Решение № 617 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Т. А. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес с. Б., общ. П, ул. •••••••••••• № ••, депозирана лично и чрез пълномощник – адв. К. С. от АК Пазарджик срещу Д. А. И., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. •••••••••••••• № ••. В молбата, уточнена в съдебно заседание, се твърди, че ответникът се намира във фактическо съпружеско съжителство с майката на молителката – Г. Б. Д. от около 20 години. Майката на молителката заминала за Испания, а ответникът останал в България. Посочва се, че докато е в България майката на молителката живее при нейната майка и баба на молителката - А. С. А., с адрес с. Б., ул. ••••••••••••• № •• За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното: На 07.02.2024 г. около 22: 30 часа ответникът злоупотребил с алкохол и молителката го заварила в къщата на нейната баба, за която тя полагала грижи. Молителката направила опит да накара ответника да се прибере в своя дом, но той започнал да се държи агресивно, настъпателно и похотливо. Започнал да прави намеци на молителката и да я дърпа, за да прави любов с нея като молителката категорично му отказала и му казала, че няма да замести майка си. След това ответникът излязъл на двора и започнал демонстративно да уринира като извикал молителката да отиде да го гледа. Тъй като молителката не можела да се справи сама с ответника, тръгнала към къщата на брат си З. А. Д. като по пътя ответникът също тръгнал след нея и продължавал да я дърпа, за да правят любов. По пътя срещнали брата на молителката, който се намесил, след което молителката тръгнала обратно към баба си, а ответникът също тръгнал след нея. Молителката обяснила на баба си, че ответникът й „посяга“ и иска да правят секс, но ответникът отрекъл. След това молителката подала сигнал на тел. 112 - около 23: 30 ч., но когато дошли полицаите ответникът си бил тръгнал. Молителката сочи, че била много изплашена и изпитвала страх, че случилото се може да се повтори, тъй като живеела само с баба си. Твърди, че когато майка й заживяла с ответника, молителката разбрала, че той е осъждан за изнасилване. В молбата се излагат твърдения, че докато майката на молителката и ответникът са живеели в Испания, майката на молителката е водила срещу ответника дела за защита от домашно насилие, за което той е бил осъждан. В проведеното последно съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуалния си представител – адв. К. С. от АК Пазарджик. Молят съдът да уважи молбата като основателна и доказана. Ответникът Д. А. И. оспорва твърденията, изложени в молбата за защита и отрича да е упражнил домашно насилие спрямо молителката на процесната дата. В проведеното последно съдебно заседание ответникът се явява лично и иска от съда да остави молбата без уважение. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: В подкрепа на молбата е представена декларация от Т. А. Д., съдържащи подробно описание на процесния инцидент от 07.02.2024 г. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. С. А. /на ищцовата страна/ и З. А. Д. на ответната страна. От показанията на свидетелката А. С. А. /баба на молителката по майчина линия/ се установява, че ответникът живее на семейни начала с нейната дъщеря и майка на молителката - Г. Д., която в момента е в чужбина. На 07.02.2024 г. молителката и ответникът се намирали в дома на свидетелката А. Свидетелката посочва, че ответникът „съскал“ на молителката и по начина, по който извършвал това действие, свидетелката възприела, че ответникът кара молителката да прави секс с нея. След това молителката си тръгнала от дома на свидетелката и ответникът тръгнал след нея. Впоследствие и двамата се върнали в дома на свидетелката А.като молителката плачела и споделила пред свидетелката, че ответникът я е следил. В показанията си свидетелят З. А. Д. разясянва, че е син на ответника и с молителката са едноутробни брат и сестра. Установява се от показанията на посочения свидетел, че на процесната дата свидетелят Д. е отишъл да забере молителката от дома на свидетелката А. но не я открил там и си тръгнал. По пътя срещнал молителката и ответника като молителката плачела. След като я попитал защо плаче, тя обяснила, че плаче, защото ответникът я следи. Молителката се обадила на полицията, след което свидетелят Д. и молителката се прибрали в дома на свидетелката А. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, обективни и непротиворечащи, като при анализа им съдът съобрази и разпоредбата на чл. 172 от ГПК. От представените писмени доказателства - Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2987 от 21.12.1987 г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, се установява, че родители на молителката са Г. Б. Д. – майка и А. К. Д. – баща, а Г. Б. Д. е дъщеря на свидетелката А. С. А. От приложената по делото справка от гражданско деловодство на РС Пазарджик се установява, че между страните няма образувани в РС Пазарджик други граждански дела по ЗЗДН. Видно от писмо с изх. № 4612/21.02.2024 г. на Държавна психиатрична болница Пазарджик Т. А. Д. и Д. А. И. не са били хоспитализирани в ДПБ гр. Пазарджик. От приетите като доказателства по делото справки за съдимост се установява, че молителката не е осъждана, а ответникът е осъждан – през 1994 г. за престъпление против личността - по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и през 1996 г. за престъпление против собствеността. По делото е прието като доказателство компактдиск, изпратен от Дирекция „Национална система 112, районен център 112 Кърджали“, от който се установява, че на процесната дата 07.02.2024 г. на НТ 112 е прието повикване от молителката Т. Д., като по време на разговора е осъществена конферентна връзка с дежурен РУ на МВР Пазарджик. Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РУ на МВР гр. Пазарджик материали във връзка с посещението от полицейските служители на подадения от молителката сигнал на 07.02.2024 г. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита. В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 10 от ЗЗДН и предвид това, че ответникът се намира във фактическо съпружеско съжителство с майката на молителката. Също така, основана на твърдения за осъществен по отношение на молителката акт на психическо, сексуално и физическо насилие на 07.02.2024 г. съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане. Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна: Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо, сексуално и физическо такова спрямо Т. Д.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката декларация за осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не успя да установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай, както бе посочено, ответникът не успя успешно да стори това. Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. Единствените ангажирани от ответника гласни доказателства са показанията на свидетеля З. Д., които по никакъв начин не опровергават изложената в молбата за защита фактическа обстановка. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай, не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. За целта не е достатъчно да се внесат съмнения в достоверността на декларираните обстоятелства, а е необходимо пълно обратно доказване, каквото в случая не е проведено. Нещо повече, в случая изложеното в декларацията за процесния акт на насилие се подкрепя и от доказателствата по делото – както писмени такива, така и косвените гласни доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите А. Д. По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от Т. Д. и да не приеме, че на 07.02.2024 г. Д. А. И. е упражнил спрямо нея психическо, сексуално и физическо насилие – като в с. Б., общ. П. въпреки нейното несъгласие я приканвал да правят секс, дърпал я, за да правят секс и я е карал да го гледа как уринира. Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Т. А. Д., да бъде забранено на извършителя да приближава молителката, жилището, което обитава, находящо се в с. Б., общ. П, ул. •••••••••••• № ••, местоработата й и местата й за отдих и социални контакти, докато тя се намира там, на по-малко от 20 метра за срок от 10 месеца, при приспадане на срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 13.02.2024 г. Преценката на съда досежно срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е в рамките на предвидения от закона такъв, а именно от три до осемнадесет месеца. Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за закрила предвидени в закона не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника. Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева. С оглед изхода от спора и предвид отправеното искане, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.