Решение № 669 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 42/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на Ж. М. И. от [населено място], общ.Любимец, подадена чрез пълномощника й адвокат М. С., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020, с изх.№02-260-6500/848#15 от 04.12.2023 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”, в частта му, с която е отказано подпомагане по СЕПП в размер на 3629,21 лв., по ЗДП в размер на 1018,41 лв., по СПП в размер на 1272,26 лв., по Подмярка 13.2 в размер на 834,88 лв. и по СПК в размер на 2726,99 лв.

В жалбата се твърди, че писмото било издадено в нарушение на материалния закон и приложимото европейско законодателство. Видно било от писмото, че недопустимостта на площите била определена чрез проверка на място, и като причина за недопустимостта на площите били посочени „измерената площ е по-малка от декларираната“ и парцелът не се обработва. Условията и редът за определянето на допустимост на площите се съдържали в Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, а съгласно разпоредбите на тази наредба, не била посочена като причина за недопустимост „измерената площ е по-малка от декларираната“. Твърди се, че противоречал на материалния закон отказът по отношение на: [БЗС]-1781-26-1; [БЗС]-1783-5-1; [БЗС]-7-1; [БЗС]-1793-7-1; [БЗС]-1802-6-1; [БЗС]-1828-3-1; [БЗС]-1831-5-1; [БЗС]-1838-4-1; [БЗС]-1838-5-1; [БЗС]-1841-1-1 и [БЗС]-342-2-1.

Цитира се разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №2 и се твърди, че по отношение на БЗС, за които като причина за недопустимост било посочено, че парцелът не се обработва съгласно тази разпоредба, в доклада от проверката на място единствено било посочено, че парцелът не се обработва, като не били направени уточнения и не били посочени правни основания за постановения отказ. В тази връзка неверни били твърденията, че експертът на ДФЗ бил установил именно това.

Разпоредбата на чл.10, ал.2, т.3 от Наредба №2 пък говорела, че площите са недопустими, когато са опожарени, и в тази връзка двете правни основания, посочени в уведомителното писмо, си противоречали и не ставало ясно какво се твърди – че площите са опожарени или че не са окосени. Заявява се, че нито едно от двете твърдения не отговаряло на истината и площите били поддържани в добро земеделско състояние.

Цитират се разпоредбите на чл.32, §2 и чл.4, т.1, б.„ii“ от Регламент (ЕС) 1307/2013, чл.62 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и се извършва позоваване на приложението на чл.77, §2, б.„а“ и „г“, и чл.2, §2, б. „е“ от Регламент (ЕС) 1306/2013, като се твърди, че в акта липсвали мотиви и относно това налице ли е форсмажорно обстоятелство, за което земеделският производител е подал уведомление до органа по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. Не било обсъдено приложението на последните цитирани разпоредби, при безспорно установеното, че пожарът бил възникнал на друго място, преминал бил през процесните парцели, като земеделският производител бил направил опит да го предотврати/ограничи. В тази връзка следвало да се обсъди обстоятелството дали може да се счете, че земеделският производител е уведомил ДФЗ за настъпилата „непреодолима сила“/„изключително обстоятелство“ по смисъла на чл.2, ал.2, буква „е“ от Регламент (ЕС) 1306/2013, в срока определен в Наредбата.

Излагат се доводи, че за площите, заявени като угар, отново се твърдяло само, че не са обработени. На същите били извършени обработки в предвидените за това срокове и констатациите на ДФЗ противоречали на закона.

По отношение на площите, заети с люцерна, отново били посочени причини за недопустимост на парцела, които противоречали на наредбата. По-малка площ не било основание за отказ от подпомагане. Отделно от това се твърди, че люцерната е била налична и констатациите на ДФЗ не отговаряли на обективната действителност.

Твърди се също, че писмото било постановено и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По повод проверката било депозирано възражение, което не било разгледано и не било обсъдено, и не били изложени мотиви по каква причина същото не се приема за основателно. Към възражението бил приложен диск със снимки, които отразявали състоянието на парцелите към датата на проверката, като същите били с gps координати на парцелите.

