Решение № 3544 от 12.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1690/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на В. Г. И. от [населено място], Община Х., [улица], подадена чрез пълномощник – адв. В. Ч., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], офис * срещу Решение № 1012-26-391-8/16.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-26-391/19.08.2025 г. на ТП на НОИ Хасково, подадена от оспорващия, срещу Разпореждане №6105308460-2140-26-636/06.08.2025г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Същото противоречало на материалния закон. Навеждат се доводи, че било приложено неправилно материалното право относно зачитането на наличния трудов и осигурителен стаж. Проверката на контролен орган към ТП на НОИ Хасково, обективирана в КП №КВ-5-26-01888015 от 15.04.2025г. не отразявала обективно установените правно значими факти и неправилно било приложено материалното право относно разпоредбите на Указ 265 от 31.07.1953г. за взаимно осигуряване членовете на Трудово производителните кооперации (ДВ, бр. 63 от 07.08.1953г.) и ПМС №38 от 1989г., за периода от 01.09.1990г. до 01.09.1993г. При наличие на валиден договор от 20.08.1990г. с РПК [населено място], с правно основание ПМС №•• жалбоподателят полагал труд като арендатор на обект „С.“ в [населено място], собственост на РПК [населено място], този период не бил зачетен за трудов стаж. Аналогично за цялата 1985г. жалбоподателят полагал труд в РПК [населено място], както и за период от два или три месеца преди нанесения в трудовата книжка трудов стаж с начало м.07.1987г. – за процесните периоди му било начислявано и изплащано трудово възнаграждение по разплащателна ведомост, но това неправилно било игнорирано. Неправилно били игнорирани и налични документи в ТП на НОИ Хасково и в РПК Харманли относно полагането на труд по трудово правоотношение за периода от 20.03.1989г. до 01.11.1990г. на длъжността „с.“ в обект ресторант „И. на б.“ [населено място], отново собственост на РПК [населено място] и като самоосигуряващо се лице за периода от 19••г. до 20••г. вкл. като собственик на ЕТ „Л. – В. И.“ с БУЛСТАТ •••••••••••• както осигурителния стаж за периода след 15.03.2000г. като земеделски производител с БУЛСТАТ •••••••••. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване на правото и размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по отношение адвокатския хонорар заплатен от жалбоподателя. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С. З. за отпускане на пенсия/и или добавка/и вх. № 2113-26-525/07.04.2025г. (л. 6), подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково, жалбоподателят В. Г. И. е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил към заявлението документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. С Разпореждане № 6105308460-2140-26-636/06.08.2025г. (л.41), Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68а, ал. 1, чл. 68, ал. 1-2 КСО, е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Г. И.. В разпореждането е посочено, че към дата на заявлението - 07.04.2025г., И. има навършена възраст 63 г. 10 м. 07 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 19.09.1980г. до 06.04.2025 г. вкл., с прекъсване, както следва: Осигурителен стаж от първа категория труд - 02 г. 00 м. 14 дни; Осигурителен стаж от трета категория труд - 32 г. 10 м. 28 дни; Осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 36 г. 03 м. 21 дни, съответно е прието, че сборът от осигурителен стаж и възраст е 100 г. 01 м. 28 дни. Отбелязано е, че осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице не е зачетен, тъй като не е удостоверен за периода от 24.01.1991г. до 30.11.1994г., от 01.05.2000г. до 31.05.2000г., поради това, че лицето няма данни за внесени осигурителни вноски в приход на ДОО за самоосигуряващо се лице, а за периода от 01.05.1990г. до 23.01.1991г. и от 31.12.2000г. до 31.12.2000г., тъй като е прекъснал дейност и няма качество на самоосигуряващо се лице и не се дължат осигурителни вноски, съгласно констативен протокол № КВ-5-26- 01888015/15.04.2025г. Прието е, че съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, на И. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд, тъй има навършена възраст 63 г. 10 м. 07 дни, има сбор от осигурителен стаж и възраст 100, но няма 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, а има 02 г. 00 м. 14 дни. Посочено е също, че на И. не се следва пенсия по условията на чл. 68 ал. 1-2 от КСО, тъй като няма осигурителен стаж 39 г. 08 м., а има 36 г. 03 м. 21 дни и няма навършена изискуемата се възраст 64 години 08 месеца, а е на възраст 63 г. 10 м. 07 дни. Освен това, на И. не се следва пенсия по условията на чл. 68а, ал.1 от КСО, тъй като навършва изискуемата се възраст по чл. 68 ал. 1 от КСО на 28.02.2026г. и към датата на заявлението 07.04.2025г. има навършена възраст една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но няма изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68, ал.2 КСО за 2025 г. - 39 г. 10 м., а има 36 г. 03 м. 21 дни. Разпореждането е изпратено на адреса на жалбоподателя и е получено на 12.08.2025г. от Г. И. – майка, видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 42). С жалба вх. № 1012-26-391/19.08.2025 г. (л. 43 гръб - 44) жалбоподателят е оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ - Хасково. С обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-26-391-8/16.09.2025 г. (л. 58-60) Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата. В решението е посочено, че във връзка с подадената жалба и наведените доводи в нея, са извършени проверки и са събрани допълнително доказателства, които са подробно обсъдени. Прието е, че от събраните в контролното административно производство доказателства от РПК Х., както и заверената осигурителна книжка, се налага извода, че осигурителния стаж на В. И., удостоверен в новоиздадените документи, следва да се зачете, вместо зачетения в процесното разпореждане. След зачитането, общият осигурителен стаж е както следва: Осигурителен стаж от първа категория труд: 02 г. 00 м. 14 дни; Осигурителен стаж от трета категория труд: 32 г. 06 м. 28 дни; Осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд: 35 г. 11 м. 21 дни. С решението Директорът на ТП на НОИ – Хасково приема за установен осигурителен стаж с 4 месеца по- малко от приетото от обжалваното пред него разпореждане, поради непълно внесени осигурителни вноски за периода от 01.07.1991г. до 31.10.1991г. и липсващи такива за м. 02.1991г. С оглед така приетия осигурителен стаж, административния орган е посочил в процесното решение, че на И. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма навършена изискуемата се възраст и няма изискуемият се стаж от 39 г. и 08 м., а има 35 г. 11 м. 21 дни. Обсъдена е и разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 от КСО и е посочено, че на Иванов не се следва пенсия на това основание, тъй като към датата на заявлението има навършена възраст една година по - рано от възрастта на чл. 68, ал. 1 от КСО, но няма изискуемия се осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО - 39 г. 10 м., а има 35 г. 11 м. 21 дни. По така изложените доводи, административният орган е приел жалбата за неоснователна, тъй като не се доказвало наличие на никое от условията за отмяна на процесното разпореждане, като незаконосъобразно. Решение № 1012-26-391-8/16.09.2025 г. е връчено на 23.09.2025г. на оспорващия, чрез адв. Ч., видно от приложеното известие за доставяне (л.71). Жалбата срещу решението е депозирана на 07.10.2025 г., чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-391-10/07.10.2025г. По делото беше назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, след направените проверки и изчисления, експертизата дава следния отговор на поставените въпроси: 1. Осигурителният стаж за периода от 01.09.1990г. до 01.09.1993г. в качеството му на арендатор на обект „С.“ в [населено място] към РПК „Х.“ е една година и пет месеца, от които една година и един месец заверени и четири месеца незаверени; 2. РПК „Х.“ не съхранява ведомости за обект „И. на Б.“. Съществуват ведомости за обект ресторант „Г. и.“ [населено място] и в тях фигурира името на В. Г. И..; 3. В съхраняваното досие на осигурител „Л. – В. И.“ няма протоколи за извършени проверки и/или ревизии и данни за внесени осигурителни вноски.; 4. След 15.03.2000г. има документи за платени осигуровки за 2002, 2003 и 2004г., за които няма заверен осигурителен стаж. Заверения стаж от 01 януари 2005г. до 06 април 2025г. е 20 години 3 месеца и шест дни; 5. В. Г. И. има осигурителен стаж в „Е. Т. Г.“ АД в размер на 2 месеца и 30 дни.; 6. В. Г. И. има осигурителен стаж от 14.12.2018г. – който не е прекъсван към датата на подаване на заявлението за пенсиониране; 7. От работодателя „Е. Т. Г.“ АД е подадена информация в персоналния „В. С.“ от декември 2018, като процеса не е прекъснат и към датата на подаване на заявлението за пенсиониране; 8. Зачетени са данни за осигурителен стаж по задължителните предписания №ЗД-1-26-01888263/16.04.2023г. за периода м. 03.2020-м.12.2020г. В съдебно заседание вещото лице поясни, че според него, от документите, които е разгледал, стажът, който не е удостоверен, е 3 години и 4 месеца, като 4 месеца са през 1991г., а 3 години са 2002г., 2003г. и 2004г. По делото е назначена и изслушана и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, с поставен въпрос: „В пълен размер ли са внесени осигурителните вноски за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2003г., както и от 01.01.2004г. до 30.03.2004г.?“. В част V – Анализ и изчисления, вещото лице е посочило, че при извършената проверка по време на експертизата не се установило по делото наличие на декларация ОКД 5 за избор на вид осигуряване за 2003г. и 2004г. С оглед липсата на данни относно избрания вид осигуряване, експертизата направила изчисленията в два варианта: Вариант I – при приемане, че лицето е дължало осигурителни вноски за всички осигурителни случаи, Вариант II – при приемане, че лицето е дължало осигурителни вноски само за фонд „Пенсии“. В заключението са посочени два варианта: При първи вариант, за периода 01.01.2003г. до 31.12.2003г. осигурителни вноски не са внесени в пълен размер. Общият размер на дължимите осигурителни вноски за процесния период е 180,00 лева, а размера на реално внесените осигурителни вноски е 163,20 лева. Размерът на недовнесените осигурителни вноски за периода възлиза на 16,80 лева. За периода от 01.01.2004г. до 31.03.2004г. осигурителните вноски не са внесени в пълен размер. Общият размер на дължимите осигурителни вноски за процесния период е 43,50 лева, а размера на реално внесените осигурителни вноски е 41,70 лева. Размерът на недовнесените осигурителни вноски за периода е 1,80 лева. При втория вариант, за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2003г. осигурителните вноски са внесени в пълен размер. Общият размер на дължимите осигурителни вноскиза процесния период е 162,00 лева, а размера на реално внесените осигурителни вноски е 163,20 лева. Налице е надвнесена сума в размер на 1,20 лева. За периода от 01.01.2004г. до 31.03.2004г. осигурителните вноски са внесени в пълен размер. Общият размер на дължимите осигурителни вноски е 39,00 лева, а общият размер на внесените осигурителни вноски е 41,70 лева. Налице е надвнесена сума в размер на 2,70 лева. Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния 14-дневен срок, срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна. Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Проверяваното в настоящото производство решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3, вр. ал.1, т. 2, б. „а“ от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Обжалваното решение е постановено при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е мотивирано. Независимо от горното съдът намира оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за издадени при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила довело до несъответствието им с материалния закон. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 1012-26-391-8/16.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на В. Г. И. срещу Разпореждане № 6105308460-2140-26-636/06.08.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и основано на извършени проверки в първични счетоводни и осигурителни документи, се установява, че при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя административният орган не е зачел осигурителен стаж с обща продължителност 3 години и 4 месеца. Този незачетен стаж включва четири месеца за периода 01.07.1991г. – 31.10.1991г., както и осигурителен стаж за 2002г., 2003г. и 2004г. Относно периода 01.07.1991г. – 31.10.1991г. експертизата установява, че първоначално осигурителните вноски са били внесени върху осигурителен доход от 435 лв., при дължим минимален осигурителен доход от 620 лв. Установено е обаче наличието на квитанция № 296/19.12.1991 г., удостоверяваща внасянето на сумата от 260 лв., с която са изравнени осигурителните вноски за четирите месеца до пълния им дължим размер. Тези данни са отразени и във ведомостта за м. декември 1991г. При така установените обстоятелства съдът намира, че тези четири месеца следва да бъдат зачетени на жалбоподателя като осигурителен стаж, предвид което оспореното решение се явява незаконосъобразно по отношение незачетения за този период стаж. Горния извод следва от приобщените в хода на съдебното производство доказателства, които макар и да не са били представени на административния орган съдът намира, че установяват приетите с експертизата фактически обстоятелства и следва да се вземат предвид от административния орган, в хода на едно ново произнасяне по процесното заявление. Относно 2002г., 2003г. и 2004г. експертизата е установила наличието на конкретни платежни документи за внесени от