Решение № 174 от 8.4.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 96/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение №1550/11.11.2024 г. по т. д. № 2345/2023 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК:12107907, да заплати на „ЕДИ 2005” ООД, ЕИК:113565011, сума в общ размер на 316 811 лв. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ по застрахователна полица № 0802X0080764 от 01.04.2021 г., представляваща обезщетение за щети от пожар, възникнал на 05.09.2021 г. в ресторант „Вагона”, гр. •••, ул.”•••”№*, ведно с законна лихва от 29.01.2023 г. до изплащане на сумата по главницата, както и лихва за забава на основание чл. 409 КЗ в размер на 29153.77 лв. за периода 10.03.2022г. - 30.01.2023 г., като е отхвърлен искът за главница над уважения размер до пълния предявен размер 361 000 лв., както и за лихва по чл. 409 КЗ за сумата над уважения размер до пълния предявен размер 30 685 лв. Посоченото решение е обжалвано ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „Армеец“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, съответно в неизгодните за него уважителни части. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказан размера на исковите претенции. Поддържа се, че в хода на първоинстанционното производство ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване действителната стойност на увреденото имущество. Заявява се, че по отношение на позициите „стопански инвентар“, „компютри“ и „машини, съоръжения и оборудване“ не е установена действителната (пазарна) стойност на увреденото имущество. По посочените позиции вещите лица са базирали заключенията си единствено на база на счетоводните записи на ищеца. Изтъква се, че приетото в последното открито съдебно заседание заключение е по задачи на ищеца, които принципно са неотносими към доказването на действителната стойност на опожарената сграда. Освен това е налице противоречие в стойностите между посоченото заключение и приетата КПТИЕ, съгласно което инвестиционната стойност на обекта е 171974 лева, а амортизационната възстановителна стойност е 155 910 лева (стр. 6 КПТИЕ). Посоченото противоречие не е анализирано в решението, и липсват мотиви относно кредитирането на приетата КТИЕ в последното открито съдебно заседание, респективно некредитирането на КПТИЕ. Същевременно заключението по КТИЕ е своевременно оспорено, като е поискано повторно заключение, което обаче в противоречие с процесуалните правила не е допуснато от състава на СГС. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „ЕДИ 2005” ООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорват се като неотносими към предмета на доказване и като преклудирани доказателствените искания на въззивника. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове – главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 401, ал. 1 КЗ и съответно акцесорен иск с правно основание чл. 409 КЗ. Първоначално исковете са били предявени като частични, като в хода на първоинстанционното производство на основание чл. 214, ал. 1 ГПК и нарочно подадена молба от ищеца на 20.02.2024 г. съдът със протоколно определение от 23.02.2024 г. е допуснал увеличение на предявените като частични искове до пълния им размер. В тази насока първоинстанционният съд със своето решение се е произнесъл по предявен иск на основание чл. 405, ал. 1 КЗ за присъждане на сумата в размер 361 000 лв. по застрахователна полица № 0802X0080764 от 01.04.2021 г., представляваща застрахователно обезщетение за щети от пожар, възникнал на 05.09.2021 г. в ресторант „Вагона”, гр. •••, ул.”•••”№*, ведно с законна лихва от 29.01.2023 г. до изплащане на сумата по главницата, както и по акцесорен иск на основание чл. 409 КЗ за присъждане на сумата в размер на 30 685 лв. за периода 10.03.2022 г. - 30.01.2023 г., представляваща законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Първоинстанционното решение не е обжалвано в неговите отхвърлителни части от ищеца, поради което в тези части същото е влязло в законна сила. В процесната въззивна жалба липсва оплакване за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция, свързани с допуснатото увеличение на основание чл. 214 ГПК на размера на предявените искове, поради което въззивният съд не следва да се произнася в тази насока. Съгласно решение № 114 от 19.01.2017 г. по гр. дело № 1357/2016 г. на II г. о. на ВКС: “При действието на чл. 214 ГПК отсъствието на нарочно определение на първоинстанционния съд за приемане на изменението, а в хипотезите на измененията по чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 2 ГПК също и недаването на подходящ срок за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение, са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно.“. Във въззивната жалба се оспорва единствено доказването на претърпените вреди от застрахования въобще, както и доказването на техния размер, по които въпроси въззивният съд следва да се произнесе. Тук е мястото за по-голяма яснота да бъде посочено, че възражението на ответника за нередовност на исковата молба относно размера и основанието на исковите претенции, което не се поддържа във въззивното производство, е неоснователно. При преценката за редовността на исковата молба съдът следва да съобрази конкретното естество на главната искова претенция, предявена на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 401, ал. 1 КЗ, а именно предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен между страните договор съгласно застрахователна полица „защитено имущество“ № 0802X0080764 от 01.04.2021 г. (четливо копие се намира на л. 124 от делото пред ОС – Перник), което обезщетение включва стойността на увредено застраховано имущество в резултат на настъпване на застрахователно събитие. От съдържанието на първоначалната искова молба, както и от съдържанието на допълнителната искова молба от 05.04.2023 г., намираща се на л. 214 и сл. от делото пред ОС-Перник, става ясно, че ищецът твърди, че е уведено цялото застраховано имущество по посочените във застрахователната полица № 0802X0080764 от 01.04.2021 г. четири пера – непроизводствени сгради със застрахователна сума от 220 000 лева, стопански инвентар със застрахователна сума от 30 000 лева, компютри, аудиовизуална и офис техника със застрахователна сума от 8 000 лева, машини, съоръжения и оборудване със застрахователна сума от 103 000 лева, при договорена обща застрахователна сума в размер на 361 000 лева. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В разглеждания случай ищецът твърди, че стойността на увреденото и застраховано имущество е над договорената максимална застрахователна сума, поради което претендира същата. В настоящия случай е налице твърдение на ищеца, че от застрахователното събитие е претърпял вреди по цялото застрахованото имущество. Дали това имущество е застраховано и дали същото е увредено, вследствие застрахователното събитие, е въпрос на доказване в процеса от страна на ищеца, както и размера на действително претърпените вреди. В случая естественото на застрахованото имущество не налага в петитума на исковата молба да се описва всяка вещ, за която се подържа, че е увредена. По силата на застрахователния договор (л. 124 – л. 127 от делото пред ОС – Перник) застрахованото имущество е определено от страните като съвкупност от активи, индивидуализирани родово по своя вид и местонахождение: сгради (непроизводствени) и навеси; машини, съоръжения и оборудване (включително климатици); компютри, аудиовизуална и офис техника и стопански инвентар, находящи се на посочения адрес в гр. Перник, кв. „Изток“, ресторант „Вагона“. Обстоятелството, че отделните застраховани вещи не са поотделно изброени, а са дадени техни родови признаци без посочено количество и без изрично препращане към документ, който да ги индивидуализира налага извод, че се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ. При този вид застраховка застрахованото имущество се определя (индивидуализира) към деня на настъпване на застрахователното събитие. След като по този начин в договора е описано застрахованото имущество не би могло да се иска от страна на ищеца в исковата молба да формулира отделна претенцията за всяка увредена вещ самостоятелно. Нещо повече, в настоящия случай по-голямата част от застрахованото имущество са съоръжения (сложни вещи), изградени от отделни елементи. Немислимо е да се иска в исковата молба да бъдат посочени всички отделни елементи на тези съоръжения. След като застрахователят е сключил по този начин договора, очевидно същият е приел застрахованото имущество като една "съвкупност от вещи" по смисъла на чл. 401, ал. 1 КЗ. Относно акцесорния иск на основание чл. 409 КЗ, доколкото неговият размер е фиксиран в закона, е достатъчно от ищеца в исковата молба да бъде посочен периода, за който се претендира законна лихва върху размера на претендираното застрахователното обезщетение. От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Не е спорно между страни, а и от приетите като доказателства от първата инстанция документи (л. 36 – л. 43 от делото пред ОС – Перник) се установява, че „ЕДИ 2005” ООД от 2015 г. притежава правото на собственост върху търговски обект - ресторант на един етаж, с идентификатор 55871.514.6761.4, със застроена площ от 192,30 кв.м., състоящ се от входно пред верие, две зали за хранена, кухня и подготвително помещение, миялно помещение, гардеробно помещение, складови помещения, две тоалетни за персонала и две тоалетни за посетители, построен върху парцел, представляващ част от УПИ 1 (първи) в квартал 236 по регулационния план на град Перник, кв. Изток. Този обект представлява съгласно заповед за категоризация на туристически обект от 2016 г. ресторант „Вагона" с адрес: •••. Видно е от застрахователна полица „защитено имущество“ № 0802X0080764, издадена на 01.04.2021г., със срок на действие от 02.04.2021 г. до 01.04.2022 г., ведно с приложение – въпросник за застраховане на имущество по застраховки „защитено имущество“ и „индустриален пожар“ и опис на застрахованото имущество към застрахователната полица (л. 124 – л. 127 от делото пред ОС – Перник), че между ищеца „ЕДИ 2005” ООД и ответника ЗАД „Армеец“ АД е сключен договор за застраховане на имущество – сгради (непроизводствени) и навеси; машини, съоръжения и оборудване (включително климатици); компютри, аудиовизуална и офис техника и стопански инвентар, находящи се на посочения адрес в гр. Перник, кв. „Изток“, ресторант „Вагона“, като съвкупност от вещи по смисъла на чл. 401, ал. 1 КЗ. Със застрахователния договор описаните групи имущества са били застраховани от настъпването на покрити рискове, включително при настъпване клауза „А" и „В“ от общите условия – „пожар“ и „вандализъм, вкл. злоумишлен пожар“, като договорена обща застрахователна сума на недвижимото и движимо имущество е в размер на 361 000 лева, представляващ сбор от застрахователни суми поотделно, както следва: за сгради и навеси - 220 000 лева; за стопански инвентар - 30 000 лева; за компютри, аудиовизуална и офис техника - 8000 лева и за машини, съоръжения и оборудване – 103 000 лева. В полицата е заявено, че застрахованият е запознат с общите условия (л. 131 – л. 138 от делото пред ОС – Перник), действащи към датата на сключване на застрахователния договор, както и че те са неразделна част от договора. В описа на застрахованото имущество към застрахователната полица (л. 127 от делото пред ОС – Перник) е пояснено до известна степен как е формирана стойността на застрахованите машини, съоръжения и оборудване, а именно съоръжения на стойност 10 000 лева, затворени системи на стойност 23 000 лева, климатици на стойност 17 000 лева и машинно оборудване на стойност 53 000 лева. От съдържанието на посочения опис става ясно, че по отношение само на покрития риск по клауза „К“ от общите условия – „кражба чрез взлом“ са индивидуално описани конкретни застраховани вещи, които е безпредметно да бъдат посочвани, тъй като процесното застрахователно събитие е по клауза „ „В“ от общите условия – „вандализъм, вкл. злоумишлен пожар“. Видно е от удостоверение, издадено от Районна служба „Пожарна безопастност и защита на населението" с рег.№ 116700-34/27.01.2022г., удостоверение, издадено от администрацията на Областна дирекция на МВР - Перник, Второ РУ-Перник, постановление за спиране на наказателно производство по ДП № 289/2021г. по описа на Второ РУ МВР - гр. Перник, протокол за оглед на местопризшествие от 05.09.2021 г. изготвен от полицай от РУ-Перник (л. 31 и сл. от делото пред ОС – Перник), че съобщение за наличие на пожар на обекта - ресторант „Вагона", е бил подаден на 05.09.2021 г. към 05,30 ч. В 07,15 ч. е извършен оглед на местопризшествие от 05.09.2021 г., по време на който е установено, че покривът е пушел и горял, всичко в помещенията е било изгоряло и обгоряло. На място са били няколко екипа на РС ПБЗН – Перник, които са довършвали работата си по потушаване на пожара. При огледа са направени снимки, съдържащи се в депозирания албум, приобщени посредством оглед на тези веществени доказателства от страна първоинстанционния съд (л. 168 и сл. от делото пред ОС – Перник). По случая е било образувано досъдебно производство№ 289/2021 г. по описа на Второ РУ- ОДМВР - Перник, пр.пр. № 2454/2021 г. по описа на РП - Перник за престъпление по чл. 330, ал.1 НК относно палеж на процесната сграда, осъществен на 05.09.2021 г. около 05,20 ч. Досъдебното производство е било водено срещу неизвестнен извършител и е било спряно с прокурорско постановление от 13.01.2022 г. Видно е от уведомление за щета (л. 139 от делото пред ОС – Перник), че ищецът на 07.09.2021 г. е уведомил застрахователя за възникналия пожар, който представлява застрахователно събитие по сключения застрахователен договор. В тази връзка пред ответника е образувана щета под № 9502108020004/07.09.2021 г. Видно е констативен протокол по образуваната щета (л. 143 и л. 144 от делото пред ОС – Перник), че на 08.09.2021 г. представители на застрахователят в присъствието на управителя на „ЕДИ 2005” ООД и експерта Д. Б., са извършили оглед на опожарения застрахован обект. Първоинстанционният съд е констатирал, че ръкописното съдържание на посочения констативен протокол по образуваната щета е нечетливо, поради което същото не може да бъде ползвано за установяване на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд в тази връзка е установил допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение. Неправилно първоинстанционният съд не е положил усилия да разчете този релевантен за предмета на доказване протокол и де факто, след като го приел като доказателство по делото, го е