Решение № 12 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 245/2025 г.

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от К. Ю. М. против наказателно постановление № 24-0454-000476 от 11.11.2024 година на Началник Група в ОДМВР Б. РУ С. с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.2 т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 20 лв. с равностойност на 10, 23 евро ,за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал.2 т.2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено адм. наказание – глоба в размер на 20 лв. с равностойност на 10, 23 евро и за нарушение на чл. 139 ал.2 т.3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. с равностойност на 10, 23 евро. Жалбоподателят К. М. с настоящата си жалба не оспорва фактите респ. обстоятелствата, че е извършил вменените му адм. нарушения за което са му наложени и съответните горепосочени административни наказания с горепосоченото наказателно постановление. Същият твърди обаче в жалбата си, че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на процесуалния закон – ЗАНН и материалния такъв ЗДвП като се посочват същите твърдяни нарушения на процесуалния и материалния закон, вследствие на което същото процесно наказателно постановление се явявало незаконосъобразно и затова моли да бъде отменено обжалваното от него наказателно постановление изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като не се явява и негов процесуален представител или пълномощник, като по този начин същият не взема друго становище по издаденото срещу него наказателно постановление. За административнонаказващия орган редовно призован не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, като същият не взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба. След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът намира, че процесната жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното: В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 3327501/ 10.10.2024 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е приложена към адм. наказателната преписка. Съгласно т. 2 във вр. с т.2.2. във вр. с т. 1.3.3. от заповедта на полицейските органи в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) от звената осъществяващи охранителна дейност по чл. 14 ал.2 т.1 от ЗМВР / патрулно – постова дейност / или по чл. 14 ал.2 т.2 от ЗМВР / териториално обслужване на населението / в РУ на МВР е възложено да издават фишове и да съставят актове,за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Д. К. е именно полицай охрана на обществен ред при ОДМВР Б. РУ С. и като такъв е осъществявал при проверката патрулно- постова дейност свързана с дейностите по чл. 165 от ЗДвП. Същия горепосочен АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, нарушителят М. не е заявил респ. посочил, че има възражения по АУАН, като го е подписал без такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е подписал АУАН , като същият е бил подписан и от двамата свидетели по него , имената и точните адреси на които са отбелязани в акта,съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43 ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е подписал акта, същият е получил и препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, според настоящия съд. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления – т.3 от заповедта и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда и е приложена като доказателство по делото , съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 3 във вр. с т. 3.9. от заповедта, началниците на сектори / групи Охранителна полиция при съответното РУ в ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Д. И.ов Д. е Началник Група РУ С. при ОДМВР - Б. , поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган. Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното: Жалбоподателят е санкциониран за три нарушения , като АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Относно нарушенията по чл. 139 ал.2 т. 1, т.2 и т.3 от ЗДвП: Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.10.2024 година, в 16, 42 часа, в гр. С. по улица С. до КПП – 18 в посока центъра на града , управлявал моторно превозно средство –лек автомобил марка Фолксваген модел Венто с рег. № •••, собственост на Ю.Я. М. , като в хода на проверката се установило, че е извършил следните адм. нарушения : движи се без светлоотразителен триъгълник/обезопасителен триъгълник /, движи се без аптечка и се движи без пожарогасител. В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта и и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели в съдебно заседание – И. С. и К. А. , както и самият съставител на АУАН св. Д. К. потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като не е представил на полицейските органи цитираните елементи от допълнителното оборудване на управлявания от него автомобил, собственост на Ю. М. . Съдът кредитира в цялост показанията на горепосочените свидетели, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. В тази насока са показанията на горепосочените свидетели , посредством които се установява идентична фактическа обстановка, което се потвърди от фактите, обективирани в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното. Или, от така събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на моторно превозно средство е управлявал същите без горепосочените цитираните елементи от допълнителното оборудване на управлявания от него автомобил- светлоотразителен триъгълник/обезопасителен триъгълник /, аптечка и пожарогасител. Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите посочени по-горе, както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: АУАН серия GА № 3327501 / 10.10.2024 г. , 3 бр. докладни записки и Заповед № 812 з- 1632 / 02.12.2021 г. на Министъра на МВР. Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираните нарушения – това , че жалбоподателят в качеството си на водач на моторно превозно средство е управлявал същото МПС без горепосочените цитираните елементи от допълнителното оборудване на управлявания от него автомобил- светлоотразителен триъгълник/обезопасителен триъгълник /, аптечка и пожарогасител е именно нарушение на нормите на чл. чл. 139 ал.2 т. 1, т.2 и т.3 от ЗДвП, които вменяват на водача такива задължения. Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи: Съгласно чл. 139, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 ЗДвП, движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват с обезопасителен триъгълник / светлоотразителен триъгълник / , с аптечка и пожарогасител.Не е спорно по делото обстоятелството, че жалбоподателят не е представил на полицейските служители цитираните елементи от допълнителното оборудване на управлявания от него автомобил, собственост на Ю. М. . Установи се по безспорен начин , че жалбоподателят е управлявал същото горепосочено МПС – лек автомобил и същият следва че е субект респ. извършител на извършените от него адм. нарушения съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП и тъй като безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения по чл. 139, ал. 2, т.1, т. 2, т. 3 от ЗДвП, и затова той се явява и обективно адм. отговорен за осъществяването на съответното адм. наказателно производство срещу него.В тази насока е и константната съдебна практика. С оглед изложеното, съдът намира така описаните нарушения за доказани, поради което законосъобразно на основание чл. 185 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя с три наложени му адм. наказания. По отношение на наложените наказания: Доколкото за извършените нарушения не е предвидено друго наказание, правилно е приложена санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП и на жалбоподателя е наложено наказание в предвидения фиксиран размер на сумата от по 20 лв. за всяко от тях. По приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В случая, с издаването на атакуваното НП, АНО е приел, че не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, за което липсват изложени мотиви, но доколкото същите не са задължителен реквизит на НП съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, непосочването им не представлява нарушение на административно-производствените правила. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на осн. чл. 11 от ЗАНН, маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в който смисъл е и новата разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).Настоящият случай не е такъв. Извършените нарушения са от категорията на формалните – не се изисква настъпване на вредни последици, които съдът да цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността на административното нарушение е поставяне в опасност на охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване живота, здравето и имуществото на гражданите при осъществяване на дейността по транспорта, представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства. В този случай, жалбоподателят е бил длъжен да си осигури посоченото оборудване, необходимостта от което е свързана с осигуряване на безопасността, както на водача и пътниците в процесния автомобил, така и на всички останали участници в движението, при възникване на ситуация изискваща тяхната употреба. Законодателното решение за задължително наличие на посоченото оборудване във всяко движещо се по пътя три- и четириколесно моторно превозно средство не е самоцелно, а следва да обезпечи безопасността на участниците в движението. Затова съдът намира, че спрямо него - жалбоподателя напълно правилно и законосъобразно адм. наказващия орган е осъществил адм. наказателното производство по смисъла на ЗАНН и ЗДвП и напълно законосъобразно му е наложил и съответните адм. наказания, тъй като по делото се събраха категорични доказателства уличаващи жалбоподателя в извършването на процесните адм. нарушения. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. По разноските. Административно наказващия орган не претендира направени по делото разноски и затова съдът намира , че такива не следва да му се присъждат . Жалбоподателят с жалбата си също не претендира да му се присъдят направените от него съдебни разноски по настоящото дело, но тъй като съдът следва да потвърди процесното наказателно постановление, съдът намира , че по отношение на същите не следва да се произнася и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд