Решение № 51 от 7.4.2026 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 54/2026 г.

Производството се развива по в хипотезата на чл. 293, ал. 3 от ГПК.

С решение № 56/30.01.2026 г. постановено по гр.д. № 1781/2025г. по описа на ВКС, I г.о., касационният съд е отменил въззивно решение № 532 от 14.10.2024г. по в.гр.д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение № 260038 от 27.11.2023г. по гр.д. № 392/2019г. на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 036045; нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 056002, както и В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., peг. № 614 на НК с район на действие РС- Мездра, а именно: нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002, и В ЧАСТТА, с която е осъден М. И. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т. и Н. Х. П. на 2/6 ид. части от недвижими имоти: нива с площ 1.201 дка. в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002, предмет на нотариален акт № 61, том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., peг. № 614 на НК с район на действие PC - Мездра, както и В ЧАСТТА, с която е отменен на основание чл.537 ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, peг. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. peг. № 647 на НК с район на действие PC Мездра, в частта му, касаеща 2/6 идеални части от нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, имот № 036045; нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002 и В ЧАСТТА, с която е отменено

първоинстанционното решение за разноските, с което е осъден М. И. Д. да заплати на касаторите Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените от тях разноски пред първата инстанция в размер 750,00 лв. и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на Врачанския окръжен съд.

С решението ВКС е обезсилил въззивно решение № 532 от 14.10.2024г. по в.гр.д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение № 260038 от 27.11.2023г. по гр.д. № 392/2019г. на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, рег. 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. peг. № 647 на НК, с район на действие PC - Мездра, а именно нива от 8.600 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 095013; нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 004020; зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 010025 и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С., рег. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра в частта му, касаеща нива от 8.600 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 095013; нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 004020; зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 010025.

При повторното разглеждане на спора, след връщане на делото от ВКС, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от М. И. Д. с ЕГН •••••••••• от с.Камено поле, обл.Враца, •••, чрез пълномощника му адв. К. Т. от АК-Враца, против Решение № 260038/27.11.2023 г., постановено по гр. дело № 392/2019г. на Районен съд- Мездра, в неговата цялост, с което съдът е

• признал за установено по отношение на К. С. Ц., ЕГН ••••••••••, че Т. Т. Д., ЕГН ••••••••••, Е. Х. Т., ЕГН ••••••••••, Н. Х. П., ЕГН •••••••••• и Й. В. П., ЕГН ••••••••••, са съсобственици на общо 5/6 идеални части от следните недвижими имоти, предмет на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, peг. № 379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С., рег. № 647 на НК с район на действие P C Мездра - нива от 8.600 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 095013, нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, имот №004020, зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, имот №006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, имот №010025, и нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 036045, нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, имот № 056002;

• признал за установено по отношение на М. И. Д., ЕГН ••••••••••, че Т. Т. Д., ЕГН ••••••••••, Е. Х. Т. ЕГН ••••••••••, Н. Х. П., ЕГН •••••••••• и Й. В. П. ЕГН ••••••••••, са съсобственици на общо 5/6 идеални части от следните недвижими имоти, предмет на Нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК с район на действие P C - Мездра, а именно - нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, имот № 056002;

• осъдил М. И. Д., ЕГН ••••••••••, да отстъпи собствеността и предаде владението на Т. Т. Д., ЕГН ••••••••••, Е. Х. Т. ЕГН ••••••••••, Н. Х. П., ЕГН •••••••••• и Й. В. П. ЕГН ••••••••••, на 5/6 ид. части от следните недвижими имоти: нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, имот № 056002, предмет на Нотариален акт № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК с район на действие PC – Мездра;

• отменил на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, рег. № 379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК с район на действие PC Мездра, в ЧАСТТА му, касаеща 5/6 идеални части от процесиите имоти - нива от 8.600 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот №095013, нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, имот №004020, зеленчукова култура от 0.590 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, имот №006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, в землището на с. Кунино, имот №010025, нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 036045, нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, имот № 056002;

• осъдил М. И. Д., ЕГН ••••••••••, да заплати на Е. Х. Т. ЕГН •••••••••• и Н. Х. П., ЕГН ••••••••••, направени деловодни разноски в размер на 750 лв. за уважения иск по чл. 108 ЗС.