изключил от доказателствения материал. От последния е видно, че на 08.09.2021 г. представители на застрахователят в присъствието на управителя на „ЕДИ 2005” ООД и експерта Д. Б., са извършили оглед на опожарения застрахован обект. Съдържанието на този констативен протокол по образуваната щета за оглед има определящо значение за индивидуализация на уведеното движимо имущество, предмет на застрахователния договор. Първата инстанция е приела, че ръкописното съдържание на посочения констативен протокол по образуваната щета е нечетливо. С оглед на това е следвало да изиска неговия оригинал от ЗАД „Армеец“ АД и да бъде назначена съдебно-почеркова експертиза, чиято задача да бъде разчитане на ръкописната част от този протокол. Пропускът на първата инстанция е отстранен от въззивната, като със свое определение от 18.06.2025 г. въззивният състав е допуснал и назначил на основание чл. 195 вр. с чл. 266, ал. 3 ГПК съдебно-почеркова експертиза със задача вещото лице да разчете ръкописното съдържание на констативен протокол по образуваната щета от 08.09.2021 г. (представен в оригинал по делото с молба от 12.06.2025 г.), след което да го възпроизведе като текст в заключението на експертизата. Видно от прието във въззивното производство заключение по съдебнопочеркова експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено е, че в констативния протокол по образуваната щета от 08.09.2021 г. са отразени като погинали следните вещи и съоръжения, намиращи се в застрахования обект: 1. Пергола и дограма на пергола; 2. Котел на пелети; 3. Пакетни радиатори - конвектори; 4. Тръбна разводка на отоплителна система; 5. Хладилна камера за зеленчуци с размери 1.20 х 2.30 м (газобетон с XPS); 6. Климатици “Midea” 2 бр. двойни и 1 бр. “Toshiba"; 7 . Смукателна вентилация към кухнята, състояща се от 3 бр. чадъра и тръбна разходка ф 300; 8. Обзавеждане в салона за клиенти и в бара; 9. Хладилни витрини 5 бр. в кухнята; 10. Ледогенератор; 11. Чашомиялна; 12. Съдомиялна; 13. Пералня; 14. Бойлери 80 1 - 3 броя; 15. Бензинов агрегат; 16. Фризери - 3 бр.; 17. Електрически котел за отопление Елтерм; 18. Тестомесачка; 19. Хладилна витрина; 20. Неръждаеми маси с мивка - 2 бр.; 21. Резачка за колбаси; 22. Фритюрници - 2 бр. двойни и 1 бр. единичен; 23. Скара 80 х 50 см - 2 бр.; 24. 3 бр. професионални микровълнови - 1 бр. Tesla; 25. Хладилник 90 cm h; 26. Мивка неръждавейка; 27. Газов котлон двоен и четворен; 28. Маси от неръждавейка - 4 бр.; 29. Рафт - етажерка; 30. Скара - парти грил - 2 бр.; 31. Конвектомат; 32. Фурни - 2 бр.; 33. Фризери - 2 бр.; 34. Прахосмукачка Karcher; 35. Хладилни витрини - 4 бр. Въззивният съд констатира, че при огледа в опожарения обект не са били установени компютри, аудиовизуална и офис техника. Отразените обстоятелства в констативния протокол не са оспорени от страните след неговото разчитане. Видно е писмо от ЗАД „Армеец" АД с изх.№ 100-3841/ 19.08.2022г., възражение срещу отказ по щета № 9502108020004/06.10.2022г., опис на фактури по щета № 9502108020004 до ЗАД „Армеец" АД /11.11.2022г. и писмо от ЗАД „Армеец" АД с изх.№ 100-5441/23.12.2022 г. (л. 45 – л. 53 от делото пред ОС – Перник), че застрахователят е отказал да изплати обезщетение по заведената щета по съображения, че в случая не са били предприети от застрахования необходимите мерки за предпазване на обекта от вреди чрез осигуряване на физическа охрана, като това е единствената причина за увреждане на застрахованото имущество. В тази насока ЗАД „Армеец" АД се позовава на т. 95.2 вр. с т. 50 и т. 50.3 от приложимите към договора Общи условия. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите И. Р. (служител на ищеца – готвач в процесния ресторант) и И. Г. (отново служител на ищеца – управител на ресторанта). От техните свидетелски показания (л. 66 – л. 68 от делото пред СГС) се установява, че ресторант „Вагона“ се състоял от зала за пушачи, зала за непушачи и градинска част, имало около 160 места, съответно маси за тях, пейки и столове. В самото заведение имало около много хладилници, два големи телевизора в залата за непушачи и пушачи. Имало стена за кинопрожекция, на която се излъчвали спортни събития. Имало два компютъра, бар, в който бил монтиран ледогенератор, машина за наливна бира, кафемашина, съдомиялна, чашомиялна. В основното помещение имало два големи климатика. В складовата част имало зеленчукова камера. Отделно имало котле, което работило на пелети и с което е отоплявано заведението в зимния сезон. В кухнята имало всякакъв вид посуда, газови котлони, фритюрници, скари, печка за готвене и други. В помещение, като складова база, се съхранявала останалата част от оборудването, закупени стоки, безалкохолни и други спиртни напитки, бира, които в повечето случаи били в големи количества. Имало и агрегат на безнин „Honda“, които е бил използван, когато са ставали проблеми с напрежението на електричеството. Във всички помещения от самия ресторант имало по няколко пожарогасители. Самото заведение се славело с много добра кухня и било много посещавано. Предният ден, преди пожара, на 04.09.2021 г., било събота и заведението било пълно, като приключило работа към 12:00 – 12:30 часа. Двамата свидетели останали до по-късно в заведението, за да уточнят зареждането на стока за следващия ден и го напуснали последни около 1.30 – 2.00 часа. При напускането на заведението били спазени всички правила за безопасност (план на затваряне) – проверка дали са изключени всички уреди, затваряне на всички врати и прозорци, пускане на СОТ и заключване на външна врата. В случая двамата свидетели заедно напуснали обекта, като СОТ бил включен от управителя на заведението И.. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите в обсъдените части, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните им възприятия за посочените от тях обстоятелства са непосредствени. Въззивният съд не кредитира техните свидетелски показания единствено в частта, с която се твърди, че в ресторанта на 05.09.2021 г. са се намирали движими вещи (телевизори, компютри и др.), които не са описани в констативния протокол като погинали. В тази част свидетелските показания се преценяват като изолирани и заинтересовани, доколко свидетелите са били служители на ищеца. В първоинстанционното производство, след като местната подсъдност на делото е определена в СГС, са приети три експертизи, съответно първата е счетоводно – оценителна експертиза, изготвена от в. л. Я. А. (л. 19 – л. 22 от делото пред СГС), втората е комплексна пожаро-техническа и икономическа експертиза, изготвена от в. л. Я. А. и В. Л. (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС) и третата е комплексна техническа и икономическа експертиза, изготвена от в. л. Я. А. и П. Я. (л. 207 – л. 212 от делото пред СГС). Въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда първата, приета по делото пред СГС счетоводно – оценителна експертиза, тъй като констатации в нея се възпроизвеждат съответно във комплексна пожаро-техническа и икономическа експертиза, в която участва същото в. л. - Я. А.. От приетата комплексна пожаро-техническа и икономическа експертиза, (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС), чиито констатации не са оспорени от страните, се установява, че първоначалното огнище на пожара е в ресторанта, в помещения охранявани от СОТ техника (зона 1 и зона 6). Пожарът е предизвикан умишлено от човешка дейност и за бързото разпространение на пожара е допринесло използването на значителни количества лесно запалима течност. При отчитане на вида и характера на обекта е достигнато до извода, че процесният ресторант не е бил от категорията, изискаваща монтирана система за пожарогасене. В. л. В. Л. е констатирал, че към момента на изготвяне на експертизата (22 месеца след пожара) не е възможно да бъде установено наличието и окомплектоването на обекта с пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари в помещения, съоръжения и инсталации, в т. ч. свободни дворни площи, съгласно изискванията на Наредба № 1з-1971. На база информацията от документите приложени по делото и от констатираното при извършения оглед на обекта на оценка на 17.08.2023 г. се установява, че частта от сградата с кадастрален номер 55871.514.15.1 състояща се от металната конструкция на вагона, която е силно увредена (довършителните работи - вътрешни и външни, инсталации, покрив са унижощени и липсват, поради което е възстановима чрез изграждане на ново. Установява се, че стоманобетонната конструкция и зидария на сградата в южната част на сградата са без видими конструктивни увреждания, с частични увреждания по фасада, поради което се нуждаят от ремонт. Сграда с кадастрален номер 55871.514.15.2 - навес с дървена конструция е изгорял, оградата е частично увредена - паднала е част от изолацията, дървената част е изгоряла и вертикалната планировка е повредена. Щетите са възстановими чрез изграждане на нов аналогичен обект, като за оценката са използвани средни цени за изграждане на квадратен метър от книжка брой 7-8/2021 г. на списание „Строителен обзор" и допълнителни разходи за проектиране, строителен надзор и инвеститорски контрол от таблица № 6, книжка № 5/2021 г. на списание „Строителен обзор" и са в размер на 171 974 лева. Тази сума е формирана от стойността за изграждане на сградата с кадастрален номер 55871.514.15.1 – 205 502 лева, като е извадена стойността на запазената част от нея – 57 299 лева и от стойността на сграда с кадастрален номер 55871.514.15.2 – навес – 23 771 лева. Пазарната стойност на недвижим имот построен в недвижим имот с идентификатор 55871.514.15, включващ сграда 55871.514.15.1 с функционално предназначение сграда за обществено хранене, брой етажи 1, застроена площ 196 кв. м и Сграда 55871.514.15.2 с функционално предназначение сграда за обществено хранене, брой етажи 1, застроена площ 129 кв. м, след направен анализ на публично известна информация за предлагане на аналогични недвижими имоти е в размер на 175 300 евро (дадена във връзка с направено уточнение от в. л. в проведеното о. с. з. на л. 197 от делото пред СГС). Съгласно извлечения от счетоводната система на „Еди 2005" ООД за обекта ресторант „Вагона" към датата на пожара е заприходено движимо имущество по отделни счетоводни сметки с обща доставна стойност 109 405,26 лева (счетоводна сметка 204 - машини, съоръжения, оборудване на стойност 104185.52 лева и счетоводна сметка 208 - компютърна техника на стойност 5 219.74 лева. Остатъчна/балансова стойност на заприходено движимо имущество към 05.09.2021 г. в размер на 7 782,77 лева. Счетоводството на „Еди 2005" ООД относно движимото имущество е водено съобразно изискванията на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Закон за корпоративно подоходно облагане, осчетоводени са по съответната счетоводна сметка с размера на облагаемата основа (т.е. стойността на активите по фактури без ДДС) по категории на данъчните амортизируеми активи, начислявана е годишната данъчна амортизационна норма % по категории. Пазарната стойност към 05.09.2021 г. на застрахованото движимо имущество с доставна стойност общо 147 401,08 лева и изчислена нова възстановителна стойност в размер на 160 749,96 лева, като в тази стойност е формирана, както за активи, включени в амортизационния план, така и за активи, които не са включени в него, но за закупуването им са представени фактури от ищеца. След като е отчетено физическото обезценяване съгласно разходния подход за оценка общата им стойност е в размер на 87 006,00 лева, от тях: 61 240,00 лева за машини, съоръжения, оборудване, 5 571,00 лева за компютърна техника и 20 195,00 лева за стопански инвентар. От приетата комплексна комплексна техническа и икономическа експертиза, изготвена от в. л. Я. А. и П. Я. (л. 207 – л. 212 от делото пред СГС), която е оспорена от ответника, се установява, че ресторантът се е състоял от: основна част масивна сграда, монолитна конструкция в Г-образна форма, като пред нея по дългата страна от изток е бил вграден вагон, който също е част от ресторанта и така са били обособени две зали за хранене, като двете части са свързани помежду си с врати. В северозападния ъгъл на масивната част е имало тоалетни за посетители /мъже и жени/ с преддверие и коридор. В противоположния ъгъл на залите за хранене и останалата част от масивната сграда са се намирали: бар, в обхвата на вагона, зад него миялно помещение, от което посредством коридор се отива до кухня и подготовки, тоалетна за служители и по втори коридор до складови помещения, хладилна камера, котелно и т. н. От зала за хранене/вагона посредством външни стълби се слиза в закрита градина, която също се състои от две части: стара градина пред вагона и нова пристройка - навес, за която има проект от 2017г. С този проект за преустройство и изграждането на пристройката - навес, основно е ремонтиран целият ресторант. Свален е стария покрив и е изграден нов покрив който обхваща цялата Г-образна сграда с масивната част, вагона, кухня и др. спомагателни помещения описани по-горе, старата градина и новата пристройка-навес. Покривът е дървена конструкция с обшивка с дъски на покритите градини, отгоре с топлоизолации, хидроизолация и битумни керемиди. С този проект старата част от навеса и пристройката - навес са обединени в една обща зала. По границата между вагона и покритата градина е била изградена стена от газобетонни блокчета на метални колонки, а пристройката-навес напред е лека конструкция, с дървени колони в лицето с големи витрини по цялата височина. По късата страна ролята на стена е играела плътната ограда, от север и стената на складовите помещения от юг. Имало е окачен таван в двете вътрешни зали за хранене. Оградната дограма е била ПВЦ витрини на пристройката -навес, отзад по западната фасада с бяла алуминиева дограма. Отпред към улицата (от изток) и от север е била изпълнена плътна ограда от тухлена зидария, с мазилка и шапка с керемиди. Влизането в заведението е ставало през входна врата на оградата, оформена с входна козирка - дървена конструкция с керемиди. В зоната от плътната ограда до влизането в пристройката - навес е била изградена пергола, представляваща конструкция с вертикални насадени колонки оформящи касети по оградата, с винилов покрив с площ около 72 кв. м. Цялата тази конструкция - покривна и по вертикала е представлява „автоматични касетъчна ветрозащитна конструкция“ с 11 бр. касети. Покривът и вертикалните касети са се отваряли автоматично с дистанционно управление. Оградата по северната граница е играела роля на ограждаща стена за покритата градина, а за перголата е служела като ограждаща стена от север и изток. Техническите параметри на сградите са: застроена площ Г- образна сграда: по проект 192,30 кв. м., а по КК 196 кв. м.; застроена площ покрита градина вкл. пристройка - навес: по проект 126,63 кв.м., по КК 129 кв.м.; застроена пергола: 72 кв. м. Възстановителната стойност на обекта – ресторант е определена към датата на събитието/пожара — 05.09.2021г. Определянето на възстановителната стойност се базира на разходите за възстановяване/придобИ.е/създаване на нови, аналогични активи според настоящо им използване и предназначение, при отчитане на овехтяването на обекта. Изготвени са подробни количествено-стойностни сметки поотделно за груб строеж и довършителните работи. Във вида СМР са включени разходи за труд, материали, допълнителни разходи, доставно - складови разходи, печалба. В отделни таблици са изчислени и разходите за разчистване на площадката, както и разходи за проектиране, строителен надзор, инвеститорски контрол съгласно кн.5, СЕК 2021г. Размерът на разходите за ново проектиране, ново строително разрешение и строителен надзор за аналогичен на опожарения обект е 19 437 лв. без ДДС. Размерът по пера на КСС на разходите за изграждане на обекта до степен груб строеж е 121 347,19 лв. без ДДС. Размерът на разходите за довършване на обекта до степен годен за приемането му от приемателна комисия и издаване на разрешение за ползване е 135 785,33 лв. без ДДС. Размерът на разходите за разчистване и извозване на негодните опожарени елементи на обекта за подготовка за ново строителство (стойност по табл. 4.) е 15 585,90 лв. без ДДС. Въззивният съд ще поясни в кои части кредитира обсъдените две комплексни експертизи при излагането на съображенията си от правна страна и преценявайки размера на дължимото застрахователно обезщетение. Във въззивното производство е приета съдебно-оценителна експертиза (л. 103 – л. 161 от въззивното дело), изготвена от вещо лице Г. Х., която не е оспорена от страните и която въззивният съд изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена. Същата определя действителната стойност (пазарната стойност към датата на увреждането - 05.09.2021 г., т.е. стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество) на движими активи, описани в констативен протокол от 08.09.2021 г., а именно: 1. Пергола и дограма на пергола; 2. Котел на пелети; 3. Пакетни радиатори - конвектори; 4. Тръбна разводка на отоплителна система; 5. Хладилна камера за зеленчуци с размери 1.20 х 2.30 м (газобетон с XPS); 6. Климатици “Midea” 2 бр. двойни и 1 бр. “Toshiba"; 7 . Смукателна вентилация към кухнята, състояща се от 3 бр. чадъра и тръбна разходка ф 300; 8. Обзавеждане в салона за клиенти и в бара; 9. Хладилни витрини 5 бр. в кухнята; 10. Ледогенератор; 11. Чашомиялна; 12. Съдомиялна; 13. Пералня; 14. Бойлери 80 1 - 3 броя; 15. Бензинов агрегат; 16. Фризери - 3 бр.; 17. Електрически котел за отопление Елтерм; 18. Тестомесачка; 19. Хладилна витрина; 20. Неръждаеми маси с мивка - 2 бр.; 21. Резачка за колбаси; 22. Фритюрници - 2 бр. двойни и 1 бр. единичен; 23. Скара 80 х 50 см - 2 бр.; 24. 3 бр. професионални микровълнови - 1 бр. Tesla; 25. Хладилник 90 cm h; 26. Мивка неръждавейка; 27. Газов котлон двоен и четворен; 28. Маси от неръждавейка - 4 бр.; 29. Рафт - етажерка; 30. Скара - парти грил - 2 бр.; 31. Конвектомат; 32. Фурни - 2 бр.; 33. Фризери - 2 бр.; 34. Прахосмукачка Karcher; 35. Хладилни витрини - 4 бр. За по-голяма пълнота, яснота и прегледност вещото лице, след като оценява отделните изброени активи, ги обособява в съответните застрахователни позиции (пера) съответно в машини, съоръжения и оборудване, попадат вещи на обща стойност от 19 005 лева, а в стопански инвентар попадат вещи на обща стойност 6 110 лева. В заключение към 05.09.2021 г. действителната пазарна стойност на движимите активи, описани в констативен протокол от 08.09.2021 г., е в общ размер на 25 115 лв. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: За да бъде уважен предявеният главен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 401, ал. 1 КЗ следва да се докаже следния фактически състав: 1/между страните да е сключен застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ; 5/ да е доказан размерът на иска. В разглеждания случай е безспорно, че между страните е сключен е сключен договор за застраховане на имущество със срок на действие от 02.04.2021 г. до 01.04.2022 г. Застрахованото имущество се състои от сгради (непроизводствени) и навеси; машини, съоръжения и оборудване (включително климатици); компютри, аудиовизуална и офис техника и стопански инвентар, находящи се на посочения адрес в гр. Перник, кв. „Изток“, ресторант „Вагона“, като съвкупност от вещи по смисъла на чл. 401, ал. 1 КЗ. Със застрахователния договор описаните групи имущества са били застраховани от настъпването на покрити рискове, включително при настъпване клауза „А" и „В“ от общите условия – „пожар“ и „вандализъм, вкл. злоумишлен пожар“, като договорена обща застрахователна сума на недвижимото и движимо имущество е в размер на 361 000 лева, представляващ сбор от застрахователни суми поотделно, както следва: за сгради и навеси - 220 000 лева; за стопански инвентар - 30 000 лева; за компютри, аудиовизуална и офис техника - 8000 лева и за машини, съоръжения и оборудване – 103 000 лева. В описа на застрахованото имущество към застрахователната полица (л. 127 от делото пред ОС – Перник) е пояснено до известна степен как е формирана стойността на застрахованите машини, съоръжения и оборудване, а именно съоръжения на стойност 10 000 лева, затворени системи на стойност 23 000 лева, климатици на стойност 17 000 лева и машинно оборудване на стойност 53 000 лева. От съдържанието на посочения опис става ясно, че по отношение само на покрития риск по клауза „К“ от общите условия – „кражба чрез взлом“ са индивидуално описани конкретни застраховани вещи, които е безпредметно да бъдат посочвани, тъй като процесното застрахователно събитие не е по клауза „К“ от общите условия. В процесната застрахователна полица е заявено, че застрахованият е запознат с общите условия (л. 131 – л. 138 от делото пред ОС – Перник), действащи към датата на сключване на застрахователния договор, както и че те са неразделна част от договора. Не е спорно между страните, че на 05.09.2021 г. в застрахования обект - ресторант „Вагона“ е възникнал пожар. От обсъдената комплексна пожаротехническа и икономическа експертиза (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС), която както вече беше посочено въззивният съд кредитира, се установява, че първоначалното огнище на пожара е в ресторанта, в помещения охранявани от СОТ техника (зона 1 и зона 6). Пожарът е предизвикан умишлено от човешка дейност и за бързото разпространение на пожара е допринесло използването на значителни количества лесно запалима течност. При отчитане на вида и характера на обекта е достигнато до извода, че процесният ресторант не е бил от категорията, изискваща монтирана система за пожарогасене. Изложените обстоятелства налагат извод, че по време на действие на процесния застрахователен договор е настъпило застрахователно събитие по клауза „ „В“ от общите условия – „вандализъм, вкл. злоумишлен пожар“. Не е спорно между страните, а и от приетите в първоинстанционното производство доказателства (уведомление за щета на л. 139 от делото пред ОС – Перник, констативен протокол по образуваната щета на л. 143 и л. 144 от делото пред ОС – Перник и др.) се установява, че 07.09.2021 г. (в указания от закона срок) ищецът е уведомил застрахователя за възникналия пожар, който представлява застрахователно събитие по сключения застрахователен договор. В тази връзка пред ответника е образувана щета под № 9502108020004/07.09.2021 г. и е съставен констативен протокол по образуваната щета. От последния се установява, че на 08.09.2021 г. представители на застрахователят в присъствието на управителя на „ЕДИ 2005” ООД и експерта Д. Б., са извършили оглед на опожарения застрахован обект. В случая съдържанието на съставения констативен протокол по образуваната щета от 08.09.2021 г. е разчетено едва в хода на въззивното производство, като отразените в него обстоятелства не са оспорени от страните. Включения в него подробен опис при огледа на щетите от пожара на уведените движими вещи като вид и степен на увреждане, позволява с точност да бъдат установени същите. В тази насока е частично основателно възражението на застрахователя, че ищецът не е доказал, че част от твърдените движими вещи от вида на стопански инвентар, компютри, аудиовизуална и офис техника са погинали в резултат на пожара, тъй като действително те не са включени в описа на констативния протокол. Детайли в тази връзка ще бъде изложени при обсъждането на размера на исковата претенция, за който същата следва да бъде уважена. Съгласно чл. 395, ал. 4 КЗ при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно ал. 1 застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съгласно ал. 5 независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. В настоящия случай по делото са налице и твърдения от страна на ЗАД „Армеец" АД, че застрахованият не е взел мерки за предпазване на застрахованото имущество. Липсват обаче възражения, че ищецът не е спазвал предписания на контролните органи или на застрахователя и че не е допускал застрахователя да извършва проверки. Съгласно съществуващата практиката на ВКС застрахователят може да откаже да плати, само когато застрахованият не е изпълнил свое уговорено в договора задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Приема се, че застрахованият трябва не само да не изпълнява задълженията си по договора, но това неизпълнение следва да е виновно и да е в пряка причинна връзка със същинско увеличение на риска или е довело до неговото реализиране и ако това задължение беше изпълнено не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Приема се, че застрахователят носи тежестта да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е адекватната причина за настъпването на застрахователното събитие. Тези разбирания са застъпени в практиката на ВКС (решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г., І т. о., решение № 155 от 05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г., І т. о., решение от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т. о. и решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., І т. о.). Може да се обобщи, че правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор чл. 211 КЗ (отм.), съответно чл. 408 от действащия КЗ, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Застрахователят следва да докаже пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Съдът в настоящия му състав счита, че по делото от страна на застрахователя не са ангажирани доказателства за наличието на причина за отказ на заплащане на застрахователно обезщетение. От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства (писмо от ЗАД „Армеец" АД с изх.№ 100-3841/19.08.2022г., възражение срещу отказ по щета № 9502108020004/06.10.2022г., опис на фактури по щета № 9502108020004 до ЗАД „Армеец" АД от 11.11.2022 г. и писмо от ЗАД „Армеец" АД с изх.№ 100-5441/23.12.2022 г. на л. 45 – л. 53 от делото пред ОС – Перник), се установява от една страна, че „ЕДИ 2005” ООД е представил на застрахователя всички изискани му документи, с които разполага, свързани с установяване на вида и размера на щетите. От друга страна от посочените доказателства следва да се констатира, че причината за отказа на застрахователя да изплати обезщетение по заведената щета е, че в случая не са били предприети от застрахования необходимите мерки за предпазване на обекта от вреди чрез осигуряване на физическа охрана, като това е единствената причина за увреждане на застрахованото имущество. В тази насока ЗАД „Армеец" АД се позовава на т. 95.2 вр. с т. 50 и т. 50.3 от приложимите към договора общи условия. Съгласно съдържанието на посочените т. от общите условия през срока на действие на застрахователния договор застрахованият е длъжен да вземе необходимите мерки за предотвратяване на застрахователно събитие, като не се покриват от застрахователя вреди при неосигуряване на застрахованите помещения с декларираните при сключване на застраховката предпазни съоръжения и заключващи устройства. Видно е от попълнения въпросник от застрахования към застрахователната полица (л. 125 от делото пред ОС – Перник), че е декларирана охрана на ресторанта чрез СОТ и решетки, а не чрез физическа охрана, както и че вида на заключването е секретно. Ето защо нито застрахованият е декларирал физическа охрана на ресторанта, нито застрахователят е изисквал от него такава при сключване на договора. От това следва, че липсва посоченото основание от ЗАД „Армеец" АД за отказ на изплащане на застрахователно обезщетение. От друга страна ищецът е доказал, че по време на настъпването на пожара, обектът е бил охраняван чрез СОТ и е бил заключен. Тези обстоятелства се установяват от приетите писмени доказателства (договор за охрана с технически средства, констативен протокол от 09.09.2021 г., пусков протокол за СОТ и др., намиращи се на л. 147 и сл. от делото пред ОС – Перник), както и от гласните доказателства, които въззивният съд кредитира. Тук е мястото за по-голяма яснота да се посочи, че съгласно неоспорената от страните комплексна пожаро-техническа и икономическа експертиза (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС) процесният ресторант не е бил от категорията, изискваща монтирана система за пожарогасене. От събраните свидетелски показания се установява, че във всяко основно помещение от ресторанта са били налични пожарогасители. Освен това предвид начина, по който е възникнал пожара (умишлено от човешка дейност и за бързото му разпространение) и времето, когато е възникнал (рано сутринта около 5.30 ч.), когато в обекта не е имало служители, наличието или не на пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари в помещения, не биха допринесли за по-бързото му потушаване и съответно за намаляване на нанесените увреждания на застрахованото имущество. Ето защо съдът счита, че настъпилото застрахователно събитие притежава качествата "внезапност", "случайност" и "непредвидимост". Неоснователно е възражението на ответника и въззивник в настоящото производство, че в случая е налице подзастраховане по смисъла на чл. 389 КЗ. Съгласно посочената разпоредба извън случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. В определение № 50112/06.03.2023 г. по т. д. № 2768/2021 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., се приема, че при застрахована съвкупност от вещи, които не са индивидуализирани по вид и количество, застрахователят не може да се позовава на подзастраховане, защото преценката за наличието на такова изисква да се установи, че уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор, а подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Това е така, защото от една страна към датата на сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи се включват в застрахованата съвкупност, а от друга, през срока на действие на застрахователния договор застрахованият търговец съхранява в своя обект различни по вид, количества и стойност вещи и при осъществяване на търговската му дейност във всеки един момент те може да се променят. Едва при настъпване на застрахователното събитие ще се конкретизират видът, количеството и стойността на увредените вещи. След като при настъпване на застрахователното събитие е дължимо обезщетение за погИ.ето и увреждането и на вещи, които не са били налични в обекта на застрахования търговец към момента на сключване на застрахователния договор, се налага изводът, че при този вид имуществено застраховане стойността на застрахованите вещи към датата на сключване на договора е ирелевантна, поради което не може да има подзастраховане. Предвид това дадено от ВКС разрешение на въпроса, неоснователни са оплакванията на застрахователя в тази насока. Основните спорни въпроси по делото са какъв е размерът на дължимото обезщетение за увреденото застраховано имущество. От съдържанието на процесната застрахователната полица и приложенията към нея става ясно, че при подписване на процесния договор застрахованото движимо имущество е определено само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума. В тази насока съгласно чл. 401, ал. 1 и ал. 2 КЗ конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на събитието, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените признаци в застраховката, дори да са придобити след сключване на договора. При този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата (арг. чл. 401, ал. 2 К З ) . Целта на сключването на договора от страна на застрахования е обезпечаването със застрахователно покритие на всяка една вещ, намираща се в ресторанта по време на действие на договора, поради което и при сключването на договора тези вещи не са индивидуализирани. В разглеждания случай е безспорно установено, че всички намиращи се в ресторанта на 05.09.2021 г. вещи от вида на машини, съоръжения, оборудване, стопански инвентар, са погинали в резултат на пожара – станали са негодни за употреба. Да установи какви точно са били тези налични машини, съоръжения, оборудване, стопански инвентар и друга техника е в доказателствена тежест на застрахованото търговско дружество. В случая това се установява от съставения по време на огледа констативен протокол по образуваната щета от 08.09.2021 г. Същият, който е подписан от представители и на двете страни, ясно и категорично установява увредените на място вещи. От неговото съдържание става ясно, че са отразени като погинали и вещи, които дори не са били осчетоводени от застрахования и относно които липсват фактури за тяхното закупуване. Това се установява и от приетата във въззивното производство съдебно – оценителна експертиза. В тази насока въззивният съд намира, че законосъобразно е да присъди обезщетение за всички погинали вещи, които са посочени в констативния протокол, макар и да липсва за част от тях счетоводно записване и доказателства за тяхното придобИ.е от застрахования. От друга страна обаче не следва да бъде присъждано застрахователно обезщетение за движими вещи, за които няма обективни данни, че са се намирали в ресторанта към момента на пожара. Такива движими вещи може да са били осчетоводени от „ЕДИ 2005” ООД или за тях същото дружество може да разполага с документи за придобИ.ето им (фактури), но да не са се намирали в процесния ресторант по време на пожара и да не са реално погинали. Например те може да са били преместени в друг търговски обект, склад и т. н. или да са били отчуждени преди пожара. С оглед на изложените съображения и предвид липсата на описани в констативния протокол при огледа в опожарения обект вещи, които да са от вида на компютри, аудиовизуална и офис техника, въззивният съд намира, че по тази позиция (перо) не следва да се присъжда застрахователно обезщетение. От друга страна, видът на уврежданията на помещенията и носещите конструкции на процесния ресторант се установява от комплексната пожаро-техническа и икономическа експертиза (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС), която не е оспорена от страните. Последните в тази експертиза обстоятелства – степента на увреждане на застрахованата сграда и навеси е и безспорна между страните. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, какви не са налице в разглеждания случай. Съгласно разпоредбата на чл. 400 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В непротиворечивата практиката на ВКС по приложение на чл. 203. ал. 2 КЗ (отм.), аналогичен на чл. 386. ал. 2 от КЗ, (решения на ВКС по: т. д. № 156/2009 г., I т. о., т. д. № 1586/2013 г., II т. о., т. д. № 1869/2014 г., II т. о., т. д. № 2140/2014 г., I т. о., т. д. № 2367/2015 г., I т. о. и др.) се приема, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Относно дължимото застрахователно обезщетение за застрахованата сграда и навеси следва да бъде отчетено на първо място, че част от конструкцията на сградата не е погинала и е годна за ползване. Това означава, че попадаме в хипотезата на частично увреждане на недвижимо имущество, за определяне на стойността на обезщетение, за което са приложими т. 58 и т. 59 от общите условия. Съгласно тези точки действителният размер на вредата се определя чрез предвиждане "на необходимите разходи за труд, материали, механизация и начисления за извършване на ремонт, т.е. за възстановяване на имуществото в състоянието, в което е било към датата на настъпване на застрахователното събитие или чрез процентна обезценка на имущества, които не могат да се ремонтират. В тази връзка въззивният съд не следва да определя дължимото обезщетение съгласно стойностите, посочени в комплексната техническа и икономическа експертиза (л. 207 – л. 212 от делото пред СГС). При определяне на възстановителните стойности в тази експертиза съответно за проектиране, ново строително разрешение и строителен надзор (19 437 лв. без ДДС), КСС на разходите за изграждане на обекта до степен груб строеж (121 347,19 лв.), разходите за довършване на обекта до степен годен за издаване на разрешение за ползване (135 785,33 лв. без ДДС), не е съобразено, че в случая е налице неувредена част от обекта, чиято оценка на запазената част от сградата възлиза на 57 299 лева без ДДС. Щетите са възстановими чрез доизграждане на нов аналогичен обект, като за оценката са използвани средни цени за изграждане на квадратен метър от книжка брой 7- 8/2021 г. на списание „Строителен обзор" и допълнителни разходи за проектиране, строителен надзор и инвеститорски контрол от таблица № 6, книжка № 5/2021 г. на списание „Строителен обзор" и са в размер на 171 974 лева. Тази сума е формирана от стойността за изграждане на сградата с кадастрален номер 55871.514.15.1 и сградата с кадастрален номер 55871.514.15.2 (навес) общо от 205 502 лева, като е извадена стойността на запазената част от сградата с кадастрален номер 55871.514.15.1 в размер на 57 299 лева, съгласно пожаро-техническа и икономическа експертиза (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС). Съгласно съдържанието на т. 58 и т. 59 от общите условия в стойността не следва да се включват съответно разходи за проектиране, ново строително разрешение и строителен надзор (19 437 лв. без ДДС), тъй като няма да се налага такова, а възстановява на ресторанта съгласно съществуващия за него проект и строително разрешение. Предвид съдържанието на т. 58 и т. 59 от общите условия в дължимата стойност не следва да се включва и стойността на разходите за разчистване и извозване на негодните опожарени елементи на обекта (15 585,90 лева без ДДС). Ето защо следва да бъде приета за достоверна възстановителната стойност на увредените сграда и навеси, обоснована в пожаро-техническа и икономическа експертиза (л. 89 – л. 99 от делото пред СГС), а именно 171 974 лева без ДДС към момента на застрахователното събитие. Следователно по първото перо от застрахователния договор (сгради и навеси) е дължимо застрахователно обезщетение общо от 171 974 лева. Целта на определянето на застрахователното обезщетение е да бъде определена сума, с която вместо застрахованото имущество застрахованият да може да купи друго от същия вид и качество. В настоящия случай именно тази цел е постигната с приспадане стойността на запазените части от сградата. Последното обстоятелство не е съобразено от първата инстанция, присъждайки обезщетение по оценките, дадени в комплексната техническа и икономическа експертиза (л. 207 – л. 212 от делото пред СГС). Относно размера на обезщетение за застрахованото и изцяло унищожено движимо имущество, намиращо се в застрахования обект, приложение следва да намери т. 60 от приложимите между страните общи условия. Съгласно тази т. 60 при пълна загуба на застрахованото имущество размерът на обезщетението е до действителния размер на вредата, но не може да надвишава нито застрахователната сума на унищоженото имущество, нито неговата действителна стойност към датата на събитието. Целта на определянето на застрахователното обезщетение е не със същото да бъде закупено ново оборудване, а да бъде определена сума, с която вместо застрахованото имущество застрахования да може да купи друго от същия вид и качество. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде присъдена изчислената по разходния критерий стойност, при която е съобразено фактическото овехтяване на вещите, в съдебно-оценителна експертиза, приета във въззивното производство (л. 103 – л. 161 от въззивното дело). Предвид това общата стойност на застрахованото и погинало движимо имущество е в размер на 25 115 лева, от която: 19 005 лева е стойността за машини, съоръжения, оборудване, съответно 6 110 лева е стойността на стопански инвентар. Както вече беше посочено не е доказано по делото, че по време на пожара в застрахования обект са се намирали вещи от вида на компютри, аудиовизуална и офис техника, поради което обезщетение по това перо не следва да се присъжда. С оглед на изложеното въззивният съд констатира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че стойността на погиналия стопански инвентар е 30 000 лв. – максималната застрахователна стойност, съответно стойността на погиналите машини, съоръжения, оборудване е 103 000 лв. В тази насока приетото от първата инстанция дори не отговаря на дадената оценка в приетите в първоинстанционното производство експертизи, в които вещото лице - оценител е дал оценка на този инвентар в размер на 87 006 лева, като последната сума представлява общата обезщетителна стойност за цялото застраховано движимо имущество по трите пера: машини, съоръжения, оборудване; стопански инвентар; компютри, аудио визуална и офис техника. Приетите от първата инстанция експертизи в тяхната оценителна част на застрахованото движимото имущество, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са съобразени с реално погиналото по време на пожара такова имущество в застрахования обект. Освен това приложените от тези експертизи методи за оценка не са напълно съобразени с обсъдената т. 60 от приложимите между страните общи условия. В разглеждания случай, след разчитане на съдържанието на констативния протокол и приетата въз основа на неговото съдържание оценителна експертиза от въззивния съд, се устави, че погиналото в застрахования обект движимо имущество е с обща стойност от 25 115 лева, от която: 19 005 лева е стойността за машини, съоръжения, оборудване, съответно 6 110 лева е стойността на стопански инвентар. Необосновани са твърденията на процесуалния представител на въззиваемния, че в стойността на погиналите движими вещи следва да бъдат включени разходи за тяхното разчистване и извозване. На първо място в съдържанието на обвързващата страните по делото т. 60 от общите условия такива разходи не са предвидени за застрахователно обезщетяване. На второ място общоизвестно е, че в пунктовете за изкупуване на вторични отпадъци се заплаща определена цена на килограм при предаване на негодни уреди и техника. Ето защо в случая е възможно разчистването и извозването на движимите вещи да е свързано не с разходи, а с приходи. Основателността на главния иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ до размера на общо 197 089 лева, води до основателност и на акцесорния иск с чл. 409 КЗ. Поради изложеното следва в полза на ищеца да се присъди съответен размер на обезщетение за забавено изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, което е в размер на законна лихва за периода 10.03.2022 г. - 29.01.2023 г. върху главницата от 197 089 лева. Въззивният съд служебно изчислява същото на сумата от 18 072.95 лева. С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната жалба е частично основателна, като първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната уважителна част за сумата над 197 089 лева до присъдените 316 811 лева за застрахователно обезщетение, съответно следва да бъде отменено и в частта за присъдената мораторна лихва над сумата от 18 072.95 лева до присъдените 29 153,77 лева. По разноските: При този изход на спора в полза и на двете страни се дължат разноски съобразно уважената и респективно отхвърлената част от въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК. Въззивникът претендира присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, включващи 3538,14 евро за платената държавна такса за въззивно обжалване, 1205,65 евро заплатени депозити за вещи лица и 153,39 евро за юрисконсултско възнаграждение, от която следва да се присъди сумата от общо 1851,53 евро съобразно уважената част от въззивната жалба. Въззиваемото дружество претендира присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство в размер на 9500 лева. Срещу този размер на адвокатско възнаграждение е направено основателно възражение от другата страна за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка въззивният съд намира, че следва да намали размер на възнаграждението на 3000 евро, предвид реално извършената работа по делото от адвоката на въззиваемия. Ето защо на последния следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1865,76 евро съобразно отхвърлената част на въззивната жалба. Воден от изложеното, Апелативен съд – София