Решение № 668 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1442/2025 г.

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

2. Образувано е по жалба на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ Пловдив към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр. Пловдив, [улица], срещу Решение № 389 от 04.11.2025г., постановено по а.н. дело № 20255220200100 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., с което е отменено Наказателно постановление № 13-35 от 26.11.2024 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ Пловдив към ИАРА, с което на Б. С. П. с [ЕГН] от с. Динката, община Лесичово, област Пазарджик, [улица], за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 600,00лв.

3. Поддържаните възражения са субсумирани в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Поддържа се, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми реквизити. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице и в съответствие с административно производствените правила. Актът за установяване на административно нарушение е подписан и връчен на жалбоподателя.

Счита се, че количеството риба, уловено от лицето може единствено да се приеме за утежняващо отговорността на нарушителя обстоятелство, както и да обоснове налагане на по-тежко административно нарушение, като за осъществяване на състава на нарушението, възведено в чл. 38. ал. 1 от ЗРА е достатъчно нарушителят да е уловил и една риба, която да е с размери под минимално допустимите, съгласно посоченото по- горе приложение.

Поддържа се, че процесното нарушение е описано пълно, точно и ясно от фактическа и правна страна в акта и в наказателното постановление. Индивидуализирано е в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено. Иска се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

4. Б. С. П. с [ЕГН] от с. Динката, община Лесичово, област Пазарджик, [улица], чрез пълномощника си адв. У., в представен по делото писмен отговор е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Сочи се, че в контекста на чл. 39 от ЗРА, процесната забрана по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, не се отнася за обектите, предназначени за аквакултури.

Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд в обжалваното решение.

Иска се съдебното решение да бъде оставено в сила, като в полза на пълномощника се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Районния съд е бил сезиран с жалба от Б. С. П., срещу НП № 13-35 от 26.11.2024 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ Пловдив към ИАРА, с което нему, за нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложена глоба в размер на 600,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № В 0034839 от 16.08.2024г, съставен от Г. Щ. Л. на длъжност „главен специалист“ в сектор „Рибарство и контрол – Пловдив“, отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, Пловдив. Обективираните в акта констатации са следните :

На 16.08.2024 г., в 10:00 ч. на баластриера „Динката“, находяща се в землището на с. Динката. обл. Пазарджик, е констатирано, че Б. П. извършва любителски риболов с 2 броя въдици в работно положение, с монтирани на тях по един брой кука. Уловил е шест броя риба от вида „каракуда“, които са с размери между 11 и 14см. Посочени са GPS координати: N 42°16'59“ Е 24°13'24“

Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА.

Акта е връчен на неговия адресат на 16.08.2024 г., без заявени резерви или възражения.

7. Тези констатации и правна квалификация са възприети изцяло и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление. Въз основа на тях и основание чл.75, ал.1 от ЗРА е наложена имуществена глоба в размер на 600,00 лв.

Според административно наказващия орган, в конкретния случай уловената риба е с размери по-малки от минимално допустимите 15 см., съгласно Приложение № 2 към ЗРА. Прието е още, че не са налице предпоставки, осъщественото от П. деяние да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, включително с оглед принципите установени в чл. 1, ал. 2 от ЗРА.

8. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд е приел, че фактите и обстоятелствата във връзка с осъщественото от П. деяние са несъмнено установени, като в случая то съставлява административно нарушение на чл.38, ал.1 ЗРА.

В противовес на възражението, поддържано от пълномощника на П., първостепенния съд е обсъдил съотнасянето на правилата установени в чл. 39 от ЗРА и чл. 38, ал. 1 от ЗРА, във връзка с дефиницията за „Аквакултури“ и „Баластриерни водоеми“, възведени в § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗРА, като е посочено, че в случая, деянието е извършено на баластриера „Динката“, която не е обект за аквакултури.

Прието от първоинстанционния съд обаче е, че в случая са допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

На първо място е прието, че с улова на всяка една от шестте броя риби, П. е извършил отделно административно нарушение по смисъла на чл. 18 от ЗАНН, за което следва да бъде определено отделно административно наказание. Пояснено от съда е, че от обстоятелството, че извършените нарушения са идентични и покриват състава на едно и също административно нарушение, не следва, че за всички нарушения трябва да се наложи едно единствено административно наказание. Според съда, в административнонаказателния процес липсва фигурата на продължаваното нарушение, за разлика от наказателния процес, където са уредени продължаваните престъпления.