Претендира се Уведомителното писмо да бъде отменено в обжалваната му част, или алтернативно да бъде прогласена неговата нищожност.

Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощника си по делото гл.юрисконсулт Т. В., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

В придружително писмо вх.№426/16.01.2024 г. от страна на ответника се заявява, че процесното Уведомително писмо е издадено в изпълнение на влязло в законна сила Решение №297/26.04.2023 г. по адм.дело №283/2022 г. на Административен съд – Хасково, по което била представена административната преписка по подаденото заявление с УИН: 26/180520/99268. Към настоящото производство е присъединено адм.дело №283/2022 г. на Административен съд – Хасково, ведно със съдържащите се в него документи.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Ж. М. И., с УРН 535080, УИН 2618052099268, входящ номер 19264143/29.04.2020 г. на общо заявление за подпомагане, чрез ОСЗ Любимец, ОД – Хасково, пред Държавен фонд „Земеделие“ е било подадено Заявление за подпомагане 2020, форма за Физически лица от 02.05.2020 г., с което са заявени следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; ЗДП; СПК; ПНДП; Подмярка 13.2/НР2.

Приложени са Таблица на използваните парцели 2020 в землище [населено място] с Таблица ЕНП. Приложени са Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020, с дата на обработка 29.04.2020 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 02.05.2020 г.

Представени са доказателства за редакция на заявлението за подпомагане, със Заявление за подпомагане 2020 от 02.06.2020 г.

Приложени са Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020, с дата на обработка 02.05.2020 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 02.06.2020 г.

Като част от административната преписка са представени, съдържащите се в адм.дело №283/2022 г.:

• Заповед 425173/29.09.2020 г. на Началник отдел на Регионален технически инспекторат на ДФ „Земеделие“ за извършване на проверка на място относно заявление с УИН 26/180520/99268 с начална дата 29.09.2020 г. и крайна дата 27.10.2020 г.;

• Доклад за проверка на площи, извършена от Регионален технически инспекторат Хасково, експерти Г. Й. С. и Н. Т. Ч., на кандидата Ж. М. И.;

• Доклад за проверка на площи, извършена от Регионален технически инспекторат Пловдив, експерт Н. Т. Ч., на кандидата Ж. М. И.;

• Уведомително писмо изх.№01-032-6500/590 от 03.11.2020 г. на Началник отдел „РТИ“, ОД – Варна на ДФ „Земеделие“, с което до Ж. М. И. е изпратено копие от Доклада за проверка и същата се уведомява за възможността да направи забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от получаването му;

• Възражение вх.№01-032-6500/590#1/27.11.2020 г. от Ж. М. И. до Дирекция „Технически инспекторат“ Отдел „Контролни проверки“ на ДФ „Земеделие“, на изх.№01-032-6500/590 от 03.11.2020 г., към което е бил приложен CD;

• Уведомително писмо изх.№01-032-6500/590#2 от 25.02.2021 г. от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ до Ж. М. И. в отговор на писмо с вх.№01-032-6500/590#1/27.11.2020 г. и Обратна разписка за получаване на писмото на 01.03.2021 г.;

• Възражение вх.№01-032-6500/590#3/29.03.2021 г. от Ж. М. И. до Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на изх.№01-032-6500/590 от 25.02.2021 г.;

• Уведомително писмо изх.№01-032-6500/590#4 от 14.04.2021 г. от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ до Ж. М. И. в отговор на писмо с вх.№01-032-6500/590#3/29.03.2021 г.

В същото дело се съдържат още Становище изх.№02-260-6500/848#3 от 30.03.2022 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ и писмо, адресирано до вещото лице по делото Т. Н..

С Уведомително писмо изх.№02-260-6500/848 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020, Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява Ж. М. И. за размера на оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ, в подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 26/180520/99268 за кампания 2020.

Уведомителното писмо е било обжалвано от Ж. М. И. пред Административен съд – Хасково.

С Решение №297/26.04.2023 г., постановено по адм.дело №283/2022 г. на Административен съд – Хасково, съдът:

• оставя без разглеждане жалбата на Ж. М. И. от [населено място], общ.Любимец, срещу Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/848 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта относно оторизиране на следните суми: по подмярка 13.2/HP 2 – 811.90 лева, по СЕПП – 3527.12 лева, по СПП – 3251.74 лева, по ЗДП – 3488.65 лева., и прекратява производството по делото в тази му част;

• отменя Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/848 от 10.03.2022 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта на извършените намаления на субсидията, както следва: по подмярка 13.2/HP 2 – 834.88 лева, по СЕПП – 3629.21 лева, по СПП – 1272.26 лева, по СПК – 2726.99 лева, по ЗДП – 1018.41 лева, и в частта на наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 972.08 лева.

• изпраща административната преписка на зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” за ново произнасяне по подаденото от Ж. М. И. Заявление за подпомагане с УИН 26/180520/99268 за кампания 2020, съобразено задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

За да отмени в тази му част уведомителното писмо, съдът е приел, че при издаването му не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като актът не е надлежно мотивиран, доколкото от съдържанието му не става ясно кои са фактическите и правните основания за намаленията на субсидията по подмярка 13.2/HP 2, по схемите СЕПП, СПП, СПК, ЗДП, и за наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. Съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

Във връзка с влязлото в сила Решение №297 от 26.04.2023 г. по адм.дело №283/2022 г. на Административен съд – Хасково, от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх.№02-260-6500/848#15 от 04.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020.

Със същото Ж. М. И. се уведомява за оторизирани суми и извършени плащания по отношение на заявените схеми/мерки за подпомагане, базирани на площ в подаденото от нея заявление за подпомагане с УИН 26/180520/99268 за кампания 2020.

В писмото е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, които били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.

Съгласно декларираните от заявителя данни, в Таблица 1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, и че за тези площи Разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 от ЗПЗП.

В Таблица 1 са посочени идентификаторите на декларирани БЗС/парцела, със съответните площи на деклариран парцел; в колони 3, 4 и 5 – площите на всеки от тях след извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП, като в колона 4 е посочена площта на парцела след извършена ПнМ; в колона 5 – площта на парцела след извършени адм.проверки, в колона 6 – установената площ на БЗС/парцела, съответно в колона 7 – разликата между декларираната и установената площ за всеки от тях (наддекларирана площ), в колони 8 и 9 – съответно установената площ БЗС/парцел и наддекларираната площ по Мярка 13. В колона 10 са посочени причини за наддеклариране.

Под таблицата е конкретизирано съдържанието на всяка колона, включително това за недопустимост на площите. Посочено е, че колона 10 отразява резултатите ПнМ, извършена от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция със заповед №425173, за която адресатът е уведомен с писмо от ТИ с №01-032-6500/590 от 03.11.2020 г. на ОД на ДФЗ – Варна с приложен доклад за резултатите от проверката.

Посочено е, че [БЗС]-1828-3-1 и [БЗС]-1781-26-1 с измерена при ПнМ площ от 0,03 ха и 0,09 ха са приети изцяло за недопустими, на основание чл.43, ал.3, т.1 от ЗПЗП, вр. чл.38в от ЗПЗП. Кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от 0,1 ха.

Посочено е, че за площи, заявени с „угар“, за които при ПнМ е установено, че не се обработват, се приема, че не отговарят на изискванията за подпомагане по чл.6 от Наредба №2 от 26.03.2018 г.

За площите, заявени с „ливади за косене“, за които при ПнМ е установено, че не се обработват, се приема, че не отговарят на изискванията за подпомагане по чл.8, ал.2, т.3, във връзка с чл.10, ал.2, т.3 от Наредба №2 от 26.03.2018 г.

