Решение № 596 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3587/2025 г.

Предявени са съединени искове по чл.36, ал.4 вр. чл.33, ал.1, т.3, вр. ал.4, т.1 ЗПЦСЦУПС и чл.131, ал.2 ЗЗП вр. чл.49 ЗЗД. Ищецът С. А. Я. с ЕГН •••••••••• от *в момента в Затвора – гр. Пазарджик/ твърди, че на 04.05.2023 г. е закупил телевизор „LCD“, модел „24б2“, сер. №1290 от търговски обект в затвора, стопанисван от ответника Държавно предприятие „Фо*о“, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, за сумата от 231.12 лева. Твърди, че през месец април, 2025 г., преди изтичане на гаранцията, телевизорът престанал да работи и той поискал от ответника да го поправи или да го замени с друг, но ответникът отказал. Затова иска от съда да осъди ответника да му върне получената цена по договора за продажба в размер на 231.12 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 24.09.2025 г. до плащането. Освен това ищецът твърди, че в резултата на дефекта на телевизора е претърпял неимуществени вреди, тъй като е изгубил връзка с външния свят и се чувства потиснат. Претендира от ответника обезщетение за вредите в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 24.09.2025 г. до плащането. Сочи доказателства и претендира разноски. Ответникът оспорва иска за връщане цената на стоката при твърдение, че гаранционната отговорност за дефектната стока е на доставчика „* *“ ЕООД, комуто е възложил с договор за обществена поръчка №1-7689- 16/04.07.2022 г. да доставя в затворническата лавка стоки, оборудване и консумативи за лична употреба и бита на лишените от свобода. Поддържа, че съгласно чл.9.2 от договора, изпълнителят е длъжен да отстранява със свои сили и средства всички гаранционни повреди и несъответствия на доставените от него стоки. Оспорва, че дефектът на стоката е покрит от гаранцията, тъй като при диагностиката на телевизора в оторизирания сервиз в него е установено наличието на хлебарки, което води до отпадане на гаранцията. Оспорва иска за неимуществени вреди поради липсата на причинна връзка между действията на неговите служители и настъпването на вредите. Моли съда да отхвърли исковете и претендира съдебни разноски. На основание чл.219, ал.1 ГПК ответникът е привлякъл доставчика на стоката „* *“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, като трето лице-помагач. Третото лице не е изразило становище. Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните фактически и правни изводи: Съгласно чл.31, ал.1 ЗПЦСЦУПС продавачът отговаря за всяко несъответствие на стоката, което съществува в момента на доставяне на стоката и което се появи в рамките на две години, считано от този момент. Съгласно чл.32, ал.1 ЗПЦСЦУПС, всяко несъответствие, което се появи до една година след доставянето на стоките, се счита, че е съществувало при доставянето им, освен ако не се докаже противното, или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПЦСЦУПС, когато стоките не отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията за монтиране или инсталиране на стоките, потребителят има право: 1. да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие; 2. да получи пропорционално намаляване на цената; 3. да развали договора. Съгласно чл.33, ал.4, т.1 ЗПЦСЦУПС, потребителят има право на пропорционално намаляване на цената или да развали договора за продажба когато продавачът не е извършил ремонт или замяна на стоката съгласно чл.34, ал.1 и 2 или, когато е приложимо, не е извършил ремонт или замяна съгласно чл.34, ал.3 и ал.4 или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие съгласно ал.3. Съгласно чл.36, ал. 1 ЗПЦСЦУПС , потребителят упражнява правото си да развали договора чрез заявление до продавача, с което го уведомява за решението си да развали договора за продажба, а според ал.4 продавачът възстановява на потребителя заплатената цена за стоките след тяхното получаване или при представяне на доказателство от потребителя за тяхното изпращане на продавача (не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е уведомил продавача за решението си да развали договора за продажба). От цитираните разпоредби е видно, че за основателността на иска по чл.36, ал.4, вр. чл. 33, ал.1, т.3 вр. ал.4, т.1 ЗПЦСЦУПС ищецът следва да докаже, че е закупил от ответника потребителска стока /продукт за лична употреба/, цената и нейното заплащане в пълен размер, настъпила повреда в срока на гаранцията, която води до несъответствие на продукта с неговото предназначение според договора и/или според обективните изисквания за ползването му, както и че е предявил пред ответника рекламация, която е била отказана, след което е отправил изявление за разваляне на договора и че ответникът е получил обратно стоката или че ищецът е я изпратил на същия. При установяване на горното ответникът следва да докаже, че повредата се дължи на неправилната употреба на продукта от потребителя или от трето лице, което изключва безплатното гаранционно обслужване. Следователно потребителят доказва само настъпването на повредата /несъответствието/ на продукта, а ответникът доказва, че тя се дължи на неговата неправилна употреба от потребителя или трето лице. При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен. Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства /касов бон и гаранционна карта/, че на 04.05.2023 г. ищецът е закупил от търговски обект на ответника в Затвора – Пазарджик телевизор марка „NEO“ модел „2482“ на цена от 231.12 лв. От показанията на св. С. Г. Р. и представения протокол за отказано гаранционно обслужване №OGS001081417 от 17.04.2025 г. е видно, че през м. април 2025 г. е констатиран проблем с телевизора, който престанал да работи. Не се спори, че повредата е настъпила в 2-годишния срок за гаранционно обслужване, но след изтичането на 1-годишния срок по чл.31, ал.2 ЗПЦСЦУПС, в който се предполага до доказване на противното, че стоката е била дефектна. Не е спорно, че след рекламация от страна на ищеца ответникът, който е продал стоката на ищеца, е предал телевизора на доставчика „* *“ ЕООД за гаранционно обслужване, но гаранцията е била отказана. При така установените обстоятелства първият спорен въпрос между страните е дари ответникът следва да носи гаранционната отговорност за ремонта на стоката, ако се установи, че случаят е гаранционен, или отговорността следва да се носи от доставчика на стоката „* *“ ЕООД. Съдът счита, че доколкото ответникът се явява търговецът, който е продал стоката на ищеца, то според изричната разпоредба на чл.31, ал.1 ЗПЦСЦУПС той носи отговорност по отношение на потребителя при несъответствие на стоката. Вътрешните отношения между търговеца и доставчика са предмет на отделна правна регламентация, която не обвързва потребителя, който следва да предяви претенцията за гаранционен ремонт пред търговеца, а не пред доставчика, който може и да не му е известен. Другият спорен въпрос между страните е дали повредата представлява фабричен дефект или е резултат от попадането на външни предмети в устройството поради неговото неправилно съхраняване от ищеца и налице ли са предпоставките за извършване на гаранционен ремонт. От констативния протокол се установява, че причината за отказа на гаранцията е наличието на хлебарки в устройството. Тази причина не е оспорена от ищеца с исковата молба, в която изрично признава този факт. Съдът счита, че повреда на телевизора не представлява фабричен дефект, тъй като е логично да се приеме, че попадналите в него насекоми биха могли да повредят чувствителните на замърсяване и механично въздействие сензори и други електронни компоненти на устройството. Самото наличие на хлебарки в телевизора е резултат от неговото неправилното съхраняване от ищеца или трети лица на място, което е достъпно за насекомите. Освен това, дори да се приеме, че случаят е гаранционен, ищецът не е установил изпълнението на останалите изисквания за връщане на цената по чл.36, ал.4 ЗПЦСЦУПС, а именно, че ответникът е получил обратно стоката или че ищецът я е изпратил на същия не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която потребителят е уведомил продавача за решението си да развали договора за продажба. Не се установява и отправено изрично изявление на ищеца до ответника за разваляне на договора, нито такова изявление се съдържа в исковата молба. Същото може единствено да се предполага, доколкото ищецът претендира връщането на цената, но от друга страна не е върнал стоката, поради което не са налице предпоставките за пълна реституция на насрещните престации по договора. Ето защо искът следва да се отхвърли. Доколкото не се установява противоправно поведение на ответника, стоящо в причинна връзка с описаните от ищеца неимуществени вреди от невъзможността да гледа телевизия, то следва да се отхвърли и иска по чл.49 ЗЗД. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. В случая ответникът е представляван от юрисконсулт и има право на възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, което съдът с оглед на правната и фактическата сложност на делото определя в минималния размер от 200 лв., съгласно чл.25, ал.1 НЗПП. Третото лице-помагач няма право на разноски и не претендира такива. Всички суми по решението следва да се присъдят в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране на суми от лева в евро по чл.11, ал.2 ЗВЕРБ. По изложените съображения съдът