Решение № 131 от 23.7.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 359/2026 г.

Производството е въззивно и по реда на чл. 313 и сл. от НПК . С Присъда № 9/02.04.2026г., постановена по НОХД № 38/2026г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, съдът е признал подсъдимия Х. Б. Х., роден на 06.10.1986г., в гр. Велико Търново, с адрес за призоваване в ..., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи, ЕГН •••••••••• за виновен в това, че на 24.10.2025г., в ..., без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а именно: - метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама, със съдържание на активнодействащ компонент метамфетамин – 63% на стойност 5,01 евро(пет евро и един цент); - метамфетамин с нетно тегло 0,37 грама, със съдържание на активнодействащ компонент метамфетамин – 66,5% на стойност 18,25 евро (осемнадесет евро и 25 цента), или общо тегло на метамфетамин - 0,51 грама, на обща стойност 23,26 евро (двадесет и три евро и 26 цента), установено по надлежния ред, поради което на основание чл.354а, ал.3, т.1 вр. ал. 1, вр. чл.58а ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 вр. чл. 5 4 и 36 от НК го осъдил на пет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно, при първоначален „строг“, както и на наказание глоба в размер от 515.00 евро (петстотин и петнадесет евро), платими в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, в полза на Районен съд – Горна Оряховица, ведно със сумата от 2,56 евро(две евро и 56 цента) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С присъдата съдът се е разпоредил с приобщените по делото веществени доказателства, както се е произнесъл и за заплащането на реализираните по делото разноски. Срещу постановената присъда, в законоустановения срок, е подадена въззивна жалба от адв. Н. И. , в качеството му Х. Б. Х. на защитник на подсъдимия. В него се правят оплаквания за порочност на съдебния акт - нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения, според които неправилно, решаващият съд, е квалифицирал твърдяното за извършено престъпление като такова по чл. 354 а, ал. 3 от НК. Моли се присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354 а, ал. 5 от НК и съответно да му се наложи предвединото в закона за съответното престъпление наказание. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Велико Търново изразява становище, за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната присъда е законосъобразна и правила и като такава следва да бъде потвърдена. Процесуалния представител на подсъдимия изразява становище, с което изцяло поддържа подадената въззивна жалба и направеното в нея искане. Излага съображения в подкрепа на направеното искане. В хода на въззивното подсъдимият Х. Х. заема позиция, с която поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. Декларира, желание за своето поправяне, като сочи, че е започнал постоянна работа . След преценка доводите по жалбата на защитата, становището на представителя на ВТОП, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, Великотърновският окръжен съд констатира, че жалбата е процесуално допустима – депозирана в законовия срок от лице сред посочените в чл. 318 от НПК, а разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните: С процесния обвинителен акт, Х. Б. Х. е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 24.10.2025г., в ..., без надлежно разрешително по смисъла на ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества, а именно: - метамфетамин с нетно тегло 0,14 грама, със съдържание на активнодействащ компонент метамфетамин – 63% на стойност 5,01 евро(пет евро и един цент); - метамфетамин с нетно тегло 0,37 грама, със съдържание на активнодействащ компонент метамфетамин – 66,5% на стойност 18,25 евро (осемнадесет евро и 25 цента), или общо тегло на метамфетамин - 0,51 грама, на обща стойност 23,26 евро (двадесет и три евро и 26 цента), установено по надлежния ред, като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 вр. ал. 1 от НК. В съдебно заседание по делото, от 19.03.2026г., решаващият съд, в хода на производство, по реда на глава 27 от НПК, по направено от подсъдимия самопризнание, по реда на чл. 371 т. 2 НПК, с нарочно определение съобразно чл. 372 ал. 4 от НПК, е обявил на страните, че самопризнанието на подсъдимия, досежно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните на ДП доказателства. При това е обявил, че при постановяване на присъдата, ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Х., направено пред съда, досежно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да събира доказателства за тези факти. Непосредствено след това, било направено, от представителя на държавното обвинение, искане, по реда на чл. 287 ал. 1 от НПК, да бъде изменено внесеното и поддържано спрямо подсъдимия обвинение, като се приеме по – тежко наказуемо обвинение, при отпадане на квалифициращото обстоятелство – маловажен случай. Претендирано е правната квалификация на поддържаното обвинение да бъде такава по чл. 354 а, ал.3, т. 1 от НК, при да отпадане цифровата такава по чл. 354 а, ал.5 от НК. Същото било обусловено, според прокурора, след направена, последваща, преценка на съдимостта на Х. Х. (налична по делото от досъдебното производство и преди изготвянето на обвинителния акт), която обосновавала извод, че случаят не можел да бъде маловажен, независимо от налична практика в насоката относно маловажността на случая, тъй като самата обществена опасност на дееца била завишена. По направеното от представителя на държавното обвинение искане, решаващият съд не е взел становище от страна на подсъдимия и на неговият защитник, като такива не са отразени в протокол от с.з от 19.03.2026г. При това, с нарочно определение, по реда на чл. 287, ал.1 от НПК, съдът е приел повдигнатото ново обвинение против подс. Х. Б. Х., като производството по делото е продължило, по възприетата от съда по – тежко наказуема правна квалификация, а именно за престъпление по чл. 354 а, ал.3, т.1 от НК, при отпадане на по – леко наказуемия квалифициращ признак „маловажен случай“, определящ престъпление по чл. чл. 354 а, ал.5 от НК. Непосредствено след това, първостепенният съд, с оглед на повдигнатото ново обвинение, на подсъдимия, е приел „Предвид повдигнатото ново обвинение на подсъдимия, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 287 ал. 3 от НПК, с оглед и изложеното становище от адв. И., поради което СЗ следва да се отложи и насрочи за друга дата“ Въз основа на изложените съображения, разглеждането на делото е било отложено за друга дата. При това се констатира, липса на записано в съдържанието на протокола от съдебното заседание изразено от страните становище, съобразно правилата на чл. 287, ал.3 от НПК, независимо от отразеното от първостепенния съд такова, на адв. И.. В следващото заседание, от 02.04.2026г., решаващият съд, повторно, е поставил на разглеждане въпросите по чл. 371 от НПК, при което подсъдимият, отново е направил признание на фактите, съобразно приетото от съда изменение на обвинението, по реда на чл. 287, ал.1 от НК, по отношение на приетата по - тежка правна квалификация по чл.354 а, ал.3 от НК. С нарочно определение, съобразно чл. 372 ал. 4 от НПК, първостепенният съд е обявил на страните, че самопризнанието на подсъдимия, досежно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните на ДП доказателства, като при това е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Х., направено пред съда, досежно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да събира доказателства за тези факти. Производството по делото е продължило и реализирано в хипотезата на съкратено съдебно следствие, като е приключило с постановяване на обжалваната присъда . Съобразявайки горните обстоятелства и след извършената цялостна проверка на присъдата въззивният съд установи, че са налице допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което обуславя и приложението на нормата на чл. 335, ал. 2 от НПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав. В хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на подсъдимия да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Нарушенията се изразяват в следното: По отношение на процедурата по изменение на обвинението регламентирана в разпоредбата на чл. 287 НПК, същата по своята същност, включва изявление на правно легитимирана страна (в случая –прокурорът) за изменение на обвинението, съответно, следва да бъдат направени изявления на всички останали страни в процеса (в случая подсъдимият и неговия защитник), респективно произнасяне от съда по процесуалната законосъобразност на поисканото изменение. В конкретния случай, в съдържанието на протокола от съдебно заседание, от 19.03.2026г., липсва вписано волеизявление на страните по отношение на направеното от представителя на държавното обвинение искане, за изменение на обвинението, по реда на чл. 287, ал.1 от НПК, както и последващо такова, съобразно разпоредбата на чл.287, ал.3 от НПК, регламентираща, становище на страните за отлагане на делото, с оглед подготвянето им по повдигнатото ново, по – тежко обвинение. Ненадлежното извършване на някое от посочените положения съществено засяга правото на защита на страните, в случая на подсъдимия и на неговия защитник, на който е отказана възможност да предяви и защити правата си, както и да организира защитата си по отношение на по – тежко обвинение, по което същият не се е защитавал. Действително, при отлагане на делото, съдът е отразил, че е направено искане от страна на защитата за отлагане на делото, но обективно, липсва записано такова волеизавление, в съдържанието на изготвения протокол. Във връзка с това не се констатира и наличие на записано становище на подсъдимия и на представителя на държавното обвинение, относно приложение на разпоредбата на чл. 287, ал. 3 от НПК. На следващо място, решаващият съд, неправилно е допуснал исканото изменение на обвинение, при което същото е продължило и приключило, по такова, съставляващо по – тежко наказуемо престъпление, тъй като не са били изпълнени законоустановените изисквания затова, съобразно разпоредбата на чл. 287, ал. 1 от НПК. Настоящият състав приема, че в хода на първоинстанционното производство е липсвало законово основание по чл. 287, ал. 1 от НПК за да се измени обвинението на съдебното следствие. Законът изисква кумулативното (едновременно) наличие на две условия: Да се премине към закон за по-тежко наказуемо престъпление или да има съществено изменение на фактическите обстоятелства. Тези, нови, обстоятелства, следва да са се установили в хода на проведено съдебното следствие (т.е. да са нови и непознати до момента), каквото в случая не е било проведено, тъй като делото е разгледано и приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК. След като данните, за предходните осем осъждания на Х. Х., са били известни още на досъдебното производство и са фигурирали в материалите по делото (в справката за съдимост, л. 38 от ДП), те не съставляват нови обстоятелства. Прокурорът е бил длъжен да съобрази тези данни още при съставянето на обвинителния акт. Пропускът му да повдигне по-тежко обвинение в самото начало не може да бъде „поправян“ в съдебната фаза. Тъй като нови факти, относно съдимостта на лицето не са установени, институтът на "изменение на обвинението" недопустимо е бил използван за коригиране на грешки, непълноти или неясноти в първоначалното обвинение, по което се е развивало съдопроизводството и в рамките на което подсъдимият е могъл адекватно да се защитава. Корекциите в обвинението са допустими, когато се налага изготвяне на нов обвинителен акт, поради нарушено право на защита на обвиняемия и/или когато събирането на доказателства в хода на съдебното следствие е довело до нови фактически положения, които се отразяват на приложимото право, а оттам – и на отговорността на подсъдимия. От изложеното следва да се приеме, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие, по настоящото производство, не са били събрани нови факти, които да внесат съществено изменение в обвинението, а посочените по-горе такива са били известни на органите по разследване още от досъдебното производство, при което е недопустимо повдигането за първи път, в хода на съдебното следствие, на обвинение за престъпление, което се основава на факти, относно съдимостта на лицето, установени на досъдебното производство, но неикриминирани с обвинителния акт, очертаващ предмета на делото. Това процесуално действие противоречи на разпоредбите на НПК, като съдът не разполага с правомощия да легитимира такова поведение. На следващо място настоящият състав приема, че извършеното изменение на обвинението, по реда на чл .287, ал.1 от НПК е осъществено при пълна несъвместимост с одобрената процедура по чл. 372, ал. 4 от НПК, в съдебно заседание на 19.03.2026г.. След като съдът вече е се е произнесъл с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което е приел и одобрил изричното самопризнание на фактите, рамката на делото е окончателно заключена. Подсъдимият е признал фактите, обуславящи обвинението по маловажния случай (чл. 354а, ал. 5 от НК). При съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК съдът не провежда пълно разследване, не разпитва свидетели и не събира нови доказателства, които биха могли да разкрият нови факти. Тъй като не се събират нови доказателства, няма как по правомерен, процесуален път, да възникне хипотезата на чл. 287, ал. 1 от НПК за „установени на съдебното следствие обстоятелства“. На следващо място, решаващият съд, в съдебното заседание по делото от 02.04.2026г., незаконосъобразно „повторно“ се е произнесъл по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК. Институтът на съкратеното съдебно следствие не предвижда процедура по „преразглеждане“ или „повторно одобрение“ на самопризнания в рамките на едно и също производство, след като обвинението е било умишлено усложнено с осъщественото изменение на обвинението. На практика липсва на предмет за второ съкратено производство, след като съдът вече веднъж е одобрил съкратеното производство, съдебното следствие, както бе посочено, на практика, е приключило по отношение на събирането на доказателства и тъй като не са разпитвани свидетели и вещи лица, на съдебното следствие не са се установили никакви нови обстоятелства. Съдът не може да използва първоначалното съгласие на подсъдимия като инструмент, с който да го принуди да се съгласи и с по-тежка правна квалификация (чл. 354а, ал. 3 от НК), за която той не е давал съгласие в началото на процеса. Подсъдимият е поставен в процесуален капан, Лицето първоначално е признало фактите по обвинението за маловажен случай (чл. 354а, ал. 5 от НК), разчитайки на определена законова рамка с цел да получи по-леко наказание (намалено с 1/3), след което държавата едностранно променя развиващото се специално производство и го осъжда по по-тежък текст от закона. В този смисъл е константната съдебна практика (Р.№ 353 от 02.10.2012 г. по н. д. № 1208/2012 г. на ВКС, I н.о., Решение № 184 от 18.01.2021 г. по н. д. № 903/2020 г. на ВКС, II н.о), както и задължителните указания относно приложението на закона, съдържащи се в Тълкувателно Решение № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, съгласно които съкратеното съдебно следствие, по чл. 371,т.2 от НПК е строго обвързано с обвинителния акт, с който лицето е предадено на съд, като Промяната на обвинението в по-тежко по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК е абсолютно несъвместима с диференцираната процедура, тъй като нарушава правото на подсъдимия да организира защитата си спрямо новите, по-тежки правни последици. На следващо място, липса на предмет за второ съкратено производство. Както бе посочено, след като съдът вече веднъж е одобрил съкратеното производство, съдебното следствие на практика е приключило по отношение на събирането на доказателства.Тъй като не са разпитвани свидетели и вещи лица, на съдебното следствие не са се установили никакви нови обстоятелства. Настоящата съдебна инстанция приема, че така допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са отстраними, но не могат да бъдат отстранени в рамките на осъществявания инстанционен контрол, тъй като са обусловени от правилното формулиране на предмета на доказване в наказателното производство и спазването на процесуалните правила при неговото разглеждане. Изложените съображения обосновават извод за наличието на предпоставките за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за разглеждане от нов съдебен състав. Предвид горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 НПК, съдът