Решение № 3354 от 7.4.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1462/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. П. П. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Заповед № 3286з-4488 от 03.12.2024г. на Директора на ГД “Национална полиция“, с която се отказва снемането на извършената спрямо жалбоподателя полицейска регистрация рег. № 5707/14.02.2011 г. по описа на РУ Свиленград- ОДМВР Хасково. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и с правото на ЕС. Сочи се също така, че административният орган не е направил изискуемата съгласно ПЕС проверка на необходимостта от поддържане на данните на жалбоподателя в информационните масиви на МВР. В писмени бележки на процесуалния представител на жалбоподателя се доразвиват аргументите в подкрепа незаконосъобразността на оспорения акт. Сочи се, че оспореният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл.4, пар.1, б.“д“ от Директива 2016/680, поради което и с оглед задължителния характер на даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. тълкуване по приложение на закона, се иска отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Директорът на ГД“Национална полиция“, чрез процесуален представител, в Писмени бележки вх.№2996/05.03.2025 г. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира наличието на мотивираност на оспорения административен акт и липса на противоречие на същия с чл.8 от ЕКЗПЧОС. Сочи се, че процесният отказ е постановен при съобразяване с даденото в параграф 67 и 68 от Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. тълкуване по приложение на закона. Излагат се доводи за наличие на данни определящи личността на жалбоподателя като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Продължаване обработването на данните по извършената на жалбоподателя полицейска регистрация се определя като необходимо с оглед изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл. 6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР. При тези съображения се иска оставяне в сила на оспорения акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано от другата страна. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: С молба с вх.№812105-24/30.07.2024г., подадена до Директора на Главна дирекция, , Национална полиция“ /л.19/, А. П. е поискал да бъде заличена наличната спрямо него полицейска регистрация и на основание чл.21, т.6, вр. с чл.22 от Инструкция № 8121з-1280 от 07.10.2021 г. на МВР за реда на обработване на лични данни в МВР, да бъде издадена заповед, с която да бъде разпоредено личните му данни да бъдат изтрити от информационните фондове на МВР. При разглеждането на искането по реда, предвиден в раздел III, наименуван, , Снемане на полицейска регистрация“ от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., в сила от 17.11.2014 г. (обн. ДВ, бр. 90 от 31 Октомври 20114 г.), изменена с ПМС № 191/22.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г. (обн. ДВ. бр. 57 от 28 Юли 2015 г.), административният орган – Директора на ГД “НП“ е извършил проверка, при която е установил, че А. П. П. имал извършена единствена полицейска регистрация под рег.№ 5707/14.02.2011г. на РУ-Свиленград – ОДМВР-Хасково за деяние по чл.216, ал.1 от НК по ДП №1190/2010г. на РУ-Свиленград –ОДМВР-Хасково. С протоколно определение № 305 от 18.07.2011г., постановено по НОХД №554/2011г., Районен съд – Свиленград, съдът е одобрил постигнатото споразумение, по силата на което А. П. П. се е признал за виновен за това, че на 26.12.2010 г., в землището на [населено място], в съучастие с други три лица от [населено място] като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по лек автомобил марка, , Форд Орион“ с рег.№ [рег. номер] унищожил противозаконно чужда движима вещ – преден ляв фар, челно стъкло, стъкло на предна лява врата, 2 броя стъкла на задна лява врата, задно отопляемо стъкло, стъкло на задна дясна врата без триъгълно стъкло, спойлер на люк, дръжка на задна лява врата и дръжка на предна врата, всичко на стойност 531, 97 лева, и повредил противозаконно чужда движима вещ – предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и таван, на стойност 249, 60 лева или всички на обща стойност 781, 57 лева, собственост на пострадало лице от [населено място], престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б., , , б‘‘, вр. чл. 42а, ал.2, т. 1 и т.2, вр. чл. 42а, ал.3, т.1 и чл. 42б от НК, съдът е наложил на А. П. П. наказание, , пробация“ със следните пробационни мерки: , , задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца с периодичност два пъти седмично и, , задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 (шест) месеца. Наказанието, , пробация“ е било изтърпяно на 02.02.2012г. При така изяснените обстоятелства е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-4488 от 03.12.2024г. на Директора на ГД “Национална полиция“ /л.80/, с която е отказано снемането на осъществената спрямо А. П. П. полицейска регистрация рег.№ 5707/14.02.2011 г., извършена в РУ Свиленград- ОДМВР Хасково. Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя чрез процесуалния му представител на 20.12.2024 г., а жалбата срещу същата е депозирана директно пред Административен съд Хасково на 20.12.2024 г. За да постанови този резултат, административният орган е изложил аргументи за липса на което и да било от лимитивно изброените по чл. 68, ал.6 от ЗМВР основания за заличаване на полицейската регистрация, извършена на А. П. П. във връзка с осъществено от същия престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на 26.12.2010г. Предвид, че образуваното за това деяние наказателно производство е прекратено след сключване на споразумение, доколкото последното не е сред посочените в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания, органът е приел липсата на предпоставки за заличаване на извършената на лицето полицейска регистрация. Административният орган е обсъдил, че с протоколно определение № 305/18.07.2011 г. по НОХД № 554/2011 г. по описа на РС- С. А. П. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години, като съдът бил приел, че деянието не представлява маловажен случай и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. От субективна страна деянието било осъществено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Деецът съзнавал общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. Настъпилата спрямо А. П. П. реабилитация по право, на основание чл. 86, ал.1, т.2 и т. 3 от НК, била съобразена от страна на административния орган, като обстоятелство което само по себе си не водило задължително до снемане на полицейската регистрация и което не било сред лимитивно изброените основания за това в разпоредбата на чл.68, ал. 6 от ЗМВР. В тази насока било съображение 61 от Решение от 30.01.2024г. по дело № С-118/22 г. на Съда на Европейския съюз (ЕС). Органът е посочил, че за извършената по чл. 68, ал.1 от ЗМВР полицейска регистрация, липсвали законоустановени срокове за съхранение на данните, като е приел, че заличаване на същата може да бъде извършено единствено и само на основанията предвидени в чл. 68, ал.6 от ЗМВР. Предвид целите, за които се осъществявала тази регистрация, а именно защита на националната сигурност и обществения ред, безсрочното съхранение на информацията по извършената полицейска регистрация на лицата извършили умишлени престъпления, не било прекомерно и се явявало пропорционално и не противоречащо на правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Тези цели били възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславяло правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация. Поради това реабилитацията не била сред предвидените в чл.68, ал.6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация. С оглед съображение 67 от Решение на Съда на ЕС, оправомощеният орган за произнасяне по искането на заявителя следвало да извърши анализ и преценка относно, , абсолютната необходимост“ за продължаване съхранението на личните данни на А. П. П. за извършената му полицейска регистрация. Степента на риск на лицето следвало да се отчете като елемент наред с естеството и тежестта на престъплението, конкретния контекст, в който е извършено, извършени разнородни престъпления, наличието на други производства (минали и настоящи), миналото или профила на лицето. Aдминистративният орган е посочил, че жалбоподателят се е признал за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер, извършено на 26.12.2010г., съзнавайки обществено опасния характер на деянието и се е съгласил с последиците на осъждането, а от приобщената по административната преписка справка на ГДНП, А. П. П. имал и профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата. С оглед твърдението за наличие на издадени на П. 10 бр. - АУАН, 10 бр.- НП, 17 бр.- ЕФ и 2 бр. -ЗППАМ се правило извод за наличие на трайно незачитане на правовия ред от страна на А. П. П.. Така посочените данни определяли личността на П. като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Продължаването на обработването на личните данни по извършената на лицето полицейска регистрация следвало да способства на полицейските органи за изпълнението на основните дейности по чл. 6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 от ЗМВР. Административният орган се е позовал на съображение 68 от Решение на съда на ЕС, съгласно което срокът на съхранение на данните от полицейската регистрация трябвало да е подходящ. В резултат от направения анализ административният орган е приел, че в конкретния случай данните от полицейската регистрация на А. П. П. се съхранявали в подходящ и разумен срок, с оглед целите за които се обработват- противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, а извън този контекст, за да достигнат полицейските органи до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. По делото като доказателства са приобщени писмените документи, съдържащи се в административната преписка и тези представени от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание на 11.03.2025 г. От последните се установява, че жалбоподателят е завършил висше образование специалност, , противодействие на престъпността и опазване на обществения ред‘‘, взимал е участие в редица курсове, свързани с тази специалност, трудово ангажиран е, и е станал родител. По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Й. Г.. Съдът намира, че на същите следва да се даде вяра, доколкото са логични, последователни и непротиворечиви, и кореспондират напълно с останалия доказателствен материал. От разпита на свидетеля Т. Г. се установява, че жалбоподателят имал мечта да работи в структурите на МВР, за сбъдването на която той многократно се явявал на изпити. Въпреки добрите резултати, той не можел да се реализира в мечтаното професионално направление, тъй като полицейската регистрация го възпрепятствала. Свидетелят описва П. като добър човек, уравновесен и мислещ, здраво стъпил на земята. Отскоро бил и баща, както и доста отговорен и любящ съпруг. Не бил конфликтна личност, дори напротив, бил много добър по душа и имал изключително стабилна психика. П. бил спокоен шофьор, разумно шофиращ, като не сядал зад волана след употреба на алкохол. Според свидетеля липсвало риск жалбоподателят отново да извърши противообществено деяние и не представлявал заплаха за националната сигурност на страната. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Съответно в чл.21, ал.1 от приложимата към момента на издаване на оспорения акт Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е предвидено, че полицейската регистрация се снема или снемането ѝ се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с която същият е делегирал на Директора и Заместник - директорите на Главна дирекция “Национална полиция“ правомощието да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Обжалваната заповед е издадена от Директор на Главна Дирекция „Национална полиция“, който разполага с необходимата материална компетентност, предвид което не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК, обосноваващо нищожност на административния акт. Съдът намира, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и е подписана от издателя си, но същата е немотивирана като не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което са налице основанията по чл.146, т.2, т.3. т. 4 и т.5 от АПК за отмяна на акта, като незаконосъобразен. Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977 ПВР на Съвета, не е транспонирана в българското законодателство и по-конкретно в ЗМВР и ЗЗЛД. Административният орган обаче дължи излагането на мотиви, свързани с целите, за които му е необходимо да продължи да съхранява и обработва данните на субекта и това задължение произтича както от нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, така и от Директивата. В оспореният акт не е извършен необходимият съгласно постановеното по преюдициалното запитване отправено от състав на Върховен административен съд Решение от 30.01.2024г. по дело С-118 на СЕС анализ по отношение личността на жалбоподателя, обществената му опасност, осъщественото от него престъпление, за което е бил осъден и впоследствие реабилитиран, целите за които следва да продължи съхраняването на неговите данни - за защита на националната сигурност, за противодействие на престъпността или други. Липсва анализ и оценка дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които са били обработвани. Немотивираността на акта се дължи на причина, че административният орган не е спазил изискването за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства, с което е нарушено основното принципно начало в административния процес, а именно принципът на истинността. В случая при постановяване на оспорения акт административният орган е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което води до допуснато процесуално нарушение на административнопроизводствените правила. Основен аргумент за формирането на отказа за заличаване на личните данни е преценката на административния орган за това, че А. П. е личност с профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и определящ се така като рисков за обществото. Освен осъждането си, по което е настъпила реабилитация, А. П. има и образувани административнонаказателни производства и издадени санкционни актове за нарушение на ЗДвП, но тяхната преценка е извършена повърхностно, без съпоставка с типични случаи или криминогенна обстановка, както и без да бъдат отчитани конкретики по отношение на лицето, като например – възрастта на лицето и извършване и понастоящем. От съдържанието на акта остава неясно чрез коя форма от изрично посочените в чл. 6 от Наредбата, т. 1 до т. 5 е извършена полицейската регистрация и конкретно дали има фотографиране, дактилоскопиране, изземване на образи, а оттук и съответно как тези данни могат да бъдат обработвани за целите на противодействие на престъпността и опазването на обществения ред при осъществяване на основните дейности на МВР- оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, информационна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. Остава неизяснен и въпросът дали е оправдано съхраняването на данните да продължи до смъртта на лицето, съответно не може да бъде направен еднозначен извод за това дали субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на горепосочените цели и дали това може да доведе до скъсяване на необходимия период за съхранението им. В тази връзка съдът установи, че липсват мотиви относно необходимостта обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана извън недоказаното твърдение на административния орган, че А. П. е с профил на нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата и личността му се определя като рискова за обществото. В оспорения административен акт няма конкретика при мотивиране на срока за съхраняване като, , подходящ и разумен“. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 20 от НРИСПР проверките на органа не са периодични, а инцидентни – при постъпване на съответните документи или при иницииране на производството от самото лице. Макар в административното производство административният орган да е длъжен служебно да събира доказателства, в настоящият случай същият се е ограничил до наличната в системите на МВР информация за извършени нарушения на ЗДвП и до намиращата се в съда и прокуратурата такава за осъжданията на лицето. За създаването на правилен анализ относно личността на жалбоподателя и изследване на въпроса за абсолютната необходимост от продължаване поддържането на данните му в информационните системи на МВР, не е достатъчно събирането на доказателствата да се ограничава единствено до наличните в информационните фондове на министерството, прокуратурата и съда, а е необходимо да бъдат събрани и други такива, който биха могли да имат отношение. Така например от жалбоподателя са представени редица писмени доказателства, установяващи неговата професионална квалификация и елементи от личния му живот, които несъмнено могат да допринесат за правилния анализ по отношение неговата личност. В оспорения акт е извършен формално необходимият анализ по отношение личността на жалбоподателя, поради което съдът счита, че при събиране и оценка на доказателствата от преписката административният орган е нарушил правилата на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК и не са били изяснени всички обстоятелства и факти от значение за случая. Настоящият състав на Административен съд Хасково намира оспорения административен акт за издаден и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Следва да се посочи, че в настоящото производство липсва спор по фактите. От приложените по делото доказателства, се установява, че по повод осъществено на 26.12.2010г. в землището на [населено място] от оспорващия престъпление по чл. 216, ал.2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо същия е била осъществена полицейска регистрация с № 5707 от 14.02.2011г. в РУ на МВР-Свиленград. Безспорно се установява също, че за това осъществено деяние жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем, във връзка, с което е и предаден на съд, като съдебното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, с което на оспорващия е наложено наказание “Пробация“ изразяващо се в две пробационни мерки всяка от които за срок от 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично. Наказанието, , пробация‘‘ е изтърпяно на 02.02.2012г. Тези обстоятелства не са спорни между страните. Между страните липсва спор и относно обстоятелството, че ЗМВР допуска снемане на осъществена полицейска регистрация на посочени в чл.68, ал.6, т.1-т.5 от същия закон основания, а именно когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание или 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Не се спори, че не е налице никое от изброените основания. По делото не е спорно, че жалбоподателят е реабилитиран по право за горецитираното осъждане, считано от 03.02.2015 г., както и че настъпването на реабилитация не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР. В действителност разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР не предвижда основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда, какъвто характер има подписаното от жалбоподателя споразумение и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, според действащото ни национално законодателство. Последното обстоятелство е станало повод за отправяне на преюдициално запитване от Върховен административен съд до СЕС, по което с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. се дава задължително за националните ни органи тълкуване по приложение на закона, във връзка с относимите европейски норми, касаещи дължимата от институциите проверка относно необходимостта от съхраненение на данните и дължимите действия по тяхното заличаване след отпадане на тази необходимост. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) от Директива 2016/680, държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. Чл. 4, § 1, , б.“в“ от Директивата задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са: подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Нормата на чл. 5 от директивата от своя страна задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Директивата обаче оставя на държавите членки сами да определят подходящите срокове и механизми за контрол на тяхното спазване, като такива в националното ни законодателство не са предвидени, по отношение събирането и съхранението на данни от вида на процесните. Следва обаче да се посочи, че разпоредбата на чл. 17, а) от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, от своя страна урежда детайлно правото на изтриване на лични данни като субективно право на лицата, срещу което стои субективното задължение на администратора на лични данни да ги изтрие без ненужно забавяне, тогава когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. С оглед цитираните разпоредби, спорът между страните в конкретния случай се свежда до това, дали съхраняването на данните от извършената спрямо лицето полицейска регистрация безсрочно е в разрез с разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧ, чл. 17, а) от Регламент 2016/679 и на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, с оглед даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. тълкуване по приложение на закона, както и дали към датата на подаденото от лицето заявление за снемане на полицейска регистрация са налице такива обстоятелства, които да правят неоправдано и непропроционално продължаване съхранението на събраните при регистрацията лични данни. За да се даде отговор на посочените въпроси, следва да се отбележи най- напред, че по своята същност полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея съобразно чл. 27 от ЗМВР, могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. С оглед разпоредбата на чл. 6 от Регламент 2016/679, събирането и съхранението на личните данни на лицата в информационните фондове на МВР е законосъобразно доколкото е налице поне едно от основанията по чл. 6 от Регламент 2016/679. Ето защо органите на МВР са оправомощени законосъобразно да обработват лични данни на лицата, когато това се налага, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официалните им правомощия – основания по чл. 6, § 1, букви в), г) и д). Предвид че оперативно-издирвателната, охранителната дейност и дейността по разследване на престъпления са основните дейности на МВР съгласно чл. 6 от ЗМВР, събирането на данни за осъществяване на тези цели се явява принципно правомерно. С Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022г. са дадени задължителни, с оглед чл. 633 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, за националните органи разрешения, относно дължимото от администраторите на данни поведение, относими към процесния случай. В посоченото решение е възприето, че чл.4, пар.1, б.“в“ и д“ от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението “престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл.4, пар.1, б.“в“ от директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, пар.1, б.“д“ от тази директива. По дело С-118/22 се приема, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Следва да се посочи, че регламентите като част от правото на ЕС имат пряко и преимуществено приложение над националното ни законодателство, а на директивите е признато пряко веритикално действие, в хипотезата на изтекли срокове за нейното транспониране, какъвто се явява настоящият случай, задължаващо държавните органи да спазват правото на съюза. Предвид така цитираните разпоредби от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016г., на Регламент 2016/679 и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС следва извод, че обработването на лични данни, в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само, ако събраните данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Органите на МВР разполагат с правомощие да събират данни с оглед осъществяване на дейностите по чл. 6 от ЗМВР, но на това им право съгласно чл. 17 а) от Регламент 2016/679 съответства задължение същите данни да бъдат заличени при изпълнение на целите, за които са създадени. В този дух е и разпоредбата на чл.16, §2 от Директива 2016/680, от която следва, че право на изтриване може да се упражни, когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо, с оглед на целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите на националното право за привеждане в действие на чл.4, пар.1, б.“в“ и „д“ от директивата, както и на евентуално чл.10 или когато изтриването се налага, за да се спази срокът, определен за тази цел от националното право на основание чл. 5 от същата директива. В конкретния случай, след извършен анализ на относимите обстоятелства, административният орган е достигнал до неправилен по същество извод, че съхраняването на данни от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация продължава да е необходимо за целите, за които същите са създадени, а именно да се разследва и разкрие престъплението и да се противодейства на престъпността. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера и тежестта на престъплението за което лицето е осъдено, извършено през далечната 2010г., с оглед настъпилата през 2015г. реабилитация, липсата на извършени други умишлени престъпления от общ характер, липсата на извършване на друго престъпно деяние от датата на извършване на престъплението, за което жалбоподателя е бил осъден, до настъпилата реабилитация и да настоящия момент както и с оглед на събраните в хода на съдебното производство данни за личността на лицето, същият не представлява лице със степен на обществена опасност, оправдаваща продължаване съхранението на данните по извършената полицейска регистрация след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване. В настоящото производство не се представят доказателства, от които да се достигне до безспорен и непротиворечив извод, че съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани. В оспореният акт се твърди, че целта на тяхното съхранение не е свързана с националната сигурност, а единствено с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. От приложената по делото справка за съдимост на жалбоподателя и справка за извършени административни нарушения, не се установява личността на А. П. да е рискова по отношение на предвидените от органа цели за съхранение на процесните данни, а именно противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. От доказателствата по делото не се установява наличие на трайно изградени престъпни навици у лицето, характеризиращи се с чести, периодични или повтарящи се общественоопасни прояви. Липсват данни лицето да се е укривало от органите на МВР, напротив, същият е съдействал при образуваното срещу него единствено наказателното наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, като се е признал за виновен в осъществяване на деянието по повдигнатото му обвинение. След извършеното от жалбоподателя на 26.12.2010 г. умишлено престъпление от общ характер по чл. 216, ал.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК, за което е осъден при сключено с прокуратурата споразумение, същият не е извършвал друго умишлено престъпление. Не се подкрепят от представените по делото доказателства и твърденията на органа за наличие на множество извършени от жалбоподателя административни нарушения. В представената по преписката справка от АИС АНД се съдържа информация за издадени срещу жалбоподателя електронни фишове, наказателни постановления и два броя ЗППАМ. По делото обаче такива не са представени, поради което и така изложените от органа твърдения в оспорения акт остават недоказани. По същество по делото липсват доказателства за наличие на трайни престъпни навици, изградени у А. П.. Същият не може да бъде определен и като чест извършител на административни нарушения по ЗДвП. Както беше посочено по- горе, доказателства за признаването му за виновен в извършване на деяния по издадените електронни фишове и наказателни постановления липсват, но дори и при наличие на такива предвид осъществяваната от същия трудова дейност, изискваща ежедневното управление на МПС, издадените 10 бр. НП в период от 2007г. /датата на първото по справката НП/ до 2024г. - датата на подаденото заявление, не показват тенденция за наличие на чести противообществени прояви, съставляващи нарушения на ЗДвП. Освен, че не са много на брой, повечето от административните нарушения са маловажни, а наложените по тях глоби са на ниска стойност. Срещу него са издадени само два на брой ЗППАМ –през 2010г. и през 2017г., като за втория в системата на МВР е отбелязано, че е с отпаднало основание. Не е съобразено освен това, че последното извършено от П. нарушение, за което е издадено наказателно постановление, също е извършено през 2017 година, т.е. преди осем години. В хода на производството по отношение на личността на жалбоподателя е установено, че същият има постоянна работа, като живее и работи в община Свиленград, на известен за органите на МВР адрес, като същият има желание да кандидатства за работа в структурите на МВР, и да развива професионалната си квалификация в областта на охраната с посещение на курсове. Всичко това дава основание да се направи извод, че целите, за който е създадена процесната полицейска регистрация, са изпълнени към датата на подаване на процесното заявление за нейното заличаване и продължаване съхранението на данните по същата е непропорционално и води до ограничаване правото на личен живот на заявителя, прокламирано в нормата на чл. 8 от ЕКЗПЧ. С оглед на изложеното, настоящият състав на Административен съд Хасково, намира че понастоящем съхранението на данните по извършената на А. П. П.. полицейска регистрация рег. № 5707/14.02.2011г. по описа на РУ Свиленград- ОДМВР Хасково се осъществява в нарушение на чл.4, §1, б.“в“ и „д“ от Директива 2016/680, чл. 17а) от Регламент 2016/679 и в разрез с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, поради което с оглед спазване на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо, същата следва да бъде заличена. Като е достигнал до друг извод, административният орган е постановил своя акт в разрез с материалния закон и неговата цел, предвид което същият следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за снемане на извършената му полицейска регистрация № 5707/14.02.2011г. по описа на РУ Свиленград, ОДМВР-Хасково. При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива се установява да са осъществени в размер на 10.00 лева внесена ДТ и 1000 лева действително заплатен адвокатски хонорар. Така поисканото адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на случая, както и с оглед реално осъщественото процесуално представителство в производството, предвид което не следва да бъде намалявано по възражение на насрещната страна.