9. На следващо място, констатирано от решаващия съд е, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е уловил шест броя риба от вида „каракуда“, които са с размери между 11-14 см., но липсва описание поотделно на размерите на всяка една от рибите. Пояснено от съда е, че именно фактическите твърдения за начина на извършване на нарушението, изложени изрично в наказателното постановление, формират пределите на доказване при преценка законосъобразността на същото, през призмата на събираните в съдебното производство доказателства.

ІV. За правото :

10. Националния правен ред, предвижда следната уредба на процесните обществени отношения :

Според чл. 38, ал. 1 от ЗРА, забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2, като в чл. 38, ал. 2 от ЗРА е указано, че при улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложение № 2 те се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им .

Според т. 30 от Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 от ЗРА, съставляващо списък на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми, относно вида „Златиста каракуда (Carassius carassius)“, минималния размер за улов е 15 см.

Според т. 31 от Приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 от ЗРА, съставляващо списък на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми, относно вида „Сребриста каракуда (Carassius gibelio)“, минималния размер за улов е 15 см.

11. На следващо място, съобразно чл. 39 от ЗНА, забраната по чл. 38, ал. 1 не се прилага при улов, пренасяне, превозване и продажба на риба и други водни организми от обектите, предназначени за аквакултури.

Според легалните определения, възведени в § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗРА, „Аквакултури“ са дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях, а „Баластриерни водоеми“ са изкуствени водоеми, образувани при добива на инертни материали, запълнени с вода.

Нарушаването на изискванията на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е обявено за административно нарушение, наказуемо с административно наказание по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗРА.

12. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на нормите, осигуряващи правото на страната, на участие и защита в рамките на административно наказателното производство.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

13. По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното :

Разбирането на административно наказващия орган, че както улова на отделна риба, която е с размери по-малки от допустимите, така и улова на всяко друго количество риби, които са с размери, по-малките допустимите, съставлява едно и също нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е неправилно. Този нормативен текст обаче, забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на „..риба…“, а не на риби или определени количества риби с размери по-малки от допустимите. След като улова на една риба с размери по-малки от допустимите съставлява административно нарушение, то уловът на всяка следваща риба с размери под допустимите представлява отделно, самостоятелно административно нарушение. Подробни съображения в тази насока каза се, са развити в обжалваното съдебно решение.

14. В случая, правилно районния съд е констатирал, че описанието на деянието, съставляващо административно нарушение е непълно и неточно. Нито контролния, нито административно наказващия орган са посочили, измерената дължина на всяка една от процесните шест риби. Това нарушение, правилно е прието от районния съд за съществено. При положение, че петте риби са само с един сантиметър по-къси от допустимото, то това би било основание, на преценка да се постави възможността, случая да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

15. Все в този контекст, трябва да се констатира, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито пък в наказателното постановление е посочено, какъв е бил конкретния вид на уловената риба – дали става реч за вида „Златиста каракуда (Carassius carassius)“, в който случай, нарушението би следвало да се квалифицира като такова по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, във връзка с т. 30 от Приложение № 2 към ЗРА или от вида „Сребриста каракуда (Carassius gibelio)“, в който случай, нарушението би следвало да се квалифицира като такова по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, във връзка с т. 31 от Приложение № 2 към ЗРА.

16. Точното спазване и прилагане на закона е задължение както за гражданско правните субекти, така и за контролните и административно наказващите органи.

Както улова на риба, която е с дължина 1 сантиметър по-малко допустимото е административно нарушение и основава налагането на административно наказание, така и непълното и неточно описание на нарушението в акта и в наказателното постановление е нарушение на административно производствените правила и е основание, постановлението да бъде отменено. Липсата на описание на основни елементи от състава на нарушението, винаги съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление. Този порок не се санира в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото липсата на описание на съществени елементи от състава на нарушението е недостатък както на акта, така и на наказателното постановление.

17. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административно наказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административно наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното не излагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

Ясно е при това положение, че прежде цитираните части от акта за установяване на административно нарушение и от наказателното постановление, не дават задоволително описание на обекта на осъщественото от П. деяние. Разпоредбата на закона е ясна и категорична. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочат законните разпоредби които са нарушени. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно наказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е съответно нарушената материално правна разпоредба. Правоприлагането по принцип и в частност административно наказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

V. За разноските:

18. По делото е представен списък за разноските, от който е видно, че претендираните разноски в касационното производство съставляват 400,00лв.(тоест € 204,52), адвокатско възнаграждение, определени по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В тази насока е представен Договор за правна защита и съдействие № 104 от 22.12.2025 г.

Ето защо, Съдът