Решение № 754 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 121/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. чл. 83, ал. 6 ЗОБВВПИ. Образувано по жалба на В.А.Ч., чрез пълномощника му * С.Г., против ЗАПОВЕД № 248з-152/19.02.2026г., издадена от Началник РУ-Бяла Слатина към ОДМВР-Враца, с която на основание чл.83,ал.5 вр.чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна по съображения изложени в жалбата. Претендират се разноски. Представено е и писмено становище с изложени съображения по съществото на спора. Ответникът, Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца не ангажира становище по делото. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на акта и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения. Административното производство е започнало във връзка с подадено от жалбоподателя В.Ч. заявление до Началника на РУ – Бяла Слатина с вх. № ••/20.01.2026г., с което е поискано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, като оръжието ще придобие от магазин в страната. В приложени към заявлението мотиви от Ч. е посочено, че оръжието му е необходимо за самоотбрана на него и семейството му от престъпници, посегателства във вр. с дейността му като •• . Към заявлението са приложени необходимите писмени документи, а именно: Декларация по чл.76, ал.4, т.2 ЗОБВВПИ; Декларация по чл.58,ал.1,т.5 до т.8 ЗОБВВПИ; Диплома № ••; Удостоверение рег. №369000-576/14.01.2026г. на ОДМВР-Враца удостоверяващо, че В.Ч. •• ; С Удостоверение от 23.01.2026г. на НССл. е удостоверено, че към дата 23.01.2026г. •• . От Електронна справка за съдимост от 21.01.2026г. е видно, че •• . Във вр. с подаденото заявление от Началника на РУ-Бяла Слатина е изпратено Писмо изх.№ 959/30.01.2026г. до В.Ч. на основание чл.26,ал.1 АПК, в което е посочено ,че заявлението с приложените материали е неоснователно, придобиването на самоотбрана за късо огнестрелно оръжие не е обосновано по безспорен начин, налагащ издаването на разрешение. На основание чл.34,ал.3 АПК е дадена възможност в 5-дневен срок от съобщението да представи писмени доказателства или възражения. Същото е връчено на жалбоподателя. В дадения му срок жалбоподателят е депозирал МОТИВИ с рег.№248000-1228/09.02.2026г., в които посочва, че •• ., като излага факти в тази насока. Посочва, че пистолета му е необходим за самоотбрана именно поради дългогодишната му работа в •• и моли да му бъде издадено разрешение за това. С Докладна записка рег.№ 248р-1460/21.01.2026г. на •• /Й.Й./ до Началника на РУ-Бяла Слатина е предложено преписката да бъде възложена в срок до 15 дни на ОР и ПИ/мл.ПИ/ район на обслужване за извършване на проучване, относно лицето, като са посочени фактите които да се проучат, като има ли основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси. За извършеното проучване е изготвена Справка с рег. № 248р-1788/27.01.2026г. от •• /Т.Т./ до Началника на РУ-Бяла Слатина, в която е посочено от т.1 до т.8 какво е установено при извършената проверка. Със справката е предложено след преценка на лицето да бъде издадено необходимото разрешение. В Справка рег.№ 248р-179528.01.2026г., изготвена от * К.М. до Началника на РУ-Бяла Слатина е посочено какво е установено при извършената проверка относно заявлението на жалбоподателя от т.1 до т.9 и е предложено на лицето В.Ч. след преценка да се издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана в •• . С Докладна записка изготвена от Й.Й.•• до Началника на РУ-Бяла Слатина, рег.№248р-1921/28.01.2026г. е посочено, че •• , както и са посочени и другите констатирани факти по време на проверката. Предложено е на основание чл.83,ал.5 ЗОБВВПИ след преценка да се издаде разрешение за съответната дейност или мотивирано да се откаже издаването. В Докладна записка с рег. № 248р-3113/16.02.2026г., изготвена от полицейски инспектор е посочено, че при извършена проверка в деловодството на РУ-Бяла Слатина е установено, че •• . Предложено ДЗ да се присъедини към Преписка № •• /26г. по описа на РУ-Б.Слатина. След запознаване с преписката по направеното искане, както и допълнително представените мотиви от Началника на РУ-Бяла Слатина е издадена ЗАПОВЕД рег.№ 248з-152/19.02.2026г., с която на основание чл. 83, ал. 5, вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ/което няма основателна причина-самоотбрана , която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение/ и чл.60,ал.1 АПК е отказал да бъде издадено разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на В.Ч. •••. Прието е, че лицето не е посочило основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешително/чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ/. Обсъдил е събраните доказателства по образуваната преписка, мотивите на заявителя, както и допълнително представените такива на 09.02.2026г. Прието е, че посочването на основателна причина за притежаване на оръжие е въведено, като елемент от издаване на разрешение на физическо лице-чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ. Същото е в тежест на лицето. С оглед на така приетото с обжалвания акт е постановен отказ за издаване на разрешение за оръжие. Акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис на дата 09.03.2026г., като недоволен от така постановения отказ жалбоподателя го е оспорил по съдебен ред с жалба от 19.03.2026г. и същия е предмет на делото в настоящото производство. От страна на жалбоподателя са представени 3 броя заповеди, относно •• и •• със Заповед №369з-551/06.03.2026г. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения АА на всички основания по чл.146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са административно производствените правила и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Оспорения акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в случая Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца по постоянен адрес на заявителя ( чл.76, ал.1 ЗОБВВПИ) и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Отказът за издаване на разрешение за късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ, след преценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59,ал.2 АПК, изложени са както правни, така и фактически основания в акта. Жалбоподателя е уведомен за започналото производство, като му е дадена възможност да представи допълнителни мотиви и възражения във вр. с подаденото от него заявление. Същият се е възползвал от дадената му възможност и е представил такива на 09.02.2026г. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на основателна причина, като самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение. В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на акта на това основание – чл.146,т.1,т.2 и т.3 АПК. Преценен за съответствие с приложимия материален закон, съдът намира, че оспореният отказ е съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби. Придобиването, съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава пета на ЗОБВВПИ. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. В случая административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, независимо дали са изпълнени останалите критерии на закона. В тази връзка възражението на оспорващият, че отговаря на всички условия за издаване на разрешение е неоснователно. Наличието и представянето на всички документи е задължително условие за разглеждане на заявление за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели, но не обуславя непременно, а още по-малко самостоятелно, издаването на такова разрешение. Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за това. Законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие. В случая не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателят и неговото семейство. Изложените в жалбата твърдения и посочените обстоятелства, както и тези събрани в хода на съдебното производство, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, доколкото не релевират реална или потенциална заплаха за сигурността на В.Ч. или опасност да бъде обект на нападение, за да се приеме, че по отношение на него е налице необходимост за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Принципно заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило „обоснованата необходимост” като критерий, въведен в закона, за установяване основателността на искането за извършване на дейности с огнестрелно оръжие. С оглед разпоредбата на чл. 58, ал. 1,т.10 от ЗОБВВПИ и при липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Ч. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство същият не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, органа е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. В настоящия случай от ангажираните доказателства не се доказва заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. За да може да получи исканото разрешително, заявителят е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ граждански цели. Когато заявлението е мотивирано с искане за самоотбрана, следва да е налична опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно изискванията на закона тази нужда за "самоотбрана" следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична, поради което правилно органа е приел, че в заявлението си В.Ч. не сочи основателна причина за искането да му бъде издадено разрешението. Осигуряване на превантивни мерки за защита, с оглед работата на лицето в МВР също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. С оглед на горното правилно и обосновано административният орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че заповедта е съобразена с материалните изисквания на закона. В случая не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, тъй като обжалвания акт не противоречи на целта на закона. Началникът на РУ – Б.Слатина е административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите и след изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество граждани. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи, поради което актът на административния орган, с който му е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана е законосъобразен. Възраженията на жалбоподателя, че към датата на подаване на заявлението е служител в МВР, а вече бивш служител, дългогодишната му работа в МВР, както и че такива разрешителни са издавани на бивши служители на МВР са неоснователни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел "Общи положения" на главата четвърта "Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия". Правилното и систематично тълкуване на приложимите правни норми в тяхната систематична връзка обосновават извод, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение, и като императивна, е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Изцяло против нормативната регламентация, а и против целта на закона е че при заявен мотив самоотбрана, предвид длъжността, която са изпълнявали заявителите в МВР респ. бивши служители на МВР, следва да получат поисканото разрешение. В тежест на иницииралото производството лице, е да докаже необходимостта си от разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В настоящият случай липсват каквито и да е доказателства, които по безпротиворечив начин да доказват заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения АА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски, въпреки своевременно направеното искане, а от страна на ответника не се претендират такива. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът