Решение № 757 от 10.6.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3766/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. А. Н. с ЕГН •••••••••• от град П., ул.“П. Б.“№56А, ет.5, ап.20 срещу Община П., ЕИК ••••• с адрес град П., , бул.“Б.“№2, представлявана от кмета П. Н. К. , в обстоятелствената част на която се твърди, че на 15.04.2024 г., около 10:00 часа, в гр. П., на тротоара на ул. „К. Ч.“ № 3, след кафе „К.“ пред фризьорския салон (срещу „Ж. К.“ с адрес: гр. П., ул. •••) ищцата Е. Н., както си вървяла заедно с приятеля си А. П. П. в посока от заведението към ул. „Ц. И. В.“ в града била нападната от три улични безпризорни кучета с марка на ухото, които се спуснали внезапно към нея и едното от тях - с бяла окраска и черни петна на главата и опашката, започнало да я хапе. Ищцата не ги била провокирала с никакво действие, тъй като всеки ден минава по този маршрут, за да отиде да остави детето си на училище и познава отлично маршрута. Случило се е изненадващо. Приятелят й се развикал и кучетата се отдръпнали. Развикали се и друг и очевидци на събитието. Твърди се, че преди инцидента ищцата, след като е оставила детето си М. П. в СОУ „Н. Ф.“ се отбила да пие кафе в заведение „К.“. Там била с приятелят си А. П. П., майка си Л. С. Н. и А. Н. М..След като приключили със срещата, ищцата, заедно с приятеля си и пред погледите на много минувачи, вкл. и майка и Л. С. Н. и А. Н. М., на няколко метра от заведението - на тротоарната площ е нападната от кучетата, респ. нахапана от едно от тях. Вследствие на ухапванията е ищцата изпитала силни болки в областта на лявата подбедрица. Установила, че дрехите, които носела са скъсани, както и че раните и кървят. Притеснила се да не би кучетата да страдат от бяс. Веднага се отзовали хора, намиращи се наблизо. Приятелят й А. П. и се притекъл на помощ и я вдигнал. Кучетата избягали. Седмици след инцидента, кучетата пак били на мястото на произшествието Мястото на инцидента принципно е оживено и ежедневно преминават много деца, родители, пешеходци. Ищцата не е имало откъде да премине, а и не очаквала да бъде нападната от улично куче. Към настоящия момент, същите кучета живеят в района и се намират на мястото на инцидента. По обяснения на очевидци, доста често нападат хора. Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата била откарана в Спешно отделение на МБАЛ П. АД, където обработили раните й и я превързали.Установени са множество травми, вкл. кръвонасядания, отоци и разкъсно - контузии рани на бедрото. Направени са противобясни ваксини. Ищцата била прегледана и от специалисти –ортопеди. Направени са и редица изследвания ,прегледи и рентгенографии. Твърди се, че ищцата получила придружаващи заболявания, изразяващи се в силни болки в областта на лявото бедро, срединната повърхност на лявата подбедрица, коляното, лявата предно-странична част на подбедрицата. След изписването на ищцата от болничното заведение, тя продължила лечението си в домашни условия. Същата не можела да се грижи сама за себе си, което предполагало до нея да има постоянно човек, който да се грижи за нея. Вследствие на ухапванията от кучето ищцата получила следните травматични увреждания: 1/контузия на вътрешната повърхност на лявото бедро с окръглено кръвонасядане, по страничната средна и долна трета с размери 6х6 см.2/ три броя разкъсноконтузни рани по лявото бедро с размери 0.7х07. см и с дълбочина около 3мм / всяка/ разположени една под друга , кървящи, 3/ контузия на страничната срединна повърхност на лявата подбедрица в близост до колянната става с окръглено синкаво кръвонасядане с размери 9х8 см., 4/ разкъсно –контузна рана на странична срединна повърхност на лява подбедрица с размер и0.8 х 08 см с дълбочина около 3мм, 5/два броя разкъсно контузни рани на лява предно-странична част на подбедрицата, разположени една под друга с размери 1 см. за горната и с размери 1.5 с. за долната и 6/ отоци и белези. Тъй като болките в областта на лявото бедро, лявото коляно и подбедрицата продължавали ищцата потърсила допълнителна и специализирана медицинска помощ. При прегледа било констатирано наличие на рана в етап на формиран цикатрикс латералио на ляво коляно,леко зачервяване,палпаторна болка. Поставена е основна диагноза: „Открита рана на коляното“. Изписано е медикаментозно лечение и последващи контролни прегледи. Излагат се твърдения, че гореописаният инцидент се е отразил изключително зле на психиката на ищцата. Същата била силно потисната, лесно раздразнителна и нервна. Към настоящия момент се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитва панически страх, че случилото се може да се повтори. Страхува се, че инцидентът е можело да завърши фатално за нея и е силно разтревожена от бездействието и липсата на обезопасяване на обекта. Споделя за преживения ужас и че инцидентът ще я съпътства до живот. Инцидентът е рефлектирал по изключително болезнен начин на пострадалата. Ищцата не се е възстановила психически от инцидента – същата е с чести психогенни провокирани пристъпи. След насочване от невролог, ищцата е посетила психиатър. Твърди се, че посочените обстоятелства сочат на бездействие от страна на Община П., изразяващо се в неизпълнение на задължения, произтичащи от закон и по- конкретно - на задължението по чл. 50. ал. 2 от Закона за защита на животните. Разпоредбата изисква от страна на органите на местната власт предприемане на всички мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета към хора и животни, в т. ч. мерките по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ за настаняването им в приют, предоставянето им безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат и регистрирането и по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл. 35, т. 4 ЗВМД /отм./, във вр. с § 3, т. I от сега действащия ЗВМД, кметовете на общини организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. В чл. 40 от ЗВМД е уредена грижата за безстопанствените животни и дейностите по овладяване на популацията, настаняване в приюти и пр., която дейност и контрол следва да се извършва от Общината. Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗВМД безстопанствените животни се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата, като непотърсените до две седмици животни но ал. 1 се подлагат на евтаназия. Също така в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение. Поддържа се, че при наличие на бездействие от страна на лицата, на които кметът е възложил тези функции и при последвали от това вреди следва да се ангажира отговорността на съответната община но чл. 49 от ЗЗД, като юридическо лице, което е възложило свои установени със закон задължения на друго лице. В настоящия казус е налице бездействие от органите на общината, респ. от страна на лицата, на които са възложени функции във връзка с безстопанствените кучета, което е видно от настъпилия резултат. Сочи се, че получените от ищцата телесни увреждания са пряка и непосредствена последица от гореописания инцидент. Вредите се изразяват както във физически болки и страдания от получените телесни увреждания и последващото болезнено завършило възстановяване, така и в претърпян психически и емоционален стрес.Твърди се, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което ангажира отговорността ответната община , а именно-виновно и противоправно деяние, извършено от служителите на Община П. и пряка причинно- следствена връзка между извършените нарушения, настъпилия инцидент и претърпените от пострадалата вреди. Същото представлява събитие, вследствие на което за увреденото лице възниква правната възможност да претендира обезщетение за всички претърпени вреди от отговорния за това правен субект. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Община П.да заплати на Е. А. Н. парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 15.04.2024 г., около 10:00 часа, в гр. П., на тротоара на ул. „К. Ч.“ № 3, след кафе „К.“ пред фризьорския салон (срещу „Ж. К.“ с адрес: гр. П., ул. •••) в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), предявени като частичен иск от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на инцидента -15.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска по основание и размер. Поддържа се, че Общината не е материално правно легитимирана да отговаря по предявения иск, тъй като отговорността е на физическите лица, причинили вредата чрез свои действия или бездействия. Противопоставя се възражение, че ищцата не е претърпяла описаните физически болки, още по малко за сочения в исковата молба период. Относно засягане на психическия интегритет на ищцата липсвали обективни данни за това, че същата е силно подтисната, психично напрегната, тревожно дистимна и с чести психогенни провокирани пристъпи. Възразява се на твърденията, че ищцата страда от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Нещо повече - след 17.10.2024 г. дори няма посещения при лекар. Оспорва се исковата претенция по размер като се противопоставя възражение, че претендираното обезщетение е прекомерно и не е съобразено с принципа на справедливост.Не се правят доказателствени искания. В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си , поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки. В съдебно заседание ответната Община, чрез процесуалния си представител поддържа направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки. Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна: От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15.04.2024г. в 11:02 часа ищцата е посетила Спешно отделение при „МБАЛ П.“АД. Видно от снетата анамнеза пациентката е с данни за ухапване от куче. На 16.04.2024г. ищцата е посетила съдебен лекар, който е изготвил съдебномедицинско удостоверение№134/2024г.В документа като обективни находки са отразени следните травматични увреждания : 1/ по външната повърхност на лявото бедро, по страничната средна идолна трета – окръглено синкаво кръвонасядане с размери 6х6 см.2/ три броя разкъсно- контузни рани по лявото бедро с размери 0.7х07. см и с дълбочина около 3мм / всяка/ разположени една под друга , кървящи, 3/ контузия на страничната срединна повърхност на лявата подбедрица в близост до колянната става с окръглено синкаво кръвонасядане с размери 9х8 см., 4/ разкъсно –контузна рана на странична срединна повърхност на лява подбедрица с размер и0.8 х 08 см с дълбочина около 3мм, 5/два броя разкъсно- контузни рани на лява предно-странична част на подбедрицата, разположени една под друга с размери 1 см. за горната и с размери 1.5 с. за долната . Дадено е заключение за наличие на разкъсно –контузни рани по левия долен крайник, кръвонасядане и травматични отоци по левия крайник.Съдебният лекар обобщава, че гореописаните травматични увреждания са получени в резултат на действие на твърд , тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени така както съобщава пострадалата , а именно захапана от куче . Заключава се, че разкъсно-контузните рани са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето , неопасно за живота по , а останалите травматични увреждани са и причинили болка и страдание Видно от приложения амбулаторен лист №2412130443В9/30.04.2024г. от 29.06.2021г. на ищцата е проведен специализиран медицински преглед от лекар – ортопед като е поставена основна диагноза“ открита рана на коляното “. Обективното и състояние към момента на прегледа е описано в амбулаторния лист като е отразено наличие на рана в етап на формиран цикатрикс , латерално на ляво коляно, леко зачервяване, палпаторна болка, и е препоръчано антибиотично лечение за 7-10 дни. На 08.05.2024г на ищцата са проведени ЕВГ изследвания на нервната проходимост и по –конкретно на левия сурален нерв. На 09.05.2024г на ищцата е проведен и друг медицински преглед от лекар със специалност „психиатрия“ като и е поставена диагноза „ смесено тревожно-депресивно разстройство и е назначена медикаментозна терапия. Последвали са още два прегледа съответно на 20.06.2024г / амболаторен лист №43/20.06.2024г./ и на 17.10.2024г./ амбулаторен лист №24291801ВDD4/ като е поставена окончателна диагноза „ смесено тревожно –депресивно разстройство“ и е продължена медикаментозната терапия.Обективното състояние при прегледите е описано както следва: вътрешно ситуативно напрегната, свръхценностно мислене по отношение на преживения инцидент. За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана комплексна съдебно медицинска експертиза и психиатрична експертиза, изготвена от вещо лице д-р Д. П. със специалност „Ортопедия и травматология“ и вещото лице д-р В. Д. специалистпсихиатър. Съдът кредитира заключението на СМЕ като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Установява се от експертното заключение, че всички описани в медицинската документация телесни увреждания по левия долен крайник на ищцата са в резултат на ухапване от куче. Нараняванията са лекувани консервативно вкъщи. Нехирургично обработени рани от ухапване се възстановяват вторично за около 21 до 25 дни от датата на травмата при условие, че няма усложнения/ възпаления на нараняванията/ които са много чести при рани от ухапване и в зависимост от степента на възпалението срокът на възстановителния период се удължава. В случая срокът на възстановителния период се е удължил с около седмица за част от нараняванията, които са в областта на колянната става, където при контролен преглед се установява леко остатъчно възпаление на раните. Проведено е консервативно лечение : дезинфекция на нараняванията, превръзки, антисептични мехлеми, ТАП, противотетаничен серум, обезболяващи средства. Най-силна болка ищцата е изпитвала непосредствено след инцидента при оказване на първа медицинска помощ в Спешно отделение. Чувствала е и поносими болки около инвазивните мероприятия в болницата като впоследствие постепенно и бавно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведената медикаментозна обезболяваща терапия. След около 10 дни при нормално протичане на оздравителния процес болките вече са били незначителни и затихващи . Известни по-продължителни болки ищцата е имала в областта на лявата колянна става, където е диагностицирано леко, остатъчно възпаление на раните и е изписано антибиотично лечение. За в бъдеще не се очаква появата на болки . Експертизата заключава, че трайни и остатъчни последици за здравословното състояние на ищцата, получени вследствие на процесния инцидент няма и не се очакват за в бъдеще. При проведения на 02.06.2026г преглед вещото лице д-р П. не е установило остатъчни отоци, свързани с травмата, не се установяват и белези по крайника, които да се отразяват на физическото здраве на ищцата. Според вещото лице д-р Д. непосредствено след инцидента ищцата е изпаднала в „смесено тревожно –депресивно разстройство, канобийни наслоявания“ F 41.2 по МКБ-10/. Само по себе си смесеното тревожно депресивно разстройство е едно от най-леките психични разстройства. Продължителността му от няколко месеца в конкретния случай се дължи на наслоечния канофобиен синдром, който се екзацербира при срещата с куче или ако премине около мястото на инцидента . Към настоящия момент такива прояви са редки, спорадични и слабо страховито изразени. Психиката на ищцата е възстановена. Епизодичните и не винаги проявени фобийни изживявания с нищо не пречат на нейната пълноценност при изпълнение на всякакви задължения. Вещото лице – психиатър категорично заключава, че не е възможно у ищцата да останат някакви трайни последици за психиката и.В конкретния случай събитието не е било изключително стресогенно за пострадалата. Налице е пълно възстановяване на психиката от процесното събитие. Редките и епизодични слаби фобии са само останал лош спомен. По делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите А. П. и Л. Н.. От разпита на свидетеля А. П. / очевидец на случилото се/ се установи, че на 15.04.2024г около 10:00 часа в град П., той ищцата и свидетелката Л. Н./ майка на ищцата/ пили кафе в заведението „К.“, след което ищцата искала да види работното време на намиращ се в близост офис. Тръгнала в посока този офис като пред стълбите била нападната от три кучета. Първото куче захапало ищцата по левия крак, дънките и се разкъсали и от захапаното място потекло. Свидетелят както и други хора се развикали като свидетелят се спуснал към мястото на инцидента и другите две кучета се разбягали. Свидетелят откарал ищцата до Спешна помощ, където обработили раната и. Предложили и да остане в болница, но тя отказала. Първоначално няколко дни докато ищцата се раздвижи свидетелят и помагал, тъй като не можела да се самообслужва. Свидетелят допълни, че мястото на раната отекло и се наложило няколко дни да и слагат инжекции. Ищцата пила болкоуспокояващи и дълго време след това и успокоителни. През първите две седмици след инцидента ищцата се оплаквала от болки. Според свидетеля въпросните три кучета обитават квартала, в който се е случил инцидента. Свидетелят и ищцата , които са във фактическо съжителство не живият в този квартал, но често посещават заведението „К.“. След случката разбрал от живущи в квартала, че кучетата са нападали и други хора.Свидетелят допълни,че ищцата два месеца ходела на раздвижване, тъй като се съмнявали, че има засегнат нерв. Не можела да си свие коляното, тъй като ухапването било там . След направените допълнителни изследвания не се установило да е бил засегнат нерв.Според свидетеля към настоящия момент ищцата физически е добре и е напълно възстановена. Сочи , че между два и четири месеца е периода на физическото и възстановяване.Два месеца след инцидента по препоръка на личния и лекар посетила психиатър, тъй като споделяла, че изпитва непрекъснат страх. От показанията на свидетелката Л. Н. се установи, че преди инцидента ищцата не се е страхувало от кучета , но след случилото се страхува и от кучето на свидетелката ,че нещо може да и се случи. Свидетелката Н./ също очевидец на случилото се/ описа, че кучето, което ухапало ищцата не е било голямо, а средно. Ухапването било по левия крак в областта на коляното. След инцидента ищцата често ходела на контролни прегледи за състоянието на раната. Но възстановителния процес протекъл без усложнения. В продължение на 4-5 месеца след инцидента свидетелката помагала на дъщеря си в домакинството и в грижите за децата и . Първите седмица- две свидетелката помагала на дъщеря си в ежедневните и лични нужди. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи: Съгласно съдебната практика, съдържаща се в няколко решения на ВКС, а именно решение №262 от 11.05.2020г на ВКС по гр.д.№1155/2009г на IV, г.о. на ВКС, решение №279 от 28.09.2011г на ВКС по гр.д.№1533/2010г на трето г.о. на ВКС исковете за обезщетение за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета намира правно основание в чл.49 от ЗЗД. Пасивно отговорна страна е съответната Община, на територията на която е извършено деянието. Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия като тази отговорност има гаранционно –обезпечителен характер. За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда- при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното/ чл.45, ал.2 от ЗЗД/ като доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетение съгласно правилото за разпределяне на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК. По настоящото дело се претендират неимуществени вреди , претърпени от ищцата, настъпили на 15.04.2024г. в резултат на ухапване от безстопанствено куче, за които неимуществени вреди ищцата твърди, че се намират в причинна връзка с противоправно бездействие на служители на общината – неизпълнение на законово задължение за осъществяване на надзор над безстопанствените кучета. Безспорно се установи въз основа на съвкупния анализ на доказателствените материали/ писмените доказателства, заключението на комплексната експертиза и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на двамата свидетели, очевидци на случилото се/, че на 15.04.2024г около 10:00 часа в град П. , на ул.“К. Ч.“след заведение „К.“ ищцата е била нападната от три безпризорни кучета с марка на ухото, които се спуснали внезапно към нея и едното от тях я ухапало по левия крак в областта на коляното. В резултат на ухапването са причинени следните травматични увреждания: контузия на вътрешната повърхност на лявото бедро, три разкъсно – контузни рани по лявото бедро/ кървящи/, разкъсно-контузна рана на страничната срединна повърхност на лявата подбедрица и две разкъсно контузни рани на лява предно-странична част на подбедрицата, както белези и отоци. Безспорно се установи от СМЕ, че всички така констатирани наранявания са в резултат от характерни нахапвания от куче . Доколкото се твърди, че вредите са причинени от бездействие на ответника , за да е противоправно бездействието, то следва да е предписано нормативно задължение за действие. Съгласно приложимия в случая Закон за защита на животните / обн.ДВ бр.13/08.02.2008г, в сила от 31.01.2008г/за общините, включително чрез техните кметове, са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът предвижда , че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето , кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти/ чл.41, ал.1 във вр. с чл.47, ал.1 от ЗЗЖ/.Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл.41, ал.1 от ЗЗЖ като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети- чл.47, ал.3 от ЗЗЖ. Същевременно в чл.47, ал.3, изр.2 ро от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава , че чрез взети от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората , независимо от вида на тези мерки/ дали чрез настаняване в приюти или чрез връщането по места. В настоящия случай предвид настъпилия на 15.04.2024г. инцидент – глутница от три кучета са се спуснали внезапно към ищцата, едно от които започнало да я хапе,очевидно общината чрез своите органи и служители не е изпълнила надлежно законовите си задължения за упражняване на надзор върху безстопанствените кучета, за залавянето и за настаняването им в приюти, както и за вземане на мерки за предотвратяване на тяхното агресивно поведение спрямо хората. В случая действията по поставянето на ушни марки на тези кучета/факт, който не бе спорен по делото/не са достатъчни, за да се приеме, че ответникът е изпълнил нормативните се задължения, въведени със Закона за защита на животните. От свидетелските показания, неразколебани в хода на процеса, са почерпени данни, че точно същата глутница кучета обитава територията , в която е станал процесния инцидент , като се касае за жилищен район, както и че е имало и други случаи на хора, ухапани от точно тази глутница кучета. По делото не се установи, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване на живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата грижа в изпълнение на задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета. Липсват данни от страна на общината да са положени адекватни мерки , тъй като в жилищните квартали и по улиците на града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани ,причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Общината е в неизпълнение на своето задължение чрез служителите си да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината , незаплашвани от агресивни бездомни кучета.Община П. не доказа изпълнение на императивно предвидените и задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените кучета. Ето защо съдът приема, че е налице противоправно бездействие на служители на общината във връзка с изпълнение на задълженията по чл.40, чл.41 чл.47 и чл.48 от ЗЗЖ, което бездействие ангажира обективно-гаранционната отговорност на общината по реда на чл.49 от ЗЗД. Предвид изложеното дотук съдът намира, че по категоричен начин се установиха всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане:1/ причиняване на неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на физическия и психически интегритет на ищцата, които са в резултат на ухапване от безпризорно куче,2 / налице е причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по –горе разпоредби на Закона за защита на животните. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, понятието „ справедливост“ не е абстрактно , а е свързано с преценка на редица конкретно съществуващи обективни обстоятелства. С оглед изложеното и съобразявайки критериите за определяне размера на обезщетението – характер и тежест на увреждането , интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и затрудненията, до които последните са довели , нарушавайки нормалния начин на живот на ищцата, продължителността и вида на проведеното лечение, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането съдът намира, че справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесния деликт е 6000лв. За да отмери обезщетението в посочения размер съдът взе предвид множеството травматични увреждания на ищцата- шест броя разкъсно- контузни рани по лявото бедро, интензивността на изпитваните физически болки, които след около 10 дни са били вече затихващи и незначителни. Взе предвид известния по-продължителен период на пълно възстановяване около месец-месец и половина поради травмата в областта на коляното. Съобрази, че в резултат на инцидента е бил засегнат и прихическият интегритет на ищцата – същата според СМЕ е изпаднала в смесено тревожно-депресивно разстройство, което обаче е една от най-леките форми на психични разстройства. Взе предвид / по категоричното мнение и на двете вещи лица, участвали в комплексната експертиза/, че не се установяват никакви трайни последици както за физическото, така и за психическото здраве на пострадалата. Налице е пълно възстановяване от преживяната травма като не са установени белези или остатъчни отоци вследствие на травмата. Епизодичните и не винаги проявени фобийни изживявания от случилото не пречат за пълноценното изпълнение на задължения от битов, професионален, социален характер. За да определи обезщетение в горния размер съдът взе предвид и конкретните обстоятелства, при които са настъпили физическите и психически увреждания. Дефакто към ищцата са се спуснали внезапно три кучета и навременната намеса на свидетеля П. и други намиращи се наблизо хора са предотвратили нападението от другите две кучета. Наред с изложените дотук обстоятелства при определяне на обезщетението съдът съобразява и обществените критерии за справедливост , свързани с икономическите условия в страната и с жизнения стандарт на населението за съответния период/ към датата на настъпване на процесния инцидент/ , следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване. Предвид изложеното и на основание чл.49 от ЗЗД следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 6 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди , в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 15.04.2024г около 10:00 часа в град П., на ул.“К. Ч.“ в близост до заведение „К.“ като за разликата над 6000лв. до претендираните 10 000лв., предявени като частичен иск от 15 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По акцесорната претенция за лихва съдът намира следното: Основателността на вземането за лихва предполага основателност на главния дълг, а съобразно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от датата, на която е осъществено непозволеното увреждане , а именно 15.04.2024г.Ето защо предявеният акцесорен иск е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: На основание чл.76, ал.6 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. дължимата държавна такса възлизаща 122.71 евро и разноски за вещи лица в общ размер от 1125 евро. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Д. Т. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството, съобразно уважената част от иска. Съблюдавайки решение на СЕС от 25.01.2024г по дело С-438/22г. и формираната практика на ВКС, настоящият съдебен състав при определяне размера дължимото по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатското възнаграждение съобрази предмета на делото, материалният интерес,обстоятелството, че по делото са проведени две открити съдебни заседания с участието на пълномощника на ищцата , обемът на процесуалната дейност на адв.Т. по делото / подаване на искова молба, направени доказателствени искания, депозиране на писмени бележки/.Ръководен от горните критерии съдът определя на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро. Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Ето защо и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 92.03 евро съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл.4 от ЗВЕРБ исковите претенции и разноските следва да бъда превалутирани в евро по официалния курс съгласно чл.5 от ЗВЕРБ, тъй като считано от 01.01.2026г валутата в Република Б. е еврото. Така мотивиран Пазарджишкият районен съд