Решение № 13276 от 3.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 55182/2025 г.

Производството е по реда на чл. 235 ГПК. Образувано е по постъпила искова молба на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД срещу ответника Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 2735.69 евро /5350.54 лева/, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди върху л.а. Порше“, модел „Тайкан“, с рег. № •••, настъпили при ПТП от 26.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /16.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата о т 99.45 евро /194.50 лева/ - обезщетение за забава върху главницата за периода 11.09.2025 г. до 15.12.2025 г. Ищецът твърди, че на 26.03.2025 г., водачът Х. П. П., управлявайки лек автомобил марка „Порше“, модел „Тайкан“, с рег. № •••, движейки се в гр. София, по ул. „Нишава“, с посока на движение от бул. „Цар Борис ІІІ към ул. „Кюстендил“, пред № 5, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на моторното превозно средство се нанасят материални щети както следва: гума задна дясна Pirellipzeronfo, 305/30/21, dot. 0323 и джанта лята задна дясна Твърди, че за МПС „Порше“, модел „Тайкан“, с рег. № ••• е била сключена застраховка „Каско Стандарт", по силата на Застрахователна полица № 47042417214000712, с валидност от 00:00 часа на 29.10.2024 г. до 23:59 часа на 28.10.2025 г. Сочи, че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена щета № 470424252518393/17.04.2025 г., в рамките на която застрахователното дружество е одобрило и изплатило с преводно нареждане за кредитен превод от 24.04.2025 г. сумата в размер на 5350.54 лева по сметка на „Порше Интер Ауто БГ" ЕООД - дружество, на което е възложено извършването на автосервизни услуги, съгласно Възлагателно писмо от 02.04.2024 г. и съгласно Фактура № 0012166401/17.04.2025 г. Сочи, че според представения протокол за ПТП № 2025-1022-4373-1 от 26.03.2025 г., съставен от органите на сектор „Пътна полиция" при СДВР, причините за произшествието се дължат на необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно. Твърди, че мястото, на което е настъпило процесното ПТП е общински път, поради което счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от страна на Столична община, имаща нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък. Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на изплатената сума срещу причинителя на вредата - ответника Столична община. Твърди, че до ответника е изпратена регресна покана с изх. № 1949/03.09.2025 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение по щета № 470424252518393 в размер на 5350.54 лева, като същата е получена на 10.09.2025 г., но ответникът постановил отказ да извърши плащане, поради което изпаднал в забава, считано от 11.09.2025 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с твърдения, че представената застрахователна полица не е подписана. Оспорва се и възникването на регресни права в полза на застрахователя, като се твърди, че ищецът е извършил плащане по застрахователната щета без основание, доколкото настъпилото събитие не представлява покрит риск. Оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, както и на приложеното уведомление за щета. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради допуснати от водача нарушения на ЗДвП, изразили се в управление на автомобила с несъобразена скорост, позволяваща му да спре при наличие на препятствие. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за присъждане на обезщетение в намален размер. Претендира разноски. Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното: Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, съединен с акцесорна осъдителна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД. По така предявения главен иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие, факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието. При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения, в това число – възражението за съпричиняване, а именно – че водачът е нарушил правилата на чл. 51 и чл. 55 ЗДВП. Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд, са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза. Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното: От представените по делото документи се установява, че по отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско” с клауза „Пълно каско“. Според приложимата клауза застрахователят покрива пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС, причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, като в общите условия на застрахователя не са предвидени изключения от застахователното покритие, касаещи щети върху автомобилни гуми. Напротив – същите са изрично предвидени като покрит риск. С оглед на изложеното, реализираното застрахователно събитие представлява покрит риск. Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № 470424252518393/17.04.2025, като съгласно изготвените описи на щетите са установени уврежданията върху задна дясна гума и задна лята дясна джанта. От представеното по делото възлагателно писмо /л. 15/ се установява, че застрахователят е възложил ремонта на автомобила на сервиз „Порше Интер Ауто БГ“, като не е спорно, че е заплатил по негова сметка сумата от 5350.54 лева, съгласно издадената от сервиза калкулация по щета и фактура /л. 13-14/. От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП на л. 6, изготвен от органите на реда /ползващ се със задължителна доказателствена сила, относно пряко възприетите от органа обстоятелства, в случая – наличието на необезопасено препятствие на пътя/, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на водача на процесното МПС – Х. П., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП: На 26.03.2025 г., водачът Х. П. П., управлявайки лек автомобил марка „Порше“, модел „Тайкан“, с рег. № •••, движейки се в гр. София, по ул. „Нишава“, с посока на движение от бул. „Цар Борис ІІІ към ул. „Кюстендил“, пред № 5, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на моторното превозно средство се нанасят материални щети както следва: гума задна дясна Pirellipzeronfo, 305/30/21, dot. 0323 и джанта лята задна дясна От разказа на водача на превозното средство се установява, че препятствието е било голямо по размер и с остри ръбове, не е било обозначено, като водачът не го е забелязал преди да попадне в него, с оглед обстоятелството, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието в неосветена част от улицата. Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети /предна дясна гума и предна дясна джанта/ се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП. Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Задължен да поддържа улиците, част от общинската пътна мрежа, е именно ответникът по спора /чл. 19, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата/. Общината, като юридическо лице, осъществява тези дейности по поддръжка чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е бил задължен да осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Неизпълнението на тези негови задължения е довело до настъпване на процесния пътен инцидент, пряка последица от който са нанесените върху автомобила вреди. Предвид изложеното, съдът намира, че събраните доказателства формират достатъчно стабилна доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно релевантните факти, поради което съдът намира за доказани твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие и на нанасяне на имуществени вреди върху автомобила вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника. Относно размера на регресната претенция за заплатено застрахователното обезщетение: За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение п о действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/. Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години - в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива в официалния сервиз на марката . В конкретния случай, от представеното по делото удостоверение от „Витоша Спортс Карс“ ООД /л. 127/ се установява, че увреденият автомобил е бил в период на удължена търговска гаранция към датата на процесното ПТП – 26.03.2025 г. С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че към датата на ПТП увреденият лек автомобил е бил с действаща заводска гаранция. Ето защо съдът приема, че в случая са приложими цените за труд/сервизен час на официален сервиз на марката, където именно е извършен ремонтът на процесното МПС. Поради това, платената от ищеца цена от 5350.54 лева, при която е взета предвид часовата ставка за труд на официалния сервиз на вносителя, отговаря на стойността на работите и материалите за отстраняване на действителните вреди върху автомобила. Предвид изложеното, доколкото ответникът по спора не твърди плащане, съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 410 КЗ е изцяло основателен и подлежи на уважаване. По отношение на заявеното от ответника възражение за съпричиняване: Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахованото при ищеца МПС. От събраните по делото доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на увреденото МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена скорост. Липсват доказателства, които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост или под въздействието на алкохол. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може да спре. Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен в доказания по делото размер от 2735.69 евро, като в полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД: Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Видно от изложените мотиви, съдът формира правни изводи за наличието на главен дълг. Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД , като ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за поставяне на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото е представена регресна покана, получена от ответника от 10.09.2026 г. /л.17-19/, като считано от деня, следващ получаването на поканата, ответникът е изпадал в забава. С оглед на това, предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява доказан по основание за пълния му заявен период 11.09.2025г. – 15.12.2025 г. Същият е явява и изцяло основателен в пълния му заявен размер от 99.45 евро, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор. По отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът в производството. В исковото производството пред Софийски районен съд ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 134.99 евро – държавна такса, 180 евро – депозит за САТЕ, 30 евро – депозит за призоваване на свидетел. Претендирал и разноски за заплатено възнаграждение в размер на сумата от 512.31 евро. Ответникът своевременно е отправил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК немотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което съдът, съобразявайки правната сложност на спора, продължителността на производството, броя и цената на предявените искове, както и реално извършената от процесуалния представител работа, за неоснователно. Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 857.30 евро. Така мотивиран, съдът