Решение № 122 от 4.10.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 134/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, с ЕИК 124626113 и седалище и адрес на управление гр. София, 1330, ул. „Гюешево“ № 83, Бизнес – център „Сердика“, сграда 1, офис 004, ЕИК 124626113 срещу „ДАФЛОРН“ ООД, с ЕИК 124537885 и седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Йордан Йовков“ № 8, вх. А, ап. 7, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени следните искове: иск за плащане на сумата от 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ евро, с левова равностойност 312 932,52 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на договор за търговско представителство (Дистрибуторски договор от 01.02.2016 г.) претендирано на основание чл. 40, ал. 1 ТЗ и иск за плащане на сумата от 1 113,50 евро /хиляда сто и тринадесет евро и петдесет цента/, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (10.02.2021 г. – 20.12.2021 г.), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковата претенция е предявена като частична, но с определение от 25.02.2026г. е допуснато изменение на главния иск чрез увеличаването му до общ размер от 160 000 евро. В исковата молба се твърди, че между „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД (дистрибутор) и „ДАФЛОРН“ ООД (възложител) бил сключен безсрочен договор за търговско представителство от 01.02.2016г., който бил наименуван „Договор за дистрибуция“. Страните започнали да изпълняват договора незабавно. Предмет на договора било предоставянето от „ДАФЛОРН“ на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД на изключителното право да продава изчерпателно изброени продуктови линии (Пробиотици – серии „Биомилк“, „Лактера“, „Меджик Пауър“, „Мараяс фейс“ и закваски), произвеждани от ответника за конкретно опредЕ. територия, а именно на територията на Република България, както и в интернет чрез сайтове за продажба онлайн. В световен мащаб цитираните продукти се произвеждали единствено от възложителя и ответник в настоящото производство. С цел при извършване на дейността в съзнанието на потребителите продуктите да се свързват само и единствено с производителя „ДАФЛОРН“ ООД, ответникът предоставил поддомейн на своя, към онзи момент, основен домейн www.daflorn.com, на ищеца. Освен това, преди сключване на процесния договор съдружниците към онзи момент в „Лактера“ ООД – Д. П., Н. А., „Моушън кетъринг“ ООД и „Пицарела България“ ЕООД, последните две контролирани от Б. А., взели решение от 10.11.2014г., с което променили фирмата на дружеството на „ДАФЛОРН МЛМ“ ООД. На 03.12.2015г. Н. А. и Д. П. продали на Б. А. притежаваните от тях дялове в „ДАФЛОРН МЛМ“ ООД, а два месеца по-късно бил сключен процесният договор за търговско представителство. В началото на 2020г. ответникът решил, че иска да превземе пазара, изграден от ищеца, и да го отстрани от бизнеса с пробиотични продукти, като за целта едностранно и без предизвестие повишил цените за доставка на продуктите с до 100%. След това ответникът прекратил договора с едномесечно писмено предизвестие от 14.05.2020г. Ищецът счита, че предизвестието имало действие на 3-месечно такова, тъй като договорът бил изпълняван от страните повече от две години, а императивната норма на чл.47, ал.1 ТЗ забранявала уговарянето на по-кратки срокове от предвидените в закона. С писмена покана от 08.02.2021г., връчена на ответника на 10.02.2021г., в едногодишния срок по чл.40, ал.3, т.1 ТЗ, ищецът поканил ответното дружество да му изплати обезщетение по чл.40, ал.1 ТЗ. В периода на изпълнение на договора ищецът реализирал средно годишно надценка (брутна печалба) в размер на 313 095.52 лева, като счита, че това е размерът на дължимото от ответника обезщетение по чл.40, ал.1 ТЗ. През този период ищецът продавал само и единствено продуктите, произвеждани от ответника и не извършвал никаква друга търговска дейност. Поддържа, че от съдържанието на договора и начина на извършване на дейността се установявало, че ищецът е осъществявал косвено търговско представителство на ответника и е действал от свое име, но за сметка на търговеца. Ищцовото дружество било длъжно да се съобразява с търговските политики на ответника, а стоките били предоставяни на ищеца на консигнация и не ставали негова собственост, а оставали собственост на ответника до тяхната продажба на крайния клиент. Твърди още, че клиентелата на територията на Република България за пробиотични продукти, произвеждани от ответника, била изцяло създадена, поддържана от 2004г., както и разширявана от ищеца и от предходно дружество, собственост на и управлявано от Б. А.. На предходното дружество не било изплащано, нито дължимо обезщетение по чл.40, ал.1 ТЗ, така че и този елемент от фактическия състав на разпоредбата бил налице. Процесният договор бил прекратен едностранно от търговеца по причина, която не може да се вмени във вина на търговския представител. Ищецът поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.40, ал.1 ТЗ и моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски, прави искания по доказателствата. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК, с който оспорва исковите претенции като допустими, но неоснователни. Не се оспорва, че на 01.02.2016г. между страните бил сключен представеният с исковата молба договор, неговото прекратяване едностранно от ответника с предизвестие от 14.05.2020г., както и получаването на 10.02.2021г. на покана от ищеца за заплащане на обезщетение по чл.40, ал.1 ТЗ. Ответникът не оспорва и твърдението, че е единственият в света производител на посочените в договора продукти – пробиотици от изброените серии, относно които е маркопритежател и патентодържател. Всички останали твърдения в исковата молба се оспорват като неверни и недоказани. Ответникът поддържа, че между страните е сключен договор за дистрибуция, а договорът не е за търговско представителство и стоката не е продавана на консигнация – ищецът не бил овластен да извършва сделки от името или за сметка на ответника; фактури за продадената стока на купувачите били издавани от ищцовото дружество, а не от ответното; не било договорено месечно или годишно възнаграждение на ищеца по договора, а приходите му зависели от надценката, с която продавал продуктите, закупувани от ответника. Страните погрешно използвали в чл.2 от договора израза „консигнация“, тъй като нямало уговорка за възнаграждение, дължимо на ищеца като процент от стойността на продадените стоки, а той реализирал търговска печалба в резултат на предоставеното му право да продава продуктите без ограничаване на цената и без обвързване на възложителя със задължения към купувачите. Всичко това ищецът правел на свои риск и отговорност, във връзка с което рекламирал продуктите, организирал офис и наемал персонал (чл.4, ал.6). Разпоредбата на чл.47, ал.1 ТЗ била неприложима в случая и прекратяването на договора настъпило на 15.06.2020г. с изтичане на едномесечно предизвестие, тъй като се касаело за договор за дистрибуция, а не за договор за търговско представителство. Между страните не било уговаряно месечно или годишно възнаграждение в полза на ищеца и никога ответното дружество не му изплащало такова. Това правело невъзможно изчисляването на размер на средно годишно възнаграждение на ищеца за периода от 01.02.2016г. до 31.01.2020г. Невярно в исковата молба се твърдяло, че предоставеното на ищеца право да продава продуктите на възложителя на територията на Република България било „изключително“. Споразумението за изключителност (в клаузите на чл.1, чл.15 и чл.18) било нищожно, тъй като противоречало на чл.15, ал.1 ЗЗК. Невярно било и твърдението, че клиентелата на територията на Република България за произвежданите от ответника пробиотични продукти била изцяло създадена, поддържана от 2004г. и разширявана от ищеца и от предходно дружество, което е собственост на Б. А. и управлявано от него. Първият дистрибутор на произвежданите от „ДАФЛОРН“ ООД пробиотици на територията на Република България бил „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД, с ЕИК 131255562. От 2019г. то било преименувано на „Кохинор София“ ЕООД. Това дружество било създадено през 2004г. и негови учредители били „ДАФЛОРН“ ООД и „Моушън“ ООД, като към този момент Б. А. бил само съдружник в „Моушън“ ООД. На 24.05.2013г. „ДАФЛОРН“ ООД сключило дистрибуторски договор с „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД и му предоставило право да продава на територията на Република България пробиотиците от сериите „Биомилк“, „Лактера“, „Меджик Пауър“, „Мараяс фейс“, закваски, в интернет, чрез сайтове за продажба онлайн. През 2014г. и 2015г. била извършена данъчна ревизия на „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД, която приключила с ревизионен акт, издаден от орган на НАП, установил задължения заради доставки от рискови контрагенти в особено големи размери. Това било причината съдружниците в „ДАФЛОРН“ ООД Н. А. и Д. П. да вземат решение за прекратяване участието на „ДАФЛОРН“ ООД в „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД през 2015г. и да прекратят дистрибуторския договор. За изплащане на задълженията по ревизионния акт Н. А., който бил баща на Б. А., му прехвърлил финансови средства. Вторият дистрибутор на произвежданите от „ДАФЛОРН“ ООД пробиотици на територията на Република България бил „ДАФЛОРН МЛМ“ ООД. Това дружество до 2015г. било вписано с фирма „Лактера“ ООД и било създадено от Н. А. и Д. П.. През 2014г. те прехвърлили част от своите дялове на „Пицарела България“ ЕООД и „Моушън Кетъринг“ ООД, които дружества били контролирани от Б. А.. В началото на 2016г. Н. А. и Д. П. прехвърлили останалите свои дялове в „ДАФЛОРН МЛМ“ ООД на Б. А. (по негова молба и след ревизионния акт на „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД). Веднага след това бил сключен дистрибуторският договор от 01.02.2016г. Поради това било невярно да се твърди, че само Б. А. е развивал клиентелата на пробиотиците на „ДАФЛОРН“ ООД в страната. Голям личен принос за увеличаване на търсенето на пробиотиците и клиентелата за тях имали създателите на тези продукти – проф. Н. А. и д-р Д. П., д.м. През 2011г. те за първи път в света изолирали пробиотична асоциация от млечнокисели микроорганизми от изворна вода от дивата природа на България – извор в Стара планина. Собственик на пробиотичните микроорганизми от воден произход бил „ДАФЛОРН“ ООД и те били регистрирани по Будапещенския договор за международно признаване на депозита в Чешката национална банка по микроорганизми. Методът за получаване на продукти с пробиотичната асоциация и продуктите били обект на патентна защита на „ДАФЛОРН“ ООД в САЩ с Патент № US9,131,708 B2 от 15.09.2015г. През 2015г. проф. А. и д-р П. изолирали нови щамове, които били обект на Европейски патент № 3172973, публикуван в журнала на Европейското патентно ведомство през 2017г. Търговската марка „Лактера“, под която се продавали продуктите, обект на двата патента била регистрирана в над 30 държави и никой друг, освен „ДАФЛОРН“ ООД нямал право да произвежда продуктите „Лактера“. По време на действието на процесния договор проф. А. и д-р П. многократно изнасяли лекции и консултирали безплатно клиенти на продуктите „ДАФЛОРН“ ООД за лечебните ползи, поддържали комуникация с клиенти, проследявали са лечебния процес и резултатите от него. И двамата имали публикации в печатни издания, участия в телевизионни предавания, в медицински проекти и изследвания, научни доклади, свързани с пробиотиците от сериите, посочени като предмет на договора за дистрибуторство. Пробиотиците се търсели на пазара като „пробиотиците на проф. А.“, която означавало, че потребителят не ги свързвал с продавача, а с техния създател. Потребителите търсели продукта „Лактера“ и не се интересували кой е неговият продавач. Твърдението, че „ДАФЛОРН“ ООД предоставило на ищеца поддомейн на своя основен домейн бил ирелевантен за спора и неверен. Посоченият в исковата молба поддомейн бил неправомерно създаден и използван. След прекратяване на дистрибуторския договор ответникът установил, че Б. А. е присвоил домейна www.daflorn.com и го регистрирал на свое име без знанието, съгласието и разрешението на „ДАФЛОРН“ ООД. А поддомейна www.mlm.daflorn.com пренасочвал към друг сайт, на който били рекламирани и предлагани само пробиотици, произвеждани от „ПроЛакт“ ЕООД, чийто собственик и ••• бил Б. А.. Оспорват се като неверни и твърденията в исковата молба, че през 2020г. ответникът е решил да превземе изградения от ищеца пазар, да го отстрани от бизнеса с пробиотици и да предизвика фалита му. Причина за прекратяване на договора била невъзможността за постигане на разбирателство по търговските отношения. Неразбирателството възникнало по конкретен спор между страните за издадени от ответника на ищеца 8 броя фактури с дата 01.04.2020г. на обща стойност 119 219,89 лева и тяхното плащане. Твърди се още, че ищецът още по време на действието на дистрибуторския договор е предлагал продукти на „ПроЛакт“ ООД като успешна замяна на продуктите на ответника, което не било вярно, тъй като продуктите съдържали различни микроорганизми. И до подаване на отговора на исковата молба служители на ищцовото дружество продължавали да обясняват на своите клиенти, че продуктите на „ПроЛакт“ ООД са новите продукти на проф. Н. А. и да привличат нелоялно клиенти за продажба на продукти на „ПроЛакт“ ООД, ползвайки известността на марката „Дафлорн“. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, прави искания по доказателствата и моли за присъждане на разноски. В допълнителна искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата молба. Поддържа, че правната природа на един договор се определяла от съдържанието му, а от това не как е наименуван. Процесният договор разкривал характеристики на косвено търговско представителство. Добавя към твърденията си, че след прекратяване на процесния договор ответникът е преименувал дружеството „НДН БАК“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала, на „Дафлорн БГ“ ЕООД и след това е започнал чрез това дружество да се ползва от създадената и поддържана от ищеца в продължение на много години клиентела. Оспорват се останалите твърдения в отговора на исковата молба. Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа направените с първоначалния отговор възражения и доказателствени искания, прави нови искания по доказателствата. Заявява, че търсенето на произвежданите от „ДАФЛОРН“ ООД пробиотици се дължи на големия личен принос на създателите на пробиотиците, а не е последица от извършвана от ищеца. В открито съдебно заседание страните поддържат писмено изложените си становища по делото. СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна: На 24.05.2013г. е сключен договор между „ДАФЛОРН“ ООД и „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД, с ЕИК 131255562, наименуван дистрибуторски договор. С него ответното дружество дава на „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД изключително право на продажба на следните продукти на производителя: пробиотици – серия „Биомилк“, серия „Лактера“, серия „Меджик Пауър“, серия „Мараяс фейс“, пробиотична закваска. В чл.2 и чл.3 от договора е предвидено „дистрибуторът“ да закупува продуктите от „възложителя“, като той ще е независим от последния търговец на закупената стока и ще я продава от свое име и за своя сметка, без да бъде ограничаван за цената на продукта. Наименованието на „ДАФЛОРН МЛМ5“ ООД е променено на 17.01.2019г. на „Кохинор София“, а считано от 03.07.2023г. на „Сайбър Моушън“. На 01.02.2016г. е сключен нов договор, наименуван договор за дистрибуция, с който „ДАФЛОРН“ ООД дава изключително право на „ДАФЛОРН МЛМ“ ООД (ищец в настоящото производство) за продажба на следните продукти: Пробиотици – серия „Биомилк“, серия „Лактера“, серия „Меджик Пауър“, серия „Мараяс фейс“, закваски. В чл.2 от договора е предвидено възложителят да продава продукта, а дистрибуторът ще закупува същия от него на консигнация. В чл.3 е вписано, че дистрибуторът ще бъде независим от възложителя търговец на закупената стока и ще я продава от свое име и за своя сметка, а цената на продукта, реализиран от дистрибутора, не се ограничава. В електронна кореспонденция между ••• и ••• от 15.02.2016г. е поставен въпрос кога започва дейността с новата фирма, защото трябва да се направи опис на склада и Дафлорн МЛМ 5 да го предаде с протокол на Дафлорн и след това Дафлорн да го предаде с протокол на новата фирма. Към 01.02.2016г. ••• на „ДАФЛОРН МЛМ 5“ ООД е Б. Н. А., който към онзи момент притежава и повече от 50 на сто от капитала на дружеството. Останалите съдружници са „Моушън Кетъринг“ ООД и „Пицарела България“ ООД, в които тогава ••• и съдружник отново е Б. Н. А.. Последният към 01.02.2016г. е ••• и съдружник в „ДАФЛОРН МЛМ“ ООД отново заедно с „Моушън Кетъринг“ ООД и „Пицарела България“ ООД. Договорът от 01.02.2016г. е прекратен с едностранно предизвестие от „ДАФЛОРН“ ООД, отправено до „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД на 14.05.2020г. На 08.02.2021г. ищцовото дружество е поканило ответното да му заплати сумата от 170 466,02 лева, представляваща дължимо на основание чл.40, ал.1 ТЗ обезщетение при едностранно прекратяване на договор за търговско представителство. В поканата се твърди, че договорът от 01.02.2016г. има характер на договор за търговско представителство с клауза за ексклузивитет по смисъла на чл.32 и сл. ТЗ, ответното дружество продължава да има облаги от създадената от ищеца клиентела, а годишното възнаграждение на търговския представител е изчислено на основата на средното възнаграждение за целия период от договора, но за не повече от последните 5 години. С доклада по делото изрично е обявено за безспорно между страните по делото сключването на 01.02.2016г. на договора, приложен към исковата молба, именуван „Договор за дистрибуция“, едностранното прекратяване на договора от ответника с предизвестие от 14.05.2020г., получено от ищеца на 15.05.2020г., продаването на произвеждани от ответника продукти на юридически лица на българския пазар след прекратяване на договора и отправянето на покана от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение по чл.40, ал.1 ТЗ на 08.02.2021г. и получаването на същата от нейния адресат на 10.02.2021г. Спорният въпрос по делото е концентриран относно правния характер на сключения между страните договор – договор за косвено търговско представителство или договор за дистрибуция, включително дали стоката е предоставяна от ответника на ищеца на консигнация, имало ли е уговорено възнаграждение в полза на ищеца и как е формиран неговият размер, както и какъв е бил срокът на дължимото предизвестие при прекратяване на договора. Спорно между страните е също дали ищецът е създал и увеличил клиентелата на ответното дружество за пробиотичните продукти, предмет на договора и след прекратяването му ответното дружество е продължило да се ползва от увеличената клиентела. За изясняване на фактите, които биха спомогнали за изясняване на правния характер на договора, по делото са приети множество писмени доказателства, допуснат е до разпит свидетел и назначена съдебноикономическа експертиза. Свидетелката Г. Б. Н. твърди, че от 2003г. се познава с д-р П., проф. А. и неговия син Б. във връзка с ползването на пробиотичните продукти. Тъй като свидетелката работела като ••• в централно управление на НАП, тя консултирала дружествата „ДАФЛОРН“, „ДАФЛОРН МЛМ“ и „ДАФЛОРН МЛМ 5“ в качеството си на данъчен експерт и била подробно запозната с тяхната търговска дейност. Производството винаги се извършвало от „ДАФЛОРН“, а дистрибуцията в началото от общата им фирма „ДАФЛОРН МЛМ 5“, а по-късно от „ДАФЛОРН МЛМ“, която била направена след установено неправомерно ползване на данъчен кредит в особено големи размери от „ДАФЛОРН МЛМ 5“. Създатели на продуктите били д-р П. и проф. А., които консултирали клиентите, а след това ги препращали към дистрибуторската фирма. Издаването на фактурата между дистрибутор и производител било с предоставянето на стоката. Майката на свидетелката била дистрибутор първо на „ДАФЛОРН МЛМ 5“, а след това станала и на „ДАФЛОРН МЛМ“ по същия начин и при същите условия. През 2020г. дъщерята на свидетелката станала дистрибутор на новата фирма „ПРОЛАКТ“ ЕООД с идеята да продължи семейството да купува пробиотични продукти. Резултатът от продуктите не бил същият, не бил толкова добър и свидетелката започнала да купува продукти от физически магазин на „ДАФЛОРН БГ“, но без тя или някой от нейното семейство да е дистрибутор към това дружество. В заключението на вещото лице се посочва, че за календарните 2018 и 2019г. приходите на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД от продажби са в размер на 400 899,32 лева и 418 557,63 лева без включен ДДС. Изписаните стоки за 2018г. по кредитна сметка 304 „Стоки“ на основание извършени продажби са на обща стойност 120 057,96 лева, а за 2019г. на обща стойност 199 000 лева. Вещото лице е изчислило брутната печалба на дружеството за тези години като разлика между продадена стока по сметка 702 – продажна стойност без ДДС и продадена стока по данни сметка 304 – отчетна стойност (твърдяното възнаграждение на търговски представител в размер на реализираната печалба). Поради липсата на аналитично заведена счетоводна отчетност и при двете фирми, вещото лице не е успяло да провери съответствие между продадените по видове и количества стоки от страна на дистрибутора и фактурираните такива от възложителя. Вещото лице е констатирало организация на работа, при която дистрибуторът изпраща поръчка към възложителя по електронна поща, със специална форма за поръчка с видове продукти и количества, които са необходими. При доставката се изготвяла и подписвала стокова разписка за предадената стока. Ежемесечно (в началото на месеца) от „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД към „ДАФЛОРН“ ООД по електронна поща се изпращал обобщен отчет за продажбите през изминалия месец. „ДАФЛОРН“ ООД издавало фактура за тези продадени стоки, като фактурите за продажбите от предходния месец се издавали в началото на следващия. При годишната инвентаризация „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД правило описи за наличните стоки, произведени и доставени от „ДАФЛОРН“ ООД, съгласно направените поръчки, и останали непродадени, намиращи се в края на годината в складовете на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД в София и Пловдив. За периода от 14.06.2019г. до 14.06.2020г. „ДАФЛОРН“ ООД реализирало продажби към всички български клиенти в общ размер на 452 701,06 лева, от които 352 978,30 лева (77,97%) са към „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД. Вещото лице е ограничило тези продажби до обща стойност от 399 560,90 лева за периода, включвайки само отчитане на продажба на продукти насочени към реализация на българския пазар, при което изчисление продажбите към ищцовото дружество надвишават 88% от всички продажби насочени към потребление в страната. За периода от 15.06.2020г. до 15.06.2021г. общият размер на продажбите на ответника за всички български клиенти е 405 799,53 лева, а след ограничаването им до продажби, насочени към български клиенти е в размер на 365 986,58 лева. В тази сума са включени продажби към „ДАФЛОРН БГ“ ЕООД на обща стойност за периода в размер на 330 849,98 лева (около 90%). В периода от 14.06.2019г. до 14.06.2020г. ищцовото дружество е имало за клиенти 492 броя физически и юридически лица, а за следващия период от една година 502 броя физически и юридически лица, като за същите периоди ответното дружество е имало за клиенти 10 броя лица. За периода преди прекратяване на договора 14.06.2019 – 14.06.2020г. в списъка с клиенти и на двете дружества фигурира „ПРЕГНАКО“ ООД, а за следващия годишен период „ФРАМАР“ ООД, като за целите на експертизата не са установени клиенти на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, които след 15.06.2020г. са станали клиенти на ответното дружество „ДАФЛОРН“ ООД и са обслужвани от това дружество в следващия едногодишен период. Вещото лице не е установило счетоводни записвания на страните за периода от 01.02.2016г. до 15.06.2020г. за изплащане на възнаграждение от „ДАФЛОРН“ ООД към „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД по договора от 01.02.2016г. Установените записвания са по сметка 401 „Доставчици“ за „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД и сметка 411 „Клиенти“ за „ДАФЛОРН“ ООД, които описват търговските отношения по покупко-продажба на стоките предмет на Договора от 01.02.2016г. Анализирани са периодите от 2016г. до 2020г. и са установени разлики в счетоводните регистри между двете дружества по отношение на техните търговски сделки за календарните 2018г., 2019г. и 2020г. За 2018г. част от издадените фактури от страна на „ДАФЛОРН“ ООД не са намерили отражение в регистрите на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, като общата им стойност е 12 011,72 лева. За 2019г. част от издадените фактури от „ДАФЛОРН“ ООД са намерили двойно/дублирано отражение в регистрите на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, като общата стойност на фактурите е 38 340,62 лева с ДДС. За 2020г. отново е установено, че част от издадените фактури от страна на „ДАФЛОРН“ ООД не са намерили отражение в регистрите на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, като общата им стойност е 143 063,87 лева с ДДС. Вещото лице е посочило всяка от фактурите с номер, дата, сума на данъчно облагане, ДДС и обща стойност. В счетоводните записвания на ищеца за период от 01.02.2016г. до 15.06.2020г. са установени продажби на продукти на „ДАФЛОРН“ ООД. Вещото лице не е установило заплащане на възнаграждения /бонуси/, а само отстъпки на дистрибутори при изпълнение на „план на успех“, характерен за мултилевъл търговия. След установяване на размера на продажбите за определен период (месец) се издавало данъчно кредитно известие за съответната отстъпка и сумата се връщала по сметката на конкретния клиент (дистрибутор). Всички записвания са правени в сметка 411 „Клиенти“ в регистрите на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД. В периода от една година след прекратяване на процесния договор в счетоводните записвания на ответното дружество не са установени продажби на продукти, за които да е установено заплащане на възнаграждения /бонуси/ на дистрибутори при изпълнение на „план на успех“, характерен за мултилевъл търговията. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, подробно мотивирано и неоспорено от страните по делото. Видът на сключения между страните договор се определя от насрещните задължения, които те са поели помежду си, а не от неговото наименование. При наличието на спор относно тълкуването на клаузи в договора или неговия правен характер в цялост, съдът на основание чл.20 ЗЗД следва да издири действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други, като всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Поначало на тълкуване подлежат неясните и двусмислени уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съобразно критериите на закона, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите. Предвидените в чл.20 ЗЗД критерии са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му. В този смисъл Определение № 1519/29.05.2026г. по т.д. № 1754/2025г. по описа на ВКС, II т.о. Договорът за търговско представителство е изрично уреден в глава VI, раздел II от Търговския закон, докато договорът за дистрибуция се приема в правната теория и съдебната практика за ненаименован договор, разновидност на търговската продажба. Приема се за двустранен договор, по силата на който едната страна (дистрибутор), действайки от свое име и за своя сметка, се задължава да организира реализацията на определени стоки, произведени от другата страна по договора (производител/продавач), в рамките на опредЕ. територия. Съдържанието на дистрибуторския договор може да е разнообразно, като страните са свободни да определят съдържанието му с изискването то да не противоречи на повелителните разпоредби на закона. Като основни критерии, по които да се определи дали конкретният договор е договор за търговско представителство или договор за дистрибуция могат да се използват от чие име и за чия сметка се извършват сделките; какво е разпределението на търговския и финансов риск от реализиране на стоките/услугите и от неплащане на цената; както и механизмът на формиране на дохода/възнаграждението. Търговският представител сътрудничи самостоятелно и по занятие на принципала, като винаги сключва сделките за сметка на търговеца. Търговският риск от реализацията на стоките и от неплащане от страна на клиентите при договора за търговско представителство се носи от принципала, а търговският представител не отговаря за неизпълнение на привлечените клиенти, освен ако изрично и писмено е поел отговорност чрез клауза делкредере (чл.35 ТЗ) срещу самостоятелно възнаграждение. При търговското представителство представителят получава възнаграждение под формата на комисионна за извършените или подготвените сделки по чл.36-38 ТЗ, като има изрично определен срок за изплащане на възнаграждението (чл.38 ТЗ). Търговският представител дължи сътрудничество с грижата на добър търговец, спазване на указанията и незабавно уведомяване за сключените сделки (чл.33, ал.1 и 2 ТЗ), срещу което принципалът е длъжен да предоставя необходимата информация и документи (чл.34, ал.1 ТЗ), да уведомява за приемането на сделките (чл.34, ал.2 ТЗ), да изплаща комисионните (чл.36 ТЗ, чл.38 ТЗ) и да възстановява обичайните разходи, ако не е уговорено друго (чл.39 ТЗ). От друга страна, дистрибуторът купува стоките от производителя/доставчика и ги препродава на трети лица (търговци на дребно или крайни клиенти) от свое име и за своя сметка. Търговският и стопански риск са изцяло за дистрибутора, който отговаря пред производителя за пълното заплащане на доставената стока независимо дали ще успее да я препродаде и понася риска от погиване/повреждане на стоките след тяхното предаване, както и риска от неплащане от страна на трети лица. Доходът на дистрибутора се формира като търговска печалба от разликата между покупната цена от производителя и продажната цена към трети лица. Задължението на дистрибутора да разпространява от свое име и за своя сметка предполага всички оперативни разходи по дейността да се поемат изцяло от него и да са за негова сметка. Съдържанието на процесния договор от 01.02.2016г. сочи категорично на сключване на договор за дистрибуция между страните. В чл.2 от договора е предвидено възложителят да продава продуктите, а дистрибуторът да ги закупува от възложителя, което говори за прехвърляне на собствеността върху стоките, респективно търговския риск. Разпоредбата на чл.3 определя дистрибутора като независим от възложителя търговец за закупената стока, който ще я продава от свое име и за своя сметка, без да обвързва възложителя с други задължения с трети лица. Изрично е предвидено, че цената на продукта, реализиран от дистрибутора не се ограничава. Уговореният в чл.10 от договора срок за заплащане на цената – ежемесечно в срок от 10 дни след представяне на фактура от възложителя за продаваните продукти за предходния месец, не променя тези изводи, а касае единствено срока за плащане на стоките, собствеността върху които вече е преминала в дистрибутора. Изброените разпоредби в договора са ясни и говорят за преминаване на собствеността върху стоките от възложителя към дистрибутора, като едва след това последният извършва тяхната продажба на трети лица, не само от свое име, но също за своя сметка и при носене на стопанския риск. Задължението на ищеца по договора е да заплати на ответното дружество цената на стоките, като липсват поети задължения за незабавно уведомяване за сключените сделки и заплащане на възнаграждение за сключените и подготвените сделки в сроковете по чл.38 ТЗ, а за липса на ограничение на ищеца при определяне на цената, което води до формиране на доход по типичния за договор за дистрибуция начин – като търговска печалба от разликата между покупната цена от производителя и продажната цена към трети лица. От показанията на разпитания по делото свидетел, заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и приетите писмени документи не се установява при изпълнение на договора от 01.02.2016г. страните да са се отклонили в толкова значителна степен от уговореното по него, че на практика да изпълняват различен по правно значение договор за търговско представителство. Предоставянето на стоките на консигнация и фактурирането на продадените количества от ответника едва след получаване на съответния отчет от ищеца могат да служат като косвени признаци за наличие на договор за косвено търговско представителство, но не могат да бъдат тълкувани самостоятелно и изолирано от цялото съдържание на договора между страните и поведението им при неговото изпълнение. Уговореният момент на заплащане на цената от ищеца не променя момента на преминаване на собствеността върху стоките, така както е уговорен в договора – при тяхното предаване на ищеца. В счетоводствата и на двете дружества са установени записвания, които описват търговските им отношения като такива по договор за покупко-продажба на стоки, като за целия период на договора не е изплащано възнаграждение от ответника на ищеца по договора, а доходът му се е формирал от търговската печалба при последваща продажба на закупените от ответника стоки. В показанията си св. Н. заявява, че до 2020г. нейната майка е била дистрибутор на „ДАФЛОРН МЛМ“ ЕООД, а след това нейната дъщеря е станала дистрибутор на новата фирма „ПРОЛАКТ“ ЕООД с идеята да продължи семейството да купува пробиотични продукти, което говори, че изградената от ищеца клиентела е негова, а не на ответника. Едва след като са установили, че резултатите от продуктите не са същите, семейството на свидетелката е започнало да купува продукти от физически магазин на „ДАФЛОРН БГ“ ЕООД. Не може да се сподели доводът на ищеца, че кореспонденцията между страните разкрива постоянен контрол от страна на ответника и следване на модела на отношения между търговски представител и принципал по чл.33, ал.2 ТЗ. Кореспонденцията относно складова наличност, отчетност, каталози, етикети и подготовка на следващи доставки съответства на уговореното между страните в чл.17 от договора и отговаря на интереса на ответника да планира производството си в следващите периоди и произведените продукти да се предлагат с опаковки и етикети, съобразени с твърдяното качество и характеристики на продуктите. Уведомяването на ищеца за промяна в цените на произведените продукти поради покачване на цените на използваните за тях суровини и инцидентното искане за промяна в цена на един продукт във връзка с изпълнение на договор за дистрибуция за външен пазар също не установяват наличието на договор за търговско представителство. По изложените съображения, настоящият състав на съда намира, че сключеният на 01.02.2016г. договор между страните е договор за дистрибуция, както е и наименуван, а не договор за търговско представителство, както се претендира в исковата молба. При прекратяване на договор за дистрибуция е неприложима нормата на чл.40, ал.1 ТЗ и на дистрибутора не се дължи еднократно обезщетение, тъй като той е извършвал продажбите от свое име и за своя сметка, като създадената клиентела е негова, а не на производителя. След като не се установява сключен между страните договор за търговско представителство, то не се дължи на ищеца еднократно обезщетение при неговото прекратяване и предявените в настоящото производство искови претенции са изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателствата към него, ответникът е направил разноски в общ размер на 11 062,41 евро, включително заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 521,41 евро. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, но същото се явява неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е определено в размера по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не се явява прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, включително множеството събрани доказателства, разпит на свидетел, изслушване на вещо лице и броя проведени открити заседания. Разноски в общ размер на 11 062,41 евро следва да бъдат присъдени в полза на ответника и възложени в тежест на ищеца. Водим от горното, съдът