Решение № 45 от 20.2.2026 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 42/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 165, ал. 4 от СК и чл. 130, ал. 3 от СК. Делото е образувано по повод постъпила частна жалба с рег. № 22881/08.12.2025 г., подадена от И. Ж. И. с ЕГН •••••••••• от град Д., ул. •••, в качеството му на настойник на поставения под пълно запрещение З. К. Д. с ЕГН •••••••••• от град Д., ул. •••, против решение № 999/12.11.2025 г. по ч.гр. дело № 3142/2025 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде дадено разрешение за извършване на разпоредителна сделка с имущество на запретения, а именно: да бъде разрешено З. К. Д. да прехвърли на И. Ж. И. собствените си ½ ид. части от следния недвижим имот, находящ се в град Д., ул. •••, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище – апартамент, с кадастрален идентификатор 72624.624,4855.1.72 по КККР на град Добрич, одобрени със заповед №РД-18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК, със застроена площ 64,27 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре, дрешник, баня и тоалетна, който се намира в жилищна сграда е идентификатор 72624.624.4855.1, разположена в поземлен имот е идентификатор 72624.624,4855, в едно с прилежащи части, избено помещение 318 с площ 3,04 кв.м. и 1,05914 % ид.ч. от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.624.4855.1.71, под обекта 72624.624.4855.1.60. над обекта 72624.624.4855.1.84., срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа лично или чрез трето лице прехвърлителя докато е жив. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Настоява се за отмяна на същото и постановяване на друго, с което молбата да бъде уважена. Частната жалба е подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения срок за това, поради което е допустима и редовна. Разгледана по същество е основателна. От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното: Производството по ч.гр. дело № 3142/2025 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по молба на поставения под пълно запрещение З. К. Д. с ЕГН •••••••••• от град Д., ул. •••, чрез настойника му И. Ж. И. с ЕГН •••••••••• град Д., ул. •••, представляван от упълномощения адвокат Д. А. от ДАК, с искане да бъде дадено разрешение за извършване на разпоредителна сделка с имущество на запретения, а именно: да бъде разрешено З. К. Д. да прехвърли на И. Ж. И. собствените си ½ ид. части от следния недвижим имот, находящ се в град Д., ул. •••, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище – апартамент, с кадастрален идентификатор 72624.624,4855.1.72 по КККР на град Добрич, одобрени със заповед №РД-18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК, със застроена площ 64,27 кв.м., състоящ се от дневна, спалня, кухня, антре, дрешник, баня и тоалетна, който се намира в жилищна сграда е идентификатор 72624.624.4855.1, разположена в поземлен имот е идентификатор 72624.624,4855, в едно с прилежащи части, избено помещение 318 с площ 3,04 кв.м. и 1,05914 % ид.ч. от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.624.4855.1.71, под обекта 72624.624.4855.1.60. над обекта 72624.624.4855.1.84., срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа лично или чрез трето лице прехвърлителя докато е жив. В молбата се съдържа искане, при необходимост да бъде назначен особен представител на З. К. Д. – адвокат от АК - Добрич вписан в Националния регистър за правна помощ при извършване на разпоредителната сделка. С влязло в сила на 16.08.2022 г. решение № 262/18.07.2022 г. по гр. дело № 192/2022 г. по описа на Окръжен съд град Добрич З. К. Д. е поставен под пълно запрещение. Видно от удостоверение № 94И-00-602/13.09.2022 г., издадено от Органа по настойничество и попечителство при Община град Добрич, за настойник на З. К. Д. е назначен И. Ж. И., а М. С. И. е определена за заместник-настойник. С решение от 29.10.2025 г. на Настойническия съвет единодушно е решено З. К. Д. да прехвърли на настойника си И. Ж. И. собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот, срещу задължението настойникът лично или чрез трето лице да издържа и гледа поставения под запрещение, докато е жив, Посочените идеални части от описания имот З. К. Д. е придобил в собственост по наследство от своите родители К. Д. С. и М. И. С... За да постанови обжалваното решение Районен съд - Добрич е приел, че молбата не е подкрепена от доказателства, от които да е видно, че исканото разпоредително действие е в интерес на поставения под запрещение. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 4 СК при разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо, а съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на запретения, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на лицето, поставено под запрещение. Въззивната инстанция не споделя мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение. Според чл. 164, ал. 1 от СК дейността на настойника е почетна, в смисъл на безвъзмездна. Съгласно чл. 165, ал. 1 от СК настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. Почетна и безвъзмездна е дейността на настойника по извършването на действия по управление на имуществото на поставеното под запрещение лице и осъществяването на неговото представителство спрямо трети лица. За тази дейност настойникът не следва да бъде овъзмездяван. Осигуряването на средства за издръжка на поставения под запрещение не представлява безвъзмездна за настойника дейност – настойникът не е длъжен да предоставя такива средства от собственото си имущество. Средствата за издръжка на поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество (пенсия, социални помощи, доходи от имущество и др.). В действителност поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на поставеното под запрещение лице чрез договори за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот не противоречи на задълженията на настойника по чл. 164, ал.3 от СК, които касаят извършването на правни действия по управление на имуществото на поставения под запрещение, представителство пред трети лица и полагане на грижи за личността на запретения, но не и задължение за осигуряване на средства за неговата издръжка от имуществото на настойника. Задълженията за полагане на лични грижи /къпане, обличане, приготвяне на храна/ също не се включва в дейността, която настойника следва да извършва лично с оглед естеството на функцията си по смисъла на чл. 164, ал. 3 от СК, следователно тези грижи могат да бъдат дерогирани на трето лице. Поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на поставеното под запрещение лице чрез договори за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот при спазване на изискването на чл. 130, ал. 3 СК, не противоречи на задълженията на настойника по чл. 164, ал. 3 СК. Сключването на подобни договори не би могло да се квалифицира принципно като несъответстващо на морални принципи, нито като противоречащо на закона, доколкото учредяването им не е изрично забранено – подобна забрана не би могла да се изведе от разпоредбата на чл. 164, ал. 3 СК. И децата /низходящите от първи ред/ имат моралното задължение да се грижат за възрастните си родители, но сключването на договори за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу поемане на задължение за гледане и издръжка в такива случаи не се счита за морално укоримо. /решение № 122 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр.дело № 4190/2017 г., ГК, І г.о./. В закона не се съдържа забрана за сключване на сделки, въз основа на които настойникът, респ. заместник-настойникът, поемат задължение за издръжка и гледане на поставеното под запрещение лице, нито такава може да се изведе от разпоредбата на чл. 164, ал. 3 от СК (в този смисъл е и решение № 50269 от 23.12.2022 г. на ВКС по гр. дело № 440/2022 г., IV г. о., ГК). В конкретния случай, прехвърляйки собствеността върху притежаваните идеални части от процесния недвижим имот на настойника си И. Ж. И., поставеният под пълно запрещение З. К. Д. ще бъде обезпечен не само с получаване на рутинните ежедневни грижи /гледане/, но и с пожизнена издръжка, каквото е и естеството на ненаименования алеаторен договор, който страните целят да сключат помежду си – договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Сключването на такъв договор не означава неминуемо, че ще достигне до пренебрегване на изискването на закона – чл. 163, ал. 1 от СК поставеният под настойничество да живее при настойника си. По изложените съображения решението на Добричкия районен съд като неправилно следва да бъде отменено, а молбата на И. Ж. И., в качеството му на настойник на поставения под пълно запрещение З. К. Д., да бъде дадено разрешение за извършване на разпоредителна сделка с имущество на запретения, а именно: да бъде разрешено З. К. Д. да прехвърли на И. Ж. И. собствените си ½ ид. части от процесния недвижим имот, срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа лично или чрез трето лице прехвърлителя докато е жив, като основателна следва да бъде уважена. Воден от изложеното, Добричкият окръжен съд