Решение № 47 от 1.9.2026 г. на Районен съд - Попово по дело № 170/2026 г.

наказателно дело № 20263520200170 по описа за 2026 година МОТИВИ по НАХД № 170/2026г. по описа на ПпРС Производството по делото е образувано по внесено постановление на Районна прокуратура Попово с предложение за освобождаване на основание чл. 78а от НК на обвиняемия С.Й.Р. от гр. Ш., от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП, за това, че: “ На 16.06.2025г. около 10.50ч. в гр.••• е нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП -„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, като предприел маневра заобикаляне от ляво на пътно превозно средство, без да се убеди, че непосредствено пред кабината може да има пешеходци и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пресичащата пред товарния автомобил пешеходка •••а, ЕГН •••••••••• от гр. •••, изразяваща се в „счупване на лявата бедрена кост в горния и край в областта на бедрената шийка, закрито“, което довело да невъзможна походка, обуславящо трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от повече от 30 дни“. В съдебно заседание Районна прокуратура, редовно призована, се явява представител, който по същество счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, и моли съда за налагане на глоба в минимален размер, не изпраща представител. Обвиняемият С.Й.Р. от гр. Ш., се явява в с.з. и не се признава за виновен, като твърди, че е нарушил правилата за движение по пътищата, и моли за оправдаване. Защитникът му адв.В.В. от АК - Р. не оспорва изложените от прокуратура факти, а оспорва правните изводи и съждения в постановлението, като счита, че деянието, за което неговия подзащитен е предаден на съд е несъставомерно, и не покрива признаците на престъплението по чл.343 от НК. По същество пледира за решение, с което съдът да оправдае изцяло обвиняемия, тъй като деянието представлявало и случайно деяние по см. на чл.15 от НК. След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият С.Й.Р. е български гражданин, с висше образование, не осъждан,. Не е освобождаван и от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Живее в гр.Ш. и работи като шофьор на товарен автомобил в „Екотрансгаз“ ООД, гр.••. В изпълнение на служебните си задължения на 16.06.2025г. пристигнал в гр.Попово, около 09.27ч. пред бензиностанция „•• Обв.Р.в трябвало да зареди газстанция с газ. За целта спрял цистерната след изхода на излизащите за зареждане автомобили. Около 09.47ч. разтоварването на газ приключило, и обв.Р.в се подготвял за тръгване. Пред него имало спрян малък камион ползван от работниците, които работели по ремонта на моста над река „К.ч“. По същото време по ул.“Р.“ в дясно по посока на движението се движели С.Д. и Йорданка Камбурова. Пътя им минавал по ул.“Р.“ покрай газ станция „Екотрансгаз“. В този пътен участък тротоар нямало, и двете жени се движели по плътното по посока на движението си. На отсрещната страна в пътния участък имало обособена тротоарна площ, но никоя от тях не се движела по тротоара. Вървейки покрай газстанцията двете забелязали товарния камион и спрелия пред него камион на фирмата извършваща ремонта. Камбурова вървяла от лявата страна на Димова, когато двете решили за заобиколят камиона на работещите на моста. Камбурова тръгнала между двата камиона, а Димова се поспряла да смени ръцете, с които носела покупките. В това време обв.Р.в след като подал светлинен сигнал, огледал се в страничните огледала, и се убедил, че няма пречка да потегли, в 10.50ч. потеглил бавно напред заобикаляйки спрелия преди моста камион. Изобщо не видял намиращите се от дясната страна на кабината хора. При потеглянето между камиона, и тръгналата пред камиона Камбурова се получило съприкосновение, което Димова възприела като леко ожулване полата на Камбурова. Това било достатъчно Камбурова да падне следствие на това бутане от кабината на камиона на дясната си страна. Р.в изобщо не разбрал, че закачил Камбурова, и продължил по пътя си. По-късно получил нареждане да се върне на мястото, като от полицейски служител разбрал, че е блъснал пешеходка, и бил видимо изненадан. От заключението на съдебномедицинска експертиза се установява, че Камбурова е получила травма в областта на горната част на лявата бедрена кост, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горният и край в областта на бедрената шийка, закрито /без да има нарушаване целостта на кожата; силно ограничени до невъзможни движения, оток на меките тъкани и кръвонасядане в същата област и невъзможна походка. Тази травма обуславяла трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от повече от 30 дни. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че скоростта на товарния автомобил в момента на удара с пешеходката е била около 6.7 км/час. Опасната зона за спиране при такава скорост е 3.42 метра. Опасността за водача е настъпила в момента на слизане на пешеходката от крайпътната площ (няма изграден тротоар), от дясната страна на пътя, която е отделена от платното за движени с бордюр. В момента на възникване на опасността пешеходката се е намира на разстояние 1.8м., а т.а. на 1.87 м., от мястото на удара. Вещото лице дава заключение, че в момента на възникване на опасността пешеходката е била на платното за движение до десния бордюр, а Димова на десния банкет. В този момент и двете се намирали пред предната дясна част на т.а.. В тази позиция двете пешеходки са били извън обхвата на видимост на външните огледала от дясната страна на т.а., и водачът не е имал възможност да ги възприеме чрез страничните огледала и вътрешното огледало за задно виждане. Т.е. от момента на предприемане на пресичане до момента на удара водача не е имал възможност да забележи пешеходката. От експертизата се установява още, че в създалата се ситуация водача не е могъл да възприеме своевременно пешеходката като опасност, и да предотврати удара, чрез аварийно спиране. От техническа гледна точка водача на т.а. не е имал техническа възможност да забележи своевременно пешеходката, която е пресичала пътното платно за движение от невидимата за него зона, и не е имал възможност да предотврати ПТП Гореизложената фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното производство писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, като в тази насока следва да се отбележи, че всички доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им обсъждане. При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие че липсват убедителни доказателства за това, че обвиняемия Р.в е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП, за което е предаден на съд. Посредством разпоредбата на чл. 102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите предвидени в НПК, и изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено възможни и да не почиват на предположения. Съдът счита, че обвинението спрямо обв.Р.в остана недоказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Анализът на доказателствена съвкупност напълно разколебава обвинението срещу обвиняемия, защото води до изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда, която трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието по начин, изискуем от чл.303, ал.2 НПК. Основният състав на престъплението по чл. 343, ал.1 от НК е бланкетен, като съдържанието на същия следва да се запълни с конкретните нарушения на правилата за движение, които от своя страна да са в причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат. Видно от постановлението по чл.375 от НПК, обвиняемия е бил предаден на съд за причинена средна телесна повреда на Йорданка Камбурова, вследствие допуснато нарушения на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че "водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. " Въз основа на събраните по делото доказателствата, съдът прие, че обвиняемия Р.в не е извършил визираното от прокуратурата нарушение на разпоредбата на чл.25 , ал.1 от ЗДвП, като този извод съда изведе въз основа на установения механизъм на ПТП, посочен в автотехническата експертиза, както и на базата на събраните по ДП доказателства, които са непротиворечиви. От тях се установява, че Р.в, сутринта, на 16.06.2025г. е паркирал управлявания от него товарен автомобил-влекач „••• за да разтовари гориво. Пред него е имало паркиран друг т.а. (малък камион). След разтоварване на горивото се качил в автомобила, и предприел маневра за излизане от реда на парко мястото пред бензиностанцията за включване в движението по ул. „Р.“. При извършване на маневрата водача огледал пътя пред и встрани на автомобила, и не е забелязал опасност за движението. Водача подал светлинен сигнал(ляв мигач) за включване в движението по дясната пътна лента, и потеглил плавно, с ниска скорост. В същото време, от дясната страна на пътя и успоредно на паркиралия т.а., се движили и пешеходки, сред които е и •••а. Достигайки предната дясна част на кабината на т.а., Камбурова предприела пресичане на платното за движение пред товарния автомобил в пространството между двата товарни автомобила. На място не е имало пешеходна пътека, или друго обозначено място за преминаване на пешеходци. Установява се, че движението както на товарния автомобил, така и на пешеходката Камбурова е било такова, че не е имало възможност да се възприемат взаимно, като удара между тях настъпва между предният десен край на т.а. и задната ляво-странична част на пешеходката.Т.е. от доказателствата се установява, че през цялото време на движение на т.а. - от момента на потегляне до момента на удара, пешеходката се е движила в зона с ограничена видимост за водача на т.а., предопределена от фабричното конструиране на кабината, която по никакъв начин водача не би могъл да промени. От техническа гледна точка водача на товарния автомобил не е имал техническа възможност да забележи своевременно пешеходката, която е пресичала платното за движение от невидима за него зона, и не е имал възможност да предотврати ПТП. Или въз основа на това съдът прави извод, че в случая, при извършване на тази маневра, обв.Р.в не е нарушил правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП, и неговите действия са били правилни и в съответствие с правилата за движение. В случая не е налице причинно следствена връзка между конкретното посочено от обвинението нарушение на ЗДвП и конкретния резултат, тъй като при потегляне на т.а., пострадала е попаднала в невидима за водача зона, при която той нито е могъл да я възприеме като опасност, нито да предотврати удара. Тезата, че пострадалата известно време, преди да потегли автомобила се е предвижвала близо до него, и в този смисъл обвиняемия я е възприел, и следвало да се съобрази с това, не намира опора в доказателствата по делото. Липсват доказателства за това дали преди да потегли обв.Р.в въобще е забелязал двете жени. Нещо повече, обвиняемия дори не е разбрал, че е ударил пешеходец, тъй като от доказателствата се установява, че същия е продължил по пътя си. Но дори така да е, от това не следва, че същия може да предполага какво би било тяхното движение, къде се намират, и могат ли да се скрият от погледа му, за да се убеди със сигурност, че няма да ги блъсне, преди да предприеме маневрата. Такива действия и задължение от страна на водача закона не изисква, и то в нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Не изисква и посочените от прокуратурата допълните действия като например- да се надигне от седалката, да се наведе напред, да приближи лицето си до предното стъкло, за да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Вярно е, че в принципен аспект, водачите на МПС са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, останалите участници в движението, да предприемат нормативно предписаните правила за движение, за да не създават опасност както за самите себе си, така и за останалите. Но в конкретния случай, за да носи отговорност водача за настъпилите съставомерни последици е следвало да има обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението-пешеходеца, и едва след това да не предприема нормативно предписаните мерки. В случая обаче, пешеходката Камбурова изцяло е била невидима при избрания от нея начин на преминаване между два т.а., поради което обв.Р.в не е имал обективна възможност да я възприеме като опасност. В този смисъл съдът приема, че преди да потегли с автомобила, и да извърши маневра - да излезе от реда на паркираните превозни средства, водача на т.а. е извършил всичко необходимо - подал е светлинен сигнал, огледал се е в страничните огледала, и се е убедил, че излизането му на пътното платно няма да създаде опасност за участниците в движението. В този смисъл съдът прие, че обв. Р.в не е нарушил посочено от обвинението правило за движение по пътищата- чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което и престъплението, за което е привлечен като обвиняем се явява несъставомерно. Отделно от това съдът прие, че поведението на обвиняемия следва да се определи като „случайно деяние“ по см. на чл. 15 от НК, в каквато посока бе и защитната теза. В случая обвиняемия Р.в нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици в конкретната пътна ситуация, тъй като единствената възможна причина за настъпването на общественоопасния резултат е внезапното пресичане на пътното платно от страна на пострадалата, пред товарния автомобил, в пространството между два товарни автомобила, на несигнализирано място за пресичане, извън пешеходна зона. За Р.в невъзможността да забележи пострадалата като опасност на пътното платно, е физиологически и технически обусловена, тъй като същата е предприела пресичане на пътното платно в непосредствена близост до предната дясна част т.а., почти едновременното с потеглянето на същия, т.е. тогава когато същия вече е бил подал светлинен сигнал. В този смисъл обективно не може да се очаква, че обвиняемия е могъл да наблюдава пътното платно пред и около автомобила едновременно във всички монтирани в и извън кабината огледала. Още по-малко може да има очаквания, че същия следва да се надигне от седалката, да се наведе напред, или да приближи лицето си до предното стъкло, след като е подал сигнал и почти е потеглил. Както се посочи и по-горе пешеходката Камбурова изцяло е била невидима при избрания от нея начин на пресичане. При създалата се пътна ситуация, дори и да е предприела движение по пътното платно по начина, според който за кратко е могла да бъде видима за водача, пострадалата не би могла да бъде възприета като опасност. Това е така, тъй като от автотехническата експертиза се установява, че в конкретния случай опасната зона за спиране е 3.42м. В момента на възникване на опасността Камбурова се е намира на разстояние 1.8м., а т.а. на 1.87 м. Изчислено е, че разстоянието от 1.8 м. Камбурова е изминала за 2.2 секунди. Т.е. при така посочените параметри съда прави извод, че същата би могла да бъде видима за него за период от 2.2 секунди. Докато обаче същия подава светлинен сигнал, и се оглежда в страничните огледала, за да се убеди, че ще потегли безопасно, то това време надвишава интервала от време, в който пешеходката е била видима за него. По този начин, в момента, когато водача вече е потеглил, посоката, от която се е появила Камбурова, тя вече е била невидима за него. Като резултат от това пострадалата не е могла да бъде възприето от водача като опасност на пътното платно, за да може да се изисква от него да съобрази поведението си преди предприемането на маневрата. Обстоятелствата по усложнената пътна обстановка са били такива, че водачът нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че внезапно непосредствено пред автомобила му ще се окаже пешеходец. В този см. и ТР № 106/31.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г., ОСНК на ВС, в което е посочено следното: " Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. " Началният момент на възникване на опасността за движение за водачите на МПС също е бил предмет на тълкуване, като съгласно ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г., ОСНК на ВС той е фактически и се определя в зависимост от конкретната пътна ситуация. При всички случаи, за да стане опасност за движението даден участник следва да бъде обективно видим за водача на МПС, като в зависимост от ситуацията опасността възниква при навлизането му върху платното за движение или по-рано. В конкретният случай съгласно фактите по делото, установени по делото пострадалият пешеходец изобщо не се е намирал в зоната на видимост на обвиняемия преди да попадне в опасната му зона за спиране, като мотиви за това съда изложи по-горе. Ето защо съдът прие, че поведението му не е виновно, а станалото ПТП е „случайно деяние”. При тези доказателствени източници съдът в изпълнение на задължението си по чл.304 НПК прие, че не се установи по безспорен начин, че обв. С.Й.Р. от гр.Ш. е осъществила престъпния състав по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради което и на осн.чл. 378,ал.4,т.2 НПК го призна за невиновен и го оправда изцяло. Предвид изхода на делото, на осн. чл.190, ал.1 направените разноски по делото остават за сметка на държавата. Мотивиран от горното, съдът постанови решението си. СЪДИЯ: