Решение № 135 от 28.4.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 878/2025 г.

наказателно дело от общ характер № 20255600600878 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК. С присъда рег.№37/23.07.2025г., постановена по НОХД № 558/2024г. по описа на Районен съд –Хасково , подсъдимият А. Г. Т. от гр.Х. е признат за виновен в това, че на 29.06.2023г., в гр.Х., причинил средна телесна повреда на Т. Т. Г. от гр.Х., изразяваща се в счупване на дясната ябълчена кост на горната й челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето й ,поради което и на основание чл.129, ал.1, вр.ал.2,вр. чл.54, ал.2, вр. чл.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца,чието изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години. На подсъдимия са възложени и направените по делото разноски . Против присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия адв. З. Т. ,в която се поддържат доводи за нейната незаконосъобразност ,необоснованост и неправилност ,както и постановяването й при нарушение на материалния и процесуалния закон. В допълнителното изложение към жалбата се твърди ,че в мотивите към присъдата , районният съд посочил,че кредитира показанията на св.Т. Г. като подробни и непротиворечиви,явявайки се основно доказателство за вината на подсъдимия .Съдът обаче не обсъдил и оборил наведените от защитата аргументи за някои противоречия в показанията на тази свидетелка,както и премълчаването на други факти,които първоначално е споменавала при разпита си от досъдебното дело. От друга страна, позовавайки се на противоречия в показанията на св.Я. Г. на досъдебното производство и съдебната фаза съдът не е кредитирал същите,въпреки че обяснения от нея механизъм на причиняване на телесната повреда на пострадалата бил напълно възможен ,според заключението на допълнителната СМЕ. Формулираното в жалбата искане е за отмяна на присъдата на контролирания съд и постановяване на нова такава , с която подсъдимия да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е обжалвана и от другия защитник на подсъдимия адв.В. Л. с оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Навежда се довода ,че от събраните пред районния съд доказателства не можел да се направи извод подсъдимият да е осъществил деянието , за което му е повдигнато обвинение и признат за виновен. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова такава,с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Подсъдимият изцяло се присъединява към жалбата на своите защитници и към допълнително и устно изложените към тях доводи, представени в хода на съдебните прения пред въззивния съд.В последната си дума моли да бъде оправдан. Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена.Обвинението спрямо подсъдимия намира за безспорно и категорично доказано в резултат на събраните от първоинстанционния съд и във въззивното производство доказателства. Според прокурора ,в конкретния случай била налице провокация, без тя да се вместства в предметния обхват на „силно раздразнение“ по смисъла на чл.132 от НК , тъй като нито провокацията е имала посочените в закона характеристики, нито времето от извършването на увреждащото деяние до причиняването на уреждането се вмествало в утвърдения от съдебната практика темпорален критерий. Частният обвинител Т. Г. се явява във въззивното производство и се представлява от повереника си адв.Н. П. , който в пледоарията си изразява съгласие с изложените от проверявания съд съображения за виновност на подсъдимия .Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Пред въззивния съд по искане на защитата и по почин на съда бяха събрани допълнителни доказателства – повторно изслушан бе свидетел и съдебен експерт,както и приобщени писмени доказателства. Проверката на обжалваната присъда, базирана на събраните по делото доказателства и обсъждане на изложените от страните доводи, установи следното: Съдебното производство по НОХД № 558/2024г. на РС –Хасково е образувано по внесен от прокурор при РП-Хасково обвинителен акт , с който против подсъдимия А. Г. Т. е повдигнато обвинение за това, че на на 29.06.2023г. в гр.Х. причинил средна телесна повреда на Т. Т. Г. от гр.Х., изразяваща се в счупване на дясната ябълчена кост на горната й челюст, което е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето й –престъпление по чл.129, ал.1 от НК. С постановената пред първата инстанция присъда №37/23.07.2025г., подсъдимият е признат за виновен по горепосоченото обвинение и му е наложено наказание – лишаване от свобода с приложение на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК . Производството пред районния съд е протекло по общия ред. Съвкупната преценка на събраните и проверени от първоинстанционния и от въззивния съд доказателства установяват следната фактическа обстановка: Пострадалата Т. Т. Г. и подсъдимият А. Г. Т. са роднини по съребрена линия – леля и племенник.Подсъдимият е син на Г. Т. Г., брат на пострадалата, който живеел със съпругата си свидетелката Я. В. Г. /майка на подсъдимия / в гр.Х., ж.к. „О." №•• . Подсъдимият и пострадалата са и съседи.А. Т. заедно със съпругата си св.С.П. Т. и трите им ненавършили пълноление деца обитавали апартамент на третия етаж ,а пострадалата и двете й внучки живеели в апартамент на четвъртия етаж от жилищна кооперация , находяща се гр.Х., на адрес- ул. „Ф.Т." №*.В същата кооперация ,но в таванско помещение ,обособено като жилищно ползвала дъщерята на пострадалата, св.А.В.К.. В края на 2022 година подсъдимият със семейството си се завърнал в страната от Република Чехия,където живял и работил дълги години . След като цялото семейство се нанесли да живеят в горепосоченото жилище, отношенията им с пострадалата и дъщеря й А.К. се влошили ,а във времето и ескалирали -първоначало в словесна размяна на обидни думи и изрази ,спорове относно правото на подсъдимия да паркира автомобила си около междублоковото пространството , драскане и повреждане на автомобилите им и накрая във физически сблъсъци, изразяващи се в бутане, блъскане, съпроводени с псувни, ругатни и пр.За всеки от случаите страните подавали жалби до органите на МВР ,по които в РУ-Хасково били образувани няколко полицейски преписки/том 1-ви от ДП/. На 29.06.2023 г.около 20:30 -21.00 часа подсъдимият се намирал в заведението си в центъра на град Х. ,на което извършвал ремонт.Тогава по телефона позвънила съпругата му оплаквайки се , че при прибирането им в кооперацията с децата , св. Т. Г. застанала от вътрешната страна на входната врата ,препятствайки възможността им да преминат през нея. Освен това се развикала на св.С. Т. ,наричайки я с обидни думи, което разстроило децата и те започнали да плачат. След като изслушал съпругата си и чувайки един от синовете му да плаче , подсъдимият телефонирал на майка си . Обяснил й за инцидента между съпругата му и пострадалата , при което св.Я. Г. заявила , че ще провери какво се е случило и ще успокои децата. Притеснен от създалата се поредна ситуация с пострадалата , подсъдимият заявил на майстора си , че не може повече да търпи , оставил му ключовете за заведението и се отправил пеша към дома си. Преди да напусне заведението ,в 21.07 часа/л.26 том 3 от ДП/ инциирал и обаждане към ЕЕН 112 с искане на ул.“Ф.Т.“ №* да бъде изпратена полиция ,заради опасенията си : „ да не стане беля ,защото повече нe може да издържа“ . На процесната дата - 29.06.2023 г. около 21:00 часа, пострадалата била сама в дома си .Стояла на терасата на жилището си, като входната му врата била отключена,понеже нямала навик да я заключва през деня. В един момент дочула, че входната врата на апартамента й се отваря,мислейки че е дъщеря й А.,която се намирала в таванското си помищение .Оказало се обаче,че е снаха й -св.Я. В. Г.,майка на подсъдимия, която след като разговаряла със снаха си и успокоила внуците, се качила на четвъртия етаж с намерението да разреши проблема със зълва си .С влизането си в жилището , св.Я. Г. поискала от пострадалата да остави децата й на мира , като се приближила до нея и започнала да я бута и блъска с ръце.На свой ред пострадалата се опитала да я изблъска от жилището си,хващайки я за дясната ръка,оставяйки охлузвания на мястото на контакта/л.56 от гр.д. №1459/2023г. на РС-Хасково / ,а след това я хванала и за косата. Тогава св.Я. В. Г. също успяла да хване пострадала за косата и така двете, дърпайки се една друга за косите и бутайки се взаимно с тяло се придвижили по коридора към входната врата на апартамента. Междувременно около 21.15 часа подсъдимият пристигнал до кооперацията, в която живеел и повторно потърсил съдействие от полицейските органи ,сигнализирайки на телефон 112. Пред дежурния оператор на центъра отново декларирал , че се притеснява да не направи беля, защото има проблеми. /л.32 на гърба , том.3 от ДП/. Оттам подсъдимият се отправил към апартамента на пострадалата,качвайки се по стълбите и чувайки в същото време гласа на майка си . Влизайки в коридора на жилището на пострадалата, заварил майка си и св.Т. Г. да се дърпат за косите и да се бутат .Силно подразнен от видяното и в опит да отстрани майка си от пострадалата , подсъдимият нанесъл удар с юмрук, с достатъчна сила, който попаднал в дясната половина на лицето в областта на дясната скула на пострадалата . При този удар св.Т. Г. , която до този момент била права се свлякла на земята, усещайки силна болка в дясната половина на лицето .Намирайки се на земята пострадалата била изритана в тялото и краката от подсъдимия и от майка му . Същевременно дъщерята на пострадалата св. А.К., чувайки името си,извикано от майка й ,слязла на долния етаж . Заварила подсъдимият и майка му да ритат пострадалата ,като успяла да ги отстрани от нея и избута извън жилището . Междувременно подсъдимият отново позвънил на телефон 112,което обаждане било прието в 21.18 часа на същата дата,при което се чували и обидни думи разменени между две жени. Минута след това на телефон 112 сигнализирала и св. А.К., съобщавайки че майка й е пострадала от физическо насилие и е със синини по лицето и тялото . Изпратените на мястото на инцидента полицейски служители- св.Р.Б.С. и св.А. Д. Т. заварили единствено пострадалата и нейната дъщеря, които се били заключили в апартамента.В продължение на 20 минути вратата на жилището не можела да се отвори , което наложило да потърсят помощ от съсед на етажа ,който отсранил бравата на вратата и тя се отворила .Тогава св.Р.С. успял да разговаря с пострадалата ,която обяснила , че била скубана от майката на подсъдимия, а той я ударил.На страните в конфликта били съставени предупредителни протоколи да не се саморазправят ,както и били снети писмени обяснения от тях ,дадени в полицейското управление. Оплаквайки се от болки в областта на лицето пострадалата , придружена от дъщеря си посетила ЦСМП-Хасково, откъдето й била назначена рентгенография на длан и пръсти ,както и ренгенография на черепни кости. На 30.06.2023г. пострадалата Т. Г. били прегледана от ортопед – травматолог ,който констатирал други повърхностни травми в областта на тазобедрената става и бедрото,съмнения за счупване на дясната зигоматична кост и контузия на четвърти пръст на дясна ръка/амбулаторен лист №23181104САD3 от 306.2023 г./. На 30.06.2023г. изготвеното образно изследване на черепните кости на Т. Г. установило счупване на дясната зигоматична кост . Пострадалата Г. била насочена за лечение към отделение по лицево-челюстна хирургия при УМБАЛ „Св. Георги" - гр. Пловдив, където на 03.07.2023г. претърпяла оперативна интервенция-закрито наместване на зигоматична фрактура ,наместване на зигаматична кост и на 04.07.2023г. изписана от болничното заведение. На 05.07.2023 г. св.Т. Г. посетила съдебен лекар в МБАЛ – Хасково -д-р Х. Е.,на който представила епикризата от ЛЧХ и била прегледана,като се констатирало и счупването на яблъчената кост в дясно. Издадено било СМУ № 270/2023г, според което на пострадалата били причинени: счупване на дясната ябълчена кост на горната й челюст, кръвонасядане на клепачите на дясното око и кръвонасядания на дясната ръка и десния й крак, като от медикобиологична гледна точка й е причинено счупване на челюст по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на счупването на дясната ябълчена кост на горната й челюст, протекло със затруднение в дъвченето и говоренето. Останалите увреждания, според медицинския експерт са причинили страдание, без разстройство на здравето. За процесния случай пострадалата Т. Г. отправила молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, по която в РС-Хасконо било образувано гр. д. № 1459/2023 г. На 11.07.2023 г. съдът издал заповед за незабавна защита № 20, съгласно която задължил подсъдимия А. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. Г. за срок до окончателното приключване на производството по гражданското дело . Наред с това, на подсъдимия било забранено да приближава пострадалата , жилището, в което живее , находящо се в гр.Х., ул. "Ф.Т. " №* ет.* ,както и местата й за социални контакти и отдих . Бил определен срок на тези забрани -до окончателното произнасяне на съда , като такова било постановено с решение от 29.07.2024 г. От заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава е установено, че пострадалата е получила счупване на дясната ябълчена кост на горната челюст , протекло със затруднение в дъвченето и говореното , което от медикобиологична гледна точка съставлявало средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК . При излагане на механизма на счупването, вещото лице посочило, че се дължало на един силен удар с юмрук в областта на скулата,заявено като начин на получаване от самата пострадала .Наред с това при прегледа на Т. Г. били констатирани и други травматични увреждания ,като кръвонасядане на клепачите на дясното око и кръвонасядания на дясната ръка и десния й крак, които причинили страдание ,без разстройство на здравето. В допълнителното заключение, вещото лице д-р Е. анализирало изложеното от пострадалата и подсъдимия и посочило, че нямало вероятност счупването на дясната ябълчена кост да се получи при падане от височината на собствения си ръст, легнала на левия си край, както твърди подсъдимия А. Т., както и нямало вероятност това счупване да се получи по механизма, описан от св. Я. Г.-удар в стената с последващо падане на терена. В хода на съдебното следствие пред районния съд на медицинския експерт д-р Х. Е. била поставена допълнителна задача към изготвената СМЕ. Според депозираното от него заключение, посоката на удара, който е причинил счупването на дясната зигоматична/ябълчена/ кост на горната челюст на Т. Т. Г. е отпред назад. Ударът попадал върху тялото на костта, при което тя хлътвала , образувайки праг на границата с горната челюст. Силата на удара била достатъчна да причини установеното счупване. Отговаряйки на поставения въпрос вещото лице е поддържало ,че като механизъм на причиняване било възможно счупването на челюстта на пострадалата да бъде причинено при удар с лакът или с крак. При изслушването си в съдебно заседание пред въззивния съд, д-р Е., разяснявайки механизма на получаване на трамвите на пострадалата на гърба,дясна предмишница и бедро, уточнявайки че, те можело да са предизвикани от удар с твърд премет ,като не било изключено да са настъпили и при падане върху терена ,независимо от липсата на охлузвания,заради възможността пострадалата да е била облечена или повърхността ,с която е осъществен контакта да не е абразивна ,а гладка. Медицинският експерт не може да се ангажира със заключението дали констатираната при прегледа от лекар-ортопед травма на четвъртия пръст на пострадалата е получена по време на инцидента и какъв е нейния характер,защото лично той не бил установил подобно увреждане на пръста . Горната фактическа обстановка, настоящата инстанция прие за установена от събраните пред първата инстанция доказателства - показанията на свидетелите Т. Г. ,А.К. , Р.С.,С. Т. и Я. Г. в т.ч. и прочетените на последната показания по реда на чл.281 ал.4 от НПК/ дадени пред органа на досъдебното производство на 22.01.2020г./, обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица по изслушаните съдебномедицински и аудиотехническа експертизи, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Фактическата обстановка се установява и от събраните пред въззивната инстанция доказателства, чрез преразпита на св.Я. Г. и прочетените й показания от досъдебното производство, /т.2, л. 64-65 от ДП/, , преразпита на вещото лице от СМЕ д-р Х. Е. и писмените материали ,приложени по гр.№1459/2023 г. по описа на РС-Хасково , които допринесоха за цялостното изясняване на фактите по делото. Първоинстанционният съд посочил в мотивите си , че кредитира доказателствената съвкупност ,която приел за взаимносвързана и непротиворечива,стъпвайки на показанията на пострадалата св.Т. Г. ,дъщеря й -св. А.К. и полицейския служител- св. Р.С..Показанията на св.Я. Г. от съдебното следствие оценил като дадени в подкрепа на защитната теза , анализирайки ги подробно с прочетените такива от досъдебното дело ,откривайки в тях съществени противоречия относно авторство и механизъм на причиняване на съставомерния резултат.За тази свидетелка ,всъщност, предходния съд е кредитирал частично показанията й от досъдебното дело. На следващо място обясненията на подсъдимия са приети като защитна версия, неподкрепена от доказателствата и най-вече от изнесеното от св.Я. Г. за противоправните й действия спрямо пострадалата ,предхождащи причиняването на съставомерния резултат . За подсъдимия А. Т. е прието, че той с нанесения директен юмручен удар в областта на дясната ябълчена кост е причинил счупване на челюстта на пострадалата , причинявайки й средната телесна повреда.По този начин е стигнал до извода , че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по повдигнатото му обвинение по чл.129 ал.1 от НК. Отговаряйки на доводите във въззивните жалби срещу оценъчната дейност на районния съд ,настоящата инстанция не констатира логически грешки и извращаване на съдържащата се в доказателствените източници информация, поради което няма основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не той е ударил пострадалата Т. Г. и с това е причинил съставомерния резултат ,а това е сторила неговата майка-св.Я. Г. ,чиито показания от съдебното следствие,установяващи противоправното й поведение спрямо пострадалата, неоснователно били игнорирани. Районният съд е извършил в нужния обем анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушение на служебното начало в наказателния процес , вменяващо му в задължение да събере изцяло доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, макар да не е дал точната правна квалификация на деянието ,за което съображения ще бъдат изложени по-долу. Всъщност установените от въззивният съд фактически положения , включително установените, чрез събраните доказателства пред него , по съществото си не се различават от приетите за установени от първата инстанция. Правилно е кредитирано от районния съд заключението на аудиотехническата експертиза,на чиито констатации почиват приетите за установени факти , касателно информацията ,съдържаща се в инициираните от подсъдимия преди и по време деянието обаждания към ЕЕН 112. Настоящата инстанция кредитира също и заключенията по съдебномедицинските експертизи относно телесните повреди по св.Т. Г. , в чиято обективност няма основание да се съмнява. Показанията на съпругата на подсъдимия – св. С. Т. , принципно не допринасят за изясняване на значимите за предмета на доказване факти относно авторство и механизъм на осъществяване на причинената на пострадалата телесна повреда.Те не са и обсъждани в мотивите на съдебния акт на проверяваната инстанция, доколкото съдържат информация основно за първоизточника на зародилия се на инкриминираната дата физически сблъсък с пострадалата и производно за поведението и действията на подсъдимия и неговата майка. Основен източник на доказателствен материал в настоящото производство се явяват показанията на св.Т. Г. ,срещу чиято достоверност се възразява от защитата във въззивните жалби. Действително тя е пострадало от престъплението лице и затова показанията й са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените й от престъплението права .Въззивният съд ,солидаризирайки се с първоинстанционния също не открива основание за станалото да отрече показанията на тази свидетелка , тъй като те ,както вярно е приел предходния съд пресъздават произтеклите събития по начина, по който са настъпили. Показанията на св.Т. Г., на първо място правилно са ценени като достоверни ,заради тяхната неизменност и непротиворечивост и в двете фази на наказателния процес,както затова, че подсъдимият е причинил счупването на дясната яблъчена кост ,така и че това станало чрез нанесения удар с юмрук на мястото на травмата . На следващо място показанията на пострадалата за авторството и механизма на получената телесна повреда не са изолирани,а се подкрепят от показанията на св.К. и С. .Последните макар и пряко да не са възприели действията на подсъдимия в развилия се физически конфликт с пострадалата, свидетелстват производно ,но затова пък еднопосочно за нанесен удар от подсъдимия и резултата от него /св.К./ причинил съставомерното според обвинението увреждане- дело именно на подсъдимия ,а не на неговата майка св.Я. Г. .И на последно място показанията на пострадалата за начина ,по който е получено телесното й увреждане кореспондират на заключенията на първоначалната и допълнителна съдебномедицински експертизи затова ,че счупването на челюстта е причинено от директен юмручен удар на мястото на травмата. На следващо място районният съд правилно не е кредитирал , приемайки за недостоверни дадените пред него показания на св. Я. Г. ,на истинността на които акцентира защитата, оспорвайки дадената им оценка от решаващия съд.Според този гласен доказателствен източник , докато държала пострадалата с лявата ръка за косата Я. Г. и нанесла удар с десния лакът , попаднал в дясната страна на лицето,от който пострадалата изохкала , залитнала и се ударила в стената от ляво. Също така е твърдяла ,че преди снаха й да падне, я боксирала два пъти в лицето от двете страни ,а след като седнала ,я удряла по главата и ритала с крака. С идентично по смисъл съдържание са показанията на Я. Г. , дадени при преразпита й пред настоящия въззивен съд . Тези показания обаче ,както правилно е отбелязъл районния съд ,за първи път са изложени пред него в хода на проведеното съдебно следствие .До този момент нито тя,имайки предвид приобщените й показания от ДП ,още по-малко пък подсъдимият са твърдяли св.Я. Г. да е нанасяла удари с ръка или лакът в лицето на пострадалата.Напротив, тя е говорела единствено за блъскане ,скубане и дърпане на косата на снаха си по време на разразилия се в коридора на жилището конфликт . Принципно вярно е изнесеното от защитника адв.Т. ,че право на свидетеля е да не свидетелства за факти и обстоятелства, които могат да го уличат в престъпление.Само че към момента ,в който е депозирала показания пред разследващия орган върху св.Я. Г. не е тежала подобна угроза –да уличи себе си или сина си в причиняване на телесната повреда на пострадалата . Това че във воденото след това дело за домашно насилие,св.Я. Г. е обяснила същия механизъм- за удар с лакът в дясната половина на лицето, в никакъв случай не променя оценката за този доказателствен източник , защото ,както е известно на защитата , събрани в друго съдебно производство доказателства , с оглед принципа за непосредственост не могат да се ползват и нямат доказателствена сила в настоящия наказателен процес . На следващо място , твърди се от защитата , че издаденото на Я. Г. съдебномедицинско удостоверение,констатиращо 9 на брой безформени охлузвания и по лакетната област подкрепяло поддържаната от нея механизъм на въздействие за удар с лакът,който оставил обективни находки- охлузвания в лакетната област.Подобен механизъм на получаване на охлузванията , нито е бил предмет на експертно изследване ,за да се твърди, че произходът му е от удар с лакът , нито пък са налични други доказателства в заявения смисъл.Следвайки тезата на защитника ,при положение ,че самата Я. Г. твърди при разпита си пред въззивния съд „да е оскубана яката и да носела в себе си кичурите коса като доказателство за съдебния лекар“ , необяснимо защо при извършения й медицински преглед подобно нараняване в окосмената част на главата не е констатирано в издаденото й СМУ/л.56 от гр.д.№1459/2023г. на РС-Хасково / .По изложените причини показанията на св.Я. Г. от съдебното следствие пред двете инстанции се приемат като едностранчиви и изолирани от останалия доказателствен материал,не се подкрепят от кредитираните показания на св.Т. Г. и производните на тях показания на св.К. и С. и са не дотам надеждни- в тях ясно прозират усилията й да се оневини подсъдимия ,твърдейки че именно тя,а не той е причинил увреждането на пострадалата. Заявеният от Я. Г. при преразпита и в хода на въззивното съдебно следствие начин ,по който е причинена телесната повреда –удар с лакът на мястото на счупването на челюстта ,действително е възможен да го причини , според допълнителното експерното заключение на д-р Е. .Както обаче самото вещо лице обяснява/ разпит пред въззивния съд –стр.78 от делото/ този удар е изисквал достатъчно сила ,осигуряваща достататъчна енергия и локализация върху лицето поради директния характер на травмата. В положение на близко разстояние, в каквото се твърди да са се намирали и в същото време лява ръка ,заета да държи и дърпа косата на пострадалата ,нанасяне на удар с лакът на дясна ръка в посока отпред назад ,при това със замах от страна на св.Я. Г. , трудно би могъл да се реализира на практика , дори като механизъм звучи като житейски невъзможен . Показанията на св.Я. Г. , дадени пред органа на ДП, които въззивния съд на свой ред приобщи по реда на чл.281 ал.4 от НПК, правилно са били възприети от предходната инстанция за верни и затова кредитирани ,защото те кореспондират с установеното от останалите доверени доказателства,макар след прочитането им, практически далото ги лице да не ги потвърди, поскоро изрази учудването си от съдържанието им,въпреки положения от него подпис на всяка страница от съставения протокол за разпит/л.64-65 от том 2- ри на ДП/. В обясненията си пред районният съд и тези дадени пред въззивната инстанция подсъдимият е последоватен в позицията си по обвинението ,че на инкриминираната дата и място е имало физически сблъсък с пострадалата ,но той бил само негов страничен наблюдател ,видял как майка му- св.Я. Г. била хванала пострадалата за косата и я ритала с крака по тялото и главата . Поддържаната от подсъдимия версия за начина ,по който е причинено телесното увреждане на пострадалата и неговия автор , както правилно е приел в мотивите си първоинстанционния съд,излагайки подробни съображения в тази посока , от житейска гледна точка сочи на невъзможен механизъм .В тази им част обясненията на подсъдимия са и изолирани и не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие пред първата и настоящата инстанция доказателствени източници – най-вече показанията на св.Я. Г. ,която в кредитираните по –горе показания ,приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК не свидетелства да е нанасяла удари с крака по тялото и главата на пострадалата ,а говори само за бутане,хващане за косата и нейното дърпане .Достоверни обаче се явяват обясненията на подсъдимия за обстоятелствата, предшестващи възникналата физическа саморазправа с пострадалата , отнасящи се до ситуацията, в която той се е оказал пристигайки на мястото на инцидента ,виждайки майка си и леля си във физическа схватка по между си .Настоящият съд кредитира и обясненията на подсъдимия Т. за състоянието, в което се е намирал преди и по време на разразилия се в жилището на пострадалата физически конфликт,установимо и от разговорите му с оператора на телефон 112,чието съдържание в часовия диапазон от 21.07 часа до 21.18 часа на 29.06.2023г. е възпроизведено в заключението на аудиотехническата експертиза . Самият подсъдим не отрича „раздразненото „ си отношение към св.Т. Г. , предизвикано от действията й преди това спрямо съпругата и децата му,препятствайки възможността им да влязат през входната врата на жилищната кооперация, в които се корени причината за възникването на инкриминирания инцидент . Несъмнен факт, е че отношенията между пострадалата и подсъдимия са били изключително обтегнати ,по повод многократните вербални и словесни сблъсъци между пострадалата и дъщеря й от едната страна и подсъдимия и семейството му от друга ,за които са подавани множество сигнали и жалби в полицията ,в т.ч. и инициирани обаждания на ЕЕН 112. При възприетите фактически констатации са направени правилни правни изводи от първоинстанционния съд , че подсъдимият е причинил на пострадалата увреждане, имащо характер на средна телесна повреда. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението умишлено причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Относно деятелността на подс.Т. , настоящата инстанция достига до различни правни изводи от тези на първата инстанция. По същество получените от частния обвинител Т. Г. телесни увреждания и конкретно –счупване на дясната яблъчена кост на горната челюст , предизвикало затруднение в дъвченето и говоренето ,продължило повече от 30 дни – описано подробно по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от съдебномедицинската експертиза. Съгласно същата това увреждание на частния обвинител е било причинено при нанасяне на директен удар с юмрук в областта на скулата ,което телесно нараняване определя вида и характера на телесната повреда,като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Оценката на събраната по делото доказателствена съвкупност води на извода за различна от приетата от районния съд правна квалификация на деяниято .Според въззивния съд подс. Т. е извършил престъплението при условията на физиологичен афект, като се е намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от действията на пострадалата спрямо св.Я. Г. ,двете жени се били хванали за косите и се дърпали , което поведение ,възприето като противоправно спрямо телесното здраве на майка му , поставило началото на физиологичния процес у подс.Т. . Именно последното действие довело до афективно стеснение на съзнанието у подсъдимия ,ограничаващо рационалния контрол и разгръщощо бурна агресивна реакция , при което Т. нанесъл удар с юмрук на Т. Г. , попаднал в дясната скула и причинил съставомерния резултат . Сам подсъдимият твърди, че поведението на пострадалата минути преди срещата им в нейното жилище , когато съпругата му се обадила по телефона и обяснила за пореденото провокативно поведение на пострадалата спрямо нея и децата е довело до изпадането му в емоционално състояние на физиологичен афект, при което съзнанието му е завладяно от емоциите до степен, лишаваща го от възможността да осмисли трезво действията си. Това състояние продължило при пристигането му пред кооперацията ,в която живее ,качването му по стълбите ,чувайки женската разправия от четвъртия етаж и завареното при влизането му в жилищетомайка му и леля му хванати за косите да се скубят и дърпат , създало реалната афектогенна ситуация при която той е действал ,нанасяйки удара,причинил съставомерното телесно увреждане на пострадалата . Особеното състояние на силно раздразнение /физиологичен афект/ ,в което подсъдимия се намирал се дължало на провокативното поведение от страна на св.Т. Г. спрямо негови ближни –съпруга ,деца и майка ,изразила се в комплекс от възприети нежелани действия- психически и физически ,довели като резултат до застрашаващата го ситуация макар и насочена към телесното здраве на негов ближен-св.Я. Г. ,за която е било възможно да настъпят тежки последици. Наличието на особеното емоционално състояние на силно раздразнение, в което подс. Т. се е намирал, се подкрепя и от заключението на аудиотехническата експертиза ,изготвена от в.л. Д.Р. , според което още при първото си обаждане на телефон 112 в 21.05 часа подсъдимия е изразил притесненията си , че ще направи беля , ако не се намеси полицията,заявени и в последващото му обаждане в 21.15 часа на същия телефон. Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност обоснована и извода на въззивния съд , че решението на подс.Т. за извършване на престъплението е взето от него в състояние на силно раздразнение, при което съзнанието му е било овладяно от чувствата до такава степен, че възможността да вземе правилното решение и ръководи постъпките си е била значително намалена, без да е бил лишен от нея.Действително по делото не е назначена съдебнопсихиатрична експертиза за установяване състоянието на подсъдимия по време на извършване на деянието , имащо значение за точната правна квалификация. Такава експертиза е задължителна ,само когато съществуват някакви обективни данни, че подсъдимият не е могъл правилно да се ориентира в обстановката, при която е действал, а такива не са събрани по делото . Емоционалното състояние, в което се е намирал подсъдимият подлежи на доказване с всички допустими средства , предвидени в НПК ,а установяването по експертен път макар и допустимо не е задължително за решаващия съд. По тези съображения настоящата инстанция прие , че подс. А. Т. е осъществил от обективна и субективна страна при афектен умисъл, състава на престъплението по чл.132 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК, а не вмененото му с обвинителният акт престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК . Престъплението по чл.132 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК е полеко наказуем състав на средната телесна повреда и съобразно особената разпоредба на чл.161 ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия. Съгласно предписанията на чл.287 ал.5 от НПК , когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Наказателното производство по вмененото на подсъдимия обвинение за престъпление по чл.129 ал.1,вр.ал.2 от НК е било образувано в рамките на 6 месечния срок по чл. 81 ал.3 от НПК,с което е изпълнена едната от кумулативно предвидените предпоставки на законовия текст. Разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК систематично се намира сред текстовете, регламентиращи изменение на обвинението в съдебната фаза от процеса. Представителите на публичното и на частното обвинение обаче нямат задължение да направят искане за осъждане по по-лека правна квалификация в хода на въззивното съдебно производство. Прокурорът само при условията на чл. 48 от НК и частният обвинител могат да направят изрично искане пред съда да се произнесе и за престъплението от частен характер, ако преценят, че събраните доказателства представят деянието по обвинението от общ характер в деяние, което се преследва с тъжба на пострадалия. Това могат да сторят по своя инициатива, но не са длъжни,като искането зависи от собствената им преценка и анализ на доказателствената съвкупност, която може да се различава от мнението , изразено в съдебния акт. Ако проявят пасивност и не предявят нарочно искане за осъждане и за престъплението от частен характер, въззивният съд може да го изведе от процесуалната им позиция. А в настоящия случай тя е именно такава - от позицията на частния обвинител, изразена още в първоначалния сигнал за извършено общественоопасно деяние, от изявленията му за конституиране в съдебно заседание, от обвинителната му реч в хода на пренията / решение №200/31.05.2024г. по н.д.№294/2023г. на 2-ро НО на ВКС/. Признакът силно раздразнено състояние (физиологичен афект) е разкрит за първи път във въззивното производство. И тъй като проверява правилността и законосъобразността на обжалваната първоинстанционна присъда въззивната инстанция разполага с предоставените й правомощия. С крайния си съдебен акт окръжният съд не изменя обвинението от престъпление от общ характер в престъпление от частен характер, а преквалифицира престъпното деяние в полеко наказуем закон,поради което не може да се иска от прокурора и частния обвинител да са направили искания за осъждане на подсъдимия и по преквалифицираното престъпление. Това е така ,защото с постановяването на крайния съдебен акт стадият на съдебното производство пред тази инстанция приключва и за процесуалните страни не съществува друга правна възможност освен да обжалват (протестират) акта. Изложеното налага изменение на обжалваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.2,вр.чл.334 т.3 от НПК , като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно преквалификация на деянието от чл.129 ал.1,вр. ал.2 от НК на чл.132 , ал.1 т.2, вр. ал.129, ал.1 ,вр.ал.2 от НК. Като последица от преквалификацията на деянието следва подс.Т. да бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.129 ал.1,вр.ал.2 от НК. За престъплението по чл.132 ал.1 т.2 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода „ до 1 година . Доколкото в случая са налице задължителните предпоставки на чл.78а от НК - за престъплението за което съдът призна подсъдимия за виновен, е предвидено наказание до 1 година "лишаване от свобода", подс.Т. не е осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК , съдът го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание " глоба " в размер на 1000 лв. –минималния предвиден от закона размер , което определи при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, за каквито прие добрите характеристични данни, липсата на предходни осъждания ,криминални регистрации и насоченост, изтеклия период от време на висящност на делото, това че е бил провокиран от пострадалата , а като единствено отегчаващо вината обстоятелство, отчете тежестта на счупването на челюстта на пострадалата. При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на съдебния акт на това основание. В останалата й част, извън описаните такива, които следва да се изменят, присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл.337 ал.1 т.2,вр.чл.334 т.3 от НПК ,съдът