жалбоподателя осигурителни вноски. За 2003г. и за периода януари – март 2004г. допълнителната експертиза е извършила изчисления при два възможни варианта в зависимост от вида на осигуряването, като при варианта, при който лицето е подлежало на осигуряване само за фонд „Пенсии“, е установено пълно внасяне на дължимите осигурителни вноски, дори наличие на надвнесени суми. Съдът кредитира именно този вариант, на заключението и намира за установено наличието на изискуемите предпоставки за признаване стажа придобит през 2002, 2003 и 2004г. за осигурителен такъв. При тези данни съдът приема за доказано по делото, че общо 3 години и 4 месеца осигурителен стаж, които не са били зачетени от пенсионния орган, следва да бъдат включени при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя. Този извод налага различна преценка и на изчисления от административния орган общ осигурителен стаж. С Разпореждане № 6105308460-2140-26-636/06.08.2025г. на жалбоподателя първоначално е признат осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, в размер на 36 години, 3 месеца и 21 дни. Впоследствие, с оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, този размер е определен на 35 години, 11 месеца и 21 дни, т.е. с четири месеца по-малко. При установеното в съдебното производство наличие на още 3 години и 4 месеца незачетен осигурителен стаж следва да се приеме, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението е с 3 години и 4 месеца по-голям от възприетия в оспореното решение. Прибавянето на този стаж към признатите от административния орган 35 години, 11 месеца и 21 дни води до общ осигурителен стаж от 39 години, 3 месеца и 21 дни. Предвид така установените в хода на съдебното производство факти и обстоятелства съдът намира, че решението на административния орган е постановено в нарушение разпоредбата на чл. 35 и чл. 36 от АПК при неправилно определена фактическа основа относно един от основните елементи, от които зависи преценката за правото на пенсия – наличния осигурителен стаж, предвид което допусантото процесуално нарушение е довело до извършване на неправилна преценка относно наличието на материалноправните предпоставки за отпускане на пенсия. Към датата на подаване на заявлението – 07.04.2025 г., жалбоподателят е бил на възраст 63 години, 10 месеца и 7 дни. При действащите за 2025 г. условия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за мъжете са били необходими навършена възраст 64 години и 8 месеца и осигурителен стаж 39 години и 8 месеца. Следователно към датата на заявлението жалбоподателят не е отговарял на условията за придобиване на право на пенсия по общия ред, доколкото не е достигнал изискуемата възраст. От друга страна, от съдържанието на заявлението и административната преписка се установява, че жалбоподателят е поискал преценка и за пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 68а, ал. 1 КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, могат по свое желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, като пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. За приложението на чл. 68а, ал. 1 от КСО възрастовото изискване е изпълнено, когато лицето се намира в рамките на една година преди възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но наред с това законът изисква към релевантния момент да е налице пълният изискуем осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. При правилно определен стаж от 39 години, 3 месеца и 21 дни към 07.04.2025 г. на жалбоподателя не достигат приблизително 4 месеца и 9 дни до изискуемите за 2025г. 39 години и 8 месеца. Поради това съдът не приема, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят вече е бил придобил право на пенсия по чл. 68а, ал. 1 от КСО. Този извод обаче не обосновава законосъобразността на оспореното решение, предвид че административният орган е извършил преценката въз основа на неправилно определен осигурителен стаж, като е приел 35 години, 11 месеца и 21 дни вместо установените в настоящото производство 39 години, 3 месеца и 21 дни. С оспореното решение, административният орган е отрекъл наличието на значителна част от осигурителния стаж на жалбоподателя, като настоящият състав намира, че това обстоятелство не следва да получи стабилитет с отхвърляне на жалбата, доколкото има пряко значение за момента на придобиване на правото на пенсия и по общия ред. С оглед установените факти относно наличието на непризнат от административния орган осигурителен стаж, относим към преценка момента на настъпване на предпоставките за пенсиониране по чл. 68, ал.1-2 от КСО и отпускане на пенсията именно от този момент съдът намира, че следва да отмени оспореното решение и да върне преписката на административния орган предвид необходимостта да бъде извършено ново изчисляване на осигурителния стаж, да се определи точният момент, в който жалбоподателят достига изискуемия стаж, и да се извърши преценка на заявлението съобразно всички релевантни към този момент обстоятелства. От значение при тази преценка е и обстоятелството, че по делото е установено и непрекъснато осигуряване на жалбоподателя след 14.12.2018г., включително към датата на подаване на заявлението. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на точната дата, на която е достигнат изискуемият осигурителен стаж. Административният орган следва да извърши нова преценка не само на въпроса за наличния стаж към 07.04.2025г., но и на момента, в който с оглед продължаващото осигуряване жалбоподателят е достигнал пълния изискуем стаж за съответната година. Това е от съществено значение и по отношение на заявеното от жалбоподателя желание за пенсиониране по чл. 68а КСО, доколкото тази разпоредба свързва правото на предсрочна пенсия именно с наличието на пълния изискуем осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Пенсията по чл. 68а се отпуска от датата на заявлението, когато към този момент са изпълнени законовите предпоставки. Същевременно съгласно общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в установения от закона срок, а при пропускане на този срок – от датата на подаването му. Следва да се има предвид, че с оспореното решение органът е приел стаж от 35 години, 11 месеца и 21 дни, докато в настоящото съдебно производство, въз основа на събраните доказателства и заключението на ССчЕ, се установява стаж от 39 години, 3 месеца и 21 дни към датата на заявлението. Поради това съдът приема, че административният акт е постановен при неправилно установена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна. Предвид естеството на допуснатото нарушение преписката следва да бъде върната на пенсионния административен орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на В. Г. И.. При новото произнасяне пенсионният орган следва да съобрази установените в съдебното производство фактически обстоятелства, като приеме за установен по делото осигурителен стаж, допълнително спрямо признатия от него, в размер на 3 години и 4 месеца, и извърши ново изчисление на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. С оглед изложеното Решение № 1012-26-391-8/16.09.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а преписката да бъде върната на административния пенсионен орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на В. Г. И. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски. От представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за процесуално представителство по делото. Направено е своевременно искане за присъждане на разноските, като е представен и документ, удостоверяващ уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за прекомерност следва да се извърши с оглед действителната сложност на конкретното производство, обема на извършената процесуална дейност и характера на разрешаваните правни въпроси. В настоящия случай съдът не споделя възражението за прекомерност. Производството не се отличава с ниска фактическа или правна сложност. Предмет на спора е отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за правилното разрешаване на спора е необходимо да бъдат изследвани продължителни периоди на осигуряване, различни основания за осигуряване, документи за трудов и осигурителен стаж, ведомости, осигурителни книжки, платежни документи и данни от персоналните регистри. В хода на производството са изслушани основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е извършило проверки и анализ на значителен обем документи, включително относно внесени осигурителни вноски за 2002г., 2003г. и 2004г. Предвид фактическата и правна сложност на делото, извършената процесуална дейност и резултата от производството, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 1000 лв. не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено в пълния му размер. Доколкото към момента на постановяване на съдебния акт сумите се присъждат в евро, левовата стойност на присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде превалутирана по установения фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лв., поради което сумата от 1000 лв. съответства на 511,29 евро. С оглед изложеното на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 511,29 евро, представляващи левовата равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът