Решение № 142 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 435/2026 г.

Производството е на основание чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушение и наказания/ЗАНН/. Образувано е по жалба от С. Х. П. с ЕГН-•••••••••• от гр.Т. ул.“П.С.К.“ № ••, против наказателно постановление №140/23.02.2026г., издадено от д-р Д. И. Д. – кмет на Община Търговище, с което на жалбоподателя, на основание чл. 426 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 172, т. 2 от ЗВМД. В жалбата си въззивникът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, излага доводи за това и моли съда да го отмени. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адвокат И. И. АК-Търговище, редовно упълномощен. По същество адв. И. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление и да им присъди направените разноски. Въззиваемата страна Община Търговище, се представлява от старши юрисконсулт Л. Ж., редовно упълномощен, който по същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: След като прецени обжалваното наказателно постановление, с оглед основанията, посочени в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят С. П. е собственик на куче порода „Американска акита“ . На 01.08.2025г. около 07.40 ч. в гр.Търговище, кв.“Вароша“, разхождайки домашния си любимец, допуснал кучето да създаде опасност за преминаващите хора, като е закачил кучето на железата пред църквата, за да се наплиска с вода. Закачайки така кучето, същото успява да се изхлузи от каишката и тръгва да бяга към моравата в посока център на гр.Търговище. В резултат на това нахапва по ръцете, краката и лицето П. П. По случая е образувана преписка вх.№ 1777/2025г. по описа на Районна прокуратура Търговище, за извършено престъпление по чл.325в, ал.1 от НК. С постановление от 07.10.2025г., преписката е приключила с отказа да се образува досъдебно производство и с постановление от 11.11.2025г.е изпратена по компетентност на Кмета на Община Търговище. Представена е и Заповед № РД-3-533/04.05.2026г. на Кмета на Община Търговище, с която на осн.чл.44, ал.2 от ЗМСМА са посочени длъжностните лица на които са възложени правомощия да съставят констативни протоколи, констативни актове, актове за установяване на административни нарушения и други неупоменати административни документи, но изискващи се по нормативната и поднормативната уредба на Република България и на Общински съвет-Търговище, по …. Закона за ветеринарномедицинската дейност…., в която е вписана и актосъставителката – Й. Е. С. – Ст.експерт в отдел „РРИ“. На 01.12.2025.г. св. Й. Е. С. – старши експерт в Община Търговище е съставила акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 13/приложено копие/ против С. Х. П., в присъствието на св.Д. В. В., за това, че на01.08.2025г. около 07.40 ч. в гр.Търговище, кв.“Вароша“, разхождайки домашния си любимец, допуснал кучето да създаде опасност за преминаващите хора, като е закачил кучето на железата пред църквата, за да се наплиска с вода. Закачайки така кучето, същото успява да се изхлузи от каишката и тръгва да бяга към моравата в посока център на гр.Търговище. В резултат на това нахапва по ръцете, краката и лицето П. П. АУАН е предявен на същата дата на С.П., който се запознал със съдържанието му и записал като възражения: "Касае се за случайно деяние по независещи от мен причини", подписал го и получил препис от него. В законоустановения тридневен срок няма депозирани писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на съставения акт д-р Д. Д. – кмет на Община Търговище е издал наказателно постановление № 140/23.02.2026г. /приложено копие/, като е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, за което на основание чл. 426 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева. Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 02.06.2026г. В съдебно заседание е разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Й. Е. С. и св.Д. В. В. Според показанията на Й.С. тя е работила само по материалите от досъдебното производство и преписката от РП-Търговище по Постановление от 11.11.2025г. и е съставила акт, като не е извършала реално проверка. Св.Д. В. установи, че е бил свидетел на връчване на АУАН на С.П. в сградата на Община Търговище, който го е подписал с възражения. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл. 283 от НПК. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията относно възникналия инцидент и действията на участващите в него животно (куче) и лица. От правна страна: Съдът, след като се съобрази с приложената административнонаказателна преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство, установи следното: По допустимостта на въззивната жалба: Наказателното постановление е връчено лично на С.П. на 02.06.2026г., видно от разписката към него, жалбата срещу него е подадена в Община Търговище на 05.06.2026г., и е входирана на същата дата. Жалбата е подадена в законния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от връчването на наказателното постановление, от процесуално легитимно лице, пред компетентния районен съд, в района на който е извършено нарушението, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. По компетентността: Акт за установяване на административно нарушение № 0000000013/01.12.2026г. е съставен от Й. Е. С. – старши експерт в Община Търговище и Заповед № РД-3-533/04.05.2026г. на кмета на Община Търговище, с която Й. С. е определена като длъжностно лице, което да съставя актове за установяване на административни нарушения по чл. 426 от ЗВД във връзка констатирани нарушения на разпоредбата на чл. 172, т. 1 и т. 2 от ЗВД, заверено копие от която е приложена към административнонаказателната преписка. Наказателно постановление № 140/23.02.2026г. е издадено от компетентен орган - Кмета на Община Търговище съгласно изискванията на чл. 472, ал. 4 от ЗВД. Съдът счита, че е спазена както процедурата по съставяне на АУАН, така и процедурата по предявяване на акта за подпис и връчване екземпляр от същия на жалбоподателя. АУАН и наказателното постановление са връчени лично на С. П.. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна. Актът и наказателното постановление са издадени в рамките на законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. При разглеждане на дела по обжалвани наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това ред. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила. Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следва да се отбележи, че обществените отношения, свързани с осъществяването, управлението и контрола на ветеринарномедицинската дейност, както и обществените отношения, свързани с отглеждането на домашни любимци кучета и контрола по спазване изискванията към тези дейности, са регламентирани от Закона за ветеринарномедицинската дейност. От приетата фактическа обстановка безспорно се извежда правния извод за осъществен фактически състав на чл. 172, т. 2 от ЗВД, тъй като жалбоподателят С. Х. П., като собственик на домашен любимец – куче, порода „Американска акита“ на посочените дата и място не е взел мерки животното да не създава опасност за други хора и животни, като не само, че неговото куче е създало опасност, но е нахапало и нанесло вреди на друго лице. Разпоредбата на чл. 172, т. 2 от Закон за ветеринарномедицинската дейност задължава собствениците на домашни любимци да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни. Според нормата на чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните собственикът на животно - компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, а според ал. 2 на цитираната правна норма собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Безспорно е установено по делото /основно от описаните в акта и наказателното постановление факти и обстоятелства (които не се оспорват от жалбоподателя)/, че последният като собственик на куче от порода „Американска акита“, не изпълнил задължението си да вземе мерки същото да не създава опасност за хората и за другите животни. Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закон за защита на животните, собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора. В тази връзка следва да бъдат установени какви грижи за кучето са били положени точно на инкриминираната дата и дали същите са били достатъчни, за да предотвратят неблагоприятните последици. От описаната фактическа обстановка се установява, че на 01.08.2026г. грижата за животното – куче порода "Американска акита" е била предоставена на С.П., който е ангажиран и с отглеждането му. Поради това и кучето е било изведено на разходка сутринта на повод, но без да му е бил поставен намордник. Изрично в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 Закон за ветеринарномедицинската дейност се забранява извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. В конкретния случай кучето е порода "Американска акита“, някога наричана „Големи японски кучета“. Тази порода се описва като:..“ големи и мощни кучета, които се характеризират с много сила и достойнство. Гордата им осанка и стойка се подчертава от малките им уши и тъмни очи. Гъстата им плюшена козина, в цветове, като червено-бежово, тигрово, бяло или сусам, е впечатляваща. Височината на възрастните мъжки е 64-70 см , а на женските – 58-64 см. Теглото им варира от 34 до 50 кг.“ Като характер породата се описва по следния начин : „Аме риканската акита е смело куче, интелигентно, привързано, внимателно, послушно, но понякога буйно. Независима и спокойна, тя е недоверчива към непознати и може да бъде особено защитна. Отличен пазач, който лае малко, освен ако не му липсва активност.“ Предвид тези характеристики, съдът счита, че стопанинът е бил длъжен да постави намордник на кучето при разходка, за да предотврати негова необоснована агресия. Кучето е едро и мощно и трудно се удържа на повод. Ако по време на разходката животното не е било с поставен намордник, защото стопанинът му е разчитал, че може да контролира поведението и реакциите му, то след като е решил да закачи повода му на железата пред църквата е следвало, задължително да му постави намордник, както и да провери, дали каишката не се е разхлабила, защото животното вече не е било под прекият му надзор и контрол. Именно поради това негово бездействие кучето е успяло да се измъкне от каишката и да нахапе случайна минувачка, причинявайки и вреди. Поставен намордник при всички случаи би предотвратил нахапването. Като собственик на кучето С.П., за което безспорно той е полагал грижи е имал задължението да го постави в такива условия на контрол, че да предотврати възможността същото да нападне човек на обществено място. Ето защо съдът приема, че санкционираният нарушител действително е осъществил състава на нарушение по чл. 172, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и следва да носи административнонаказателна отговорност за него, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Не са налице основания случаят да бъде счетен за случайно деяние, тъй като няма такова. Напротив, касае се за собственик на куче, който не е осигурил поведение на кучето, безопасно за живота, здравето и спокойствието на гражданите, тъй като в момента на инцидента кучето е било с повод, закачено на железа, без намордник, по начин който е създал опасност за хора и други животни. Определено фактическата обстановка не сочи на случайно деяние, доколкото от бездействието на нарушителя не само, че е създадена опасност, но са и налице вредни последици – нахапана жена. По вида и размера на наказанието: Правилно е издирена и санкционната разпоредба, а именно нормата на чл. 426 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Същата предвижда за констатирани нарушения чл. 172, т. 2 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, наказание "глоба" за виновните лица, които не изпълнят задължение по чл. 172, т. 1 или т. 2 от ЗВМД в размер на 100 лева. Административно наказващият орган е определил санкция съобразно фиксирания в закона размер, поради което и не е нужна индивидуализация съобразно чл. 27 от ЗАНН, както и липсва възможност за корекция от страна на съда. По разноските: На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство юрисконсулт на Община Търговище е извършил процесуално представителство, но тъй като от страната не постъпи молба за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока. От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, с подаване н ажлбата, но той няма право на такива предвид изхода на спора – потвърждаване на обжалваното наказателното постановление с оглед разпоредбата от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. С оглед горното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано. Мотивиран от горното, съдът