Решение № 489 от 4.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3591/2025 г.

Подадена е искова молба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Н. Д. Б.. Твърди се, че на 21.11.2022 г. в ••• се реализирало ПТП между л.а. ••• и л.а. •••, като бил увреден първият автомобил. Твърди се ПТП да било реализирано от ответника съгласно двустранен Констативен протокол за ПТП. Ответниковият л.а. бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. По повод събитието застрахователят по застраховката „Каско“ на увредения л.а. ••• упражнил правото си на иск срещу ищеца, във връзка с който било постановено решение на СРС и ищецът заплатил на застрахователя по „Каско“ сумата от 1010,02 лв., представляваща обезщетение за причинените вреди на МПС ••• с рег. •••, заедно с ликвидационни разноски. Ответникът бил привлечен като трето лице-помагач в цитираното гражданско производство. Твърди да заплатил присъденото обезщетение, поради което счита, че има регресна претенция към виновния водач, като твърди, че същият е признал в о.с.з., че няколко дни след ПТП потърсил собственика на увредения л.а., за да попълнят двустранен констативен протокол. Ето защо счита, че виновният водач е напуснал района на ПТП, поради което застрахователят има право на регрес съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Счита, че се е суброгирал до размера на всичко платено на ищцовото дружество и е встъпил в правата на увредения от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите. Счита, че длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи законна лихва от датата на ИМ. Въз основа на изложеното моли съдът да осъди ответника му да плати сумата от 1010,02 лв., представляваща изплатеното от ищеца на застрахователя по „Каско“ обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на ИМ. В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска, тъй като твърди, че липсва основание за регресна претенция. Не оспорва настъпването на ПТП по установения с решението на СРС механизъм, както и установените с мотивите на този съдебен акт обстоятелства, които били обвързващи ответника. Не оспорва вината, противоправността на деянието, причинната връзка с вредите, нито техния размер. Не оспорва, че е напуснал местопроизшествието, тъй като не е разбрал, че е причинил вреди на паркирания л.а., както и че между него и постаралото лице е съставен двустранен протокол за ПТП, в който ответникът бил посочен за причинител на вредата. Не оспорва застрахователното правоотношение и плащането на застрахователното обезщетение. Оспорва се обаче, че ищецът като застраховател има право на регрес за платеното на застрахователя по застраховка „Каско“. В тази връзка цитира чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, като подчертава, че за да се изпълни хипотезата на тази норма, следва посещаването от органите на МВР на местопроизшествието да е задължително по закон, като сочи, че тези хипотези са уредени в чл.125 и чл. 123 ЗДвП – а именно: когато от ПТП има пострадали хора и когато от ПТП са причинени само имуществени вреди, но между участниците има спор относно обстоятелствата във връзка с ПТП. В настоящия случай липсвали и двете хипотези, тъй като макар и със закъснение, ответникът съдействал за установяване на обстоятелствата около ПТП и бил съставен констативен протокол, поради което липсвала необходимост от посещение на органите на реда. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Съдът, като взе предвид становището на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна: Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. 45 ЗЗД. За основателността му следва да са настъпили следните юридически факти: наличието на противоправно поведение на ответника, настъпили вреди по увреденото МПС, причинна връзка между поведението и вредите, вина, съществуване на застрахователно правоотношение между ответника, от една страна, и ищеца, от друга страна, по застраховка „Гражданска отговорност“, изплащане на застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди от ищеца на застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото МПС. Всички тези факти се приемат за установени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване с оглед постановеното решение на СРС № 20956/19.11.2024г. по гр.д. № 20231110162996/2023г., водено между двете застрахователни дружества, с участието на ответника като трето лице-помагач на страната на настоящия ищец. За това решение страните не спорят да е влязло в сила. Ищецът следва да докаже още, че е възникнало регресното му право да претендира платеното от виновния водач, като докаже, че същият е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол, както и че посещението на местопроизшествието е било задължително в този случай от органите за контрол на движението по пътищата. Първото обстоятелство също е безспорно – напускането на местопроизшествието от страна на ответника, който признава този факт. Единственото спорно обстоятелство, във връзка с основателността на иска, остава дали посещението на местопроизшествието о т органите за контрол е било задължително. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят по гражданската отговорност има право да получи платеното обезщетение от виновния водач, когато той е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В случая, освен че се установи, че ответникът е напуснал местопроизшествието, се установи и втората предпоставка – посещението от органите за контрол е било задължително. Хипотезите на задължително посещение на местопроизшествието са изчерпателно посочени в чл.125 от ЗДвП. Но те следва да се тълкуват във връзка с чл.123 от ЗДвП. Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, когато от ПТП има само имуществени вреди, водачът на МПС има две задължения – да съдейства за установяване на вредите и да повика органите на МВР, само в случай че между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Ако такова съгласие е налице, то не е необходимо викането на органите за контрол и не е задължително тяхното посещение на място, а участниците в ПТП попълват двустранен констативен протокол за ПТП. Съгласно чл.125, ал.1, т.7 ЗДвП, посещението на местопроизшествието от органите за контрол е задължително именно когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В настоящия казус от мотивите на решението на СРС, които имат задължителна сила между ищеца и ответника, в качеството им на ответник и подпомагаща страна в производството пред СРС, се установява следното. Увреденият автомобил е бил паркиран. ПТП е настъпило в отсъствие на собственика на увреденото МПС. Поради неупражнен достатъчен контрол над управлението на лек автомобил •••, водачът Н. Б. реализира ПТП с паркираният лек автомобил •••, като с предна част го удря в странична дясна част. Ударът бил приплъзващ и л.а ••• e увреден в странична дясна част - врати, калник заден и огледало дясно. Увреденото МПС било одрано от предния до задния калник, като на задния калник имало лека вдлъбнатина. Собственикът на увреденото МПС установява вредите по-късно. С помощта на монтирани камери, установил лекия автомобил, който осъществил удара, като същият първо се ударил в друг автомобил, а след това и в лек автомобил •••. Собственикът на увреденото МПС опитал да се свърже с водача - ответника Н. Б., но поради неуспех, пуснал жалба в полицията. Органите на МВР осъществили контакт с ответника Буров и го уведомили за необходимостта от подписване на двустранен констативен протокол или възстановяване на вредите. Последният потърсил собственика на увреденото МПС, като няколко дни след ПТП съставили двустранен констативен протокол, в който било посочено, че ответникът е виновният водач. От така установените факти може да се направят следните изводи. Ответникът Б., след като се удря в предходен автомобил, а после и в л.а. •••, напуска местопрозшествието. Съдът не приема за основателни твърденията, че същият напуснал, тъй като не разбрал, че е причинил вреди по паркираното МПС. От установените два удара един след друг по две различни МПС и от характера на вредите, които не са незначителни, а са по цялата дясна половина на увреденото МПС, вкл. и вдлъбнатина, следва, че ударът е бил от такова естество, че няма как да не е бил възприет от ответника Б.. Именно той е управлявал застрахования при ищеца автомобил и не се твърди да е бил възпрепятстван да възприема фактите от действителността поради заболяване, употреба на алкохол или други субстанции. При това положение, дължимата грижа е изисквала виновният водач да спре управляваното МПС и да провери дали е причинил вреди, каквито може да се очакват при подобен удар, а при наличието на такива вреди, съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗМВР, да съдейства за тяхното установяване, респективно, при липса на съгласие по обстоятелствата около ПТП, да извика и изчака органите за контрол. Вместо това, ответникът, възприемайки удара, или се е отнесъл безразлично дали е причинил вреди, или установявайки ги, е предпочел да не съдейства за установяването им, а да продължи пътя си, без да остави свой контакт или да потърси собственика на увреденото МПС. По този начин той е изразил несъгласие с обстоятелствата около ПТП, отказвайки да поеме отговорност за същото, знаейки че го е причинил. Несъгласието на водача с факта, че е отговорен за ПТП, е изисквало задължително посещение на местопроизшествието от органите за контрол, съгласно чл.125, ал.1, т.7 ЗДвП, а дори самият водач-ответник е имал задължение да ги повика съгласно чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗМВР. Неоснователен е доводът, че ответникът, макар и късно, е съдействал, подписал двустранен протокол и признал вината си. Всички тези действия са извършени не по инициатива на ответника, а тъй като собственикът на увреденото МПС е установил колата на виновния водач чрез монтирана камера, а полицията го е издирила и предупредила за необходимите действия. Самият ответник умишлено не е съдействал за установяване на вредите, поради което не може да черпи права от неправомерното си поведение. Смисълът на правото на регрес е, че когато застрахованият водач не съдейства за установяване на вредите, като напуска ПТП преди идване органите на реда, възпрепятства защитата на застрахователя по иска на увреденото лице. В настоящия случай ответникът, напускайки мястото на ПТП, е станал основание за задължително посещение на органите за контрол, изразявайки по този начин несъгласие с обстоятелствата около ПТП, които е възприел, но за които е отказал да носи отговорност.При това положение, съдът приема, че водачът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол, чието посещение в случая е било задължително с оглед поведението на ответника. Последвалото подписване на двустранен констативен протокол, с който разногласието е отстранено, е без значение. В противен случай, всеки един водач, който не е съгласен, че е причинил вреди и е напуснал мястото на ПТП без да изчака органите на реда, би могъл впоследствие да подпише двустранен протокол и да се освободи от отговорност. Това не е смисълът на закона, който взима предвид поведението на водача към момента на ПТП и на мястото на местопроизшествието, а не впоследствие. Следователно, изпълнена е хипотезата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ и ответникът следва да бъде осъден за платеното обезщетение и ликвидационните разноски от ищеца, в общ размер на 1010,02 лв./516,42 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 25.02.2025г., до окончателното плащане. При изхода от спора право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса – 25,56 евро и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лв./102,26 евро. Така мотивиран, съдът: