Решение № 932 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1649/2026 г.
Районен съд - Пловдив29.06.2026reporting judge Светослав Николаев Узунов
Ruling
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0438- 001120/04.03.2026г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ 03 Пловдив, с което на Г. В. М., ЕГН •••••••••• са наложени глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му. Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Grounds
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438- 001120/04.03.2026г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ 03 Пловдив, с което на Г. В. М., ЕГН •••••••••• са наложени глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност. Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 09.03.2026г., а жалбата е подадена на 11.03.2026г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, прие от фактическа страна следното: На 15.09.2025г. свидетелят Г. З. Т., ••••• в 03 РУ-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения, като бил разпределен да работи при ПГКИТ „Доктор Иван Богоров“. Около 09,35ч. св. Т. се намирал пред училището, от страна на ул. Никола Войновски до номер 28, когато забелязал лек автомобил БМВ 323И с рег. № ••••, движещ се в посока от запад към изток, на завоя на улицата да дава много рязко газ, да форсира двигателя на максимални обороти, като автомобилът започнал да прави S-образни движения по пътя, въртейки се последователно вляво и вдясно. Св. Т. застанал по средата на пътя, като спрял автомобила. На въпрос на св. Т. към водача на автомобила защо управлява МПС-то по този начин, водачът се извинил, като заявил, че не е искал и карал ученик за първия учебен ден, като посочил, че нямало да се повтори. На място бил повикан полицейски екип от Трето РУ-Пловдив сред който бил и св. А.. При извършената проверка на водача установили същия като жалб. Г. В. М.. За така възприетото от св. Т., св. А. съставил АУАН, който бил подписан от водача без възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното НП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН от фактическа страна по отношение извършените от жалбоподателя действия не се опровергават в хода на съдебното следствие, а дори напротив – напълно се потвърждават. В случая от показанията на свидетеля очевидец Т., които съдът кредитира като логични, убедителни и дадени от незаинтересован свидетел, категорично се установява, че забелязаните действия от страна на жалбоподателя са довели до напълно преднамерено извеждане на МПС от контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, което е довело автомобила до загуба на сцепление и напречно движение на пътното платно. С оглед времето и мястото на извършването им – на 15.09.2025г. (първи учебен ден), пред училище, същите са довели и до реална опасност за останалите участници в движението. Показанията на св. Т. се потвърждават и от показанията на св. А., пристигнал на място непосредствено след осъщественото деяние от страна на водача. Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя, че поведението на водача е било продиктувано от мокра настилка, а не от умишлено целенасочено действие. От една страна, в представените по делото извадки от НИМХ и медийна публикация е посочено по отношение на времето, че са били налични краткотрайни валежи с гръмотевици, но по никакъв начин не се установява валежите да са били непременно на процесното място, а още по-малко по това време (или непосредствено предшестващи деянието). От друга страна, разпитаните в хода на производството свидетели А. и Т. еднозначно сочат, че при проверката на водача времето е било слънчево. Не на последно място, жалбоподателят не е посочил каквито и да е възражения нито в АУАН, нито в 7-дневния срок за възражения срещу същия, за това настилката да е била мокра и от това да е било предизвикано констатираното от св. Т. негово поведение. Нещо повече, св. Т. изрично посочва, че деянието на жалбоподателя се е изразило в известна степен на демонстративност, с целени от него последици, което сочи на умисъл при осъществяването му, а не на това действията да са били обусловени от твърдените външни фактори. При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното: От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност, като тяхната компетентност не се оспорва от жалбоподателя. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 15.09.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП – на 04.03.2026г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, е пълна и точна, като в нея са описани фактите, които са били установени от административнонаказващия орган, и които дават възможност на съда да провери изводите му от фактическа и от правна страна. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за наличие на съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН. В АУАН и НП са посочени конкретните действия на жалбоподателя, които да позволят на съда да установи дали деянието му се явява съставомерно, или не. В същия освен посочените фактически параметри е посочена и конкретната твърдяна за нарушена норма на ЗДвП, като нито във фактическото описание, нито в правната квалификация не е посочено нарушение за скорост, каквото жалбоподателят твърди да му е било разяснено. Фактът на предявяването на АУАН за запознаване и на връчването му на жалбоподателя са удостоверени с подписи на самия жалбоподател, като в хода на съдебното следствие същите не са били оспорени, поради което и възражението в тази насока съдът също намери за неоснователно. Правилото на чл. 104б, т. 2 ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съдебната практика на административните съдилища от цялата страна е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Според трайната практика на Административен съд - Пловдив такива действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение, са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение (в ляво или дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри, за да овладее контрола върху него. Горепосочените действия представляват т. нар. "дрифт", като еманация на използването на пътищата не по предназначение. В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930/2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив и др. "Дрифт"-ът, като проявление на гореизложените техники и действия, е типичната хипотеза на приложното поле на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП. При преценка за съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на използването на пътищата не по предназначение, като е напълно възможно деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване, да достигне до мястото, където е решил да извърши дрифт маневра и да я изпълни, след което отново да продължи да използва пътя по предназначение, включително да се върне към мястото, от което е дошъл. В тези случаи деянието отново се явява съставомерно по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, доколкото е налице момент, независимо от неговата продължителност, в който пътят е използван не по предназначение, като предходното и последващо използване на пътя по предназначение е функционално обусловено от извършването на нарушението, доколкото пътят е използван, за да се достигне до мястото на извършване на забранените маневри и техники. В случая, с оглед на поведението на жалбоподателя – преднамереното рязко подаване на газ, извеждането му извън контрол и движението му напречно на пътното платно, безспорно води съда до извод, че се касае за умишлено поведение от страна на жалбоподателя, довело до загубата на сцепление на задвижващите колела на автомобила, а оттам и до осъществяването на състава на процесното административно нарушение. Приложена е коректната санкционна норма – чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, като наложената санкция – глоба в размер на 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Случаят не се явява маловажен, доколкото действията на жалбоподателя се били извършени при наличие на опасност за други, при това уязвими участници в движението, с оглед времето и мястото на извършването му – на първия учебен ден, пред учебно заведение. Съдът не споделя възражението за неправилно определяне на санкцията в нейната еврова равностойност. На първо място, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗВЕРБ, в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти (какъвто се явява и законът и в частност ЗДвП), се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Съгласно чл. 12 от ЗВЕРБ, в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. Съгласно чл. 13 от ЗВЕРБ, в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Погледнати през призмата на настоящия казус, посочената в лева сума в правен инструмент – чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, а именно сумата от 3000 лв., следва да се превалутира по правилата на чл. 12, като се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс с шест цифри с всичките 5 знака след десетичната запетая, т.е. 1,95583. 3000/1,95583= 1533,87564358655. Впоследствие закръглянето се осъществява по правилата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗВЕРБ, тъй като третият знак след десетичната запетая е равен на 5, поради това и вторият знак след десетичната запетая
се увеличава с една единица (и става 8). При това правилно е определена санкцията при превалутирането й по правилата на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ да бъде в краен размер от 1533,88 евро. Липсват и изключения за закръглянето по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗВЕРБ. Не се споделя и възражението за наличие на съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН с оглед липсата в НП на обсъдени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Описването на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства в НП би било от значение само в случаите, когато наказанието ще следва да се индивидуализира в границите, посочени в закона, в съответствие с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, доколкото само тогава предмет на контрол биха се явили тези обстоятелства, обусловили налагането на санкция над минимално предвидения размер. От друга страна в случаите, когато наказанието е определено в абсолютен размер (какъвто е и настоящият случай при фиксирани от законодателя стойности), липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства би се явило безпредметно, след като за административнонаказващия орган, а и за съда, би липсвала възможност за законосъобразно определяне на наказанието в някакви предели, различни от посочения абсолютен размер. При така посоченото, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено. По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна, но доколкото такива не са били претендирани страна, нито са налице доказателства за извършването на такива, разноски не следва да бъдат присъждани.