Решение № 616 от 23.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 105/2023 г.

• определения срок на действие на одобрените архитектурни проекти за организация на строителството на временното ТТ е изтекъл, a CO не е преустановила експлоатацията на временното ТТ след август 2012 г., когато е открит втори метродиаметьр, и • CO не е изпълнила Решение № 573/08.11.2012 г. на СОС за одобряване на проект „Транспортно-комуникационно обновяване на кръстовище Петте кьошета“. Според съда непреместването на временното ТТ е причинило наднормени нИ. на шум и вибрации, които засягат колективния интерес на ищците.

Само и единствено на база тези констатации първоинстанционният съд приема, че неизпълнението на това задължение е довело до засягане на колективния интерес на живущите в сградите и кооперациите по протежение на трасето, чрез излагането им на продължителна експозиция на наднормен шум и наднормени вибрации.

В съдебното решение е прието, че в тежест на Cтолична община е да докаже възраженията, релевирани в писмения отговор на и по-конкретно, че непосредствено след изместването на ТТ в процесния участък, CO извършва редица действия и полага усилия за намиране и реализиране на техническо възможно и обществено балансирано решение, като по нейно възлагане са извършени редица обследвания и проектирания за преместване на ТТ.

По делото не се спори и е прието, че временното ТТ е изградено като такова през 2010 г. поради строителството на 9-та метростанция по II метродиаметьр, което е наложило движението на трамваите по бул. „Витоша“ да бъде спряно. По делото не се спори също, че през 2012 г. вторият метродиаметьр на метрото е бил пуснат в експлоатация, което е предполагало, че временното ТТ е следвало да бъде премахнато, но въпреки това трасето продължава да се използва и до днес.

Само от тези факти обаче не би могъл да се направи извод, че Cтолична община бездейства по отношение на преместването на временното ТТ. Напротив, от страна на CO са предприети редица действия, които са свързани с проучване на варианти за реконструкцията на булеварда и за намиране на техническо възможно, трайно и оптимално комуникационно решение за преместване на ТТ на друго място.

Твърди се във въззивната жалба, че при постановяване на съдебното решение не са взети под внимание факти, обстоятелства и доказателства за всички действия, които Cтолична община е предприела, относими към времето преди и след приемане на Решение № 573/08.11.2012 г. на СОС за одобряване на проект „Транспортно-комуникационно обновяване на кръстовище Петте кьошета. (i) На първо място, с Решение 172/05.04.2012 г. по Протокол 14, т.18 на СОС е приет ПРЗ, който предвижда изместване на ТТ от тунела на НДК в северното платно на бул.„Скобелев“ е потвърдено приемането на устройствен план. По този начин бул. „Витоша“ от бул. „Патриарх Евтимий“ до ул. „Алабин" става пешеходна зона, а трамвайното движение по булеварда се премахва. Устройственият план е приет на 05.04.2012 г. ( т.е. преди въвеждане в експлоатация на ll-ри метродиаметър на Метрополитена. (ii) Непосредствено след преместването на ТТ и приемането на ПРЗ започват допълнителни действия за проучване на варианти за реконструкция на булеварда и за преместване на ТТ. Така с Решение 573/08.11.2012 г. по Протокол 2 9, т. 13 на СОС е приет проект за Транспортно-комуникационно обновяване. С това решение на СОС е преустановенодвижението на наземния релсов градски транспорт по бул. „Скобеле“ в отсечката от бул.„П. Евтимий“ до бул. „България“ и по бул. „Черни връх“ и бул. „Арсеналски“ до басейна „Спартак“, вкл. е преустановено движението на трамвайните мотриси по Трамвайна линия № 6. (iii) Подробния транспортно-комуникационен план, съобразен с Решение 573/08.11.2012 г. на СОС, е приет на заседание на Общинския експертен съвет за устройство на територията.

През декември 2012 г. на НАГ е възложено да бъде изготвен идеен проект по всички части и през 2013 година е изготвен идеен инвестиционен проект, който е бил съгласуван с експлоатационните дружества. Стойността на реализирането на това транспортно-комуникационно решение е била около 7 млн„ и още през 2013 г. CO е предприела нужните действия за осигуряване на финансиране от държавата. През 2014 г. обаче, Министерство на финансите е информирало CO, че не може да осигури финансиране за реализиране на проекта. (iv) През 2015 г. е организирана подписка и граждански протести на жители на Район „Лозенец“ срещу премахване на Трамвайна линия № 6 от бул. „Арсеналски“, което отново свидетелства за значението на обществения интерес от съществуването наТТ. В резултат на подписката и протестите, движението на трамвайните мотриси е възстановено. (v) СъпротИ.та на част от населението на кв. „Лозенец“ препятства през 2015 г.предприемането на действия от Cтолична община за изпълнение на строителството на предвидената реконструкция на бул. „Скобелев“, с която е следвало трамвайното трасе да бъде изместено от южното платно на бул. „Скобелев“ към северното платно на булеварда.

Причината за това е, че исканото от жителите на кв. Лозенец възстановяване на движението на трамвайна линия N 6 по маршрута й през тунела под НДК и до басейн „Спартак“ е технически несъвместимо и технически невъзможно в съчетание с предвиденото по ПРЗ изместване на трамвайни линии за маршрут №1 и №7 по северното платно на бул. „Скобелев“. (vi) През м. юли 2016 г. от НАГ - CO е възложено изработване на задание за ново Комплексно-транспортно проучване за решаване проблемите на транспорта в югозападната част на големия център, вкл. бул. „Скобелев“. През декември 2017 г. е възложено проучването, в резултат на което са предложени 7 варианта за преместване на ТГ. Вариантите са обсъдени на ОЕСУТ, като в резултат на последователни действия на CO в периода 2018 - 2021 г. се стига до обявяване на обществена поръчка за преместването.

Твърди се във въззивната жалба, че при кредитиране на заключенията по допуснатите експертизи (с изключение на съдебно-медицинската, която дава принципни общи положения за влиянието на шума и вибрациите върху здравословното състояние на хората), съдът е следвало да се ръководи от разпределението на доказателствената тежест и на процесния период, така както е приет в доклада по делото, доколкото те са меродавни за организирането на защитата на страните по делото и доколкото страните са се водили от тях при формулиране на своите въпроси към вещите лица.

Твърди се в жалбата, че съдът не е направил задълбочен анализ на изводите на вещите лица и не е оценил експертизите през призмата и в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, не е взел предвид възраженията на ответника по отношение на направените от вещите лица измервания и не е обсъдил обясненията на вещите лица, дадени от тях при изслушване на експертизите;

• експертизите са извършвани в периода 2018 - 2021 г. и чрез тях не биха могли да се доказват факти релевантни за посочения в Доклада по делото процесен период: 01.04.2015 г. до 31.03.2016 г. В този смисъл експертизите не са представителни за процесния период и са негодни да докажат твърденията на ищците.

При направените от вещите лица измервания при изготвянето на първата съдебно-акустична експертиза не са събрани т. нар. първични данни, респ. не са спазвани установените в Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда и Наредба № 9 от 12 февруари 2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения („Наредба № 9) изисквания за начина, по който следва да се извършват замерванията на шум и вибрации в жилищата. В частност, не са отчетени и не са взети предвид • определени шумове (като напр. фонов шум, шум от преминаващи автомобили, хора и т.н.), които съществуват независимо от наличието на трамвай и които следва да бъдат взетипредвид като коригиращи стойности при определяне на крайния резултат при измерване на шум в определено жилище;

• максимално разрешената скорост за движение в участъка на ТТ, респ. скоростта на движение на трамвайните мотриси при преминаване през ТТ.

Съдът неправилно е констатирал, че втората съдебно-акустична експертиза (цитирана в съдебното решение като ДСАкЕ) е установила превишение на определените гранични стойности за показателите кден, квечер и кнощ на всички адреси, посочени от ищците и ответника, намиращи се в процесния участък (стр. 41 от съдебното решение). Тази констатация не кореспондира със заключението, тъй като ДСАкЕ е установила превишение на нормите за шум и за трите периода на денонощието на 16 адреса, превишение на показателите за ден и вечер само на 4 адреса, превишение на показателите за квечер и кнощ на 1 адрес и превишение само на показател кнощ на 1 адрес.

Твърди се в жалбата, че не може да бъде споделен и извода на съда, че превишенията на нормите са от порядъка на 10 до 15 dB (А). В таблица 1 от Протокол за измервания и оценка на шум в помещения на жилищни сгради се вижда ясно, че при част от измерванията, превишенията са с до 10 dB (А) при показатели (ден и квечер, и до 12 dB (А) при показател кнощ.

Видът на трамвая и скоростта на преминаване се разглеждат като основни компоненти за провеждане на изчисленията на нивата на шума, като установяване на скоростта на движението е задължително изискване съгласно Наредба N 6. Установяване на скоростта на движение на трамваите е от изключително значение, тъй като скоростта от 5 км/ч е и проектната, максимално допустима скорост, която важи и следва да се спазва от трамваите при преминаването им през ТТ. Неспазването на скоростта обаче не може да бъде вменявано във вина на Кмета на CO, респективно причинените по-високи нИ. на шум и вибрации от превишената скорост не могат да бъдат разглеждани като релевантни за настоящия спор.

Както вещите лица, изготвили съдебно-акустични експертизи, така и вещите лица, изготвили съдебно-технически експертизи са последователни в своите разсъждения, че намаляването на скоростта, с която трамваите преминават през ТТ неминуемо рефлектира както върху шума и вибрациите, като ги намалява значително, така и върху всички други въздействия, които трамваите биха могли да оказват върху околната среда. Евентуалното неспазване на въведеното ограничение на скоростта от 5 км/ч, съответно - движение на трамваите с превишена скорост, следва да се разглежда като административно нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата, извършено от ватманите, чиято отговорност следва да бъде ангажирана от съответните органи, осъществяващи този вид контрол.

Не на последно място, намаляването на скоростта в рамките на ТТ е една от мерките за сигурност, която в съчетание с движението по един коловоз на трамваите, монтираните шумо- и виброизолационни елементи обосновава и прави допустимо намаляване на отстоянията на ТТ от сградите, които се намират по неговото продължение (чл. 33, ал. 2 от Правилника с технически изисквания и норми за трамваен релсов път).

Твърди се в жалбата, че с оглед на предоставена от чл. 33, ал. 2 от Правилника с технически изисквания и норми за трамваен релсов път възможност за намаляване на отстоянията, не може да бъде споделен използвания от вещите лица подход при изготвянето на комплексната съдебно-техническа експертиза. Същата е изготвена не като една комплексна, а като две отделни експертизи, които впоследствие е следвало да се разглеждат в своята цялост. Налице са определени противоречия и отклонения, които следва да бъдат взети предвид.Въпреки че вещите лица са посочили дадената от ПТИНТРП възможност за намаляване на отстоянията при спазване на съответните допълнителни мерки за сигурност, нито вещото лице М., нито вещото лице Н. е отчело тази възможност в своите заключения.

Същите измерват и анализират отстоянията между сградите и ТТ така, както те са посочени в Наредба № 2. Не се споменава обаче нищо за допустимото допълнително намаляване възможно при спазването на допълнителните изисквания на ПТИНТРП.

Осъзнавайки дискомфорта, който евентуално би могъл да се причини на живущите по продължението на ТТ, Cтолична община взима допълнителни мерки при изграждането на трасето, като поставят вибро- и шумоизолационни елементи, вкл. ограничава скоростта на движение на трамвайните мотриси в процесния участък до 5 км/ч. С цел гарантиране спазването на въведеното ограничение от 5 км/ч, Cтолична община поставя светофарна уредба, която показва каква е скоростта на навлизащите трамвайни мотриси в процесния участък.

От съществено значение е обаче да се отбележи, че и двете вещи лица посочват изрично, че допълнителни мерки за сигурността са взети, а именно: десетократно намаляване на скоростта на трамваите по ТТ от максимално разрешена 50 км/ч на максимално разрешена 5 км/ч, движение по един коловоз и монтиране на допълнителни шумо- и виброизолационни елементи. Тези факти ведно с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ПТИНТРП е следвало да бъдат отчетени от СГС при постановяване на съдебното решение. При изготвянето на съдебно-техническите експертизи, вещите лица са разглеждали нормативите посочени в Наредба № 2, действала и към онзи момент.

От началото на 2018 г. обаче Наредба № 2 е отменена от Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортната система на урбанизираните територии, в сила от 20.02.2018 г., обнародвана в ДВ, бр.7/19.01.2018 г., с последващи изменения и допълнения.

Въпреки това, съобразно диспозитИ. на Съдебното решение преместването на временното ТТ следва да бъде „ съобразено с Наредба № 2/ 29.06.2004г. на МРРБ за планиране за планиране и проектиране на комуникационно - транспортни схеми на урбанизирани територии и Правилника за технически изисквания и норми за временен релсов път.

При проектирането и строителството на новото трасе следва да бъдат съобразени действащите към момента на изграждането правила и нормативи, относими към трамвайните трасета, а в диспозитИ. е посочено задължение за съобразяване с недействаща нормативна уредба. Претендира се отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С. Х. С., В. П. К. и К. М. М., чрез процесуалния им представител адв. Й.Й., в което се твърди, че определения едногодишен срок е законосъобразен и справедлив, с оглед защита на увредения колективен интерес. Изграденото трамвайно трасе е имало временен статут и е предвидено същото да се експлоатира до изграждане на метростанция №9 на Метрополитен II метродиаметър в централната част на гр.София, в участъка около кръстовището на бул.“Витоша“ и бул.“Патриарх Евтимий“, който е изграден и пуснат в експлоатация през месец август, 2012 година т.е. ответникът е имал възможност да намери разрешение на този въпрос. Обстоятелството, че е налице открита на 30.08.2022 година процедура по ЗОП за възлагане на обществена поръчка следва да бъде взета предвид от въззивния съд, но като признание за основателността на претенцията на ищците и не може да се приеме като обективна необходимост от продължаване на неправомерно поведение.

Относно доводите за неправилност на решението поради неправилна квалификация на предявения иск твърди, че в разглеждания случай ищците целят да защитят общия интерес на неперсонифицираната общност от живущи по протежение на процесното временно трамвайно трасе като те се явяват процесуални субституенти на увредения колектив. Именно този засегнат колективен интерес очертава кръга на увредените лица /живущите по протежението на процесното временно трасе/, така и естеството на увреждането /изграждането и поддържането на това трасе в противоречие с нормативните изисквания/, което е довело до засягане на притежаваното от тях право на собственост, вследствие на което се е влошило както качеството на живот, така са лишени и от нормална социална среда, вследствие наднормените шумове и вибрации/. Предвид на това неоснователни се явяват доводите на Столична община, че предявеният иск не е колективен по смисъла на чл.379, ал.1 ГПК, а следва да се разглежда като субективно съединени индивидуални искове на отделни ищци. Съдебното решение ползва цялата общност от живущи по протежението на временното трасе. Налице е нарушение на Столична община, изразяващо се в експлоатацията на временното трасе. Неоснователно е и твърдението, че се цели задължаването на административен орган да извърши определени действия при отношения на субординация т.е. на власт и подчинение. Касае се за неизпълнение на задължение на общината, в качеството и на собственик. Възникналата между общината и увреденото лице връзка е облигационна, деликтна и се реализира по реда на ЗЗД. Относно останалите доводи: В исковата молба е заявено, че нарушението на Столична община започва от м.август, 2012 година, когато е пусната в експлоатация метростанция №9 на Метрополитен II метродиаметър в централната част на гр.София и е трябвало да бъде преустановена експлоатацията на временното трамвайно трасе по бул.“Ген.М.Скобелев“. Нарушението е на възложителя и собственик на трамвайното трасе, който е следвало да го премахне.

По безспорен начин е установено по делото, че нивата на проникващият в жилищата на ищците шум надвишават граничните нИ. за жилищни помещения през цялото денонощие. Същото се отнася и за нивата на вибрациите – те също са с наднормени стойности. Следователно правилно, съдът е преценил, че са доказани обстоятелствата, които са разпределени в тежест на ищците-наличието на наднормен шум и вибрации и причинно- следствена връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на Столична община. От друга страна ответникът не е доказал в производството по делото обстоятелствата, които са му разпределени като тежест на доказване-че временното трасе е изградено в съответствие с нормативните изисквания, че са изпълнени задълженията на общината по управление и контрол на шума, че е налице надделяващ обществен интерес от запазване експлоатацията на трасето. Неоснователни са и доводите, че направените през 2018-2020 година измервания на нивата на шум и вибрации не могат да бъдат ползвани за установяване на наднормени нИ. на шума и вибрациите в исковия период. Няма причини да се приеме, че констатациите, направени за периода 2018- 2020 година не са относими и за исковия период. Неоснователни са и доводите за оспорване на акустичните експертизи, защото се оспорват данни само за отделните показатели. От таблицата на Протокол от 01.12.2020 година за замервания на шум може да се установи, че нивата на излъчения променлив, прекъснат шум от източника е обозначен като Leq. От таблицата е видно, че този показател надвишава граничните стойности по Наредбата, а нивата на максималният моментен шум, измерен във всеки един от апартаментите значително надвишава граничните стойности като достига до 50 и повече децибела т.е. с 15-20 децибела над граничните стойности. При сравняване на показателите за фонов шум и променлив шум от източника може да се установи, че шумът от преминаващите трамваи отчетливо надвишава общия фонов шум с около 10-15 децибела, а когато съответния трамвай е в най-близката до измерването на шума точка стойностите надвишават фоновия шум с около 15-20 децибела. Неоснователни са и доводите за отчитане намаляването на скоростта на преминаването на трамваите. Ограничението на скоростта е въведено след 21.11.2019 година т.е. ограничението на скоростта е въведено след завеждане на исковата молба и не касае исковия период. Неоснователни са и доводите на Столична община, че контролните функции на Кмета се свеждат до намаляване на шумовите нИ., причинени само от автомобилния транспорт. В действителност Кметът на общината има задължение да осъществява превантивен, така и текущ и последващ контрол. По съществото на спора моли въззивният съд да постанови решение, с което потвърди решението на първопинстанционния съд и присъди направените по делото разноски. В о.с.з. подържа подадения писмен отговор.

Въззиваемите страни Л. В. Ч., Й. И. Ч., с правоприемници В. Й. Ч., С. Й. Ч., В. И. К., К. Н. К., Д. К. Т., И. В. К., Е. Н. К. с правоприемник в процеса И. П. П., З. К. Х., Ю. М. И., К. М. М. и М. Б. Х., чрез процесуалния си представител адв. И. М. изразяват становище, че постановеното решение е валидно, и допустимо, а въведените с жалбата оплаквания са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява допуснатото нарушение относно наличие и ползване на трамвайно трасе на място, където не би трябвало да се намира. С оглед установеното нарушение задължаването на общината да преустанови нарушението, чрез преместване се явява правомерно и законосъобразно. Що се отнася до необходимостта от организационно време за изпълнение на задължението за отстраняване на нарушение, изцяло в правомощията, компетентността, функциите и волята на общината е да предприеме своевременно организационни мерки, което не е сторила, респективно следва да поеме тежестта и последиците от неправомерното си поведение. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което потвърди решението на първопинстанционния съд и присъди направените по делото разноски. В о.с.з. подържа подадения писмен отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 12.07.2017 година ищците М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С. Х. С., В. П. К. и К. М. М. твърдят, че във връзка с изграждането на Метрополитен I I метродиаметър в централната част на гр.София, в участъка около кръстовището на бул.“Витоша“ и бул.“Патриарх Евтимий“, през месец юни, 2010 година е изградено временно трамвайно трасе за движението на трамвайни линии №1 и №7 по локалното платно на бул.“Ген.М.Скобелев“, в участъка от бул.“Витоша“ до бул.“Хр.Ботев“. Посоченото временно трамвайно трасе е изградено от ответника – Столична община, в нарушение на изискванията по чл.109, ал.3 и чл.110, ал.1, т.1-5 на Наредба №2/29.06.2004 година на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии и Правилник за технически изисквания и норми за трамваен релсов път. Съгласно тези нормативни актове минималната широчина на еднопътно трамвайно платно не може да бъде по-малка от 3, 5 метра /чл.109, ал.3/, а в действителност широчината на временното трамвайно трасе по локалното платно на бул.“Ген.М.Скобелев“ е 3, 0 м.; минималното разстояние от оста на трамвайния път до най-изпъкналите части на сгради и съоръжения /чл.110, ал.1, т.1/ може да бъде намалено до 4м, а в разглеждания случай минималното разстояние е по-малко от 2, 80 м; минималното разстояние от оста на трамвайния път до стълбове за осветления, парапети и др.подобни /чл.110, ал.1, т.2/ може да бъде 2, 75 м, а в разглеждания случай е 2, 20м; минималното разстояние от оста на трамвайния път до стълбове на контактната мрежа, светофари и др. /чл.110, ал.1, т.3/ може да бъде 2, 55 м., в разглеждания случай то е 1, 45 м.; минималното разстояние от оста на трамвайния път до издигнатия ръб на бордюри, ограничаващи обособено трасе /чл.110, ал.1, т.4/ може да бъде 1, 80м, а в разглеждания случай е 1, 20м. Ответникът е запознат с обстоятелството, че временното трамвайно трасе по локалното платно е изградено в нарушение на закона. Живущите в блоковете по протежение на трамвайното трасе са подали жалби до МРРБ-ДНСК и до Столична община за спиране на изграждането на трасето, като е отговорено, че изграждането му има временен статут и ще бъде в експлоатация до изграждането на метростанция №9. През месец август, 2012 година вторият метродиаметър е пуснат в експлоатация, но временното трасе остава въпреки изискването на чл.54, ал.1 ЗУТ, съгласно който временните строежи следва да бъдат премахнати при завършване на строителството, а ако възложителят не изпълни това строежът не се въвежда в експлоатация и временните строежи се премахват за негова сметка, въз основа на заповед на началника на ДНСК или упълномощено лице. Във връзка с бездействието на Столична община да изпълни своето задължение за премахване на временните строежи, в това число и временната организация на движение по време на строителството е внесена нова жалба с искане за незабавно премахване на изграденото временно трамвайно трасе от бул.“Витоша“ по бул.“Ген.М.Скобелев“. С писмо на МРРБ-ДНСК е отговорено, че е задължение на Столична община да премахне временните строежи, вкл.изграденото временно трамвайно трасе. На заседание на СОС, проведено на 08.11.2012 година с протокол е прието решение №573 на СОС от 08.11.2012 година за одобряване на представения проект, но последващите две жалби не са довели нито до започване на работа по реконструкция на транспортно-комуникационния възел на кръстовището, нито до преустановяване експлоатацията на трасето. Ответникът бездейства по отношение на задължението си да премахне временното трамвайно трасе като продължава да го експлоатира в нарушение на изискванията на наредба №2 на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии и правилника с технически изисквания и норми за травмаен релсов път. Твърдят, че са налице основания за осъждане на ответника да преустанови това нарушение, както и да заплати обезщетение за причинените вреди. Твърди се в исковата молба, че увреденият колективен интерес се състои в това, че преминаването трамвайното трасе в непосредствена близост до жилищата на живущите в посочения участък създава постоянен дискомфорт и стрес. В резултат на нарушаване на нормативните изисквания, шумът и вибрациите са значително завишени, в сравнение с други места, като натрупаният стрес и нервно напрежение се отразяват негативно както качеството на живота, така и на здравето на живущите. Лицата са изложени на наднормени нИ. на шум и вибрации от преминаващите трамваи, като системното нарушаване на покоя и липсата на пълноценна почивка води до увеличаване на риска от заболявания, както и се отразява негативно на качеството на живота на тези, които си стоят в къщи. Налице е безпокойство и страх за конструктивната цялост на сградите и жилищата вследствие на непрестанните вибрации от преминаващите трамваи, които пряко влияят върху здравината на строежите, които не са съобразени такИ. наднормени, продължителни и интензивни неприсъщи натоварвания. Увредените лица не са в състояние да комуникират нормално с близките и приятелите си, тъй като са под постоянен стрес и са завладени от чувство на несигурност и страх, причинени от наднормените шумове и вибрации, които постоянно достигат до жилищата им. Изграденото в нарушение на изискванията трасе препятства достъпа до моторни превозни средства, в т.ч. и такИ. на „Спешна помощ“ до входовете на жилищните кооперации, което е в нарушение на правата на живеещите за достъп до медицинско обслужване и помощ. Продължаващата експлоатация на т.нар. трасе за временно движение по бул.“Ген. Скобелев“ на трамваи №1 и №7 уврежда интересите на ограничен кръг от лица, които живеят в жилищни кооперации, намиращи се по протежение на трамвайното трасе в локалното платно в участъка. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника за своя сметка да отстрани нарушението, чрез премахване на временното трасе, а в отношение на евентуалност, чрез преместване на временното трамвайно трасе, така, че да бъде съобразено с Наредба 2/29.06.2004 година на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии и Правилник с технически изисквания и норми за трамваен релсов път, като решението по първия иск не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът Столична община оспорва исковете. В писмения отговор, подаден в срока по чл.131 ГПК се твърди, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение, на основание чл.129 и сл.ГПК със съответните последици, при неизпълнение на дадените указания.

Аргументите са следните: Предявен е евентуален иск, като се иска осъждане на Столична община да отстрани нарушението чрез преместване на трамвайното трасе, като понятието преместване предполага смяна на локацията и разполагане на ново, конкретно определено място. Така формулирано искането на ищците е изцяло неясно, доколкото не е посочено какво означава трамвайното трасе да бъде преместено при съобразяване на посочените наредба и правилник и в крайна сметка е обективно неизпълнимо.

Твърди се недопустимост на предявения иск, тъй като повдигнатият спор не попада в хипотезата на нито един от двата вида искове, уредени в глава двадесет и трета ГПК, а именно иск за установяване на извършено нарушение, от което са засегнати неопределен, но определяем кръг лица, всяко от които търпи индивидуални вреди или иск на увредения колектив за защита на колективен интерес, чрез вземане на мерки за преустановяване на нарушението или за премахване на последиците от него като може да се претендира и присъждане на обезщетение в полза на колектива. И двата вида колективни искове могат да бъдат предявявани само при отношения на равнопоставеност, но не и при такИ. на субординация. Легитимиран ответник по тези искове може да бъде публичен орган, но не и за неизвършване на дължимо от него административно действие. Съгласно чл.256 АПК неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. От съдържанието на чл.256 и чл.257 ГПК е видно, че те са средство за преодоляване на незаконосъобразно бездействие на администрацията и предизвикване на дължимото според закона действие. Предвид горното с решението ще бъде задължен публичен орган да изпълни задължения, възложени му като властнически правомощия. Твърди се недопустимост на предявения иск, тъй като естеството на заявените претенции не прави кръга от засегнати субекти „определяем“, каквото е изискването на чл.380, ал.2 ГПК, нито това е възможно чрез поисканите за разпит свидетели. Твърди се, че засегнатият колективен интерес следва да е конкретизиран въз основа на определени факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Ответникът поддържа, че предявеният „колективен иск" е недопустим, което представлява достатъчно основание за прекратяване на настоящото съдебно производство без разглеждане на спора по същество. Поддържа, че увредения колективен интерес съгласно чл.379, ал.3 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на колективен иск, която в случая не е налице. Разпоредбата на чл.379, ал.3 ГПК съдържа изрично изискване да е засегнат конкретен колективен интерес, като засегнатият колективен интерес следва да е конкретизиран въз основа на определени факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Искът по чл.379, ал.3 ГПК е осъдителен и с решението по него се присъжда обезщетение за увредения колективен интерес. Обезщетението се предоставя общо на увредените лица и служи за отстраняване на последиците от нарушението или за създаване на условия такова нарушение да не може да бъде извършвано. В отговора се поддържа, че колективният интерес не може да се приравни на сбор от индивидуалните интереси на всяко едно от пострадалите лица. Според ответника липсва колективен интерес, когато претенцията е насочена към задоволяване на сбор от индивидуални интереси, какъвто е настоящият случай. Обезщетение за претърпяна лична вреда не се присъжда и за такИ. нужди особеното производство по колективни искове не може да се ползва. Когато ищците предявяват осъдителни искове за присъждане на суми, представляващи имуществени и/или неимуществени вреди, са засегнати конкретни интереси, а не колективни права. Поддържа, че това са искове за обезщетяване на вреди от засегнат индивидуален интерес на ищците, субективно съединени поради наличие на един или множество общи факти и подлежат на разглеждане по общия исков ред. Сочи се в отговора, че в конкретния случай ищците претендират обезщетение именно за лично претърпените от всеки един от тях вреди. За всеки от ищците съществува индивидуален интерес да получи обезщетение за претърпените от него вреди, но този интерес не е „колективен" по смисъла на закона. Според ответника обстоятелството, че кръгът на пострадалите е неопределен, а определяем, не променя характера на процеса. В подробно становище от 29.03.2019 година ответникът подържа аргументите, че не са изложени и не са определени критериите/обстоятелствата, които характеризират засегнатия колектив и обуславят кръга на евентуално увредените лица.

В отговора е оспорено твърдението, че процесното трамвайно трасе /ТТ/ е изградено в нарушение на закона и конкретно на Наредба №2 /29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно – транспортни системи на урбанизираните територии. Твърди се, че за процесното трамвайно трасе е издаден протокол за открИ.е на строителна площадка от 31.05.2010г. за строеж „Изграждане на трамвайно трасе от бул. „Витоша“ по бул.“Ген. М. Собелев“ до „Петте кьошета“ – преработка със запазване на коловозите по бул. „Витоша“. Твърди се, че при изграждане на трамвайното трасе са изготвени и съгласувани с всички експлоатационни дружества (вкл. с „ЧЕЗ Разпределение България" АД, БТК-АД, Дирекция „Софийски кадастър", „Топлофикация София" АД, „Софийска вода АД, Дирекция „ЗЕ. система", Център за градска мобилност" и др.) проекти и инфраструктурни схеми, вкл. е одобрена и Организация на движението от м. април 2009 г., съгласувана със Столична община, сектор „Организация и безопасност на движението" на 05.02.2009 г., съгласувана с „Център за градска мобилност" на 03.02.2009 г. С констативен протокол за установяване на годността за приемане на строеж: Изграждане на временно трамвайно трасе от бул. „Витоша"по бул. „М. Скобелев" до „Петте кьошета" - преработка със запазване на коловозите по бул. „Витоша", от 20.08.2010 г., утвърден от Заместник-кмета на СО, е установена годността на строежа. Съгласно чл. 33 от Правилника, намаляване на нормативните разстояние се допуска при допълнителни мерки за сигурност. Ответникът поддържа, че такИ. мерки за сигурност, които са били взети, са намаляване на проектната скорост за участъка до 5 км/ч, както и монтиране на шумо и виброизолационни елементи по цялата дължина на релсите, които намаляват шума и вибрациите с повече от 10%. Ответникът се позовава на чл.33 Правилника, според който като привременна мярка е дадено и движение само в един коловоз. Ответникът сочи, че движението на траммаи №1, №6 и №7 в процесната отсечка по бул.“Ген. М. Собелев“ се осъществява двупосочно по един коловоз, като в тази връзка поддържа, че са взети всички възможни т.нар. „допълнителни мерки за сигурност“, съгласно предвижданията в Правилника. Твърди се в отговора, че премахването на трамвайното трасе в процесния участък ще има за резултат преустановяване на движението на трамваи №1, №6 и №7 в участъка от „Петте кьошета" към кварталите от район Триадица и район Красно село, като трябва да се отчете надделяващия обществен интерес, т.е. невъзможност за премахване на ТТ без да бъде засегнат интереса на жителите на града, използващи трамваите движещи се по трасето. Ответникът твърди, че са предприети редица действия за намиране и реализиране на технически възможно, финансово поносимо, обезпечено и обществено балансирано и оптимално комуникационно решение, както и че са налице обективни причини, довели до невъзможност трасето да бъде преместено към настоящия момент. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявените искове.

С протоколно определение от о.с.з. на 16.10.2018г. постановено по реда на чл.382, ал.2 ГПК е определено разгласяване на предявения колективен иск, чрез публикация в един печатен ежедневник, разпространяван на територията на гр.София, както и чрез еднократно излъчване на материал в обществена медия по избор на ищците. С цитираното протоколно определение е определен едномесечен срок за присъединяване на заинтересованите лица, считано от датата на печатната публикация.

По делото са приети извлечение от вестник “24 часа“ от 06.02.2019г., обективиращо публикация във връзка с обстоятелства по предявен колективен иск, касаещ само главния иск, както и публикация от сайта на телевизия „ON AIR“ във връзка с разгласяване на предявения в настоящото производство колективен иск, в указания от съда срок.

С определение №21267 постановено в з.с.з на 17.09.2019г. на основание чл. 383 ГПК, като ищци по делото са конституирани присъединилите се лица. Със същото определение е прекратено производството по предявените искове, с дадена от съда правна квалификация чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение от по 3650 лв. на всеки за причинените неимуществени вреди, като същите са разделени съгласно чл.210, ал.2 ГПК и изпратени на родово компетeнтния съд – Софийски районен съд.

С определение №21267 постановено в з.с.з на 17.09.2019г., съдът е постановил доклад по делото, като е разпределил доказателствената тежест, както следва:

Предявените главен и евентуален иск са с правна квалификация чл.379, ал.2 и ал.3 ГПК.

Кръгът на увредените лица обхваща живущите по протежението на процесното временно травмайно трасе, лицата, живеещи в сградите, жилищните кооперации, разположени на бул.“Ген.Скобелев“, в участъка между ул.“Цар Асен“ и ул.“Княз Борис I”в гр.София.

В тежест на ищците е да докажат наличието на наднормен шум и вибрации в участъка на ТТ в периода 01.04.2015 година до 31.03.2016 година; причинната връзка между наднормен шум и вибрации и твърдяното неизпълнение на задълженията на Столична община за контрол и управление на дейностите, свързани с организацията на градския транспорт; че в периода 01.04.2015 година до 31.03.2016 година Столична община не е изпълнила задължението си за контрол и управление на дейностите, свързани с организацията на градския транспорт и осигуряване на безопасна градска среда за жителите на територията на Столична Община в процесния участък, с което са причинени или съпричинени наднормени нИ. на шум и вибрация. В тежест на ищците е да докажат конкретните последици от нарушението /неизпълнение на задължението на ответника за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване на нормативните изисквания за шум и вибрациите от трамвайния транспорт/.

Съдът, при съвкупната преценка на доказателствата приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/.

Съдът възприема следната фактическа обстановка, за която не са налице оплаквания във въззивната жалба.

Не е спорно по делото, а и се установява от представеното разрешение за строеж, протокол за открИ.е на строителна площадка, че на 30.05.2010 година във връзка със строителството на II – ри метродиаметър на Софийско метро, подобект „Метростанция 9 –II -НДК“ е започнало изграждането на трамвайно трасе по бул.“Ген.Скобелев“, в участъка между бул. „Витоша“ и кръстовище „Петте кьошета“, като съгласно Заповед №РД-09-05-258 от 26.05.2010г. на Кмета на Столична община изграждането на трамвайното трасе по бул.“Ген. М. Скобелев“, в участъка между бул. „Витоша“ и кръстовище „Петте кьошета“ е възложено на „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, считано от 29.05.2010г./л.173 – л.174, том I от делото/. В протокола като възложител на строежа е посочена Столична община.

Видно от комплексен доклад за оценка на съответствието на строежа „Изграждане на временно трамвайно трасе от бул. „Витоша" по бул. „Ген. М. Скобелев" до „Петте кьошета", с нормативните изисквания, с основание за съставяне на доклада чл.142, ал.4, ал.5 и ал.6, т.2 ЗУТ е, че строежът е трета категория, съгласно разпоредбите на чл.137, ал.1, т.3, б.“б“ ЗУТ и чл.6, ал.2, т.1 от Наредба 1/30.07.2023 година за Номенклатурата на видовете строежи е, че теренът, който се засяга от строежа е общинска публична собственост, като е посочено, че представеният инвестиционен проект за строеж отговаря на съществените изисквания към строежите и може да бъде представен с необходимите документи по чл.144, ал.1 ЗУТ за одобряване и издаване на разрешение за строеж.

В приетия Констативен протокол за установяване на годността за приемане на строеж: Изграждане на временно трамвайно трасе от бул. „Витоша" по бул. „Ген. М. Скобелев" до „Петте кьошета" - преработка със запазване на коловозите по бул. „Витоша", от 20.08.2010 г., утвърден от Заместник-кмета на Столична община е обективирана обща констатация на възложителя, проектант, строител и инвеститорския надзор, че строежът е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни проекти и същият е въведен в експлоатация.

Безспорно е, че вторият метродиаметър на Софийско метро е пуснат в експлоатация през м. август 2012 г. Не се спори, че временното трамвайно трасе по бул. „Ген. Скобелев” е останало в експлоатация и използването му е продължило, въпреки приключилото строителство на метростанция № 9 от Метрополитен II-ри метродиаметър.

От представеното становище и протокол на л.947 –л.955 се установява, че на 11.05.2022 година е приет идеен инвестиционен проект за обект „Реализиране на ново транспортно –комуникационно решение по бул.“Ген.М.Скобелев“ от бул.“Христо Ботев“ до бул.“Витоша“.

Заключението по комплексната СТЕ в състав доц. д-р инж. И. М. и проф. д-р маг.инж. В. Н. е представено поотделно от всеки един от двамата експерти.

От заключението на КСТЕ, изготвено от в.л. доц. д-р инж. И. М. се установява, че временното трамвайно трасе по бул. "Ген. М.Скобелев" е изградено на ниво терен по маршрута от кръстовището на бул. "Прага" с бул. "Христо Ботев" (т.нар. кръстовище "Петте кьошета") в югозападното локално платно на бул."Ген. М. Скобелев", единичен коловоз (от 680 м.) от ул."Цар Петър" до ул. "Цар Асен I" (с възможност за разминаване), десен завой по бул. "Витоша" и по маршрута до кв. "Борово" и кв."И. Вазов". Вещото лице уточнява, че временното трамвайно трасе е пуснато в експлоатация през м. август 2010г. Строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, екзекутивна документация и условия на договора.

Инженерно –геоложко проучване на терена под локалното платно на бул. "Ген.

М. Скобелев", най-вероятно е изпълнявано при проектирането и строителството на подлеза, минаващ пред НДК.

Сочи се, че специално геоложко проучване на терена предшестващо проектирането на временното трамвайно трасе най-вероятно не е извършвано, като данни за такова не са представени по делото. В заключението е отразено, че в процесния участък от линията е установено движение на трамвайни мотриси от тип: "PESA122 Swing" (модел трамвайна мотриса произведен 2010г. в Полша), както и мотриси от типа: "Т8М- 900 М". Основите и фасадите (в частта на приземния партерен и магазинен етаж) на жилищните сгради и в процесния участък са разположени по уличната регулационна линия. Обоснован е извод, че трамвайното трасе в частта от процесния участък, между ул. "Цар Борис I" и ул."Цар Асен" е в права, и хоризонтално натоварване от преминаващите трамвайни състави, при спазване изискваната от проекта скорост от 5км/ч. не се създава.

Сочи в отговора на въпрос 4, че по трамвайното трасе се обслужват трамвайни линии: ТТ1; ТТ6 и ТТ7. По данни от ЦГМ общо по трасето на час, съгласно действащото разписание преминават 28 трамвайни мотриси (в делник) и 10 мотриси (в празник).

Вещото лице отбелязва, че е прието ограничение на скоростта в процесния участък на временното трасе, което е 5 km/h. като за реализация на ограничението на скоростта на движение на трамваите в този участък от трасе се следи със специално монтирани светофарни уредби, съгласно Писмо № 02- 824/21.11.2019г. на инж.Е. Г. - изп. директор на „Столичен електротранспорт“.

С оглед отговор на въпроса за отстояния между оста на трамвайната линия и най-изпъкналите части на жилищните сгради и съоръженията, разположени по протежение на временното трамвайно трасе е проведено измерване, като се установява, че от оста на трамвайното трасе е установено отклонение/несъответствие с нормативно определените в Раздел XVIII "Трамваен транспорт" на НАРЕДБА № 2/29.06. 2004г. (дв., бр.86 от 2004г.) стойности, както следва: Минималната широчина на едно пътно, трамвайно платно по бул."Ген.М.Скобелев" е 3, 0m., а по смисъла на ал.

По поставения от съда въпрос - одобрена ли е за град София стратегическа карта за шум в околната среда и ако е, какво предвижда тя за процесния район, вещите лица посочват, че съгласно изискванията на Закона за защита от шума в околната среда, през 2009 г. е разработена „Стратегическа карта за шум в околната среда на агломерация София“ - одобрена с Решение № 648 от 15.10.2009 г. на Столичен общински съвет.

Въз основа на разработената Стратегическа карта за шум, през 2010 е изготвен „План за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация София“, одобрен с Решение № 710 от 20.12.2010 г. на Столичен общински съвет. Следват актуализации на двата документа първата през 2014 г., а последната е от 2018 г. - Столичният общински съвет с Решение № 232 от 26.04.2018 г. е одобрил „Актуализирана Стратегическа карта за шум в околната среда на агломерация София“.

Разработен е Проект на „Актуализиран план за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация София“. Този проект е приет на 18.05.2020 г. от експертен съвет, назначен със Заповед № СОА19-РД91- 86/13.03.2019 г. на Кмета на Столична община.

В проекта на актуализирания план за действие за процесния район не се предлага конкретен технически проект, а са изложени в най-общ вид идеи за бъдещи действия. Части от плана са представени в Приложение № 2 към експертизата./л.761- л.766, , том II от делото/.

На стр. 149 от актуализирания план, в таблица „Оценка, визуализация и изчисления на ефекта от предлаганите мерки, свързани с изграждане на шумозащитни екраниращи съоръжения и рехабилитация на трамвайни трасета, е отразена Мярка С9 - визуализация Симулация ефект - рехабилитация с релси с шумово и виброизолационни елементи.

На стр. 175 от актуализирания план, в таблица „Б. Актуализиран ПДШ на агломерация София - мерки/действия“, под № 2.11.9 е отразен: Ремонт на тунела по бул. "Ген. Скобелев" при Националния дворец на културата, както и на самия булевард, със срок 2022 г. и Общински бюджет над 12 млн.лв.

На стр. 176 от актуализирания план, в таблица т. 2.13 „Рехабилитация на трамвайни трасета с релси с шумово и виброизолационни елементи“, т. 2.13.3 С9 Трамвайна линия № 1, 6, 7, по бул. „Скобелев“ -м/у бул. „Витоша“ и бул. „Христо Ботев“, Мярка: Симулация ефект - рехабилитация с релси с шумово и виброизолационни елементи, срок 2024 г., Прогнозна финансова оценка се дава при възлагане на обществена поръчка.

На стр. 186, таблица 12. „Анализ на очакваното подобряване на акустичната обстановка, намаляване на експозицията на отделните групи от населението и редуциране броя на засегнатото население в резултат от изпълнението на всяка от формулираните мерки“, С9 Трамвайна линия №1, 6, 7, по бул. „Скобелев“ - м/у бул. „Витоша“ и бул. „Христо Ботев“ - рехабилитация с релси с шумово и виброизолационни елементи, Мярка със значителен ефект - относно редукция в ошумената площ в района на анализ (за надграничните стойности). Мярка със значителен ефект - относно редукция брой ошумени жители (обитаващи жилищни сгради) и ошумена площ.

На стр.187, таблица „А“ Приоритетно подреждане според намаляване на експозицията на отделни групи от населението“ необходимостта от рехабилитация на участъка се нарежда на четвърто място в таблицата с приоритети.

По отношение на извършената оценка на шума, проникващ в процесните и в контролните жилища се установява, че измерените стойности, за които е представен протокол са над граничните нИ. за жилищни помещения, а по отношение на вибрациите в изследваните жилища са установени наднормени стойности за част от изследваните честотни ленти, които могат да бъдат предпоставка за дискомфорт у обитателите.

От заключението по назначената комплексна медико – психологическа експертиза, в състав специалист по нервни болести и клиничен психолог, което съдът кредитира като компетентно се установява, че шумът в населените места е стресов фактор за организма като причинява психо- физиологичен стрес под формата на негативен афект /раздразнение/, нарушава възстановителните преживявания в жилищната среда, високите нИ. на транспортен шум, срещу които индивидът не може да направи нищо или да избяга могат да провокират чувство за безпомощност, която може да се генерализира до други житейски ситуации поради убеждение, че средата не подлежи на повлияване. Това може да доведе до отдръпване от социалния живот, особено при високо чувствителни към шума лица. По високото ниво на транспортен шум в жилищната среда е асоциирано с по-изразени симптоми на тревожност и депресия, намалява работоспособността, предизвиква раздразнителност и физиологично въздействие /върху слуховия анализатор, сърдечносъдовата, ендокринна, дихателна и др. системи, върху висшата нервна дейност и невровегетативна реактивност, въздействие и върху съня/. Продължителните наднормени нИ. на шум и вибрации оказват неблагоприятно въздействие върху отделни системи на организма:

-върху нервната система - води до лесна психическа умора, раздразнителност, увреждане на паметта;

-върху сърдечносъдовата система - предизвиква дисфункция, водеща до промени в кръвното налягане и пулса в насока артериална хипертония и тахикардия;

-върху храносмилателната система - нарушение на стомашната секреция и усвояването на хранителните вещества;

-върху дихателната система - повишаване на минутния дихателен обем, тахипнея -върху ендокринната система - повишено отделяне на катехоламини, щитовидни хормони и др. Всички тези отрицателни въздействия на шума върху организма водят до повишаване на общата заболеваемост вследствие понижена имунна защита на организма.

В заключение вещите лица са посочили, че наднормените нИ. на шум и вибрации в жилищата на ищците са оказали негативно влияние върху качеството им на живот.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство е приет за съвместно разглеждане евентуален иск да бъде осъден ответника Столична община да отстрани нарушението, чрез преместване на временното трамвайно трасе, минаващо по локалното платно на бул.“Ген.М.Скобелев“, в участъка от бул.“Витоша“ по бул.“Ген.М.Скобелев“ до „Петте кьошета“, така, че да бъде съобразено с изискванията на Наредба №2/29.06.2004 година на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни схеми на урбанизирани територии и правилник с технически изисквания и норми за временен релсов път.

По допустимостта на исковото производство, съдът се позовава на мотивите на решение по гр.д.2584/2017 година по описа на ВКС.

За основателността на иска е необходимо да бъде доказано задължение за ответника Столична община, което е неизпълнено, както и, че неизпълнението на това задължение е довело да засягане на колективния интерес на живущите в сградите и кооперациите по протежението на трасето, чрез излагането им на наднормен шум и вибрации.

Излагането на наднормен шум и вибрации е установено от заключението на вещите лица, които установяват, че нивата на шума, измерени в жилищните помещения на ищците превишават определените гранични стойности. Вещите лица са посочили, че в изследваните помещения в средноквадратичните стойности на виброускорението, установено във всички изследвани помещения превишават максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения, съгласно приложение към чл.3 на Наредба №9 от 12.02.2010 година за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения /Обн.ДВ, бр.17 от 02.03.2010 година/. Неблагоприятното въздействие на продължителните наднормени нИ. на шум и вибрации оказват неблагоприятно въздействие върху организмите на изложените на шум лица. Тези отрицателни въздействия водят до повишаване на общата заболеваемост в следствие на понижената имунна защита на организма. Съгласно обясненията, дадени от вещите лица по-високите нИ. на шум и вибрации влияят негативно на човешкия организъм, което води до понижаване качеството на живот.

По отношение на нарушението – неизпълнение на задължението на Кмета на Столична община за контрол и управление на дейностите, свързани с организацията на градския транспорт и осигуряване на безопасна градска среда за жителите на територията на Столична Община в процесния участък, с което са причинени или съпричинени наднормени нИ. на шум и вибрация, както и по отношение на преустановяване на нарушението, чрез преустановяване на ползването на локалното трамвайно платно на бул.“Ген. М. Собелев“, в участъка от бул. „Витоша” до бул. „Христо Ботев” („Петте кьошета”), съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на осн. чл.272 ГПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените съдебно-деловодни разноски, съобразно представените доказателства.

По постъпилата частна жалба, съдът намира следното:

Съдът, с решението си е осъдил за разноски първоначалните ищци, като в срока за обжалване е постъпила частна жалба срещу решението, в частта за разноските с твърдения, че разноските следва да се понесат от всички ищци, включително и от тези, които са конституирани с молби за присъединяване. Отправено е и второ искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на Столична община, тъй като претенциите за разноски следва да се понесат само по отношение на отхвърления иск, т.е. за ½ от претендираното възнаграждение.

Ответникът по молбата Столична община твърди, че молбата, в частта, с която се иска намаляване на разноските, присъдени за адвокатско възнаграждение не кореспондира с мотивите на постановеното решение, тъй като такИ. разноски не са присъдени. Не се противопоставя по първото искане.

Отговорността по чл. 78 ГПК е обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат като съгласно чл.81 ГПК налице е задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът да се произнесе и по сторените в процеса разноски.

При логическото и систематическо тълкуване на разпоредбите на глава глава ХХХІІІ ГПК, уреждаща колективните искове не се налага извода, че разноските в производството следва да се възложат на първоначалните ищци, предявили колективния иск. Разпоредбата на чл.380 ГПК поставя изискване за финансова обезпеченост и доказване на възможностите на ищеца да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, но това условие е винаги по допустимостта на производството. Изискването за финансова обезпеченост не се поставя към приетите за участие лица присъединили се лица, защото те се присъединяват към вече приет за разглеждане процес. Отговорността за разноски обаче произтича от изхода на делото, поради което всички ищци следва да бъдат осъдени да понесат разноските.