Решение № 343 от 2.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 301/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №39528/23.03.2026година от „Мелбон“ АД, ЕИК-130011993 срещу решение №206/17.02.2026 година, постановено по т.д. №2371/2024 година на СГС, ТО, VI-3-ти състав,с което е осъдено, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ „Мелбон“ АД, ЕИК 130011993 да заплати на „Булгаргаз” ЕАД, ЕИК 175203485 сумата от 16704,90 евро, представляваща общо дължима главница по Договор № 322- 221 от 24.06.2021г. по издадени фактури, кредитни/дебитни известия и УДП, както следва: № 2200003421/07.07.2022г.; ДИ №2200003538/07.07.2022 г.; КИ № 2200007410/09.01.2023 г.; № 2200005431/04.10.2022 г.; КИ №2200006390/09. 11.2022 г.; № 2200005432/04.10.2022 г.; № 0000000316/06.10.2022 г.; №2200005649/07.10.2022 г.; ДИ № 2200005752/07.10.2022 г.; УДП № 9000021187/09.11.2022 г.;№ 2200006866/09.12.2022 г. и ДИ № ••••••••••/09.12.2022 г., в т.ч. стойността на задължението за превишен капацитет, пренос, осигурен дневен капацитет доставка на природен газ, прието количество над 105 % от ДДК, на основание т.7.3 от договора, акциз за м. юни 2022 година; доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорени цени, за превишен капацитет, пренос, осигурен дневен капацитет, акцизи и надприето количество по т.7.3. от договора за м. септември 2022 г.; за доставка на природен газ, акциз, тримесечен, месечен и годишен капацитетен продукт и за неприето количество при равномерна доставка по т. 7.4. от договора за м. октомври 2022г.; за доставка на природен газ, надприето количество по т.7.3. от договора, превишен капацитет, пренос, акциз за м. ноември 2022г.; както и за извършване на метеорологична проверка на средствата за търговско измерване, монтирани в ГПС Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024 година и до окончателното плащане, както и на основание чл. 92 ЗЗД - сумата от общо 4557,33 евро, представляваща общо дължима договорна неустойка за забава в размер на законната лихва, начислена за дължимите суми по горните фактури и УДП по т. 7.8 и т. 12.14. от Договор № 322-221 от 24.06.2021г. за периода от 13.07.2022-26.11.2024г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , да заплати сумата от 4378,40 евро – сторените в настоящото производство разноски. Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд приема, че клаузата на т.10.8 от договора за доставка не е нищожна, същата не е договорена в противоречие с друга законова разпоредба, респективно уговорения начин, по който следва да се разпределя потребеното количество газ, в случаите, когато някоя от страните откаже подписването на месечния разпределителен протокол и е налице неправомерно потребление на газ е законосъобразен. Разпоредбата на т.10.8 е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. Съгласно т.10.8 от договора, в случай, че месечният протокол, в който следва да бъдат отразени доставките на газ не бъде изпратен срок или не отговаря на изискванията на т.10.5 доставчикът разпределя потвърдените от оператора пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните от месеца за отделните клиенти. Реалното потребление за месец септември, 2022 година е отразено във фактурата от 05.09.2022 година, като впоследствие поради неподписването на разпределителния протокол на някой от потребителите ищецът е преразпределил потребеното, но не признато количество газ на останалите потребители. Практика на ВКС, съобразно която потребителят отговаря само за реално потребеното от него количество доставена енергия. Недопустимо е потребителят да бъде задължаван да заплати правомерно или неправомерно потребено количество газ от трето лице. Такива договорни клаузи предоставят възможност на доставчика да компенсира собственото си бездействие да подобри състоянието на мрежата и да ограничи възможностите за неправомерно потребление или отказ на някой от потребителите да заплати потребеното от него. СГС неправилно приема, че липсата на надлежно приети правила от КЕВР, които да регулират тези обществени отношения могат да бъдат заменени от сключения между страните договор. Твърди се противоречие с нормите на Приложение 1 към Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. Процедура няма разписана нито в ЗЕ, нито в Правилата за търговия с природен газ, като такива правила следва да бъдат издадени от КЕВР, на основание чл.21, ал.1, т.10 ЗЕ. Договорената клауза е нищожна и поради противоречие с чл.173, ал.1 ЗЕ, както и поради противоречие с добрите нрави. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Въззиваемата страна „Булгаргаз“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски. Съдът по предмета на спора съобрази следното: В исковата си молба от 26.11.2024 година ищецът „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че е обществен доставчик на природен газ, в което качество на 24.06.2021 година е сключил с ответника „МЕЛБОН“ АД Договор № 322 - 221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, със срок на действие от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., по силата, на който ищецът доставя на ответника природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП (газопреносна мрежа за транзитен пренос) и НГПМ(национална газопреносна мрежа) срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. На основание т. 4.1 от договора страните са одобрили годишна програма /Приложение №1 към договора/ за договорените за доставка количества природен газ през съответната година. Годишната програма съдържа информация за количествата, които ще се доставят общо през годината, през всяко едно от тримесечията, в т.ч. и по месеци, брой на дните във всеки месец, в които Клиентът ще приема доставения газ, пункт/ове за предаване-приемане, дневното договорено количество за всеки пункт на предаване-приемане, с точност до третия знак след десетичната запетая в MWh/ден, изчислено в съответствие с т.7.1 и пункта за приемане-предаване. В раздел седми „Дневно договорено количество газ, т.7.1 от договора е предвидено, че дневното договорено количество /ДДК/ за всеки пункт се определя като месечното количество газ по т.4.1 или т.4.2 се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен в случаите по т.8.2.1 и т.8.2.2 като доставчикът не е длъжен да осигурява на клиента количество газ, което надвишава ДДК. В случай, че полученото дневно количество умножено по броя на дните на доставка или календарни дни в съответния месец не съответства с договореното месечно количество се извършва корекция на ДДК в последния ден от месеца. На основание т.7.3 от договора за приетото количество газ над 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е прието. Неустойките, дължими по т.7.3, изчислени на база на месечния акт се заплащат от клиента по реда и при условията на т.12.15 и т.12,16 /т.7.6/. На основание т.7.4 за разликата между ДДК и приетото от клиента помалко количество газ при равномерна доставка, която разлика надвишава 10% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. За неустойката, дължима от клиента по т.7.4 се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено на база месечен акт /съдържащ информация за договореното и реално количество доставен газ, като при забава се дължи законната лихва за всеки просрочен ден, съгласно т.7.8. В раздел десети „Предаване, приемане и отчитане на природния газ“- т.10.1 от договора е предвидено, че предаването на природния газ от доставчика и приемането му от клиента се извършва в пункта за предаванеприемане. Дефиницията на „Пункт за предаване-приемане“ е посочена в т.1.30 от договора, а именно – изходен пункт на газопреносната мрежа, собственост на оператора, в който се извършва предаването и измерването на доставяния газ от доставчика на клиента. Измерването на приетия от клиента природен газ се извършва чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта за приемане-предаване, като отчитането на количествата природен газ, приети от клиента през денонощието се извършва в 07.00 часа на следващия ден /т.10.2/. Съгласно т.10.4 от договора количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на оператора са задължителни за страните, като за разликата до/над ДДК клиентът дължи съответните неустойки по реда на т.7.3, т.7.4 или 7.5. Когато в един и същи пункт за предаване-приемане се доставя газ на повече от един клиент, същите се задължават да изпратят на доставчика протокол за разпределяне на количествата природен газ за съответното денонощие /Приложение №4 към договора/, подписан от всички клиенти, като протоколът се изпраща до два часа след получаване на търговските данни от доставчика за измерените количества от оператора /Булгартрансгаз/ в пункта за приемане-предаване за съответния ден. Сумата на приетите от всички клиенти количества газ, посочени в протокола следва да е равна на количеството природен газ, измерено от оператора за всеки ден от средствата за търговско измерване в пункта за предаване-приемане. Протоколът за разпределение се изпраща от доставчика по електронна поща или по изключение по факс /т.10.5/. На основание т.10.6 от договора, когато в един и същ пункт за предаване-приемане се доставя газ на повече от един клиент, същите се задължават да въведат в модула „доставки“ отчетените количества за изминалия газов ден от индивидуалните средства за измерване в срок до 10.00 часа на деня, следващ доставката. В случай, че има друг ползвател на мрежата в даден изходен пункт и липсват въведени отчетени количества по т.10.6 за целите на разпределяне на количествата между ползвателите доставчикът използва ДДК за съответния ден /т.10.7/. В случай, че протоколът не бъде изпратен в срок или не отговаря на изискванията по т.10.5 доставчикът разпределя потвърдените от оператора в пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните на месеца за отделните клиенти /т.10.8/. Списък на пунктовете за предаване-приемане с повече от един клиент се публикува на електронната страница на доставчика /т.10.9./. Съгласно т.10.13 от договора клиентът има право чрез доставчика да изисква проверка на уредите за търговско измерване. На 26.07.2022 година е постъпило писмо от клиентите, присъединени на ГРС-Перник, в т.ч. и ответника „Мелбон“ АД относно възражение за неправилно измерени количества на ГРС Перник, като същото е изпратено и към оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“ ЕАД. На 16.08.2022 година е постъпило второ искане поради наличие на разлики в отчетените и изразходвани от потребителите количества природен газ. На 29.09.2022 година операторът е предоставил информация относно извършената проверка и е издал фактура за тази услуга, като в случай, че грешките са в рамките на нормираните максимални допустими грешки разходите са за сметка на клиента, като стойността им подлежи на заплащане. Съгласно т.10.15 от договора количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец се отразява в месечен акт, който е неразделна част от фактурите, издадени по реда на т.12.15 и т.12.16 от договора, като месечният акт съдържа информация за ДДК, който доставчикът следва да осигури, а клиентът е задължен да приеме на съответните пунктове. Издадени са актове за м.юни, септември, м.октомври, м.ноември, м.декември 2022 година, въз основа, на които са издадени фактури, които не са изцяло изплатени на падежа от ответника „Мелбон“ АД. Видно от приложените месечни актове, същите съдържат данни за договорено и реално прието количество природен газ, неприети количества газ, общото количество за месеца и по дни, които са изготвени, въз основа на предоставени от оператора търговски данни. Тези месечни актове не са оспорени от ответника. На основание т.10.18 от договора, в случай, че клиентът използва природния газ за повече от едно предназначение или има издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове се задължава в срок до 12.00 часа на първия работен ден, следващ деня, в който са публикувани търговските данни в модул „Доставки“ на изтеклия месец да подаде информация за разпределение по използване на акцизния продукт /Приложение №6 към договора/ в електронната платформа на интернет адрес. При непредставяне на тази информация доставчикът начислява най-високата данъчна ставка за съответното еквивалентно гориво, съгласно ЗАДС. Попълненият образец следва да бъде предоставен на доставчика и в оригинал, подписан и подпечатан от клиента в срок до 12-то число на месеца, следващ отчетния. На 21.06.2021 година ответника е заявил, че използваните количества ще бъдат с единствено предназначение съгласно чл.33 ЗАДС/стопанска цел/. Съгласно т.12.1 от договора стойността на доставения природен газ се заплаща от клиента по цени, определени за 1 мегаватчас като цената за всеки месец от периода на действие на договора е в размер на предложената от доставчика цена за утвърждаване от КЕВР, формирана съгласно условията на Наредба 2 от 19.03.2013 година за регулиране на цените на природния газ плюс премия в размер на 0,40 лева, като доставчикът публикува формираната цена на интернет страницата си. За юни, 2022 година, съгласно Решение на КЕВР №Ц-16 от 10.06.2022 година окончателно предложената цена е в размер на 141,36 лева/МWh /без акциз и ДДС/, като в тази цена не се включват и цените за достъп /резервиран капацитет/ и пренос през газопреносната мрежа. В съответствие с уговореното в Договор №322-221, към посочената цена е добавена премия в размер на 0.40 лева и така получената стойност от 141,76 лева е отразена като единична цена без ДДС в издадените от „Булгаргаз“ ЕАД фактури за съответния период. За м.септември, 2022 година съгласно Решение на КЕВР №Ц-23 от 01.09.2022 година окончателно предложената цена е в размер на 353,63 лева/МWh /без акциз и ДДС/, като в тази цена не се включват и цените за достъп /резервиран капацитет/ и пренос през газопреносната мрежа. В съответствие с уговореното в Договор №322-221, към посочената цена е добавена премия в размер на 0.40 лева и така получената стойност от 354,03 лева е отразена като единична цена без ДДС в издадените от „Булгаргаз“ ЕАД фактури за съответния период. За м.октомври, 2022 година съгласно Решение на КЕВР №Ц-24 от 01.10.2022 година окончателно предложената цена е в размер на 233,49 лева/МWh /без акциз и ДДС/, като в тази цена не се включват и цените за достъп /резервиран капацитет/ и пренос през газопреносната мрежа. В съответствие с уговореното в Договор №322- 221, към посочената цена е добавена премия в размер на 0.40 лева и така получената стойност от 233,89 лева е отразена като единична цена без ДДС в издадените от „Булгаргаз“ ЕАД фактури за съответния период. За м.ноември, 2022 година съгласно Решение на КЕВР №Ц-25 от 01.11.2022 година окончателно предложената цена е в размер на 123,47 лева/МWh /без акциз и ДДС/, като в тази цена не се включват и цените за достъп /резервиран капацитет/ и пренос през газопреносната мрежа. В съответствие с уговореното в Договор №322-221, към посочената цена е добавена премия в размер на 0.40 лева и така получената стойност от 123,87 лева е отразена като единична цена без ДДС в издадените от „Булгаргаз“ ЕАД фактури за съответния период. За м.декември, 2022 година съгласно Решение на КЕВР №Ц-26 от 01.12.2022 година окончателно предложената цена е в размер на 146,83 лева/МWh /без акциз и ДДС/, като в тази цена не се включват и цените за достъп /резервиран капацитет/ и пренос през газопреносната мрежа. В съответствие с уговореното в Договор №322-221, към посочената цена е добавена премия в размер на 0.40 лева и така получената стойност от 147,23 лева е отразена като единична цена без ДДС в издадените от „Булгаргаз“ ЕАД фактури за съответния период. В раздел единадесети от договора „Пренос на доставяните количества природен газ“, т.11.1 от договора е предвидено, че клиентът възлага на доставчика да заяви на оператора за съответната година твърд, непрекъсваем годишен, тримесечен, дневен капацитетен продукт и/или капацитет в рамките на деня за пренос на доставяните количества от свое име и за сметка на клиента като дефинициите са посочени в договора, като капацитетен продукт е капацитет за пренос на природен газ за определен период от време на определена точка на предаване или точка/пункт на приемане от мрежите и в зависимост от тяхната продължителност капацитетните продукти са годишен, тримесечен, месечен и дневен. За процесния период „Мелбон“ АД е направило заявки за осигуряване на капацитет. Съгласно т.11.2 от договора, в случай, че клиентът не подаде Приложение№7.1, 7.2, 7.3, 7.4 и 7.5, в сроковете по т.11.1 приетото количество за съответния ден се фактурира и заплаща от клиента като превишен капацитет. В случая е фактуриран превишен капацитет за месец юни, септември, ноември, 2022 година. Съгласно т.12.2 от договора стойността на разходите за такса неутралност при балансиране, капацитетни продукти и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на оператора – „Булгартрансгаз“ ЕАД, като за газовата година 01.10.2021 година – 30.09.2022 година в съответствие с решение №НГП-1/02.10.2020 година на КЕВР и М-1/01.06.2021 година са приети цени за достъп и пренос през газопреносните мрежи, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД, прието с решение по т.2 от протокол №534/02.06.2021 година на УС както следва: цена за достъп зам.юни, 2022 година 2,7604 лева/МWh/ден без ДДС, а за м.септември, 2022 година 2,3392лева/М Wh/ден без ДДС. Цената за превишен капацитет за м/юни, 2022 година е 8,1191 лева/ МWh/ден без ДДС, за м.септември, 2022 година е 6,2381 лева/ М Wh/ден без ДДС. Цената за превишен капацитет се начислява за дневното разпределено количество природен газ на входни и изходни точки на газопреносната система, превишаващо сумарния резервиран на съответните точки капацитет. Цената за пренос за м.юни и септември, 2022 година, съгласно т.2 от тарифата е в размер на 0,6963 лева/ МWh/ден без ДДС и включва компонента пренос, технологична компонента и компонента задължение към обществото. Компонента пренос се начислява на всички входни и изходни точки в зависимост от разпределените обеми природен газ на тези точки и е в размер на 0.4312 лева за вход и изход /0.2156 лева по две/.Технологичната компонента е 0.1746 лева за вход и изход /0.0873 лева по две/. Компонента задължение към обществото е 0.0905 лева без ДДС за изход. Такса неутралност при балансиране е такса, чийто размер е равен на разликата между събраните или оставащите вземания и изплатените или неизплатени задължения на оператора на преносната система във връзка с резултатите от дейността му по балансиране и която подлежи на плащане или събиране от съответните ползватели на мрежата и е в размер на 0,1672 лева/ МWh/ без ДДС. За газовата година 01.10.2022 година – 30.09.2023 година в съответствие с решение №НГП-1/02.10.2020 година на КЕВР и М-1/21.06.2022 година са приети цени за достъп и пренос през газопреносните мрежи, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД, прието с решение по т.1 от протокол №639/29.06.2022 година на УС както следва: цена за достъп за м.октомври, 2022 година 2,4219 лева/МWh/ден без ДДС. Цената за превишен капацитет за м/ноември, 2022 година е 6,5920 лева/ МWh/ден без ДДС Цената за пренос за м.ноември, 2022 година, съгласно т.2 от тарифата е в размер на 1,0988 лева/ МWh/ден без ДДС и включва компонента пренос, технологична компонента и компонента задължение към обществото. Компонента пренос се начислява на всички входни и изходни точки в зависимост от разпределените обеми природен газ на тези точки и е в размер на 0.3578 лева за вход и изход /0.1789 лева по две/.Технологичната компонента е 0.717 лева за вход и изход /0.3585 лева по две/. Компонента задължение към обществото е 0.0240 лева без ДДС за изход. Такса неутралност при балансиране е такса, чийто размер е равен на разликата между събраните или оставащите вземания и изплатените или неизплатени задължения на оператора на преносната система във връзка с резултатите от дейността му по балансиране и която подлежи на плащане или събиране от съответните ползватели на мрежата и е в размер на 0,1871 лева/ МWh/ без ДДС. На основание т.12.8 от договора клиентът заплаща стойността на фактурите, като при непредставяне на банкова гаранция или депозит плащанията се извършват по реда на т.12.16 от договора-до 12-то число на месеца на доставка. По издадените фактури и извършените частични плащания се формира сумата от 32671,94 лева, както следва: по фактура № 2200003421/07.07.2022г.- сумата от 0,16 лева; ДИ №2200003538/07.07.2022 г.-сумата от 1,21 лева; по фактура № 2200005432/04.10.2022 г.-0,05 лева; № 2200005432/04.10.2022 г.; по фактура № 0000000316/06.10.2022 г.-872,71 лева; по фактура №2200005649/07.10.2022 г.-506,77 лева; ДИ № 2200005752/07.10.2022 г.- 31283,97 лева; УДП № 9000021187/09.11.2022 г.-6,02 лева;по фактура № 2200006866/09.12.2022 г. – 0,18 лева; по ДИ № ••••••••••/09.12.2022 г.-0,87 лева. В случай, че заверяването на банковата сметка не е извършено в договорените срокове се дължи договорна неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената сума за целия период на забавата, включително и деня на окончателното плащане.Задължението за неустойка е в размер на 8913,36 лева, както следва: ДИ №2200003538/07.07.2022 г.с падеж 12.07.2022 година за периода от 13.07.2022 година до 26.11.2024 година сумата от 0,29 лева; по фактура № 2200005431/04.10.2022 г.-0,05 лева за периода 13.10.2022 година до 26.11.2024 година; по фактура № 0000000316/06.10.2022 г.-237,83 лева за периода 14.10.2022-26.11.2024 година; по фактура №2200005649/07.10.2022 г.-138,26 лева за периода 13.10.2022-26.11.2024 година; ДИ № 2200005752/07.10.2022 г.-8535,09 лева за периода 13.10.2022 – 26.11.2024 година; УДП № 9000021187/09.11.2022 г.-1,61 лева за периода 15.11.2022-26.11.2024 година;по фактура № 2200006866/09.12.2022 г. – 0,00 лева; по ДИ № ••••••••••/09.12.2022 г.-0,23 лева за периода 13.12.2022 – 26.11.2024 година. С писмо от 17.11.2022 година „Булгаргаз“ ЕАД е уведомило „Мелбон“ ЕАД за тези задължения, а с покана за доброволно изпълнение от 03.07.2024 година го е уведомило, че при неизплащане в срок до 15.07.2024 година ще заведе исково производство, но плащане не е постъпило. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените по делото съдебно-деловодни разноски. С уточняваща молба от 13.12.2024 година ищецът посочва дължимите суми за всеки месец по основание и размер. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е бил изряден платец, като оспорва единствено задълженията, които му се начисляват, на основание чл. 10.8 от договора, в резултат на извършени преразпределяния на газова енергия, след отказ да бъде заплатена от некоректни клиенти на ищеца. Твърди, че не е ясно дали има задължения за реално потребление или всички суми са начислени по чл.10.8 от договора. Твърди, че не е налице потребление, надвишаващо дневното договорено количество от „Мелбон“ АД. Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл. 183 ЗЗД, чл. 173, ал. 1 и ал. 2 и чл. 190, т. 4 ЗЕ и Приложение № 1 към Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и липса на потребление, надвишаващо дневното договорено количество, както и поради противоречие с добрите нрави. Един от основните принципи в Директивата е справедливостта при предоставяне на услугата доставка на газ и тъй като фактурите се отнасят до потребление на трети лица, присъединени към същия пункт не може да се приеме, че са налице справедливи и прозрачни условия за доставка на газ. В тази връзка поддържа, че по отношение на ответника няма установени различия между заявено и потребено количество, което е мотивирало ответника да подпише приемо-предавателните протоколи по чл. 10, но тези протоколи не се подписват от другите потребители и в крайна сметка на ответника е начислено потребено от друг потребител количество газ или са покрити загуби по мрежата. Подобни права на доставчика и задължения на страните не са предвидени нито в Закона за енергетиката, нито в Правилата за търговияс природен газ, Правилата за балансиране на пазара за природен газ, нито в Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране, издадена от КЕВР. Преразпределянето не следва да бъде понесено от неоспорилите протокола клиенти, които са коректни за сметка на некоректните. Поради изложеното намира, че не налице основание за издаване на фактурите, а съответно и начисляване на съответните такси за достъп, пренос, превишен капацитет и лихви и неустойки. Оспорва и дължимостта на вземането по фактура 316/06.10.2022 година, тъй като основанието на което е начислено вземане от ответника всъщност касае законово задължение на ищеца да извършва проверка на контролните СТИ. Оспорва и направените от ищеца прихващания със спорни между страните вземания. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски. В допълнителната искова молба ищецът е посочил, че в пункта за предаване-приемане С057Р01 се доставя природен газ на няколко клиенти, а именно: „Аресгаз“ АД, „Галко“ АД, „Метамодул трейд“ ЕООД и “Булмашинъри ентърпрайсис“ ООД. За м.септември, 2022 година не е предоставен протокол за разпределение, съгласно договора и ищецът служебно е разпределил потвърдените за доставка количества газ на всеки от клиентите на линията. Въз основа на изложеното е издадено ДИ 2200005752/07.10.2022 година на стойност 31283,97 лева с ДДС за доставка на количества природен газ през м.септември, 2022 година, което не е платено. Съгласно т.12.16.4 от договора в случай, че клиентът е приел по-голямо от фактурираното за месеца количество се издава дебитно известие. В месечния акт през месец 06,2022 година е отбелязано, че е надвишил договореното количество и е издадено дебитно известие ДИ №2200003538/07.07.2022 г. През месец 09,2022 година е надвишено договореното количество и е издадено дебитно известие ДИ № 2200005752/07.10.2022 г.-31283,97 лева с ДДС. През месец 11,2022 година е надвишено договорното количество и е издадено дебитно известие ДИ № ••••••••••/09.12.2022 г. За месеците октомври, 2022 година и декември, 2022 година е приемано по-малко от заявеното. Съгласно т.10.17 от договора клиентът има право да оспори мотивирано данните от месечния акт като в случай на доказани несъответствия се предприемат съответните действия, а ответникът не е оспорил месечните отчети. Когато протоколът за разпределение не е подписан от всички клиенти на линията доставчикът разпределя потвърдените от оператора в пункта за предаване-приемане количества газ пропорционално на всички клиенти. Оспорва твърдението, че клаузата е нищожна, като твърди, че чл.190, т.4 ЗЕ се отнася до операторите на газоразпределителната мрежа. Излага, че в чл.22, ал.2, т.4 от Правилата за търговия с природен газ разпределението на количествата на пункт за приемане/предаване на природен газ се извършва по една от следните процедури, като уговореното в договора е в съответствие с тези разпоредби. Твърди, че ответникът няма качеството потребител по смисъла на ЗЗП, тъй като е търговец, като клаузите в договора са проява на принципа на автономия на волята, като съгласно разпоредбата на чл.297 ТЗ търговска сделка не може да се унищожава поради крайна нужда или явно неизгодни условия. В допълнителния отговор ответникът поддържа, че не дължи количеството преразпределен газ, тъй като същото му е начислено поради нежеланието на другите потребители, присъединени към същия пункт на доставка да подпишат протокола и да заплатят своите задължения към доставчика. Липсват надлежно приети по реда на чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗЕ Правила от КЕВР, регулиращи качество и количество на доставките и начина на измерване, а цитираните от ищеца – не регулират доставката на природен газ от ищеца – обществен доставчик. Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/. Съдът намира за установена между страните следната фактическа обстановка, доколкото във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно тези факти, а именно, че ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е обществен доставчик на природен газ, който предоставя на ответника, съгласно сключен между страните договор № 322 - 221 от 24.06.2021г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, със срок на действие от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., по силата, на който ищецът доставя на ответника природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП (газопреносна мрежа за транзитен пренос) и НГПМ(национална газопреносна мрежа) срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора. На основание т. 4.1 от договора страните са одобрили годишна програма /Приложение №1 към договора/ за договорените за доставка количества природен газ през съответната година. Годишната програма съдържа информация за количествата, които ще се доставят общо през годината, през всяко едно от тримесечията, в т.ч. и по месеци, брой на дните във всеки месец, в които Клиентът ще приема доставения газ, пункт/ове за предаване-приемане, дневното договорено количество за всеки пункт на предаване-приемане. Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че цената, която клиента следва да заплаща се формира въз основа на множество компоненти, като освен цената на доставения природен газ, определена по реда на чл. 12.1. (въз основа на представените решения на КЕВР за всеки от месеците в периода – 06.,09.,10.,11.2022 година), така и разходите по чл. 12.2. (в т.ч. такса неутралност при балансиране, капацитетни продукти (разходите за които дължими на основание т.11.5 и 11.4, вр. т. 11. 3 и т.11.1 от договора по направените и представени по делото заявки и съответни потвърждения за осигурен капацитет) и пренос), определени по съответните Тарифи на оператора (за Газова година 01.10.2021 година – 30.09.2022 година и за Газова година 01.10.2022 година – 30.09.2023 година), както и акциз в условията на чл.12.4 от договора. Не се спори, че за всеки от месеците цената е определена, съобразно утвърдените цени по решенията на КЕВР, както и, че ответникът е заявил посочените капацитети, потвърдени от оператора, както и, че същите се заплащат ежемесечно при условията на чл. 12.15. и чл. 12.16. от договора. Не се спори, че разходите за дневен, осигурен и превишен капацитет, както и за такса неутралност при балансиране и са определени правилно като стойност, съобразно съответните тарифи. Липсва спор, а и се установява, от представените доказателства, че ответника приема газ на пункта С057Р01-ГРС Перник, в който са налице няколко потребители - „Аресгаз“ АД, „Галко“ АД, „Метамодул трейд“ ЕООД и “Булмашинъри ентърпрайсис“ ООД, както и, че за м.септември, 2022 година не е представен на ищеца протокол за разпределение, съгласно договора, поради което същият е извършил разпределение, за което е издадено ДИ № 2200005752/07.10.2022 г. с обща стойност 31283,97 лева. Липсва спор, че са издадени фактурите, както и, че фактура № 0000000316/06.10.2022 г. с обща стойност 872,71 лева с ДДС касае разходите по извършване на проверка на СТИ, както и, че до приключване на устните състезания не е извършено плащане. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е било оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно и от което се установява, че общата стойност на фактурите е 57119,58 лева, а извършените плащания са в размер на 25323,17 лева, като остатъкът е в размер на 32671,94 лева Законната лихва върху неизплатената главница е в размер на 8913,49 лева. От извършената проверка се установява, че не са осчетоводени в счетоводството на ответника фактура № 0000000316/06.10.2022 г. с обща стойност 872,71 лева с ДДС; фактура №2200005649/07.10.2022 г. с обща стойност 506,77 лева; ДИ № 2200005752/07.10.2022 г.с обща стойност 31283,97 лева или общо 32663,45 лева. Осчетоводени са 8 броя фактури на обща стойност 24416,80 лева, за които е ползван данъчен кредит. От заключението по назначената СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че общото измерено от оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД количество природен газ, прието на пункта С057Р01-ГРС Перник количество природен газ е разпределено пропорционално на договореното количество газ с всеки от клиентите на пункта, като разпределението е аритметически коректно. От допълнителното заключение се установява, че измерването на потребеното количество газ в „Мелбон“ АД се извършва от разходомерна система, която се състои от ротационен разходомер Dresser, тип L2-MA, DN-50 за налягане до 16 бара и коректор за природен газ CF500. СТИ е преминало метрологична проверка, като е представено в табличен вид количеството измерен и потребен газ за периода 01.01.2022 – 31.12.2022 година. В обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че между разходомерната система на „Булгартрансгаз“ ЕАД и 5-те разходомерни системи на клиентите има разлики, като се прави минимално преразпределение. Минималните разлики са нещо обичайно. През м.септември се получава голяма разлика, като не може да се изключи неправомерно ползване. Неправомерното отклонение не е по действия на ответника. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение, изпълнението по договора, както и възникналото задължение на ответника, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението или наличието на факти, изключващи задължението му. Правоотношението между страните е във връзка с доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа по свободно договорена цена, със срок на действие от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г., по силата, на който ищецът доставя на ответника природен газ на изходен/и пункт/ове на ГМТП (газопреносна мрежа за транзитен пренос) и НГПМ(национална газопреносна мрежа) срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора и съобразно одобрена годишна програма. Цената се формира въз основа на множество компоненти, като освен цената на доставения природен газ, определена по реда на чл. 12.1. (въз основа на представените решения на КЕВР за всеки от месеците в периода – 06.,09.,10.,11.2022 година) се включват и разходите по чл. 12.2. (в т.ч. такса неутралност при балансиране, капацитетни продукти (разходите за които дължими на основание т.11.5 и 11.4, вр. т. 11. 3 и т.11.1 от договора по направените и представени по делото заявки и съответни потвърждения за осигурен капацитет) и пренос), определени по съответните Тарифи на оператора (за Газова година 01.10.2021 година – 30.09.2022 година и за Газова година 01.10.2022 година – 30.09.2023 година), както и акциз в условията на чл.12.4 от договора. Видно от договора е, че страните са договорили дневно договорено количество /ДДК/ за всеки пункт, което се определя като месечното количество газ по т.4.1 или т.4.2 се раздели на броя на календарните дни в съответния месец, с точност до третия знак след десетичната запетая, освен, в случаите на по т.8.2.1 и т.8.2.2. В случай, че полученото ДДКППП, умножено по броя на дните на доставка или календарни дни в съответния месец не съответства с договореното месечно количество се извършва корекция на ДДК в последния ден от месеца като доставчикът не е задължен да осигурява на клиента количество газ, което надвишава ДДК. Съгласно чл.10.1 от договора предаването на природния газ от доставчика и приемането му от клиента се извършва в пункта за предаванеприемане, а съгласно чл.10.2 от договора измерването се извършва чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта а предаване-приемане. Съгласно чл.10.4 количествата природен газ, измерени на средствата за търговско измерване са задължителни за страната, като за разликата над/до ДДК клиентът дължи неустойките по реда на т.7.3, т.7.4 и/или т.7.5 В сумата на фактурираната стойност природен газ не се включват неустойките по т.7.3, т.7.4 и 7.5. В чл.7.3 от договора страните са уговорили, че за приетото количество газ над 105% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е прието, а по т. 7.4. - за разликата между ДДК и приетото от Клиента по-малко количество газ при равномерна доставка, която разлика надвишава 10 % от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка а размер на 10 % от цената на това количество газ, определена по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Според чл. 7.5., за разликата между ДДК и приетото от Клиента по-малко количество газ при неравномерна доставка, която разлика надвишава 5 % от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, Клиентът заплаща на Доставчика неустойка в размер на 10% от цената на това количество по действащата цена в месеца, в който е следвало да бъде прието. Съгласно чл. 7.6., неустойките, дължими по т. 7.3., изчислени на база на Месечния акт, се заплащат от Клиента по реда и при условията на т.12.15. и т.12.16. При забава на сумите по т.7.4. и т. 7.5., клиентът дължи законна лихва за всеки просрочен ден, съгласно чл. 7.8. от договора. Съгласно чл. 10.4., количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на Оператора, са задължителни за страните, като за разликата до/над Клиентът дължи неустойките по т. 7.3. и т. 7.4., т. 7.5. В чл.10.5 от договора е посочено, че когато в един и същ пункт за предаванеприемане се доставя газ на повече от един Клиент, същите се задължават да изпратят на доставчика протокол за разпределяне на количествата природен газ за съответното денонощие (Приложение№4), подписан от всички Клиенти. Протоколът се изпраша до 2 (два) часа след получаване на търговските данни от доставчика за измерени количества от оператора в пункта за предаванеприемане за съответния ден. Сумата на приетите от всички клиенти количества газ, посочени в протокола следва да е равна на количеството природен газ, измерено от оператора (в случая – Булгартрансгаз - §1, т. 34а от ДР към ЗЕ) за всеки ден, от средствата за търговско измерване в Пункта за предаване-приемане. Протоколът за разпределение се изпраща на Доставчика по електронна поща или по изключение по факс.Съгласно т.10.8 от Договора, в случай че Протоколът не бъде изпратен в срок или не отговаря на изискванията по т.10.5, доставчикът разпределя потвърдените от оператора в пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните на месеца, за отделните Клиенти. Съгласно т.10.15. от Договора, количеството природен газ, прието от клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в Месечен акт, който е неразделна част от фактурите, издадени по реда на т.12.15. и т.12.16. от договора. Месечният акт съдържа информация за ДДК, което доставчикът следва да осигури, а клиентът е задължен да приеме на съответните пунктове, като по реда на т.10.17., Клиентът има право да оспори мотивирано данните от Месечният акт. Оспореният акт подлежи на проверка и не спира издаването и заплащането на фактурите по Договора. В случай на доказани несъответствия се предприемат съответните коригиращи действия. В разпоредбата на чл. 12.14 от договора страните са уговорили дължимост на неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената сума за целия период на забава. Процесните задължения са формирани от фактури с три вида основания: Първата група фактури са за доставка, като видно от данните по делото е, че същите са осчетоводени от ответника, ползван е данъчен кредит, не е оспорено основанието за дължимостта на компонентите, нито определянето на стойността, извършено е плащане, като се претендира остатъкът по тях. Фактурите са издадени, въз основа на издадените месечни актове за м.06., 09., 10., 11.2022 година, предвидени в договора, от които е видно договорено и реално доставено количество газ, неприето количество газ, общото количество за месеца и по дни, поради което искът по тези фактури е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно т.12.16.1 от договора фактурите се издават в срок до 5-то число на месеца и са за 100% от стойността на договорените количества природен газ, както и се издава фактура за стойността на осигурените капацитетни продукти, като заплащането на тези фактури следва да се извърши до 12-то число на съответния месец на доставка. Съгласно т.12.16.3 в срок до 9-то число на месца, следващ месеца на доставка, доставчикът издава на клиента дебитно/кредитно известие, отчитащо разликата между стойността на фактурираното и действително приетото количество природен газ, количествата по т.7.3 и т.13.1, б.“б“ и дължим акциз, като падежът на плащане при издадено дебитно известие е до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставка. В заключението си вещото лице е посочило, че ответникът е заплатил стойността на горните фактури на 14.07.2022 година, или след падежа - със закъснение от 2 дена, поради което съгласно т.12.14 от договора, че заверяването на банковата сметка на доставчика не е извършено в уговорения срок – дължима е неустойка за забавено изпълнение в размер на законната лихва, вкл. и за деня на плащането се дължи размера, посочен в исковата молба, тъй като до приключване на устните състезания не е направено изменение на иска, чрез неговото увеличаване. До приключване на устните състезания не са заплатени тези суми, поради което и акцесорният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като вещото лице е съобразило реда на погасяване на задълженията. В съдебно заседание вещото лице изрично уточнява, че с издадените кредитни известия към фактурите, е намалена тяхната стойност, което е намерило отражение в счетоводствата на двете дружества и е взето предвид при определяне стойността на неплатените задължения на ответника и няма счетоводно отразяване на извършени от ищеца прихващания на насрещни вземания. Налице е фактура, която не е осчетоводена от ответника и основанието, на която е проверка на СТИ. Размерът на сумата не се оспорва от ответника, а се оспорва, че задължението за заплащане е на клиента. Съгласно чл.10.13 от договора страните са постигнали съгласие, че при извършване на проверка на средствата за измерване, поискана от клиента, при която не се установяват отклонения, разноските следва да се заплатят от клиента, поради което искът се явява основателен за тази сума и следва да бъде уважен. Не се касае до разноски, сторени в изпълнение на задълженията на оператора на преносната мрежа за нейната поддръжка. Третата група задължения касае извършеното разпределение на потребено количество газ за м.септември, 2022 година и фактурирането му, на основание чл.10.8 от договора. Задължението не е осчетоводено от ответника, като същият оспорва приложимостта на този начин за разпределение. Установява се, че ответника приема газ на пункта С057Р01-ГРС Перник, в който са налице няколко потребители - „Аресгаз“ АД, „Галко“ АД, „Метамодул трейд“ ЕООД и “Булмашинъри ентърпрайсис“ ООД. Съгласно договора, когато не е представен протокол, подписан от всички клиенти на пункта на приемо-предаване оператора извършва служебно разпределение. Такова разпределение по чл. 10.8. от договора е извършено само през м. 09.2022 година, поради което и ответникът оспорва свързаните с него данъчни документи, въз основа на които ищецът заявява своите претенции – фактура и дебитно известие № 5752/07.10.2022 година на стойност 31 283.97 лева с ДДС. Ответникът оспорва валидността на клаузата по чл.10.8 от договора. Установява се, че по силата на тази разпоредба страните са постигнали съгласие относно условията, при които да се отчита и определя доставеното количество природен газ, когато в един пункт за приемане – предаване се доставя газ на повече от един клиент. Разпоредбата на чл. 10.8. урежда начина на разпределяне на отчетените от оператора количества газ в случаите, в които този протокол не е подписан от всички клиенти на ППП и не отговаря на изискванията на чл. 10.5. или не е изпратен на доставчика в срока по 10.5. от договора. Тогава доставчикът разпределя потвърдените от оператора в пункта за предаване-приемане количества газ през отчетния месец пропорционално на договорените за доставка количества газ, за всеки от дните на месеца, за отделните Клиенти. Съдът намира, че съгласно закрепеният в чл.9 ЗЗД принцип страните имат свобода на договаряне, като тази свобода на договаряне е ограничена, в случаите, когато договореното противоречи на закона или на добрите нрави. Не може да се приеме противоречие с нормата на чл.183 ЗЗД, тъй като при доставката на газ е налице специфика на договорните отношения, произтичащи от предмета на договора-доставка на природен газ, като договорните отношения са предмет на специална регулация, както от ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, така и от актовете, издавани от КЕВР. В тази връзка от съществено значение е, че доставката на газ се извършва по националната газопреносна мрежа, чрез преноса и от оператора на мрежата, поради което приемането на количества газ от клиентите е ограничено единствено от капацитета на мрежата, а доставката на газ се извършва чрез доставка на количеството до пункта предаване-приемане, върху което оператора има контрол, чрез СТИ. При наличието на повече клиенти приемането на количеството газ е в контрола на тези клиенти, поради което единствено възможният начин е този, уговорен в договора, а разпоредбата е съобразена с енергийната сигурност и непрекъсваемостта на доставките на природен газ, тъй като договорите за търговия с природен газ са тясно обвързани с договорите за пренос и достъп, поради което тази клауза, както и клаузите, с които се уговарят неустойките при надвишаване на ДДК или намаляване на ДДК са предвидени за справедливо разпределение на балансовия риск. Разпоредбата на чл.190, т.4 ЗЕ касае операторите на газоразпределителните мрежи, която дейност е в компетенциите на оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД, като негова собственост са и средствата за търговско измерване. Не се установява по делото неравноправно третиране на ответника, тъй като договорите са стандартни и сключени, при едни и същи условия, както и се установява от заключението на вещото лице, че сумите са разпределени между всички клиенти. Не е налице и твърдяната злоупотреба с господстващо положение, тъй като тази разпоредба касае свободно уговорена между страните клауза, а не цена, наложена едностранно от ищеца. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ (обн., ДВ, бр. 59 от4.08.2015 г.), при договорите за продажба на природен газ, сключени от обществения доставчик, условията на доставката са обвързани с условията по договорите, по които същият купува, пренася и съхранява природния газ. Доставените количества газ са заявени от доставчика към оператора на преносната мрежа, при съобразяване и на договорените с клиентите количества на дневна, месечна, тримесечна и годишна база, поради което постъпилото количество газ на пункта предаване-приемане не се различава от заявеното и следва да бъде заплатено. Въпрос на вътрешно разпределение между клиентите е решението, което се оформя във вид на протокол, т.е. не е налице противоречие с добрите нрави. За да е налице противоречие с добрите нрави следва да са нарушени основни принципи, като принципа за справедливост, добросъвестност, еквивалентност на насрещните престации, предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Страните са постигнали съгласие относно начина, по който ще уведомяват оператора за осъщественото между тях вътрешно разпределение, като по този начин се избягва именно неоснователното обогатяване на един за сметка на друг, т.е. тази клауза е в съответствие с основен принцип на правото, като всеки един от тях разполага с иск срещу този, който се е обогатил. Липсата на регламентация в ЗЕ или подзаконовите актове относно разпределението на количества природен газ в хипотезата на няколко присъединени клиенти на един пункт не може да обуслови извод за нищожност на тази клауза, тъй като не се установява противоречието и с императивна норма от ЗЕ, Правилата за балансиране на пазара за природен газ или Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране, издадена от КЕВР. Не се установява противоречие и с Приложение № 1 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13.07.2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, понастоящем отменена с Директива (ЕС) 2024/1788 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година, тъй като това приложение урежда мерките за защита на потребителите, съгласно дефиницията за потребител, а ответникът, като юридическо лице, не попада в обхвата на понятието потребител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗП. В договора е предвидена възможност за оспорване на месечният отчет по реда на чл.10.17, което би породило възможността да се извърши проверка, от която възможност ответника не се е възползвал. Предвид изложеното клаузата е валидна и тъй като се установява, че средството за търговско измерване е изправно, както и, че разпределените количества газ през м. 09.2022 година са служебно потвърдените от оператора и пропорционално разпределени от доставчика. Задължението, посочено във фактурата е посочено и в месечния акт за м.09.2022 година и тъй като не е погасено, искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Мелбон“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД разноски, с оглед изхода на спора и направеното искане. Направени са разноски в размер на сумата от 2760.97 евро с ДДС. В устните състезания е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция, което съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение е в размер на 2442 евро с ДДС, което е съразмерно с претендираното от въззиваемата страна. По изложените съображения Софийският апелативен съд,