Решение № 435 от 5.10.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 488/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ. Образувано е по въззивна жалба от 1.06.2026 г., подадена по пощата на 28.05.2026 г., на Национална агенция за приходите срещу решение от 20.05.2026 г. по т.д. № 189/2013 г. на Окръжен съд – Видин, с което на осн. чл. 735 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване в търговския регистър на длъжника „Кей Еф Джи Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Твърди се, че масата на несъстоятелността не е изчерпана, което било видно и от отчета на синдика, според който били налични общо 48 бр. движими вещи, представляващи офис оборудване, както и вземане към „Трай Макс България“ ЕООД, за което е издаден изпълнителен лист от 4.12.2020 г. по т.д. № 672/2020 г. на СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело пред ЧСИ С. П.. Поддържа се, че движимите вещи не са непродаваеми, а вземането е събираемо, тъй като третото лице не е в ликвидация или несъстоятелност. Твърди се, че взетото решение от събранието на кредиторите, че активите са нереализируеми, е нищожно и не обвързва съда. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението. Жалбата е обявена в ТР на 8.07.2026 г. и срещу нея не са подадени писмени отговори. С молба от 18.09.2026 г. синдикът е заявил становище за неоснователност на жалбата, тъй като масата на несъстоятелността е изчерпана, а останалите движими вещи са непродаваеми, тъй като са проведени многократни неуспешни търгове за продажбата им в периода 4.12.2023 г. – 12.02.2025 г. Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: С решение от 15.06.2015 г. по т.д. № 189/2013 г. на Окръжен съд – Видин на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ и по молби на кредиторите „ОББ Интерлийз“ АД /с предишно наименование „Интерлийз“ ЕАД/ и „Обединена българска банка“ АД е открито производство по несъстоятелност на „Кей Еф Джи Пропъртис“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност – 2.07.2010 г., като е назначен временен синдик. Решението е обявено в ТР на 18.06.2015 г. С решение от 29.12.2016 г. по т.д. № 3529/2015 г. на САС решението на ВОС е отменено в частта за началната дата на неплатежоспособността, като същата е определена на 2.07.2010 г. Решението е обявено в ТР на 4.01.2016 г. и не е обжалвано. С решение от 19.06.2017 г., обявено в ТР на 23.06.2017 г., дружеството е обявено в несъстоятелност, наложено е обща възбрана и запор, и е постановено започване на осребряване на имуществото. С определение от 2.08.2018 г. е назначен сегашният постоянен синдик на дружеството – Н. А. Г., вписан в ТР на 3.08.2018 г. С определение от 24.09.2019 г. е одобрена първата частична сметка за разпределение на постъпили суми от проведени търгове по чл. 717в ТЗ, обявена в ТР на 8.08.2019 г., срещу която не са постъпили възражения. С определение от 8.01.2020 г. е одобрена втора частична сметка за разпределение на постъпили суми от проведени търгове по чл. 717в ТЗ, обявена в ТР на 3.10.2019 г., срещу която не са постъпили възражения. В поредица месечни отчети на синдика /в периода 4.06.2025 г. – 23.12.2025 г./ се сочи, че за събиране на вземане на длъжника към „Трай Макс България“ ЕООД в общ размер на 36 063 лв., за което е издаден изпълнителен лист от 4.12.2020 г. по т.д. № 672/2020 г. на СГС, е образувано изп. дело № 20209210401536 на ЧСИ С. П., по което са наложени запори на банкови сметки, но липсват постъпления. Посочено е и, че с разрешения на съда са проведени няколко неуспешни опити за продажба на вземането по реда на чл. 717 ТЗ и сл. – видно и от протоколи от 16.06.2025 г., 8.07.2025 г., 14.08.2025 г., 15.10.2025 г. С молба от 6.02.2026 г. синдикът на осн. чл. 733 ТЗ е уведомил съда, че масата на несъстоятелността е изчерпана, освен имуществото, представляващо движими вещи, за които са проведени многократни неуспешни търгове в периода 4.12.2023 г. – 12.02.2025 г., поради което същото се явява непродаваемо. Посочено е, че по особената банкова сметка на длъжника има наличност от 55,24 евро. Поискано е на осн. чл. 734 ТЗ съдът да свика заключително събрание на кредиторите. Към молбата са представени отчет и доклад по чл. 733, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, както и извлечение от особената сметка. Според отчета по чл. 733, ал. 1, т. 1 ТЗ неосребреното имущество включва: 1) движими вещи – принтер HP Laserjet Pro – 1 бр.; монитор Fujitsu – 1 бр.; монитор HP – 1 бр.; метална каса Mauer – 1 бр.; метален сейф малък – 10 бр.; метални сандъци – 20 бр.; метален сандък на колела – 1 бр.; офис столове – 10 бр.; офис бюра – 3 бр.; и 2) вземане на длъжника към „Трай Макс България“ ЕООД в общ размер на 36 063 лв., за което е издаден изпълнителен лист от 4.12.2020 г. по т.д. № 672/2020 г. на СГС, за което са проведени многократни неуспешни търгове в периода 13.03.2024 г. – 5.11.2025 г. Посочено е, че няма висящи съдебни производства, по които страна е длъжникът „Кей Еф Джи Пропъртис“ ЕООД. Според доклада по чл. 733, ал. 1, т. 2 ТЗ в производството по несъстоятелност са изготвени следните сметки за разпределение: 1) частична сметка, обявена в ТР на 8.08.2019 г., одобрена с определение от 24.09.2019 г. – за сумата 2 121 714 лв., представляваща продажна цена на активи /недвижими имоти/ по реда на чл. 717 ТЗ на 24.07 и 25.07.2019 г. – сумата е разпределена на кредитора „Лето Инвестмънт“ АД чрез прихващане на осн. чл. 717д ТЗ срещу вземането му като ипотекарен кредитор в размер на 3 060 631,54 лв. /същият е правоприемник на кредитора „ОББ“ АД/; 2) частична сметка, обявена в ТР на 3.10.2019 г., одобрена с определение от 8.01.2020 г. – за сумата 600 000 лв., представляваща продажна цена на активи /недвижими имоти/, разпределена на държавата чрез НАП за публични вземания. Посочено е, че частично неизплатени остават приетите вземания на кредитори с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а вземанията на останалите кредитори са изцяло неизплатени. С молби от 10.02.2026 г., 23.02.2026 г. и 12.03.2026 г. синдикът е представил обобщен списък на приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите. С определение от 9.02.2026 г. на осн. чл. 734, ал. 1 ТЗ е свикано заключително събрание на кредиторите за 23.02.2026 г. от 11:00 ч. в Съдебната палата в гр. Видин, поканата за което е обявена в ТР на 10.02.2026 г. С молба от 23.02.2026 г. кредиторът НАП е поискал на осн. чл. 253 ГПК съдът да отмени определението си от 9.02.2026 г., тъй като не били налице предпоставките за свикване на заключително събрание на кредиторите по чл. 734 ТЗ – по съображения, аналогични на изложените в настоящата въззивна жалба. От кредитора Р. Е. Г. е постъпило становище от 23.02.2026 г., в което е заявено, че непродадените движими вещи на длъжника са непродаваеми и те следва да бъдат съхранявани от синдика до предаването им на представляващия длъжника съгласно чл. 734, ал. 3 ТЗ. Заявено е искане за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника. На насроченото за 23.02.2026 г. събрание на кредиторите не са били взети решения, предвид неявяването на синдика и на кредитори на несъстоятелността, като е свикано нова събрание за 16.03.2026 г., поканата за което е обявена в ТР на 27.02.2026 г. С протоколко определение от същата дата съдът е оставил без уважение искането на НАП по чл. 253 ГПК. На събранието на кредиторите на 16.03.2026 г. се е явил упълномощен представител на кредитора Р. Е. Г., притежаваща 84 % от приети вземания. С гласа на същия кредитор са приети следните решения: 1) за приемане на обобщения отчет и доклад на синдика; 2) непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността и вземането от „Трай Макс България“ ЕООД да спрат да се продават; и 3) непродаваемите вещи и документите, удостоверяващи вземането от „Трай Макс България“ ЕООД да бъдат съхранявани от синдика, и да бъдат предадени на представител на длъжника. С определение № 59/7.05.2026 г. по т.д. № 6/2026 г. на ОС – Видин в производство по чл. 679 ТЗ е било оставено без уважение искането на НАП за отмяна на решенията, взети на събранието на кредиторите от 16.03.2026 г. С обжалваното решение от 20.05.2026 г. на осн. чл. 735 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване в търговския регистър на длъжника „Кей Еф Джи Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/. Решението е обявено в ТР на 21.05.2026 г. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 613а, ал. 1 ТЗ и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Според чл. 735, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато: 1) са изплатени задълженията; и 2) масата на несъстоятелността е изчерпана. Изяснено е в задължителното за съдилищата ТР № 1/3.12.2018 г. на ВКС – ОСТК /мотивите към т. 10/, че освен това „производството по несъстоятелност трябва да бъде приключено също и тогава, когато масата на несъстоятелността не е изчерпана, но останалите в нея активи са непродаваеми (чл. 733 и чл. 734 ТЗ)“. В подобна хипотеза компетентността да вземе решение относно непродаваемите вещи принадлежи на заключителното събрание на кредиторите – чл. 734, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Посочено е, че доколкото законът не е поставил ограничения в тази насока, кредиторите са свободни да извършат преценка на кого да бъдат предоставени непродаваемите вещи – на самия длъжник (когато той е едноличен търговец – физическо лице), на съдружниците/акционерите (когато длъжникът е търговско дружество), на определен кредитор или на трето за производството по несъстоятелност лице (в т.ч. държавата или община). При липса на подобно решение на събранието на кредиторите вещите, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец – юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго. Следователно, наличието на непродаваеми активи /респ. несъбираеми вземания на длъжника/ е едно от основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност по реда на чл. 735 ТЗ. В настоящия казус е налице именно такава хипотеза. Не е спорно, а и се установява от данните по делото, че в имуществото на длъжника са останали движими вещи /офис оборудване, конкретизирано в отчета на синдика по чл. 733, ал. 1, т. 1 ТЗ/, както и вземане на длъжника към „Трай Макс България“ ЕООД в общ размер на 36 063 лв., за което е издаден изпълнителен лист от 4.12.2020 г. по т.д. № 672/2020 г. на СГС. Установява се, че в периода 2023 г. – 2025 г. са проведени неколкократни неуспешни опити да бъдат продадени движимите вещи по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ. Противно на доводите в жалбата многократно са прилагани и възможностите по чл. 717ж ТЗ при провеждането на нов търг, но също безуспешно. Що се отнася до вземането към „Трай Макс България“ ЕООД, то същото не е събрано в рамките на образуваното изпълнително производство, висящо от 2020 г. Обстоятелството, че посоченото дружество не е в ликвидация или несъстоятелност, не означава, че същото има имущество, срещу което да се насочи изпълнението. От публично обявената информация по партидата на това дружество в ТР е видно, че последният обявен ГФО е за 2019 г., който сочи на незначителна стопанска дейност – с общо реализирани приходи от 15 хил. лв. Действително, към 31.12.2019 г. са записани текущи и нетекущи активи на обща стойност 244 хил. лв., но не е ясно дали тези активи са били налични след този период, още повече, че са отчетени задължения от общо 10 436 хил. лв. Същевременно, правени са и опити вземането да бъде продадено от синдика през 2024 г. и 2025 г., но също безуспешно. Ето защо следва да се приеме за доказано, че въпросните движими вещи са непродаваеми, а вземането е несъбираемо и непродаваемо. По тази причина налице са предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност. Спазени са изискванията на чл. 733 и чл. 734 ТЗ, като е проведено заключително събрание на кредиторите на 16.03.2026 г., а неговите решения са потвърдени при проведения съдебен контрол по реда на чл. 679 ТЗ. Събранието е приело решение за съдбата на вещите и вземането, а именно – вещите и документите, удостоверяващи вземането от „Трай Макс България“ ЕООД да бъдат съхранявани от синдика, и да бъдат предадени на представител на длъжника. Дори и да се приеме, че това решение не е валидно, тъй като след заличаването на дружеството – длъжник, то престава да съществува и не може да притежава имущество /а не е казано, че имуществото се предоставя на съдружниците му/, то тогава ще влезе в сила разрешението по т. 10 от ТР № 1/3.12.2018 г. на ВКС – ОСТК, т.е. вещите ще станат държавна собственост. В този смисъл буди недоумение какъв е интересът на НАП, като представител на държавата, да се противопоставя на прекратяването на производството, след като то е изцяло в интерес на държавата, която ще придобие въпросните вещи. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Така мотивиран Софийският апелативен съд,