Решение № 16 от 9.1.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 659/2025 г.

дело № 20251700500659 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 699/11.07.2025 г. по гр. дело № 1416/2024 г. на Районен съд – Перник е оставена без уважение молбата по чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК на А. И. В. срещу Л. И. Л. за изменение чрез ограничаването му на режима на лични отношения на роденото на ••• тяхно общо малолетно дете Л. Л. Л., установен със съдебна спогодба от ••• по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд Перник. С решението съдът е отменил служебно на основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК установения с тази съдебна спогодба режим на лични отношения на бащата с детето, като вместо това е определил следния режим: -всяка четна според поредния й номер в годината седмица за времето от 17.30 часа в петък до 08.00 часа в понеделник сутрин на следващата седмица, като в учебно време бащата взима детето от детска градина/училище и го връща преди началото на занятията в съответното заведение (за първа седмица от годината се счита тази, която съдържа първия четвъртък от новата година, тоест поне четири от седем дни са от новата година); В случаите когато съботният или неделният ден е официален празник и поради тази причина понеделник е почивен ден, както и в случаите когато понеделник е официален празник, следващ падащите се на бащата събота и неделя, бащата следва да връща детето в училище в първия работен вторник. -три пъти по 10 дни в месеците юни, юли и август по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения й годишен отпуск, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05. всяка година за рождените дни на бащата, на неговите родители, на съжителката на бащата и на нейното дете; -всяка нечетна година през първата половина на зимната учебна ваканция, както и на пролетната учебна ваканция, като ако съответната ваканция е от нечетен брой дни, поголямата с един ден половина се полага на майката; -всяка четна година през втората половина на зимната учебна ваканция, както и на пролетната учебна ваканция, като ако съответната ваканция е от нечетен брой дни, поголямата с един ден половина се полага на майката; -всяка нечетна година за Великденските празници, като бащата взима детето в 17.30 часа на Велики четвъртък от детска градина/училище и го връща в първия учебен вторник (Светли вторник) в детска градина/училище не по-късно от началото на занятията в съответното заведение; -всяка нечетна година на рождения ден на детето. -На рождените дни на майката, на нейните родители и на другото дете на майката детето следва да бъде при майката. С решението съдът задължава бащата да спазва стриктно и безусловно всички медицински и фармацевтични предписания по отношение на детето. С постановеният краен акт, първата инстанция задължава майката незабавно след влизане в сила на решението да информира администрацията в детската градина/училището на детето, че в определените му за това дни бащата лично или чрез дядото по бащина линия ще взима детето, като посочи техните три имена. Съдът разяснява на майката, че е в правомощията на бащата, в случай на необходимост, да възлага грижите на детето, когато то е при него, на своите родители или на съжителката си. С постановеното решение районният съд задължава всеки един от двамата родители да информира другия за възникнал здравословен проблем при детето, след като първо се е погрижил за решаването му, като освен в изключителни случаи информацията следва да е кратка, ясна и точна, а общуването по този повод да се състои от едностранното изявление на родителя, при когото в този момент се намира детето, а не от диалози (въпроси и отговори). Задължава се майката, освен в изключителни случаи, когато детето е при бащата, да звъни на детето само по един на път на ден за телефонен разговор до 15 минути, без включена камера, и да се въздържа от въпроси по всички други комуникационни канали както към бащата, така и към детето. Задължава бащата да насърчава детето за провеждането на тези разговори, като само в случай че детето по независещи от него (бащата) причини и въпреки насърчението му не желае да проведе телефонен разговор с майката, бащата има задължение да изпрати до 22.00 часа на майката кратко, ясно и точно съобщение за състоянието и преживяванията на детето през деня, без да отговаря на последващи въпроси. Задължава бащата при изявено от самото дете желание за повече телефонни разговори с майката да не ограничава тази комуникация. Задължава майката веднъж седмично, в седмиците, когато детето не е при бащата, да насърчава провеждането на телефонен разговор между бащата и детето. Задължава майката при изявено от самото дете желание за повече телефонни разговори с бащата да не ограничава