За площите, заявени с „люцерна“, за които при ПнМ е установено, че не се обработват, се приема, че не отговарят на изискванията за подпомагане по чл.7, във връзка с чл.10, ал.2, т.1 от Наредба №2 от 26.03.2018 г.

Посочено е, че за площите, за които при ПнМ е установено, че декларираната площ на БЗС е по-голяма от измерената са приложени разпоредбите на чл.74 от Регламент (ЕС) 1306/2013.

Извършено е позоваване и на чл.17, т.2 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 година и на §1 от ДР на Наредба №6 от 24.02.2015 г., както и на приложението на чл.5, ал.1, т.4 и чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №6 от 24.02.2015 г. по отношение на площите, заявени по подмярка 13.1/НР1, подмярка 13.2/НР2 и подмярка 13.3/НР3.

В Таблица 7 на Уведомителното писмо поотделно по идентификатори на БЗС/парцел са посочени площите, декларирана култура „люцерна“, с установената култура, установената и наддекларирана площ на всеки парцел и причини за недопустимост.

В Таблица 14 се съдържат исканата сума, намаленията и оторизираната сума по всяка отделна схема/мярка.

Съгласно Известие за доставяне (л.18), Уведомителното писмо с №02-260-6500/848#15 е изпратено на адреса на Ж. М. И. и получено от същата лично срещу подпис на 11.12.2023 г.

Жалбата срещу Уведомителното писмо е подадена чрез ДФ „Земеделие“ на 21.12.2025 г., видно от поставения върху същата вх.№02-260-6500/848#16 от същата дата.

По искане на жалбоподателя по делото беше изготвена съдебно-техническа експертиза и прието заключението на вещо лице С. Л. В..

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана при спазване на установения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, чиито права са негативно засегнати от обжалваната част на този акт, доколкото е видно, че със същата не му се оторизира в пълнота исканата сума за отделните схеми/мерки, а по всяка от тях е извършено намаление.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната част на административния акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваното Уведомително писмо е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и е издадено от административен орган, разполагащ с материална компетентност.

Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, видно от представената Заповед №03-РД/3203#1/24.07.2023 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П. Д. С., са делегирани правомощия, включително (по т.1 от заповедта) да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице също е удостоверена по делото с представеното Решение от заседанието на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Протокол №215 от 13.07.2023 г. за назначаването на П. С. за заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

От съдържанието на Уведомителното писмо не се констатира отклонение от изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата му, доколкото в същото са изложени фактическите и правните основания за неговото издаване. Вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените парцели и площи, които са приети за недопустими за подпомагане по отделните схеми/мерки, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на административния акт. В Уведомителното писмо е извършено и препращане към установяванията на проверка на място (ПнМ), извършена от Техническия инспекторат към Разплащателна агенция по заповед №425173, за която адресатът на акта е уведомен с писмо от ТП с №01-032-6500/590 от 03.11.2020 г. на ОД на ДФЗ – Варна. Такова препращане е допустимо, съгласно незагубилото приложимост и след приемането на АПК Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, според което е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване.

В съдържащия се по адм.дело №283/2022 г. (л.12-45) Доклад за проверка на площи на РТИ Хасково е удостоверено извършването на Проверка на място чрез Дистанционен контрол (ДК), извършена на 10-11.09.2020 г. и Бърза проверка на място, извършена на 24.10.2020 г., като са вписани констатациите по номерата на отделните проверени парцели, както и кой метод на измерване е използван за всеки поотделно - GPS или дистанционен. Бързата проверка на място е извършена за верификация на резултатите от ДК или в случаите, в които парцелът не може да бъде интерпретиран от сателитната снимка. По отношение на парцелите, за които е вписана забележка „Парцелът не се обработва“ е посочена установена недопустима култура, вместо декларираната „ливади за косене“ и „площи с угари“. Вписана е забележка, че експертът е проверил на място само парцелите, избрани за бърза проверка, останалите парцели са проверени чрез ДК, приложен е снимков материал с GPS-позициониране на парцелите и културите. На кандидата е изпратено уведомително писмо с копие на доклада.

Съдържащите се в Доклада констатации, с които жалбоподателката е била запозната, опровергават възражението в жалбата за липса на направени уточнения по отношение на БЗС, за които като причина за недопустимост било посочено, че парцелът не се обработва.

Отделно от това, от съдържащото се в адм.дело №283/2022 г. (л.213-215) Уведомително писмо изх.№01-032-6500/590#2 от 25.02.2021 г. от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ до Ж. М. И., в отговор на подаденото от нея Възражение срещу констатациите в Доклада, подробно по отделни парцели са посочени фактическите основания за установяването на площи, по-малки от декларираните, като например премахването на непочистени участъци в конкретни части от имота, ясно видимо навлизане на друга култура, или невъзможност за установяване на земеделската култура чрез растителни остатъци от нея или разпознаваеми следи от дейността. Жалбоподателката е получила това уведомително писмо на 01.03.2021 г. и от неговото съдържание допълнително е запозната с мотивите за извършените намаления.

Доколкото изложените в оспореното Уведомително писмо причини за наддеклариране по отношение на всеки отделен БЗС/парцел в Таблица 1, уточнени с правни основания по отделните групи заявени площи, както и извършеното препращане към обективираните в Доклада констатации, позволяват на адресата на акта своевременно да се запознае със съображенията, по които е издаден същият, съдът приема, че Уведомителното писмо е надлежно мотивирано.

Неоснователно е и възражението в жалбата за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесното Уведомително писмо поради това, че в него не било разгледано и обсъдено подаденото от Ж. М. И. възражение.

От съдържащите се в адм.дело №283/2022 г. документи (л.207-220) е видно, че от страна на административния орган е отговорено на Възражение вх.№01-032-6500/590#1/27.11.2020 г. с отделно Уведомително писмо изх.№01-032-6500/590#2 от 25.02.2021 г. от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, а на последващото Възражение вх.№01-032-6500/590#3/29.03.2021 г. – с Уведомително писмо изх.№01-032-6500/590#4 от 14.04.2021 г. от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. С първото от цитираните уведомителни писма жалбоподателката е уведомена включително за извършен допълнителен анализ по подаденото от нея заявление от отдел „Дистанционно проучване“, дирекция „Технически инспекторат“ – ЦУ, установени от Контролната проверка несъответствия и извършени промени на данните в доклада от проверката, с обобщена в табличен вид информация за разлики в Установена площ (КП) по ЗДП, СЕПП и Мярка 13.2/НР2. От представеното по адм.дело №283/2022 г. писмо (л.258-263) става ясно, че промяната след извършената контролна проверка касае имоти 44077-1793-9-1, 44077-1797-1-1 и 44077-1783-7-1 и са извършени изчисления на допустимата (26,85 ха) и недопустимата – (6,83 ха) площи. Доколкото установената с процесното Уведомително писмо Общо недопустима площ – 6,83 ха съответства на изчислената след КП, то очевидно резултатите от тази проверка са взети предвид при издаване на новото Уведомително писмо. В този случай липсата в последното на отделно обсъждане на подаденото от жалбоподателката възражение срещу Доклада от проверките, само по себе си не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе на самостоятелно основание до отмяна на оспорения акт.

По отношение законосъобразността на обжалваната част от Уведомителното писмо в жалбата се навеждат доводи, че за площите, заявени като „угар“, били извършени обработки в предвидените за това срокове, а „люцерната“ била налична, поради което констатациите на ДФЗ не отговаряли на обективната действителност и изводите за недопустимост на парцелите противоречали на закона.

Твърди се също, че „по-малка площ не било основание за отказ от подпомагане“, като в писмени бележки (л.86) пълномощникът на жалбоподателката доразвива тези твърдения със съображението, че видно от заявлението за подпомагане на Ж. М. И., всички парцели били с площ над 0,1 ха и не било налице твърдяното от органа основание за отказ – чл.38в, ал.3 от ЗПЗП, тъй като разпоредбата предвиждала 0,1 ха като минималния размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане, а законодателят не бил предвидил от заявената площ на парцелите да се изважда недопустимата и така да се изчислява заявената площ.

Последното възражение е неоснователно, доколкото не отчита действителното основание, на което са приети за недопустими за подпомагане [БЗС]-1828-3-1 и [БЗС]-1781-26-1. Безспорно същите са заявени с площ от 0,73 ха и съответно 0,19 ха, което е съобразено с изискването на чл.38а, ал.3 от ЗПЗП. Същевременно в Уведомителното писмо като правно основание е посочена нормата на чл.43, ал.3, т.1 от ЗПЗП, която предвижда, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл.38в. Не е спорно, че при извършените ПнМ за двата посочени парцела е измерена площ от 0,03 ха и съответно 0,09 ха, при което двата БЗС са приети изцяло за недопустими, доколкото кандидатът стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от 0,1 ха. За останалите БЗС, за които при извършените ПнМ е установена по-малка площ от заявената, за недопустима за подпомагане е приета само разликата между заявената и установената площ.

Във връзка с твърденията в жалбата, че в оспорената си част Уведомително писмо противоречи на материалния закон по отношение на: [БЗС]-1781-26-1; [БЗС]-1783-5-1; [БЗС]-7-1; [БЗС]-1793-7-1; [БЗС]-1802-6-1; [БЗС]-1828-3-1; [БЗС]-1831-5-1; [БЗС]-1838-4-1; [БЗС]-1838-5-1; [БЗС]-1841-1-1 и [БЗС]-342-2-1, по искане на жалбоподателката по делото беше изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза по поставени от същата въпроси.

В констативната част на заключението вещото лице С. Л. В. посочва, че е извършил преглед и анализ на всички снимки, представени от ДФ „Земеделие“, съдържащи се по делото (л.96-212), като е посочил за кои композитни номера на БЗС са снимките. Изготвил е отговор по отношение на всички БЗС, за които са представени снимки, макар част от същите да не са били включени в задачата на експертизата по въпрос 1. По отношение на отделните БЗС вещото лице е посочило как е бил обхождан парцела с GPS, или откъде се е движил проверяващият, като при изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е установил това от предоставените данни за движението на снимащия с GPS-а, видими от екранните снимки на последния, на които червените линии са границите на парцела, а сините линии показват движението на проверяващия. В отговор на въпрос №4 вещото лице посочва, че „за парцелите с представените снимки от проверяващия може да се каже, че се добива реално впечатление и се даде становище за състоянието на блоковете, които жалбоподателят е декларирал като площ и заявена за отглеждане култура. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че на всички снимки може да се стигне до извода, че се добива ясно впечатление какво е състоянието на блока и къде е снимано.

В отговор на поставения му въпрос №6 – да посочи каква култура се вижда на парцелите: [БЗС]-1793-8-1; [БЗС]-1831-7-1; [БЗС]-1836-3-1 и [БЗС]-1836-4-1 от представените по делото снимки и налична ли е в тези парцели люцерна, вещото лице посочва, че:

• за [БЗС]-1793-8-1 има представена само една снимка, на която не личи каква култура е показана;

• за [БЗС]-1831-7-1 на представените 11 бр. снимки от стр.133 до стр.143 не личи на нито една, че в блока е имало засята, отгледана и косена люцерна, на снимките се вижда различна тревна растителност, но не и люцерна;

• за [БЗС]-1836-3-1 на седемте представени снимки от стр.125 до стр.132 ясно се вижда, че има многогодишни треви, които след коситба се балират, тревната растителност е поизсъхнала, защото периода, в който са правени снимките, е средата на есента;

• за [БЗС]-1836-4-1 от направените пет снимки от стр.208 до стр.212 се вижда, че декларираната култура – люцерна е тази, която е записана в доклада за проверката, на снимките обаче се вижда, че люцерната е много разредена, изгубила се е, преобладават тревни смески и следва да се разоре.

В отговорите на въпроси №1 и №2 вещото лице също засяга състоянието на:

• [БЗС]-1793-8-1 като констатира, че същият е заявен като блок с люцерна, и на представената от страна на жалбоподателя (на CD) една снимка „не се вижда да има заявената култура“;

• [БЗС]-1831-7-1, като констатира, че е декларирана фуражна култура – люцерна и от представените от проверката снимки „на нито една снимка не личи, че в блока е имало люцерна. Ясно личи, че площта е покрита с различни видове тревна растителност, подходяща за паша на едър добитък.“;

• [БЗС]-1836-3-1, като констатира, че е декларирана култура – многогодишни фуражни култури и от представените от проверката снимки „На всички снимки се вижда, че има многогодишни треви, които след окосяване могат да се балират и служат като храна – сенаж за животни.“

• [БЗС]-1836-4-1, като констатира, че декларираната култура е люцерна и от представените от проверката снимки „Снимките са обхванали голяма част от блока и показват, че люцерната почти се е загубила, преобладават плевелна растителност и блокът трябва да се изоре“.

В тази част на експертизата съдът кредитира част от фактическите установявания на вещото лице, с изключение на извода му, заявен в съдебно заседание, че счита [БЗС]-1836-3-1 за допустим за подпомагане. По отношение на този БЗС вещото лице неправилно е възприел, че декларираната култура е „многогодишни фуражни култури“, докато видно от Доклада за ПнМ и Уведомителното писмо, декларираната култура за него също [рег. номер]-люцерна, както и за останалите три обсъждани БЗС. Такова всъщност е и твърдението на жалбоподателката. Ето защо констатацията, че в [БЗС]-1836-3-1 има многогодишни треви, които могат да служат като храна за животни, води до обратния на направения от вещото лице извод, а именно до извода, че площта е недопустима за подпомагане, тъй като не нея не се установява декларираната култура „люцерна“.

Като цяло, от отговорите на въпрос №1 и №2 в заключението на експертизата се установява, че макар и същите да не касаят изброените в жалбата номера на БЗС, по отношение на които жалбоподателката счита Уведомителното писмо за незаконосъобразно, проверените от експертизата БЗС по представените снимки – тези от проверката, и тези, представени от жалбоподателката (на CD) като приложение към възражението й, водят на извод, че вещото лице споделя констатациите на извършилия проверката на място експерт относно състоянието на проверяваните площи.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочва по отношение на [БЗС]-1838-7-3, [БЗС]-1793-9-1, [БЗС]-1797-3-1, [БЗС]-1803-8-1, [БЗС]-1794-2-1 и [БЗС]-1838-6-1, декларирани като „угар“, че не отговарят на изискванията да се поддържат като угар, както и по отношение на [БЗС]-1828-3-1 и [БЗС]-1828-2-1, декларирани като „люцерна“, че на снимките не се вижда люцерна, или същата е загубена.

Заключението на съдебно-техническата експертиза е прието по делото без оспорване от страните, и се възприема от съда, с изключение на посочената по-горе част. От него може да се направи извод, че жалбоподателката не доказва твърденията си, че на площите, заявени като „угар“, са били извършени обработки в предвидените за това срокове, а „люцерната“ била налична. Същата не оборва доказателствената сила на съставения при проверката Доклад, както и не се опровергава съответствието на направените в него констатации с обективната действителност. Основаните на Доклада изводи в Уведомителното писмо за недопустимост на конкретните парцели и площи съответстват на посочените в акта правни основания и не противоречат на материалния закон.

Жалбата срещу оспорената част на Уведомителното писмо е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, при своевременно заявена претенция, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 103 евро.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът