Решение № 1932 от 4.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на М. Б. О. срещу решение № ППН-01-724/2022 от 27 ноември 2025 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията), с което: по т. 1 е обявена за основателна жалба с рег. № ППН-01-724/09 май 2022 г. на С. Л. В. срещу М. Б. О. за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 679/2016 във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС; по т. 2 е разпоредено на администратора на лични данни М. Б. О. да преустанови заснемането, осъществявано с 1 бр. камера на адрес [населено място], [улица], чрез демонтиране на камерата, на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016 за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС; и по т. 3. е предоставен 30-дневен срок след влизане в сила на решението да изпълни разпореждането по т. 2, в 7-дневен срок след изтичането на който, г-жа Обидимска следва да предостави в КЗЛД доказателства за изпълнението му. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение в цялост, относими към основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Твърди се, че КЗЛД неправилно е приела, че поставената от жалбоподателката камера обхваща зони за събиране на информация, които превишават необходимия периметър за гарантиране интересите на заинтересованото лице С. В.. В тази връзка КЗЛД е следвало да приеме, че в случая е налице надделяващ интерес по смисъла на чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 в полза на администратора и обработването на личните данни спрямо субектите на данни. В тази връзка се твърди, че КЗЛД не е отчела, че камерата не е включвала в обхвата си видеозаснемане на обществени площи и имоти на трети лица и следователно не са нарушени принципите по чл. 5, § 1, б. "б" от Регламента, а именно обработването на лични данни да е свързано с и да е ограничено до необходимото във връзка с легитимните цели на администратора. В постъпилото по делото писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателката се посочва още, че с появата си на публично място, вкл. и на стълбите или на улицата пред собствения си дом, човек излиза от своята частна сфера, като в чл. 13, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права - съгласие на изобразеното с фотография лице не се изисква, ако лицето се намира на публично или обществено място. По тези съображения намира приетото в решението на КЗЛД за неправилно и иска от съда да отмени обжалваното решение на Комисията като незаконосъобразно и да присъди разноски в полза на жалбоподателката. Ответникът - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна – С. Л. В., в подадена писмена молба, чрез процесуалния й представител адв. С. Г., оспорва подадената жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на С. Л. В., подадена пред КЗЛД на 21 октомври 2022 г., срещу М. Б. О., с оплаквания, че последната е поставила камера за видеонаблюдение над входната врата на апартамента си, намиращ се на втория етаж в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица]. /л. 17/, без взето решение от Общото събрание на етажната собственост и без съгласието на г-жа С. В.. Нарушението е установено от В. на 16 октомври 2022 г. На основание чл. 26 от АПК, г-жа М. О. е уведомена за образуваното административно производство по жалбата, като КЗЛД й е предоставила възможността по чл. 34, ал. 3 АПК за изразяване на становище и предоставяне на относими доказателства по предявените в жалбата твърдения /л. 26/. В отговор от Обидимска е посочено, че камерата е поставена с цел охрана, тъй като семейството се установило и живее трайно в Испания /л. 77/. Посочва, че от трима от съседите във входа е изразено съгласие за монтиране на камера за видеонаблюдение над апартамента й, което удостоверяват с подписите си. Приложени са служебна бележка и уведомление, издадени от домоуправителя и представител на етажната собственост - управителят на „Кедрон 7“ ЕООД, изпратено до КЗЛД, от които е видно, че към 19 октомври 2022 г., и съответно към 23 август 2023 г., от общото събрание на етажната собственост не е взимано решение за монтиране на камера за видеонаблюдение в общите части на сградата /л. 57/. Във връзка с жалбата, била извършена проверка от Комисията, при която било установено следното: На посочения в жалбата адрес: [населено място], [улица]се намира жилищна сграда - етажна собственост, с един вход. Сградата се състои от два жилищни етажа с по три апартамента, един партерен етаж с търговски обекти и един тавански етаж. Жилището, над което е монтирана процесната камера се намира на втория жилищен етаж в сградата и е собственост на майката на М. О.. Жалбоподателката пред КЗЛД и заинтересована страна в настоящето производство г-жа С. В. е собственик на един брой апартамент на първия жилищен етаж в сградата, един брой на втория жилищен етаж и едно помещение на таванския етаж, което е пригодено за живеене. Всеки от собствениците в етажната собственост притежава таванско помещение. Констатирано е, че на проверявания адрес е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 1 (един) брой Смарт IP Камера, разпознаваща движение и известия; Звукова и светлинна аларма; Двупосочно аудио: вграден микрофон и високоговорител; Възможност за запис и на звук. Системата за видеонаблюдение не осъществява запис и съхранение на видеокадри, тъй като няма поставена SD карта-памет в камерата и не е заплатен абонамент за облачна услуга за съхранение на данни. Достъп до системата за видеонаблюдение се осъществява в реално време единствено отдалечено - посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния телефон на М. О.. Камерата е монтирана на стената над входната врата на жилището, обитавано от Обидимска и е установено, че заснема част от етажната площадка, част от вратата на жилището, собственост на жалбоподателката, подстъпа към жилищата на етажа, както и стълбището, водещо към първия етаж и таванските помещения на сградата. На л. 85 от делото е приложено копие от снимка, визуализиращо изходящия образ и обхвата на камерата. Установено е, че посредством изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на физически лица - живущи, гости и посетители в сградата, тъй като тя позволява идентификация на физически лица. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол от 03 юли 2025 г., към който са приложени заснети снимки на жилищната сграда, камерата за видеонаблюдение, изходящия образ от нея и поставените информационни стикери за извършваното видеонаблюдение /л. 83/. Проверката е извършена от комисия, назначена със заповед № РД-15-61/04 март 2025 г. на Председателя на КЗЛД /л. 82/. Впоследствие в КЗЛД постъпва писмо с вх. № Г1ПН-01-724# 17/08 юли 2025 г. от ОД на МВР - Благоевград, съдържащо попълнен от О. В. за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение. Съставен е и констативен акт № ППН-02-804/13 август 2025 г., издаден от проверяващ екип към КЗЛД, обективиращ резултатите от извършената проверка /л. 80/. Вследствие извършения анализ от проверката, Комисията на свое заседание, проведено на 04 септември 2025 г., жалбата на С. В. е обявена за процесуално допустима, а като страни в производството са конституирани: жалбоподателката С. Л. В. и ответна страна М. Б. О., посочена като пасивно легитимирани страни от жалбоподателя. На страните е указано разпределянето на доказателствената тежест и са уведомени за разглеждането на жалбата по същество. С оспореното в настоящото производство решение № ППН-01-724/2022 от 27 ноември 2025 г., Комисията за защита на личните данни: по т. 1 е обявена за основателна жалбата с рег. № ППН-01-724/09 май 2022 г. на С. Л. В. срещу М. Б. О. за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 679/2016 във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС; по т. 2 е разпоредено на администратора на лични данни М. Б. О. да преустанови заснемането, осъществявано с 1 бр. камера на адрес: [населено място], [улица], чрез демонтиране на камерата, на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) 679/2016 за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС; и по т. 3. е предоставен 30-дневен срок след влизане в сила на решението да се изпълни разпореждането по т. 2, в 7-дневен срок след изтичането на който, г-жа Обидимска следва да представи в КЗЛД доказателства за изпълнението му. Въз основа на така приетото от фактическа страна, след като взе предвид и обсъди доводите и възраженията на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи относно законосъобразността на оспорения акт. При извършването на съдебната проверка на оспорения административен акт, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. При тази фактическа установеност, съдът обосновава следните правни изводи: Решението, според настоящия съдебен състав, въпреки силно нечетливо изписаната дата, поставена върху известието за доставянето му /л. 14/, е връчено лично на оспорващата на 01 декември 2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез КЗЛД на 10 декември 2025 г. Дори да се приеме, че не това е датата на връчването му, то жалбата следва да се приеме отново за подадена в срок, тъй като обжалваното решение е издадено на 27 ноември 2025 г. и това е най-ранната дата, на която то физически е могло да бъде съобщено на жалбоподателката, следователно срокът за оспорването му е започнал да тече най-рано от тази дата, което прави подадената на 10 декември 2025 г. пред КЗЛД жалба допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД. Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от надлежно легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Спорът е родово и местно компетентен на Административен съд - Благоевград на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед постоянния адрес на жалбоподателката. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, КЗЛД се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Решението се изпраща на субекта на данните, съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗЗЛД, и същото подлежи на обжалване по реда на АПК - чл. 38, ал. 8 от ЗЗЛД. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Решението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Спазена е установената писмена форма, като оспореното решение съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Мотивирано е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната му законосъобразност, същото съдържа съответните правни квалификации и е подписано от председателя и членовете на КЗЛД. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е започнало по писмена жалба до КЗЛД, подадена от физическо лице – субект на данни, съдържаща оплакване за нарушаване правата му по ЗЗЛД. Изискано е становище от лицето, срещу което е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на лични данни. Сезирането на КЗЛД е направено в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, с оглед узнаване на нарушението от субекта на данни на 16 октомври 2022 г. и подаването на жалбата на 21 октомври 2022 г., като е установено, че камерата не е премахната към момента на извършване на проверката - 03 юли 2025 г., т.е. извършването на нарушението не е преустановено. С писма от 29 февруари, 27 юни 2023 г. и 17 септември 2025 г., всички получени от В. на електронния й адрес, Комисията е информирала жалбоподателката за напредъка в разглеждането на жалбата и за резултата от нея, като по този начин е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. Решението е издадено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК и след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съобразно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД. Решението е и материално законосъобразно. Съгласно определението на чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на този закон. Тази своя функция Комисията осъществява, упражнявайки предоставени от закона правомощия, посочени в чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно чл. 57 от Регламента. Комисията анализира и осъществява цялостен надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на лични данни - чл. 10, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД. Този административен орган е оправомощен и да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон – чл. 38 и чл. 79, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД. С разпоредбата на чл. 12 от ЗЗЛД, на председателя и членове на комисията или на упълномощени от тях лица от администрацията, са възложени правомощия за осъществяване на контрол чрез извършване на проверки - ал. 4, които съгласно чл. 12, ал. 7 от ЗЗЛД завършват с констативен акт, като в случаите, когато в хода на проверката се установи административно нарушение, се образува административнонаказателно производство - ал. 8 по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). От анализа на посочените законови разпоредби се достига до извода, че органите, които осъществяват контрол за спазване на ЗЗЛД са: 1. Комисията на основание чл. 10, ал. 2 по реда на чл. 38 и чл. 39 от ЗЗЛД и 2. Председателят на КЗЛД и членовете на комисията или упълномощени от тях лица от администрацията на основание чл. 12 от ЗЗЛД. Редът, по който се осъществяват двата вида контрол, е различен. Когато Комисията е сезирана с жалба от физическо лице, което твърди, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, тя се произнася, съгласно чл. 38, ал. 3 с решение, какъвто е и конкретният случай. Съгласно дадените от закона в този случай правомощия, тя постановява решение, с което може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях, да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Видът и размерът на наказанието, зависи от това дали администраторът е юридическо или физическо лице и какво е извършеното нарушение. В случая, установените в хода на административното производство факти, не се оспорват от страните. В тази връзка безспорно е установено констатираното от извършилата проверката комисия, относно наличието на изградена система за видеонаблюдение чрез 1 брой камера, монтирана на стената над входната врата на жилището на втори етаж, в сграда в режим на етажна собственост. Камерата заснема част от етажната площадка, част от вратата на жилището, собственост на жалбоподателката, подстъпа към жилищата на етажа, както и стълбището, водещо към първия етаж и таванските помещения на сградата. Установено е, че системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 4 § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"),…. пряко или непряко,…чрез един или повече признаци. За „Обработване" се приема, всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение и т.н. или друг начин, по който данните стават достъпни - чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. От цитираните дефиниции следва изводът, че съдържащата се във видеозаснемането от средствата за наблюдение информация за физическото лице, съставляваща негов образ, попада в понятието „лични данни“, доколкото безспорно позволява неговото идентифициране, като в случая посредством видеозаснемането се обработват лични данни на всички субекти, преминаващи през процесната стълбищна площадка в кооперацията. Обработването се изразява в събиране и употреба на лични данни посредством автоматично средство. В допълнение „видеонаблюдение“, по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, е техническа форма на обработка и съхранение на лични данни и включва заснемане на лица и запис на получените данни. Вярно е, че в процесния случай се установява, че камерата не е свързана със записващо устройство и в нея не е била поставена карта с памет към момента на проверката, но същата позволява наблюдение на изходящия образ в реално време, което представлява обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, § 2 от Регламента, доколкото дава възможност за идентифициране на наблюдаваните лица. За да бъде законосъобразно обработването на лични данни следва да бъде налице и да е приложимо поне едно от условия, изброени алтернативно в чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да са спазени кумулативно принципите, посочени в чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В конкретния случай, по отношение на оспорващата, се констатира нарушение на принципите на обработване по чл. 5 § 1, б. „а“ и б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 при обработването на лични данни. Цитираната разпоредба урежда принципи, свързани с обработването на лични данни, които, видно от събраните по делото доказателства, са нарушени от оспорващата, а именно: нарушен е принципът за законосъобразност на обработването, доколкото обработването на лични данни на лицата, преминаващи по етажната площадка и стълбите на сградата не е ограничено до необходимото за постигането на охранителната цел на видеонаблюдението, т.е. в случая е нарушен принципът за „свеждане на данните до минимум“. Такава цел би било възможно да бъде постигната посредством система за видеонаблюдение, ако камерата от последната е насочена изцяло и само към имота на администратора на лични данни. Възможна хипотеза за постигане на тази цел също е разполагането на камера от вътрешната част на вратата на жалбоподателката, която да заснема единствено случващото се вътре в частния й имот. Освен това, както се посочи по-горе, за да е законосъобразно обработването на лични данни, от администратора на тези данни е необходимо наличието на една от хипотезите чл. 6, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679: субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече цели – (б. „а“); обработването да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор (б. „б“); обработването да е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора (б. „в“); обработването да е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице (б. „г“); обработването да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора (б. “д“); обработването да е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете (б. „е“). Установените в хода на административното производство факти и обстоятелства, не обосновават нито една от визираните хипотези. По делото липсват доказателства за дадено съгласие от страна конкретно на г-жа В. за обработването на личните й данни чрез видеонаблюдение. Твърденията на жалбоподателката за изразено съгласие по отношение на монтираната от нея камера от останалите съседи са ирелевантни към настоящия спор, доколкото не са обективирани в решение на етажната собственост и именно което КЗЛД е приела като нарушение на чл. 6, § 1, от Регламент (ЕС) 2016/679, във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС в решението си. Липсват доказателства и за законосъобразно обработване на личните данни на физическите лица в хипотезата на чл. 6, § 1, б. „б“ – наличието на сключен договор, изпълнението на който изисква обработването на лични данни. Не са налице данни за наличие на законово основание за обработването на лични данни, доколкото липсва легитимно взето решение за видеонаблюдение от Общото събрание в ЕС - чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламента. Предвид липсата на доказателства, не може да се приеме, че обработването на лични данни посредством видеонаблюдение, е в защита на жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице (б. „г“). Като абсолютно неприложима в конкретния случай, следва да се приеме хипотезата на чл. 6, § 1, б. „д“ от Регламента, доколкото администраторът не е субект, натоварен със задачи от обществен интерес или официални правомощия. Безспорно видеокамерата е поставена да служи за целите на легитимните интереси на администратора, а именно: охрана на неговото имущество. На този легитимен интерес на администратора на личните данни обаче, се противопоставят личните интереси и основните права и свободи на субектите на данни, а именно: живущите в жилищната кооперация на адреса, сред които е и инициаторът на административното производство, приключило с издаване на оспореното решение. Съгласно чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламента обработването на лични данни е законосъобразно, само ако, и доколкото обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Легитимният интерес трябва да е конкретен, като в обосновката му трябва ясно да е посочено какво е видно, че заснемането, извършвано от посочената камера, обхваща зони на събиране на информация, превишава необходимия периметър за гарантиране интересите на администратора и тази дейност не е балансирана с обществения интерес, който е засегнат. С камерата, която включва в обхвата си видеозаснемане на етажната площадка, подстъпа към жилищата на етажа, както и стълбището, водещо към първия етаж и таванските помещения на сградата в етажната собственост и имотите на трети лица (освен имота на жалбоподателката), се нарушават принципите по чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, а именно - обработването на лични данни да е свързано със, и да е ограничено до, необходимото във връзка с легитимните цели, за които се обработват (свеждане данните до минимум), като обработването на лични данни извън обхвата на имота на Обидимска излиза от необходимото за целта обработване. Всичко изложено води до извод за правилно прилагане и на материалния закон в хода на административното производство. Законосъобразно административният орган е приел, че в случая обработването на лични данни чрез видеонаблюдение чрез поставената камера от оспорващата, е в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 679/2016, във вр. с чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС и е извършено при липса на законово основание, като е нарушен принципът на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, а именно: че обработването на личните данни на субекта следва да се осъществява законосъобразно само при наличието на някое от условията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и личните данни, които се обработват, следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. С оглед горното, съдът счита, че оспореното решение на КЗЛД е законосъобразно, постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от заинтересованата страна, за която актът е благоприятен и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК М. Б. О. ще следва да бъде осъдена да заплати на С. Л. В. сума в размер на 200.00 (двеста) евро, представляваща реално заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Благоевград