Решение № 4166 от 18.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 11140/2025 г.

Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Г. Г., с ЕГН:•••••••••• и адрес С., жк. ••••, срещу А. Г. Г., ЕГН:•••••••••• и адрес: гр. С., жк. ••••, и Г. А. Г., с ЕГН:•••••••••• и адрес гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул.••••, с която е предявен иск с правно основание чл.26 СК, с който се иска да бъде обявено за недействително спрямо ищеца действието на разпореждане на ответника със семейното жилище, негова лична собственост, извършено с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № 36. том I, peг. № 432, нот. д. № 31/15.08.2025 г. на нотариус Е.Х.. с per. № 447 от НК, с който А. Г. Г. е дарил на баща си Г. А. Г., ЕГН •••••••••• апартамент № 65, находящ се в гр. С., жк •••• със застроена площ от 103,59 кв. м., състоящ се от три стаи, столова, кухненска ниша и сервизни помещения, заедно с принадлежащото му помещение Таванско помещение № 65 с декларирана площ от 1.45 кв.м., както и заедно с 1.455% идеални части от общите части на сградата и съответните идеалните части от общите части на правото на строеж върху поземления имот, в който същата е построена, който апартамент представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда и е с идентификатор 68134.1003.118.1.65, по КККР на гр. С.. Ищецът твърди, че тя и първият ответник А. Г., са съпрузи, като бракът между тях е сключен на 1.03.2025г. От брака си имат едно дете, родено на 4.07.2025г. Двамата живеят на следния адрес в С. - жк. ••••, което се явява семейно жилище на страните. Процесното жилище е било еднолична собственост на съпруга. На 15.08.2025г. първият ответник А. Г. се разпорежда с имота си, като го дарява на баща си- втория ответник, Г. А. Г.. Ищецът не е уведомена за сделката и не е давала съгласието за нея. Съгласието й не е заменено и от районен съд по реда на чл. 26, изр. 2 СК. М. Г. и А. Г. са все така в брак и посоченото жилище е било семейно жилище към датата на сделката, а и към днешна дата - цялото семейство живее в него. Двамата нямат друго жилище обща собственост, а ищцата няма недвижими имоти, лична собственост, поради което извършеното на 15.08.2025г. дарение е относително недействително по отношение на нея. В законоустановения срок ответникът А. Г. Г. е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че страните М. Г. и А. Г. са в процес на развод, предмет на разглеждане по гр.д. №50953/2025г. по описа на СРС, ГО- 181 с-в. Твърди, че на 27.07.2025г., само 23 дни след раждането на сина им А., ищцата отново напуска семенното жилище, този път заедно с детето и майка си и се установява окончателно в гр. Асеновград при своите родители. Към датата на извършената сделка- дарение, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №36, том I, per. №432, вписан в Служба по вписвания гр. С. с Акт №176, том CLXVII, с вх. per. №71000/15.08.2025г. ищцата и детето А. не живеят в имота, не го ползват, като ищцата не е проявила никакво намерение да се завръща в имота. Оспорва наличието на първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 26 от СК, а именно да е налице извършено разпореждане със „семейно жилище“ по смисъла на § 1 от СК. Навежда възражение, че не е било необходимо съгласие на ищцата за разпореждане с процесния имот, доколкото както е удостоверено и пред Нотариус Е.Х. в деня на сделката, ответникът притежава друг жилищен имот, напълно годен да задоволи жилищното нужди на разпадналото се вече семейство, чиито съпрузи са във фактическа раздяла. В законоустановения срок ответникът Г. А. Г. е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди, че той е дарил сина си с идеалните части от друг апартамент в гр.Пловдив, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта: Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан. Съгласно постоянната съдебна практика с прекратяването на брака дотогавашните съпрузи вече не са такива, жилището, което е собственост на единия от съпрузите и което до момента на прекратяването е било "семейно", вече не е "семейно" и правата на другия дотогавашен съпруг по отношение на това жилище се погасяват. Затова дотогавашният съпруг няма правен интерес от предявения иск по чл. 26 СК. В съдебно заседание на СГС от 04.06.2026г. страните са заявили, че към момента на устните състезания няма постановено решение по бракоразводното дело, поради което е налице правен интерес за ищеца от настоящето дело. По основателността: Съгласно разпоредбата на чл. 26, предложение първо от СК действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Съгласно т. 2 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. .V 5/2013г. ОСГТК на ВКС сделката на разпореждане със семейното жилище-личната собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд е относително недействителна спрямо съпруга-несобственик. Разпоредителната сделка със семейното жилище - лична собственост на съпруга-прехвърлител поражда незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за другия съпруг (ищцата), ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на районния съд за него. В мотивите на същото решение е прието, че упражняването на това право на съпруга не е ограничено със срок. В процесния случай не се спори по делото относно следните факти: -страните М. Г. Г. и А. Г. Г. са съпрузи, като са сключили граждански брак на 01.03.2025г. От брака си имат едно дете А. А. Г., родено на 4.07.2025г. -страните М. Г. Г. и А. Г. Г. са в процес на развод, предмет на разглеждане по гр.д. №50953/2025г. по описа на СРС, ГО- 181 с-в, което и висящо. -че процесното жилище, находящо се на адрес:гр.С., жк. ••••, е придобито на 13.12.2022г., преди сключване на брака, и е било еднолична собственост на съпруга А. Г. Г.. -че на 15.08.2025г. ответникът А. Г. Г. се разпорежда с процесния имот, като го дарява на баща си- втория ответник Г. А. Г.. Ищецът не е уведомена за сделката и не е давала съгласието за нея. -че ответникът А. Г. Г. притежава правото на собственост върху следния недвижим имот:апартамент с идентификатор 56784.540.127.2.21, намиращ се в гр. Пловдив, Община Пловдив. Област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени от Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота, гр. Пловдив, район „Тракия“, жк ••• /двеста шестдесет и седем, вход „Б"\ етаж 6 /шести/, апартамент 21/39. Правото на собственост върху процесния апартамент се притежава на следните основания: 1/ 4 идеална част от същия апартамент на основание наследство от майка си Н.П. Г. и 3/ 4 идеални части от същия апартамент- на основание договор за дарение от 14.08.2025г., сключен с баща му Г. Г. и сестра му Е.М.. -не се спори, че ищецът М. Г. Г. не притежава друго жилище- лична собственост. Спорните по делото въпроси са, дали процесният апартамент е семейното жилище на съпрузите, както и дали са налице останалите предпоставки на разпоредбата на чл.26 СК. Съгласно § 1ДР към СК "Семейно жилище" е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца”. Съгласно Решение № 404 /10.01.2012 г. по гр.д. 1720/2010 год. на III ГО меродавно за определяне на жилището като семейно е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието.Това е жилището, обитавано от съпрузите и техните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата. От събраните по делото доказателства съдът намира, че процесният апартамент съставлява семейно жилище на страните. Това се установява от писмените и гласните доказателства по делото. Този извод на съда се потвърждава и от искова молба с вх. №361990/05.11.2025г. на СРС, подадена от ответника А. Г. Г., въз основа на която е образувано производството по гр.д. №50953/2025г. по описа на СРС, ГО- 181 с-в, /лист 68 и сл. от делото/, в която ответникът е направил признание, че процесното жилище е семейно такова, като претендира предоставяне на ползването му. В бракоразводното производство ответникът А. Г. претендира предоставяне ползването на жилището като семейно такова, а в настоящето производство оспорва семейния характер на жилището. Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз и в Решение № 141 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2021 г., III г. о., ГК, разпоредбата на чл. 26 от СК предвижда, че е необходимо съгласие с разпореждането със семейно жилище, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Смисълът на нормата е, че няма нужда от съгласие, ако жилищните нужди на семейството са задоволени посредством собственост върху други жилища, които не са предмет на разпореждането. Това означава, че не е необходимо другото жилище, което остава да е обща собственост на двамата съпрузи или е индивидуална собственост на някои от тях. Достатъчна е и съсобственост върху жилище, която е годна да задоволи нуждите на семейството. В процесния случай е видно, че след разпореждането с процесното жилище ответникът А. Г. Г. притежава правото на собственост върху следния недвижим имот:апартамент с идентификатор 56784.540.127.2.21, намиращ се в гр. Пловдив. Същият може да задоволява жилищните нужди на семейството. Поради това и само на това основание искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че е без правно значение кога е придобито правото на собственост върху другото жилище, различно от семейното такова- достатъчно е неговото обективно притежание. Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Ищецът е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение на адв. Р. в размер на 1533,88евро, което е и най- високото адвокатско възнаграждение, заплатено от страна по делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника А. Г. Г. сумата от 1493,21евро за направени по делото разноски, от които сумата от 1488,09евро за адвокатско възнаграждение и сумата от 5,12евро за съдебни удостоверения. Съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника Г. А. Г. сумата от 749,05евро за направени по делото разноски, от които сумата от 743,93евро за адвокатско възнаграждение и сумата от 5,12евро за съдебни удостоверения. Предвид гореизложеното съдът