тази комуникация. Напътва страните да решават всички възникнали помежду им спорове, касаещи детето, само с посредници – адвокати, психолози, медиатори. Указва на страните, че за обезпечаване на доброто психическо състояние на детето следва да: -нормализират комуникацията помежду си относно детето, като за целта първо всеки един от тях трябва да коригира собствените си дефицити, констатирани в мотивите на настоящото решение; -преустановят подаването на необосновани сигнали до органите на полицията, прокуратурата и съда, а да се обръщат към тези органи само в изключителни случаи. Задължава на основание чл. 138а, ал. 3 СК родителите А. И. В. и Л. И. Л. да ползват самостоятелно и заедно с детето Л. Л. Л., социални услуги с цел преустановяване на негативните поведенчески прояви на детето, преодоляване на родителския конфликт и повишаване на родителския капацитет, като по отношение на детето се възобнови услугата психологическо консултиране и социална работа и посредничество в ЦСРИ „Т. А.“ към Фондация „П.У.Л.С.“ за срок от две години при госпожа И.К., а по отношение на родителите след съгласуване ДСП Перник и ДСП •••, ••• следва да определят дали е достатъчно родителите да се включат в социалната услуга на детето или е необходимо да ползват други услуги самостоятелно или съвместно и за какъв срок. Задължава ДСП Перник, ДСП Слатина, гр. София и ЦСРИ „Т. А.“ към Фондация „П.У.Л.С.“ да изготвят и депозират по настоящото дело доклади за положението на детето и взаимоотношенията между родителите в шестмесечен срок от влизане в сила на решението. Задължава ДСП Перник, ДСП Слатина, гр. София и ЦСРИ „Т. А.“ към Фондация „П.У.Л.С.“ при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да уведомят съда по делото – Районен съд Перник, който, ако интересът на детето го изисква, ще предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП Перник и ДСП Слатина също могат да направят искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК. Увеличава, считано от предявяване на иска - 29.03.2024 г., на основание чл. 59, ал. 9 СК вр. чл. 150 СК, установената със съдебна спогодба от 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд Перник, I гр. с-в месечна издръжка, дължима от бащата на детето от 200 лв. на 350 лв., платима до 10-то число на съответния месец чрез майката, ведно със законната лихва от забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ този иск за горницата над 350 лв. до пълния му размер от 500 лв. Указва на Л. И. Л., ЕГН ••••••••••, да спазва задължението си по т. 3.3 от съдебната спогодба, като независимо от определената месечна издръжка в размер на 350 лв. участва наравно в съответните разноски за детето, свързани с неговото образование и обучение, участие в спортни и културни събития, зелени и спортни училища, лагери, занимални и др., включително като незабавно започне да заплаща ежемесечно половината от разходите за допълнителните занимания на детето в детската градина, за което УКАЗВА на майката да му изпраща по имейл ежемесечен разходен документ, издаден от детската градина, въз основа на който документ да може да изчисли припадащата му се част. С решението съдът не е присъдил разноски на страните в производството. В срок е постъпила жалба от А. В., чрез адв. Т., с която се обжалва решението на РС – Перник в частта, в която е оставил без уважение исковата молба по чл. 59, ал.9 във вр. е чл. 127, ал.2 от СК от А. И. срещу ответника Л. Л. въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, в частта, посредством която на основание чл. 59, ал.9 във вр. с чл. 127, ал.2 от СК първоинстанционният съд е отменил служебно /ех officio/ установения посредством съдебна спогодба по чл. 127, ал.1 от СК относно родителските права, местоживеенето на малолетното дете, режима на лични отношения с другия родител и издръжката на детето, одобрена посредством протоколно определение на PC-Перник, постановено по гр.д. №1962/2022 г. на РС-Перник, режим на лични отношения на бащата с детето, определяйки вместо него индивидуализиран в обжалвания съдебен акт режим на лични отношения, в частта, в която съдът задължава ищцата А. И. да информира администрацията на детската градина/училището на детето, че в определените за това дни бащата лично или чрез дядото по бащина линия ще взима детето, посочвайки техните три имена, задължава също така И., освен в изключителни случаи, когато детето е при бащата, да звъни на малолетното дете Л. Л. Л. само по един път на ден за телефонен разговор до 15 минути, без включена камера, както и да се въздържа от въпроси по всички други комуникационни канали както към бащата, така и към детето, обжалва също така изрично и категорично постановения първоинстанционен акт и в частта, посредством която и на основание разпоредбата на чл. 138а, ал.3 от СК РС-Перннк задължава ищцата А. И. /понастоящем В./ да ползва както самостоятелно, така и заедно с малолетния си син социални услуги с цел преустановяване на негативни поведенчески прояви на детето, преодоляване на родителския конфликт и повишаване на родителския капацитет, като по отношение на детето се възобнови услугата психологическо консултиране и социална работа и посредничество в ЦСРИ „Т. А.“ към Фондация ..П.У.Л.С.“ за срок от две години при И.К., а по отношение на родителите след съгласуване ДСП - Перник и ДСП - Слатина - гр. София следва да определят дали е достатъчно родителите да се включат в социалната услуга на детето или е необходимо да ползват други услуги самостоятелно или съвместно и за какъв срок. включително и по отношение на субсидиарните задължения, вменени от Съда по силата на чл. 138а, ал. 3 от СК на ДСП- гр. Перник, ДСП Слатина-гр. София, и ЦСРИ „Т. А.“ към фондация „П.У.Л.С.“, както и посредством настоящата въззивна жалба обжалвам съдебното решение, постановено на 11.07.2025 г., и в частта, посредством която първоинстанционният съд отхвърля предявения от ищцата иск за увеличаване размера на месечната издръжка, дължима от страна на ответника Л. в полза на малолетния му син Л. Л. Л., с правно основание чл. 59, ал.9 от СК във вр. с чл. 150 от СК, по отношение на горницата над 350 лв. до пълния му размер от 500 лв. В срок е постъпил отговор от Л. Л., чрез адв. М., с който се оспорва въззивната жалба и изложените в нея твърдения. Атакуваното решение се сочи за правилно, обосновано и законосъобразно, като се твърди, че същото е постановено след като съдът правилно е възприел и обсъдил в цялост наличните по делото доказателства. Досежно твърдението на насрещната страна, че решението е недопустимо, се излага становище, че в производствата по чл. 59 от СК, съдът се води от висшия интерес на детето и не е длъжен да се съобразява с искането на страните. С отговора се излага установеното в производството пред първата инстанция през призмата на въззиваемата страна. Оспорват се всички изложени от ответната страна твърдения, като се сочи, че същите са неверни и недоказани. Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част. Спорът по чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК между страните по настоящото дело включва единствено промяна на режима на личните отношения между бащата и малолетното дете, и промяна на размера на издръжката за него, дължима от бащата. Извън предмета на този спор е местоживеенето на детето и упражняването на родителските права по отношение на него, които са възложени на майката със съдебна спогодба от 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд Перник, като изменение на същото в тези негови части не е искано от никой от двамата родители по настоящото дело. Становището на жалбоподателя за недопустимост обжалваното решение поради произнасяне в противоречие с поискания режим на лични контакти с бащата и определянето на друг такъв от съда е несъстоятелно. Противно на твърденията във въззивната жалба с оглед задължението да следи служебно за интереса на детето и съгласно съдебната практика (Решение № 525 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК) съдът не е обвързан от конкретно претендирания (или оспорван) от страните режим на лични отношения, нито от желанията на родителите и/или на децата, а само и единствено от интереса на детето и не съществува пречка, съдът служебно да измени постановения режим на лични контакти. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между бащата от една страна и детето - от друга, с посочен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца или ответника режим. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, намира следното: Безспорно установено по делото е, че А. В. и Л. И. Л. са родители на малолетното дете Л. Л. Л., роден от съвместното им съжителство на •••, като по силата на сключена помежду им съдебна спогодба на 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на Районен съд Перник упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца, с преспиване, като бащата взима детето в 17.00 часа в петък и го връща в 08.00 часа в понеделник; всяка нечетна година на Великден; всяка четна година на Коледа, всяка четна година през пролетната ваканция; всяка година през лятната ваканция за период от един месец; всяка четна година на международния ден на детето; часово е разделен рожденият ден на детето, като бащата се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. ведно с половината от всички други разходи за детето. Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото /изслушване на родителите, събрани писмени и гласни доказателства- показания на свидетели, приети социални доклади, заключение на съдебно психиатрична и психологична експертиза/, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. В настоящото възивно производство е приет актуален соц. доклад от ДСП - Перник, изготвен на базата на социално проучване, проведена среща с майката и детето Л., запознаване с документацията по делото, от който се установява, че при проведената среща с Л. в ОЗД, детето е видимо спокойно състояние. Не се крие, когато социалния работник му задава въпроси, а отговаря макар и кратко. Когато е попитан как протичат срещите с баща му, Л. казва, че обича баща си и иска да се вижда с него. Видно от предоставените доклади от ЦОП - гр.Перник, наблюдаваните срещи между детето и г-н Л. протичат много добре, с изключение само на една среща - когато Л. е бил дистанциран от баща си. В останалите срещи Л. демонстрира обич и привързаност към г-н Л. и позволява физически контакт. В хода на проведеното социално проучване е установено, че детето има изградена силна емоционална връзка със своята майка и своя баща. След раздялата на родителите, контакта между баща и син не е прекъсван, като към момента, Л. и г-н Л. се срещат в защитена среда в ЦОП - гр.Перник. В същия соц. доклад от ДСП - Перник са отразени установените от първостепенния съд обстоятелства – задоволените базови потребности на детето Л., както и тези от образование, игри и занимания съобразени с възрастта на Л.; посещават детски площадки. Заедно ходят на почивки и екскурзии; полаганите от майката основни грижи за детето при съвместното живеене с него, изградената емоционална и доверителна връзка между майката и детето, осигурените от бащата условия, с цел осъществяване на личните контакти с детето; осъществяването на режима на лични контакти на бащата с детето. Относно режима на лични отношения Според чл. 59, ал. 11 (Изм.- ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г.), вр. чл. 127, ал. 2 СК /в какъвто смисъл е и чл. 59, ал. 9 от СК в редакцията преди Изм.- ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г./ изменение на режима на лични отношения може да се поиска при изменение на обстоятелствата, включително при искане за промяна в местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима за лични отношения, ограничаване на личните контакти на детето с другия родител и неизпълнение на задълженията по ал. 5, по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени режима на лични отношения и при необходимост да определи допълнителни мерки. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. След анализ на всички събрани пред двете инстанции доказателства, представените социални доклади в първоинстанционното и във въззивното производство и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема, че между родителите на детето Л. Л. Л. липсва коректност и диалогичност, системните им спорове и неразбирателства, са били съпроводени с воденето на различни съдебни спорове, а предаването на за осъществяване на режим на лични отношения с бащата е съпроводено с конфликтни ситуации и присъствието на трети лица. След сключената съдебна спогодба на 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на РС - Перник отношенията между двамата родители допълнително са се влошили, а липсата на конструктивен диалог между тях, също е допринесла до нестабилност и несигурност у детето, като родителите са допуснали то да бъде въвлечено в конфликта им, пооставайки го пред дилемата да направи предпочитан избор между тях. Явният конфликт между родителите на детето, и саботирането им един друг, са основна причина и двете страни под различна форма и с различен интензитет, но непрекъснато се обвиняват взаимно в настройване на детето спрямо другия родител, които травмират детето, съответно – водят до нарушаването пълноценното осъществяване на режима на лични отношения между детето и неговия баща с оглед изграждане и поддържане на емоционална и доверителна връзка между детето и неговия баща. Всичко това обаче, съблюдавайки най-добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с оглед конкретните индивидуални обстоятелства на настоящият казус и съблюдавайки критериите, залегнали в чл. 59, ал. 6 СК /в какъвто смисъл е и чл. 59, ал. 4 от СК в редакцията преди Изм.- ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025 г./, въззивният съд не намира за обстоятелства, обуславящи необходимостта за изменение чрез ограничаването му на режима на лични отношения на бащата с детето. От доказателствата по делото не се установяват твърденията на майката, че бащата употребява системно и неконтролирано алкохол, както и че упражнява каквото и да било насилие спрямо детето. Напротив - установено е, че детето има доверителна връзка с баща си, чувства се сигурно и спокойно в негово присъствие. Съществува емоционална връзка между бащата и детето. Няма данни за отчуждение на детето по отношение на неговия баща, няма данни за травмиращи манипулации. Поради това следва да се даде възможност на бащата да се среща с детето възможно по-често. В този смисъл, както е приел и първоинстанционният съд, след сключената съдебна спогодба на 19.05.2022 г. по гр.д. № 1962/2022 г. на РС- Перник, досега не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта за изменение чрез ограничаването му на режима на лични отношения на бащата с детето и интерес на последното от това. Поради което ПОС също изцяло възприема мотивите на РС в тази им част. Или в случая, най-добрата защита интересите на детето не изисква ревизия чрез ограничаването му на режима на лични отношения на бащата с детето, а следва да бъде променян определеният вече режим на лични контакти на бащата с детето чрез конкретизираното на режима, така както е приел и районният съд и по посочения от него начин, съблюдавайки и регламентацията на чл. 59, ал. 4 и 5 СК дa oпpeдeли peжим нa лични oтнoшeния тaĸa пpeдпиcaн и дo тaĸaвa cтeпeн пoдpoбeн, пpeдвид ĸoнĸpeтнитe oбcтoятeлcтвa, чe дa ce избягвaт пo възмoжнocт вcичĸи пpeдвидими ĸoнфлиĸти пpи ocъщecтвявaнeтo мy и пo нaчин, ĸoйтo дa пpeдocтaвя oптимaлнo възмoжнocт зa oбщyвaнe и ocъщecтвявaнe нa пълнoцeнни oтнoшeния мeждy дeтeтo и poдитeля, нa ĸoгoтo нe e пpeдocтaвeнo yпpaжнявaнeтo нa poдитeлcĸитe пpaвa; дa cтимyлиpa ĸoмyниĸaциятa мeждy poдитeлитe, ĸoгaтo тpябвa дa взeмaт oбщo peшeниe зa дeтeтo, вĸлючитeлнo дa пoдпoмaгaт взaимooтнoшeниятa нa дeтeтo c дpyгия poдитeл и poднинитe нa мaйĸaтa и бaщaтa. Режимът следва да бъда изменен така, че да гарантира правото и на детето от пълноценни контакти с неговия баща, при съблюдаване желанието и на самото дете, неговия дневен режим, учебни и други ангажименти. Съществува емоционална връзка между бащата и детето. Детето има доверителна връзка с баща си, чувства се сигурно и спокойно в негово присъствие. В този смисъл следва да се даде възможност на бащата да се среща с детето възможно по-често. Включването на бащата в обикновените постоянни грижи за детето и по-честото му присъствие в ежедневието му не представляват нарушаване на режима му. Те са естествения начин за пълноценно общуване между родител и дете и в най-висока степен защитават интереса на последното и задоволяват необходимостта му от ефективен контакт, както с майката, така и с бащата. За правилното физическо и психическо развитие на детето, което има нужда от пълноценно общуване с биологичния си баща, от ясни и регламентирани срещи с него, които да бъдат очаквани и предвидими. Това от своя страна обуславя конкретизиране и детайлизиране на режима на лични контакти на бащата с детето, като следва да бъде зачетена изключителната сложност и динамика на отношенията в разширеното семейство на детето. Определяне на точната конкретизация на часовете и времето, което детето ще пребивава при своя баща, както и комуникацията на детето с майката през времето, когато детето ще пребивава при своя баща, е в изключителен негов интерес, за да не става свидетел на конфликтите между родителите си и осигурява възможност за пълноценен контакт между бащата и детето. С този конкретизиран и детайлизиран режим на лични отношения се предоставя възможност за активното участие на бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на ценности на детето и емоционални връзки с близките му, поради което напълно съответства на интересите на детето. Определеният режим на лични отношения между бащата и детето е в рамките и съответства на утвърдения в практиката общоустановен при разделени родители режим на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права, а именно - контакти между детето и бащата, който предоставя равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие. По този начин е защитен и висшият интерес на детето – важно е то да има контакт със семействата на двамата си родители, да поддържа автентичен контакт и с двамата, което е необходим фактор за неговото адекватно психо-социално развитие. Отчетено е и че чрез този режим на личните отношения ще се даде възможност на детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата си родители, за да се гарантира сигурност и стабилност, яснота и равнопоставеност на двамата родители, както и за да може родителят, който не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. В интерес на детето е да бъдат съобразени желанията му и чувствата му и срещите с бащата да се осъществяват с преспиване, за да се осигури спокойна среда за срещи между детето и бащата. Този режим вменява конкретни права и задължения за родителите като детайлно и прецизно са определени условията, при които ще се осъществява свиждането и вземането на детето от бащата. От друга страна, при неговото възрастово съзряване не би изпитвало конфликт на лоялност и ще чувства моралната и материалната подкрепа на своите родители. Не намира подкрепа в доказателствата по делото твърдението на жалбоподателката, че ответникът не се интересува от детето си и няма да спазва определения режим. От изслушването му пред първостепенния съд и от заключението на комплексната съдебно - психолого психиатрична експертиза се установява, че той има желание и възможност да участва в ежедневието на детето си и да полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателката, че бащата няма да спазва определения режим, не е водещ критерий за начина на регламентирането му. Съдът дължи определянето на такъв режим на лични отношения между детето и неупражняващия родителските права родител, който е в интерес на същото и е обективно изпълним. Задължение и на двамата родители е да положат усилилия за спазването му и да подкрепят и помогнат на детето да свикне с него и да запази, поддържа и развива връзката си с всеки един от тях. По отношение на ползването от двамата родители и на детето на задължителни социални услуги за установяване на ефективна комуникация помежду им и възложените правомощия на Дирекция "Социално подпомагане" следва да се приеме, че такава мярка е законосъобразна и правилно приложена в конкретния случай. Съгласно чл. 138а СК, при констатиран конфликт в отношенията между родителите, какъвто се установява по делото, съдът може да определи ползването на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето. Целта е с подкрепата и съдействието на социалните работници да се стигне до постепенно нормализиране на отношенията между родители и дете, а и между самите родители, и да се избягва конфликт помежду им. Израз на служебното задължение на съда да следи за защита интереса на ненавършилото пълнолетие дете, е и дискрецията му да определи родителите да ползват социална услуга по чл. 138а СК. В този смисъл съдът, който, предвид усложнените отношения между страните и в интерес на детето, преценява дали мярката по чл. 138а СК би била полезна, тъй като би подпомогнала родителите да преодолеят различията помежду им в името на интересите и правилното развитие на детето им. В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателката, че мярката не е необходима, защото липсата на директни контакти между страните означавала, че отношенията им не са обтегнати. Именно обратното се констатира от всички събрани пред двете инстанции доказателства. Липсата на директна комуникация е още един показател за степента на конфликта между двамата. Ето защо е необходимо с помощта на професионално съдействие да се предприемат стъпки към трайно преодоляване на този конфликт в името на нормалното развитие на детето и в този смисъл постановената мярка по чл. 138а СК е правилна, следва да бъде потвърдена и да се осигури изпълнението й. В настоящия случай, обаче, от първостепенно значение е родителите да преустановят конфликтните помежду си във връзка с режима на лични отношения с детето и да не позволяват в него да бъдат въвличани и детето. В тази връзка, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му ресурси за хармонично развитие. Относно издръжката При определянето на текуща месечна издръжка от 350 лв., РС е съобразил и подробно е обсъдил събраните доказателства за финансовото състояние на бащата, майката, възрастта и нуждите на детето, както и обективното поскъпване на живота в страната. Не се установява детето да има нужда от издръжка, в размер по-висок от обичайния за възрастта, а именно за задоволяване на потребностите от нормални битови условия, храна, дрехи, играчки, принадлежности и занимания стимулиращи развитието му. С оглед възрастта на детето – ••• г. и социално-икономическите условия в страната в посочения период, настоящият състав счита, че за задоволяване на потребностите му месечно са били необходими поне 600 лв., като по-голяма част от тях районният съд правилно е възложил в тежест на бащата, с оглед обстоятелството, че отглеждането на детето изцяло е поето от упражняващия родителските права родител -майката. Настоящият състав счита за неоснователна претенцията за присъждане на издръжка в размер по-висок от посочения, а именно за разликата над 350 лв. до 500 лв., тъй като не се установи към настоящия момент детето да има нужди, обосноваващи такива разходи, за заплащане на месечна издръжка от бащата, надвишаваща 350 лв. Още повече че определеният размер на текуща месечна издръжка от 350 лв. е над минимума по чл. 142, ал. 2 СК съгласно МРЗ към релевантния процесен период, поради което ПОС също изцяло възприема мотивите на РС в тази им част. С оглед гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Въззивната жалба е неоснователна. По разноските С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство. Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство, поради което такива не му се дължат и не се присъждат. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд