Решение № 496 от 9.4.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 4785/2025 г.

Искове с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от “•••” ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление - гр.•••, бул. „•••“ №••• представлявано от ••• и •••, чрез ••• Б.Т., против Д. И. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Плевен п.к. 5800 ж.к. „•••“, бл. •••, вх. •••, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1487.91 лв., формирана както следва: главница в размер на 900.00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 246.90 лв. за периода от 26.03.2020 г. до 27.03.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 341.01 лв. за период от 27.03.2021 г. до 26.03.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Изложени са доводи, че ищецът в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 9183/07.07.2025г. по ч.гр.д. № 2456/2025 г., предявява настоящия иск за установяване на вземането си, доколкото издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Твърди се, че на 26.03.2020 г. Д. И. Д., ЕГН: ••••••••••, е сключил Договор за потребителски кредит № ••• със „•••“ ООД, по силата на който е получил сумата от 900 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 196 лева в срок до 27.03.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Твърди се, че уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.85 %. Ищецът излага доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Позовава се на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди се в исковата молба, че горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че ответникът Д. И. Д., ЕГН: •••••••••• не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „•••“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, п.к. •••, бул. „•••“ № •••. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент се твърди, че задължението все още не е погасено. Отправено е искане, Съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът Д. И. Д., ЕГН: •••••••••• дължи на „•••“ ЕООД, с ЕИК ••• парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2456/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1487.91 лв., формирана както следва: главница в размер на 900.00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 246.90 лв. за периода от 26.03.2020 г до 27.03.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 341.01 лв. за период от 27.03.2021 г. до 26.03.2025г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис. Претендират се и направените разноски в исковото и заповедното производство. В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения ••• адв. М. К. от АК-Плевен. Ответникът счита, че исковата молба е неоснователна. Оспорва иска, като погасен по давност, както и като изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер. Отправено е искане претенцията да бъде оставена без разглеждане или ако бъде приета за допустима, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2456/2025 г. по описа на РС-Плевен. Оспорва се обстоятелството, че е налице сключване на договор по електронен път на 26.03.2020 г., както и че ответникът е получил паричната сума при условията на реален договор за паричен заем. ••• представител счита, че иска е погасен по давност. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца. Счита, че последният не е доказал качеството на кредитор на ответника. Счита, че договора е недействителен- нищожен поради липса на съгласие. Твърди се, че представеният по делото екземпляр на договора не е подписан. Изложени са доводи, че ако се касае за електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис, положен от ответника, ищецът следва да докаже, че сключването на договора по този начин е уговорено между страните. В молбата се твърди, че договорът за кредит е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което ••• представител счита, че не е налице саморъчен или електронно подписан от кредитополучателя договор за заем. ••• представител се позовава на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. ••• представител счита, че не може да се приеме, че е налице подписване на електронен документ, тъй като според разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Сочи, че такъв липсва, и моли да бъде изключен от доказателствата по делото. Счита, че не е установено, че претендираните вземания, произтичат от действителен договор за кредит. Позовава се на чл.5, ал.9 ЗПФУР, сочи, че ЗПК е приложим в случая. Излага аргументи, че Договорът не е подписан от потребителя и е недействителен - аргумент от чл.22 от ЗПК. Оспорва изцяло иска по основание и размер и дължимостта на сумата за главница, лихви, неустойки и разноски в настоящето и ч.гр.д. Счита, че уговорените в договора ГПР и ГЛП в размер на 47,85% и 40.05% са нищожни, като прекомерни Оспорва надлежното уведомяване на длъжника за цесията. Оспорва обстоятелство че процесния договор е изобщо част от договора за продажба и прехвърляне на вземане от 13.01.2022 г. Твърди, че липсват доказателства за получаване на сумата от ответника, поради което не е налице и възникване на задължение за връщане на сумата по реален договор за заем. В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. С молба взема становище по същество, като се поддържа исковата молба по изложените съображения. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения ••• адв. М. К. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2456/2025 г. по описа на РС-Плевен. От приложеното ч.гр.д. №2456/2025 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 22.04.2025г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника Д. И. Д., ЕГН ••••••••••. Ответникът е уведомен по реда на чл. 47 ГПК, ал.5 ГПК. С Разпореждане на Съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу Д. И. Д., ЕГН ••••••••••. Видно е също така, че с Разпореждане №5339/22.04.2025г. по ч.гр.д. №2456/2025 г. по описа на РС-Плевен заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сума в размер на 588,14 лева представляваща такси и за сума в размер на 1160,10 лева представляваща неустойка. Издадена била заповед за Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1306/22.04.2025г. по ч.гр.д. № 2456/2025г. по описа на РС-Плевен за следните суми: 900 лв. главница, за договорна лихва в размер на 246,90 лева и за обезщетение за забава в размер на 341,01 лева. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № •••, сключен на 26.03.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 20, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че съобщенията по електронна поща имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл. 13 ЗЕДЕУУ. В чл. 20, ал.5 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че в съответствие с гл. II на ЗЕДЕУУ, електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, които удостоверяват реалната воля на страните. Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на противното, се счита страната, от която идва изявлението. Горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и Съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума – в случая 26.03.2020г. Установява се от Разписка за извършени плащане № ••• от ePay.bg, на л. 34 от делото, че сума в размер на 900 лева е била преведена в полза на ответника Д. И. Д., на дата 26.03.2020г., като в описание посочено: „Паричен превод към EasyPay: заем съгл. Дог.•••“. Ответникът Д. Д. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. /л.7-л.13 от делото/ „•••“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „•••“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, п.к. •••, бул. „•••“ № •••. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Приложена е извадка от Приложение № 1 с данните на ответника /л. 17-л.18 от делото/. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.). Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Заявява се, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. пот. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,85%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 6.2. от договора за паричен заем, при неизпълнение на задължението по чл. 6.1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер, която се начислява автоматично и се и се заплаща разсрочено съгласно погасителния план на договора. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на такси и неустойка в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. Видно е от договора / л.14-л.15 от делото/, че е предвидено заплащане на неустойка, а в посоченото Разпореждане №5339/22.04.2025г. по ч.гр.д. №2456/2025 г. по описа на РС-Плевен заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сума в размер на 588,14 лева такси и за сума в размер на 1160,10 лева неустойка. Същите суми не са включени в ГПР. Този посочен размер на ГПР от 47,85% обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва регламентираната в чл.6.2 от Договора неустойка. Съдът, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, и въведено от практиката СЕС задължение за служебна преценка за неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C- 243/08), намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно клаузата на чл. 6.2 от договора, поради и което е било отхвърлено заявлението в тази част, както и за разходите / Разпореждане №5339/22.04.2025г. по ч.гр.д. №2456/2025 г. по описа на РС-Плевен/. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Изложеното обосновава извода, че в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,85 %, но от съдържанието на договора, потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което директно противоречи с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. С оглед горното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. След установяване на дължимостта на претендираната сума за главница, съдът следва да разгледа и направеното от представителя на ответника възражение за изтекла погасителна давност. В този случай, доколкото се касае за вземане за главница, приложима е разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД – вземането се погасява с петгодишна погасителна давност. Доколкото между страните по договора за заем е уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, приложимо за преценката на съда относно изтичане на давностен срок, е ТР 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, което сочи, че при такъв начин на уговорено погасяване на парично задължение, давностният срок за съответната част от главницата, започва да тече, съгласно чл.114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случая, съгл. правилото на чл. 422 ал. 1 от ГПК, установителния иск се счита за предявен от датата на подаване на заявлението в съда, която дата е 22.04.2025г. При това положение, изискуемостта на главниците по договора се явяват дължими, доколкото видно от погасителния план те попадат в рамките на петгодишния срок преди предявяване на вземането по съдебен ред. На основание изложеното, предявеният иск чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 900 лв. главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а останалата част от претенцията- за договорна лихва в размер на 246,90 лева и за обезщетение за забава в размер на 341,01 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции, на ищеца се дължат разноски в размер на 185,25 евро, които ответникът Д. Д. следва да бъде осъден да му заплати. С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 12,78 евро за държавна такса и 25,56 евро за •••ско възнаграждение по ч.гр.д. № 1191/2024г. по описа на РС-Плевен, които ответникът Д. Д. следва да бъде осъден да му заплати. По изложените съображения, Плевенският районен съд