Решение № 850 от 30.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2845/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Ц. Х. В. против решение № 160/27.08.2025 г. по гр. д. № 406/2024 г. по описа на Районен съд - Първомай, с което е отхвърлен искът, предявен от Ц. Х. В., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, срещу Производителна кооперация „Спасение“, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, представлявана от К. С. Р. в качеството на ••• и по процесуално пълномощие от адв. Й. В. Д., вписана в регистъра на Адвокатска колегия - ••••, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. •••, за отмяна на Решения по точки 1, 2 и 3 от дневния ред на Общото събрание на същата кооперация, проведено на 20.04.2024 г., като неоснователен и е осъден Ц. Х. В., да заплати на Производителна кооперация „Спасение“, ЕИК: ••••, представлявана от К. С. Р. в качеството на •••, сумата от 1 600 лева – съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от адвокат. Сочи се, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е постановено въпреки наличието на преюдициален спор в Районен съд – Първомай относно членствените отношения между учредители на кооперацията и наследници на починали учредители. Твърди се, че съдът не е установил истината относно всички релевантни факти за спора, касаещ членствените отношения с кооперацията на учредители и наследници на починали учредители, като неправомерно е приел за ••• 16 души наследници без задължителен дялов капитал, тъй като не са внесли такъв, нито са го придобили по наследство. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, който не е приложил разпоредбата за нередовните процесуални действия, а е провел производството без да е налице надлежно процесуално представителство на страната на ответника, тъй като органите на кооперацията – управителен съвет, контролен съвет и •••, към датата на откритото съдебно заседание на 07.05.2025 г. са били с изтекли мандати. Иска се обжалваното решение да бъде отменено; да се обяви, че наследниците, описани в искането не са ••• на Производителна кооперация „Спасение“ – •••; да се отменят изцяло като незаконосъобразни решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 на редовното годишно събрание на •••те на 20.04.2024 г. на Производителна кооперация „Спасение“ – •••; да се признае за установено, че Производителна кооперация „Спасение“ – ••• е от 4 ••• и съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗК членският й състав е под установения минимум от 7 дееспособни физически лица и подлежи на прекратяване. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Производителна кооперация „Спасение“, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, чрез адв. Й. Д., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба и се моли същата да се остави без уважение. Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното решение, като се сочи, че първоинстанционният съд подробно и конкретно е обследвал изложените в исковата молба основания, направените възражения в откритото съдебно заседание и многобройните молби на ищеца. Претендират се разноски. Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Х. В., уточнявана и допълвана със 17 бр. молби, срещу Производителна кооперация „Спасение“ – гр. •••, представлявана от К. С. Р. в качеството на •••, с която са предявени установителен иск за признаване за установено, че лицата Т. И. Б., М. И. Б., М. Г. Б., В. Й. Т., Х. Л. В., В. Л. М., В. Г. Ф., Х. С. В., М. С. Г., И. М. Б., К. С. Р., И. М. Р., С. М. Р., И. Д. Т., Д. М. П. и Ц. П. М. не са ••• в ответната кооперация и иск с правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 на Общото събрание на кооперацията, проведено на 20.04.2024 г. На 23.12.2024 г. е депозирана молба за изменение на иска, съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, с която е заявен нов петитум: да се отмени общото събрание на кооперацията, проведено на 20.04.2024 г., тъй като в него са участвали лица, които не са •••; да се отменят Управителния и Контролния съвет, защото членовете им не са •••; да се прекрати нотариално завереното пълномощно, с което •••ят на кооперацията К. Р. е упълномощил ••• на Управителния съвет В. Т. да изпълнява функциите му и да представлява кооперацията; да се признае за установено, че членският състав на кооперацията е под законовия минимум, тъй като е останала с 4 ••• и да се прекрати кооперацията. С молба от 06.01.2025 г. е предявен инцидентен установителен иск за признаване за установено, че 16 лица (подробно изброени) не са ••• и че членският състав на Производителна кооперация „Спасение“ – гр. ••• към датата на провеждане на Общото събрание от 20.04.2024 г. се състои от четирима ••• и е под минимума от седем дееспособни физически лица по чл. 2, ал. 1 ЗК. С молба от 21.01.2025 г. е предявен установителен иск за признаване за установено, че правните сделки, с които В. Т. е упълномощил адв. Д. да представлява кооперацията по делото, са недействителни; че В. Т. не представлява кооперацията; че адв. Д. не е пълномощник на кооперацията; че нотариално завереното пълномощно, с което •••ят на кооперацията е упълномощил В. Т., е недействително. В писмения си отговор ответникът Производителна кооперация „Спасение“ – гр. ••• оспорва допустимостта на иска по съображения, че ищецът не е активно легитимиран да го предявява, тъй като не е •••. В открито съдебно заседание излага становище за неоснователност на предявените искове. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г., районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по иска за признаване за установено в отношенията между страните, че лицата Т. И. Б., М. И. Б., М. Г. Б., В. Й. Т., Х. Л. В., В. Л. М., В. Г. Ф., Х. С. В., М. С. Г., И. М. Б., К. С. Р., И. М. Р., С. М. Р., И. Д. Т., Д. М. П. и Ц. П. М. не са ••• в ответната кооперация. Със същото определение са оставени без уважение исканията на ищеца за изменение на иска и за приемане за съвместно разглеждане с първоначалния иск на инцидентния установителен иск, предявени с молбите съответно от 23.12.2024 г. и от 06.01.2025 г.; оставени са без разглеждане и предявените с молби от 09.08.2024 г и от 21.01.2025 г. установителни искове. Оставен е за разглеждане само искът за отмяна на решенията на Общото събрание на кооперацията от 20.04.2024 г. Заседанието е проведено с участието на ищеца. Посочено е, че определението подлежи на обжалване, но данни за обжалване няма и същото е влязло в сила. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Ц. Х. В. срещу Производителна кооперация „Спасение“ – гр. ••• иск за отмяна на решенията по т. 1, т. 2 и т. 3 на Общото събрание на кооперацията, проведено на 20.04.2024 г., аргументирайки се с настъпила преклузия относно правото да се оспорят решенията на УС и ОС за приемане на членове на кооперацията, както и с недоказаност на твърденията на ищеца, че не е извършена инвентаризация на дяловия капитал на кооперацията и че годишният финансов отчет за 2023 г. не отразява вярно финансовото й състояние. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Доводите за недопустимост на решението настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения: Недопустимо е решение, което не отговаря на изискването за произнасяне по същество при надлежно сезиране, а именно: когато е постановено по иск, какъвто не е бил предявен от ищеца или съдът е бил десезиран с него; когато съдът се е произнесъл, като е разрешил спора въпреки липсата на възникнало право на иск или при ненадлежно упражнено такова. Липсата на абсолютна положителна или наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (съответно - липса на правен интерес от иска, процесуална легитимация, процесуална правоспособност и дееспособност, подведомственост, представителна власт на сезиращия съда от името на ищеца, редовност на исковата молба, респ. наличие на сила на пресъдено нещо, изтекъл преклузивен срок, висящ процес относно същото право) е пречка за произнасянето на съда, за която той следи служебно. По довода, че решението е постановено въпреки наличието на преюдициален спор относно членствените правоотношения на 16 •••: Противно на поддържаното в жалбата, атакуваното решение не е постановено при наличието на процесуална пречка, а именно преюдициален спор от значение за правилното решаване на делото, тъй като пред първоинстанционния съд не са представени доказателства и не се установява да има висящо дело в същия или в друг съд, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора. По довода за липса на валидно представителство на кооперацията, поради изтекли мандати на управителния и контролния съвет на кооперацията и на •••я: Настоящият състав намира, че ответната кооперация е била валидно представлявана в процеса от нейния •••. Това е така, защото •••ят продължава да представлява кооперацията, дори и след като мандатът му е изтекъл, до избора на нов ••• и вписването му в Търговския регистър. Докато в Търговския регистър фигурира името на стария •••, той се счита за легитимен представител на кооперацията. Договорите, които подписва, и действията, които предприема от името на кооперацията, остават валидни. По делото не са представени доказателства, че общото събрание на кооперацията е избрало нов управителен съвет и друг •••, поради което твърдението на жалбоподателя за липса на валидно представителство на кооперацията е неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районния съд, а във връзка с доводите в жалбата следва да се добави следното: Не е налице твърденият от ищеца порок, че събранието е проведено с участието на лица, които не са •••. По делото липсват доказателства за оспорване решенията на УС за приемане на ••• и тези на Общото събрание за утвърждаването им, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че е недопустимо въпросът за членствените правоотношения да се въвежда в предмета на настоящото производство, дори и като преюдициален, доколкото правото да се оспорят решенията на УС и ОС за избирането на ••• е преклудирано. В практиката си ВКС последователно приема, че ако решението на ОС по чл. 8, ал. 2 ЗК не е обжалвано и е влязло в сила, е недопустимо да се оспорва в отделно производство решението на УС за приемане на •••. Пропускът на заинтересованото лице да предяви иск за отмяна на решението на ОС по чл. 8, ал. 2 ЗК в преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 ЗК санира опороченото решение на УС по чл. 8, ал. 1 ЗК. По отношение твърдението на въззивника, че за да си ••• трябва да си внесъл определената с устава дялова вноска: Действително в чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗК е посочено, че задължение на ••• на кооперацията е да прави определените в устава дялови и други вноски. Това обаче не означава, че от внасянето на тези вноски зависи неговото членство в кооперацията. Невнасянето на дяловата вноска евентуално би било основание да се иска изключването на кооператора, но това може да стане само с решение на общото събрание на кооперацията. Заявените в жалбата искания да се обяви, че 16 лица, поименно изброени не са ••• на Производителна кооперация „Спасение“ – ••• и да се признае за установено, че Производителна кооперация „Спасение“ – ••• е от 4 ••• и съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗК членският й състав е под установения минимум от 7 дееспособни физически лица и подлежи на прекратяване, не подлежат на разглеждане от въззивния съд, тъй като същите не са предмет на първоинстанционното решение. Тези искови претенции не са били предмет на разглеждане по същество в първата инстанция и не са част от обжалваното решение, тъй като с влязло в сила определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 22.01.2025 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по така предявените искове. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и изричната претенция, право на разноски има въззиваемата страна. Доказано направените такива са в размер на 1000 лв./511,29 евро – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран, съдът