодневния срок тя не е заявила дали ще се ползва от документа. Едва на 1•••••••••••••••••••••••ищцата заявява, че ще се ползва от оспорения документ. С молба Вх.№••••••••••••••••••••г. ищцата е заявила, че не е в състояния да се яви в о.с.з. на 27.01.2026 г. поради внезапно заболяване като е представен медицински документмедицинска бележка от д-р ИВ- „остра инфекция на горните дихателни пътища“.Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение“ по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт./ в т. см. Решение № 141 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 1105 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. На първо място представения медицински документ не отговоря на законовите изисквания и в него не е посочен какъв е предписания режим на лечение. На следващо място инфекция на горните дихателни пътища принципно не предполага някой от другите режими другите режими по чл. 15, ал. 1 от НМЕ- болничен, санаторно-курортен и домашен (на легло - постоянно или за определени часове на деня и стаен), които биха попречили на страната да се яви по делото. В тази връзка съдът е приел, че не е налице пречка за даване ход на делото и третира искането за отлагане като злоупотреба с право и опит за шиканиране на производството. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право – в този смисъл Определение № 52 от 27.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 222/2017 г., IV г. о. Оригиналът на оспорения по реда на чл. 183 ГПК документ трябва да бъде представен от страната при поискване от съда, като целта е установяване на първо място, че такъв документ съществува в действителност, съответно какво е действителното му съдържание, също дали то съответства на копието.Изключването на незаверените официално преписи от доказателствата е последица, която се съдържа в искането за представяне оригиналните документи. Ако страната не представи в срок поискания оригинал или официално заверен препис, съдът е длъжен, на основание чл. 183, изр. 2 ГПК, да постанови изрично определение, с което да изключи представеното копие от доказателствата по делото/Решение № 479/30.09.2009 г., по гр.д. № 4953/2008 г., на II г.о. на ВКС/. Такова определение е постановено в о.с.з. на 27.01.2026 г. Съдът е установил, че в указания срок/до първото о.с.з., така и до приключване на съдебното дирене ищцата не е представила оригинал на оспорения документ. Така доколкото представения препис от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.05.2024 г. е изключен от доказателствената съвкупност не се установява облигационно правоотношение, породено от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, което обуславя неоснователност на предявения иск. В тежест на ищцата по иска по чл. 135 ЗЗД е да установи качеството си на кредитор на ответника, както и че вземането й предхожда атакуваната сделка, както и да докаже, че атакуваните действия на длъжника я увреждат. Доколкото не се установява ищцата да е купувач по сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ответника В. Я. Д., каквито твърдения са релевирани в исковата молба, ищцата не е кредитор на ответника, съответно липсва първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, който подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат право на разноски съобразно представените списъци – съответно В. Я. Д. –2500 лева и Я. В. Д. – 6000 лева. Съобразно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. С Решение на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) от 8 юли 2025 г. е определена дата на въвеждане на еврото 01.01.2026 г. В диспозитива на съдебния акт всички суми следва да са посени в официалната валута към момента на постановяване на решението по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Сумите в лева се преизчисляват към евро при курс 1.95583 лева за 1 евро при правилата за закръгляне към най-близкия цент съгласно Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997. Изчисленията са както следва: 6000 лева=3067.75 евро, 2500 лева=1289.23 евро. Така мотивиран, съдът