Решение № 77 от 23.2.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1305/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 25554/27.10.2025г., подадена от „К.“ ЕАД, ЕИК ••••••••••••, чрез юрк. А. И., против Решение №792/13.10.2025 г., постановено по гр.д. №2984/2024 г. по описа на РС-Б., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя насрещен иск по претенцията над сумата 3519лв., до пълния предявен размер от 4045,52лв. С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявения от жалбоподателя при условията на евентуалност насрещен иск е отхвърлен за сумата над 3519 лв. до пълния предявен размер от 4045,52 лв. В обжалваните отхвърлителни части решението се определя като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъкват се подробни доводи, че съдът неправилно е приложил материален закон при определяне размерът на чистата стойност на главницата по процесния Договор за кредит, тъй като застрахователната премия не представлява разход по кредита, а същата е част от главницата. Обосновава се тезата, че застрахователната премия представлява разход по кредита в случаите, когато сключването на договора за услуга представлява задължително условие за получаване на кредит, но не и както е в случая - сключването на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита, а е израз на при приложението на чл.9 от ЗЗД - на договорната свобода. Поддържа се, че застрахователната премия не е включена като разход при формиране размера на ГПР по кредита, тъй като застрахователната премия не отговаря на законовите изисквания за „общ разход. При подробно развити аргументи в тази насока се иска присъждане и на сумата от 526,52 лева, представляваща част от главницата по процесния Договор за кредит, тъй като жалбоподателят я е заплатил директно по сметка на застрахователя по нареждане и за сметка на кредитополучателя, по този начин последния е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Претендират се разноски. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подала отговор. Жалбата се оспорва като неоснователна. Развити са подробни съображения, че в случая с включването на застрахователната премия в главницата по договора за кредит,кредиторът е нарушил разпоредбата на 430, ал. 1 от ТЗ и на чл.19, ал.4 ЗПК, като по този начин като последица е настъпило изменение на договорената лихва и като цяло на ГПР по кредита. Отделно се поддържа, че клаузите, с които е уговорена дължимост на такава премия не са били индивидуално уговорени, а са част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия и кредитополучателят не е имал възможност да влияе на съдържанието им към момента на сключване на договора, поради което са неравноправни. При поддържане на доводи в горната насока се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Иска се разноски. Липсват доказателствени искания от страните. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител. Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява. И двете страни с писмени становища поддържат тезите си. Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства. За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна: Производството е образувано по искова молба от С. Р. И., ЕГН •••••••••• против „К.“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••••. С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се обяви Договор за потребителски кредит № 2960881, сключен на 19.04.2024 г. между С. И. и „К.“ ЕАД за нищожен, както и да се обяви Договор за поръчителство, сключен на 19.04.2024 г. между С. И. и „А.Т.“ ЕООД за нищожен. В срока за отговор от ответника „К.“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••••, е предявен насрещен иск – за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 250,38 лева главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от общо дължимата по договора главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, а при евентуалност – в случай на отхвърляне на главния иск, се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 045,52 лева главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. От събраните писмени доказателства се установява, че на 19.04.2024 г. между С. Р. И. и „К." ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2960881, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който ответникът „К.“ ЕАД е предоставил на ищеца заем в размер на 4000 лева и размер на застрахователна премия 526,52 лева, с посочен общ размер на кредита 4526,52 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 24, като в Приложение № 1 е посочен фиксиран лихвен процента - 20 % и ГПР в размер на 21,94 %, общ размер на всички плащания е 5556,16 лв. Инкорпориран е и погасителен план на 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К. гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. Срокът за одобрение в този случай е 24 часа. Според ал. 2 ако в посочения срок кредитополучателя не представи обезпечението ще се счита, че заявлението не е одобрено, съответно договорът не поражда действие. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. Договорът е сключен при ОУ. По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на датата на сключване на договора между „К." ЕАД и ищеца на 19.04.2024г. последната и втория ответник „А.Т.“ ЕООД са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който „А.Т." ЕООД, с ЕИК: •••••••••••• е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „К." ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К." ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение №1 към същия договор, възнаграждението е било определено на сумата в размер на 4550,47 лв. на месечни вноски. Видно от договора за поръчителство, И. е следвало да заплаща възнаграждението, като „К." ЕАД е овластено вместо поръчителя „А.Т." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство. От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.Т." ЕООД и като небавнкова финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А.Т.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, че единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва, както и че въззиваемата страна е заплатила сумата от 481, 00 лева. По делото е представен Отчет за издадени застрахователни сертификати за месец април 2024 година, с отразяване в същата на застрахован- С. Р. И., премия 525,12 лева, обезпечителен фонд - 1,4 лв. и обща премия 526,52 лева. От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че на ищцата й е предоставен кредит от К. ЕАД в размер на 4000 лева, която сума е усвоена от нея с платежно нареждане от 19.04.2024 година. Размерът на усвоената главница по договора за кредит е за 4 526,52 лева, от които -размер на кредита - 4 000,00 лева и застрахователна премия - 526,52 лева. На 05.06.2024г. въззиваемата е извършила плащане в размер на 481 лева, с които са погасени главница - 141,73 лева, договорна лихва - 75,44 лева и вноска по поръчителството - 263,83 лева. В заключението си вещото лице посочва, че договорната лихва по кредита по погасителен план е в размер на 1 029,64 лева и същата е изчислена при олихвена главница от 4 526,52 лева с ГЛП от 20 % за срок от 24 месеца, като съдържанието на този погасителен план е посочено от експертизата в справка № 07, колони от № 03 до № 06. Вещото лице е извършило допълнителна изчислителна работа, като разработила погасителен план, при който с ГЛП от 20 %, за срок от 24 месеца се олихвява главница от 4 000 лева, и установява, че при този вариант на изчисление, договорната лихва би била в размер на 909,90 лева, което е отразено в справка № 07, колони от № 07 до № 10. По отношение на ГПР, вещото лице посочва, че в Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г е посочено, че ГПР е в размер на 21,94 % и същият е изчислен при вариант, в който в разходите е включена единствено договорна лихва от 1 029,64 лева, която пък е изчислена върху главница от 4 526,52 лева. При вариант на изчисление, при който в разходите по кредита се включат: 526,52 лева - застрахователна премия и договорна лихва в размер на 909,90 лева, изчислена върху главница от 4 000 лева, се посочва, че разходите по кредита стават 1 436,42 лева (526,52 лв + 909,90 лв) и ГПР е в размер на 35,68 %. С обжалваното решение Договор за потребителски кредит с № 2960881 от 19.04.2024 година, сключен между „К.“ ЕАД, с ЕИК •••••••••••• и С. Р. И., ЕГН •••••••••• е прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, а така също е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради противоречие на закона и липса на основание и Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит с № 2960881/19.04.2024г., сключен между „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., бул. „В.“ 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“ и С. Р. И., ЕГН ••••••••••. Със същото решение предявеният от въззивника „К.“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••••, насрещен иск срещу С. Р. И., ЕГН •••••••••• осъдителен иск, е уважен, като въззиваемата страна е осъдена да заплати на въззивника сумата от 1 250,38 лева главница по месечни вноски от 2- ра до 9-та на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2960881/19.04.2024г., част от общо дължимата по договора главница в размер на 4384,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението, като неоснователен. С решението, в обжалваната му част, е уважен частично и предявеният като евентуален от въззивника насрещен иск, като С. Р. И. е осъдена да заплати на „К.“ ЕАД, с ЕИК ••••••••••••, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 3519,00 лв. /три хиляди петстотин и деветнадесет лева/, представляваща неизплатено задължение за главница по недействителен Договор за потребителски кредит № •••••••••••• ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба - 14.02.2025г. до окончателното изплащане, като над този уважен размер до претендирания от 4045,52 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Така установеното, сочи на следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваните части на поддържаните в жалбата основания. Предмет на обжалване е решението, само в частите, в които предявеният при евентуалност осъдителен насрещен иск, предявен от въззивника срещу въззиваемата страна е отхвърлен като неоснователен за сумата над уважения размер от 3519,00 лева до претендирания такъв от 4045,52 лева. Основното оплакване по същество се заключава в поддържане от въззивника на тезата, че сумата, за която е отхвърлен искът над уважения размер до поискания, а именно за сумата от 526,52 лева е част от главницата и не представлява разход по кредита. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че сумата от 526,52 лева не е част от дължимата на основание чл.23 ЗПК главница. Реално предаденият заем от кредитодателя на потребителя е в размер на 4 000, 00 лв., а не както твърди ответника К.- 4526, 52 лв. Съдът е изложил мотиви защо счита, че сумата от 526,52 лв., представляваща застрахователна премия, не е част от главницата, тъй като не е реално получена сума по кредита, като за този извод се е позовал и на практика на СЕС. От размера на отпуснатия кредит от 4000, 00 лева съдът е приспаднал платената до момента от ищцата сума, както и тази част, която е платена по нищожния договор в размер на 481, 00 лева, поради което остава да бъде дължима главницата от 3519 лева. Тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита за правилни и законосъобразни. Твърденията на жалбоподателя следва да се приеме, че застрахователните премии са предявени от него като неразделна част от главницата, както и че представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение. Тези суми не следва да се включват към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 2, § 1 от ДР на ЗПК. По въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка I от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР има произнасяне на СЕС. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че чл. 3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48, както и т. I от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на чл.3, б. л) и чл. 10, § 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно за потребителя, че съставляват разход по кредита, при това, изглежда, задължителен такъв. В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя (т. 43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС ), доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че жалбоподателят съвместява и качеството на застрахователен посредник на самото застрахователно дружество, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е по-скоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който представя на потребителя пакет от предварително избрани от него покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредиторов интерес, предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с въззивника, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. Това обаче не е сторено от страна на жалбоподателя, като за самия длъжник, видно от представеното договорно съдържание, не е станало ясно какво точно се включва като компоненти в ГПР, като едва в настоящото производство кредиторът уточнява, че застраховката е част от главницата, нещо което не е сторено към релевантния момент на сключване на сделката, защото именно към тази дата се преценява дали потребителят е бил наясно с общото измерение на разходите, които ще направи с оглед на този договор и съответно да прецени дали същият е в негов интерес с оглед икономическата тежест, която ще последва. В практиката на СЕС вече ясно е отбелязано, че наличието само на математическа формула за изчисляването на този ГПР, без договорът да съдържа необходимите за това изчисляване данни (компоненти) се приравнява на ситуация, в която договорът изобщо не съдържа размера на общия процент на разходите (Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2017 г. ). Следователно, правният извод на първоинстанционният съд, че в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор, е правилен и законосъобразен. РС е действал съобразно указанията на СЕС (Определение от 06.02.2024 г. по дело С - 425/2023 г. на СЕС). При тези съображения клаузите, досежно застраховката, следва да се счетат за неравноправни по см.на чл.143 ЗЗП. Независимо от данните за доброволност при сключване на тази клауза, това не лишават същата от извода за неравноправност при липса на яснота на първо място относно основанието за сключването й, доколкото са неясни, както условията, така и функциите й. Не е установена необходимостта от посредничеството на кредитора при сключване на договора за застраховка, което сочи на извода за липса на добросъвестност при сключването й, както и сочи по същество на нелоялна търговска практика, доколкото по този начин се внася дисбаланс между правата и задълженията на договарящите. Подобен извод следва и от факта, че принципа на добросъвестността и справедливостта при договарянето изобщо изисква потребителят да заплаща само реално консумираните и респ.ползвани услуги, а не хипотетично да ползва такива. Не е налице основание за сключване на застрахователна клауза за обезпечаване на изпълнението, доколкото при неизпълнение и забава за кредитора е налице възможност за принудително изпълнение, а при забава се дължи и мораторна лихва. Предвид уговорения начин за събиране на сумите по договора за застраховка го окачествява като средство за заобикаляне на закона с цел набавяне на допълнителни плащания, извън договорените и реално получени от кредитополучателя суми, на основание договора за кредит, което прави клаузата неравноправна, а подобен подход сочи на нелоялна търговска практика. В представеното Приложение № 1 към договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност от 21,94 %, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по- нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита. В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, прави впечатление, че допълнителните услуги - застраховките пакет са включени към главницата, договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по допълнителната услуга под формата на застраховка. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл. 2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая това не е сторено, поради което уговорената клауза за допълнителни услуги – за застраховка, са недействителни съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 и 20 от ЗЗП. Настоящият съдебен състав намира, че застраховката е реално разход по кредита, а причината същите да бъдат посочени в определянето на главницата имат за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля 50%. Дори и да се приеме, че застраховките вече са били включени в ГПР, тъй като са част от главницата по кредита, същото отново е неправилно, доколкото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в цитираната допълнителна разпоредба формула, според която застрахователните премии са част от общите разходи по кредита, а не главница. На следващо място по договорите за кредит лихва се дължи върху общата сума от предоставената реално на потребителя сума за ползване от него и отделно върху част от застрахователната сума. Поради това ще се явява неравноправна клауза, която налага на потребителя да заплаща лихва върху парична сума, която същият не е ползвал реално и не може да разполага с нея свободно по свое усмотрение. Последният извод е съответен на принципа, че не може да се дължи заплащане на нещо, което реално не е получено като услуга, т.е. липсва основание за имуществено разместване. В този смисъл изводът на РС, че застрахователната премия не е част от главницата, е правилен и решението в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода от оспорването на въззиваемата страна се дължат направените по делото разноски, като на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, директно на адвоката, осъществил процесуално представителство на страната се дължи възнаграждение за адвокат, което в случая следва да се определи в минимален размер от 204,52 евро /400 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за заплащане на възнаграждение за адвокатска работа/. В преклузивния за това срок - приключване на устните състезания въззивникът не е направил възражение за прекомерност. На основание чл. 47, ал.1 от ЗВЕРБ съдът следва служебно да превалутира сумите, които присъжда в евро. Водим от горното, съдът