Решение № 3983 от 2.10.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 792/2026 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът, Д. К. Д. от [населено място], чрез адвокат Д. П. от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №87 от 23.06.2026 година, постановено по АНД №148/2026 година по описа на Горнооряховският районен съд. Оплакванията са, че решението е постановено при нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел липсата на съществени нарушения на административно наказателните правила при издаването на процесното пред него НП и неправилно е приложил разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Иска ссе отмяната на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Ответникът по касация, ВПД Началник сектор при ОДМВР – Велико Търново, РУ Горна Оряховица, не е взел становище по касационната жалба. Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №26-0268-000008 тот 20.01.2026 година на настоящият ответник по касация, с което на Д. е наложена глоба от 204, 52 евро на основание чл.638, ал.3 от КЗ. За да постанови този резултат ГОРС е приел от фактическа страна, че на 06.01.2026 година свидетелите Х. и В. /служители на РУ – Горна Оряховица/ се намирали на [улица]в [населено място], като забелязали, че по тази улица, в посока към ЖП гарата се движи втомобил “Мерцедес В класа” с номер [рег. номер], собственост на Г. Н., когото решили да спрат за проверка. Съответно спрели автомобила и чрез данни, съдържащи се Гаранционния фонд констатирали, че за този автомобил към процесната дата липсва сключен договор за задължителна отговорност “гражданска отговорност”. Съставен бил АУАН, срещу който не е постъпвало възражение, като в рамките на деня е бил сключен съответният договор. Въз основа на съставеният АУАН е било издадено и процесното пред съда наказателно постановление. От правна страна съдът е приел в мотивите към решението си, че съставът на чл.638, ал.3 от КЗ е установен по делото. Посочено е, че задължение на жалбоподателя е преди да започне да управлява МПС да се увери, че същото е цастраховано чрез сключена от собственика му задължителна застраховка “гражданска отговорност". Липсва задължение собственикът на МПС и застрахователят да уведомяват всеки водач на съответното МПС за липсата на съответната застраховка, като водачът на МПС има това задължение съобразно посочената по-горе разпоредба. Съответно деянието на водача може да е непредпазливо по аргумент от чл.7 от ЗАНН. В този контекст съдът е аргументирал, че Д. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще управлява МПС без съответната задължителна застраховка. Що се касае до административно наказателните правила, то съдът е приел, че са спазени изискванията на чл.40 и следващите от ЗАНН, както и разпоредбите на чл.57 от ЗАНН. Най – сетне съдът е приел, че санкционната последица се състои в глоба в абсолютно определен от закона размер, като следва на основание чл.6 от ЗВЕРБ сумата от 400 български лева да се конвертира в 204, 52 евро. Касационната инстанция споделя изводите на районният съд. Обратно на поддържаното от касатора, правилно е прието, че няма съществени нарушения на администартивно производствените правила, доколкото представеният в делото АУАН е подписан и от актосъставителя /лист 9 от първоинстанционното дело/. Правилно съдът е приел, че деянието е извършено непредпазливо, което е основание за ангажиране на отговорността на касатора с аргумент от чл.7 от ЗАНН. Д. е правоспособен водач, могъл е и е бил длъжен да съобрази, че управлението без валидна застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите" е противоправно и наказуемо по административен ред деяние. Както правилно е посочено от съда в мотивите към решението му, за нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ не е предвидена ненаказуемост за непредпазливите деяния. Неснователно е и оплакването за неспазването на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН с оглед размера на глобата, наложена на касатора. Видно е от нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, че предвиденото абсолютно наказание е в размер от 400 лева. Съобразно нормата на чл.12, ал.1 от ЗВЕРБ “В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.”. Съответно нормата на чл.13, ал.1 предвижда следното:“В съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (EО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.”. Съобразно посочените правила сучата от 400 лева се превалутира на 204,52 евро, както правилно е приел и съда, доколкото не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗВЕРБ. Съдът правилно е приложил материалния закон. Според нормата на чл.638, ал.3 от КЗ, на която е основано процесното пред районният съд наказателно постановление „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“. Субект на нарушението е управляващо МПС физическо лице, което е административно наказателно отговорно, като от обективна страна се изисква същото да не е собственик на въпросното МПС, по повод на използването или притежаването на което липсва валиден договор за задължителната застраховка “гражданска отговорност на автомобилистите”. Изпълнителното деяние се реализира чрез действие – управление на такова МПС. Поведението на кастора се вписва в изискването на посочената норма, както правилно е констатирал и съда. По отношение на валидността на оспореното пред съда наказателно постановление и по отношение на формалната му законосъобразност касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към изложените от въззивният съд мотиви, които напълно споделя. Правилното решение следва да се остави в сила. Разноски за ответника не се следват, тъй като не са поискани. Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав