Решение № 3074 от 29.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 8071/2025 г.

Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Й. с ЕГН:••••••••••,адрес: ж.к. „•••“ бл. ••• ет. 6 ап. 27, против И. И. И. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Варна, ж.к. „•••“ бл. 133, вх. 10, ап. 226, искови претенции с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 СК, за изменение на режима на лични контакти между бащата И. И. И. и дъщеря му ••• И.ова И.а, ЕГН:•••••••••• постановен с Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС, като бъде постановено личния контакт между бащата и детето да се извършва в присъствието на социален работник, за срок от минимум една година, считано от датата на постановяване, като периода на срещите и времевото им протичане бъдат определени от съда на основание Социалния доклад и изложените в него мотиви.

Съдът приема за разглеждане и предявените насрещни искови претенции от И. И. И. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Варна, ж.к. „•••“ бл. 133, вх. 10, ап. 226, против М. Г. Й. с ЕГН:••••••••••, адрес: ж.к. „•••“ бл. ••• ет. 6 ап. 27 , за изменение на режима на лични контакти между бащата И. И. И. и дъщеря му ••• И.ова И.а постановен с Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС, като бъде определен по-разширен режим на личния контакт между бащата и детето, без присъствие на социален работник.

В исковата си молба ищцата М. Г. Й.

твърди, че на •••г. с отв. И. И. са сключили граждански брак, който е прекратен с Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС. От брака имат родено дете ••• И.ова И.а родена на ••••г. Твърди се, че след развода, родителските права се упражняват от майката, като за бащата е определен режим на лични контакти, всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 9.00часа в събота до 17.00часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и на всяка четна година, първия ден от началото на Коледните празници в часовете от 9.00ч до 15.00ч. , на всяка нечетна година - първия ден от началото на Великденските празници в часовете от 9.00ч до 15.00ч., както и в часовете от 14.00 часа до 16.00 часа на рождения ден на детето - 23-ти септември.

Твърди се, че до началото на месец ноември 2024г. отношенията между родителите И. и М. били „нормално“ лоши, но все още не преминаващи граница на търпимост, за последните няколко години. На 15.11.2024г. между тях избухнал скандал с твърдения на ответника, че ищцата постоянно го лъже и настройва детето срещу него. Твърди се, че от началото на месец март 2025г. ответникът започнал демонстративна намеса в личното пространство на бившата си съпруга. От месец март тази година И. започнал да изисква информация относно това, какво е ежедневието на детето, графика на детето по часове, както и осъществявал контакт с класната ръководителка на •••. Твърди, че детето започнала да се притеснява от начина, по който той комуникира с учителите, тъй като го правел с тон и назидателен изказ. От началото на учебната 2024/25г. ••• била в ново училище, приета в Национално училище по изкуствата „••••“ - Варна, като към момента завършва 5-ти клас.

Твърди се, че бащата изисква от своята дъщеря, безропотно изпълнение на всичко което той каже и определи като правилно, без да му се противоречи, като най- лошото е ако детето изрази собствено мнение или дори си позволи да се обоснове и представи доказателства, че баща й не е прав по отношение на нещо което той налага. В резултат на този конфликт ••• била изправена пред изключително сериозен риск, като последните действия на бащата, вече създават основателен страх и нежелание на ••• да остава сама с баща си. Твърди се, че бащата заявява на дъщеря си, че щом я вземе на 7-ми юни сутринта, тя ще се счита наказана, като е длъжна да остави личния си телефон при майка си, а другия който й е даден от бащата следва да вземе със себе си, но и той ще и бъде отнет, като за времето на личен контакт /събота и неделя/ тя ще се счита наказана. След получаване на заплахата, че ще бъде наказана, ••• изпаднала в стрес и заявила, че не желае на 7-ми баща и да я взима. Вследствие на това поведение, бил подаден Сигнал вх. № ••• от 05.06.2025г. до отдел „Закрила на детето“, както и копие от него бе заведено за сведение към 3-то РУ но МВР - Варна вх. № 4•••0-••• от 05.06.2025г. - приложени към молбата. В резултат на 7-ми юни ••• отказала да отиде при бащата си както е според определеното по съдебното решение за развод.

Твърди се, че бащата И. се опитал по телефона да заплашва майката М., като я обвинявал, че тя не пуска дъщеря си, но детето лично му заявило по телефона, че не желае той да я вземе.

Твърди се, че в отдел „Закрила на детето“ са запознати със ситуацията. Твърди се, че бащата И. живее в 4-стайно жилище, сам, но за детето няма стая в която да спи и когато е била при баща си е спяла в хола при телевизора. Стаята която като по малка е ползвана като „нейна стая“ е превърната в склад. ••• нямала в жилището на баща си дрехи, няма собствени санитарни принадлежности, няма свой неща. Когато е била за 1 месец при него, през предходни години, той я завеждал при баба й и пра-баба й, като я оставял за по 10 дни, а той заминавал на някъде. През времето на личен контакт /събота и неделя/, детето съобщава, че по цял ден гледа телевизия, а баща й лягал да спи. Също така, освен да разхождат кучето заедно, те не правили нищо друго. Всяко противоречие от детето на казаното от баща й се обявявало за „лъжа“, а ако не може, се заявява, че майка й я е научила така да говори. Детето съобщавало, че преди време баща й я заключил в стаята като наказание. Също така, в последно време постоянно крещял и се ядосвал, че тя му противоречи, че не слушала какво той казвал и че нямала право да му казва че той не е прав, защото била малка и трябвало само да изпълнява. Приема се, че след категорично заявеното от ••• нежелание да остава сама с баща си, основателно може да се предположи, че ••• е в риск по отношение на унизително отношение и/или наказание, както и относно психическото й и социално развитие, който риск се създава от баща й И. И., чрез неговото поведение към детето си, както и в следствие на преследваните от него цели.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. И. И., в който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на така заявената претенция. Не оспорва, че страните по делото са бивши съпрузи, бракът на който е прекратен с Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС, както и че от брака си имат дете – ••• И.ова И.а родена на ••••г., упражняването на родителските права на която е предоставено на ищцата. Оспорва се изнесената от ищцата фактическа обстановка. Изнасят се твърдения, че всъщност ищцата препятства нормалните контакти на бащата с детето.

В срока за отговор от И. И. И. е депозиран насрещен иск против М. Г. Й. по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК за изменение на режима на лични контакти между бащата И. И. И. и дъщеря му ••• И.ова И.а постановен с Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС, като бъде определен поразширен режим на личния контакт между бащата и детето, без присъствие на социален работник, а именно:

1.Всяка първа и трета седмица и от месеца, след приключване на учебните му занятия в 18;00 часа в петък или след приключване на учебните занятия до 7;30 часа в понеделник, когато бащата ще води детето на училище с преспиване, петък, събота и неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 18 часа след приключване на учебните занятия с преспиване сряда и четвъртък до 8;00 петък ,когато бащата ще води детето на училище както и четири седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск .като майката бъде задължена до 10.06 да уведоми вашата писмено за периода на годишният си отпуск през лятото.

В четни години:

• Коледните празници на четна година с бащата от 10 часа на 23 .12 до 16 часа на 27.12

• От 18:00ч на Велики четвъртък до 20:30 на Велики понеделник. Ако пролетната ваканция (датите се обявяват всяка година от МОН) не съвпада с Великденските празници от 18:00ч в четвъртъка на седмицата на ваканцията до 09:00 в следващия понеделник (втората половина).

• От 18:00 на деня предшестващ първия почивен ден, до 09:00 на деня следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня на съединението (6 септември) и Деня на просветата (24 май).

В нечетните години:

• От 18:00 на деня предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция (датите се обявяват всяка година от МОН) до 09:00 в четвъртъка от седмицата на ваканцията (първата половина).

• От 18:00 на деня предшестващ първия почивен ден, до 09:00 на деня следващ последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението (3 март) и Деня на независимостта (22 септември); В случай, че посочените почивни дни са в рамките на 1 (един) ден- от 9,00 ч. до 18,00 ч.

Новогодишните и празници на нечетна година с бащата от 10 часа на 29.12 до 17 часа на 02.01 , ,както половината от периода през зимната и пролетна ученически ваканции в периода от Националните официални празници, и по всяко друго време по взаимно съгласие и уговорка на родителите. На рожденият ден на бащата 12.07 детето ще прекарва деня с него, без значение режима на личен контакт с бащата. Рождените дни на детето родителите ще организират и празнуват заедно с тях.

За осъществяване на личният контакти на бащата с детето, бащата ще го взема от училище и ще го връща на училище или дома на майката, и да го връща в дома на майката през периода на летните и ученическите ваканции, както и по време на официалните празници.

В срок е депозиран отговор на насрещната искова молба от ответника по нея М. Г. Й., в който е изложено становище за допустимост, но неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва се изложената в насрещната искова молба фактическа обстановка.

В проведено о.с.з. страните поддържат исковите си претенции.

Съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че бракът на страните е прекратен по силата на Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС, както и че от брака си имат дете – ••• И.ова И.а родена на ••••г., упражняването на родителските права на която е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното производство бяха приложени и приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства: три стр. вайбър кореспонденция, удостоверение за раждане № ••••••••••, сигнал до Директора на ДСП, писмо •• – ОД наМВР Варна вх.№ 4•••0-••• от 05.06.2025 г., решение № ••• г., представените с отговор на насрещна искова молба писмени доказателства в заверен вид: справка от Агенция Вписвания №•••/12.10.2025 г., 1 стр.вайбър кореспонденция, индивидуална оценка на потребностите на детето за периода октомври 2025 г. – януари 2026 г. от фондация „•••“, договор за ползване на социални услуги № 173към фондация „•••“, две снимки от камери, представения социален доклад, изготвен от Дирекция“СП“ гр.Варна с вх.№ ••• от 12.01.2026 г., призовка по НЧХД №•••/2025 г., заповед за незабавна защита № 218/31.10.2025 г., 4 стр. вайбър кореспонденция между страните, протокол от съдебно заседание проведено на 26.02.2026 г. по гр.д.№ ••••/25 г. по описа наВРС 40 състав, протокол от съдебно заседание, проведено на 12.02.2026 г. поЧНД № •••/25 г. по описа на ВРС, 45 състав, протокол от 07.11.2025 г. от•••, писмо от ••• от 21.03.2025 г., писмо от ••• относно отговор на постъпили сигнали връчен на ответника на 17.12.2025 г.,писмо от МВР ОД на МВР – Варна, сектор“ПП“ УРИ № ••• от06.11.2025 г., писмо от НАП изх.№ ••• от 30.10.2025 г., документи озаглавени „документи от Фондация •••“ състоящ се от 67страници с документи относно ползването на социални услуги от страна на М. Й. и ••• И.а относно проблема свързан с отказа на ••• да остава сама с баща си. Документите са получени от Фондация„•••“, на основание изрично искане от съдия ••• по наказателно дело от частен характер № ••• от 2025г. на ВРС, документи озаглавени „документи от ЗД 224 стр.“ състоящ се от 224 страници с документи от Отдел „Закрила на детето“ относно преписките водени по отношение на детето ••• И.а в Отдел „Закрила на детето“.Документите са получени от Отдел „Закрила на детето“, на основание изрично искане от съдия ••• по гражданско дело № •••• от 2025г.на ВРС, документи озаглавени „протокол от изслушване на ••• по ••••2025“ състоящ се от 2 страници и представляваш изслушване на детето ••• пред съдия ••• по гражданско дело № •••• от 2025г. наВРС, представените от проц.представител на ответника писмени документи: резултати от ••• от •••• г., 5 стр. извадка от школо, Постановление от ВРП за отказ от образуване на наказателно производство от 02.07.2025 г., НК № •••• от 08.07.2025 г., 4 стр. ел.кореспонденция, представена от ответната страна флаш памет, писмо от Фондация „•••“ с приложен към него протокол от контактен център; постановление от ВРП за отказ да се образува наказателно производство и заверен препис от опис на документи съдържащи се в преписка с рег.№ ••• г. по описа на Трето РУ при ОД МВР гр.Варна.

Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Варна, в социален доклад Изх. № ••• / 12.01.2026г. изтъква, че детето ••• И.ова И.а е родена на •••• год. в гр. Варна по време на брака на М. Г. Й. и И. И. И., като тя е единствено дете и за двамата родители. Изтъква се, че ••• познава детето ••• И.а по повод на множество постъпвали сигнали от г-н И. И. и от адвоката на майката - г-н Д. К.. Г-н И. е сигнализирал институцията по повод притеснения относно отглеждането на ••• и за невъзможността да осъществява контакт с нея. От друга страна адвокат К. е сигнализирал ОЗД, относно това, че с поведението си г-н И. поставя детето в риск. Изтъква се, че извършените социални проучвания не са констатирали рискове в отглеждането на детето, налагащи предприемане на мярка за закрила спрямо •••, по ЗЗД. Установява се, че са възникнали трудности при осъществяването на режима за личен контакт между бащата и детето. За преодоляването им и за подпомагане възстановяването на контакти между детето и нейния баща е оценена необходимост от оказване на подкрепа. В тази връзка г-жа М. Й. и детето ••• И.а са насочени и ползват социални услуги в КСУ "•••" към фондация "•••" - гр. Варна. До настоящия момент г-н И. И. не се е включил в ползването на социалната услуга. След раздялата на родителите, преките грижи за детето се полагат от майката. По време на срещите с ••• се наблюдава, че за нея се полагат много добри грижи. Момичето винаги е в добър външен вид и хигиена, задоволяват се основните й потребности. Детето ••• И.ова И.а е в добро общо здравословно състояние. Установена й е сколиоза, поради което е записана и посещава тренировки по плуване и по гимнастика. Редовно имунизирана е. За детето има направен избор на личен лекар - д-р •••, с индивидуална лекарска практика в клиника "Нова" - гр. Варна. Личен лекар на г-жа М. Й. също е д-р •••. Тя споделя, че е в добро общо здравословно състояние. Установява се, че детето ••• И.а се отглежда от майка си на адрес в гр. Варна, ж.к. "••••", бл. 245, вх. Б, ет. 6, ап. 27. Жилището представлява апартамент в жилищен блок. Ползва се под наем от майката, детето и партньора на-г-жа Й.- ••••. Състои се от една стая, хол с кухня, килер и санитарен възел. За момичето има обособена самостоятелна детска стая, обзаведена с всичко необходимо за възрастта и потребностите й. Хола се ползва и като спалня от г-жа Й. и нейния партньор. Хигиеннобитовите условия в дома са много добри. Апартамента е обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство. Установява се, че И. И. живее самостоятелно в затворен комплекс "••••", на адрес в гр. Варна, бул. "••••" № 267 Г, вх. Б, ет. 9. ап. 43. блок "••••". Жилището е съсобствено между него и неговите майка и брат. Представлява апартамент в жилищен блок. Състои се от спалня, всекидневна, килер и санитарен възел. Установяват, че майката М. Й. е трудово ангажирана, като работи на длъжност "търговски представител" към фирма "•••", с предмет на дейност дистрибуция на био продукти. Работното й време е от понеделник до петък, от 08:30 до 17:30 ч., като реално получава месечен доход в размер над 2500 лв. Бащата към момента не е трудово ангажиран. Работил е последно през месец юни 2025 год. През учебната 2025/2026 год. ••• И.а е редовна ученичка в 6 Б клас в НУИ "••••" - гр. Варна. От месец август 2025 год. тя посещава тренировки по плуване и по гимнастика.

За целите на социалното проучване е проведен самостоятелен разговор с детето ••• И.а. Тя е на възраст от 12 години, влиза в контакт със социалните работници и изразява свободно мнението си. Момичето разказва, че живее при майка си и нейния партньор, с който се разбира много добре. Допълва, че сега не се вижда с баща си. Не помни на коя дата е бил последния им режим на личен контакт. ••• разказва, че била поканила баща си на концерт на 01.06.2025 год. Той я попитал дали тя ще има участие и детето отговорило, че няма да има. В последствие ••• разбрала, че има възможност да участва в програмата и се записала. Когато споделила това с баща си, той не повярвал, кога точно е разбрала, че може да участва. Г-н И. я заплашил, че ще я накаже, защото го лъже и му отговаря. Детето споделя, че това много го е притеснило и уплашило, и поискало да подаде сигнал, че не иска да ходи при баща си. След тази ситуация ••• споделя, че се е виждала с баща си няколко пъти - два пъти, когато е ходил до дома й с полиция, една път в ОЗД, няколко пъти отдалече го е видяла до училището си, и на рождения й ден се видели близо до дома й, и баща й подарил подарък. ••• разказа, че предната зима е имало случай, когато казала на баща си, че не иска да е при него, защото постоянно й се кара и той я върнал при майка й. Казва, че майка й не я ограничава да ходи при баща си, а че тя не иска да ходи при него. ••• споделя, че ще се чувства по-спокойна и в безопасност ако се среща с баща си, в присъствието на социален работник. Споделя, че не иска да има по-разширен режим на личен контакт с него. Опасява се, че баща й може да изпълни заканите си — когато е при него да я лиши от връзка с майка й, или въобще да не я върне при нея. ••• споделя, че наистина вярва, че баща й може да изпълни заканата си.

••• установяват, че комуникацията между родителите е нарушена и двамата не общуват по никакъв повод помежду си. Те имат различни гледни точки относно влиянието на другия родител върху психо - емоционалното състояние на •••. Въпреки техните неразбирателства се наблюдава, че както майката, така и бащата изпитват загриженост към детето и желаят найдоброто за дъщеря си.

В заключение ••• приемат, че в най-добрия интерес на ••• е да бъде възстановена и съхранена емоционалната връзка с бащата. Необходимо е контактите между тях да бъдат възобновени, но предвид настоящата ситуация е препоръчително първоначално срещите да се провеждат в протективна среда - Контактен центьр, под наблюдението на специалисти. Също така е целесъобразно детето и двамата родители да ползват социални услуги, насочени към подобряване на комуникацията, преодоляване на напрежението и подкрепа в родителските умения. На основание чл. 138а, т. 3 СК считат, че в интерес на детето е с решението си съдът да постанови задължително ползване на социална услуга в общността от двамата родители и детето, с цел преодоляване на проявите на родителско отчуждение и подпомагане възстановяването на пълноценни контакти между ••• и нейния баща.

В хода на производството бе допуснато изготвяне на комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза. В заключението си, на база събраните данни от клиничните интервюта, поведенческото наблюдение, психометричните изследвания и анализа на взаимодействието с детето, вещите лица приемат, че и двамата родители притежават базисен родителски капацитет – интелектуален, организационен и функционален – за полагане на грижи и вземане на решения относно детето. При майката не се установяват данни за клинично значима психопатология. Психичното функциониране е в нормативни граници. Налице е емоционална ангажираност към детето, стабилност в ежедневните грижи и способност за съобразяване с неговите актуални потребности. Наблюдава се ситуативно напрежение, свързано с продължителния междуродителски конфликт, без данни това да води до дезорганизация в родителската роля. При бащата също не се установяват данни за тежко психично разстройство или психотична симптоматика. В същото време се очертават особености като мисловна ригидност, повишено вътрешно напрежение, умерена импулсивност и затруднения в емоционалната регулация в конфликтни ситуации. Наблюдава се ограничена гъвкавост при обсъждане на собствен принос в конфликта и тенденция към фиксация върху конфликтната динамика. Тези особености затрудняват адаптивното реагиране спрямо емоционалните сигнали на детето в напрегнат контекст. В сравнителен план майката демонстрира по-висока емоционална стабилност и по-голяма гъвкавост в комуникацията, докато при бащата се установява по-изразена ригидност и реактивност в условия на конфликт. Разликите са свързани основно с начина на регулация на напрежението и адаптацията в конфликтна среда, а не с наличие или липса на базисен родителски капацитет. Към момента детето демонстрира по-голяма емоционална сигурност в средата на майката, като реакциите му спрямо бащата са свързани с преживяно напрежение и конфликт. Данните не сочат към клинична невъзможност на бащата да упражнява родителска роля, но очертават необходимост от повишена чувствителност и промяна в комуникационния стил с оглед възстановяване на доверието и намаляване на напрежението. С оглед установените особености в емоционалната регулация и комуникативния стил на бащата, както и отчетената реактивност на детето, към настоящия момент контактите биха могли да се осъществяват в структурирана и подкрепяща среда, която да осигурява предвидимост, яснота на правилата и емоционална сигурност за детето, с цел постепенно редуциране на напрежението и стабилизиране на взаимоотношенията.

Към момента на изследването детето е в ранна юношеска възраст и се развива съответно за възрастта. Физическото развитие протича в норма за възрастта, без данни за здравословни или соматични отклонения, които да оказват влияние върху общото функциониране. Психичното развитие е съхранено. Не се установяват данни за когнитивен дефицит. Детето демонстрира адекватна вербална продукция, символизация и логическа последователност на мисленето. Налице са ситуативни емоционални реакции на напрежение, свързани с конфликта между родителите и отношенията с бащата, без данни за клинично изразена тревожна или депресивна симптоматика. Нравственото развитие е съответно на възрастта. Детето демонстрира способност за разграничаване на приемливо и неприемливо поведение, формулира очаквания за уважително отношение и поставя поведенчески граници в отношенията си с бащата. Социалното развитие е в норма, ••• посещава училище, поддържа приятелски отношения и проявява интереси (музикална дейност), като не се установяват данни за социална изолация или нарушена адаптация в училищна среда. В заключение вещите лица приемат, че развитието на детето към момента съответства на възрастовата норма, при наличие на емоционално напрежение, свързано с междуродителския конфликт.

От събраните данни се установява, че към момента контактът с бащата е свързан при детето с повишено емоционално напрежение. При обсъждане на среща с него се наблюдават тревожност, разплакване и соматични прояви на напрежение, като реакциите са последователни и съдържателно съответстват на заявените от детето преживявания. Детето описва преживяване на обвиняване, крещене и въвличане в конфликта между родителите, което субективно възприема като неприятно и отблъскващо. Налице е ясно формулирана позиция, че би възстановило контакта при промяна в поведението на бащата, което сочи наличие на амбивалентност, а не тотално отхвърляне. Не се установяват данни за психотравматична симптоматика или клинично разстройство, но е налице емоционална реактивност, свързана с взаимодействието с бащината фигура. В този смисъл влиянието към настоящия момент може да бъде определено като напрягащо и конфликтно.

От данните по делото не се установяват категорични доказателства, че бащата системно подпомага развитието на самостоятелно мислене и автономно вземане на решения у детето към настоящия момент. В интервюто той декларира, че дава право на мнение, различно от неговото, но не представя конкретни примери за ситуации, в които е насърчавал детето да взема самостоятелни решения в по-широк контекст. Наблюдаваната динамика в комуникацията и описанията на детето сочат, че при конфликтни ситуации разговорът често се насочва към обвинения или контрол, което може да затруднява свободното изразяване на позиция от страна на детето. Същевременно детето демонстрира способност за самостоятелно формулиране на мнение и поставяне на граници, което показва наличие на развита автономност, но не може да бъде пряко свързано с активна подкрепа от страна на бащата в настоящия период. В обобщение вещите лица приемат, че не се установяват данни бащата към момента ефективно да подпомага развитието на самостоятелност в условията на напрегнати отношения, като конфликтната динамика вероятно ограничава този процес.

Вещите лица установяват, че предвид ниската възраст на детето към момента на раздялата на родителите, самият факт на раздялата не представлява пряко преживяно травматично събитие в съзнателната му биография. Детето е израснало в условия на разделени родители и тази семейна структура е част от ранната му житейска среда. По-съществено влияние върху емоционалното му състояние оказват продължаващите и ескалирали конфликтни отношения междуродителите в по-късен етап. Повишеното напрежение, въвличането в междуродителски спорове и преживяването на обвинения създават емоционално натоварване и усилват реактивността на детето спрямо бащата. Към момента влиянието може да бъде определено като умерено, проявяващо се в ситуативна тревожност и напрежение в контекста на контактите, без данни за тежка психична дезадаптация. Основният рисков фактор не е ранната раздяла, а текущата конфликтна динамика между родителите.

От събраните данни експертите установяват, че детето към момента демонстрира страх и повишено напрежение, свързани основно с контактите с бащата. В изказванията си то заявява притеснение от неговото поведение, описвано като крещене, обвиняване и въвличане в конфликтни ситуации, както и страх от непредвидими реакции. Наличието на страхови преживявания се свързва с по-късен етап от развитието, когато конфликтът между родителите е ескалирал и детето е започнало по-активно да осъзнава съдържанието и последиците от тези отношения. Данните не сочат страхът да е резултат от внезапно събитие, а по-скоро от натрупване на напрегнати и конфликтни взаимодействия. Не се установяват данни за генерализирана тревожност или широкоспектърни страхове извън контекста на отношенията с бащата. Страхът изглежда ситуативен и свързан конкретно с определен тип поведение и динамика, а не с цялостна родителска фигура в абстрактен план.

От данните по делото експертите установяват, че детето има формирани възрастово адекватни представи за бъдещето, включително образователни и личностни стремежи. То споделя интереси, училищни планове и намерения, съответстващи на етапа на ранна юношеска възраст. Налице е ориентация към развитие и социална реализация, без данни за песимистични или дезадаптивни очаквания за бъдещето. По отношение на страховете, те са свързани предимно с продължаване на конфликтната динамика между родителите и с преживяване на напрежение в контактите с бащата. Детето формулира притеснение от поведение, което възприема като обвиняващо или агресивно, както и очакване за промяна като условие за възстановяване на по-спокойни отношения. Не се установяват генерализирани страхове, свързани с училище, социална среда или личностна реализация. Страховите преживявания са ситуативни и концентрирани основно в контекста на междуродителските отношения. Желанията на детето са насочени към стабилност, предвидимост и нормализиране на отношенията, а страховете му произтичат от преживяното напрежение в семейната динамика, без данни за тежка или генерализирана тревожност.

От събраните данни вещите лица приемат, че между детето и бащата има изградена привързаност, формирана в по-ранните години от развитието. Към настоящия момент обаче тази връзка е значително напрегната и емоционално дистанцирана. Детето не демонстрира пълно отхвърляне на бащината фигура, но изразява амбивалентност и поставя условие за промяна в поведението му като предпоставка за възстановяване на контакта. Емоционалната реактивност при обсъждане на срещи с бащата сочи преживяване на несигурност и напрежение, което затруднява поддържането на стабилна и доверителна връзка към момента. По отношение на авторитета, данните не сочат бащата да функционира като устойчив емоционален и възпитателен авторитет в настоящия период. Детето не го посочва като фигура, към която се обръща за съвет или подкрепа, и не демонстрира вътрешно приета регулативна роля на бащата в ежедневието си. Авторитетът изглежда отслабен в контекста на продължителния конфликт и преживяното напрежение.

От анализа на наличните амнестични данни за И. И., вещите лица приемат, че се установяват данни за проблемно личностово и социално функциониране след навършване на пълнолетие. Данните сочат ранно начало на злоупотреба с психоактивни вещества, поведенческа фиксация към компютърни игри, професионална нестабилност, както и поведение с повишен риск (управление на МПС след употреба на алкохол, довело до временно отнемане на свидетелство за управление). Налице са свръхценни идеи (твърдения с ниска степен на вероятност) по отношение на бившата съпруга, което говори за възможни когнитивни изкривявания, тенденция към външна атрибуция на отговорността и снижена авторефлексия. В своята съвкупност описаните факти очертават модел на импулсивност, понижен самоконтрол, затруднения в устойчивото изпълнение на социални и професионални роли и вероятност за наличие на зависимо поведение. От проведеното клинично интервю, поведенческото наблюдение и резултатите от приложените психометрични методики не се установяват данни за психотична симптоматика, тежко психично разстройство или състояние, което да обуславя психична негодност за упражняване на родителски функции при нито един от родителите. При бащата се отчита повишено вътрешно напрежение, мисловна ригидност и затруднения в емоционалната регулация в условия на конфликт. Тези особености могат да повлияват комуникацията с детето и способността за гъвкаво адаптиране към неговите емоционални потребности, но не представляват клинично психично разстройство. Не се установяват данни за психотична дезорганизация или нарушена реалностна ориентация.

В заключението си вещите лица приемат, че при майката не се установяват данни за клинично значима психопатология. Наблюдава се ситуативно емоционално напрежение, свързано с междуродителския конфликт, при съхранена преценка за реалността и функционалност в родителската роля. По отношение на възприятието на ролите родител–дете, и двамата родители декларират ангажираност към детето. При бащата се отчита тенденция към пренасяне на конфликтната динамика в комуникацията с детето, което може да затруднява разграничаването между партньорския и родителския конфликт. При майката се наблюдава по-стабилно структурирана родителска позиция към настоящия момент. Не се установяват психични отклонения, които да изключват родителски капацитет при който и да е от родителите. Налице са обаче различия в степента на емоционална регулация и гъвкавост, които влияят върху начина на упражняване на родителската роля и върху актуалната емоционална среда за детето.

По отношение на майката вещите лица приемат, че е налице съхранен родителски капацитет. Майката осигурява ежедневна грижа, стабилна среда и последователност в отглеждането. Не се установяват психични отклонения, които да ограничават родителската функционалност. Демонстрира способност за разпознаване на емоционалните потребности на детето и подкрепа в образователното и социалното му развитие. Майката демонстрира възпитателски качества, съответстващи на възрастовите потребности на детето, при стабилна и последователна емоционална позиция.

По отношение на бащата приемат, че той притежава формален родителски капацитет и декларира ангажираност към детето. Не се установява психично разстройство, което да изключва родителска годност. Отчитат се обаче затруднения в емоционалната регулация в условия на конфликт, мисловна ригидност и тенденция към въвличане на детето в междуродителската динамика. Тези особености могат да ограничават ефективността на възпитателното му влияние към момента. Налице са потенциални възпитателски качества, които биха могли да бъдат подкрепящи при по-структурирана и емоционално стабилизирана комуникация с детето.

В заключението вещите лица приемат, че към момента бащата разполага с формален родителски капацитет и способност за самостоятелно вземане на решения, като може да осигурява задоволяване на базисните потребности на детето. Ефективността на упражняването на този капацитет обаче е повлияна от конфликтната динамика и отчитаните особености в комуникацията и саморегулацията. С оглед актуалното емоционално състояние на детето и отчетената реактивност при контакт с бащата, към настоящия момент би било по-подходящо упражняването на родителските функции да се осъществява в по-структурирана и подкрепяща среда, която да осигурява предвидимост и емоционална сигурност за детето. Между бащата и детето съществува връзка, формирана в ранните години от живота на детето. Към настоящия момент обаче тази връзка не може да бъде определена като пълноценна. Налице е емоционална дистанция и повишено напрежение при обсъждане на контакт с бащата. Детето не демонстрира пълно отхвърляне, но поставя условие за промяна в поведението му като предпоставка за възстановяване на по-близки отношения. Липсват данни бащата към момента да функционира като стабилен източник на емоционална подкрепа и сигурност. Връзката може да бъде определена като нарушена и напрегната, с потенциал за развитие при редуциране на конфликтната динамика и подобряване на качеството на взаимодействието.

От проведените психиатрично и психологично изследвания не се установяват характерни и достатъчни индикатори за наличие на синдром на родителско отчуждение към нито един от родителите. ••• представя последователен и конкретен разказ, основан на лични преживявания, с емоционална автентичност и без данни за заучени формулировки или външно индуцирано негативно отношение. Наблюдаваната дистанция спрямо бащата има защитен характер и е свързана със субективно преживяна емоционална несигурност, а не с безкритична идеализация на другия родител или тотално „черно-бяло“ мислене. Към настоящия момент изразеното нежелание за контакт следва да се интерпретира като реакция на преживян емоционален дистрес, а не като резултат от родителско отчуждаване. Детето формулира конкретни поведенчески основания за нежеланието си за контакт с бащата и поставя условие за промяна в неговото поведение като предпоставка за възстановяване на отношенията. Налице е амбивалентност, а не тотално и безкритично отхвърляне на родителската фигура. От събраните данни се установява, че детето възприема бащата като значима, но към момента напрягаща фигура в своя живот. В изказванията си то го описва като човек, който крещи, обвинява и въвлича в конфликта с майката, което поражда у него чувство на несигурност и емоционален дискомфорт. В същото време не се установява пълна девалвация на бащината фигура. Детето не отрича биологичната и социалната му роля, но поставя условие за промяна в поведението му като предпоставка за възстановяване на по-позитивни отношения. Това сочи наличие на амбивалентност, а не тотално отхвърляне. Към момента бащата не се възприема като стабилен източник на емоционална подкрепа и сигурност, а по-скоро през призмата на конфликт инапрежение; възприятието е емоционално натоварено и формирано на база конкретни преживявания.

С оглед актуалното емоционално състояние на детето и наблюдаваната реактивност при контакт с бащата, експертите приемат, че рязко и неконтролирано разширяване на контактите към настоящия момент би могло да доведе до засилване на тревожността, напрежението и вътрешния конфликт у детето. Налице са данни за емоционална чувствителност при обсъждане на срещи, което предполага повишен риск от дестабилизация при внезапна промяна в режима. При осъществяване на контактите в структурирана, предвидима и подкрепяща среда, с постепенно увеличаване на времетраенето и при намаляване на конфликтната динамика, е възможно напрежението да бъде редуцирано и отношенията да се стабилизират. Към момента разширяването на контактите следва да бъде съобразено с емоционалната готовност на детето и да се реализира поетапно, с оглед запазване на психичната му стабилност и сигурност.

В проведено о.с.з. вещите лица поддържат заключението си. Д-р. Т. изтъква, че неприятните преживявания на детето са свързани по скоро с оглед интензивната конфликтна динамика между родителите и липсата на разбиране от бащата, към нуждите на детето. То споменава, че той му викал, обиждал го, такива едни неща, които в никакъв случай не са шок, а са неприятно преживяване и в контекста на пред пубертетната възраст дават това преживяване неприятно за детето. Конфликта на лоялност е феномен, който се позитивира, само когато има родителско отчуждение. В случая няма родителско отчуждение на детето към бащата, затова няма и предпоставки за конфликт на лоялност. Има едни преживявания, неудоволствени, неприятни, леко застрашаващи, но детето е привързано към баща си, то по принцип, даже то някъде го казва в интервюто „Аз искам да се виждам с него, но да не се държи така“. Нещо повече детето даже казва времеви интервал. Той преди беше друг, сега е друг. Нека да започне да се държи нормално, детето няма нищо против да се вижда с баща си. Този конфликт, който те го триаголират на практика минава през детето и това му е много неприятно. Детето за възрастта си е доста зряло и има доста добро и вербално изразяване и доста добра авторефлексия, което беше изненада, защото тя не е много голяма, няма 12 г. Детето се изразява добре и наистина е съответна на преживяванията си.

По отношение заключението, че бащата има системност на употребата на алкохол изтъква, че при интервюто с бащата се забелязани някой чисто клинични симптоми, като например тремора на ръцете в 9 и 30 часа, поради което приема, че той най - вероятно има някаква злоупотреба. След това в цялостната анамнеза правят впечатления и други клинични факти, като например, че той е започнал рано употреба на психоактивни вещества, след това има зависимост, фиксация към компютърни игри. След това тази роля на работещ е била многократно компрометирана, защото има страшно много смени на работни места. Тези негови свръх ценностни твърдения също говорят за някакви леки нарушения, когнитивни нарушение от типа на това, че майката комуникира с криминално проявени, че е любовница на брат му. Изтъква, че би било много добре този аспект от функционирането на бащата да бъде подробно изследван, не заради друго, а защото това на практика е едно психично страдание и би трябвало да се лекува, ако се укаже, че го има. И ако то бъде терапевтирано това ще подобри присъствието на бащата в живота на детето. Тоест ще се намали конфликта между родителите и най - вероятно това ще подобри присъствието на бащата в живота на детето и в този смисъл е добре да бъде прецезирано. Бащата предоставя амбулаторните листи от посещения при психиатри и там диагнозата е тревожно, депресивно разстройство. Тревожно депресивните състояния всъщност са чест симптом на злоупотреба с вещества, и особено с алкохол, лекарства потискащи централната нервна система. Бащата най – вероятно има проблем с някаква зависимост или по-скоро злоупотреба. Не е зависимост въпреки, че тремора е признак на абстиненция и това повлиява неговото психично функциониране, социално - психично функциониране и неговите роли като баща и човек, който не може да работи, баща, родител, професионална реализация. Изтъква, че родителското отчуждение не е продукт на времето в което детето не вижда бащата. Родителското отчуждение е една динамика, която отчуждаващия родител залага, то ограничава, и настройва детето срещу бащата. Без бащата да има участие в това, без да има негативи. Всъщност качеството на контакта е важен, а не времето в което го има или го няма. Времето не е критерий за това дали има или няма родителско отчуждение. Динамиката между отчуждаващия родител и детето и отчуждения, там се крие. Защото в тази връзка толкова много хора пътуват и ги няма с месеци и децата им не са отчуждени, защото никоя майка не си отчуждава детето от баща му, ако не иска да го направи.

Вещото лице ••• изтъква, че няма данни нито от психологичното изследване, нито в поведението на детето за страх и шок. Изтъква, че детето вербализира страх от бащата, защото обижда майка й. Това е относимо, тъй като майката е основния грижещ се родител към момента и всяка една заплаха към майката, представлява заплаха за физическото оцеляване на детето. Освен това има и ембивалентно преживяване по отношение на бащата. Той не се описва като изцяло лош, тази ембивалентност, да той има и добри черти има и лоши черти е абсолютно нормално възприятие на детето за бащата и тук няма как. Има си едната и другата страна на родителя и той не е в изцяло негативни окраски, както би се очаквало при едно родителско отчуждение при един конфликт на лоялност, който също е явление на родителското отчуждение. Детето обосновава отказа си да се види с баща си и казва, ако той се държи по добре, ако той промени поведението си, аз бих се срещала с него, и това е много ясно показано в интервютата и при психиатъра и при мен клиничния психолог.

В хода на производството по искане на страните бяха събрани гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и ги приобщава към доказателствения материал по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:

Предявени са главна и насрещна искови претенции с правно основание чл.59, ал.9 СК– за изменение режима на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските плава.

В настоящият случай няма спор, че страните са сключили граждански брак, който е прекратен по силата на Решение № ••• от ••••г., по гр. дело № ••• от 2015г. на ВРС. Безспорно между страните е, че от брака си имат дете – ••• И.ова И.а, ЕГН:••••••••••, родена на ••••г. Безспорно между страните е, че упражняването на родителските права на непълнолетното дете е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето както следва:

• всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване;

• един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

• на всяка четна година, първия ден от началото на Коледните празници в часовете от 9.00ч до 15.00ч.,

• на всяка нечетна година - първия ден от началото на Великденските празници в часовете от 9.00ч до 15.00ч.,

• както и в часовете от 14.00 часа до 16.00 часа на рождения ден на детето - 23-ти септември.

От събраните и приложени по делото писмени доказателства и от събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира за безспорно, че бащата е изключително привързан към своята дъщеря. Косвена индиция за това са и множеството инициирани от негова страна против настоящата ищца съдебни производства и сезиране на различни държавни институции, свързани с упражняването на родителските права на детето.

В изготвения от ••• социален доклад се изтъква, че д о месец май 2025 год. детето е осъществявало регулярни срещи с баща си. След възникнал конфликт между тях. Изтъква се, че ••• категорично отказва да посещава баща си, като е налице нарушена емоционална връзка между детето и родителя. Отбелязва се, че майката М. Й. заявява желание съдът временно да определи режим на лични отношения между ••• и баща й, който да се осъществява в присъствието на специалисти. От своя страна бащата И. И. настоява за по-широк режим на лични контакти. Самото дете изразява предпочитание срещите да се провеждат в присъствието на социален работник, тъй като това би й осигурило чувство за спокойствие и сигурност. С оглед възникналите трудности в комуникацията и прекъснатите контакти между детето и бащата, е извършена оценка на необходимостта от подкрепа. В резултат майката и детето са насочени към социални услуги и ги ползват към момента. Бащата е информиран за възможността да се включи в предоставяната услуга, но до момента не е предприел участие.

В становището си Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Варна приемат, че в най-добрия интерес на ••• е да бъде възстановена и съхранена емоционалната връзка с бащата. Необходимо е контактите между тях да бъдат възобновени, но предвид настоящата ситуация е препоръчително първоначално срещите да се провеждат в протективна среда - Контактен центьр, под наблюдението на специалисти. Също така е целесъобразно детето и двамата родители да ползват социални услуги, насочени към подобряване на комуникацията, преодоляване на напрежението и подкрепа в родителските умения.

На следващо място приемат, че е в интерес на детето, на основание чл. 138а, т. 3 СК с решението си съдът да постанови задължително ползване на социална услуга в общността от двамата родители и детето, с цел преодоляване на проявите на родителско отчуждение и подпомагане възстановяването на пълноценни контакти между ••• и нейния баща.

В заключението по допуснатата СППЕ вещите лица установяват, че развитието на детето към момента съответства на възрастовата норма, при наличие на емоционално напрежение, свързано с междуродителския

конфликт. От събраните данни се установява, че към момента контактът с бащата е свързан при детето с повишено емоционално напрежение. При обсъждане на среща с него се наблюдават тревожност, разплакване и соматични прояви на напрежение, като реакциите са последователни и съдържателно съответстват на заявените от детето преживявания. Детето описва преживяване на обвиняване, крещене и въвличане в конфликта между родителите, което субективно възприема като неприятно и отблъскващо. Налице е ясно формулирана позиция, че би възстановило контакта при промяна в поведението на бащата, което сочи наличие на амбивалентност, а не тотално отхвърляне. Не се установяват данни за психотравматична симптоматика или клинично разстройство, но е налице емоционална реактивност, свързана с взаимодействието с бащината фигура. В този смисъл влиянието към настоящия момент може да бъде определено като напрягащо и конфликтно. От данните по делото не се установяват категорични доказателства, че бащата системно подпомага развитието на самостоятелно мислене и автономно вземане на решения у детето към настоящия момент. В интервюто той декларира, че дава право на мнение, различно от неговото, но не представя конкретни примери за ситуации, в които е насърчавал детето да взема самостоятелни решения в по-широк контекст. Наблюдаваната динамика в комуникацията и описанията на детето сочат, че при конфликтни ситуации разговорът често се насочва към обвинения или контрол, което може да затруднява свободното изразяване на позиция от страна на детето. Същевременно детето демонстрира способност за самостоятелно формулиране на мнение и поставяне на граници, което показва наличие на развита автономност, но не може да бъде пряко свързано с активна подкрепа от страна на бащата в настоящия период. Вещите лица приемат, че не се установяват данни бащата към момента ефективно да подпомага развитието на самостоятелност в условията на напрегнати отношения, като конфликтната динамика вероятно ограничава този процес. Изтъкват, че родителите са се разделили, когато детето е било на приблизително година и половина, поради което самият факт на раздялата не представлява пряко преживяно травматично събитие в съзнателната му биография. Детето е израснало в условия на разделени родители и тази семейна структура е част от ранната му житейска среда. Данните сочат, че по-съществено влияние върху емоционалното му състояние оказват продължаващите и ескалирали

конфликтни отношения между родителите в по-късен етап. Повишеното напрежение, въвличането в междуродителски спорове и преживяването на обвинения създават емоционално натоварване и усилват реактивността на детето спрямо бащата. Към момента влиянието може да бъде определено като умерено, проявяващо се в ситуативна тревожност и напрежение в контекста на контактите, без данни за тежка психична дезадаптация. Основният рисков фактор не е ранната раздяла, а текущата конфликтна динамика между родителите. От събраните данни се установява, че детето към момента демонстрира страх и повишено напрежение, свързани основно с контактите с бащата. В изказванията си то заявява притеснение от неговото поведение, описвано като крещене, обвиняване и въвличане в конфликтни ситуации, както и страх от непредвидими реакции. Наличието на страхови преживявания се свързва с по-късен етап от развитието, когато конфликтът между родителите е ескалирал и детето е започнало по-активно да осъзнава съдържанието и последиците от тези отношения. Данните не сочат страхът да е резултат от внезапно събитие, а по-скоро от натрупване на напрегнати и конфликтни взаимодействия. Не се установяват данни за генерализирана тревожност или широкоспектърни страхове извън контекста на отношенията с бащата. Страхът изглежда ситуативен и свързан конкретно с определен тип поведение и динамика, а не с цялостна родителска фигура в абстрактен план. От данните по делото се установява, че детето има формирани възрастово адекватни представи за бъдещето, включително образователни и личностни стремежи. То споделя интереси, училищни планове и намерения, съответстващи на етапа на ранна юношеска възраст. Налице е ориентация към развитие и социална реализация, без данни за песимистични или дезадаптивни очаквания за бъдещето. По отношение на страховете, те са свързани предимно с продължаване на конфликтната динамика между родителите и с преживяване на напрежение в контактите с бащата. Детето формулира притеснение от поведение, което възприема като обвиняващо или агресивно, както и очакване за промяна като условие за възстановяване на по-спокойни отношения. Не се установяват генерализирани страхове, свързани с училище, социална среда или личностна реализация. Страховите преживявания са ситуативни и концентрирани основно в контекста на междуродителските отношения. Желанията на детето са насочени към стабилност, предвидимост и нормализиране на отношенията, а страховете му произтичат от преживяното напрежение в семейната динамика, без данни за тежка или генерализирана тревожност. От събраните данни се установява, че между детето и бащата има изградена привързаност, формирана в по-ранните години от развитието. Към настоящия момент обаче тази връзка е значително напрегната и емоционално дистанцирана. Детето не демонстрира пълно отхвърляне на бащината фигура, но изразява амбивалентност и поставя условие за промяна в поведението му като предпоставка за възстановяване на контакта. Емоционалната реактивност при обсъждане на срещи с бащата сочи преживяване на несигурност и напрежение, което затруднява поддържането на стабилна и доверителна връзка към момента.

По отношение на авторитета, данните не сочат бащата да функционира като устойчив емоционален и възпитателен авторитет в настоящия период. Детето не го посочва като фигура, към която се обръща за съвет или подкрепа, и не демонстрира вътрешно приета регулативна роля на бащата в ежедневието си. Авторитетът изглежда отслабен в контекста на продължителния конфликт и преживяното напрежение. От събраните данни се установява, че детето възприема бащата като значима, но към момента напрягаща фигура в своя живот. В изказванията си то го описва като човек, който крещи, обвинява и въвлича в конфликта с майката, което поражда у него чувство на несигурност и емоционален дискомфорт. В същото време не се установява пълна девалвация на бащината фигура. Детето не отрича биологичната и социалната му роля, но поставя условие за промяна в поведението му като предпоставка за възстановяване на по-позитивни отношения. Това сочи наличие на амбивалентност, а не тотално отхвърляне. Към момента бащата не се възприема като стабилен източник на емоционална подкрепа и сигурност, а по-скоро през призмата на конфликт и напрежение; възприятието е емоционално натоварено и формирано на база конкретни преживявания.

От приложеното по делото заключение по допуснатата комплексна СППЕ не се установява някакво психично заболяване на бащата. В същото време вещите лица след подробно проведено проучване на детето и двамата родители безспорно установяват данни за проблемно личностово и социално функциониране след навършване на пълнолетие от страна на бащата – ответ.И.. Данните сочат ранно начало на злоупотреба с психоактивни вещества, поведенческа фиксация към компютърни игри, професионална нестабилност, както и поведение с повишен риск (управление на МПС след употреба на алкохол, довело до временно отнемане на свидетелство за управление). Налице са свръхценни идеи (твърдения с ниска степен на вероятност) по отношение на бившата съпруга, което говори за възможни когнитивни изкривявания, тенденция към външна атрибуция на отговорността и снижена авторефлексия. В своята съвкупност описаните факти очертават модел на импулсивност, понижен самоконтрол, затруднения в устойчивото изпълнение на социални и професионални роли и вероятност за наличие на зависимо поведение. От проведеното клинично интервю, поведенческото наблюдение и резултатите от приложените психометрични методики не се установяват данни за психотична симптоматика, тежко психично разстройство или състояние, което да обуславя психична негодност за упражняване на родителски функции при нито един от родителите. При бащата се отчита повишено вътрешно напрежение, мисловна ригидност и затруднения в емоционалната регулация в условия на конфликт. Тези особености могат да повлияват комуникацията с детето и способността за гъвкаво адаптиране към неговите емоционални потребности, но не представляват клинично психично разстройство. Не се установяват данни за психотична дезорганизация или нарушена реалностна ориентация.

Вещите лица заключават, че при майката не се установяват данни за клинично значима психопатология. Наблюдава се ситуативно емоционално напрежение, свързано с междуродителския конфликт, при съхранена преценка за реалността и функционалност в родителската роля.

По отношение на възприятието на ролите родител–дете, и двамата родители декларират ангажираност към детето. При бащата се отчита тенденция към пренасяне на конфликтната динамика в комуникацията с детето, което може да затруднява разграничаването между партньорския и родителския конфликт. При майката се наблюдава по-стабилно структурирана родителска позиция към настоящия момент. Не се установяват психични отклонения, които да изключват родителски капацитет при който и да е от родителите. Налице са обаче различия в степента на емоционална регулация и гъвкавост, които влияят върху начина на упражняване на родителската роля и върху актуалната емоционална среда за детето.

Вещите лица заключават, че бащата притежава формален родителски капацитет и декларира ангажираност към детето. Не се установява психично разстройство, което да изключва родителска годност. Отчитат се обаче затруднения в емоционалната регулация в условия на конфликт, мисловна ригидност и тенденция към въвличане на детето в междуродителската динамика. Тези особености могат да ограничават ефективността на възпитателното му влияние към момента. Налице са потенциални възпитателски качества, които биха могли да бъдат подкрепящи при поструктурирана и емоционално стабилизирана комуникация с детето. Към момента бащата разполага с формален родителски капацитет и способност за самостоятелно вземане на решения, като може да осигурява задоволяване на базисните потребности на детето. Ефективността на упражняването на този капацитет обаче е повлияна от конфликтната динамика и отчитаните особености в комуникацията и саморегулацията. Установяват, че между бащата и детето съществува връзка, формирана в ранните години от живота на детето. Към настоящия момент обаче тази връзка не може да бъде определена като пълноценна. Налице е емоционална дистанция и повишено напрежение при обсъждане на контакт с бащата. Детето не демонстрира пълно отхвърляне, но поставя условие за промяна в поведението му като предпоставка за възстановяване на по-близки отношения. Липсват данни бащата към момента да функционира като стабилен източник на емоционална подкрепа и сигурност. Връзката може да бъде определена като нарушена и напрегната, с потенциал за развитие при редуциране на конфликтната динамика и подобряване на качеството на взаимодействието. От проведените психиатрично и психологично изследвания не се установяват характерни и достатъчни индикатори за наличие на синдром на родителско отчуждение към нито един от родителите. ••• представя последователен и конкретен разказ, основан на лични преживявания, с емоционална автентичност и без данни за заучени формулировки или външно индуцирано негативно отношение. Наблюдаваната дистанция спрямо бащата има защитен характер и е свързана със субективно преживяна емоционална несигурност, а не с безкритична идеализация на другия родител или тотално „черно-бяло“ мислене.

Към настоящия момент изразеното нежелание за контакт следва да се интерпретира като реакция на преживян емоционален дистрес, а не като резултат от родителско отчуждаване. Детето формулира конкретни поведенчески основания за нежеланието си за контакт с бащата и поставя условие за промяна в неговото поведение като предпоставка за възстановяване на отношенията. Налице е амбивалентност, а не тотално и безкритично отхвърляне на родителската фигура. Експертите заключават, че с оглед актуалното емоционално състояние на детето и отчетената реактивност при контакт с бащата, към настоящия момент би било по-подходящо упражняването на родителските функции да се осъществява в поструктурирана и подкрепяща среда, която да осигурява предвидимост и емоционална сигурност за детето. В заключението си приемат, че с оглед актуалното емоционално състояние на детето и наблюдаваната реактивност при контакт с бащата, рязко и неконтролирано разширяване на контактите към настоящия момент би могло да доведе до засилване на тревожността, напрежението и вътрешния конфликт у детето. Налице са данни за емоционална чувствителност при обсъждане на срещи, което предполага повишен риск от дестабилизация при внезапна промяна в режима.

Вещите лица приемат, че при осъществяване на контактите в структурирана, предвидима и подкрепяща среда, с постепенно увеличаване на времетраенето и при намаляване на конфликтната динамика, е възможно напрежението да бъде редуцирано и отношенията да се стабилизират. Към момента разширяването на контактите следва да бъде съобразено с емоционалната готовност на детето и да се реализира поетапно, с оглед запазване на психичната му стабилност и сигурност.

Съдът намира, че предвид настоящите отношения между баща и дъщеря, следва да бъдат предприети действия по тяхното нормализиране, като в същото време следва да бъде отчетено на първо място желанието на детето. Тези стъпки по нормализация биха могли да бъдат направени при осъществяване на контактите на бащата с дъщеря му ••• в присъствие на социален работник за определен период от време, а именно девет месеца, като в този период следва да бъдат проведени минимум 15 срещи.

В същото време режима на лични контакти не следва да бъде разширяван, поради събраните множество доказателства за нежелание към настоящия момент на детето да се среща с бащата. Т.е. евентуално разширяване на режима би довело единствено до ескалиране на конфликта между двамата родители и нови обвинения от бащата, че майката препятства упражняването на режима на лични контакти.

Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични контакти, който да бъде съобразен с необходимостта от провеждането му в присъствие на социален работник, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10ч. до 17 ч. в защитена среда в Комплекс за социални услуги, в присъствие на социален работник или психолог, като майката се задължава до води и взема детето от съответния център.

От събраните доказателства безспорно се установява, че майката полага добри и адекватни грижи за детето си, като видно от заключението на КСППЕ връзката дете-майка е изключително здрава и стабилна, дори до степен сливане на емоциите им. В същото време се установява, че бащата също е много привързан и има силно желание да допринесе за развитието на детето си чрез възпитанието и социализирането му. В този смисъл основата на проблема е разрива във взаимоотношенията между страните и въвличането на детето в родителския конфликт. В така създалата се ситуация, и двамата следва да направят отстъпки в името на "добруването" на детето. За да осъзнаят това и да предприемат съответни крачки в тази насока, те имат нужда от помощ и подкрепа. В този смисъл съдът намира, че освен да определи подходящ режим на лични контакти следва да насочи родителите и към ползване на услуги по реда на чл. 138а от СК.

Във връзка с преодоляване на родителския конфликт и въвличането на детето в него, както и с оглед изрично направеното в социалния доклад искане от страна на •••, съдът намира, че следва на основание чл. 138а, ал. 3 от СК да задължи родителите да ползват и социална услуга по консултиране относно повишаване на родителския капацитет в ситуация на раздяла за предотвратяване на въвличането на детето в конфликт на лоялност и родителско отчуждаване, както и за преодоляване на последиците от същото.

По отношение на разноските:

С Ищецът по главния иск не претендира разноски. Ищцата по насрещните искове и ответница по главния иск претендира присъждане на разноски.

Съгласно тълкувателно решение 3/2023 г. гр. София, 27.06.2024 год. тълкувателно дело № 3 по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска колегия е прието, че при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. Предвид изхода на спора, съдът намира, че по делото не следва да бъдат присъждани разноски.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд