Решение № 1676 от 4.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 6294/2025 г.

Производството е образувано по предявен от „Д. З. К. Г.“ АД, ЕИК ••••••• със седалище и адрес на управление гр. С., р-он „С.”, ул. „К.” ••••••••••• срещу Д. чрез М. Н. Р. Р. И Б., с адм. адрес гр. С., ул. „С. С. К. И М.” ••••• иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ПИ № •••••••••••• по КККР на с. С., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18- 576/16.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес с. С., с площ от 3506кв.м, трайно предназначение на територията : защитена, номер по предходен план: •••••••, при съседи: ••••••••••••••••••••, на основание Устав на „Д. З. К. Г." АД, вписан в СВ при ВРС с акт № •••••••••••••••••••, впоследствие изменен и вписан в СВ при ВРС с акт № ••••••••••••, както и че е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-576/16.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в записването на Д. като собственик на ПИ № •••••••••••• по КККР на с. С., общ.Б., обл. В., с площ от 3506кв.м, при съседи: ••••••••••••••••••••

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата молба:

Собственик е на поземлени имоти с посочени в КККР, одобрени със Заповед № РД18- 576/16.08.2019 г. на Изп. Директор на АГКК идентификатори •••••••••, с площ 14408 кв.м и ••••••••••••, последният с адм. адрес с. С., община Б., област В., с площ 3506 кв.м. Правото му на собственост произтича от Устав, вписан в СВ при ВРС с акт ••••••••••, впоследствие изменен и вписан в СВ при ВРС с акт № •••••••••••• Твърди, че ПИ с идентификатор № •••••••••••• е образуван от разделянето на УПИ VI - 25008, с площ от 17 917 кв.м., като последният е апортиран като непарична вноска в капитала на ищеца, направена от „ОКТА ЕС" ЕООД при учредяване на „Д. З. К. Г." АД на основание вписан в СВ при ВРС Устав на „Д. З. К. Г." АД, т.21, № •••••••••••• Сочи, че УПИ VI-25008, с площ от 17 917 кв.м. е образуван от разделянето на Поземлен имот с № 25008, както следва:

• УПИ IV -25008, с площ от 8960 кв.м, е апортиран като непарична вноска в капитала на ищеца, направена от „ОКТА ЕС" ЕООД, ЕИК 131350220 при увеличаване на капитала на „Д. З. К. Г." АД на основание вписан в СВ при ВРС Устав на „Д. З. К. Г." АД, акт № •••••••••••••••;

• УПИ V -25008, с площ от 8960 кв.м е апортиран като непарична вноска в капитала на ищеца, направена от „ОКТА ЕС” ЕООД, ЕИК 131350220 при учредяване на „Д. З. К. Г." АД на основание вписан в СВ при ВРС Устав на „Д. З. К. Г." АД, акт № •••••••••••••••••••;

• УПИ VI -25008, с площ от 17917кв.м, е апортиран като непарична вноска в капитала на ищеца, направена от „ОКТА ЕС” ЕООД при учредяване на „Д. З. К. Г." АД на основание вписан в СВ при ВРС Устав на „Д. З. К. Г." АД, акт ••••••••••;

• УПИ VIII - 25008, с площ от 996 кв.м, е апортиран като непарична вноска в капитала на ищеца, направена от „ОКТА ЕС" ЕООД, ЕИК 131350220 при учредяване на „Д. З. К. Г." АД на основание вписан в СВ при ВРС Устав на „Д. З. К. Г." АД, акт № •••••••••••••••••••

Сочи, че със Заповед № 195/13.05.2005 г. на Кмета на Община Б. на основание чл. 44 от 3МСМА, във връзка с чл. 129, ал.2 от ЗУТ и Протокол № 3/26.04.2005г. на ОЕСУТ при Община Б., Област В. е одобрен Подробния Устройствен План /ПУП/ за регулация и застрояване на зона за вилен и курортен отдих „С.", Община Б., Област В., където попадал и Поземлен имот с № 25008, отреден за УПИ 1-25008, в кв. 26. Впоследствие било одобрено изменение на ПУП на зона за вилен и курортен отдих „С.", съгласно Заповед № 520/28.09.2005г. на Кмета на Община Б., Област В. в обхвата на кв. 26, като УПИ 1-25008 бил разделен на 5 /пет/ самостоятелни урегулирани поземлени имота, а именно: УПИ IV- 25008, с площ от 8960 кв.м; УПИ V-25008, с площ от 8960 кв.м; УПИ VI25008, с площ от 17 917 кв.м; УПИ VII-25008, с площ от 9 960 кв.м; УПИ VIII-25008, с площ от 996 кв.м. За имототе на ищеца - ПИ с идентификатор № •••••••••••• и •••••••••, била одобрена Заповед № РД-18-03-4 от 12.02.2014 г. на началника на СГКК-В., която е била отменена съгласно Решение № 1372/09.02.2016г., постановено по адм.дело № 8122/2015г. по описа на ВАС - Второ отделение, влязло в законна сила на 09.02.2016 г. Твърди, че със Заповед № РД- 16-18 от 07.11.2018 г. на Изп. Директор на АГКК на основание чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗКИР било открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за множество поземлени имоти, сред които частите от поземлени имоти 025005, 025008, 025010, с. С., община Б., област В., за които Заповед № РД-18-03-4 от 12.02.2014г. на началника на СГКК - В., била отменена. Ищецът депозирал до Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - В. писмени възражения на основание чл. 46, ал.2 от ЗКИР във връзка със съобщение за приети кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижими имоти за урбанизираната територия по отношение на Поземлен имот с идентификатор ••••••••• и Поземлен имот с идентификатор ••••••••••••. Сочи, че видно от издадената скица за имот ПИ с идентификатор № ••••••••••••, наред с ищеца, като собственик без данни за притежавани ид.ч. била вписана и Д.. Твърди, че КККР съдържат грешка за това, че Д. е била вписана за съсобственик на имота. Трайното предназначение на имота било урбанизирана територия с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, същото както трайното предназначение и начинът на трайно ползване на съседния ПИ с идентификатор № •••••••••, също собственост на ищеца. ПИ с идентификатор № •••••••••••• и този с идентификатор № •••••••••, образувани от УПИ VI-25008, били разположени на първа линия по отношение на Черноморското крайбрежие. Границата му с плажната ивица бил ясно очертан от стръмен скат от пръст и скална маса, висок около 5-6 метра. Целият парцел бил зает от широколистна гора. Според данните от кадастралния регистър ПИ с идентификатор 65259.501.11.14, площ 3 506 кв.м бил защитена територия, заета от дюни. Твърди, че не са налице площи, заети от пясъчни дюни, попадащи в УПИ VI25008, респективно в ПИ с идентификатор ••••••••••••, и такива не съществуват в действителност. УПИ VI-25008 не попадал, нито пък бил в непосредствена близост до каквито и да е дюнни природни местообитания. Първият и единственият изработен кадастрален план за територията, в която попадат Поземлени имоти ••••••••• и •••••••••••• бил КВС на землище с. С., одобрен с бр.102 на ДВ от 1.9.1998г. В КВС бил отразен Поземлен имот с N 2505008, с площ от 50 000 кв.м., с начин на трайно ползване залесена територия и нямало отразени защитени територии, респ. дюни. Отразените в КВС промени били направени със Заповед № 195/13.5.202005 г., с която бил одобрен ПУППРЗ на ЗВКО, като за Поземлен имот с № 255008 бил отреден УПИ І- 25008, който впоследствие бил разделен на 5 самостоятелни УПИ, сред които и УПИ VI- 25008, собственост на „Д. З. К. Г." АД. Външните граници и общата площ на Поземлените имоти ••••••••• и •••••••••••• съвпадали с границите на УПИ VI-25008, чието предназначение било „урбанизирана територия". На следващо място сочи, че по адм. дело № 1217/2014г. по описа на Административен съд - В. XVII състав, било установено, че не се установяват площи, заети от каквито и да било пясъчни дюни и дюнни местообитания по смисъла на ЗУЧК, попадащи в поземлен имот с идентификатор № ••••••••••••. При огледа на място било установено, че поземлен имот с идентификатор ••••••••• представлява широколистна гора, както и че ПИ с идентификатор •••••••••••• представлява стръмен свлачищен склон, зает основно от храстова растителност. Предвид на горната установеност одобрената кадастрална карта в частта и досежно нанесен ПИ с идентификатор ••••••••••••, с площ от 3506кв.м, трайно предназначение на територията: защитена, начин на трайно ползване: за друг вид естествен ресурс за превантивна защита, не съответствала на фактическото положение. Ето защо, сочи, че КККР съдържала грешка по отношение на обстоятелството, че Д. е вписана като собственик на имота. Отразяването в КККР за процесния имот следвало да бъде „урбанизирана територия", собственост единствено на ищеца, тъй като имало действащ ПУП за имота и не били налице основания територията да се класифицира като защитена. Липсвали данни за проведено производство по обявяване на ПИ •••••••••••• за защитена територия, както и заповед на МОСВ, с която ПИ •••••••••••• да е обявена за защитена територия, каквото е изискването на 33Т. Не били налице и годни правни основания за нанасяне на който и да било от имотите като защитена територия, публична държавна собственост по силата на самия закон. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесния имот представлява пясъчни облесени дюни и теренът е защитена територия по смисъла на чл. 6, ал. 4 и 5 от ЗУЧК. Сочи, че съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна, са пясъчните дюни. Процесният имот бил включен в Специализираната карта и регистри на морски плажове и дюни по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК. Специализираната карта и регистри на морските плажове и дюните в землището на с. С. били създадени през 2014г. по възлагане на АГКК по реда на чл. 20, ал. 3 от ЗОП. При изработването на СпКР били спазени изискванията на действащата към момента нормативна уредба -ЗУЧК и Наредба № 1 от 2008г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК (Наредба № 1 от 2008 г.), както и на техническото задание за създаване на КККР по чл. 35а от ЗКИР и на СПКР по ЗУЧК за плажовете и дюните на селата Осеново, Близнаци, Шкорпиловци и С., област В.. Поземлен имот с идентификатор№ •••••••••••• с площ от 3506 кв.м. попадал в обект 4 - облесени дюни с площ от 3507 кв.м. Геодезическо заснемане било извършено на 19.06.2013г. от правоспособното лице по кадастър, на което АГКК възложило техническите дейности по създаването на СпКР след посочване на място на границите на пясъчните дюни и определянето на вида им от експертите на БАН в присъствието на представител от АГКК. За извършеното заснемане бил съставен Протокол от 19.06.2013г. от определяне на място на местоположението и вида на дюните в с. С., общ. Б.. Във връзка с извършената дейност по договора с МОСВ експертите от БАН представили доклад в МОСВ и в АГКК (вх. № 05-101/05.12.2013г. на АГКК), който съдържал: определение на видовете дюни, методиката на определяне на границите им и техния вид, както и констатации и установени проблеми при извършените от тях дейности. Видно от Техническо задание, Протокол от 19.06.2013 г. и Доклад с вх. № 05-101/05.12.2013 г. на АГКК, в процедурата участвали експерти от съответните ведомства, в съответствие с действащата към момента разпоредба на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 2008. По данни от приетата специализирана карта, на морските плажове и дюните на с. С. денивелацията между морското ниво и западната граница на поземлен имот с идентификатор •••••••••••• била от 14,3 м до 13,2 м, а в близост до източната му граница от 2,3 м до 2,7 м. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. От картния материал в КАИС се установявало, че плажната ивица, разположена до морето, преливала в пясъчни дюни, които на свой ред продължавали в облесени дюни, какъвто бил геоложкият и екологичен статут на имот с идентификатор № ••••••••••••. Сочи, че между морския бряг и процесния имот нямало нищо друго, никакъв друг вид територия, освен плаж по смисъла на чл. 6 от ЗУЧК. Целият терен, включително имот ••••••••••••, представлявал публична държавна собственост, която не можела да бъде обявена за частна. Излага още, че процесният имот е бил част от по-голям терен, с площ от 46 935 кв.м., съгласно АДС № 5850/12.07.2005г. - урегулиран поземлен имот 1- 25008, кв. 26 по плана на с. С.. Този терен притежавал смесени геоложки характеристики и още тогава е бил неправилно актуван като частна държавна собственост. Формата и разположението му предопределили различните характеристики и от там - различния правен статут на отделни зони в него. Със заповед РД-49-240/20.06.2005г. на министъра на земеделието и горите УПИ 1-25008 бил изключен от горския фонд. Със заповед от 2005г. на кмета на общината УПИ 1-25008 бил разделен на пет самостоятелни урегулирани поземлени имота. Със Заповед № РД-04-8500-125/28.07.2005г. на областния управител на област В. „Окта Ес" ООД било определено за купувач на правото на собственост върху имот - частна държавна собственост, описан в АДС 5850/12.07.2005г, съставляващ урегулиран поземлен имот 1-25008 с площ 46 935 кв. м., в квартал 26 по плана на с. С. при граници: улица, пешеходна алея, УПИ ІІІ-25009, УПИ II-25003, улица. С договор № 3578 от 04.08.2005г. областният управител на област В. продал на „Окта Ес" ООД УПИ І- 25008 с площ 46935 кв.м., в квартал 26 по плана на с. С., общ. Б.. Със заповед АО-06-7703-190/08.05.2006г. на областния управител УПИ І-25008 с площ 46 935кв. м., в квартал 26 по плана на с. С. бил отписан от актовите книги за недвижими имот - частна държавна собственост. Източният край на имота несъмнено имал характеристиките на публична държавна собственост и не е подлежал на приобщаване нито към горския фонд, нито към урбанизирана територия. Сочи, че спецификите на процесния имот свидетелстват недвусмислено за наличието на дюни. Имотът се намирал в долната най-ниска част на бреговия склон и бил разположен между коти 9 и 12. Средният наклон на терена бил около 4+5°. Към момента не е застроен. Имало разположени палатки, каравани и бунгала. Обрасъл бил частично с дървесна и храстова растителност. Източната граница на имота граничила с дюнни образувания (около 20м), които били затревени и постепенно преминавали в плажова ивица с ширина 20-25м. Теренът бил изграден от слабо споени пясъчници и глинести пясъци. Отгоре те били препокрити от делувиални песъчливи глини, светло бежови на цвят и частично от жълто бежови глинести пясъци. При последния извършен оглед в края на 2024г. на терена не били регистрирани и деформации от активни свлачищни процеси. Нямало изходища на подпочвени води за достъп и овлажнявания. Твърди, че одобрената със заповед на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта обективно отразявала обстоятелството, че територията е защитена. Процесният имот попадал в Зона „А” на особена териториално - устройствена защита по чл. 9, т. 1 от ЗУЧК. Съгласно чл. 10, ал. 1 Зона "А" обхващала частта на акваторията на Черно море по чл. 3, т. 2, крайбрежната плажна ивица и част от територията, попадаща в ивица с широчина 100 м извън териториите на населените места, измерена по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове. Строителството в Зона „А” било забранено, поради което процесният имот нямало как да е с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване - ниско и средно застрояване. Съгласно общодостъпна информация за с. С., същото нямало облик на населено място. По данни от 2021г. в селището живеели двама души, до него нямало изградени пътища, заобиколено било от гори и било труднодостъпно. По тази причина сочи, че не става дума за урбанизиран район. Цялото място било природна зона и било недопустимо да се определя като строителен терен. Сочи, че очевидно в случая е допусната грешка и защитена територия е станала обект на разпореждане по нищожен договор № 3578 от 04.08.2005г. По тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба се поддържа. Ангажира писмена защита.

В о.с.з. писмения отговор се поддържа. Ангажира писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск за собственост с правно основание чл. 54 ЗКИР. Налице е спор за право на собственост върху имот, доколкото твърденията на ищеца са, че ответникът е грешно записан наред с него като титуляр на правото на собственост. Спорът следва да се разреши по исков ред.

Предвид горното, характерът на спора възлага в доказателствената тежест на ищеца да установи твърденията си, че е собственик на имота на така въведеното придобивно основание, както и наличие на твърдяната грешка в действащата КК.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице идентичност между ПИ № •••••••••••• и ПИ № ••••••••• с УПИ № VI - 25008 с площ от 17 917кв.м., както и че правото на собственост за ищеца произтича неговия устав и апортирането на процесния имот № ••••••••••••, като непарична вноска в капитала му от „ОКТА ЕС" ЕООД при учредяване на „Д. З. К. Г." АД, на основание вписан в СВ при ВРС Устав на „Д. З. К. Г." АД, т.21, № ••••••••••••, впоследствие изменен и вписан в СВ при ВРС с акт № ••••••••••••

Между страните не е спорно и че „Окта Ес" ЕООД е придобило имота с договор № 3578 от 04.08.2005г., с който областният управител на област В. му е продал УПИ І- 25008 с площ 46935 кв.м., в квартал 26 по плана на с. С., общ. Б., обективиран в НА №156, том III, дело №6325/24.10.2005г. на нотариус рег.№ 237 при ВРС. Със заповед АО-06-7703- 190/08.05.2006г. на областния управител УПИ І-25008 с площ 46 935кв. м., в квартал 26 по плана на с. С. е отписан от актовите книги за недвижими имот - частна държавна собственост.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява още, че със Заповед № 195/13.05.2005г. на Кмета на Община Б. и на основание чл. 44 от 3МСМА, във връзка с чл. 129, ал.2 от ЗУТ и Протокол № 3/26.04.2005г. на ОЕСУТ при Община Б., Област В. е одобрен Подробния Устройствен План за регулация и застрояване на зона за вилен и курортен отдих „С.", Община Б., Област В., вкл. и Поземлен имот с № 25008, отреден за УПИ 1-25008, в кв. 26.

Съгласно Заповед № 520/28.09.2005г. на Кмета на Община Б., Област В. е одобрено изменение на ПУП на зона за вилен и курортен отдих „С.", в обхвата на кв. 26, като УПИ 1- 25008 е разделен на пет самостоятелни урегулирани поземлени имота, както следва: •••••••••••••••••••

С влязло в сила Решение № 1372/09.02.2016г., постановено по адм.дело № 8122/2015г. по описа на ВАС - Второ отделение, Заповед № РД-18-03-4 от 12.02.2014г. на началника на СГКК-В., която е била прогласена за нищожна в частта й , касаеща ПИ с идентификатори № ••••••••• и № ••••••••••••, образувани от ПИ 025008 по КВС на с. С., община Б..

Приобщени са специализирана карта на морски плажове и дюни за землището на с. С., ведно със специализиран регистър на обекти по чл. 6, ал.4 и 5 от ЗУЧК. Съгласно същите имот с идентификатор № •••••••••••• по КККР на с. С. представлява „защитена територия“, вид и характеристика на обекта – облесени пясъчни дюни.

По делото са приети писмени становища на „Геозащита“ ЕООД – В. и на гл.а.с д-р инж. към Институт по океанология - БАН, гр. В..

С оглед оспорванията на ответника по делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено в състав от две вещи лица - доц. д-р инж. Б. П. и арх. Ж. Ж..

Съобразно заключението на експертите, вкл. с разясненията дадени при изслушването им се установява, че процесният имот с идентификатор № •••••••••••• попада в Специализирана карта на морски плаж „Б.-К.“ – 65259.PL.400, с площ 3504.3 кв.м. Според актуалната кадастрална карта на плажа, в ПИ се локализира широка ивица, успоредна на бреговата линия, класифицирана като „облесени дюни“. При проведените геоморфоложки изследвания от вещото лице инж. Б. П., при спазване на Методиката на МОСВ за картографиране на пясъчни дюни според ЗУЧК, се установява, че имотът е разположен в ниската част на бреговия склон, в зона на директен контакт между склоновия релеф и прилежащата акумулативна плажна ивица. Морфометричният анализ на релефа е обосновал извода на експерта, че процесният имот се характеризира с относително хомогенни хипсометрични параметри, като надморската височина варира и е със средна стойност около 10.12м. Напречните профили на релефа са показателни за ясно изразена морфологична граница между бреговия склон и прилежащата плажна ивица, чрез рязка промяна в наклона и морфогенетичния характер на повърхността. Процесният имот е локализиран изцяло в пределите на склоновия релеф и не попада в зоната на активна плажна или вторична дюнна акумулация. Установената преобладаваща източна ориентация на склона (79–82°), съответства на посоката на морските ветрове и е създала условия за ограничен еоличен транспорт на пясъчен материал от плажната ивица към сушата. В резултат на това в ниската част на склона се е формирал тънък и пространствено ограничен слой от еолично транспортиран пясък. Тези пясъчни натрупвания според експерта представляват вторични, наложени еолични форми, развиващи се върху вече оформен склонов релеф. Те не формират самостоятелна дюнна система и липсват характерните морфологични елементи на дюнните полета, като дюнни гребени, междудюнни понижения, пространствена периодичност и ясно изразена вътрешна структура. Не се установява пясъчна форма на релефа, отговаряща на критериите за дюни по смисъла на ЗУЧК и приложимата методика. Този извод се потвърждава и от извършените седиментоложки изследвания. В долните части на имота не е установено наличие на дюнообразуващ пясък, а в горните части седиментът е глинясъл, като е установено съдържание на пясъчната фракция под 10%, което е под типичните стойности за дюнни седименти. Наблюдаваните пясъчни натрупвания са локални, вторични и частично антропогенно повлияни. Процесният имот представлява естествен брегови склон, частично моделиран от ограничени еолични процеси и локално повлиян от човешка дейност. В неговите граници не са идентифицирани пясъчни дюни, които да отговарят на критериите, дефинирани в ЗУЧК и приложимата специализирана методика. В геоморфоложко отношение, имотът не изпълнява активна брегозащитна или превантивна функция. Разположението му върху бреговия склон, над зоната на активно морско въздействие, изключва участие в процесите на защита на бреговата линия от вълнова енергия. Наблюдаваните пясъчни натрупвания са локални и вторични и не формират морфологичен елемент с ефективна защитна функция спрямо морската динамика. В о.с.з вещото лице инж. П. поясни още на какво се дължи разминаването между по - рано изразеното му научно становище, изготвено по запитване от 02.09.2025г. от Областен управител и настоящото заключение, а именно: първото е изготвено единствено на база архивни научни материали, а второто – на база на извършените преки геоморфоложки изследвания, съгласно действащата Методиката на Министерството на околната среда за картографиране на дюни по ЗУЧК, извършени със специализирана научна апаратура. На следващо място в частта на въпросите касаещи устройство на територията, експертът арх. Ж. Ж. поясни, че процесният имот № •••••••••••• попада в „Зона А“ със забранителен режим и строителна забрана, като се допускат единствено временно преместваеми обекти. На този етап за територията на Община Б. няма изготвен и приет ОУП и в имота не са провеждани благоустройствени мероприятия.

При така установените факти, съдът приема следното:

Съобразно представения титул за собственост, ищецът се легитимира като собственик на ПИ № •••••••••••• по КККР на с. С., общ. Б., обл. В., одобрени със Заповед № РД-18-576/16.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес с. С., с площ от 3506кв.м.

Възраженията на ответника, че имот № ••••••••••••, представлява публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна поради това, че представлява пясъчни облесени дюни, останаха недоказани. За да достигне до този извод съдът съобрази най-вече заключението на изготвената СТЕ, която макар и оспорена от ответника, съдът кредитира като компетентна и обоснована, базирана на преки изследвания съгласно действащата Методиката на Министерството на околната среда за картографиране на дюни по ЗУЧК. Експертното заключение не е изолирано и е в унисон и със събраните данни във връзка с проведеното административно производство, които няма да бъдат коментирани от настоящия състав, с оглед принципа на непосредственост, заложен в ГПК. Но те са само в подкрепа на единствения и възможен извод, че в процесния имот не се идентифицират пясъчни дюни, които да отговарят на критериите, дефинирани в ЗУЧК и приложимата специализирана методика. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и, че макар и попадащ в „Зона А“ със строителна забрана, това обстоятелство е ирелевантно досежно собствеността, а единствено касае възможността терена да бъде застроен. На следващо място по делото не е представен титул, легитимиращ Д. като носител на твърдяното право. След като ответникът не се легитимира като собственик на твърдяното право по Закон или по силата на друг документ, удостоверяващ това право, то се обосновава извод за основателност на предявения иск. Представените едва с писмената защита доказателства на електронен носител от ответника, понастоящем са преклудирани и не следва да бъдат коментирани от съда.

Ето защо, следва да се приеме, че е допусната грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-576/16.08.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, изразяваща се в записването на Д. като собственик на ПИ № •••••••••••• по КККР на с. С., общ.Б., обл. В., с площ от 3506кв.м.

Съобразно изхода на спора сторените от ищеца разноски следва да се поемат от ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски от 39,04евро платена държавна такса за завеждане на делото, 3,92евро държавна такса за заверени преписи от исковата молба за вписване, и 4601евро адв. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът приема за основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора и минималния му размер предвиден в чл.7, ал. 2 т.2 от Наредба № 1/2004 за адв. работа от 544евро. Така изчислени, в тежест на ответната страна следва да се възложат 587евро.

Водим от горното, съдът