В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради това, че съдът приел за основателно искането на ищците за постановяване на решение при признание на иска. Счита се, че такова признание на иска следва да бъде направено от всички ответници, което в случая не е извършено, тъй като въззивника (ответник в първоинстанционното производство) е оспорил иска. Твърди се, че съдът неправилно приел, че не са налице предпоставките за придобиване правото на собственост по давност върху имотите, след като от сключване на договора за покупко-продажба през 2014г. до настоящия момент ответника ги владее непрекъснато, като ги отдавал под наем на „Милк Дриймс“ ЕООД, ЕИК: 175469984 и като добросъвестен владелец ги е придобил по давност. Поддържа се, че ответника не е знаел за претенцията на ищцата до 30.01.2020г., когато получил исковата молба, че до този момент не е обезпокояван и никой не нарушавал владението му. Посочва се, че исковата молба не е вписана, поради което до 30.01.2020г., ответникът не е имал възможност да узнае, че евентуално продавачът му не е единствен собственик на процесните имоти. Искането към съда е да отмени изцяло обжалваното решение на Мездренски районен съд, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените от Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. против него искове, като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Н. Х. П. и Е. Х. Т., чрез пълномощника им адв. Д. Л. от САК, с който оспорват изцяло подадената от въззивника М. И. Д. въззивна жалба, като неоснователна. Считат, че съдът правилно е уважил искането на единият ответник - К. Ц., за постановяване на решение при признание на иска по предявения спрямо него положителен установителен иск, след като е установил, че не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като в случая не е необходимо признанието на иска да бъде извършено от всички ответници, за да бъде уважен искът по чл. 124 от ГПК срещу К. С. Ц.. Твърдят, че ищците са доказали собствеността си върху процесните имоти, които са прехвърлени на въззивника Д. на 06.08.2014г., както и че същият е добросъвестен владелец на имотите, но в негова полза не е изтекла кратката 5-годишна придобивна давност, поради което първоинстанционният съд правилно е уважил иска по чл. 108 от ЗС спрямо въззивника. Относно предявения иск с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 88, том I, нот. дело № 379/2014г. от 21.07.2014г. на нотариус В. С., поддържат, че според разпоредбата на чл. 537, ал.3, изр. второ от ГПК, този иск се предявява единствено срещу ползващите се от акта лица – в случая единствено К. Ц., поради което и по отношение на този иск не е налице необходимо другарство по чл.216, ал.2 от ГПК, и не съществува пречка за постановяването на решение при условията на признание на иска по чл. 237 от ГПК по този акцесорен иск. Оспорват твърденията на въззивника, че до 30.01.2020г. същият не е знаел, че продавачът му не е единствен собственик на процесните имоти, поради това, че исковата молба не е вписана, тъй като давността се прекъсва с предявяването на исковата молба, а не с връчването й на ответника, каквито доводи се навеждат от въззивника във въззивната жалба. Считат за безспорно, че в процесния случай придобивната давност при добросъвестно владение на въззивника (която е започнала да тече от 06.08.2014г.) е прекъсната с предявяването на исковата молба от ищците на 25.03.2019г., поради което 5-годишната придобивна давност не е изтекла и въззивникът не е придобил собствеността на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Молят съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд- Мездра и да им присъди сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар пред двете инстанции.

Останалите ищци Т. Т. Д. и Й. В. П. не са депозирали писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

С въззивната жалба и с отговора й не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

При извършената проверка по чл.267, ал.1, изр. първо от ГПК въззивният съд констатира, че въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е редовна и допустима, при което следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждането й.

В хода на производството по гр.д. № 1781/2025г. по описа на ВКС, I г.о. е починала Е. Х. Т. и същата е заместена от своите наследници по закон Н. П. Т. и П. Й. Т..

Решение № 532 от 14.10.2024г. по в.гр.д. № 472/2024г. на Врачанския окръжен съд не е било обжалвано от въззиваемите Т. Т. Д. и Й. В. П., поради което същото е влязло в законна сила по отношение на тях и същите не участват в настоящото производство.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват и не са взели становище по отговора на жалбата.

Въззиваемият К. Е. И. и процесуалния му представител адв. Д. И. - САК не се явяват в съдебното заседание. В писмена молба по делото същият изразява становище, че по отношение на него първоинстанционното решение е влязло в сила и предметът на настоящото въззивно производство не се отнася до него. Моли съда да не присъжда разноски в негова тежест в полза на насрещните страни, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.

Въззиваемите Н. Х. П., Н. П. Т. и П. Й. Т. (последните двама наследници по закон на починалата в хода на делото Е. Х. Т.), чрез пълномощника им адв. Д. Л., в съдебно заседание оспорват въззивната жалба и молят съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана, и да потвърди обжалваното решение, като им присъди разноските по настоящото производство за адвокатски хонорар.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, и с оглед задължителните указания на ВКС, I г.о., дадени с решение № 56/30.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1781/2025г., приема следното от фактическа страна:

Районен съд - Мездра е бил сезиран с искова молба, с която Т. Т. Д., ЕГН ••••••••••, е предявила против Н. В. П., ЕГН ••••••••••, и М. И. Д. с ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/4 ид.част от земеделски земи, подробно описани в исковата молба, находящи се в землището на с.Кунино, общ.Роман, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег. № 379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С. peг. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра, и за осъждане на М. И. Д. за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху нива от 5.799 дка, нива от 1.201 дка, нива от 3.002 и нива 5.492 дка. Претендира разноски.

В исковата молба като необходими другари на ищцата са посочени Е. Х. Т., ЕГН •••••••••• и Н. Х. П., ЕГН ••••••••••.

В исковата молба се твърди, че ищцата заедно с първия ответник Н. В. П. и необходимите другари Е. Х. Т. и Н. Х. П. притежават по наследство от общият им наследодател В. П. Ц., б.ж. на с. Кунино, земеделски земи, собствеността върху които е възстановена с решение № 104/10.11.1999г. на ПК-Роман за възстановяване право на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Кунино, а именно: 1. нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“, съставляваща имот № 036045; 2. нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“, съставляваща имот № 040011; 3. нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, съставляваща имот № 051019, 4. нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, съставляваща имот № 056002, 5. нива с площ 8.600 дка в местността „•••“, имот № 095013, 6. нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, имот № 004020, 7. зеленчукова култура от 0.589 дка, в местността „Под село“, имот № 006069, и 8. зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, имот № 010025. Поддържа се, че на 12.07.2014г. един от наследниците - Н. В. П. (първият ответник), се снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег. № 379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С., рег. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра, по силата на който е признат за собственик на гореописаните недвижими имоти. Впоследствие с Нотариален акт № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК, с район на действие PC- Мездра, Н. В. П. е продал на М. И. Д. (вторият ответник) четири от имотите, описани в исковата молба, а именно: нива с площ 1.201 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 051019, нива с площ 5.799 дка, в местността "•••", имот № 036045, и нива с площ 5.492 дка, в местността "•••", имот № 056002.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищцата е собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от следните поземлени имоти: нива с площ 5.799 дка, в местността "•••", имот № 036045, нива с площ 1.201 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 051019 и нива с площ 5.492 дка, в местността "•••", имот № 056002; да признае за установено по отношение на Н. В. П., че ищцата е собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от следните поземлени имоти: нива с площ 8.600 дка в местността „•••“, имот № 095013, нива от 1.502 дка, в местността „Под село“, имот № 004020, зеленчукова култура от 0.589 дка, в местността „Под село“, имот № 006069, и зеленчукова култура от 0.409 дка, в местността „Под село“, имот № 010025; на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 88, том I, рег. № 379, дело № 71/2014 г. на нотариус В. С. per. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра; на основание чл.108 от ЗС да осъди втория ответник М. И. Д. да й предаде владението върху следните поземлени имоти: нива с площ 5.799 дка, в местността "•••", имот № 036045, нива с площ 1.201 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 051019 и нива с площ 5.492 дка, в местността "•••", имот № 056002, както и присъждане на съдебните разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. И. Д., чрез процесуалния му представител адв. К. Т. от АК- Враца, с който оспорва предявените искове изцяло, като неоснователни. Навежда доводи, че при продажбата на имотите е заплатил сумата 1 918,00 лв. При сключването на договора продавачът Н. П. се е легитимирал като собственик на същите и допълнително в т.3 от сключения между тях договор е декларирал, че недвижимите имоти са негова собственост и не са обременени с тежести. Поддържа, че от 2014 г., когато е сключен договора за покупкопродажба, до настоящия момент включително, той владее непрекъснато имотите, като в негова подкрепа е представил 6 броя договори за наем, с които е отдал на "Милк Дриймс" ЕООД, ЕИК: 175469984 за временно и възмездно ползване на процесните имоти. Позовава се на кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС и излага изчерпателни правни съображения в тази насока. Иска от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, като претендира и разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от Е. Х. Т. и Н. Х. П., в качеството им на необходими другари на ищцата по делото, с който заявяват, че не оспорват предявените искове. Твърдят, че законни наследници на В. П. Ц., б.ж. на с. Кунино, са Е. Х. Т., Н. Х. П., Т. Т. Д., Н. В. П. и Й. В. П., която е осиновена от Ц. В. П. при условията на пълно осиновяване, при права: Е. Х. Т. -1/6 ид. част, Н. Х. П. - 1/6 ид. част, Т. Т. Д. - 1/6 ид. част, Н. В. П. - 1/6 ид. част и Й. В. П. -1/3 ид. част от процесните земеделски земи. Поддържат, че ответникът Н. В. П. не е придобил правно валидно притежаваните от останалите съсобственици идеални части от недвижимите имоти в резултат на изтекла придобивна давност, както и че издаденият на негово име констативен нотариален акт, признаващ го за единствен собственик на процесните имоти, не се ползва с доказателствена сила. Следствие на това същият не е могъл да прехвърли правото на собственост на недвижимите имоти на втория ответник М. Д., поради което последният не се легитимира като собственик на същите. Заявяват, че поддържат и се присъединяват към предявените от ищцата искове и молят съда да ги уважи, като претендират разноски.

В хода на първоинстанционното производство ответникът Н. В. П. е починал и на негово място, на основание чл.227 от ГПК, с определение № 260009/23.02.2022 г. районният съд е конституирал наследникът му К. С. Ц..

С писмена молба вх. № 260240/03.05.2022 г. ответникът К. С. Ц., чрез адв. Д. И. от САК е заявил, че признава предявените против него искове, но поради отсъствието си от страната, същият не е бил запознат с извършените сделки от наследодателя му Н. В. П. и разбрал за това едва след като се е запознал с материалите по делото.

В хода на производството с Протоколно определение от 30.06.2022 г. са конституирани като ищци по делото по тяхно искане Н. Х. П., ЕГН ••••••••••, Е. Х. Т. ЕГН •••••••••• и Й. В. П. ЕГН ••••••••••.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства.

От приложеното решение № 104/10.11.1999 г., издадено от ПК-гр.Роман се установява, че на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка вх. № 01691/18.02.1992 г. с влязъл в сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Н. П. върху описаните в исковата молба недвижими имоти.

По делото са представени удостоверение за наследници на В. П. Ц., починал на 21.12.1985 г., с изх. № 140/11.05.2018 г., изд. от Община Роман, обл.Враца, акт за смърт № 0023/23.12.1985г., съставен в с.Кунино, обл.Враца, удостоверение за наследници на Н. В. П., починал на 18.06.1955 г., изх. № 499/14.05.2018 г., изд. от Община Червен бряг, обл.Плевен; удостоверение за наследници на В. Н. П., починал на 11.12.1993 г., изх. № 362/16.03.2016 г., изд. от Общ.Червен бряг, обл.Плевен, и удостоверение за сключен граждански брак между В. Н. П., ЕГН ••••••••••, и Т. Т. Д., ЕГН ••••••••••, изх. № 04374/18.11.1990 г., удостоверение за наследници на Ц. В. П., починала на 23.11.1977 г., изх. № 1093/20.07.1993 г. на Столична община, район "Средец", удостоверение за наследници на Н. В. П., поч. на 09.10.2020г., изх. № 48/21.02.2022 г., изд. от общ. Ботевград, обл.Софийска, удостоверение за раждане на Й. В. П., изд. въз основа на акт за раждане № 1670/13.05.1972 г., всички удостоверяващи, че ищците по делото и Н. В. П. са наследници на В. Н. П..

Установява се по делото, че по обстоятелствена проверка е съставен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег. № 379, н.д. № 71/2014 г. на нотариус В. С. pег. № 647 на НК с район на действие PC- Мездра, с който ответникът Н. В. П. е признат за собственик по давност и наследство на процесните имоти.

По делото е представен и Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК, с район на действие PC-Мездра, удостоверяващ, че ответникът М. И. Д. е закупил от Н. В. П. следните поземлени имоти, находящи се в землището на с.Кунино, а именно: нива с площ 5.799 дка, в местността "•••", имот № 036045, нива с площ 1.201 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността "•••", имот № 056002.

По първоинстанционното дело са представени също и скици на процесните недвижими имоти, издадени от СГКК-Враца, както и удостоверения за данъчна оценка на същите по чл.264, ал.1 от ДОПК и приходни квитанции за процесните недвижими имоти /л.43-49 от делото/.

Ответника М. Д. е представил 6 бр. договори за отдаване под наем на процесните земeделски земи в периода 2014-2019г.

Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са основателни и ги е уважил, като присъдил и разноски. По отношение на ответника М. И. Д. съдът е приел, че не са налице всички елементи на фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като е установено по делото, че владението на този ответник върху част от процесните недвижими имоти е добросъвестно, но не е продължило 5 години - ответникът е закупил имотите на 06.08.2014 г., а искът е предявен на 25.03.2019 г., т.е. преди да изтече законоустановения срок по чл.79, ал.2 от ЗС.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство, с оглед задължителните указания на ВКС, I г.о., дадени с решение № 56/30.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1781/2025г., е първоинстанционното решение на Районен съд – Мездра в В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 036045; нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 056002, както и В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот.дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., per. № 614 на НК с район на действие РС- Мездра, а именно: нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002, и В ЧАСТТА, с която е осъден М. И. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т. и Н. Х. П. на 2/6 ид. части от недвижими имоти: нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с. Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот. дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., peг. № 614 на НК с район на действие PC - Мездра, както и В ЧАСТТА, с която е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК, нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, peг. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. per. № 647 на НК с район на действие PC Мездра, в частта му, касаеща 2/6 идеални части от нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, имот № 036045; нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение в посочените части е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо. Решението в посочените части е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение в посочените части, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

Ревандикационния иск е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

Правен интерес от предявяване на осъдителен иск по чл.108 от ЗС е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на молба, респ. издаването в полза на ответника на констативен нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост, да се разпореди с имота /ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК/. На още по-голямо основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда със собствената му вещ.

За основателността на ревандикационния иск е необходимо ищецът да докаже, че е съсобственик на поземлените имоти - предмет на иска, че същите са във владение на ответника М. Д., както и че последния упражнява това владение без правно основание.

Недоказването на който и да е от тези три елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.

Ревандикационния иск има две части, които се намират в неразривно единство: установителта част, при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на вещта на претендираното основание и осъдителна част, при която след като е установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде владението. Двете части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, затова и по иска по чл. 108 ЗС диспозитива е един, а не два самостоятелни. Това е така, тъй като търсената петиторна защита предполага разрешаване на повдигнат спор, при който всяка от страните може да заяви претенциите си относно притежанието на правото на собственост. Последното следва да бъде установено по безспорен начин, за да е възможно чрез съдебната интервенция онзи, който счита себе си за собственик, да установи и реализира напълно всички правомощия, които включва собствеността.

По отношение на първия елемент – правото на собственост на ищците, съдът намира следното:

Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

В конкретния казус ищците Н. Х. П., Н. П. Т. и П. Й. Т. (последните двама наследници по закон на починалата в хода на делото Е. Х. Т.) в отговора на исковата молба и чрез процесуалният си представител претендират, че са собственици на общо 2/6 идеални части от процесните земеделски имоти по наследство от общият им наследодател В. Н. П., починал на 21.12.1985г., акт за смърт № 0023/23.12.1985г., съставен в с.Кунино, обл.Враца, видно от удостоверение за наследници изх. № 140/11.05.2018 г., изд. от Община Роман, обл.Враца. Позовават се на решение № 104/10.11.1999 г., издадено от ПК- гр.Роман по преписка вх. № 01691/18.02.1992 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Н. П. в нови реални граници, съгласно влезлия в законна сила план за земеразделяне на землището на гр.Роман на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ.

Това решение, с което се възстановява правото на собственост в нови реални граници по чл.27 от ППЗСПЗЗ върху индивидуално определени имоти, е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно и вещноправно действие, изразяващо се във възникване на собственически права (Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т.1). Предвид на това реституцията по този административен ред се доказва именно с наличието на валидно издадено решение на съответната общинска поземлена комисия. Насрещната страна в правния спор може да оспори валидността и материалната законосъобразност на административния акт за реституция, но не и материалните предпоставки за издаване на решението, което би представлявало спор за собственост към минал момент. В исковото производството пред първата инстанция решение № 104/10.11.1999 г. издадено по преписка вх. № 01691/18.02.1992 г. на Поземлена комисия гр.Роман, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател на ищците, не е оспорено от ответниците по надлежния ред. Реституираните имоти представляват „новооткрито наследство" по смисъла на чл.1 от ЗН (чл.91а от ЗН) на собственика - наследодател, в случая - на В. Н. П., поради което наследниците му по закон се легитимират понастоящем като собственици на тези имоти. Съгласно указанията, дадени с т.2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в случая 21.12.1985г. По делото е доказано от ищците твърдяното от тях наследствено правоприемство.

С молба вх. № 260240/03.05.2022г. /л.154 от първоинстанционното производство/ ответника К. С. Ц. (конституиран на мястото на починалия в хода на процеса ответник Н. В. П.), чрез пълномощника си адв. И., е заявил, че признава предявените срещу него искове, тъй като ги счита за вероятно основателни, а процесуалният представител на ищците Е. Т. и Н. П. е поискал постановяване на решение при признание на иска спрямо К. Ц., поради което районният съд правилно се е произнесъл с решение при признание на иска спрямо ответника К. Ц..

Неоснователно е възражението на въззивника М. И. Д., че за постановяване на съдебно решение при признание на иска по чл.237 от ГПК е необходимо съгласие на всички ответници по делото, доколкото при обикновено другарство на страната на ответниците, каквото в настоящия случай е налице, няма пречка решение по чл.237 от ГПК да се постанови само по отношение на един обикновен другар, който е признал иска, като по отношение на останалите разглеждането на делото ще продължи по общия ред. При необходимо другарство за извършване на действия на разпореждане с предмета на делото е необходимо съгласие на всички необходими другари и ако няма такова признание от останалите необходими другари (арг. от чл.216, ал.2 ГПК), не се постановява такова решение по делото /ТР № 4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС./.

Въпреки изложеното въззивния съд намира, че следва да се произнесе по въпроса дали ответникът Н. В. П. е придобил правото на собственост на идеалните части на двамата ищци по давност.

Доказа се също по делото и не е спорно, че един от наследниците на общия наследодател В. Н. П. - Н. В. П., се снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по наследство и давност № 88, том I, рег. № 379, н.д. № 71/2014 г. на нотариус В. С. рег. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра, за всички поземлени имоти, предмет на решение № 104/10.11.1999 г., изд. по преписка вх. № 01691/18.02.1992 г. на Поземлена комисия гр.Роман, който нотариален акт е оспорен от ищците по делото.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен елемент - упражняване на фактическа власт и субективен елемент - намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е достатъчно да е съществувала при възникване на правното основание. В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция не важи в отношенията между сънаследници. Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той продължава владението на своя наследодател, но само в рамките на наследствената си част и е държател по отношение наследствените части на останалите наследници от имота. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части, не е достатъчно да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си - напр. като отказва да ги допуска в имота, или доведе до знанието им намерение да се разпореди с него в своя полза, или като го ползва по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Изключение се допуска единствено в хипотезата, при която владението на претендиращия придобиване по давност сънаследник е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба.

От доказателствата по делото не се установява по категоричен начин, че след възстановяването на имотите на наследниците на В. Н. П. с Решение № 104/10.11.1999 г., изд. по преписка вх. № 01691/18.02.1992 г. на Поземлена комисия гр.Роман, ответникът Н. В. П. е ползвал същите еднолично. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че преди снабдяването си с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег. № 379, н.д. № 71/2014 г. на нотариус В. С. pег. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра, той е афиширал пред двамата ищци и другите наследници на общия наследодател недвусмилено намерението си за своене на имотите по начин, по който то да стане известно на съсобствениците без да оставя съмнение у тях относно съдържанието му. След като няма доказателства за оповестяването от страна на Н. В. П. на съсобственицитеищци Н. Х. П. и Е. Х. Т., установяване на владение върху техните идеални части до снабдяването му с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88, том I, рег.№ 379, н.д. № 71/2014 г. на нотариус В. С. pег. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра, съдът приема, че това е сторено именно с издаването на описания нотариален акт, който е надлежно вписан в службата по вписванията.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищците Н. Х. П. и Е. Х. Т. са собственици общо на 2/6 ид.ч. от процесните земеделски земи, придобити по наследство, при равни права, а именно по 1/6 ид.ч. всеки един от тях. В тази насока правилно районния съд е признал за установено по отношение на ответника К. С. Ц., че ищците Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. и Й. В. П. са съсобственици на общо 5/6 идеални части (от тях Т. Т. Д., Е. Х. Т., Н. Х. П. имат по 1/6 ид.ч., а Й. В. П. има 2/6 ид. части) от имотите.

С оглед изложеното следва да се признае за установено по отношение на К. С. Ц., че Е. Х. Т. и Н. Х. П. са собственици на общо 2/6 идеални части от нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 036045; нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 056002.

Като е стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди в тази си част.

След като ответникът Н. В. П. не е станал собственик на притежаваните от ищците Е. Х. Т. и Н. Х. П. общо 2/6 идеални части от посочените имоти, същият не е могъл да прехвърли правото на собственост на тези идеални части на втория ответник М. Д., чрез договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК, с район на действие PC-Мездра. В случая намира приложение принципа на правоприемство Nemo plus iuris ad alium transfere potest, quam ipse habet (никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава), поради което договорът за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г., с който Н. В. П. е продал на ответника М. Д. повече от 1/6 идеална част от поземлените имоти, макар и действителен, не е създал права и не може да се противопостави на другите съсобственици - ищците по делото, притежаващи останалите общо 5/6 ид. части от правото на собственост върху тези имоти.

Основната защитна теза на ответника М. Д. се свежда до наведено в писмения отговор, което се поддържа и във въззивната жалба възражение, че владее и стопанисва имотите, закупени от Н. В. П., чрез договора за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК, с район на действие PC-Мездра, а именно: нива с площ 5.799 дка, в местността "•••", имот № 036045, нива с площ 1.201 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 040011, нива с площ 3.002 дка, в местността "•••", съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността "•••", имот № 056002, всички находящи се в землището на с.Кунино, повече от 5 години, поради което е придобил същите с кратката придобивна давност.

Общите правила на нормите на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години; когато владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години (чл.79, ал.2 от ЗС).

Съгласно чл.70, ал.1 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното (чл.70, ал.2 от ЗС). По въпроса какво е правното основание на добросъвестното владение по чл.70, ал.1 ЗС има многогодишна практика на ВС, а по-късно и на ВКС. В т.9 от раздел III на ППВС № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/1974 г. макар и примерно са посочени всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно право на собственост или ограничено вещно право, т.е. касае се за правни актове - юридически действия с прехвърлителен ефект, а не за юридически събития.

В настоящия случай, очевидно е, че прехвърлянето на имотите чрез сделка, обективирана в нотариален акт, е юридическо основание за добросъвестно владение, защото е транслативен акт, който е валиден като конкретна правна сделка. Няма никакви доказани обстоятелства, които да обосноват извод, че ответникът М. И. Д. е знаел, че придобива процесните поземлени имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 61, том III, нот. дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК, с район на действие РС - Мездра, от несобственик, т.е. той е добросъвестен владелец.

От доказателствата по делото се установява обаче, че добросъвестното владение на този ответник не е продължило в предвидения в чл.79, ал.2 от ЗС 5 годишен срок. В този смисъл, както правилно е отбелязано и от районния съд, доколкото ответникът М. Д. е закупил имотите, предмет на горепосочения НА, на 06.08.2014 г., а искът е предявен на 25.03.2019 г., т.е. течението на придобиваната давност е прекъснато с подаване на исковата молба /чл.84 от ЗС във вр. чл.116, б."б" от ЗЗД/, а не с нейното получаване, на който факт се позовава ответника в писмения отговор и във въззивната жалба. Този срок се прекъсва поначало от деня, в който е постъпила в канцеларията на съда исковата молба на собственика срещу владелеца, с която е предявен иск, годен да го прекъсне /напр. установителен иск за собственост на имота, ревандикационен иск, иск за делба и др. /Решение № 80 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7444/2014 г., II г. о., ГК/. Следователно не е налице предвиденият в чл.79, ал.2 от ЗС пет годишен срок, поради което и настоящият съдебен състав намира, че не е придобито право на собственост върху имотите чрез добросъвестно владение по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС. /Решение № 170/11.04.2012г. по гр.д.№ 961/2011г. на ВКС, първо г.о., Решение № 705/29.10.2010г. по гр.д.№ 1744/2009г. на ВКС, първо г.о., Решение № 401/12.01.2012г. по гр.д.№ 895/2010г. на ВКС, първо г.о./

Ответникът М. И. Д. се позовава на придобивното основание по давност и на приложените 6 бр. договори за отдаване под наем на процесните поземлени имоти за периода 2014г.-2019г.

В тази връзка следва да се изтъкне, че само факта на отдаване имотите под наем /аренда/ не е основание за придобиването им по давност. Сключването на договор за наем не може да се определи като действие, с което се манифестира владението, тъй като договорът за наем е сделка на управление и може да бъде сключена и от несобственик. Освен това не са представени доказателства, че договорите за наем на имотите са стигнали до знанието на ищците по делото. В този смисъл е установената практиката на ВКС(Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г., ВКС, II г.о., Решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. ВКС, I г.о., Определение № 79/12.02.2018г. по гр.дело № 2311/2017г. на ВКС II г.о.).

Неоснователно е и възражението на ответника М. И. Д. наведено в писмения отговор по чл.131 от ГПК и поддържано във въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, че едва с получаване на исковата молба узнал за претенцията на ищците върху процесните поземлени имоти. Доколкото от приложените преписи на КНА № 88, том I, рег. № 379, нот. дело № 71/2014 г. на нотариус В. С. pег. № 647 на НК с район на действие PC-Мездра, респ. и НА № 61, том III, нот.дело № 277/2014 г. на нотариус Х. А., рег. № 614 на НК, с район на действие PC-Мездра, е видно, че правото на собственост върху процесните поземлени имоти е възстановено на наследниците на В. Н. П. съгл. чл.27 от ППЗСПЗЗ, с решение № 104/10.11.1999 г. по преписка вх. № 01691/18.02.1992 г. на ПК гр.Роман. Действително за лицата не съществува задължение да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в закона е установена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове /В този смисъл Решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г.о./, но доколкото ответникът М. Д. преди сключването на сделката е имал право на достъп до документите и е могъл да направи справка в СВ /Служба вписвания/ за собствеността на имотите, той не го е сторил, поради което наведеното от него възражение за незнание чия е собствеността на процесните поземлени имоти е неоснователно.

При така приетите за установени правнозначими факти настоящата съдебна инстанция счита, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, при чието проявление в обективната

действителност е възникнало предявеното вещно притезание за връщане владението на собствените на ищците идеални части от поземлените имоти от ответника М. И. Д..

С оглед на изложеното, съдът намира, че са установени и доказани елементите от състава на разпоредбата на чл.108 от ЗС, при което предявеният от ищците Е. Х. Т. и Н. Х. П. срещу ответника М. И. Д. ревандикационен иск е доказан и същият следва да се уважи като основателен, като се признае за установено по отношение на М. И. Д., че Е. Х. Т. и Н. Х. П., са съсобственици на общо 2/6 ид. части от недвижими имоти, предмет на нотариален акт № 61 том III, нот.дело № 277/2014г. на нотариус Х. А., per. № 614 на НК с район на действие РС- Мездра, а именно: нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 051019; нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, имот № 036045 и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002, и се осъди М. И. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Х. Т. и Н. Х. П. на 2/6 ид. части от посочените недвижими имоти.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявения иск, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.

По искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт.

Този иск е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.108 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, когато този акт (нотариалния акт) засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.

В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната норма алтернативна последица от уважаването на предявения за защита на засегнатото материално право иск, ищците Е. Х. Т. и Н. Х. П. са поискали да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 88 том 1, per. № 379, дело № 71/2014г. на нотариус В. С. per. № 647 на НК с район на действие PC Мездра. Поради уважаването на предявения иск за собственост за 2/6 идеални части от нива с площ 5.799 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, имот № 036045; нива с площ 1.201 дка, в местността „•••“ в землището на с.Кунино, съставляваща имот № 040011; нива с площ 3.002 дка, в местността „•••“, в землището на с. Кунино, съставляваща имот № 051019, и нива с площ 5.492 дка, в местността „•••“, в землището на с.Кунино, имот № 056002, по отношение на ответника К. С. Ц. (който се ползва от нотариалния акт, в качеството му на наследник на Н. В. П.), следва да се отмени този нотариален акт в частта му, касаеща установените в настоящото производство права на тези ищци.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт в посочените части, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.

По разноските:

Като законна последица от потвърждаването на първоинстанционното решение в частта по исковете, предявени от Е. Х. Т. и Н. Х. П., същото следва да бъде потвърдено и в частта за разноските, като следва също да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство и да се присъдят такива за въззивното производство при първоначалното и при повторното му разглеждане и за касационното производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Решението на Районен съд – Мездра следва да бъде потвърдено в частта за разноските, с която е осъден М. И. Д. да заплати на Е. Х. Т. и Н. Х. П. направените от тях разноски пред първата инстанция в размер на 750,00 лв. С оглед уважаването на предявените от тях искове изцяло М. И. Д. следва да заплати на Н. Х. П., Н. П. Т. и П. Й. Т. допълнително разноски за адвокатско възнаграждение от 383, 47 евро (равностойност на 750,00 лв.) с ДДС.

За въззивното производство при първоначалното разглеждане на делото направените от въззиваемите Н. Х. П. и Е. Х. Т. разноски са 1500,00 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС /л.20 от делото/. С оглед изхода на делото въззивника М. Д. следва да заплати на Н. Х. П., Н. П. Т. и П. Й. Т. общо сумата 766, 94 евро (равностойност на 1500,00 лв.) с ДДС за адвокатско възнаграждение.

За касационното производство М. Д. следва да заплати на Н. Х. П., Н. П. Т. и П. Й. Т. общо сумата 766, 94 евро (равностойност на 1500,00 лв.) с ДДС за адвокатско възнаграждение и 69, 95 евро (равностойност на 136, 81 лева) държавни такси и комисионни, съгласно представен списък на л.88-89 по касационното дело.

За въззивното производство при новото разглеждане на делото разноски е направил само въззиваемия Н. Х. П. - 950,00 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение /л.17 от делото/. С оглед изхода на делото въззивника М. Д. следва да заплати на Н. Х. П. сумата 950,00 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд